КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

Публикувам последен текст в този професионален блог, създаден специално за информиране на съдиите и гражданите за времето на мандата ми като член на ВСС (2012-2017). Опитът ми като непосредствен участник в работата на кадровия орган на съдебната власт, а и преди това като критичен наблюдател на дейността на предишните състави на съвета на съдебната власт, ми дава възможност да поставя в дискусионен план някои от съществените въпроси, отнасящи се за българския модел за администриране на съдебната власт.

Тезата, която аргументирам в текста е, че значителните правомощия на ВСС, възложени му от ЗСВ и установената фактически практика, съществено се отклоняват от конституционният статус на Висшия съдебен съвет като кадрови административен орган на независимата съдебна власт. Деформациите на първоначалния конституционен замисъл водят до сериозни дефицити на независимост и ефективност на висшия административен орган на съдебната власт, които оказват отрицателно влияние върху цялата система.

Нормативната хиперактивност от последните няколко години, включваща осакатеното изменение на Конституцията и безбройните промени в ЗСВ, е индикатор за високо ниво на риск от затрупването на важните въпроси на функционирането на съдебната власт под тонове от законотворчески „боклук”. Доброто познаване на историческия генезис на българския модел за администриране на съдебната власт, както и информираността за развитието на академичните дебати за позитивите и негативите на различни европейски и световни модели, може да бъде само от полза за разбирането, че няма универсално нормативно решение.

Устройството и организацията на съдебната система трябва да е съобразено с културните и правни традиции/особености на съответната страна, защото постигане на върховенство на правото не може да бъде резултат на еднократен законодателен акт, нито може да бъде „внесено” наготово отвън.

Въпросите, които се поставят в последните няколко десетилетия и все не намират отговор са свързани с: продължаващото партийно-политическо влияние върху ВСС и съдебната власт (т.нар. скандали от последните два отминали мандата на висшия кадрови орган са само следствие от липсата на независимост при важните кадрови назначения, които водят до некомпетентното и неефективно управление на цялата система); извращаването на необходимостта от обществен контрол и отчетност в партийно-олигархична зависимост на ВСС; бюрократизирането и дехуманизирането на правосъдието, като последица от погрешните концептуални разбирания за отчетност, изразени най-ярко в дейността на ИВСС; постигане на независима и ефективна прокуратура и преодоляване на посттоталитарния й статус.

Търсенето на решения на посочените най-общо дефекти на системата не постигат резултат, защото се концентрират само в козметичното нормативно преформатиране на модела – без преди това да се постави в исторически, сравнителноправен и ценностен контекст същностният проблем – как да се постигне ефективно и компетентно администриране на съдебната власт, което да води до утвърждаване на независимостта й.

Полето за компетентна и добросъвестна дискусия по обществено значими теми все повече се стеснява в условията на българската публична среда, но това не трябва да води до отказ от усилия в тази посока. С това намерение публикувам този текст, който е част от „Наръчник за управление на съдилищата”, издание на Съюза на съдиите в България по проект, финансиран от Министерството на външните работи на Кралство Холандия (при написване на текста е съобразено законодателството към месец февруари 2017 г.). Други материали по темата за съдебната независимост и моделите за администриране на съдебната власт могат да бъдат намерени на сайта „Съдебно право”, поддържан от Съюза на съдиите в България (www.sadebnopravo.bg).

 

Висшият съдебен съвет – особености на модела

 І. Въведение и нормативна основа

Висшият съдебен съвет (ВСС) е конституционно създаден, специфичен, колективен, административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й[1], но също така да подпомогне външната й отчетност и отговорност. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. Една от гаранциите за съдебната независимост е кадровите и дисциплинарните въпроси за съдиите, прокурорите и следователите да се решават от нарочно създаден административен орган. Основната функция на Висшия съдебен съвет (ВСС) е да представлява съдебната власт, да осигурява и отстоява независимостта й, да определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и да обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване – чл. 16, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

На конституционно ниво са регламентирани структурата, съставът и правомощията на ВСС – чл. 130, чл. 130а и 130б. На основание препращащата норма на чл. 133 от Конституцията в ЗСВ подробно са уредени правното положение и съставът, дейността и организацията на ВСС, както и прекият избор на членовете на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите – чл. 16 – 39б ЗСВ. На основание чл. 30, ал. 1, т. 15 ЗСВ ВСС приема Правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията си, а съобразно чл. 30, ал. 5, т. 16 съдийската и прокурорската колегии приемат правила за работата си.

1. Кратък исторически преглед на устройството и структурата на кадровия орган на съдебната система

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата от 1910 г. се създава помощен кадрови орган с наименование Висш съдебен съвет. Той се състои от първия председател на ВКС, който председателства съвета. Членове са – главният прокурор при ВКС; един председател на отделение във ВКС; председателят на Софийския апелативен съд; висш чиновник от Министерство на правосъдието и адвокат-юрист, избран от адвокатския съвет при Софийския окръжен съд. Членовете на ВСС се назначавали с указ на Княза по предложение на министъра на правосъдието. ВСС се свиквал веднъж годишно през ноември, за да даде заключение по направените предложения за назначаване или повишаване на съдиите. Запазва се обаче правото на министъра на правосъдието да предлага за назначения или повишения съдии, пренебрегвайки съвещателното становище на ВСС. С изменения на ЗУС от 1917 г. създадените ВСС и дисциплинарни съвети към съдилищата се премахват. Същественото е, че съществуващият в началото на 20-ти век към Министъра на правосъдието консултативен орган със същото наименование (ВСС), не отнема решаващата роля на министъра при съдебните назначения.[2]Най-общо може да се определи, че историческата традиция до 1944 г. е предвиждала при съдебните назначения водеща роля да има министърът на правосъдието, но все повече е нараствало и участието на съдиите чрез общите събрания, които са предлагали на министъра списък (таблици) със съдии за повишение, увеличавало се е значението на председателите при администрирането на отделните съдилища. След 1944 г. съдиите са били избирани от Народното събрание или пряко от населението, но всякога водещо е било влиянието на апарата на комунистическата партия.

Съдебните съвети първоначално са европейски феномен – изграден върху по-ранен модел – Франция създава своя Висш съвет на съдебната власт през 1946 г., следвана от Италия през 1958 г. Франция притежава съвет за дисциплинарни производства на съдии, чието създаване може да бъде проследено до 1833 г. Френско-италианският модел е пренесен в Латинска Америка и други развиващи се държави. Съветът на Европа допринася със своите препоръки за разпространение на модела в държавите от Югоизточна Европа.[3]

В доктрината се различават условно няколко типа модели на администриране на съдебната власт: модел на министерство на правосъдието; модел на съдебния съвет; модел на съдебната служба; хибридни модели и т.нар социалистически модел.[4]От своя страна моделът на съдебния съвет в зависимост от статуса, състава и правомощията се разграничава условно на Южноевропейски и Северноевропейски.[5]

Висшият съдебен съвет, като независим кадрови орган на съдебната власт, е учреден за първи път с Конституцията на РБ от 1991 г. Структурата и съставът на органа е определена в първоначалната редакция на чл. 130 от Конституцията. На основата на конституционния текст през същата година е приет специален закон за Висшия съдебен съвет, обнародван в ДВ бр. 74 от 10.09.1991 г. В чл. 1 от закона е посочено, че Висшият съдебен съвет е колективен орган на съдебната власт, като 11 от неговите членове се избират от Народното събрание, а останалите 11 изборни членове се излъчват от съдебната власт, както следва: петима от делегатско събрание на съдиите, и по трима от делегатските събрания на прокурорите и следователите. Според чл. 9, ал. 2 заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Правомощията на ВСС са определени в чл. 10 от закона. Прави впечатление, че в текста са уредени девет правомощия на съвета, които основно касаят кадрови и бюджетни въпроси. В § 3 от преходните и заключителни разпоредби на закона е регламентирана процедура в изпълнение на § 5 от ПЗР на Конституцията, с който се предвижда съдиите, прокурорите и следователите да стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуване на ВСС, той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. В § 3 от ЗВСС е дефинирано, че понятието „професионални качества” съдържа изискването за необходимата професионална квалификация и морал за съответната длъжност. Предложенията до ВСС, че не са налице необходимите професионални качества за съдиите се правят от министъра на правосъдието, за съдиите от ВС – от председателя на съда, а за прокурорите – от главния прокурор. На основание на тези разпоредби, които дават възможност за широка дискреция, включително и за пряка намеса на изпълнителната власт, са освободени значителен брой съдии и прокурори. Пропусната е възможност за кадрово обновяване на съдебната власт на основата на справедливи и обективни критерии, базирани на качествата на съдиите и прокурорите.

Законът за ВСС е отменен през 1994 г., когато се приема първият Закон за съдебната власт. В чл. 27, ал. 1 от закона са регламентирани правомощията на ВСС, които първоначално се били уредени в девет точки, но впоследствие с изменения в закона се увеличават до двадесет и една. Това показва ясно изразена тенденция за разширяване на правомощията на ВСС, които освен типично кадрови се разпростират и в сферата на администриране на съдилищата. През 2007 г. се приема втория Закон за съдебната власт, който действа и в момента. В чл. 30, ал. 2 от закона се предвиждат правомощията на пленума на ВСС, а в ал. 5 са регламентирани компетентностите на съдийската и прокурорската колегии. Тенденцията за увеличаване на правомощията на ВСС за сметка на компетентността на председателите на съдилища и общите събрания на съдиите се запазва. От административен орган с основно кадрови правомощия ВСС се превръща постепенно в централен орган за администриране на съдебната власт с обща компетентност.

Важна е и друга промяна в статуса на кадровия орган. До 2007 г. изборните членове на ВСС продължават да изпълняват и другите си задължения, произтичащи от заеманата длъжност на съдия, прокурор, следовател или друга юридическа професия. След 2007 г. съобразно формулировката на чл. 16, ал. 2 ЗСВ се приема, че ВСС е постоянно действащ орган, което обосновава в практически план различен правен статус на членовете на съвета, които за периода на мандата губят качеството си на съдии, прокурори и следователи. Това е една изкуствено поддържана теза, която не отговаря на конституционния замисъл за същността и ролята на кадровия орган на съдебната власт, а освен това е по съществото си неточна и невярна. Висшият съдебен съвет е административен орган, създаден на основата на Конституцията и като такъв той винаги е бил постоянно действащ. Това основно положение за същността на държавните органи, никога не се е поставяло под съмнение. В РКС № 8/15.ІХ.1994 г. по к.д. № 9/94 г. се подчертава, че „Висшият съдебен съвет е постоянно съществуващ и функциониращ орган”. Всъщност проблемът е не за това дали ВСС е постоянно действащ или не, той винаги е бил постоянно функциониращ орган. Въпросът е за статуса на членовете на ВСС – дали те имат право да продължат да упражняват юридическата си професия и след избирането си за членове на съвета. До 2007 г. членовете на ВСС продължаваха да упражняват и другите си правни професии и това не създаваше никакъв законов проблем, защото тази форма на изпълнение на функциите отговаряше в по-голяма степен на идеята и духа на Конституцията. След 2007 г. с промяна в ЗСВ се премина към статус на членовете на ВСС, който включваше пълна заетост и невъзможност да упражняват предишното си юридическо занятие. Установената практика относно статуса на членовете на ВСС намери отражение и в РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011, в което се приема, че членовете на съвета трябва да напуснат заеманата преди длъжност и да преминат на работа по трудово правоотношение в съвета. В цитираното решение на КС се приема дори, че „членовете на ВСС, избрани от съдебната квота, с факта на избора им загубват качеството на съдии, прокурори и следователи за времето на мандата си. Функциите, които те осъществяват като членове на съвета, са присъщи на тези в администрацията, независимо че се касае до администриране в съдебната система.” Тезата на съда не е прецизна, което се дължи и на неправилната формулировка в ЗСВ. Неприемливо е да се разкъсва изкуствено връзката между качеството на съдия, прокурор и следовател и длъжността на член на ВСС. Невъзможността да изпълняват правораздавателните функции за периода на мандата, не означава, че членът на ВСС е загубил магистратското си качество. ВСС е административен орган на съдебната власт, който има основно кадрови функции и се състои от съдии, прокурори, следователи и представители на другите юридически професии, а не от някакъв особен вид „администратори” на съдебната власт.

През 2016 година въз основа на измененията на Конституцията от 2015 г. в Закона за съдебната власт се приеха съществени изменения, засягащи статуса на съдията, прокурора, следователя, както и структурата и правомощията на Висшия съдебен съвет. Главната промяна предвиди разделяне на съвета на две колегии – прокурорска и съдийска, които да решават кадровите въпроси за прокурори и съдии поотделно и запазване на общия състав на ВСС (пленум) с компетентност по бюджетните въпроси, обучението и информационните технологии.

2. Висшия съдебен съвет, като проекция на европейския модел на съдебен съвет

2.1  Становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) е съвещателен орган на Съвета на Европа (СЕ), създаден през 2000 г. с решение на Комитета на министрите на СЕ. В заседанията на КСЕС участват четиридесет и седем национални съдии, които са представители на държавите членки на СЕ, определени от съответния министър на правосъдието. Основната дейност на КСЕС се състои в разработване на стандарти и обобщаване на добри практики относно различни аспекти и проявления на основополагащия принцип в устройството на правовата държава – независимост на съдебната власт. Становищата (мненията), които се приемат от консултативния съвет на съдиите служат на държавите членки и на европейските съдии за утвърждаването на ролята и значението на независимия съд в демократичната държава. До 2016 г. са приети деветнадесет становища, в които са анализирани и обобщени различни положения относно статуса на съдията и ролята на правосъдието в правовата държава: Становище № 3 разглежда особено значимите въпроси за принципите и правилата, определящи професионалното поведение на съдиите, в частност етиката, несъвместимото поведение и безпристрастността; Становище № 4 е посветено на подходящото първоначално и текущо обучение; Становище № 11 разисква основните положения относно качеството на съдебните решения; Становище № 12 обсъжда стандартите в отношенията между съдии и прокурори и т.н.

През 2010 г. по повод десетата годишнина от създаването си КСЕС приема Магна харта на съдиите (основни принципи), в която се обобщават фундаменталните принципи, които служат за дефиниране на независимостта на съдията и правосъдието. Последното прието становище № 19/2016 г. е посветено на ролята на председателя на съда, а през 2017 г. предстои изработване и приемане на становище № 20, което ще разглежда проблема за ролята на съдилищата за еднаквото приложение на правото.[6]

Още в първото си становище, прието през 2001 г. КСЕС счита, че решенията по кадровите въпроси за съдии следва да се вземат от независим орган със значително съдийско представителство, избрано демократично от други съдии. Отчита се, че съществуват различни системи за назначения на съдиите и за администриране на съдилищата, но създаването на специални независими органи се препоръчва от КСЕС особено за страни, които нямат други трайно установени и демократично доказали се системи.[7]

През 2007 г. е прието становище № 10 (2007) на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”. Целта на документа е да се определят основните елементи във връзка с главните задачи, състава и функциите на Съвета на съдебната власт или подобни по статус органи, с цел укрепване и защита на независимостта на съдебната власт. Въпреки че в становището се уточнява изрично необходимостта от отчитане на разнообразието от модели за администриране на съдебните власти в отделните европейски държави, очертаните в него основни положения служат за основа на т.нар. европейски модел на съвет на съдебната власт, възприет основно в държавите от Южна и Югоизточна Европа.[8] Важно уточнение се отнася до обхвата на становището и препоръките в него: КСЕС в съответствие със своята основна мисия поставя акцент в становището върху ролята на съветите на съдебната власт по отношение на съдиите, което не пречи препоръките да се прилагат и за онези съвети, които са общи за съдиите и прокурорите. Възможните въпроси, свързани с прокурорите се разглеждат от Консултативния съвет на европейските прокурори в приеманите от него становища.[9]

Съветите на съдебната власт имат роля за гарантиране на независимостта на съдебната власт и на отделните съдии; за подобряване на ефективността и качеството на правосъдието с оглед гарантиране на приложението на чл. 6 от ЕКПЧ; за гарантиране на автономността на съдебната власт и на отделния съдия при осъществяване на функциите по правораздаване и препятстването на нелегитимно влияние от другите власти, така и от неправомерен натиск в самата съдебна власт. Отношенията между Съвета на съдебната власт и останалите власти, в частност с министъра на правосъдието и държавния глава, трябва да бъдат ясно установени в закона, но също и при фактическото им взаимодействие; йерархия между Съвета, от една страна и съдилищата и съдиите, от друга, изисква отношенията между тях да бъдат внимателно определени, както в нормативен, така и във фактически план.

В становище № 10 на КСЕС освен основните задачи пред Съвета на съдебната власт се разглеждат и следните въпроси: за броя на членовете на органа с оглед създаване на възможност за оптимално функциониране на един независим и прозрачен съвет на съдебната власт; за съвет на съдебната власт, в чийто състав мнозинство да са съдии; за квалификацията на членовете, методите за подбор, избор на членове съдии и такива, които не са съдии, брой на членовете и продължителност на техния мандат, статус на членовете; за бюджета, персонала и техническата компетентност на съвета; за решенията на съвета и неговите правомощия, за да се гарантира независимостта и ефективността на правосъдието – подбор, назначаване и повишаване на съдиите, професионална оценка (атестиране), етика и дисциплинарна отговорност и обучение на съдиите; бюджет на съдебната власт; администриране на съдилищата; защита на авторитета на правосъдието и взаимодействие с институциите на другите власти.

Най-характерните черти на Съвета на съдебната власт, разгледани и анализирани подробно в становището са следните:

Относно състава на Съвета на съдебната власт се препоръчва т.нар. смесен състав на съдебните съвети – да включва мнозинство на съдии, избрани от съдиите и членове, които не са съдии, като така ще се осигури допълнителен източник на легитимност на съдебната власт и тя ще се предпази от самозатваряне и създаване на впечатление за корпоративизъм и взаимно предпазване и назначаване с връзки, ще се даде възможност за отразяване на различните гледни точки в обществото. Тогава когато съставът е смесен, функционирането на Съвета на съдебната власт не трябва да позволява никакво взаимодействие на парламентарните мнозинства и натиск от страна на изпълнителната власт, да не се допуска влияние и подчинение на политически партии.[10] КСЕС счита, че по правило е проблемно с оглед съдебната независимост общото администриране на съдиите и прокурорите в един съвет на съдебната власт, но, отчитайки националните особености на отделните държави не отправя препоръка в тази насока.

По отношение на качествата и квалификациите на членовете на ВСС се отбелязва, че те трябва да се избират на основата на компетентността им, опита, познаването на живота на съдебната власт и културата на независимост. Приема се също, че членовете на съвета, които са съдии трябва да бъдат избирани от своите колеги, без намеса на политически органи или съдебната йерархия, а членовете на съвета, които не са съдии да се избират от неполитическо тяло, а когато се излъчват от парламента, не трябва да са негови членове, да се избират с квалифицирано мнозинство и с опит, който ще допринесе за разнообразното представителство на обществото.

Във връзка с функционирането и правомощията на Съвета на съдебната власт се маркират следните принципни положения, които могат да се възприемат като базови стандарти: членовете на Съвета да бъдат на пълна работна заетост, но мандатът им да бъде ограничен по брой и време, за да се запази контактът със съдебната практика; Съветът на съдебната власт трябва да управлява свой собствен бюджет, което е гаранция за независимото му функциониране; решенията на Съвета трябва да бъдат мотивирани и да има възможност за съдебното им обжалване; дейността на Съвета следва да се отчита в конкретни и достъпни за обществеността доклади, включващи мерки за подобряване на дейността на съдебната система. Правомощията на Съвета на съдебната власт трябва да имат широк обхват, за да позволяват пълноценна защита на независимостта и ефективността на правосъдието: съдебният съвет следва да има компетенции за подбор, назначаване и повишаване на съдиите при абсолютна прозрачност относно критериите за подбор; съветът трябва да участва активно в оценката на качеството на правосъдието; може да се занимава с етичните въпроси, включително като разглежда жалби на граждани; да се ангажира с организирането и наблюдението на обучението, но разработването и изпълнението на програмите за квалификация да се възложи на независим център за обучение; Съветът може да има разширени финансови правомощия да преговаря и управлява бюджета на съдебната власт, както и правомощия по отношение на администрирането на съдилищата за по-добро качество на правосъдието, но без да има правомощия по отношение на управление на работата на отделните съдии[11]; да има роля за защита на авторитета на правосъдието и да изразява становища по проектите за нормативни актове, които биха могли да имат въздействие върху съдебната власт; да установи сътрудничество и взаимодействие с другите власти, както и с други съвети на съдебната власт на европейско и международно равнище.[12]

2.2  Дебати за положителните и отрицателни страни на модела „съдебен съвет”

През последните две десетилетия се води научна дискусия за различните модели и правни системи за администриране на съдебната власт. Фокусът е поставен върху способността на различните нормативни разрешения ефективно да гарантират съдебната независимост. Дебатите за съдебната независимост, качество и отчетност на правосъдието имат важна роля за доброто познаване на ситуацията в различни държави, както и спомагат за развитието и усъвършенстването на съществуващите институционални структури и модели.

Изследването на проф.Нино Гарупа и проф.Том Гинсбърг „ Как да се предпазим от пазителите: съдебни съвети и съдебна независимост” представлява едно от най-мащабните и цялостни емпирични проучвания върху различните системи на администриране на съдебната власт под формата на съдебни съвети и как се отразява институционалната структура на гарантирането на съдебната независимост и отчетност.[13] Статията си поставя за цел да предложи теория за създаването на съдебните съвети и да идентифицира различията във формата и съдържанието на съветите в отделните държави, както и да установи доколко различните модели на съдебни съвети се отразяват на качеството на съдебните системи. По изчисления на авторите над 60% от държавите имат някаква форма на съдебен съвет в сравнение с 10-те процента преди тридесет години. Тезата, която се доказва по емпиричен път е, че съществува слаба взаимовръзка между създаването на съдебен съвет и качеството. Поддържа се, че съществуват предели на ефективността на институционалните решения на проблемите със съдебната независимост и, въпреки че съветите служат за арена на сблъсък на различни групи, които имат интереси, свързани със съдебната производителност, те сами по себе си не гарантират независимостта и качеството като резултати от функционирането на правосъдието.

В изследването съдебната независимост се поставя в контекста на отчетността и отговорността: докато адекватните институции могат да укрепят съдебната независимост и да минимизират проблемите на политизираната съдебна система, засилването на независимостта, от която се ползват съдиите, рискува да създаде обратния проблем на прекомерно подчиняване на публичната политика на съда. След като съдебната система започне да поема функции от демократичния процес нараства натискът за по-голяма отчетност и отговорност. Създаването на съдебни инспекторати и други модели на външна оценка на дейността на съда са само една от проявните форми на този натиск.

Една от причините за разпространение на съветите на съдебната власт от френско-италианската традиция е необходимостта от гарантиране на независимост след периоди на недемократично управление. За да се гарантира съдебната независимост, повечето от тези държави залагат съдебен съвет в своите конституции. Независимостта обаче е сложен и многостранен феномен. Дори съдиите да са независими от политически контрол, те могат да попаднат под зависимостта на други сили – като по-високопоставени съдии в съдебната йерархия. Може би заради опасенията от този структурен проблем външната отчетност и отговорност са се наредили на второ място сред целите на съветите. В този контекст авторите дават за пример съветите на някои от Северноевропейските държави, като Германия, Австрия, Холандия, които имат по-тесни правомощия от съветите във френско-италианския модел. Тези съвети са ограничени да играят роля при подбора, а не при повишенията и дисциплинарната отговорност на съдиите. Примерът с холандския съдебен съвет е показателен. Той е създаден през 2002 г. с основна отговорност за организацията и финансирането на холандската съдебна система. Основният тласък за реформи не е бил поставянето на политиката в съдебни рамки, а по-скоро схващането, че е нужна повече отчетност и отговорност и по-добро разпределение на ресурсите.

Статията на Гарупа и Гинсбърг е особено полезна с това, че предоставя анализ на данните за устройството на съдебното администриране в държави от целия свят. Представени са всички познати модели. Базата данни, която са събрали изследователите включва информация за статуса, структурата, състава и правомощията на съвети от 121 държави. Данните са събрани от проучване на съдебните съвети, извършено по проект за сравнително конституционно право на Университета в Илинойс, САЩ. В 93 държави съдебният съвет е регламентиран в конституцията на държавата. В 28 държави съдебният съвет не е предвиден на конституционно ниво, а е уреден в законодателството.

Изводите в изследването на Гарупа и Гинсбърг са интересни и предизвикват към размисъл върху утвърдени клишета и стереотипи за начините за гарантиране на съдебната независимост. Според техните емпирични наблюдения върху моделите на институционалната форма на съдебните съвети, компетенциите и съставът си взаимодействат по сложни начини. Авторите са намерили малко доказателства в полза на широко разпространеното разбиране, че съветите повишават съвкупно качеството на правосъдието или независимостта. Подчертават усложнената роля на съдебните съвети и отхвърлят опростенческия възглед, че внасянето или трансплантирането на определени модели на съдебен съвет вероятно би имало категорично отражение за подобряване на качеството на работа на съдилищата. Отхвърлят възгледа, че съдиите винаги и навсякъде трябва да бъдат мнозинство сред членовете на съвета. Причините за разпространението и популярността на съдебните съвети като институционална форма двамата автори намират във възможността, която те предоставят на участници от множество различни области да формират съдебните политики, като самият съдебен съвет обещава, че нито една институция няма лесно да доминира над съдебната власт. Съветите, веднъж създадени, предоставят арена за състезание и вечно противоборство за балансиране на независимостта с отчетността и отговорността.

Изследването на британския учен Джон Аденитайър „Съдебната независимост в Европа: шведската, италианската и германската перспектива”[14] разглежда институционалното устройство на съдебните системи на Швеция, Италия и Германия. Най-общо може да се отбележи, че администрирането на съдилищата е от компетентностите на изпълнителната власт в Германия, контролира се от квазиправителствена агенция в Швеция и е отговорност на съдебен съвет в Италия. Сравнителният анализ на институционалната структура на трите съдебни системи разкрива, че понятието за съдебна независимост е динамична концепция, която зависи от разнородни политически съображения. Макар да не съществува еднотипно устройство, което би могло да гарантира принципа на съдебната независимост, конвергентните практики в тези държави показват, че съществува споделено разбиране за минималните стандарти. Съществува широк консенсус, че защитата от корупция, насилие или произволна промяна на съдебната система са основополагащи за поддържането на съдебната независимост. Въпреки това, освен този минимален стандарт, различаващите се институционални структури подкрепят тезата, че разбирането на принципа на съдебната независимост почива на нормативни аргументи, основани върху реалното взаимоотношение между съдебната и останалите власти.

Процесите на институционални съдебни реформи в Полша, Чехия и Унгария са разгледани в сравнителен план в изследването на Даниела Пиана, професор в Университета в Болоня. В статията „Властта чука на задната врата на съда (две вълни на посткомунистически съдебни реформи)”[15] се разглеждат различните външни и вътрешни фактори, които са предопределили възприемането на различни институционални модели на устройство на съдебната власт в трите бивши тоталитарни държави Полша, Чехия и Унгария, въпреки общата им културна и конституционна традиция. Анализират се двете вълни на съдебни реформи, осъществени от тези три държави между 1989-1997 г. и 1997-2004 г., като се поддържа, че настъпилите промени могат да се обяснят, като се изследват властовите сегменти, разменени между различните участници в реформите. Статията разглежда съдебните реформи, насочени към „управлението на системата” (назначаване, повишаване, атестация и обучение на съдиите) и управлението на съда, разбирано като управление на съдебното учреждение. Анализът на логиката на действие, движеща реформите на тези две нива, подсилва застъпената теза на автора, защото ясно показва, че организационните промени са възприети само дотолкова, доколкото те не са били вредни за властта, разпределена в първата вълна реформи. Промяната в институционалния модел на съдилищата се определя от политическите институции и в това отношение се наблюдава инертност. Това е така, защото всяка промяна на съдебната организация може евентуално да доведе до промяна в разпределението на властта между политическите институции.

Проблемът за влиянието на институционалния модел съдебен съвет върху гарантирането на съдебната независимост в държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е подробно дискутиран в статията „Глобални решения – регионални проблеми. Критично изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа”[16]. Авторите проф.Михал Бобек и Давид Кошар с основание посочват, че идеята за постигане на независимост на съдебната система, конкретно в страните от ЦИЕ, както и в други страни в преход, често се свежда само до един от нейните аспекти – институционалната реформа и то до един конкретен модел на съдебно администриране – моделът на съдебния съвет. Моделът се предлага като универсално и „правилно” решение, което трябва да изкорени пороците на предишните модели, по-специално влиянието на администрацията на Министерство на правосъдието върху съдилищата. Основният аргумент в изследването е, че в страните в преход в ЦИЕ, повсеместно насърчаваният „евро-модел” на съдебно администриране под формата на съдебен съвет не води до осъществяване на идеята за засилване на независимостта на съдебната власт, за намаляване на политическото влияние и повишаване качеството на правосъдието. Дори нещо повече – отбелязват авторите – в редица страни от региона ситуацията става по-лоша след създаването на съдебни съвети. В статията се разглеждат от критично гледище възникването на т.нар. европейски и международни стандарти в областта на устройство на правосъдието и съдебната власт и защо моделът на съдебен съвет е насърчаван; анализират се нормативните недостатъци на „европейските” или „глобални” модели на администриране на съдебната власт от позицията за тяхната легитимност; очертават се резултатите и целите, които моделът съдебен съвет е трябвало да постигне и какво на практика се е случило в държавите от ЦИЕ. Заключението на авторите е, че изграждането на посттоталитарна самоуправляваща се съдебна система, преди да се е състояла истинска вътрешна промяна и обновление, води до създаване на формално конституционна независима съдебна система със зависими съдии.

Прегледът на моделите на съдебно администриране в Европа показва, че не всички държави са въвели т.нар „евро-модел” на съдебен съвет, очертан в препоръките на Съвета на Европа и ЕС. Основната характеристика на този модел е, че той централизира правомощия, свързани с почти всички въпроси, отнасящи се до кариерата на съдиите и предоставя средства за контрол на този орган от страна на съдиите.

Според изследователите основните недостатъци на „евро-модела” на съдебен съвет са: липсата на демократична легитимност; игнориране на изискването за повишена отчетност на съдебната власт, кореспондиращо с увеличаваща се власт (правомощия) на съда; „евро-моделът” на съдебен съвет предпазва съдебната власт от външни влияния, но пренебрегва заплахите вътре в системата от неправомерния натиск върху отделните съдии, упражняван от вътрешната йерархия; установените демокрации отказват да приемат модела на съдебния съвет, очертан в препоръките на СЕ и ЕС; „евро-моделът” на съдебен съвет не отчита спецификата на всяка съдебна система, съществуващата правна култура и историческото наследство в областта на администриране на съдебната власт.

Бобек и Кошар развиват тезата, че приложението на наречения от тях „евро-модел” на съдебен съвет не е довел до утвърждаване на независимостта на съдебната власт в държавите от ЦИЕ. Те поддържат, че конституционната независимост на съдебната власт под формата на съдебен съвет може да функционира успешно в условията на зряла политическа среда, където се прилагат валидни и за съдебната система високи етични стандарти, което е гаранция, че администриращите съдебната власт съдии ще поставят общото благо пред личните си интереси.

В статията се представят в сравнителен план институционалните модели за администриране на съдебната власт на Чехия и Словакия, които до 1991 г. имат обща държавна и правно-историческа традиция. След промените двете държави избират различен път за институционално развитие на съдебните си системи. Чехия продължава да развива еволюционно модела на съдебно администриране, основан на водещата роля на министъра на правосъдието, докато Словакия възприема новия модел на съдебен съвет. Авторите анализират критично словашкия опит, който макар и създаден от най-добрите практики на „евро-модела” се е превърнал в „подобна на мафия” структура за вътрешносъдебно потисничество. Изследователите сочат подобни негативни примери от други страни от ЦИЕ, които установяват силни съдебни съвети, като Унгария, България или Румъния, които, според тях, показват същата история: предоставянето на широки правомощия за самостоятелно управление на съдебната система преди извършването на истински вътрешни реформи е опасно. Противоположен е примерът на Чехия. Днес чешката съдебна система чрез председателите на съдилища има решаващата дума при управление на съдилищата. Въпреки това властта се поделя между министерството и председателите на съдилища. Системата по този начин – смятат авторите – генерира различен баланс, който може би придава по-голям стабилитет.

По отношение на негативните последици от въвеждането на съдебните съвети, се сочи, че централизирането на значителни правомощия е позволило потенциалните дисиденти в съдебната власт да бъдат премахнати (чрез дисциплинарни производства, чрез отказ от повишения и различни други средства на потисничество) и по дефиниция на никакви потенциални инакомислещи не е разрешен достъп до съдебната система. Съветите, или по-скоро съдебните председатели, които ги управляват, контролират също и назначението на нови съдии. Личният контрол се изразява в самовъзпроизвеждане на съществуващите структури: съдии със среден капацитет избират послушни и също толкова ограничени млади съдии.

В заключение авторите приемат, че моделът на съдебен съвет под формата на т.нар „евро-модел” не е подходящ за страните в преход, в които липсват утвърдени култура на независимост, етични стандарти и съдебна отговорност и отчетност. Те предлагат в замяна на мащабните институционални реформи усилията да се съсредоточат към повишаване на ефективността и прозрачността на съдебната система, които да включват открити и прозрачни процедури за назначаване и повишаване на съдиите в рамките на съществуващата система; отвореност на средни и висши нива в съдилищата за външни назначения; образование и формиране на съдиите, включително обучение по чужди езици и придобиване на международен опит; разширяване на административния персонал в съдилищата, като така се разтоварят съдиите от несвойствени задължения; висок професионализъм при управление на съдилищата; публикуване на всички съдебни решения онлайн; публикуването на биографии на съдиите на сайта на съответния съд; предоставяне на онлайн информация за движение на делата; случайно разпределение на делата и др.

Подобни на изводите на Бобек и Кошар са направени в изследването на Денис Прешова, Иван Дамяновски и Зоран Нешев, публикувано на сайта на Центъра за право на ЕС и международни отношения. Статията „Ефективността на „евро-модела” на съдебна независимост в западните Балкани: съдебните съвети като решение или нов повод за загриженост за съдебните реформи”[17] разглежда случая на Македония и защитава тезата, че въвеждането на съдебен съвет, като форма на администриране на съдебната власт, не осигурява съдебна независимост, защото не е отчел фактори, като историческите традиции и неформални практики. Авторите изтъкват четири общи отрицателни ефекта от въвеждането на „евро-модела” на съдебен съвет в Македония: преждевременното и прибързано въвеждане на модела без съобразяване с актуалния контекст в страната; нарастване на подлагането на съдебната власт на вътрешно и външно влияние, причинено от новосъздадените институционални средства; допълнително излагане на риск и компрометиране на индивидуалната независимост на съдията; намаляване на прозрачността на съдебното самоуправление.

Обобщеното представяне на научните и професионални дебати за позитивите и негативите от функционирането на модела на съдебния съвет целят да демонстрират необходимата критична отправна точка, която може да способства за провеждане на несъстоялата се в България дискусия за съответния на нашите условия и национални особености модел на съдебно администриране.

3. Конституционен статус на ВСС като кадрови орган на съдебната власт

В глава шеста от Конституцията е регламентирано устройството на съдебната власт. За да се утвърди прокламираната в чл. 117, ал. 2 независимост е създаден специален административен орган, част от съдебната власт, който да осъществява основно кадрови правомощия, свързани с назначаването, повишаването и дисциплинарното наказване на съдиите, прокурорите и следователите. В устройството на съдебната власт са включени съдилищата, прокуратурата и следствието (впоследствие с изменение на ЗСВ следствените органи са включени в структурата на прокуратурата).

Висшият съдебен съвет е специфичен орган на съдебната власт с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган.[18] Първоначалните текстове на основния закон са предвиждали единен състав на ВСС, който е имал обща компетентност по кадровите и дисциплинарните въпроси за съдиите, прокурорите и следователите. Конституционният замисъл е предвиждал, с оглед гарантиране на съдебната независимост, назначаването, повишаването и освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите да се извършва от независим орган в рамките на съдебната власт. Цялостната конституционна уредба на съдебния съвет, предвидена в първоначалните текстове на чл. 129, чл. 130 и чл. 131 налага недвусмисления извод, че ВСС е създаден като независим орган за кадрови и дисциплинарни въпроси, който да е съставен от действащи съдии, прокурори и следователи, избирани от професионалните общности чрез двустепенна система и равен брой юристи, избирани от Народното събрание. Идеята, свързана със създаването на ВСС, видно от стенографските протоколи от заседанията на VІІ Велико Народно събрание и на комисията по изработване на проекта за Конституция, е избирането на съдиите, прокурорите и следователите да става по един и същи начин от един кадрови колективен орган в самата съдебна власт.[19]

След изменението на Конституцията, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2015 г. Висшият съдебен съвет осъществява кадровите правомощия поотделно за съдиите, прокурорите и следователите чрез съдийската и прокурорската колегия, а в общия състав чрез пленума решава бюджетните въпроси, организацията на обучението и квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. Освен самостоятелното решаване на кадровите въпроси за съдии и прокурори друга характерна особеност на реформата от 2015 г. е трансформирането на ВСС (чрез пленума и колегиите) в административен орган за управление на съдебната власт с обща компетентност. Началото на тази трансформация е поставено чрез изменения в ЗСВ и възлагане на множество нови правомощия на ВСС. В действащата конституционна уредба това положение е утвърдено на най-високо нормативно ниво. В чл. 130а, ал. 5, т. 5 се предвижда, че колегиите решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт, а в ал. 2, т. 8 и ал. 5, т. 6 е дадена възможност за пленума и колегиите да осъществяват и други правомощия, определени със закон. Бланкетната законова делегация дава възможност за допълнително концентриране във ВСС на властови правомощия за администриране на съдебната власт.

ІІ. Състав и правомощия на Висшия съдебен съвет – пленум и колегии

След измененията на Конституцията от 2015 г. Висшият съдебен съвет промени своята структура и от единен орган раздели своите компетентности между двете колегии – съдийска и прокурорска и общ състав, наречен пленум. За необходимостта от т.нар. разделяне на ВСС се дискутира отдавна в професионалните среди, към страната ни са отправяни конкретни препоръки в този смисъл от Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия), както и в докладите на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Основният аргумент за самостоятелното (отделно) решаване на кадровите и дисциплинарните въпроси за съдии и прокурори, се свежда до съображения за гарантиране на съдебната независимост. Ролята на прокуратурата в рамките на съдебната власт е специфична. Принципно правосъдието се осъществява от съда, а прокуратурата има изключителната компетентност да повдига и поддържа наказателното обвинение. В рамките на наказателния процес, в неговата съдебна фаза, прокуратурата се установява като страна, което е още една от причините за самостоятелното разрешаване на кадровите въпроси за съдии и прокурори. Това положение е особено наложително в посттоталитарни държави като България, в които по исторически и културни съображения прокуратурата е нетипично силна и разполага с правомощия да контролира множество сфери от обществения живот.

Състав на пленума и колегиите на ВСС

• Състав на пленума на ВСС

 1.1.1        Изисквания към членовете на ВСС

Съгласно чл. 130а, ал. 2 пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Според чл. 130, ал. 1 ВСС се състои от 25 членове. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове. Конституционното изискване към членовете на съдебния съвет е формулирано в ал. 2 на същия текст – за членове на ВСС, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. В Закона за ВСС е съществувала разпоредба, с която се е въвеждала забрана за избиране на действащи адвокати за членове на съвета. Впоследствие този текст е отменен. С решение на КС № 3 от 03.ІV.1992 г. по к.д. № 30/91 г. се приема, че конституционният текст установява само тези две изисквания относно избираемост във ВСС. Понятието „юристи”, употребено в посочения текст, обхваща всички юристи, включително и действащите адвокати. Конституцията не предвижда други ограничения относно избираемостта. В същото конституционно решение се приема, че за членове на Висшия съдебен съвет могат да бъдат избирани съдии, прокурори, следователи, юрисконсулти, адвокати, научни дейци и други юристи, включително и пенсионираните. Важен аргумент срещу твърдението, че участието на съдии и адвокати в съвета може да компрометира съдебната независимост е, че спрямо независими и несменяеми съдии, прокурори и следователи, които се подчиняват само на закона, подобно въздействие е изключено.

1.1.2.Несъвместимост на членовете на ВСС

В чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗСВ са уредени основанията за т.нар. несъвместимост на изборните членове на ВСС. Основанията за несъвместимост на членовете на ВСС са сходни с тези за съдиите, прокурорите и следователите, регламентирани в чл. 195, ал. 1 ЗСВ, но разкриват и известни особености. Една част от ограниченията касаят невъзможността изборните членове на ВСС да могат да заемат друга длъжност в държавни и общински органи – не могат да бъдат народни представители, кметове или общински съветници; имат забрана да упражняват търговска дейност или да участват в управителни и надзорни органи на юридически лица, с изключение на професионалните сдружения; имат забрана за упражняване на свободна професия и друга платена професионална дейност(както и за магистратите, разрешени са само доходи от авторски права, преподавателска дейност и от международни проекти), както и членуване в политически партии и други организации и дейности, които могат да засегнат независимостта им. Членовете на ВСС не могат да са осъждани за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да са освобождавани от наказателна отговорност за умишлено престъпление. За разлика от изискванията за съдиите, прокурорите и следователите, които според чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията се освобождават при влязла в сила присъда с наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, мандатът на член на ВСС се прекратява при влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление (независимо от вида на наложеното наказание, включително и за непредпазливи престъпления). Завишените конституционни изисквания към членовете на ВСС са обясними и наложителни с оглед предвидените в основния закон високи нравствени качества за заемане на длъжността.

Налице са и редица специфични изисквания за несъвместимост на членовете на ВСС, предвидени в чл. 18 от ЗСВ. Те не могат да бъдат в родствени отношения (съпруг, права линия, съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или фактическо съжителство) с друг член на съвета, административен ръководител в орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието; не могат да бъдат дисциплинарно освободени от длъжност членове на ВСС или спрямо тях да е установен конфликт на интереси по-малко от една година преди избора.

1.1.3.Мандат на ВСС

В чл. 130, ал. 4 от Конституцията изрично е предвидено, че мандатът на изборните членове на ВСС е пет години, като те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Мандатността гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган.[20] Членовете на ВСС имат еднакви права и задължения, защото те са равнопоставени, независимо дали са членове по право или изборни, дали са избрани за пълен мандат, или довършват мандат и независимо каква длъжност са заемали, преди да придобият качеството член на съвета. Техният индивидуален мандат не може да бъде прекратен предсрочно или да бъде ограничаван трайно или инцидентно извън посочените в Конституцията основания.[21] Всеки член на съвета има индивидуален мандат, но това не означава, че и ВСС като колективен орган има такъв мандат, защото той е постоянно съществуващ и функциониращ орган. [22]

Мандатът на изборен член на ВСС се прекратява на основанията, посочени в чл. 130, ал. 8 от Конституцията. Новата ал. 8 на чл. 130 е създадена с изменението на основния закон от 2007 г. Преди изменението не съществуваха самостоятелни основания за прекратяване на мандата на членовете на съвета, а тази липса е само привидна. Това е така, защото доколкото за членовете на ВСС, които са съдии, прокурори и следователи, се отнасят основанията за освобождаване от длъжност по чл. 129, ал. 3 от Конституцията. За останалите членове на ВСС, които не са съдии, прокурори или следователи аналогично мандатът следва да се прекратява при настъпване на такива факти, които поставят под основателно съмнение наличието на високи професионални и нравствени качества, което е условие за изпълнение на длъжността. След 2007 г. въпросът е решен категорично, доколкото са приети в ал. 8 на чл. 130 изрични основания за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС. Основанията за предсрочно прекратяване на мандата са сходни с тези за магистратите – подаване на оставка; влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление (както беше посочено по-горе това основание предявява обосновано по-високи изисквания към членовете на ВСС, отколкото към съдиите, прокурорите и следователите, които не са членове на съвета – чл. 129, ал. 3, т. 3 Конституцията); трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност.

В чл. 27 и чл. 28 от ЗСВ са регламентирани редът и процедурите, които се следват при настъпване на някои от основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС. Процедурата по предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на ВСС, избран от Народното събрание, може да започне по искане на една пета от народните представители, а за изборен член на ВСС, избран от съдиите, прокурорите и следователите, може да започне по искане на една пета от действащите съдии, прокурори и следователи. До момента този ред за иницииране на производства срещу членове на ВСС още не е реализиран на практика. Освен посочения ред по чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от ЗСВ, според ал. 4 на същата правна норма, производството за предсрочно прекратяване на мандата на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на ВСС се открива по искане на най-малко петима от членовете на пленума на ВСС или на трима от членовете на съответната колегия. При прекратяване на мандата на изборен член на ВСС на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата – чл. 130, ал. 9 от Конституцията.

При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 (оставка) от Конституцията изборният член на ВСС се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора.

1.1.4. Дисциплинарна отговорност на членовете на ВСС

Дисциплинарната отговорност на членовете на ВСС е уредена в Глава шестнадесета на ЗСВ, заедно с отговорността на съдиите, прокурорите и следователите. Открояват се някои особености: за членовете на ВСС дисциплинарните наказания са забележка и дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност; наказанията се налагат от пленума на ВСС; предложение за налагане на наказание може да се прави от петима членове на пленума на ВСС или от трима от членовете на съответната колегия; предложение за дисциплинарно наказване може да се прави и от една пета от народните представители за изборен член, излъчен от парламента и от една пета от действащите съдии, прокурори или следователи за изборен член, излъчен от професионалната квота; пленумът на ВСС разглежда дисциплинарната преписка срещу свой член на първото заседание след образуване на дисциплинарното производство; решението на пленума за налагане на дисциплинарно наказание се взема с не по-малко от седемнадесет от гласовете на неговите членове.

1.1.5. Избор на членове на ВСС от Народното събрание

Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители. Изискването за квалифицирано мнозинство е въведено с измененията в основния закон от 2015 г. Преди това за избор на членове на ВСС се изискваше обикновено мнозинство. С предходното изменение на Конституцията от 2007 г. се предвиди изборът на главния инспектор и инспекторите към ИВСС да се извършва от Народното събрание с мнозинство от две трети. В редица становища на Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа, включително и в последното, дадено по повод проекта за изменение на Конституцията от 2015 г., се сочи, че едно от средствата да се подобри процесът за подбор на членовете на ВСС, е изискването за квалифицирано мнозинство при избора им, защото по този начин ще се търси консенсус между парламентарно представените политически партии и ще се стимулира стремеж към номиниране на уважавани и с безспорна професионална репутация юристи.

В чл. 19 – 19б от ЗСВ е регламентирана процедурата за избор на членовете на ВСС от парламента. Предвижда се кандидатите да бъдат предлагани от народните представители, които излагат подробни мотиви и прилагат съответните документи, установяващи професионалните и нравствени качества на номинираните. При изменението на чл. 19 от ЗСВ през 2016 г. не беше приета идеята всеки от предложителите да описва конкретно начина, по който е достигнал до определена кандидатура, както и с кои професионалисти е разговарял и до каква публична или друга информация е имал достъп, за да формира своето убеждение в качествата на номинирания. Това допълнително изискване би подобрило процеса на избор на членове на ВСС от Народното събрание, с оглед повишаване на неговата прозрачност и избягване на нерегламентираните влияния. Процедурата предвижда специализирана постоянна комисия към Народното събрание да организира процеса по избор на членове на ВСС, като освен, че събира релевантните документи и друга информация за кандидатите, организира и тяхното изслушване в комисията. Изслушване се провежда и в пленарното заседание на Народното събрание, за което въпроси могат да задават освен народните представители и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Осигурена е публичност, като изслушванията се излъчват по интернет и електронни медии, а протоколите се публикуват. Кандидатите представят подробна информация за своите доходи и имуществено положение, както и тези на своите близки роднини.

Независимо от тези високи изисквания за публичност, процедурите за избор на членове на ВСС от парламента не водят до избор на членове на съвета, които да са безспорни и уважавани в правната общност професионалисти. Практиката показва, че парламентарно представените политически партии вместо да се консолидират около личности с несъмнени професионални качества, разпределят помежду си на квотен принцип членовете на ВСС, които трябва да бъдат избрани и то според тежестта на всяка политическа партия. Това положение няма да се промени дори и при изискваното квалифицирано мнозинство за избор, доколкото парламентарната практика при избор на главен инспектор и инспектори разкрива идентични пороци. Бавната и постепенна промяна в културата на политическия и парламентарен живот ще доведе и до промяна в начина, по който се избират висшите „администратори” на съдебната власт. Възпитаването на култура на съдебна независимост сред гражданите, съдийската общност и институциите на законодателната и изпълнителната власт е еволюционният път за постигане на промяна в начина, по който функционира ВСС, включително и начина на избиране на неговите членове от парламентарната и професионалната квота.

• Състав на колегиите на ВСС

1.2.1.      Състав на колегиите

След последните изменения в Конституцията Народното събрание избира шестима членове за съдийската колегия на ВСС и петима членове за прокурорската колегия на съвета.

Съставът на двете колегии – съдийската и прокурорската, е определен в чл.130а, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията:

Съдийската колегия се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Прокурорската колегия на ВСС се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите и петима членове, избрани от Народното събрание.

1.2.2.      Избор на членовете на колегиите от професионалната квота

До 2016 г. изборът на членовете на ВСС от професионалната квота се извършваше по двустепенна система, като съдиите и прокурорите излъчваха делегати, които от своя страна избираха членовете на съвета. Следователите и преди промените провеждаха пряк избор на своя член във ВСС. С измененията на ЗСВ, обнародвани в ДВ, бр. 62 от 2016 г. се прие нов раздел Іа, който в чл. 29а- чл. 29р регламентира в детайли провеждането на пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите.

Без да разглеждаме в подробности процедурата посочваме някои от нейните най-съществени етапи: изборите се провеждат по правила, приети от пленума на ВСС с решение по протокол № 30/28.07.2016 г.; предложения за изборен член на ВСС се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от два месеца преди провеждане на изборите; съдийската и прокурорската колегия извършват проверка за допустимост на кандидатурите; общото събрание се провежда в две последователни съботи – в първата събота се избира избирателна комисия и избирателни секции и се изслушват кандидатите, а следващата събота се провежда избор на членове на съвета; изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите; организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

2. Правомощия на пленума и колегиите

След измененията в Конституцията от 2015 г. Висшият съдебен съвет осъществява своите правомощия чрез пленум и колегии – съдийска и прокурорска. Основната причина за промяната в структурата на ВСС е необходимостта кадровите и дисциплинарни въпроси за съдиите и прокурорите да се решават поотделно. Поради това колегиите са натоварени основно с назначаване, повишаване и освобождаване на съдиите, прокурорите и следователите, а за пленума са запазени т.нар. общи за съдебната власт теми – планирането и изпълнението на бюджета; организацията на обучението за съдиите и прокурорите, а след последните промени и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт.

2.1.Правомощия на пленума на ВСС

Съгласно чл. 130а, ал. 2 от Конституцията пленумът на Висшия съдебен съвет: приема проекта на бюджета на съдебната власт; приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС при условията на чл. 130, ал. 8; организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; решава общи за съдебната власт организационни въпроси; изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16 от Конституцията; управлява недвижимите имоти на съдебната власт; прави предложения до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; осъществява и други правомощия, определени със закон.

Едно от най-важните правомощия на пленума на ВСС е да приема проекта за бюджета на съдебната власт, а след това да организира и неговото изпълнение чрез ИВСС, ВКС, ВАС, съдилищата, главния прокурор и Националния институт на правосъдието (чл. 365 ЗСВ). Голяма част от решенията на Конституционния съд са посветени именно на обосноваване на бюджетния аспект от съдебната независимост. В решение № 18/16.12.1993 г. по к.д. № 19/1993 г. се постановява, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, а органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета.

Пленумът на ВСС организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите при спазване на програмната и организационна независимост и самостоятелност на Националния институт на правосъдието. Всяка от двете колегии на съвета избира свой представител в управителния съвет на института, а главният прокурор и председателите на върховните съдилища са членове по право. Подробната уредба на устройството и функциите на НИП се съдържа в ЗСВ и вътрешните правила на институцията.

Съгласно последните изменения в основния закон на пленума на ВСС се възложи управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. Исторически тази дейност традиционно се е осъществявала от министъра на правосъдието, без това да създава опасности за съдебната независимост. Натоварването на ВСС с оперативните задължения по управление на недвижимото имущество е трудно защитимо и едва ли е целесъобразно. Бъдещето ще покаже доколко трайно ще се окаже това законодателно разрешение.

Пленумът на ВСС предлага на президента на републиката за назначаване и освобождаване председателите на върховните съдилища и главния прокурор. В решения на КС № 13/96 г. и № 2/2002 г. се приема, че Конституцията установява споделена компетентност на президента с ВСС. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС, като направи цялостна оценка за справедливостта на процедурата – равнопоставеността на кандидатите, мотивите и съображенията за избора. Президентът може да върне на ВСС предложение за определен кандидат само веднъж. Пленумът може да изпълнява и други, възложени му със закон правомощия, свързани с решаване на общи за съдебната власт организационни въпроси.

 В чл. 30, ал. 2 ЗСВ са уредени подробно в двадесет точки отделните правомощия на пленума на ВСС, които са в съответствие с нормите на Конституцията и досегашната правна регламентация на компетентността на ВСС.

Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на ВСС, но не участва в гласуването. При негово отсъствие заседанията на пленума се председателстват от представляващия ВСС, председателя на ВКС, председателя на ВАС или от главния прокурор. Решенията на пленума по чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗСВ се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно, не се допуска гласуване „въздържал се”, а заседанията са публични и се излъчват в интернет, освен в случаите, когато се обсъждат дисциплинарни наказания и класифицирана информация.

Висшият съдебен съвет се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума. Функциите на представляващия ВСС са определени в чл. 10, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация.

2.2 Правомощия на колегиите

Съгласно чл. 130а, ал. 5 от Конституцията колегиите в съответствие със своята професионална насоченост: назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт; назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт; решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;осъществяват и други правомощия, определени със закон.

В решенията на Конституционния съд се очертават две тенденции относно тълкуването на обема правомощия на висшия административен орган на съдебната власт.

В решение № 10/15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011 г. се утвърждава последователно разбирането за ВСС като типично кадрови орган на съдебната власт. В цитираното решение, което следва практиката на съда от деветдесетте години на ХХ век, се приема, че цялостната идея, свързана със създаването на ВСС с Конституцията от 1991 г., е избирането на съдиите, прокурорите и следователите да става по един и същи начин от един кадрови колективен орган в самата съдебна власт. Според съда, ВСС пряко обслужва функционирането на съдебната система, а не я ръководи, каквато е например ролята на Министерски съвет. Той по Конституция няма управленски или ръководни правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които са независими при изпълнение на функциите си от останалите две власти и от Висшия съдебен съвет, като контролът върху актовете им се осъществява от по-горната инстанция. Крайният извод на Конституционния съд е, че ВСС е органът за кадрово обезпечаване на съдебната система с цел осигуряване на нейната независимост.[23]

В други, по-нови свои решения Конституционният съд налага тълкуването, че Висшият съдебен съвет „организира работата на съдебната власт”, както и че осъществява „цялостна широкообхватна дейност”.[24] В решение на КС № 9 от 03.07.2014 г.  по к.д. № № 3/2014 се приема, че във връзка с изпълнение на конституционните си функции по чл. 130, ал. 6 от Конституцията на РБ на ВСС може със закон да се възлага подзаконова нормотворческа компетентност. Както основателно се отбелязва в особеното мнение към решението, то не дава отговор на два основни въпроса. Първият от тях е за същността на ВСС, за който противоречиво се твърди, че е „висш административен и кадрови орган” и същевременно, че „организира работата на съдебната власт” и „осъществява общо управление на дейността й”. В особеното мнение ясно се отбелязва същността на ВСС като орган, който не управлява и не ръководи съдебната власт, състояща се от отделни органи, които се управляват и ръководят по посочените в Конституцията и Закона за съдебната власт начини.

В решение № 3 от 07.07.2015 г. по к.д. № 13/2014 г. втората тенденция в практиката на КС относно същността и правомощията на ВСС достига своята кулминация. Приема се, че ВСС е орган на управление на съдебната власт, който осъществява ръководство на структурите на съдебната система. Определянето на ВСС като орган на управление на съдебната власт трябва да се разбира в смисъл, че това е орган, който упражнява правомощия, свързани с нейното функциониране, със създаване на организация, условия и среда, които правят възможна, респективно улесняват дейността на органите на съдебната власт в изпълнение на конституционните им задължения да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.[25] Според съда, по отношение на широк кръг от въпроси – обслужване на административния персонал, материалната база и администриране на преписките  и делата – става дума за организация на дейността на съдебните, прокурорските и следствените органи, която не засяга същността на правораздавателните им функции като органи на съдебната власт и която, според КС, е вложена в съдържанието на чл. 16, ал. 1 ЗСВ, възлагащ на ВСС осъществяването управлението на дейността на съдебната власт.

В особеното мнение на съдиите Стоева и Ангелов се посочва, че компетентността на ВСС е конституционно определена в чл. 130, ал. 6 и ал. 7 от Конституцията. Тя е да осигурява кадрите, финансите и отчетността на органите на съдебната власт. Правомощията на ВСС са изчерпателно изброени и не могат да бъдат нито ограничавани, нито разширявани със закон. Правилно в особеното мнение се посочва, че ВСС ръководи само своята кадрова и бюджетна дейност на административен орган, като дори заседанията му се ръководят от министъра на правосъдието, както и че извън Конституцията да се натоварва ВСС с управленски правомощия, с каквито той не може да се справя, защото съвсем друг е замисълът на конституционния законодател при създаване на уредбата на съдебната власт, означава да се променя цялостното устройство на съдебната власт.

С изменения на ЗСВ от 2016 г. изречение второ на чл. 16, ал. 1 отпадна, но това не се отрази съществено на обема от правомощия, с които разполагат пленумът и колегиите.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСВ съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

– кадрови и дисциплинарни правомощия: назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; правят периодични и други атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налагат дисциплинарните наказания – понижаване и освобождаване от длъжност, на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт; определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи; прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

– структурно-организационни правомощия: решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт; правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури; правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;  определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности; ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;  създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си; организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество; приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;

– контролни правомощия: възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му; предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност; изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност.

Съдийската колегия на ВСС се председателства от председателя на ВКС, а при негово отсъствие от председателя на ВАС или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член. Решенията на колегиите по чл. 30, ал. 5, т. 1-4 ЗСВ се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно, а заседанията са публични и се излъчват в интернет, освен в случаите, когато се обсъждат дисциплинарни наказания и класифицирана информация.

Съгласно чл. 36 от ЗСВ заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегии на ВСС пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им, като жалбата не спира изпълнението.

ІІІ. Комисии към ВСС

Комисиите са помощни органи на пленума и колегиите, които имат за задача да подпомагат приемането на решения на колективните органи. Проектите за решения не обвързват колективния орган, който има свобода на преценка. Доколкото нямат самостоятелна правна стойност, решенията на комисиите не подлежат на самостоятелно обжалване. Броят и видът на комисиите е уреден в ЗСВ, Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация и Правилата за работа на съдийската и прокурорската колегия. Комисиите, които задължително се създават към пленума и колегиите са уредени изрично в ЗСВ, а останалите комисии са предвидени в правилата за работа на пленума и колегиите.

1. Комисии към пленума

Съобразно чл. 37, ал. 1 ЗСВ пленумът на ВСС задължително избира от своя състав постоянна комисия „Бюджет и финанси” и постоянна комисия „Управление на собствеността”. Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и прокурорската колегия. Пленумът на ВСС определя броя на членовете и състава на комисиите, а правомощията им и правилата за дейността им се уреждат в Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация. Другите постоянни комисии на пленума на ВСС са Комисия по правни и институционални въпроси и Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии”.

Постоянните комисии приемат свои вътрешни правила.Постоянните комисии подпомагат дейността на пленума, като дейността им и техните правомощия са уредени в чл. 13–17 от Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация. Пленумът може да създава и временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.

2. Комисии към колегиите

Дейността на съдийската и прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна комисия по атестирането и конкурсите (КАК) и постоянна комисия по професионална етика.

Броят на членовете на постоянните комисии по атестирането и конкурсите се определя от съответната колегия. Мандатът на избраните членове на КАК е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата. Правомощията на КАК и на двете колегии са описани в чл. 38 от ЗСВ, както и в приетите от колегиите правила за работа. КАК при съдийската и прокурорската колегия предлагат на съответната колегия проект за решение за: броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и техните заместници; назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи; назначаване и освобождаване на административните ръководители и техните заместници с изключение на председателите на върховните съдилища и главния прокурор; придобиване на статут на несменяемост.

В състава на комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при съдийската колегия се включват членове на колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Председателите и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии. Пленумите на ВКС и ВАС избират съдиите за членове на КАК. КАК при съдийската колегия извършва атестиране на съдиите по критерии, описани в закона и по начин, подробно уреден в специална наредба, която се приема от Пленума на ВСС (чл. 209б от ЗСВ). КАК е единен и централизиран помощен орган за оценка (атестиране) на дейността на съдиите.

В състава на КАК при прокурорската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура, прокурор във Върховна административна прокуратура или следовател в Национална следствена служба. Както и в съдийската КАК административните ръководители и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии. Общите събрания на прокурорите от ВКП и ВАП избират прокурори, а общото събрание на следователите от НСлС избира следователи, отговарящи на условията за включване в комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия. Дейността на КАК към прокурорската колегия се подпомага от постоянни атестационни комисии към апелативните прокуратури. Постоянните атестационни комисии предлагат на КАК към прокурорската колегия предложение за комплексна оценка при атестиране на прокурор.

Комисиите по професионална етика към колегиите извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и техните заместници. В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика. Членовете на комисията се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок от четири години. Тези комисии подпомагат съответните етични комисии към колегиите.

Освен комисията по атестиране и конкурсите и комисията по професионална етика към съдийската колегия са формирани и постоянни комисии по дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС, комисия по съдебна администрация и комисия по съдебна карта, натовареност и съдебна статистика. Правомощията на комисиите като помощни органи на съдийската колегия са регламентирани в правилата за работа на колегията, приети на основание чл. 30, ал. 5, т. 16 от ЗСВ с решение от заседание по протокол № 7/07.06.2016 г. и са публикувани на интернет страницата на ВСС.

Към прокурорската колегия освен комисията по атестиране и конкурсите и комисията по професионална етика е формирана и постоянна комисия по дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС. Правомощията на комисиите като помощни органи на прокурорската колегия са регламентирани в правилата за работа на колегията, приети на основание чл. 30, ал. 5, т. 16 от ЗСВ с решение от заседание по протокол № 6/15.06.2016 г. и са публикувани на интернет страницата на ВСС.

ІV. Заключение

Висшият съдебен съвет по първоначален конституционен замисъл е създаден като кадрови орган, но постепенно еволюира в административен орган за управление на съдебната власт с обща компетентност. Но това важи в по-голяма степен за съдилищата, защото прокуратурата запазва автономност и практически безконтролност в процеса на администрирането й от главния прокурор. Администрацията на главния прокурор практически дублира администрацията на ВСС и самостоятелно администрира дейността на Прокуратурата на Република България. Практиката показва, че както ВСС, така и прокурорската колегия не упражнява ефективен контрол върху дейността на прокуратурата. Трудно може да се намери случай от практиката на ВСС, в който предложение на главния прокурор да не е било уважено или да е било отхвърлено.

Висшият съдебен съвет на Република България до голяма степен следва елементите на т.нар. „евро-модел” на съдебен съвет, очертан в препоръките на Съвета на Европа. Постепенно, през последните 25 години от създаването си, чрез законодателни промени и неформални практики, съветът концентрира голям обем от правомощия, които му дават възможност за цялостно администриране на съдебната система. Председателите и общите събрания на съдилищата, дори в случаите, в които могат да вземат самостоятелни решения, са обвързани от приеманите от ВСС правила и решения. Фактически председателите и съдиите не разполагат с реални правомощия да администрират съдилищата. Създаденият модел за управление на системата е силно дебалансиран и централизиран чрез правомощията на съдебния съвет. Същевременно не са създадени ефективно функциониращи механизми за отчетност и отговорност, които да бъдат в противовес и въздържане на прекомерно силния съдебен съвет.

Поставените в това изложение дискусионни въпроси са част от провежданата в професионалните и научни среди в световен мащаб дискусия за ползите и вредите от модела съдебен съвет и другите съществуващи институционални структури, с оглед защита на съдебната независимост. Провеждането на тази дискусия в България предстои.

[1] РКС № 10 от 15.11.2011г. по к.д. № 6/2011

[2] Токушев, Д., Съдебната власт в България, 2003, с. 191-193

[3]Garoupa, Nino; Ginsburg, Tom – “Guarding the Guardians: Judicial Councils and Judicial Independence”, 2009

[4] Повече за моделите на съдебно администриране и тяхната  специфика  може да видите в статията на Michal Bobek, David Kosar, Global Solutions, Local Damages: A Critical Study in Judicial Councils in Central and Eastern Europe, College of Europe, Departament of European legal studies, 07/2013

[5] Повече за моделите на съдебен съвет в отделните европейски държави може да видите на сайта „Съдебно право” – https://sadebnopravo.squarespace.com/biblioteka/2015/6/12/-#

[6] Всички становища на КСЕС, както и актуална информация за дейността на организацията може да се открие на интернет страницата й – http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/ccje/default_en.asp

[7] §45 от Становище № 1 (2001) относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите

[8]  §2 от Становище № 10 (2007) се уточнява, че за целите на становището се използва понятието „Съвет на съдебната власт”, формулировка вече използвана от Европейската мрежа на Съветите на съдебната власт

[9] Всички становища на КСЕП, както и актуална информация за дейността на организацията може да се открие на интернет страницата й – http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/ccpe/opinions/default_en.asp

[10]§19 от Становище № 10 (2007) относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

[11] § 77 от Становище № 10 (2007) относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

[12]  През  2004 г. е създадена Европейската мрежа на съдебните съвети, в която пълноправен член е и българският ВСС . За повече информация за статута и дейността на организацията може да се обърнете към страницата й в интернет – https://www.encj.eu/

[13]Garoupa, Nino; Ginsburg, Tom – “Guarding the Guardians: Judicial Councils and Judicial Independence”, 2009

[14]Аденитайър, Джон, „Съдебната независимост в Европа: шведската, италианската и германската перспектива”, достъпно на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/6/17/-

[15] Пиана, Даниела, „Властта чука на задната врата на съда (две вълни на посткомунистически съдебни реформи)”, достъпно на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/11/19/-

[16]Michal Bobek, David Kosar, Global Solutions, Local Damages: A Critical Study in Judicial Councils in Central and Eastern Europe, College of Europe, Departament of European legal studies, 07/2013

[17]Preshova, Denis, Damjanovski, Ivan, Nechev, Zoran, The Effectiveness Of The “European Model” Of Judicial Independence in The Western Balkans: Judicial Councils as a Solution or a New Cause of Concern for Judicial Reforms, CLEER Papers 2017/1

[18] РКС № 8 от 15.09.1994 г. по к.д. № 9/1994

[19]РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011

[20]РКС № 9 от 30.ІХ.1994 г. по к.д. № 11/1994

[21]РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011

[22]РКС № 8 от 15.ІХ.1994 г. по к.д. № 9/1994

[23]РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011

[24] РКС № 9 от 03.07.2014 г. по к.д. № № 3/2014 г.

[25]РКС № 3 от 07.07.2015 г. по к.д. № № 13/2014 г.

 

 

Една от особеностите на съвременната публична среда е бързата забрава на миналите факти, дори на тези, които са се случили в близкото минало. Напомнянето на миналото е необходимо за утвърждаване както на индивидуалната, така и на груповата идентичност. За да се предпазим от сакрализирането (т.е. радикалното изолиране на спомена) или банализирането на спомена за миналото (прекомерното поглъщане на настоящето от миналото)[1], е полезно за финал на този блог да се върнем към началото. Без да преиначаваме фактите и тяхното значение, за да намерим смисъла, и така да допринесем за формиране на нашите ценности, идеали и принципи за върховенството на правото и правовата държава. Поради това публикувам извлечение от пълния  стенографски протокол на проведеното през септември 2012 г. делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Ретроспективният преглед на петте години от мандата следва приоритетите, така както са очертани през 2012 г. Стремежът ми е според възможностите и опита си да допринеса са изграждане на континюитет на фактите и събитията, така че да прекъснем неразумната традиция всеки следващ нов състав на ВСС да започва от начало. А именно критичното осмисляне на миналото предпазва от непрекъснатото повтаряне на старите грешки и дава възможност добрите идеи за администриране на съдебната власт да имат развитие.

На страниците на този професионален блог са публикувани една част от становищата, предложенията и работните документи по основните приоритети, заявени през септември 2012 г. – работата по първостепенната задача за създаване и въвеждане в действие на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на качеството на съдийския труд; предложения за проверки и становища по конкретни случаи, касаещи въпросите на съдийската деонтология и възприемането на високи стандарти за етично поведение на съдиите в службата и обществото; становища и предложения за защита на съдии в случаите, когато индивидуалната им независимост е била атакувана от представители на другите власти и в рамките на вътрешната служебна йерархия; критични бележки и становища по проекти за изменения на Закона за съдебната власт, поставящи под заплаха съдебната независимост; предложения за по-добро администриране на съдебната власт – например за подобряване на статуса на съдебните помощници; становища по приложението на обективни критерии за избор на председатели на съдилища и други висши представители на съдебната власт и др.

В обобщен план и в съответствие със седемте приоритета, заявени през 2012 г. – припомням някои от фактите, случили се през изминалите пет години от мандата на ВСС:

І. Дейността на ВСС като кадрови орган на независимата съдебна власт

Моделът на Висшия съдебен съвет, възприет от ЗСВ, и неговото фактическо прилагане, съществено се отклоняват от конституционния замисъл за независимо администриране на съдебната власт. ВСС се е превърнал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира т.нар. съдебна номенклатура. Установената структура на администриране на съдебната власт трябва съществено да бъде изменена чрез създаване на нови баланси между правомощията на ВСС, председателите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е възможна не чрез непрекъснатото хаотично изменение в законите, а чрез нарастващото значение на участието на съдиите при решаване на важните въпроси за функциониране на съдебната власт и с утвърждаване на нова автентична легитимация на председателите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на ВСС – окончателно и категорично разделяне на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на ВСС като изкуствено създадена и компромисна форма и пълно отделяне на правомощията на прокурорската и съдийската колегия; в правомощията на съдийската колегия да се включат избирането на председателите на върховните съдилища, въпросите за управление на бюджета на съдилищата и за професионалното обучение. Освен това е важно да се решат и основополагащите въпроси – намаляване на броя на членовете на съвета (колегиите); значителната част от състава на съдийската колегия да се състои от съдии, избрани от съдии; членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде специализирана и високо квалифицирана, а не както е в момента – многобройна и в голямата си част подбрана по непотистки причини, а не според качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде чувствително намален, като избраните от Народното събрание членове на съдийската колегия да представят гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се предвиди подходяща възможност и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на парламента и др.

1. Отстояване на съдебната независимост

Висшият съдебен съвет (2012-2017) не се справи с основата си функция, възложена му от чл. 130а от Конституцията на Република България и чл. 16 от ЗСВ:

ВСС не е независим орган и това е повтаряща се констатация на ЕК, отразена в годишните доклади по механизма за сътрудничество и проверка, както и в поредица от становища на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на ВСС от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до председателя на ВКС през януари 2016 г. Последвалите събития, включително нахлуването на министър-председателя в заседание на ВСС, потвърдиха скритите зависимости на мнозинството в съвета от нелегитимни интереси.

В много случаи ВСС отказваше да изрази становища за защита на съдии, които неоснователно и несправедливо бяха атакувани от представители на другите власти или бяха обект на клеветнически кампании в определени медии. Сезирах ВСС и съдийската колегия с предложения за изразяване на позиция по конкретни случаи, но в повечето случаи мнозинството не ги подкрепяше. На страниците на този блог са публикувани една част от предложенията.

2. Назначения на председатели на съдилища и други кадрови въпроси

През целия мандат ВСС показа неспособност да извършва обективни, честни и справедливи назначения на председатели на ключови съдилища, които имат определящо значение за функционирането на правосъдието. Фактите, които пораждаха основателни съмнения в почтеността на кандидатите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха мотивирани, а вместо това мнозинството използваше лишени от смисъл и съдържание кухи фрази.

Стилът на важните кадрови назначения се наложи още в началото на мандата на ВСС. Изборът на главен прокурор през декември 2012 г. се извърши при грубо пренебрегване на процедурата, липса на проверка и оценка на фактите за зависимости и основателни съмнения в интегритета на предварително известния фаворит за поста. В една от първите публикации на този блог изложих подробните съображения за пороците в проведената процедура. При провеждане на избора за председател на ВКС мнозинството във ВСС не извърши оценка на качествата на кандидатите. Мотивите на решението за избора бяха в противоречие с фактите, събрани в хода на цялата процедура (подробно становище за процедурата за избор на председател на ВКС беше публикувано през месец февруари 2015 г. на този блог). Този подход беше повтарящ се маниер на работа на мнозинството при извършване на всички по-важни назначения на председатели на съдилища.

Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 г. ВСС предпочете за председател на Върховния административен съд кандидата, за когото имаше публично оповестени факти, поставящи под разумно и обосновано съмнение наличието на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Настоявахме за проверка на фактите, но както ВСС, така и ИВСС изрично отказаха да се занимават със случая, а се довериха изцяло на обърканите и противоречиви изявления на фаворизирания кандидат. Освен това видимото и безспорно професионално превъзходство на единия от кандидатите не беше отчетено от мнозинството, което без да извърши обективна оценка на качествата на кандидатите проведе безмотивен избор. Същите пороци се проявиха и при второто гласуване, проведено от новия състав на ВСС. Мнозинството не прие за необходимо да се извърши проверка на фактите, които създаваха основателно съмнение в интегритета на единствения останал кандидат, нито извърши оценка на публично оповестените данни, които касаят поведението на избрания за председател на ВАС във връзка със сключени имуществени сделки. Мнозинството във ВСС удобно се скри зад т.нар. съдийско самоуправление, като го извади от разумния му контекст, защото принизи участието на съдиите до груба и елементарна аритметика в противоречие с духа и разума на закона. Кворумът, мнозинствата и броят на гласовете на съдиите в общото събрание са техническа подробност, макар и важна. Същественото в общото събрание на съдиите е наличието на обсъждане, мотиви, спорове, размяна на аргументи и контрааргументи. Освен това волята на общото събрание не освобождава ВСС от необходимостта да извърши задълбочена проверка и оценка на всички факти, които имат значение за нравствените и професионални качества на кандидатите за висшите длъжности в съдебната система. Мотиви с подобно съдържание при избора на председател на ВАС не бяха изложени. Служебното отстраняване на другия кандидат в процедурата, освен че противоречи на основните принципи на административния процес, лиши производството  по подбор и оценка от реално съдържание.

Особено показателни за дефектната кадрова дейност на ВСС бяха изборите на председатели на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени факти, поставящи под съмнение изискванията за високи нравствени качества,  бяха налице в процедурите за избор на председатели на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на председатели на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше пренебрегнат кандидат от същия съд с явно по-добри професионални качества и при липса на мотиви защо се предпочита другата кандидатура на съдия от друг съд.

Липсата на мотиви  беше повтарящият се порок в кадровата дейност на ВСС и впоследствие пренесен в практиката по назначения на съдийската колегия. Ярък пример за незаконосъобразно решение беше отказът да се назначи председател на апелативния съд в София при наличие само на положителни изказвания за кандидата и при липса на отрицателни становища. Логично това решение беше отменено по реда на обжалването от Върховния административен съд.

Множеството процедури за избор на председатели на районния и окръжен съд в Благоевград показаха невъзможността и нежеланието на мнозинството в съдийската колегия да разглежда и дава адекватна оценка на факти за явни нарушения на закона и поставящи под обосновано съмнение изискванията за високи нравствени качества на предпочетените за длъжността кандидати.

3. Порочната дисциплинарна дейност – без промяна

Продължи се с порочната дейност по дисциплинарните производства срещу съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, ИВСС и съдийската колегия не показаха последователност, не приложиха ясно установени и почиващи на закони стандарти. В много от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в обективна невъзможност да спазват стриктно инструктивните процесуални срокове, бяха атакувани от ИВСС и подложени на необоснована дисциплинарна репресия. Не бяха малко и казусите, в които срещу съдии бяха образувани дисциплинарни производства с цел отмъщение за заемана от тях критична позиция срещу ВСС или действия на определени председатели на съдилища (такива бяха казусите на дисциплинарното дело срещу председателя на РС Стара Загора, множеството производства срещу председателя на РС Благоевград, делата срещу председателя на РС София, срещу съдии от Софийски градски съд и др.). Поддържал съм неотклонно позицията, че съдиите не трябва да бъдат дисциплинарно преследвани тогава, когато са поставени в обективна невъзможност да съблюдават процесуалните срокове, както и да бъдат преследвани съдии за изказани от тях критични позиции по въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт. Свръхнатоварените съдии от Софийския районен и Софийския градски съд бяха подложени на необоснована репресия със средствата на дисциплинарното преследване. Цинично е да се прилагат дисциплинарни мерки срещу съдиите, които имат необходимост от облекчаване и намаляване на натовареността им. Вместо лекарство се предписва отрова.

4. ВСС демонстрира трайна неспособност за налагане на етичните стандарти в поведението на съдиите:

Установеният корупционен модел на управление на Софийския градски съд, разкрит в резултат на многобройните сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в доклада от проверката на ВСС от януари 2014 г. Независимо от доклада и констатациите в него, не се достигна до реализиране на адекватна дисциплинарна отговорност. Изготвените от мен предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу част от ръководството на съда бяха подписани само от един член на съвета, при необходими минимум петима. Образуваните дисциплинарни производства, основно по инициатива на министъра на правосъдието и председателя на ВКС, не бяха проведени ефективно от ВСС. Усилията на новото ръководство на СГС, избрано през лятото на 2015 г., за въвеждане на обективни правила за администрирането на съда бяха подложени на системни атаки от мнозинството във ВСС и съдийската колегия. Съдийската колегия не защити нито веднъж ръководството на съда и съдиите от СГС, които бяха обект на злостна и продължителна клеветническа медийна кампания;

Не беше извършена проверка на фактите по случая със срещата на главния прокурор с издател-бизнесмен и висш партиен функционер. Независимо че сезирах ВСС, ИВСС и министъра на правосъдието със съответно искане за проверка и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, конкретни последствия нямаше. Пленумът на ВСС и министърът на правосъдието отказаха да се занимават със случая, а проверката на ИВСС не даде задоволителен отговор на съществените въпроси;

Въпреки многократните искания за проверка на фактите за нарушения на случайното разпределение на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската колегия немотивирано отказваше да предприеме конкретни действия. В противовес – бившият председател на районния съд в Благоевград беше обект на безпрецедентна репресия от председателя на окръжния съд и ВСС, и то поради критичната си позиция срещу действията на ръководството на окръжния съд.

5. Случайното разпределение на делата – трудно постигната замяна на компрометираната система LawChoice

През 2015 г. ВСС въведе централизираната система за случайно разпределение на делата, след като две години упорито отказваше да признае проблема с възможните манипулации на програмата LawChoice. Критичната позиция на съдиите от СГС и настояванията на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка доведоха до пробив при решаване на проблема със случайното разпределение на делата, което беше и една от причините за яростните атаки срещу новото ръководство на градския съд. Последователно поддържах и защитавах позицията за прекратяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана програма.

Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия. Изработеното проектно предложение, в което имах участие, впоследствие одобрено от ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление”), практически беше осуетено без солидни и обосновани мотиви от новия състав на ВСС с решение от месец октомври 2017 г. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще.

6. Модел за оценка на натовареността на съдиите

В самото начало на мандата системно и целенасочено започнах работа по създаване на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на сложността на делата и отчитащ качеството на съдийската работа. Приемането на Правилата за оценка на натовареността на съдиите и въвеждането им в действие беше резултат от доброволната работа на десетки съдии и трима външни експерти по емпирични изследвания и анализи (Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева). Методологията на емпиричното изследване и основните принципи и положения на Правилата за оценка на натовареността бяха консултирани на добра воля и одобрени от една от най-авторитетните организации, занимаващи се с разработване на системи за управление на делата и оценка на натовареността на съдиите – Националния център на щатските съдилища (Вирджиния, САЩ). Пряко координирах дейността по изработване и прилагане на Правилата въпреки постоянната съпротива и обструкции на мнозинството от членовете на ВСС и съдийската колегия (за съпротивата доказателства могат да бъдат открити в подробните стенографски протоколи от публичните заседания на ВСС). В края на мандата подготвихме анализ за едногодишното приложение на Правилата за натовареност (публикуван на този блог), в който посочихме конкретни препоръки за следващите действия, целящи усъвършенстване и подобряване на системата за оценка на натовареността. Надеждата е новият състав на съдийската колегия да доразвие модела за отчитане на натовареността и да не зачерква с лека ръка усилията и труда на десетките съдии, участвали в създаване на системата.

Освен възможността за справедлива и вярна оценка на труда на съдията прилагането на Правилата за оценка на натовареността ще позволи на кадровия орган обективно да реши колко съдии са необходими в отделните съдилища за справяне с конкретния брой и обем съдебни дела.

     Изчисляването на натовареността по новите правила ще позволи да се установи с много по-голяма точност действителната работа, която съдиите извършват по делата, както и дейността, която към момента не се отчита от съдебната статистика. Препоръките, които отправихме през месец октомври 2017 г. в анализа за приложението на системата за измерване на натовареността (СИНС), са насочени към: стриктно въвеждане на вярна информация за делата (дата и година на образуване и приключване); вид на делото по статистическите кодове; коректно и своевременно отбелязване на коригиращите коефициенти, водещи до повишаване или намаляване на първоначалния коефициент за тежест на делото.

     В анализа подробно е разгледана структурата на делата в едни от най-натоварените съдилища – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

• Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
• Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
• Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
• Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

На всички тези въпроси, както и на другите отбелязани несъвършенства в системата за изчисляване на натовареността, отговор трябва и може да се даде чрез продължаване на дейността от комисията по натовареност към съдийската колегия и постоянните работни групи по трите категории дела – административни, граждански и наказателни.

Събраната до момента информация показва, че в натоварените софийски съдилища съществува неравномерно разпределение на натовареността между наказателните и граждански съдии. Но преди тези данни да се използват за изкуствено създаване на напрежение и конфликти между съдиите, разглеждащи различни материи дела, задължително трябва да се изпълнят препоръките, дадени в анализа от октомври 2017 г. По този начин ще се установи действителната натовареност на гражданските и наказателните съдии, но същевременно целта е да се постигне равномерна нормална натовареност на всички съдии. Регулирането на натовареността трябва да стимулира качеството на работа по делата, съдиите да разполагат с време да обмислят казусите си и да търсят и намират разрешение, което в максимална степен да бъде в интерес на страните по делата.

7. Процедурите за атестиране – все така формални

Оценката на работата на съдията е важен аспект от дейността на ВСС и съдийската колегия в частност. Процедурите по атестиране на съдиите се подготвяха от състава на помощния орган – Комисията по предложенията и атестирането (КПА). Въпреки настояването ми да работя в състава на тази постоянна комисия, мнозинството на ВСС на два пъти чрез персонално гласуване не ми позволи да се включа в може би най-важната част от дейността на съвета. Дейността на КПА в първите четири години от дейността на ВСС не успя да промени по същество процеса по оценяване на дейността на съдиите – той остана все така формален, безпринципен и непоследователен. При изслушването на съдиите в заседания на ВСС, по повод множеството възражения срещу изготвените им атестационни оценки, отстоявах неотклонно позиция против възприетия формален подход да не се вземат предвид причините за отменените актове. Настоявах конкретно да се изследва всеки конкретен случай и да се преценява как отмяната на акта се отнася към дейността на съдията, да не се абсолютизира броят на отменените съдебни актове като показател за качеството на работата на съдията, да се стимулира качеството в дейността на съдията, а не да се дава предимство на количеството и сляпото спазване на инструктивните процесуални срокове, да се взема предвид натовареността на съда и съдията при преценка на изискването за спазване на процесуалните срокове и др.

След април 2016 г., когато ВСС се раздели на колегии и се конституира Комисията по атестиране и конкурсите съм съдийската колегия, дейността по оценка на съдийската работа започна да се променя – извършва се пряко наблюдение и изследване на работата по делата, което е предпоставка за преодоляване на формализма в атестирането. Предстои да се извърви дълъг път до пълното преодоляване на формалния подход, но е поставено начало във вярната посока.

Конкурсите за първоначално назначаване, повишаване и преместване, които обявяваше ВСС, не бяха резултат на внимателно и задълбочено планиране на необходимостта от съдии в съответните районни, окръжни, административни и апелативни съдилища.

Непоследователният и хаотичен подход при обявяване на конкурсите намери ярко проявление при обявяване на конкурсите за младши съдии. Не се провеждаше разумно и обосновано планиране на свободните длъжности за младши съдии в окръжните съдилища, така че да се отчетат всички значими фактори в конкретните случаи. Не се вземаха предвид натовареността на окръжните съдилища, освобождаващите се длъжности за съдии поради пенсиониране, нуждата от съдии и свободните длъжности в районните съдилища. В резултат се обявяваха конкурси за младши съдии  в слабо натоварени окръжни съдилища (например ОС Видин, ОС Кърджали, ОС Разград, ОС Добрич, ОС Силистра, ОС Монтана и др), в чиито съдебни райони нямаше необходимост, а в някои случаи – и обективна възможност за назначаване на младши съдиите в районните съдилища след изтичане на мандата им. Този порок в кадровата дейност на ВСС поставяше в уязвимост младшите съдии, доколкото тяхното кариерно развитие не беше предвидимо и се поставяше в зависимост от добрата воля на кадровия орган, който често се водеше от конюнктурни и безпринципни съображения. Често се случваше младши съдия, назначен в един окръжен съд, впоследствие да бъде назначаван за районен съдия в друг съдебен район, като основната причина за това беше лошото или изобщо липсващото планиране на конкурсите. Следваният от ВСС подход при провеждане на конкурсите за младши съдии до голяма степен обезличи и компрометира иначе доказалия се като полезен институт на младшия съдия.

В мандата на ВСС се случи и позорният инцидент с проваляне на конкурса за младши прокурори, при който се разбра, че има изтичане на казуса за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и ВСС не беше доведено до успешен финал, поради което не се достигна до разкриване на истината.

В началото на мандата на ВСС се приеха правила за провеждане на процедурите по чл. 194 ЗСВ, които имаха за цел да въведат справедливи и отговарящи на целта на закона критерии за премествана на заети щатни длъжности за съдии от един ненатоварен съд в друг – натоварен. Практиката на ВСС показа, че мнозинството не се съобразяваше с приетите правила, като институтът на чл. 194 ЗСВ се използваше за решаване на конюнктурни задачи и то в противоречие с текста и разума на закона.

ІІ. ВСС – трибунал или форум ?[2]

Характерна особеност на дейността на ВСС (2012 г. – 2017 г.) от самото начало на мандата беше демонстрираната нееднократно неспособност да се водят дебати, нетърпимост към критичното мнение, агресивният диктат на волята на мнозинството. Решенията на мнозинството се налагаха от позицията на силата и много често без мотиви и разумни аргументи, в противоречие със закона. Ярък пример в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождаване от длъжност на члена на ВСС Камен Ситнилски – при липса на мотиви и в разрез с изискваното от закона мнозинство.

Наблюдавахме десетки безмотивни откази да се извършат проверки на факти, които поставят под основателно съмнение интегритета на съдии, членове на ВСС, главния прокурор и същевременно целенасочената репресия на съдии и членове на ВСС, които имат критично мнение по актуалните въпроси за функционирането на съдебната власт.

Аргументираната съпротива и непримиримост на ясно изразеното малцинство в съвета срещу агресивния диктат на мнозинството беше неправилно квалифицирана като неоснователно предизвикване на „скандали” и „борба на лобита”. Благодарение на усилията на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и задкулисното вземане на решения от мнозинството. Справедлива оценка на усилията на малцинството в съвета е дадена в доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка от януари 2017 г.: „противоречията и противоборствата през изминалите години във ВСС подхранват съмненията за външно влияние и засягат общественото доверие в съдебната власт”. „Буди безпокойство напрежението между членовете на ВСС в контекста на твърденията за липса на обективност при вземане на ключови решения.”

Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във ВСС, опитите за прокарване на нелегитимни партийно-олигархични влияния в кадровата дейност на съвета, ожесточените клеветнически медийни кампании, водени срещу определени съдии с критично и свободно мнение, невъзможността за аргументиран диалог, липсата на компетентност и воля за решаване на належащите проблеми на правосъдието – това са основните характеристики, които белязаха мандата на ВСС в периода 2012 – 2017 г.

Голяма част от пороците в кадровата дейност на ВСС се повтарят от години. В края на мандата на поредния съдебен съвет и началото на мандата на следващия, обичайно съдиите споделят помежду си, че по-лош съвет не е имало. И така на всеки пет години. Големият ни проблем е съвсем друг, а именно, че нашето собствено (на съдиите) отношение към фактите от миналото на управлението на съдебната власт и личното ни участие в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в полза на ВСС и председателите на съдилища решаването на почти всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия процес. Така, постепенно и не без активното съучастие на законодателя и политическите партии и техните адепти в съдебната система, ВСС се превърна в зловещ трибунал, който заклеймява различните и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, формално атестиране,  изключване  и др.) и клонира себеподобните си чрез т.нар съдебна номенклатура.

В статията си „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, макар и в друг контекст, социологът Румен Димитров пише: „За да не повторим историята си, трябва да я усвоим. Няма друго оръдие за това, освен главата. Затова е нужен форум, на който свободно да обсъждаме своето минало, за да разберем по-добре себе си.” Едва ли в близко бъдеще ВСС ще се превърне от трибунал във форум за обсъждане проблемите на съдийската общност и за разчупване на бюрократичния модел на правосъдието. Освен това не е задължително форумът да бъде изнесен в един загубил автентичния си конституционен замисъл административен орган. Вместо да гарантира и осъществява ефективно самоуправление на съдебната власт и да защитава нейната независимост ВСС функционира като трансмисия за прокарване на интереси, които нямат нищо общо с правосъдието, а ерозират крехките елементи на правовата държава и развращават съдиите. Това положение скоро няма да се промени, защото е в интерес на партийно-олигархичната конюнктура, която разполага с лостовете на законодателната и изпълнителната власт. Възможният изход е съдиите (чрез общите събрания в съдилищата или чрез всякакви други форми/форуми на доброволно сдружаване, участие, дебати) свободно да обсъждат и говорят за важните проблеми и въпроси на съдебната система, да имат критично мнение и да предлагат адекватните на ситуацията решения. Това не е лесен и безболезнен процес, но е единствената алтернатива на трибунала, наречен Висш съдебен съвет.

Съдийският активизъм, (разбиран като автентично участие на съдиите в управлението на съдебната власт), е особено необходим и полезен, като средство за противодейстие на подчиняването и  инструментализирането на правосъдието. Успешният пример от 2009 г. – 2012 г., когато съдиите активно се противопоставяха на атаките на изпълнителната власт срещу съдебната независимост, е показателен. Още повече, че тогава съдебната върхушка предпазливо пазеше дистанция от скандалите. От друга страна, култивираната и поощрявана през годините сред  съдиите култура на безразличие и неучастие, е реална опасност за разгръщането на т.нар. съдийско самоуправление. Същевременно трябва да държим сметка, че “цинизмът и недоверието са се просмукали във всички социални, културни и дори лични връзки и отношения, така че създаването на гражданско общество, а в още по-голяма степен на гражданска памет, е много, много трудно” (Тони Джуд, “Миналото е друга страна: Мит и памет в следвоенна Европа).

Тези кратки бележки са опит да се припомнят някои от по-важните събития, случили се в мандата на ВСС за периода 2012 г. – 2017 г., като в никакъв случай не са изчерпателен преглед на всички аспекти от цялостната дейност на съвета. Непосредствено след това прилагам извадка от пълния стенографски протокол на проведеното делегатско събрание на съдиите от месец септември 2012 г. Сравнението на двата текста е необходимо и полезно, доколкото дистанцията на времето позволява да се оцени как персоналните намерения в началото на мандата са намерили проявление в дейността на колективния орган. Паметта за фактите няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безкрай едни и същи грешки, за да не започваме на всеки пет години отначало, защото „паметта е превантивната сила на истинно биващото срещу агресията на призрачното „царство на сенките”[3]

 

Извлечение от пълния стенографски протокол от проведеното на 15.09.2012 г. делегатско събрание на съдиите за избор на членове на ВСС

Уважаеми колеги, преди около два месеца представих пред всички Вас своите подробни виждания за дейността на Висшия съдебен съвет. Концепцията ми, която е в обем около 20 страници, е качена на страницата на Висшия съдебен съвет, така че всички подробности по моите виждания може да бъдат открити там.

Мисля, че важно е оттук насетне всички ние, съдиите, да следим съответстват ли концепциите на кандидатите с това, което те ще правят занапред във Висшия съдебен съвет. Лично аз поемам пред Вас ангажимент да не се отклонявам от написаното и да направя всичко, което зависи от мен, за коренна промяна в начина на функционирането на Висшия съдебен съвет. Ще търся път до всеки един от Вас. Ще ценя мнението на всеки съдия по всички въпроси, които засягат доброто управление на съдебната власт. Ще намеря начин и средства да поддържам непрекъснат контакт и да се отчитам пред съдиите за свършеното от мен в работата ми като техен представител във Висшия съдебен съвет.

Уважаеми колеги, предлагам следните седем мерки за по-добро администриране на съдебната власт и ще се боря с всички сили те да станат част от дневния ред и конкретната работа на Висшия съдебен съвет.

Първо. Ще настоявам Висшият съдебен съвет да дава конкретен и мотивиран отговор на всяко отправено до него искане, и призив за съдействие от всеки съдия, който е обект на недопустим натиск и въздействие, както от външни сили така и от неправомерен натиск в самата съдебна система.

Ще настоявам Висшият съдебен съвет да заема категорична и аргументирана позиция при всяка противоконституционна атака, срещу отделен съд или съдебната система, като цяло, идваща от представителите на другите власти.

Второ. Ще работя Висшият съдебен съвет да започне незабавно дейност по изработване на механизъм за обективно измерване на действителната натовареност на органите на съдебната власт. Изработване на методология за определяне и отчитане натовареността на органите на съдебната власт. Изработване на норма на натоварване на съдията, което означава колко работа е нормално и възможно да извърши качествено един съдия.

Трето. Ще работя за радикално нов подход на Висшия съдебен съвет по отношение на управление на процеса по оценяване, атестиране на професионалните качества на съдиите. За ефективно разделяне на дейността на Комисията по предложения и атестиране отделно за съдии, за прокурори и за следователи. Висшият съдебен съвет и Комисията по предложенията и атестирането следва да вземат активна и действена роля, като централни органи по атестиране на съдиите, като пряко извършват и наблюдават цялостния процес по атестиране на всички съдии.

Четвърто. Ще настоявам за обективна и активна политика при провеждане на конкурсите за повишаване и преместване на съдии, за избори на председатели на съдилища и избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор. ВСС ежегодно да извършва планиране на свободните длъжности за съдиите за всяка следваща година. Въз основа на планирането и конкретните нужди Висшият съдебен съвет да организира и провежда конкурс за повишаване и преместване на съдиите в зависимост от конкретната необходимост, но не по-малко от веднъж годишно.

Пето. Промяна из основи на дисциплинарната дейност, която включва извършване на незабавен и задълбочен анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд за последните пет години. Определяне на единни критерии за налагане на дисциплинарни наказания и за определяне същността на отделните дисциплинарни нарушения. Изработване на нов съдържателен и пълен регистър на дисциплинарната практика.

Шесто. ВСС да изготви и предложи единен продукт за случайно разпределение на делата.

Седмо. Прозрачна и обективна, справедлива политика на ВСС по отношение на управлението на бюджета и възнаграждението на съдиите.

Благодаря Ви.

АЛБЕНА БОНЕВА: Въпроси, колеги? Заповядайте.

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА /ВКС/: С Калин Калпакчиев няколко години сме били в една стая и сме седели бюро срещу бюро, но това ни най-малко не пречи да му задам следния въпрос. Какво ще бъде неговото поведение като член на Висшия съдебен съвет, ако би бил избран от нас, в случай, че по някакви съображения, било то обективни или субективни, не се изпълнят целите, които той си е предначертал, в рамките на Висшия съдебен съвет.

Благодаря.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Благодаря. Аз казах вече, че ще положа всички сили, на които съм способен, за да работя за реализирането на тези цели. Обяснимо е, че работата в един колективен орган изисква комуникация с колегите, изисква постигане на съгласие, на обща воля за провеждане на определени дейности, за вземане на определени решения. Това, което аз ще правя е в публичните заседания на Висшия съдебен съвет, и не само, да отстоявам аргументираните си позиции по всички тези въпроси. Да излагам винаги ясни, съдържателни, конкретни аргументи за всяко едно решение. Да не се крия зад кухи фрази, зад общи приказки, или решенията да се взимат задкулисно, както вече стана дума.

Мисля, че отсега не може да се каже как ще тръгне дейността на този Висш съдебен съвет. Много е важно ние тук, делегатите на това Събрание, да изберем действително хора, съдии с модерни виждания за промяна на съдебната система, за промяна на администрирането на съдебната власт. От парламентарната квота също да бъдат избрани такива съдии и прокурори, които да имат смели виждания и воля да отстояват тяхното реализиране. Едва тогава действително промяната ще бъде възможна.

АЛБЕНА БОНЕВА: Благодаря Ви. Други въпроси? Тотка Калчева, заповядайте.

ТОТКА КАЛЧЕВА /ВКС/: Благодаря. Аз пък съм работила съвместно с колегата Калпакчиев в Националния институт на правосъдието и той винаги е много конкретен в това, което излага като позиция.

Какви промени считате, че следва да настъпят в дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Маркирах съвсем накратко това, че Висшият съдебен съвет следва да предприеме промяна из основи на своята дисциплинарна дейност. Казвам дисциплинарна дейност, защото в крайна сметка последната дума по дисциплинарните производства винаги е на Върховният административен съд. Това, което трябва да бъде направено, на първо място, е да се изготви незабавен, това да стартира буквално от първия ден, анализ на дисциплинарната практика. Имам предвид решенията на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд по дисциплинарните производства. Научният анализ на тези производства ще доведе до обосновани изводи за това къде са проблемните места в дисциплинарната практика. Дали има еднакви основания за образуване на дисциплинарни производства? Дали еднакво се прилага института на давността при образуване на производствата? Дали има единни критерии при индивидуализацията на дисциплинарните наказания, съответстващи на тежестта на нарушението? Дали Съветът съответно Върховният административен съд предлагат единни критерии при определяне съдържанието на конкретните дисциплинарни нарушения, тъй като те са общо посочени в закона. За да бъде извършен такъв анализ, досега такъв не е правен, той трябва да бъде извършван периодично и в него да взимат участие, както съдии така и представители на правната наука, и да става публично достояние и обсъждане на всички съдии, и не само, трябва да има нов регистър, за което между впрочем Висшият съдебен съвет е поел задължение, но не е изпълнил – нов регистър на дисциплинарната практика, който да бъде поместен на страницата на Висшия съдебен съвет. От този регистър трябва да има бърза възможност да бъде проследено всяко едно дисциплинарно производство от неговото начало до неговия финал, с влязъл в сила съдебен акт. В момента това е невъзможно.

Това е засега, като отговор. Можем дълго да говорим.

АЛБЕНА БОНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ГРОЗЕВА /АС-София/: Вземам повод от Вашето изложение да Ви попитам следното. В точка втора от изявлението си казахте, че ще се опитате да решите проблемите с пренатовареността на съдиите, както в отделния съдебен район така и изобщо. Какви, конкретно, мерки, бихте предложили за решаване на този важен въпрос? Благодаря Ви.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

И аз благодаря. Всички разбираме, че проблемът с натовареността е основополагащ за цялата кадрова дейност на Висшия съдебен съвет, а и при изпълнение на другите му правомощия. Натовареността е в основата, както на атестирането така и на дисциплинарната дейност.

Първите неща, които трябва да бъдат направени в конкретни действия, които трябва да бъдат предприети като конкретни действия от Висшия съдебен съвет.

На първо място трябва да бъдат обединени усилията на всички съдии до момента, неправителствени организации, съсловни организации, които са работили до момента. Този експертен потенциал на съдиите трябва да бъде много силно използван от Висшия съдебен съвет. Казвал съм не веднъж, че Висшият съдебен съвет не е управленски орган на съдебната система. Висшият съдебен съвет не управлява, не началства над съдиите. Той трябва да поддържа преки и автентични контакти с тях. Трябва да ги използва за натовареността. Първото, което трябва да бъде направено е да се класифицират делата по вид, фактическа и правна сложност. По този въпрос вече има известни експертни разработки. Видовете – граждански, търговски, административни, наказателни дела, следва да бъдат класифицирани по техния вид, както казах – първоинстанционни, въззивни, касационни; по предмет на делата и, както казах, по фактическа и правна сложност, съобразно което да бъде за в бъдеще мислен критерий за определените видове дела, който да се отчита при натовареността.

Втората стъпка, която трябва да бъде направена е, разбира се, тук беше споменато от колеги, отчитане на времето, което е необходимо за съдията за изработването на всяко едно дело. Времето е единствения обективен критерий. Това е в основата на всички световни системи за измерване на натовареността, единствения обективен критерий, който може да служи за обективно измерване на натовареността. Това може да бъде извършено чрез анкети, които да бъдат попълвани от съдии в определени съдилища, типизирани предварително, малки, средни по размер, големи, като, разбира се, това ще даде една първоначална картина за действията, които извършва съдията по определените видове дела. Този процес изисква много време, точното проследяване на необходимото време, така че Висшият съдебен съвет трябва да организира и да направлява развитието на този процес много дългосрочно. Първите стъпки обаче, това временно набиране на информация ще послужи за един ориентир при изработване на нормата натовареност и на методологията и механизма за отчитане натовареността на органите на съдебната власт. Най-общо при всички положения, както при атестирането така и при натовареността, смятам че Висшият съдебен съвет не само, че е длъжен, той има и интерес, но най-вече е длъжен да ангажира пряко и широко активността на всички съдии. Да не търси само председателите на съдилища, а да търси път до всеки един съдия и неговото усилие да бъде включено в тези процеси.

АЛБЕНА БОНЕВА: Заповядайте, колега.

ПЕТКО ПЕТКОВ /СРС/: Благодаря.

Преди малко, колега Калпакчиев, се обявихте за радикална промяна в начина, по който се атестират магистратите и начина, по който се провеждат конкурсите. Въпросът ми е как точно ще го направите? Какви точно стъпки според Вас трябва да бъдат предприети?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Беше казано вече от колеги, говорили преди мен … /прекъснат/

ЗЛАТИНА ИВАНОВА /АС-Бургас/: Само едно допълнение към въпроса на колегата. Какво е становището на колегата във връзка с кариерното израстване и какво лично той би застъпил при случай, когато магистрати, колеги, при кариерното си израстване прескачат не едно, а две звена наведнъж.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Благодаря. Аз ще започна с втория въпрос. Всъщност ще споделя пред уважаемите колеги, чрез медиите до всички колеги съдии, пред Събранието до всички колеги съдии, един факт от моята лична професионална биография, който на първо място е въпрос на честност от моя страна и откровеност пред всички Вас, за чието доверие съм застанал тук днес да търся подкрепа. Какво имам предвид? Този факт същевременно имаше голямо значение и при формиране на личната ми мотивация да се кандидатирам за член на Висшия съдебен съвет.

През 2004г. заемах длъжността „председател” на Софийски районен съд. По това време, във връзка с избора на бъдещия председател на Софийски районен съд, лично аз изразих публично становището си какъв трябва да бъде новия председател на съда. Тогавашния председател на Софийски градски съд изрази явно недоволство от тази моя позиция и заяви, че в бъдеще нямам право на кариерно развитие за неопределено време. Всичко това стана достояние на съдийската общност в София. Малко след това бях поканен от заместник председателя на Софийски апелативен съд и председател на наказателното му отделение, съдия Галина Захарова, да се кандидатирам за съдия в Софийски апелативен съд. Колегата Захарова ми каза, че е запозната със случая и смята за несправедливо един съдия да бъде лишен от право на кариерно развитие не поради липса на професионални качества, а защото е изразил принципна позиция. Каза също, че е запозната с моите съдебни актове и качеството на работата ми и че след разговор със съдиите от наказателното отделение на съда и председателя, е упълномощена да ми предложи да се кандидатирам за съдия в Софийски апелативен съд. Тогава бях избран за съдия в Софийски апелативен съд, без лично аз да съм предприемал инициатива, или да съм полагал усилия за постигане на този резултат. Тази ситуация беше ненормална. Еднозначно я определям. И ако Вие ме изберете за член на Висшия съдебен съвет аз ще положа всички усилия да не се създават пречки за нормалното кариерно развитие на съдиите, да се осигурят всички условия за законосъобразно и почтено издигане на съдиите в съдебните инстанции.

Благодаря за вниманието.

[1] За различните форми на употреба на паметта – Цветан Тодоров, „Памет за злото, изкушение на доброто”, С, 2002, ЛИК, с. 199 -217

[2] Заглавието е взаимствано от статията на Румен Димитров „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, бр. 21, 22 май 1992 г.

[3] Бояджиев, Ц., Историко-философски изследвания, том І, Античност, Наблюдения върху Платоновото понятие за истина, С 2017, с. 444-445

На 2 октомври 2017 г. съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие анализ на данните, събирани чрез системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Действието на системата през 2016 г. позволява да се посочат позитивите и недостатъците й. Целта е въз основа на този документ новият състав на съдийската колегия и комисията по натовареност да продължат дейността за подобряване на модела за измерване на натовареността на съдиите.

Обективното и справедливо измерване на натовареността на съдиите беше основен приоритет в работата ми като член на Висшия съдебен съвет за периода на мандата 2012-2017 г. Усилията за обективно измерване на натовареността на съдиите срещаха непрестанните обструкции от страна на останалите членове на съвета. Това е така, защото мнозинството във ВСС, а впоследствие и в съдийската колегия, нямаше желание кадровите въпроси да се решават на обективна основа, която изключва лобистките и непотистки назначения. Нововъведената система за измерване на натовареността на съдиите е резултат на доброволния труд на голяма част от съдиите в страната и решаващата помощ на специалистите по емпирични изследвания Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева.

Първият анализ на данните, събирани в системата за изчисляване на натовареността на съдиите показва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени, за да се оценява обективно трудът на съдията, така че да се стимулира качеството на правосъдието.

Въпреки тези неточности при въвеждане и отчитане на данните в СИНС може да се обобщи, че системата функционира успешно и генерира информация, която дава възможности за анализ на натовареността на съдиите и съдилищата. Обективното измерване и анализиране на натовареността на съдиите предоставя в ръцете на съдийската колегия на ВСС важен инструмент за модерно администриране на кадровите процеси в съдилищата.

Представям някои по-важни акценти от анализа на данните от системата за изчисляване на натовареността на съдиите, а по-надолу следва и пълният текст на доклада. В краткото резюме се спирам на основните изводи за натовареността на големите съдилища, както за насоките, в които трябва да се развива системата, така че да се отстранят забелязаните към момента несъвършенства:

Основните коефициенти за тежест на делата са резултат от емпиричното изследване, което се проведе измежду повече от половината съдии в страната. Те са въведени в СИНС и автоматично се генерират след въвеждане на данните за делата (код по статистика) при тяхното образуване, с изключение на пропуските при промени в шифрите или коефициентите.

Анализът на данните в СИНС показва, че по прекратените граждански и наказателни дела, не са въведени в системата предвидените по Правилата коефициенти за намаляване на предварително определената тежест на делото. Например, в СГС при приключили общо около 23 000 дела, от които около 2 700 прекратени, няма въведени коригиращи коефициенти на нито едно от прекратените дела. За прекратените през 2017 г. вече се отразяват корекции на основните коефициенти.

Също в СГС не са отразявани корекции и по решените през 2016 г. съдебни дела. От общо около 20 300 решени дела, няма нито едно с корекции на основния коефициент – намаляващи или увеличаващи коефициенти, поради обстоятелства предвидени в Правилата. През 2017 г. все още не се отразяват корекции по делата. Подобна е ситуацията и в други съдилища в страната.

Към момента висящите дела, образувани преди 2016 г. се отчитат като за 2016 г. те остават автоматично с 50% от основния коефициент. От общо 63 200 въведени висящи дела към началото на 2016 г. около 42 300 дела са с дата на образуване през предходната 2015 г. (или 67% от висящите дела), останалите 1/3 от висящите дела са от по-стар период и би трябвало да се отчитат с по-нисък коефициент през 2016 г.

Остава да се реши въпросът дали определените пропорции при разделяне на коефициентите в различни години е достатъчно справедлив и дали трябва да се предприеме диференциран подход при различни видове производства, за да се отчете обемът работа по различни дела в рамките на целия период на делото.

Друга причина е, че видно от данните от СИНС, в СГС не се въвеждат коефициентите за корекция на делата. Особено в случаите на прекратяване на съдебните производства липсата на намаляване на предварително зададените коефициенти за сложност води до невярно завишаване на натовареността.

На следващо място, причина за високата натовареност на съдиите от първоинстанционното гражданско отделение на СГС е, че една значителна част от различни групи дела, близо 100 %, са концентрирани в СГС, а не са сравнително равномерно разпределени между останалите 27 окръжни съдилища. Това са основно делата по статистически код 2100: Искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до търговска сделка /обективна и субективна/ (чл. 26 ЗЗД, чл. 27 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 307 ТЗ, чл. 299, ал. 2 ТЗ, всички искове по КЗ, чл. 124 ГПК, чл. 534 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др.). За 2016 г. тези дела представляват половината от натоварването на отделението в СГС – 44% от делата (4366 от общо 9961 дела) и 49% като тежест в натоварването (дял от сбора на коефициентите за тежест на делата). Основната част от тези производства са исковете по Кодекса за застраховането. Концентрацията на тази категория дела основно в СГС и съответно САС съставлява една от основните причини за свръхнатовареността на съдиите в гражданските и търговските отделения. Същевременно делата от тази група са и едни от най-продължителните – 376 работни дни, което е приблизително 1 година и половина. Това означава, че голяма част от делата остават висящи и се прехвърлят за следващ период. Около 70% от делата са с дата на образуване преди 2016 г. и са въведени с коефициенти, които не съответстват на годината на завеждане, поради приетото правило за начална 2016 г. година на отчитане. Това е и групата дела с най-голям дял при свръхнатоварените съдии в гражданското отделение на СГС като 45% от тези дела са съсредоточени при 9 от съдиите в отделението (всеки от тях с над 200 дела от тази група).

Едно от решенията на проблема е законодателна промяна, която да доведе до промяна в подсъдността на исковете по КЗ, така че да се преодолее свръхконцентрацията им в софийските съдилища. Проект в този смисъл беше изготвен от работна група, съставена от съдии и след приемането на проекта от комисията по натовареност и съдийската колегия, заедно с мотиви към него бяха изпратени през месец март на министъра на правосъдието.

В случай, че не се приеме идеята за промяна на законодателството,  следва да се осигури адекватен ресурс за разглеждане на това голямо количество дела – равномерното им разпределение, ако са предимно разпределени при по-малък брой съдии, увеличаване на броя на съдиите, които разглеждат първоинстанционни граждански дела; увеличаване на броя на съдебната администрация – секретари деловодители и осигуряване на адекватни условия за ускоряване на съдебните производства – увеличаване на броя на съдебните зали и ускоряване на призоваването.

Подобно е положението и при делата по статистически кодове 203, 204 – с предмет искове по ЗОДОВ и за обезщетение от деликт – те съставляват почти 10% от общия броя дела за периода, като същевременно в СГС се разглеждат почти 70% от делата от този вид, сравнимо с останалите 27 окръжни съдилища в страната.

Сходно е положението в търговското отделение на съда.

Твърде сходни тенденции и проблеми се наблюдават и в натовареността на съдиите от трите отделения на Софийския апелативен съд. В таблица № 8 (Приложение № 8) се вижда, че свръхнатоварени съдии има най-много в търговското отделение – 16 съдии, които са 80% от съдиите в отделението, и 6 съдии от гражданското отделение, които са 30 % от съдиите в отделението. Сред наказателните съдии в САС няма такива, които да са свръхнатоварени, те са със среден годишен индекс от 68, който ги определя като по-скоро ниско натоварени.

Общите проблеми за трите отделения при въвеждане на данните в СИНС са, че не са въведени голяма част от делата, които са образувани преди април 2016 г., както и че не се въвеждат коригиращите коефициенти за отделните видове производства.

Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

• Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
• Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
• Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
• Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

Решаването на въпроса за свръхнатоварването на част от съдиите е частично следствие от всяка от горните хипотези, като в различните съдилища тя има различна тежест при идентифицирането на проблема.

За доброто функциониране на системата е необходимо коректното и своевременно въвеждане на т.нар. коригиращи коефициенти в СИНС. През изминалата година след промяна на Правилата се създадоха допълнителни основания за корекция, а съществуващите се усъвършенстваха, така че в момента разполагаме със система от основания за корекция на сложността на делата, която отговаря в най-голяма степен на правораздавателната дейност по отделните видове граждански, търговски, наказателни и административни производства.

В по-голяма част от съдилищата е създадена организация, което позволява адекватно отразяване на обстоятелствата, които водят до увеличаване или намаляване на предварително зададения коефициент за сложност на делото. Все пак има съдилища (вече посочени и в този анализ), в които въвеждането на коригиращите коефициенти не се извършва, което се отразява негативно на данните, които се събират в СИНС и по този начин се изкривява картината на натовареността в съответния съд.

Препоръчително е до края на годината във всички съдилища да се създаде организация, която да позволява своевременното отчитане на обстоятелствата, водещи до промяна в първоначалния коефициент за тежест на делото.

Необходимо е да продължи дейността по усъвършенстване и развиване на каталога от основания, които водят до промяна – повишаване или намаляване на тежестта на конкретното съдебно производство. В този смисъл следва да се акцентира върху стимулиране и отчитане на качеството на работата на съдията. Така например следва да се отчитат по наказателните дела дейности, които към момента не са включени в СИНС – произнасяне по веществените доказателства и разноските; постановяване на особено мнение; започване отначало на съдебното следствие по делото поради обективна причина, независеща от волята на съдията (напр. отпадане на член от състава на съда); подробното и мотивирано разглеждане от съдията в постановения съдебен акт на въпроси, които са от изключително значение за развитието на съдебната практика и правото. Голяма част от тези дейности не са свързани с работа по конкретно дело, поради което не могат да се отразят като коригиращ коефициент. В този смисъл е необходимо в информационната система СИНС да се създаде отделен „прозорец”, в който да се въведат посочените допълнителни дейности, които не са пряко свързани с работа по конкретно дело, като се предостави възможност за тяхното периодично обновяване, доколкото изчерпателното им изброяване не винаги е възможно. Първоначално отчитането на тези допълнителни дейности може да се осъществява като се отбелязва техният брой, а впоследствие може по общо съгласие на съдиите (чрез нарочно изследване или чрез постоянно действащите работни групи към комисията по натовареност на ВСС), за тези допълнителни дейности да се определи специфичен коефициент за тежест.

Съществена част от натовареността на съдията се формира от т.нар. допълнителни дейности, които не са свързани с конкретна работа по делата, но отразяват в цялост неговия труд. Тези дейности са отразени и сега в СИНС, като тяхното количествено отражение се отчита на годишна база и се задава в началото на периода за всеки съдия, според спецификата на неговата функция. Каталогът на допълнителните дейности също подлежи на усъвършенстване и промяна. Така например дейността на съдиите в малките районни съдилища, в които няма специализация по материя, а съдиите разглеждат едновременно граждански и наказателни дела, следва да се отчита като им се определя съответен брой часове на годишна база, които да се прибавят към времето, което се отделя за разглеждане на делата (определено като сбор от коефициентите на делата). Също за малките районни съдилища следва да се отчита като допълнителна дейност заместването, което те се налага да извършват по отношение на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.

Не на последно място, трябва да се анализира и евентуално ревизира алгоритъмът на прехвърляне или разделяне на основния коефициент в различните години от разглеждане на делото. Следва да се отчете, че търговските и първоинстанционните граждански дела в окръжните съдилища имат обективно по-голяма продължителност. По силата на процесуалните закони и други обективни причини първоинстанционните граждански и търговски дела продължават повече от една година и те обичайно не могат да приключат в рамките на календарната година. Това обективно обуславя по-високата натовареност, отчетена за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища. Голям процент от първоинстанционните граждански и търговски дела, които са образувани през 2016 г. и преди това, са продължили да се разглеждат и през 2017 г. Според чл. 36 от Правилата коефициентът за тежест на делото се разпределя в посоченото съотношение между годините, в които се е разглеждало. Един от пунктовете, по който следва да се усъвършенстват правилата е подобряване на нормата на чл. 36, за да се гарантира по-справедливо и адекватно отчитане на делата, които не приключват в рамките на календарната година, в която са образувани.

Освен това следва да се има предвид, че поради по-бавното приключване на делата в търговските и първоинстанционните граждански отделения на окръжните съдилища и на облигационните и вещни искове в районните съдилища, в началото на действието на Правилата и СИНС, по отношение на съдиите, които разглеждат тази категория граждански дела, в системата са въведени голям брой стари дела, което е една от причините, обуславящи по-високата им натовареност за 2016 и 2017 г., спрямо съдиите – наказателни и въззивни граждански, които обективно приключват делата за по-кратни срокове. Това обстоятелство следва да се има предвид при анализ на данните в СИНС за 2016 и 2017 г., защото според § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата разпоредбата на чл. 36 влиза в сила считано от 01.01.2017 г., което означава, че всички съдебни дела, които са образувани преди 2016 г. и неприключили до 01.01.2017 г. се приемат от СИНС като дела, образувани през 2016 г. и получават съответната според чл. 36 част от коефициента за тежест.

Регулирането на натовареността между отделенията в съдилищата е неделима част от въпроса за осигуряване на равномерно разпределение на постъпващите в съда дела между всички съдии. До момента не съществува обвързаност между ЦСРД и СИНС. Според § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата групите на делата, така както са описани в приложения № 1-3 от Правилата, се включват в централизираната система за случайно разпределение на делата от 01.01.2016 г. с цел статистическото им отчитане, но разпределението на делата се извършва по досегашния ред и измежду съществуващите групи във всеки съд. В действащите разпоредби на Правилата възможността за случайното разпределение на делата, според групите на натовареността е предвидена само като възможност. Така в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата е предвидено, че случайното разпределение на делата се извършва посредством централизираната система, въведена от ВСС на 01.10.2015 г., като разпределението може да се извършва измежду групите дела, посочени в Приложения № 1-3 от Правилата. Особеностите на всеки съд (големина на съда, брой съдии, постъпления на дела и тяхното разнообразие) предполагат различен подход при формиране на групите дела, измежду които да се извършва случайното разпределение. При всички положения, за да се гарантира справедливо и равномерно натоварване между съдиите в един съд е препоръчително от следващата година да се въведе свързаност между групите за натовареност по Правилата (Приложение 1-3) и системата за случайно разпределение. Възможно е измежду многото на брой групи по Правилата да се формират по-малко на брой групи, които да се обединяват по тежест на коефициента за сложност на делата в съответната група и да се ползват за случайното разпределение във всеки съд, като по този начин се отчита спецификата на правораздавателната работа по делата.

Пълният текст на анализа, заедно с приложените към него таблици, е публикуван на сайта на ВСС, страницата на комисията по натовареност – http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/17/Analiz-SINS-2017-prilojenia.pdf

Тук представям пълното съдържание на анализа, а приложенията може да видите в посочения по-горе линк.

АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ, СЪБИРАНИ ЧРЕЗ СИСТЕМАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАТОВАРЕНОСТТА НА СЪДИИТЕ

септември 2017 г.

І. Въвеждане в действие на системата за изчисляване на натовареността, наблюдение на нейното първоначално функциониране и стъпки за развитието и усъвършенстването й:

1. Правилата за оценка на натовареността на съдиите (Правилата) бяха приети от ВСС през месец декември 2015 година и влязоха в сила на 01.04.2016 г.

Правилата имат за цел да осигурят обективна основа за оценка на натовареността на съдиите, като се отчита и сложността на делата, а не само техният брой.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, оценката на натовареността на съдията има за задача да установи обективен първичен измерител на натовареността въз основа на необходимото присъщо време за разглеждане и решаване на делата от различен тип съгласно предварително изработен класификатор от групи дела. Стойността на този измерител (коефициент) е изчислена стойност на базата на оценка за часове необходима работа и включва различните аспекти на фактическа и правна сложност на делото, т.е. необходимото време на съдията за разглеждане и решаване на делото. Времето е универсален измерител и позволява обективно отчитане на натовареността, независимо от спецификата и различния предмет на делата. Това позволява да се сравнява натовареността на съдии, които разглеждат дела от различна правна материя (граждански, търговски, наказателни и административни), както и в различни по вид инстанционни съдилища.

Установените с Правилата коефициенти за тежест на делата са резултат на проведено през 2014-2015 г. изследване на необходимото време за разглеждане на дела, в което участваха над 60 % от всички съдии в страната. Най-активно в изследването участваха съдиите от административните съдилища, а отговорилите на поканите за участие в проучването съдии от апелативните и окръжните съдилища бяха по-малко. В Правилата са уредени и коригиращи коефициенти, чиято цел е да съобразят значими фактори, които чувствително влияят за намаляване или увеличаване на тежестта на конкретното дело.

2. От началото на месец април 2016 г. Правилата се прилагат заедно със специално създадената централизирана система за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Създадената система има за цел да осигурява равномерно разпределение на различни видове дела в съдилищата на съответните съдии, съобразно тяхната специализация и мониторинг на натовареността им в рамките на годината и за по-дълъг период от време. Освен оценката на натовареността на съдиите СИНС дава и допълнителни възможности за събиране на актуална статистика и анализ на потока и видовете дела по определения класификатор в различните съдилища – съществен дефицит на събираната от ВСС статистика до този момент. С включените в системата индикатори може да се прави анализ на:

• Брой дела по групи и шифри от създадения класификатор;
• Продължителност на делата по групи и шифри от тяхното завеждане до тяхното приключване;
• Брой, вид и тежест на делата за всеки съдия и отделните съдилища, включително дял на делата по групи в общата индивидуална и институционална натовареност;
• Оценка на равномерното натоварване и разпределение на различните видове дела за всеки съдия в рамките на отделен съд;
• Сравнение на натовареността на съдиите в рамките на един съд, по видове съдилища, както и различните отделения в по-големите съдилища.

С цел наблюдение на приложението на Правилата и тяхното подобряване се създадоха три постоянни работни групи към комисията по натовареност на съдийската колегия на ВСС по трите основни материи дела – наказателни, граждански и търговски и административни. В групите участват съдии от цялата страна и инстанционни нива, а протоколи от заседанията и взетите решения се публикуват на сайта на ВСС – http://www.vss.justice.bg/page/view/4052.

В резултат от дейността на работните групи, изцяло съобразявайки взетите от тях решения, на 20.12.2016 г. съдийската колегия на ВСС прие решение, с което се измениха част от коефициентите за тежест и коригиращите коефициенти, както и се актуализираха статистическите кодове за делата. Наблюдението за приложението на правилата продължава, тъй като промените в законодателството са постоянни, а това налага допълване на групите дела с нови видове съдебни производства и други корекции в Правилата и приложенията към тях.

Освен това някои аспекти от работата на съдията не са обхванати в регламента на Правилата, което предполага както разширяване на регулацията, така и съответните промени в централизираната информационна система за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Така например все още не се отчита в натовареността на съдиите времето, през което изготвят особени мнения по дела на друг докладчик; времето през което разглеждат и произнасят съдебни актове по производства, които не се отчитат отделно в съдебната статистика (напр. определенията, с които съдът се произнася отделно от присъдата по веществените доказателства и др.); случаите, в които съдът започва отново съдебното следствие по наказателно дело от общ характер поради обективна причина – замяна на член от съдебния състав, който не може да продължи участието си по делото и др. Едно от възможните решения е тези обективни отклонения в развитието на едно съдебно производство, които не могат предварително и изчерпателно да бъдат предвидени и уредени, да се отчитат в отделно приложение, създадено в СИНС.

С измененията в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата се предвиди задължение след изтичане на едногодишен период от приложението им съдийската колегия да приеме анализ на данните, събирани чрез СИНС, като след това да постанови решение, с което да се произнесе за ефективността на системата за оценка на натовареността на съдиите.

ІІ. Основни изисквания към СИНС, които гарантират пълнота на събираните данни и пълноценен анализ на данните в системата:

Няколко условия следва да се имат предвид при оценка на данните, събирани в системата за изчисляване на натовареността:

1. Процес на образуване (завеждане) на делата и разпределението им: еднаквият подход при образуване на делата в отделните съдилища е от съществено значение за последователното и еднакво отчитане на натовареността.
2. Изчерпателност на въведените съдебни дела и данните за тях: следва да се провери доколко всички съдебни дела, които са образувани (заведени) преди 01.04.2016 г. (датата на влизане на Правилата в сила) и са предвидени за решаване в рамките на 2016 г. или следващ период, са въведени в СИНС. Централизираната система за изчисляване на натовареността позволява преглед и анализ на данните, въвеждани от всички съдилища в страната. Сравняването на статистическите данни за броя и видовете на делата и данните за тях, които се въвеждат в СИНС, позволява да се установят висящите дела към 01.04.2016 г., както и за постъпилите дела след този момент. Въвеждането на информацията за всички несвършени съдебни дела към датата на влизане на Правилата в сила е условие за коректното отчитане на действителната натовареност на съдиите.

Освен коректното въвеждане на данните за всички съдебни дела към 01.04.2016  г., участващи в изчисляването на натовареността на съдиите за 2016 г., е важно да се проследи доколко правилно са приложени нормите на чл. 36 и параграф 10 от ПЗР на Правилата. Доколкото към 01.04.2016 г. в съдилищата са били несвършени съдебни дела от различни години, то с правилото на параграф 10 от ПЗР се прие, че всички дела, висящи към 01.04.2016 г. , независимо от годината им на образуване, се приемат като за образувани през 2016 г. и затова намаляващият коефициент по чл. 36 се прилага автоматично за първи път от 01.01.2017 г. Следва да се провери дали това правило е спазено във всички съдилища, тъй като особено в големите съдилища (СРС и СГС) процентът на останалите несвършени дела към края на годината, обичайно е около и над 20% от общия брой на постъпилите през годината нови съдебни дела.

В допълнение, трябва да се проверят и данните за въведените в СИНС съдебни дела: дати на образуване, дати на приключване, липсващи данни за делата (шифри, коефициенти, и т.н.).

3. Въвеждане на коригиращите коефициенти: отразяването на корекции по всички дела, за които са налице съответните хипотези в Правилата, е друго условие за коректното отчитане на натовареността на съдиите. Комисията по натовареност прие изработените от работните групи примерни образци за работни карти, в които да се отбелязват от съдията-докладчик съответните коригиращи коефициенти. Картите се прилагат към делото, като съдебен служител следва да въвежда данните в СИНС.
4. Анализ на разпределението и структурата на делата в натоварените съдилища: кои дела и коефициенти за тежест са определящи за натовареността на съдиите в съответните съдилища. Въз основа на тази оценка следва да се направят изводи за възможни корекции на коефициентите (ако са налични факти, които показват наличието на надценени или подценени коефициенти за тежест на определена категория съдебни дела) или необходимостта от допълнителни ресурси в съответните съдилища за решаване на свръхнатовареността на съдии.

В допълнение, от значение за коректното и справедливо отразяване на натовареността на съдиите са и корекциите, които се отнасят за висящите дела – прехвърлянето на част от коефициента за тежест в различните години, в които делото се разглежда. За тази цел следва да се провери средната продължителност на делата в различните групи по класификатора.

ІII. Анализ на данните в СИНС:

1. Процес на образуване (завеждане) на делата и разпределението им.

Сравнението на статистическите данни за броя на делата в съдилищата за първото полугодие на 2017 г. с данните за броя на делата постъпили в СИНС – показва следното:

В съдилищата съществуват случаи, в които при еднакви изходни предпоставки за образуване на делата се процедира по различен начин. Нормата на чл. 80 ПАС (чл. 76 от отменения ПАС) посочва хипотезите, при които се образуват наказателните, гражданските и административните дела, но доколкото изброяването не може да бъде изчерпателно, не са изключени случаите на проява на различен подход в отделните съдилища за някои категории дела. Така например частните наказателни дела, които се образуват по искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) заемат голяма част от наказателните дела, които се разглеждат в районните и окръжните съдилища. В чл. 80, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Правилника за администрацията на съдилищата се определя, че частните наказателни дела се образуват по искания по ЗЕС, което позволява различно тълкуване и противоречива практика при образуване на делата. В някои районни съдилища се образуват отделни частни наказателни дела по едно искане по ЗЕС, което касае различните мобилни оператори. В други районни съдилища по исканията по ЗЕС, които касаят предоставяне на достъп до „трафични данни“ на различни мобилни оператори, се образува едно частно наказателно дело. Това обстоятелство има съществено практическо значение, тъй като делът на частните наказателни дела в общия обем на наказателните дела, значително нараства, а това се отразява на обективното отчитане на натовареността.

Противоречива е практиката и при образуване на частните наказателни дела по искания и жалби към съда в досъдебното производство. При искания по чл. 64 и 65 НПК, които касаят няколко обвиняеми по едно досъдебно производство, в някои съдилища се образува едно частно наказателно дело, докато в други съдилища по искането срещу/на всеки обвиняем се образува отделно производство. Това обстоятелство също води до неоправдано и изкуствено увеличаване на броя на делата, което се отразява на отчитането на натовареността. В голяма част от районните, окръжните и военните съдилищата се наблюдава значително увеличаване на броя на частните наказателни дела, които имат за предмет разпит на свидетели и обвиняеми пред съдия. Доколкото исканията се правят от разследващите органи съдът няма как пряко да влияе върху броя на този вид производства, но това обстоятелство следва да бъде отчитано, като форма на изкуствено увеличаване на натовареността на съдилищата.

От значение за еднаквото отчитане на данните за натовареността е и еднообразната практика по образуването на делата като граждански и търговски в окръжните и апелативните съдилища.

2. Изчерпателност на въведените съдебни дела и данните за тях

Анализът на данните в СИНС показва, че не всички несвършени (активни) дела са въведени в системата към края на 2016 г. Въведените в системата съдебни дела към края на 2016 г. са 566 430, от които около 63 200 са делата, образувани (заведени) преди 2016 г. – или 11% от всички дела. Има съдилища и отделения, в които няма почти никакви въведени висящи дела. Например, в Търговското отделение на САС има въведено само 1 висящо дело, при общо въведени 1004 дела и останали висящи над 50% от тях за 2017 г.  От всички 180 съдилища в системата има 6, в които няма въведено нито едно дело, образувано преди 2016 г., а в общо 66 съдилища делът на висящите към началото на 2016 г. дела са под 5%.

Въведените в системата и образувани през 2016 г. дела са общо 503 220. От тях делата с дата на образуване преди 01.04.2016 г. са около 59 000 – или 12% от всички дела. По отношение на този показател също има съдилища, в които се предполага, че не са въведени всички дела от 2016 г. и образувани преди датата на официалното въвеждане на системата – в 2 съдилища няма въведено нито едно дело с дата от първото тримесечие на 2016 г., а в общо 29 съдилища делата с дата на образуване преди 01.04.2016г. са максимум 5% от всички заведени през 2016 г. дела.

Анализът на въведените в системата дела показва, че все още в различните съдилища не са въведени всички несвършени (активни) дела, в т.ч. висящите дела в началото на 2016 г. и делата от първото тримесечие на годината (преди официалното въвеждане на СИНС).

Други непълноти при въвеждането на съдебни дела в СИНС:

• Липса на шифри на делата: около 22 600 дела са без шифър по класификатора, като само половината от тях са дела с дата на образуване преди 2016 г.
• Грешно въведени дати на образуване/приключване на делата: при над 2000 дела датата на приключване на делото е от период, предхождащ датата на образуване на делото (включително случаи на въвеждане на дата от 2016 г. през 2017 г.); грешно въведени дати – очевидни грешки при въвеждане като 2106 г., 2116 г., 2026 г. и т.н., дела с дата на приключване през 2018 г. или 2019 г.
• Липса на въведени коефициенти на дела: съществуват и въведени съдебни дела, за които не са отбелязани коефициенти. Например в СГС има 196 дела, на които не са въведени коефициенти. Пример е група 7170: Производство по чл. 249 от НПК (140 от описаните дела), която е прехвърлена в нова група – 7210: Производства по чл. 249, чл. 250, чл. 288 и чл. 289 от НПК и за делата не са отчетени коефициенти (навярно е останала възможността да се въвежда старият шифър, без да се прехвърля автоматично към новия и съответстващия му коефициент на тежест). Подобно на СГС и в САС има 166 дела, за които не са въведени коефициенти.

Неточностите и непълнотите при въведените данни за съдебните дела рефлектират върху изчисленията на натовареността на съдиите и съдилищата основно за 2016 г. През всяка следваща година така съществуващата система ще дава оценка с по-голяма точност при елиминирането или съответното минимизиране на дефицитите на системата най-вече поради времевия фактор – въвеждане на актуалните съдебни дела, намаляване на броя на висящи дела от стари периоди, корекции при въвеждането на коефициентите. Въпреки тези неточности при въвеждане и отчитане на данните в СИНС може да се обобщи, че системата функционира успешно и генерира информация, която дава възможности за анализ на натовареността на съдиите и съдилищата.

 Въвеждане на коригиращи коефициенти

3.1. Коригиращи коефициенти при прекратени и решени дела:

Основни коефициенти за тежест на делата са резултат от емпиричното изследване, което се проведе измежду повече от половината съдии в страната. Те са въведени в СИНС и автоматично се генерират след въвеждане на данните за делата (код по статистика) при тяхното образуване, с изключение на пропуските при промени в шифрите или коефициентите.

Анализът на данните в СИНС показва, че по прекратените граждански и наказателни дела, не са въведени в системата предвидените по Правилата коефициенти за намаляване на предварително определената тежест на делото. Например, в СГС при приключили общо около 23 000 дела, от които около 2 700 прекратени, няма въведени коригиращи коефициенти на нито едно от прекратените дела. За прекратените през 2017 г. вече се отразяват корекции на основните коефициенти.

Също в СГС не са отразявани корекции и по решените през 2016 г. съдебни дела. От общо около 20 300 решени дела, няма нито едно с корекции на основния коефициент – намаляващи или увеличаващи коефициенти, поради обстоятелства предвидени в Правилата. През 2017 г. все още не се отразяват корекции по делата. Подобна е ситуацията и в други съдилища в страната.

3.2. Коригиращи коефициенти при висящи дела:

Проверката на данните в СИНС, показва, че корекциите на висящите дела се отразява автоматично по създадения и описан в Правилата алгоритъм.

Към момента висящите дела, образувани преди 2016 г. се отчитат като за 2016 г. те остават автоматично с 50% от основния коефициент. От общо 63 200 въведени висящи дела към началото на 2016 г. около 42 300 дела са с дата на образуване през предходната 2015 г. (или 67% от висящите дела), останалите 1/3 от висящите дела са от по-стар период и би трябвало да се отчитат с по-нисък коефициент през 2016 г.

Остава да се реши въпросът дали определените пропорции при разделяне на коефициентите в различни години е достатъчно справедлив и дали трябва да се предприеме диференциран подход при различни видове производства, за да се отчете обемът работа по различни дела в рамките на целия период на делото.

 Анализ на разпределението и структурата на делата в натоварените съдилища

За анализ на натовареността на съдиите и особено на свръхнатоварените от тях е необходима оценка на няколко основни индикатора:

• Обща картина на натовареността на съдилищата – индивидуалната натовареност на всеки съдия и дела на свръхнатоварените съдии (общо и по съдилища);
• Анализ на разпределението на делата по съдилища с най-голям дял натоварени и свръхнатоварени съдии, за да се определи каква е тежестта на различни групи в натоварването на съдиите от съответния съд и ако е необходимо – от съответните отделения при по-големите съдилища;
• С цел оптимизирането на коефициентите за тежест, ресурсите, необходими на системата и справедливото отчитане на натовареността на съдиите, може да се направи допълнителен анализ на продължителността на делата със значителен обем в потока от дела (тези групи с натрупване от поне 30 дела за 2016 г.).

В таблица № 1 (Приложение № 1) са посочени обобщени данни за натовареността на съдиите в отделните видове съдилища, както и средното натоварване на съдиите по отделните типове съдилища. Установява се, че средната натовареност на съдиите общо за всички съдилища е в рамките на нормалната натовареност по смисъла на чл. 16, ал.1 от Правилата. Средната натовареност на съдиите е в рамките на индекс около 100 – 104,2 (средна аритметична стойност) или 96,3 (медианна стойност), който се формира като сбор от коефициентите на делата, които съдията е разгледал и решил в рамките на 2016 г. и изчислена осреднена стойност за всички съдии в цялата страна, работили през 2016 г. Обобщената средна натовареност на съдиите в отделните видове съдилища показва, че делата не са равномерно разпределени, съответно това се отразява и на различната натовареност на съдиите. Най-висока е средната натовареност на съдиите в Софийски градски съд – среден годишен индекс 187,5 на съдия в съда, съответно най-ниска е средната натовареност на съдиите във Военно-окръжните и Военно-апелативния съд – със средни стойности на годишен индекс под 50.

От обобщените данни се установява, че делът на свръхнатоварените съдии (годишен сбор от коефициентите над 180), общо за страната е 6%, а слабонатоварените – сбор от коефициентите под 70 е около 21%. Преобладават нормално натоварените съдии – 39% (със среден годишен коефициент от 70 до 110) и натоварените – 33 % (със среден годишен коефициент между 110 – 180). Най-висок е процентът на свръхнатоварените съдии – 43% от съдиите в СГС и 34% – в САС.

В таблица № 2 (Приложение № 2) са предоставени данни за броя на свръхнатоварените съдии по видове съдилища и средния им годишен сбор от коефициентите за тежест на делата. От общо 126 съдии, които са свръхнатоварени, най-голям дял заемат съдиите от СГС, които са 60 и имат среден годишен индекс на натовареност в размер на 321 единици.

От таблица № 12 (Приложение № 12) се вижда средната натовареност на съдиите по отделните административни, окръжни, апелативни и районни съдилища, а в таблица № 13 (Приложение № 13) броят на делата по съдилищата според периода им на образуване.

В следващите пет таблици (таблица № 3 до № 7) са обобщени данните за натовареността на съдиите от Софийски градски съд – както осреднено за целия съд, така и по отделения.

В таблица № 3 (Приложение №3) са приложени данните за свръхнатоварените 60 съдии от съда. Равен брой – по 21 съдии, са свръхнатоварените от първоинстанционното гражданско и търговското отделение – среден годишен индекс на натовареност в размер на 390 и 335  единици. Броят на свръхнатоварените съдии във въззивното гражданско и наказателното отделение е сравнително малък. От тези данни следва, че проблем със свръхнатовареността има търговското и първоинстанционно гражданско отделение, а съдиите във въззивно и наказателно отделение са натоварени до нормално натоварени по изискванията на чл. 16, ал. 1 – 3 от Правилата.

За да се придобие по-конкретна, а не абстрактна представа за натовареността на съдиите в Софийски градски съд, в следващите четири таблици са обобщени данни за движението на делата по четирите отделения. Открояват се следните тенденции:

Таблица № 4 представя обобщени данни за движението на първоинстанционните граждански дела по групи и статистически шифри.

Общият брой първоинстанционни граждански дела, постъпили и разгледани в Софийския градски съд през 2016 г. и въведени в СИНС, е 9 961, като постъпилите преди 2016 г. и останали несвършени и през 2017 г. са  3200 дела. Това показва, че в системата са въведени голяма част от старите и висящи към април 2016 г. граждански дела. Същевременно от общо разгледаните през 2016 г. около 10 000 първоинстанционни граждански дела свършените са едва 3 842, което означава, че близо 70% от делата са пренесени и през 2017 г. Значително по-продължителното разглеждане на първоинстанционните граждански дела, както и началният период на отчитане, при който се натрупват коефициенти и от образуваните преди 2016 г. дела, е една от причините за констатираната свръхнатовареност на съдиите от първо гражданско отделение на СГС.

Друга причина е, че видно от данните от СИНС, в СГС не се въвеждат коефициентите за корекция на делата. Особено в случаите на прекратяване на съдебните производства липсата на намаляване на предварително зададените коефициенти за сложност води до невярно завишаване на натовареността.

На следващо място, причина за високата натовареност на съдиите от първоинстанционното гражданско отделение на СГС е, че една значителна част от различни групи дела, близо 100 %, са концентрирани в СГС, а не са сравнително равномерно разпределени между останалите 27 окръжни съдилища. Това са основно делата по статистически код 2100: Искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до търговска сделка /обективна и субективна/ (чл. 26 ЗЗД, чл. 27 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 307 ТЗ, чл. 299, ал. 2 ТЗ, всички искове по КЗ, чл. 124 ГПК, чл. 534 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др.). За 2016 г. тези дела представляват половината от натоварването на отделението в СГС – 44% от делата (4366 от общо 9961 дела) и 49% като тежест в натоварването (дял от сбора на коефициентите за тежест на делата). Основната част от тези производства са исковете по Кодекса за застраховането. Концентрацията на тази категория дела основно в СГС и съответно САС съставлява една от основните причини за свръхнатовареността на съдиите в гражданските и търговските отделения. Същевременно делата от тази група са и едни от най-продължителните – 376 работни дни, което е приблизително 1 година и половина. Това означава, че голяма част от делата остават висящи и се прехвърлят за следващ период. Около 70% от делата са с дата на образуване преди 2016 г. и са въведени с коефициенти, които не съответстват на годината на завеждане, поради приетото правило за начална 2016 г. година на отчитане. Това е и групата дела с най-голям дял при свръхнатоварените съдии в гражданското отделение на СГС като 45% от тези дела са съсредоточени при 9 от съдиите в отделението (всеки от тях с над 200 дела от тази група).

Едно от решенията на проблема е законодателна промяна, която да доведе до промяна в подсъдността на исковете по КЗ, така че да се преодолее свръхконцентрацията им в софийските съдилища. Проект в този смисъл беше изготвен от работна група, съставена от съдии и след приемането на проекта от комисията по натовареност и съдийската колегия, заедно с мотиви към него бяха изпратени през месец март на министъра на правосъдието.

В случай, че не се приеме идеята за промяна на законодателството,  следва да се осигури адекватен ресурс за разглеждане на това голямо количество дела – равномерното им разпределение, ако са предимно разпределени при по-малък брой съдии, увеличаване на броя на съдиите, които разглеждат първоинстанционни граждански дела; увеличаване на броя на съдебната администрация – секретари деловодители и осигуряване на адекватни условия за ускоряване на съдебните производства – увеличаване на броя на съдебните зали и ускоряване на призоваването.

Подобно е положението и при делата по статистически кодове 203, 204 – с предмет искове по ЗОДОВ и за обезщетение от деликт – те съставляват почти 10% от общия броя дела за периода, като същевременно в СГС се разглеждат почти 70% от делата от този вид, сравнимо с останалите 27 окръжни съдилища в страната.

Сходно е положението в търговското отделение на съда. В таблица № 6 (Приложение № 6) са представени данните за движение на делата в отделението. Установява се, че значителна част от производствата са отново по статистически код 2100, но за разлика от първоинстанционните граждански дела, техният дял е по-малък – 2 092 дела от общо 13 131 дела. Значителен проблем, който определя висока натовареност на съдиите в отделението е големият брой на дела по несъстоятелност, които имат най-висок коефициент за тежест, както и голямото разнообразие от дела, голяма част, от които основно са концентрирани в София.

Големият брой дела по код 22830 – Молба за издаване на изпълнителен лист по решение или спогодба на местен арбитражен съд (чл. 405, ал.3 ГПК), не следва да представлява проблем за бъдеще време, доколкото в резултат на изменение в ГПК този вид дела вече няма да се концентрират само в СГС.

В таблица № 5 (Приложение № 5) са обобщени данните за движението на делата във въззивното отделение на СГС. Данните сочат, че разпределението на видовете дела е сравнително равномерно, не се наблюдава свръхконцентрация на определена категория дела. Изключение правят делата по статистически код 214 – искове за реално изпълнение на договорно задължение. Това са делата, които заемат най-голям дял от всички производства в отделението, съответно имат най-висок процент от общия сбор на коефициентите за сложност – 21 %. Общият брой на този вид дела – 1 617, в сравнение с общия брой дела – 10 087, не създава дисбаланс в натовареността на отделението, поради което и натовареност на съдиите от въззивните състави на СГС е по-ниска от тези в търговско и първо гражданско.

В таблица № 7 (Приложение № 7) са представени данните за движение на делата в наказателното отделение на СГС. Общият брой на делата, разгледани за периода е 5 002, като постъпилите преди 2016 г. и останали висящи и през 2017 г. са 123 дела. Тези цифри показват, че е вероятно да не са въведени в СИНС всички дела от минали периоди. Прави впечатление, че голяма част от групите дела, които са и с най-големите натрупвания са с ниски коефициенти за тежест, което налага наблюдение и обсъждане от работните групи на възможностите за повишаване на някои от коефициентите, които може да са подценени, основно поради подценяване на определени дейности, характерни за наказателните дела, напр. времето за подготовка и изписване на мотиви по делата. Друг съществен проблем, който се наблюдава за всички материи дела, но при наказателните дела особено отчетливо, са многото на брой групи дела, голяма част от тях с незначителен брой производства. Това налага наблюдение и обсъждане на възможността за редуциране на групите дела, чрез окрупняване на близки по предмет и тежест групи. Констатира се, че значителна част от работата на наказателните съдии не се отчита към момента в СИНС – произнасяне по въпроси, които не са включени в присъдата, постановена от друг състав (веществени доказателства, разноски и др.); писане на особени мнения по присъди; започване отначало на съдебното следствие поради обективни пречки за това и др. Обсъдена е възможността за отчитане на тези дейност в СИНС с допълнително приложение.

Въпреки тези недостатъци на отчитане на натовареността на наказателните съдии в СГС, тяхната натовареност с малки изключения е близка до нормалната, въпреки че в сравнение с наказателните съдии от другите окръжни съдилища, тяхното натоварване е значително по-високо.

Твърде сходни тенденции и проблеми се наблюдават и в натовареността на съдиите от трите отделения на Софийския апелативен съд. В таблица № 8 (Приложение № 8) се вижда, че свръхнатоварени съдии има най-много в търговското отделение – 16 съдии, които са 80% от съдиите в отделението, и 6 съдии от гражданското отделение, които са 30 % от съдиите в отделението. Сред наказателните съдии в САС няма такива, които да са свръхнатоварени, те са със среден годишен индекс от 68, който ги определя като по-скоро ниско натоварени.

Общите проблеми за трите отделения при въвеждане на данните в СИНС са, че не са въведени голяма част от делата, които са образувани преди април 2016 г., както и че не се въвеждат коригиращите коефициенти за отделните видове производства.

В търговското и гражданското отделение на САС (таблици № 9 и № 10 – Приложения № 9 и № 10) се наблюдава сходна тенденция, като тази в СГС. Голяма част от делата, които образуват и значителен дял от натовареността, са концентрирани основно в София – искове по ЗОДОВ, искове за обезщетение от деликт, искове за реално изпълнение на гражданско-правна сделка, искове по КЗ и др. И тук решението е – законодателна промяна на подсъдността или увеличаване на кадровия и технически ресурс на гражданските и търговските отделения на съда, както и евентуалното преразглеждане на част от коефициентите за оценка на тяхната релевантност.

В таблица № 11 (Приложение № 11) са представени данните за движение на делата в наказателното отделение на САС. Общият брой на делата, разгледани за периода е 1 490, като постъпилите преди 2016 г. и останали висящи и през 2017 г. са 8 дела. Тези цифри показват, че е вероятно да не са въведени в СИНС всички дела от минали периоди. Прави впечатление, че голяма част от групите дела, които са и с най-големите натрупвания, са с ниски коефициенти за тежест, което налага наблюдение и обсъждане от работните групи на възможностите за повишаване на някои от коефициентите, които може да са подценени, както и преглед на групите дела с цел по-голямо обобщение в статистическите шифри където е възможно.

Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

• Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
• Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
• Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
• Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

Решаването на въпроса за свръхнатоварването на част от съдиите е частично следствие от всяка от горните хипотези, като в различните съдилища тя има различна тежест при идентифицирането на проблема.

За доброто функциониране на системата е необходимо коректното и своевременно въвеждане на т.нар. коригиращи коефициенти в СИНС. През изминалата година след промяна на Правилата се създадоха допълнителни основания за корекция, а съществуващите се усъвършенстваха, така че в момента разполагаме със система от основания за корекция на сложността на делата, която отговаря в най-голяма степен на правораздавателната дейност по отделните видове граждански, търговски, наказателни и административни производства.

В по-голяма част от съдилищата е създадена организация, което позволява адекватно отразяване на обстоятелствата, които водят до увеличаване или намаляване на предварително зададения коефициент за сложност на делото. Все пак има съдилища (вече посочени и в този анализ), в които въвеждането на коригиращите коефициенти не се извършва, което се отразява негативно на данните, които се събират в СИНС и по този начин се изкривява картината на натовареността в съответния съд.

Препоръчително е до края на годината във всички съдилища да се създаде организация, която да позволява своевременното отчитане на обстоятелствата, водещи до промяна в първоначалния коефициент за тежест на делото.

Необходимо е да продължи дейността по усъвършенстване и развиване на каталога от основания, които водят до промяна – повишаване или намаляване на тежестта на конкретното съдебно производство. В този смисъл следва да се акцентира върху стимулиране и отчитане на качеството на работата на съдията. Така например следва да се отчитат по наказателните дела дейности, които към момента не са включени в СИНС – произнасяне по веществените доказателства и разноските; постановяване на особено мнение; започване отначало на съдебното следствие по делото поради обективна причина, независеща от волята на съдията (напр. отпадане на член от състава на съда); подробното и мотивирано разглеждане от съдията в постановения съдебен акт на въпроси, които са от изключително значение за развитието на съдебната практика и правото. Голяма част от тези дейности не са свързани с работа по конкретно дело, поради което не могат да се отразят като коригиращ коефициент. В този смисъл е необходимо в информационната система СИНС да се създаде отделен „прозорец”, в който да се въведат посочените допълнителни дейности, които не са пряко свързани с работа по конкретно дело, като се предостави възможност за тяхното периодично обновяване, доколкото изчерпателното им изброяване не винаги е възможно. Първоначално отчитането на тези допълнителни дейности може да се осъществява като се отбелязва техният брой, а впоследствие може по общо съгласие на съдиите (чрез нарочно изследване или чрез постоянно действащите работни групи към комисията по натовареност на ВСС), за тези допълнителни дейности да се определи специфичен коефициент за тежест.

Съществена част от натовареността на съдията се формира от т.нар. допълнителни дейности, които не са свързани с конкретна работа по делата, но отразяват в цялост неговия труд. Тези дейности са отразени и сега в СИНС, като тяхното количествено отражение се отчита на годишна база и се задава в началото на периода за всеки съдия, според спецификата на неговата функция. Каталогът на допълнителните дейности също подлежи на усъвършенстване и промяна. Така например дейността на съдиите в малките районни съдилища, в които няма специализация по материя, а съдиите разглеждат едновременно граждански и наказателни дела, следва да се отчита като им се определя съответен брой часове на годишна база, които да се прибавят към времето, което се отделя за разглеждане на делата (определено като сбор от коефициентите на делата). Също за малките районни съдилища следва да се отчита като допълнителна дейност заместването, което те се налага да извършват по отношение на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.

Не на последно място, трябва да се анализира и евентуално ревизира алгоритъмът на прехвърляне или разделяне на основния коефициент в различните години от разглеждане на делото. Следва да се отчете, че търговските и първоинстанционните граждански дела в окръжните съдилища имат обективно по-голяма продължителност. По силата на процесуалните закони и други обективни причини първоинстанционните граждански и търговски дела продължават повече от една година и те обичайно не могат да приключат в рамките на календарната година. Това обективно обуславя по-високата натовареност, отчетена за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища. Голям процент от първоинстанционните граждански и търговски дела, които са образувани през 2016 г. и преди това, са продължили да се разглеждат и през 2017 г. Според чл. 36 от Правилата коефициентът за тежест на делото се разпределя в посоченото съотношение между годините, в които се е разглеждало. Един от пунктовете, по който следва да се усъвършенстват правилата е подобряване на нормата на чл. 36, за да се гарантира по-справедливо и адекватно отчитане на делата, които не приключват в рамките на календарната година, в която са образувани.

Освен това следва да се има предвид, че поради по-бавното приключване на делата в търговските и първоинстанционните граждански отделения на окръжните съдилища и на облигационните и вещни искове в районните съдилища, в началото на действието на Правилата и СИНС, по отношение на съдиите, които разглеждат тази категория граждански дела, в системата са въведени голям брой стари дела, което е една от причините, обуславящи по-високата им натовареност за 2016 и 2017 г., спрямо съдиите – наказателни и въззивни граждански, които обективно приключват делата за по-кратни срокове. Това обстоятелство следва да се има предвид при анализ на данните в СИНС за 2016 и 2017 г., защото според § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата разпоредбата на чл. 36 влиза в сила считано от 01.01.2017 г., което означава, че всички съдебни дела, които са образувани преди 2016 г. и неприключили до 01.01.2017 г. се приемат от СИНС като дела, образувани през 2016 г. и получават съответната според чл. 36 част от коефициента за тежест.

Регулирането на натовареността между отделенията в съдилищата е неделима част от въпроса за осигуряване на равномерно разпределение на постъпващите в съда дела между всички съдии. До момента не съществува обвързаност между ЦСРД и СИНС. Според § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата групите на делата, така както са описани в приложения № 1-3 от Правилата, се включват в централизираната система за случайно разпределение на делата от 01.01.2016 г. с цел статистическото им отчитане, но разпределението на делата се извършва по досегашния ред и измежду съществуващите групи във всеки съд. В действащите разпоредби на Правилата възможността за случайното разпределение на делата, според групите на натовареността е предвидена само като възможност. Така в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата е предвидено, че случайното разпределение на делата се извършва посредством централизираната система, въведена от ВСС на 01.10.2015 г., като разпределението може да се извършва измежду групите дела, посочени в Приложения № 1-3 от Правилата. Особеностите на всеки съд (големина на съда, брой съдии, постъпления на дела и тяхното разнообразие) предполагат различен подход при формиране на групите дела, измежду които да се извършва случайното разпределение. При всички положения, за да се гарантира справедливо и равномерно натоварване между съдиите в един съд е препоръчително от следващата година да се въведе свързаност между групите за натовареност по Правилата (Приложение 1-3) и системата за случайно разпределение. Възможно е измежду многото на брой групи по Правилата да се формират по-малко на брой групи, които да се обединяват по тежест на коефициента за сложност на делата в съответната група и да се ползват за случайното разпределение във всеки съд, като по този начин се отчита спецификата на правораздавателната работа по делата.

1. I Предложения за развитие (усъвършенстване) на Правилата и СИНС:

 Технически корекции в СИНС:

• Разглеждане и коригиране на филтрите и опциите за въвеждане на данни за делата в системата с цел ограничаване на грешките при въвеждане на основни параметри за делата, напр. автоматично не се позволява да се въвеждат по-стари дати на образуване/приключване на делата от настоящата дата при нови дела; не се позволява да се завежда дело без шифър; автоматично на всяко дело се въвежда съответният основен коефициент, при приключване на делото системата нотифицира за евентуални корекции – при прекратяване, при решаване на делото и т.н.
• Автоматизиране на заявките за промени в групи и шифри дела, както и при промени в коефициентите: за минимализиране на пропуските за отчитане на тежестта на делата, както и промяна при шифрите, може да се създаде автоматизирана справка, която да се подава към специалистите, които поддържат и разработват софтуерното приложение, за адекватното им отразяване в системата.
• За по-ефективното и полезно функциониране на системата за изчисляване на натовареността на съдиите следва да се разработят и да се предвиди в СИНС автоматично генериране на типове справки подобни на приложените към този доклад: справка за броя дела по съдилища по шифри, според периода на образуване и приключване, според отразените корекции, тежест на делата по групи и шифри; обобщени справки по видове съдилища, както и възможността да се сравняват индикатори за всеки съд спрямо средните стойности за всички съдилища от съответния ранг; справки по съдии и делата за разглеждане със съответстващата им тежест; справки за продължителност на разглеждане на делата; възможност за повече справки за един съдия, който е работил в няколко съдилища за периода на отчитане;
• Въвеждане на алгоритъм в ЦСРД (единна система за разпределение на дела на случаен принцип) за равномерно разпределяне на дела от различни рангове на сложност, напр. дела с коефициент до 0,5, 0,5-1, 1-2, 2-4, 4+. Допълнителна заявка може да бъде изготвена, на база на реалното количество дела със съответни коефициенти на тежест в различните видове съдилища.
• Създаване на нова техническа възможност в СИНС, която да позволи отчитане на нови допълнителни дейности на съдията по делото и непряко свързани с разглеждане на делото, така че да обхване цялостно труда на съдията. Например по наказателните дела – изготвяне на особено мнение; произнасяне по разноските или веществените доказателства по дело на друг докладчик; ново начало на съдебното следствие поради обективна причина и др.; Всички тези допълнителни дейности следва да се отчитат с добавяне на коефициент към годишната времева стойност на съдията. Каталогът на тези допълнителни дейности при разглеждане на делата следва да се изработи от постоянните работни групи към комисията по натовареност след консултации със съдиите в страната. Следва да се предвиди периодичната актуализация на каталога с допълнителни дейности. За отчитането на тези дейности следва да се създаде специална секция в СИНС, в която оправомощените по Правилата лица да вписват съответната информация за всеки съдия.

2. Инструкции към съдилищата за оперативен контрол на системата и адекватното регистриране на делата:

•  С цел контрол при образуването на делата, трябва да се разработят подробни инструкции за унифициране на подхода при образуване на делата, така че да не се наблюдава изкуствено увеличаване на броя съдебни производства с общ предмет на разглеждане. Периодичната проверка за спазване на правилата за образуването на делата следва да се извършва от ИВСС при осъществяване на проверките в съдилищата. За целта през 2017 г. на инспекторите беше предоставен достъп до СИНС, което е предпоставка за осъществяване на контрол за еднаквото образуване на делата в отделните съдилища. Проверки може да се извършват и от комисията по натовареност на съдийската колегия на ВСС по предварително утвърдена методология.
• Да се обучат специалисти във ВСС, които да работят с автоматизираните справки в СИНС и да могат да мониторират своевременното въвеждане и отразяване на всички параметри на делата. На тримесечна база да се разглеждат справките за адекватното отразяване на данните по делата.
• Годишен анализ на събраните данни от СИНС: в началото на 2018 г. трябва да се извърши цялостен анализ на данните от СИНС за цялата 2017 г. За целта е препоръчително да се ангажира ресурсът на експертите, работили до момента, които освен анализ на данните да имат задължение и да обучат съответните специалисти от звеното в АВСС с ресор „Статистика и натовареност”, които да поемат дейността по анализ на данните в СИНС и развитие на системата в следващи периоди.

3. Промени в Правилата и коефициентите за натовареност:

• Препоръчва се да се преразгледат коефициентите на делата със значителни натрупвания в СГС, САС и СРС, за всяко от отделенията, за оценка дали някои от тях са надценени или подценени. За подобна оценка е необходима и помощта на външните експерти по провеждането на изследването, за да се прецени до каква степен всяка от отделните процесуални дейности, съставляващи общия коефициент на делата, е релевантно отразена с необходимата тежест в общия коефициент на делото. Група от съдии от различните съдилища (постоянните работни групи към комисията, заедно с пропорционално представени съдии от други съдилища в страната) трябва да участва в обсъждането на необходимите промени, ако такива се налагат.

Основните насоки при преразглеждането на някои от коефициентите са: групи с натрупвания при гражданските и търговски дела с коефициенти по високи от 1,5 и групи с натрупвания при наказателните дела с коефициенти под 1,5. Това не изключва разглеждането и на други групи дела, за които има индикации, че може да са съответно подценени/надценени или промените в законодателството/практиките на разглеждане на дела, предполагат някакви промени.

• За последващи промени в Правилата, класификацията и тежестта на делата, следва да се въведе автоматизирана система за нотификация на отговорната комисия във ВСС, която на тримесечна база да разглежда и взима решение за адекватността на постъпилите искания и аргументи за преразглеждане на системата за измерване на натовареността. В този смисъл следва да се поддържа и развива механизмът за наблюдение за прилагане на Правилата, включващ работните групи към комисията по натовареност.
• Развитие и усъвършенстване на СИНС за отчитане на допълнителните дейности на съдиите: по отделните видове дела (наказателни, граждански, търговски и административни) да се създаде в системата самостоятелно поле, в което да се въвеждат предварително определени дейности с надлежен допълнителен коефициент, които са извършени от съдията и не са включени в типичното разглеждане на делото – постановяване на особено мнение; произнасяне по искане или процесуален или материалноправен въпрос след постановяване на крайния акт и др. Описанието на тези дейности, следва да е изчерпателно, за да няма субективни изкривявания, но да подлежи на актуализация през определени времеви периоди.
• Допълнителни промени в правилата, свързани с дейности, които не са отразени в системата за оценка на натовареността: допълнителните дейности на съдията, които не са част от пряката правораздавателна дейност са включени и към момента при отчитане на натовареността, но тяхното изчерпателно и по-прецизно изброяване, съответно времевото им остойностяване, следва да залегне при следващата промяна в Правилата. Така например дейността на районите съдии в малките съдилища, които разглеждат дела от всички материи, заместват държавните съдебни изпълнители и съдии по вписвания и ред други дейност, следва да се бонифицира с определен коефициент и др. Работните групи към комисията по натовареност след допитване и консултации с максимално широк кръг съдии от цялата страна, следва да предложат промени в Правилата в насока актуализиране и разширяване на т.нар допълнителни дейности на съдията.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Таблица 1:Разпределение на натоварването на съдии по съдилища. Средно натоварване на съдия по съдилища.
2. Таблица 2: Разпределение на свръхнатоварените съдии по съдилища.
3. Таблица 3: Анализ на разпределението на делата при свръхнатоварените съдии: Софийски градски съд.
4. Таблица 4: СГС: анализ на движението на първоинстанционни граждански дела по групи (шифри)
5. Таблица 5: СГС: анализ на движението на въззивни граждански дела по групи (шифри)
6. Таблица 6: СГС: анализ на движението на търговски дела по групи (шифри)
7. Таблица 7: СГС: анализ на движението на наказателни дела по групи (шифри)
8. Таблица 8: Анализ на разпределението на делата при свръхнатоварените съдии: Апелативен съд София.
9. Таблица 9: Апелативен съд София: анализ на движението на търговски дела по групи (шифри)
10. Таблица 10: Апелативен съд София: анализ на движението на граждански дела по групи (шифри)
11. Таблица 11: Апелативен съд София: анализ на движението на наказателни дела по групи (шифри)
12. Таблица 12: Средна натовареност на съдия по съдилища
13. Таблица 13: Брой дела по съдилища според период на образуване

 

В брой 31 на списание “Икономист” публикувах текст по повод последните изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс: 

Промените в Закона за съдебната власт и НПК са част от авторитарната вълна от “съдебни реформи”, заляла Централна и Източна Европа

Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша заради приети закони, грубо погазващи независимостта на съдебната власт. По същото време българският парламент прие изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които имат за цел установяване на контрол върху съда чрез окончателното му подчиняване на нелегитимни интереси за сметка на правата на българските граждани. В този смисъл важно е да се подчертае, че гласуваните от депутатите миналата седмица промени в ЗСВ не преследват легитимна цел, а са част от авторитарната вълна на „съдебни реформи” в страните от Централна и Източна Европа, които са насочени към чувствително ограничаване на независимостта на съда. Голяма част от новите текстове в ЗСВ са и противоконституционни, защото противоречат на основни принципи на правовата държава, като разделението на властите и независимост на съда. Приемането на промените в ЗСВ се предприе без преди това да се извърши оценка на едногодишното действие на закона, след последната му мащабна прояма, в нарушение на всички срокове, установени в парламентарната практика и законодателния процес. Това само подсилва усещането за извънредност на закона, който цели да обслужи цели, различни от прокламираните, а всъщност подкопава независимостта на съда.
Два основни акцента се открояват в спешно приетите изменения.
Първото изменение касае разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗСВ, които предвиждат привилегии за изборните членове на ВСС и инспекторите, като им дават право след изтичане на мандата да се върнат на избрана от тях длъжност в съдебната система от същото ниво. Така се нарушава конкурсното начало, тъй като всички останали магистрати, за да се преместят в друг съдебен орган, макар и от същото ниво, трябва да се явят на конкурс. Новите положения в закона, наречени още и „кариерни бонуси“, създават противоконституционна привилегия, защото третират неравнопоставено магистратите и членовете на ВСС и инспекторите. Съвсем основателно българските граждани и магистратите възприемат кариерната привилегия за членовете на ВСС като вид „награда” и „отплащане” за изпълнените през мандата поръчки. Това явление в теорията се определя като властова или политическа корупция. През 2012 г. законодателят направи опит да се отплати на членовете на предишния ВСС, като предвиди сходен „кариерен бонус” и то отново в условията на спешност в края на мандата. Тогава президентът на републиката наложи вето на приетия закон, като изрично посочи, че предвиденото повишение или преместване на изборните членове на ВСС, в отклонение от конкурсното начало, представлява изземване от законодателната власт правомощия на съдебната, а това противоречи на конституционния принцип за разделение на властите. Предоставянето със закон на „кариерен бонус” на членовете на ВСС нагледно демонстрира как партиите развращават съдебната власт и как се отглежда т.нар. „съдебна номенклатура”.
Второто съществено изменение в закона е свързано с правото на главния прокурор да иска безусловно отстраняване на всеки съдия, прокурор или следовател, срещу когото има повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер. По силата на Конституцията и процесуалния закон прокуратурата има суверенното право и монопол върху обвинителната функция за тежките престъпления. Прокурорът може да повдигне обвинение срещу всеки, за когото смята, че са налице основанията за това и тази преценка и решение на държавния обвинител не подлежи на никакъв, включително и съдебен контрол. С промяната в закона се отнема и правото на ВСС да извършва проверка и преценка за основателността на искането на главния прокурор за отстраняване на съдията, прокурора или следователя срещу когото има повдигнато обвинение. ВСС трябва да може да проверява искането за отстраняване, защото само така може да даде защита на магистрата от произвол и неоснователно накърняване на неговата индивидуална независимост. В съчетание с липсата на срок на „временното” отстраняване за съдебната фаза на наказателния процес, елиминирането на съдебния контрол и защитата от ВСС, в ръцете на главния прокурор се дава супер оръжие, което, ако се ползва недобросъвестно, може сериозно да увреди съдебната независимост. Като се има предвид и прибързано приетото без сериозни мотиви изменение в НПК, с което голяма част от делата срещу магистрати се преместват от „непослушния” СГС в специализирания наказателен съд (в който има установено добро сътрудничество с прокуратурата – по доклада на „европрокурорите”), то заплахата за независимостта на съдиите е съвсем реална. Поради това предлаганата промяна, като лишава кадровия орган от правото на преценка за прилагане на мярката „отстраняване от длъжност“ не предвижда никакво право на защита на магистрата и възможност да поиска преразглеждане на мярката, създава условия за дисбаланс на правата на съдиите, прокурорите и следователите и обществения интерес от отчетност, почтеност и доверие към магистратите при упражняване на правосъдната дейност.
Съществена част от изменението на ЗСВ е насочено към ограничаване на основно право на българските магистрати на сдружаване. Макар и да отпадна забраната за т.нар. „външно” финансиране бяха приети задължението за деклариране на членство в съсловни организации и други рестрикции, имащи за цел сплашване основно на съдиите в България. От Европейската асоциация на съдиите ясно заявиха, че изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите, има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.
Приетите миналата седмица промени в ЗСВ и НПК все по-ясно доближават България към държавите от Централна и Източна Европа, в които е подет поход срещу независимостта на съда, те са част от вълната срещу върховенството на правото в тези страни.

Публикувам становище на шестима членове на Висшия съдебен съвет  – Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлиана Колева, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, по Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

До  Комисията по правни въпроси

към 44-то Народно събрание на

Република България

Становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вх.№ 754-01-35 от 04.07. 2017 г.

от членове на Висшия съдебен съвет

Уважаеми Народни представители,

        Съгласно чл. 30, ал.2, т.13 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), пленумът на Висшият съдебен съвет (ВСС) дава становища на Министерски съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. Съответно, в чл.79, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в сила от 02.05.2017 год., е въведено изискването по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия да изисква становище от Висшия съдебен съвет.

На 04.07.2017 год. група народни представители са внесли ЗИДЗСВ, вх.№ 754-01-35, по който не е искано становище на ВСС, съобразно посочените по-горе актове. На заседанията на пленума на ВСС на 06.07.2017 год., на 14.07.2017 год. и на 20.07.2017 год. темата за изразяване на становище на ВСС по този законопроект не беше разгледана поради липсата на кворум и респ. прекратяване на заседанията.

Отказът да се формира становище по представените изменения и допълнения на ЗСВ със законопроекта, лишава Висшия съдебен съвет от възможността да заяви позиция дали предлаганите изменения са необходими, дали с тях се дава отговор  на очакванията и изискванията на магистратурата и на обществото за промени в съдебната власт, съответни на европейските и международни стандарти, които да гарантират нейната независимост, компетентност и справедливост.

  Изразяваме отрицателно становище по предлаганите законодателни промени в Закона за съдебната власт, по следните съображения :

§ 1 – чл. 28, ал. 1 ЗСВ:

          Предлаганото изменение дава възможност на членовете на Висшия съдебен съвет за избор на длъжността, на която да бъдат възстановени след изтичане на мандата им. Изменението по същество дава възможност да се заобиколи конкурсното начало и представлява привилегия, каквато не е предоставена на останалите магистрати. Създадената такава възможност с последното изменение на чл. 195, ал. 3 ЗСВ не следва да се пренася и към други правни хипотези, а по-скоро да се обсъди връщане към първоначалната редакция на тази разпоредба. В този контекст, изразеното публично намерение на народни представители да предложат нова редакция на разпоредбата, която ще позволи повишаване с една степен на членовете на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата им, е абсолютно неприемливо и в противоречие с текстовете на закона, които уреждат кариерното израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Трябва да се посочи, че на предходно изменение с подобно съдържание беше наложено вето от Президента на Р България с мотиви, които са релевантни и към настоящия момент.

§ 2 – чл. 195, ал. 1 и 2 ЗСВ:

 1. Съгласно действащата редакция на чл. 195, ал. 1, т. 3, съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да упражнява търговска дейност. Поставеното условие за несъвместимост не е предизвиквало противоречиви тълкувания по прилагането му до настоящия момент. Упражняването на търговска дейност е регламентирано в Търговския закон. Съдебната практика е дала ясен отговор по въпросите, свързани с приложението на чл. 1, ал. 1 и чл. 268 от ТЗ, които уреждат осъществяването на търговска дейност по занятие.

С предлаганото допълнение – „под каквото и да е форма, лично или чрез други лица”, с уточнението под каквато и да е форма и лично не се променя обхвата на  забранителната норма, т.е. не е необходима, а с предвиденото „чрез други лица” се поставя въпросът всяка търговска дейност, извършвана от трети лица, които са свързани с магистрата ще го постави ли в условията на несъвместимост. Законът не допуска личното извършване на търговска дейност – със собствени правни и фактически действия или по пълномощно, но  предложеният текст разширява допълнително приложното поле на забраната и дава възможност за различни тълкувания и приложения, които могат да поставят в неблагоприятно положение всеки съдия, прокурор и следовател да доказва отрицателни факти, а именно, че не извършва търговска дейност чрез други лица.

 2. Действащата разпоредба на чл. 195, ал. 1, т. 3 дава възможност на магистратите да участват в управителните органи на професионални сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи. С предлаганото изменение се заличава възможността да участват в управлението на професионални сдружения на други юристи, каквото например е Съюзът на юристите в България. Не е ясно с какви обстоятелства е мотивирано предлаганото изменение. Доводът за гарантиране независимостта на магистратурата не е убедителен, доколкото Съюзът на юристите в България съществува от 1925 година и участието в дейността му на магистратите не е било повод за поставяне под съмнение тяхната независимост и безпристрастност при упражняване на функционалните им правомощия.

3. Предлаганото изменение в чл. 195, ал. 1, т. 4 ЗСВ, с което се забранява получаване на възнаграждение за научна или преподавателска дейност, ако е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице представлява неясна рестрикция, която не е обоснована с конкретни причини и обстоятелства за налагането й в мотивите към законопроекта.

Не е ясно какво се разбира под понятието „чужда държава”, обсъдено в светлината на членството на България в Европейския съюз и други международни организации и съюзи, партньорството с които не е било подлагано под съмнение като източник на негативни влияния върху независимостта на съдебната власт.

Понятието „чуждестранно лице” няма обща правна дефиниция в националното законодателство, такава съществува в различни закони, с оглед регулираните от тях обществени отношения. В Закона за съдебната власт няма легална дефиниция на „чуждестранно лице”, поради което не е ясно за целите на този закон кои са лицата, считани за „чуждестранно лице” и съответно какъв е обхватът на предлаганата забрана.

§3 – чл. 217, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 ЗСВ:

 1. Ограничаване правото на магистратите да участват в различни професионални сдружения не съответства на конституционно гарантираното право на сдружаване и представлява ненужна рестрикция на правото на съдиите, прокурорите и следователите да участват в професионални организации, която ще доведе до изключването им от професионалната комуникация между юристите, без полезен ефект. Независимостта на съдебната власт като конституционен принцип и вътрешната независимост на съдията, прокурора и следователя не могат и не следва да бъдат гарантирани чрез изключване на магистратурата от юридическата общност и ограничаване на правото им на сдружаване, а чрез действащи механизми за отчетност и прозрачност в дейността на професионалните организации.

2. Със създаването на нова ал. 4 се предвижда ограничаване на източниците на финансиране на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи само до членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, като изрично се изключва финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е друга форма.

Предвижданото ограничение на източниците за финансиране на професионалните сдружения е мотивирано с тяхната обществена полза, защото създавало най-силна гаранция за независимост и изолиране от външна намеса. Тази законодателна инициатива не е обусловена от оценка, базирана на данни за негативно въздействие върху независимостта на съдебната власт на различните източници на финансирането на професионалните организации, което я прави необоснована. Подобно ограничение би лишило професионалните организации на съдии, прокурори и следователи от участие в професионални форуми за дискусии, обмяна на опит, разпространение на добри практики с магистрати от други държави.

Предложението не държи сметка за обстоятелството, че независимостта на съдебната власт като основен конституционен принцип,  следва да бъде гарантирана за всички съдии, прокурори и следователи при осъществяване на техните функции, а не само за тези, които членуват в професионални организации. Изключването на съдилищата, прокуратурата, следствените органи, както и на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, и на Националния институт на правосъдието, от предвижданото ограничение на източниците на финансиране, сочи на въвеждане на различен режим спрямо отделните органи и правни субекти в системата на съдебната власт, и въвежда недопустимо от гледна точка на международните стандарти, двойнствено разбиране за гаранциите  за независимост.

3. Със създаването на нова ал. 4 на чл. 217 се предлага създаването на Съвет за партньорство. Считаме за ненужно нормативното уреждане на такъв формат на организация. Висшия съдебен съвет в настоящия си състав прие решение, с което създаде Граждански съвет в изпълнение на препоръка по Механизма за сътрудничество и проверка, осъществява от Европейската комисия[1]. В Гражданския съвет участват различни организации, които имат отношение към функциите и задачите на органите на съдебна власт и на Висшия съдебен съвет и се обсъждат широк кръг въпроси. Стесняването на състава му само до професионални организации на съдии, прокурори и следователи ще затвори диалога в магистратурата и няма да спомогне за публичност на дебатите по важни въпроси на съдебната власт. Изолирането на Висшия съдебен съвет от различни по своя характер професионални и неправителствени организации ще го лиши от открито и ефективно участие на гражданските и професионални организации при формулирането на стратегиите за реформи в съдебната власт, както и за осигуряване на обективност при техния мониторинг, каквато е целта на настоящия Граждански съвет, дефинирана в приетите Правила за действие на Гражданския съвет от професионални и неправителствени организации към Висшия съдебен съвет.

Предвиденият членски състав на предлагания Съвет за партньорство – представители на съсловни организации, чиито членски състав е не по-малък от пет процента от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации, създава предпоставки за неравнопоставеност на участието на съсловните организации и е дискриминационен. Поставянето на някакъв процент на членовете на професионална организация от общия състав не държи сметка на спецификите на различните органи на съдебната власт и би оставил без представителство една част от магистратите, като същевременно се предвижда магистратите, които не членуват в съсловна организация да излъчат свои представители. За илюстрация – административните съдии са учредили и членуват в Асоциация на българските административни съдии. Административните съдии като численост са общо 278 от 2473 съдии в България и не всички са членове на асоциацията, т.е. хипотезата да не бъдат представени в предлагания Съвет за партньорство би била възможна. На следващо място числеността на една организация не определя непременно нейната ефективност и не може да бъде критерий за допускането/недопускането й до участие в организация, която има за цел да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите, както е визирано в предлаганата нова алинея 5 на чл. 217.

Спорно е доколко е удачно да се регламентира с подзаконов нормативен акт дейността на едно неформално сдружение, още повече възприетият към настоящия момент подход на приемането на правила на организацията от нейните членове гарантира равнопоставеност на всички участници, ангажирането им с дейността на Гражданския съвет и възможност за своевременна реакция при необходимост от промяна в правилата, съответно е показал своята ефективност в практиката.

§4 – чл. 230, ал. 1 ЗСВ:

 Съгласно действаща редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната заплата.

С предлаганото изменение се предвижда във всички случаи, когато магистрат е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер да се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Не е предвидена каквато и да била процедура за приложение на мярката, не се дава право на защита на съответния магистрат и липсва възможност да се поиска преразглеждане на мярката при промяна в обстоятелствата, извън хипотезата на чл. 230, ал. 3 ЗСВ. По същество – актът на постановлението за привличане като обвиняем, което не подлежи на инстанционен и съдебен контрол, е достатъчен магистратът да се отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство.

До изменението на Закона за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 62/2016 г., извън хипотезата на привличане като обвиняем в случаите по чл. 132 от Конституцията, Висшият съдебен съвет разполагаше с правото да се самосезира и да преценява във всеки отделен случай необходимостта от отстраняване на магистрат от длъжност.

Според обсъжданото изменение, Висшият съдебен съвет няма да има възможност за преценка на необходимостта от отстраняване на магистратите.

Предлаганата нова редакция ще създаде възможност да се отстраняват магистрати за неопределен период от време, доколкото такъв срок и възможност да поискат възстановяване на длъжност са предвидени само за досъдебната фаза, без да имат право да искат преразглеждане на решението на Висшия съдебен съвет и ще бъдат лишени от право да упражняват дейността си до приключване на наказателното производство.

Прочитът на предлаганата нова редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ в светлината на чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията показва, че магистрат може да бъде отстранен от длъжност при привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер до приключване на наказателното производство, като единствената конституционна и законова възможност да бъде освободен от длъжност след приключването му е само при наложено наказание лишаване от свобода. Всяка друга хипотеза означава, че при приключване на наказателното производство той следва да бъде възстановен на длъжността си и да продължи да изпълнява задълженията си. Това правно положение поставя въпроса за съразмерността на безусловното приложение на мярката „временно отстраняване от длъжност”[2].

Поради това, предлаганата промяна, като лишава кадровия орган от правото на преценка за прилагане на мярката „отстраняване от длъжност“, не предвижда никакво право на защита на магистрата и възможност да поиска преразглеждане на мярката, създава условия за дисбаланс на правата на съдиите, прокурорите и следователите и обществения интерес от отчетност, почтеност и доверие към магистратите при упражняване на правосъдната дейност.

§ 5 – чл. 358б ЗСВ:

 Предлаганото изменение в разпоредбата създава аналогичен режим за организациите на съдебните служители, поради което изложените по-горе съображения за съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите са относими към същото.

§6 – Предвижда се създаването на преходна разпоредба, съгласно която в 30-дневен срок от влизане в сила на този закон всички лица, посочени в чл. 195а, ал. 1, изр. 1 подават декларация по този текст пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

С предлаганото изменение магистратите следва да декларират освен членство в различни организации и сдружения, визирани в чл. 195а, ал. 1 и членството си в съсловни организации, като съгласно действащата разпоредба на чл. 195а, ал. 2 това членство се отразява в централния публичен регистър, воден от съответната колегия.

Считаме че от обхвата на разпоредбата на чл. 195а, ал. 1 следва да бъдат изключени професионалните организации. В тази връзка, споделяме изцяло изразеното становище от Европейската асоциация на съдиите, че „включването на задължение за деклариране на членство в професионални организации не преследва легитимна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в разрез със заявената политика (на София) за укрепване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии. Изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите[3], има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.“ Следва да се отбележи, че подобно законово изискване не съществува към друга професионална организация в страната. Членството в съсловна организация няма отношение към упражняването на професионалните правомощия от магистратите и е недопустимо да бъде определящо или да влияе по някакъв начин на кадровия орган при вземане на решения за кариерното положение на магистратите или да бъде повод да се формират положителни, респ. отрицателни нагласи в обществото към съдиите, прокурорите и следователите по този признак.

 Предвид изложеното, считаме че предлаганите промени в Закона за съдебната власт няма да постигнат заявения в мотивите към законопроекта положителен ефект за магистратурата, напротив – ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на съдиите, прокурорите и следователите, без да създадат предпоставки за повишаване доверието на обществото към съдебната власт.

                   Членове на Висшия съдебен съвет: Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлиана Колева, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова

 [1] Вж. доклади на ЕК от 2012 г. и 2014 г.

[2] Трябва да се отбележи и възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност, но това е различна процедура, която се провежда по предвидените в закона ред и основания.

[3] Отнася се и към прокурорите и следователите.

С лично си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратите (съдии, прокурори, членове на Висшия съдебен съвет и другите висши представители на съдебната власт) трябва да дават пример за висок морал и почтеност. 

От особено значение е магистратите да избягват всяко поведение, което би подкопало независимостта, интегритета и безпристрастността им или би създало представа за неуместност. Първият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение на Американската асоциация на юристите повелява „съдията да отстоява и утвърждава независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва непристойно и неуместно поведение, както и поведение, което изглежда такова“. Този принцип е възприет при оценка на дължимото поведение на магистратите в държавите, в които действат утвърдени правосъдни системи, основани  на върховенство на правото. Немалко са случаите, в които се поставя на обсъждане публичното поведение на български магистрати и се отправят основателни въпроси за това дали са спазени изискванията на съдийската етика. При последния такъв казус – поведението на главния прокурор при срещата му с бизнесмен и издател на вестник, осъществена при посредничеството на друг бизнесмен и член на ръководството на политическа партия, не бяха приложени принципите за дължимото съдийско поведение, възприети, както в българския етичен кодекс за магистратите, така и в утвърдените етични стандарти за съдиите, приети от ООН.

Предлагам статия, публикувана в “Съдийски вестник” (сайта “Съдебно право”), която разглежда въпросите за допустимото използване от съдиите на социалните медии.

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии^*

Шазиа Синх^**

Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

ВЪВЕДЕНИЕ

Съдия по семейни дела приема покана за приятелство във Фейсбук от социален работник, който често се явява пред него. Първоинстанционен съдия одобрява в LinkedIn уменията на бивш съдебен помощник. Съдия в съд за непълнолетни добавя като приятели във Фейсбук млади правонарушители, които са се явявали пред неговия съд, за да наблюдава тяхното поведение. Съдия приема покана за приятелство от адвокат, когото срещнал на събитие на асоциацията на юристите. Адвокатът не се е явявал още в заседание на съдията, но е вероятно да се яви. Приемливи ли са тези връзки и общуване в социалните медии? Нарушават ли тези действия задълженията на съдията да отстоява независимостта си и да се въздържа от неуместно или изглеждащо като неуместно поведение? Какви, ако изобщо има, принципи или правила за професионалното съдийско поведение, имат отношение при такива връзки? С нарастващото използване на социалните медии в последно време отговорите на тези въпроси за това кои са приемливите контакти между съдии и лица, които се явяват или биха могли да се явят в техните зали, стават все по-неясни.

Тези бележки са насочени преимуществено към използването от съдиите на сайтовете на социалните медии Фейсбук и LinkedIn и дават полезни съвети и препоръки за подходящото и уместно присъствие в социалните медии. Първата част от статията предлага информация за произхода и развитието на Фейсбук и LinkedIn. Втората част обсъжда различните принципи и етични правила за съдийско поведение, които са приложими при използването на социалните медии. Третата част коментира скорошните консултативни становища и различни практики в отделните правопорядъци по проблема. Четвъртата част съдържа моите препоръки и насоки за поведение, приложими при използването на социалните медии от съдиите.

І. Предварителна информация

Платформите на социалните медии засягат всяка сфера на нашия живот. Повечето хора са чували за сайтовете социални медии като Фейсбук, LinkedIn, MySpace и Туитър. Платформите на тези социални медии позволяват на потребителите си да създават профили с цел да споделят информация с други потребители на сайта, често наричани „приятели“, „последователи“ или „връзки“. Сайтове като Фейсбук и LinkedIn създават „мрежа от лица, събития, групи и/или организации за споделяне на отношения, интереси или дейности“^[1].

А. Фейсбук

Фейсбук позволява на потребителите да правят неща като: „сприятеляване“^[2] с други потребители; да добавят фотоалбуми; да публикуват промени в статуса си; да споделят отношения с други потребители, интереси към филми, музика, телевизионни шоута. Всеки може да регулира своите настройки за поверителност, за да контролира каква информация неговите Фейсбук и други приятели могат да виждат на страницата му. Някои допълнителни настройки за поверителност включват забрана името ви да може да бъде търсено във Фейсбук, забрана да ви пращат във Фейсбук съобщения и забрана да ви канят за приятел. Основното е, че всеки може да настрои своя Фейсбук профил така, че достъпът да е ограничен само до тези потребители, които той желае.

В света има около 1,39 милиарда активни в рамките на даден месец потребители във Фейсбук^[3]. Докато участието във Фейсбук все още е насочено към по-младата част от населението, в групата на 45-54-годишните се наблюдава нарастване на използването с 46%, след края на 2012 г.^[4]. Ползването на Фейсбук се увеличава не само общо сред населението, но се наблюдава растеж на потреблението и в юридическите среди. Около 40% от съдиите отговарят, че използват социални медии, а мнозинството от тях предпочитат Фейсбук^[5]. Около 85% от правоспособните юристи отговарят, че ползват Фейсбук за лични цели^[6]. Около 26% от самостоятелните адвокати и 34% от адвокатските фирми използват Фейсбук за професионални цели^[7]. Все повече професионалисти изтъкват ползите от използването на социалните медии в правната сфера. Тези предимства включват и възможността на адвокатите да бъдат „мрежа за сезиране, да проучват подсъдими и потенциални членове на журито, да имат пазар за своите адвокатски фирми и да проучват за потенциални клиенти и настоящи съдружници“^[8]. Докато Фейсбук изглежда е най-популярната социална медийна мрежа, другите мрежи, като LinkedIn, напредват стремително.

В. LinkedIn

LinkedIn е познат най-общо като сайт за професионално свързване. Има над 300 милиона потребители^[9]. Около 56% от адвокатските фирми отговарят, че използват LinkedIn за своя бизнес през 2014 г.^[10]. Административни служители, експерти, професионалисти, настоящи студенти и току-що дипломирали се използват LinkedIn за развитие на бизнес възможностите си, за сътрудничество при проекти, за споделяне на възможности за работа и за да осъществят нови контакти и връзки. Потребителите на LinkedIn имат профил, който им позволява да споделят портретни снимки, минали професионални заетости, настояща работа, опит и умения, постижения и статии, които са в областта на интересите им^[11]. В допълнение LinkedIn позволява на вашите „първостепенни връзки”^[12] да „одобрят“^[13] (endorse) някои умения, които имате, като владеене на Майкрософт уърд или Поуърпойнт, изследвания, писане и публично говорене. LinkedIn също позволява на лицата да пишат препоръки за своите първостепенни връзки, които се появяват на тяхната страница за връзки и са видими за тези, които имат достъп до нея. Освен това, LinkedIn, както и Фейсбук, позволява някои лични настройки. Може да включите или да изключите информацията за вашата активност^[14]; да посочите кои връзки могат да виждат вашата активност; да ограничите какво другите да виждат, когато сте гледали техните профили^[15]; да ограничите кой може да гледа вашите връзки; да изберете кой да може да следва вашите обновявания; да сменяте видимостта на вашата профилна снимка. Както  Фейсбук, LinkedIn позволява на потребителите да правят свои профили и дейности толкова публични или поверителни, колкото те желаят.

ІІ. Приложими принципи и правила

Използването на социалните медии може да доведе до обстоятелства, при които съдията може да наруши някои от съдийските принципи (canons). Различните съдийски принципи заедно с някои правила за съдийско поведение биха могли да бъдат нарушени от невнимателното използване на социалните медии от съдиите.

А. Първи принцип

Първи принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение повелява „съдията да отстоява и утвърждава независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва непристойно и неуместно поведение, както и поведение, което изглежда такова“^[16]. Съдия, който е приятел във Фейсбук с адвокат, който има висящо дело пред неговия съд или със служител от правоохранителните органи, може да създаде впечатление за неуместност на контактите. Това може да изглежда на обществото така сякаш съдията не може да бъде безпристрастен по делото, поради очевидните връзки с този адвокат или разследващ служител. Правило 1.2 от Примерния кодекс за съдийско поведение утвърждава, че „съдията трябва да действа по всяко време по такъв начин, че да насърчава общественото доверие в независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва поведение, което е неуместно, както и такова, което изглежда неуместно“^[17]. Как обществото може да има доверие, че съдията е независим и безпристрастен, когато този съдия е приятел във Фейсбук с адвокати и служители от правоохранителните органи, участващи във висящи пред него дела? Според правило 1.3 съдията не трябва да уврежда авторитета на правосъдието, благоприятствайки свои лични или икономически интереси или на други лица, или да позволява на други да правят това^[18]. Ако съдията одобрява уменията на един адвокат или пише препоръка за него в LinkedIn, този адвокат може да се възползва икономически или лично за ангажиране на потенциални клиенти; виждайки, че съдията, лице на властта, одобрява или препоръчва този адвокат, по този начин той склонява бъдещите клиенти да го наемат.

 Б. Втори принцип

 Вторият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение посочва, че „съдията трябва да изпълнява задълженията си в службата безпристрастно, компетентно и усърдно“^[19]. Съдийската безпристрастност е под въпрос, ако съдията влиза в частно общуване чрез съобщения във Фейсбук с адвокат, който участва във висящо дело пред същия този съдия. Това поведение би нарушило също правило 2.2, което установява, че „съдията трябва да отстоява и прилага закона и трябва да изпълнява задълженията си в службата честно и безпристрастно.“^[20]. В допълнение, общуването на съдията с адвокат във Фейсбук или LinkedIn би могло да наруши правило 2.4 (с), което запретява съдиите да създават или да позволяват на други да създават впечатление, че някое лице или организация са в положение да влияят на съдията^[21]. Ако съдията в своите взаимоотношения в онлайн социална медия си позволи и още една крачка, като обсъжда с адвокат дело, което е висящо пред съдията, той ще наруши правило 2.9, насочено срещу неофициалното (частното) общуване^[22]. Друго правило с отношение в случая е правило 2.10, което постановява „съдията да не изразява публични мнения, които биха могли разумно да се очаква да повлияят на резултата от дело или да накърнят честността при решаване на даден въпрос по висящо или бъдещо дело пред който и да е съд, или да изразява непублични становища, които биха могли съществено да попречат на законосъобразното решаване на дело или производство“^[23]. Съдията, който публикува статус, в който дава своето мнение по дело или публикува статия относно дело във Фейсбук или LinkedIn би могъл да наруши това правило, защото всички „връзки“ и „приятели“ на съдията биха имали възможност да видят тази публикация. В допълнение съдията би трябвало да бъде бдителен за регламента на правило 2.11, което предписва кога съдиите трябва да си направят самоотвод^[24]. Съдията следва да се отведе във „всяко производство, в което съдийската безпристрастност би могла разумно да се постави под съмнение“^[25]. Съдийската безпристрастност би могла да бъде поставена по съмнение, като резултат от взаимоотношения, които съдията поддържа в социалните медии. Съдиите трябва също да бъдат внимателни да не взимат участие в дейности, които биха били основание за многократни отводи^[26].

С. Трети принцип

Третият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение установява, че „съдията трябва да се държи в личните си и извънслужебни контакти така, че да изключва риска от конфликт със задълженията на съдийската длъжност“^[27]. За този проблем има специфично разрешение в правило 3.1, което регулира извънслужебните дейности на съдията по принцип. Съдиите не трябва да участват в дейности, които биха довели до многократни отводи^[28]; да участват в дейности, които биха изглеждали за разумния човек, като подкопаващи съдийската независимост, почтеност и безпристрастност^[29]; или да се въвличат в поведение, което би изглеждало за разумния наблюдател принудително^[30]. Всички посочени правила биха могли лесно да бъдат нарушени от неуместното ползване на социалните мрежи от съдиите. За да се помогне с разработване на наставления и насоки, които съдиите да ползват, когато решават каква дейност може да е позволена и пристойна в социалните медии, трябва да се разгледа и какво постановяват останалите правопорядъци.

ІІІ. Актуално приложение

Единадесет щати, заедно с Американската асоциация на юристите (АЮА), са публикували съвещателни етични становища, разглеждащи и препоръчващи ограничения при ползването на социалните медии от съдиите. Становищата предлагат разнообразни насоки за това какво поведение е позволено и в кои сайтове. Няколко щати са предприели дисциплинарни действия срещу съдии, свързани с използването на социални медии. Анализът, който следва, разделя различните становища и дисциплинарни мерки на строг, умерен и либерален подход към приемливата употреба  на социалните медии от съдиите.

А. Строг подход

Някои щати следват строг подход към използването от съдиите на социалните медии. Щати като Флорида, Оклахома и Масачузетс забраняват на съдиите да установяват връзки във Фейсбук или Линкедин с лица, които е възможно да се явят в тяхната съдебна зала. Щатите се различават според това дали забраната се прилага за общуване с адвокати или лица, които могат да се явят в съдебната зала на съдията, като служители от правоохранителните органи или социални работници.

1. Флорида

 В щата Флорида е забранено на съдиите да добавят като приятели във всякакви сайтове и мрежи, като Фейсбук, адвокати, които биха могли да се явят пред тях^[31]. Комисията по професионална етика на щата Флорида е публикувала становище, според което „адвокати, които могат да се явят пред съдията и са негови „приятели” във Фейсбук, създават пред обществото разумно впечатление, че тези адвокати „приятели” са в особено положение да влияят на съдията и поради това тези връзки не биха били позволени^[32]. Комисията отбелязва, че много хора, които са видели тези страници в социалните медии, не знаят за съдийския кодекс и правилата за съдийско поведение, които забраняват пристрастността и неблагоприличието в съдебната зала^[33]. Комисията се позовава на Кодекса за съдийско поведение на щата Флорида, принцип 2 (В), който между другото постановява, че съдията не трябва да създава или да позволява на другите да създават впечатление, че те са в особено положение да му влияят“^[34]. Това правило е същото като правило 2.4 (с) от Примерния кодекс за съдийска етика. Комисията установява, че критерият за това дали правилото на принцип 2 (В) е нарушено не се състои в това „дали съдията има намерение да създаде впечатление, че друго лице е в положение да му влияе, но по-скоро когато съобщението, разпространено до другите, и видяно от получателя, създава впечатление, че някой е в специалното положение да влияе на съдията.“^[35]. Използвайки този критерий, комисията заключава, че възможността да се видят тези връзки в социалната мрежа в интернет, вече води до нарушение на принцип 2 (В)^[36].

2. Масачузетс

 Както и в щата Флорида, в щата Масачузетс се забранява на съдиите да се свързват по какъвто и да е начин в социалните мрежи с адвокати, които биха могли да се явят пред тях. Все пак Масачузетс постановява, че съдиите не трябва да са ограничени да имат профили в социалните медии като Фейсбук^[37]. Комисията по съдийска етика на Масачузетс прилага просто правило, което изисква от съдиите да се отвеждат, когато адвокатите, с които са се „сприятелили“, се явяват в техните заседания^[38]. Комисията подчертава изрично, че раздел 2 (В) от Етичния кодекс за съдиите на щата Масачузетс постановява „съдията трябва да дава предимство на авторитета на съдийската служба за сметка на частни интереси на съдията или на други лица; съдията не трябва да създава или да позволява на други да създават впечатлението, че имат особена възможност да му влияят“^[39]. Този раздел от съдийския кодекс на щата Масачузетс е същият, като този в щата Флорида – принцип 2 (В) и правило 1.3 и 2.4(с) от Примерния кодекс на съдийско поведение.

3. Оклахома

 В Оклахома ограниченията са стигнали една стъпка напред в сравнение с тези в щата Флорида и Масачузетс, установявайки, че съдиите могат да имат профили в социалните медии, но не могат да бъдат „приятели“ или да имат „връзки“ със служители на правоохранителните органи, социални работници, адвокати или други, които могат да се явят в техния съд като участници в съдебен спор^[40]. Както във Флорида и Масачузетс, съвещателната комисия по съдийска етика на щата Оклахома се придържа към принцип, който забранява на съдиите „да създават впечатление или да позволяват на други да създават впечатление, че са лица, които са в особена позиция да влияят на съдията“^[41]. Комисията също подчертава, че няма значение дали социалните връзки в действителност имат този смисъл и значение и дали наистина страната има специална позиция и възможност да влияе на съдията^[42]. Има значение само това, че социалните връзки „биха могли да създадат това впечатление“^[43]. Комисията счита, че е по-добре да се сгреши и да се заложи на прекалена предпазливост, тъй като е убедена, че общественото доверие в безпристрастността и справедливостта на съдебната власт е от по-голямо значение^[44]. В отговор на аргумента, че тези правила могат да бъдат твърде ограничителни по отношение на правата и привилегииге на съдиите, комисията заявява, че съдиите трябва свободно и „доброволно да приемат ограниченията, които съдийската длъжност изисква, което може да изглежда обременително за обикновения гражданин“^[45].

В. Умерен подход

Някои щати, които са изразявали позиция по въпроса, предприемат по-умерен подход. Щатите, които попадат в средното положение, приемат, че на съдиите е позволено да притежават страница в социалните медии и ограничават съдиите само да се „сприятеляват“ с адвокати, които имат висящи дела пред тях. Нещо повече, вместо да обръщат внимание само на факта, че съдията е свързан с адвокат в социална медия, в тези щати се извършва по-задълбочено проучване на връзките на съдията в сайтовете  – социални медии. Тези щати включват Калифорния, Аризона, Юта, Тексас, Северна Каролина и Флорида.

1. Калифорния

Калифорния позволява на съдиите да бъдат членове на сайтове социални медии, но не им позволява да имат социални медийни връзки с адвокати, които имат висящи пред тях дела^[46]. На въпроса дали съдиите могат да добавят адвокати в социалните медии, които имат висящи дела пред тях в съда, Асоциацията на съдиите в Калифорния отговоря с „да“, но с уговорки.^[47] Асоциацията използва няколко фактора, за да реши дали е допустимо съдията да общува с адвокат в социални медии^[48]. Първо, Асоциацията разглежда естеството на социалния сайт^[49]. „Колкото по-лично е естеството на страницата, толкова по-голяма е вероятността да се създаде впечатление, че адвокатът ще бъде в специално положение да повлияе на съдията или да оспори способността на съдията да действа безпристрастно“^[50]. Вторият фактор, който трябва да се разгледа, е броят на приятелите в страницата^[51]. Асоциацията разсъждава, че колкото повече приятели има в страницата, толкова по-малко вероятно е някой да се усъмни, че всеки отделен уеб приятел е в състояние да повлияе на съдията^[52]. Съдия със стотици адвокати, които са негови Фейсбук приятели, е далеч по-малко проблематичен от съдия с десет Фейсбук приятели адвокати. Трето, Асоциацията посочва, че „колкото по-обхватна е страницата, толкова по-малко вероятно е да се създаде впечатлението, че всеки отделен член е в специално положение, за да повлияе на съдията“.^[53] Последният фактор, който трябва да се разгледа, е колко редовно адвокатът се явява пред съдията^[54]. „Ако вероятността адвокатът действително да се яви пред съдията е ниска, толкова по-вероятно е връзката в социалните медии да бъде допустима“^[55].

Мотивите на Асоциацията за дадения отговор за ограничено „да“ подчертава, че съдиите могат да се присъединяват към социални и граждански организации, включващи адвокати, които са потенциална страна по дело, което може да бъде разглеждано пред дадения съдия. Същите съображения се отнасят и за взаимодействието на адвокатите във виртуална среда в социалните медийни мрежи^[56]. Асоциацията все пак коментира, че е важно да се отбележи, че „взаимоотношенията на съдиите в социалните медии с адвокати, които могат да се явяват пред тях, много често ще създават впечатления, които биха нарушили принципите“^[57].

2. Аризона

Консултативният комитет на Върховния съд на Аризона  по съдийска етика е създал отделни правила за допустима дейност във Фейсбук и LinkedIn^[58]. Комитетът заявява, че съдия не може да препоръчва адвокат, кой редовно се явява в съда, в LinkedIn^[59]. Комитетът разсъждава, че такава дейност нарушава правило 1.2 – забрана за създаване на привидност на липса на безпристрастност, – и правило 1.3, в което се посочва, че съдиите не могат да използват престижа на съдебната власт, за да постигнат свои лични или икономически интереси^[60].

В становището се посочва, че когато става въпрос за Фейсбук, няма „изискване за отвод“, когато адвокат, който се явява пред съдията, е свързан с него във Фейсбук^[61]. Становището обаче настоява съдиите да внимават да не нарушават правило 3.1 (b), в което се посочва, че съдиите трябва да „избягват дейности, които често ще водят до основание за отвеждане“.^[62]  В становището се посочва, че друга възможност е съдиите да разкрият връзката си със страните в социалната мрежа и едва след това страните да решат дали да поискат отвод на съдията. Обаче, ако безпристрастността на съдията може разумно да бъде поставена под съмнение, тогава той трябва да се отстрани от делото^[63]. Освен това съдиите в Аризона не могат да бъдат приятели със служители от правоохранителните органи в сайтове социални медии^[64]. Комитетът също така определя насоки  за отношения на съдиите с изборни служители във Фейсбук^[65]. В становището се посочва, че съдията може да бъде приятел във Фейсбук на вече избрано длъжностно лице, но ако лицето понастоящем кандидатства за изборна длъжност, тогава съдията не може да бъде приятел във Фейсбук с това лице^[66]. Съдията не може да бъде приятел във Фейсбук със съдия, който провежда кампания за преизбиране^[67].

3. Юта

Становището на Консултативния комитет по етика в Юта предоставя задълбочен анализ на това кои начини на използване на социалните медии са приемливи, като се занимава както с Фейсбук, така и с LinkedIn. На въпроса дали даден съдия може да бъде приятел във Фейсбук, или да приеме покани за приятелство от страна на адвокати, които се явяват пред него в съда, Комисията казва „да“^[68]. Становището е, че да бъдеш приятел с някого, не е нарушение на Кодекса за съдийско поведение. Освен това посочването на някого като „приятел“ в уеб сайт като Фейсбук не означава, че човек е приятел с това лице, в обичайния смисъл на думата. Много потребители на Фейсбук имат стотици и дори хиляди „приятели“. Дали някой наистина е приятел с някого зависи от честотата и същността на контакта, а не от наименованието, създадено от  социален уебсайт^[69].

В становището още се посочва, че съдиите не трябва непременно да се отведат от делото, само защото са приятели във Фейсбук с адвокат по делото и че е необходимо допълнително разследване, преди да бъде отправена молба за отвод^[70]. Становището заявява, че „приятелството“ във Фейсбук на адвоката със съдията не създава автоматично впечатление, че адвокатът е в особено положение да влияе на съдията“^[71]. Становището сравнява отношенията на съдията с адвокат във Фейсбук с всяко друго взаимодействие между съдия и адвокат в обществени и частни условия^[72]. Винаги има безброй възможности за неправомерно поведение, но само защото има възможност за неправомерно поведение, не е „задължително да се създава специална позиция на влияние“^[73]. Да бъдеш приятел във Фейсбук е само един от факторите, който  трябва да се вземе под внимание при постановяване на решението дали се налага отвод^[74]. Друг фактор, който трябва да се има предвид, е колко често адвокатът и съдията общуват във Фейсбук^[75]. Ако взаимодействията са чести, това може да е основание за обжалване, защото „чрез често общуване със съдията може да се създаде впечатление, че адвокатът има специална позиция по отношение на съдията“^[76]. Юта също позволява на съдиите да бъдат „приятели“ с изборни длъжностни лица и кандидати за изборна длъжност във Фейсбук^[77].

Когато става дума за LinkedIn, правилата са малко по-сложни. На въпроса дали даден съдия може да препоръча някого в LinkedIn по инициатива на съдията, или по искане на другото лице, комисията отговоря с „може би“^[78]. Според становището, на съдията не е абсолютно забранено да препоръчва някого в LinkedIn. Съдията обаче не може да препоръча адвокат, който е страна по дело, което се гледа именно от него^[79]. Становището обяснява, че препоръката на LinkedIn е  нещо различно от  харесването на  страница на адвоката във Фейсбук или сприятеляването с адвоката във Фейсбук, защото препоръката в LinkedIn може да се възприема като одобрение^[80]. „LinkedIn е професионален сайт за работа в мрежа и целта на препоръките е да се  насърчи професионална кариера“^[81]. Съдиите обаче могат да препоръчат някого, който е работил за тях, като например съдебен помощник“^[82].

4. Тексас

Макар щатът Тексас да няма официално етично становище относно съдийското използване на социалните медии, в щата има няколко случая, които демонстрират умерената му позиция по този въпрос. През 2013 г. апелативен съд в Тексас постановява, че първоинстанционният съд не е допуснал грешка, като е отхвърлил искането на подсъдимия за ново разглеждане на делото му, основано на факта, че съдията е бил приятел с бащата на жертвата в уебсайт на социална медия^[83]. Съдът заявява, че доказателства за връзка в социална медии, без никакъв друг контекст, не дават никаква представа за каквито и да е взаимоотношения, които биха повлияли на хода на делото в съда^[84].

  Друг случай през 2013 г. включва порицанието на съдия Лий Джонсън, който написал  Фейсбук статус, с който се подиграл на Джони Манцил, след като носителят на наградата „Хайсман“ [ежегодна награда на състезател по американския колежански футбол, бел. редактор] Манцил е получил акт за превишена скорост в гр. Енис, Тексас^[85]. Съдия Джонсън е бил съдия в гр. Енис^[86]. Съдия Джонсън написал:

Много смешно. Изглежда, че някой неназован (много) скорошен носител на наградата „Хайсман“ от определен неназован „колеж“ на юг оттук е получил подарък от полицейското управление на Енис заради превишена скорост по отбивка 287 по околовръстния път вчера. Изглежда, че дори противниковата защита да не може да го спре, полицейското управление на Енис е съвсем друга история. Време е да пораснат /да се поспрат младежите. Имат целия  живот /кариера пред себе си. Иначе давайте газ^[87].

Макар съдията да не споменава Манцил поименно, коментарът му не оставя съмнение за кого се отнася. В отделен коментар под статуса си във Фейсбук, съдия Джонсън добавя: „Исках да кажа „твърдяна превишена скорост“. Моя грешка“. Съдия Джонсън получава публично порицание в резултат на действията си.

По-скорошен е случай от април 2015 г., когато в Тексас съдия изпаднал в неудобна ситуация заради публикуване на постове във Фейсбук за нейни дела^[88]. Щатската комисия за съдийско поведение в Тексас разпорежда на съдия Мишел Слотър да се запише в четиричасово обучение за правилно и етично използване на социалните медии от съдиите^[89]. Съставът стига до заключението, че постовете на съдията поставят съмнение върху нейната безпристрастност^[90]. Делото, което съдията е водила, е бил процес с висок интерес, при който баща е бил обвинен, че е държал деветгодишния си син в шест фута на осем фута дървена кутия^[91]. Докато съдията е инструктирал съдебните заседатели да не обсъждат делото с когото и да било, включително и писане на съобщения, изпращане на електронна поща, говорене лично или по телефона, или във Фейсбук, съдията не е направила същото^[92]. Активността й във Фейсбук довела до  отстраняването й от делото и от съдебната практика^[93]. Съставът отбелязва, че коментарът на съдията по случая „надхвърля обяснението за процедурите на съда и изтъква доказателствата, които все още не са били представени в съдебния процес“^[94]. Съдията също така публикува статия на Ройтерс за случая, като заявява, че това е една обективна история^[95]. Съставът в своето решение заявява, че „съдията е длъжен да решава всеки случай справедливо и безпристрастно“. „Съдебната независимост и безпристрастност трябва да бъдат видими, за да може обществото да има доверие в правната система“^[96].

5. Северна Каролина

Северна Каролина, както Тексас, няма официални етични становища относно  използване на социалните медии от страна на съдиите. Северна Каролина има случай, който дава основание да се приеме, че щатът приема умерен подход. В този случай съдия Б. Карлтън Тери син публично е порицан от Комисията за съдебни стандарти в Северна Каролина заради сприятеляване във Фейсбук с адвокат по висящо дело и заради публикуване и четене на съобщения за процеса^[97]. Комисията заявява, че  комуникациите и паралелното събиране на информация извън съдебната зала показва неспазване на принципите на съдийско поведение^[98].

6. Флорида

Във Флорида поначало се приема, че връзката на съдия в социалната мрежа с адвокат, който има висящо дело пред него, е достатъчна, за да се създаде основателен страх за несправедлив процес^[99]. Апелативен съд във Флорида наскоро е имал повод да приложи това общо правило при обсъждането на въпроса дали се е налагал отвод на съдия, поради сприятеляването му с адвокат по висящо дело^[100]. Съдът изразява резерви по отношение на правилото, като заявява, че терминът „приятел“ във Фейсбук има специализирано значение^[101]. Съдът заявява, че само защото има виртуално приятелство, „това не означава непременно съществуването на близки отношения“. Освен публичната природа на интернет, няма разлика между приятел във Фейсбук и всяко друго приятелство, което даден съдия може да има“^[102] Въпреки резервите си съдът се съобразява с прецедента и заявява, че действията на съдията биха могли да налагат отвода му^[103]. Според съда сприятеляването със страна по висящо дело предизвиква много по-голямо безпокойство от съдийското приятелство с адвокат във Фейсбук^[104]. Съдът заявява, че усилията на съдията да инициира подобни комуникации през сайт социална медия е нарушение на Кодекса на съдийско поведение и че съдиите трябва да избягват такива неуместни представи за пристрастие^[105].

В. Либерални подходи

Мнозинството от щатите, които се занимават с въпроса за  използването на социалните медии от страна на съдии, възприемат по-либерален подход, заявявайки, че няма проблем, създаден единствено от съществуването на връзка в социална медия между съдия и адвокат. Действащите правила в тези щати приемат, че трябва да се обмислят повече критерии, когато се преценява дали връзката в социалните медии е уместна и дали такава връзка би изисквала отвод на съдия. Тези щати са Мериленд, Ню Йорк, Кентъки, Охайо, Южна Каролина, Джорджия и Тенеси. Освен това самата АЮА има либерална позиция по въпроса, като посочва, че съдиите могат да бъдат свързани в социалните медии с адвокати, които имат висящи дела пред тях, стига да спазват Кодекса за съдебно поведение.

1. Мериленд

Комитетът по съдебна етика в Мериленд заявява, че връзката между съдия и адвокат в платформа на социална медия не създава конфликт сама по себе си^[106]. Съдиите имат право да имат приятели и лични взаимоотношения в невиртуалния живот, така че Комисията не вижда причина, поради която приятелите във Фейсбук трябва да бъдат третирани по различен начин от обичайния, при условие, че не се нарушават правилата за съдийското поведение^[107]. Комитетът обаче изразява загриженост „че означаването като  приятел на съдия в сайт за социални контакти може да се възприема като знак, че лицето може да окаже влияние върху съдията, поддържайки комуникация с него чрез този сайт“^[108]. Становището в Мериленд приканва съдиите да подхождат внимателно предвид възможността да нарушат Съдийския кодекс за поведение^[109].

2. Ню Йорк

На въпроса дали е уместно съдия да се присъедини към сайт за социални контакти Нюйоркската консултативна комисия по съдебна етика заявява, че няма нищо „нередно“ в споделянето и използването на сайт социална медия^[110]. Комитетът обаче предупреждава, че „това, което един съдия публикува на страницата си в потребителски профил или в страници на други потребители, може да наруши Правилата по няколко начина“^[111]. Становището разсъждава по факта, че съдиите „трябва да имат предвид  създавания онлайн облик“ и че трябва да „обмислят дали онлайн връзките, самостоятелно или в комбинация с други факти, ще достигнат до нивото на „тясна социална връзка“, изискваща оповестяване или самоотвод“^[112].

Освен това Комисията разглежда конкретен въпрос на съдия, дали той трябва по молба на подсъдим и/или адвоката на подсъдим да се отведе от  наказателно дело, защото е „приятел във Фейсбук“ с родителите или настойници на някои непълнолетни които твърдели, че са засегнати от поведението на обвиняемия^[113]. Съдията в казуса заявява, че „въпреки номенклатурата на Фейсбук (т.е. думата „приятел“), използвана за описание на тези неопределени отношения“, той просто се познавал с родителите и би могъл да бъде справедлив и безпристрастен^[114]. В становището се посочва, че „само положението на „приятел във Фейсбук“ още не е достатъчно основание за отвод“^[115]. Също така „комитетът не вярва, че безпристрастността на съдията може да бъде обосновано поставена под съмнение или че има опасност от създаване на представа за неуместност, основаваща се единствено на предишни „приятелства“ с определени лица, които понастоящем участват по някакъв начин във висящ процес”^[116]

3. Кентъки

На въпроса дали даден съдия може да „участва в  сайт за социални контакти като Фейсбук, LinkedIn, MySpace или Туитър и да бъде „приятел“ на различни лица, които се явяват пред него като адвокати, социални работници или служители на правоохранителните органи, Етичният комитет на съдебната власт в Кентъки дава отговор, но с уговорки^[117]. В Кентъки съдиите могат да се свързват с адвокати,  служители на правоохранителните органи и социални работници чрез сайтове социалните медии, но те трябва да гарантират, че не нарушават Съдийския кодекс за поведение^[118]. Като стига до това заключение, Комисията посочва факта, че съдиите в Кентъки са изборни и не трябва да бъдат принуждавани да се отделят от общността^[119]. Освен това Комитетът коментира, че „обозначаването като „приятел“ в сайт за социални контакти само по себе си не показва степента или интензивността на връзката на съдията с този човек“^[120].

Неотдавнашен инцидент в Кентъки излага на показ усложненията, породени от действия на съдия по публикуване на коментар във Фейсбук. При този инцидент съдия Олу Стивънс критикува изявленията на двама пострадали родители в наказателно производство, а именно, че взломът в жилището им и грабежът са причината тригодишната им дъщеря да развие страх от чернокожи^[121]. Съдия Стивънс публикува това изявление като негов статус във Фейсбук: „Дали 3-годишните формират такива общи, стереотипни и расистки мнения за другите? Не мисля. Може би майката приписва свои собствени възгледи на детето си, за да изглеждат по-чисти“^[122]. Жертвите и техните приятели отговарят на собствена Фейсбук страница, като приканват съдия Стивънс да бъде отведен от делото^[123]. Макар съдия Стивънс да твърди, че това не е оказало влияние върху осъждането на двамата обвиняеми, някои експерти по етика критикуват публикацията на коментара във Фейсбук^[124]. Тези експерти твърдят, че съдиите не трябва да коментират висящите дела и че „не трябва да използват престижа на службата си, за да помагат на свои интереси“^[125]. Експертите се опасяват, че критики като тези, отправени от съдията Стивънс във Фейсбук, „биха могли да обезкуражат други жертви да участват в системата на наказателното правосъдие“^[126]. Този случай все още не е предявен пред дисциплинарни комисии, но ако това стане, вероятно е Кентъки да се позове на Кодекса за съдийско поведение, за да прецени дали са настъпили някакви нарушения. Кентъки има либерална политика относно това съдиите да стават приятели във Фейсбук с тези, които се явяват в съда, но щатът настоява съдиите да внимават да не нарушават Кодекса за съдийско поведение^[127]. Етичен дисциплинарен комитет може да установи, че съдията Стивънс е нарушил Кодекса, използвайки престижа на своята служба, за да защитава интересите си от това да се санкционира расизма в неговата съдебна зала^[128]. Може да се поддържа, че съдията Стивънс е трябвало да се отведе от делото поради силната си емоционална реакция на изявлението на пострадалите от престъплението^[129].

4. Охайо

Консултативно становище в Охайо приема за безспорно, че съдиите могат да участват в сайтове за социални връзки и позволява на съдиите да бъдат приятели в сайтове за социални връзки с адвокати, които се явяват по дела пред тях[130]. Съветът на Охайо на комисарите за оплакванията и дисциплината не е открил етично нарушение или изискване за задължително отвеждане или разкриване на информация, но същевременно комисарите подчертават нуждата от предпазливост и спазване на Кодекса за съдийско поведение от всеки съдия, който избира да участва в сайтове за социални връзки[131].

5. Южна Каролина

Консултативният комитет на Южна Каролина за стандартите на съдийското поведение заявява, че общинските съдии (Magistrate judges) могат да бъдат членове на Фейсбук и да бъдат „приятели“ с длъжностни лица от правоохранителните органи и със свои съдебни служители стига да не обсъждат нищо на сайта на социалната мрежа, което се отнася до позицията на съдията[132]. Комитетът се мотивира, че „допускането на общински съдия да бъде член на сайт за социални връзки позволява на общността да види как съдията общува и дава на общността по-добро разбиране за съдията“[133].

          6. Джорджия

            Джорджия няма консултативни становища, които официално да указват на съдиите как да ползват сайтове социални медии, но има случай, който показва либерална позиция по въпроса. Съдия е подал оставка след като се появяват доказателства за неуместна Фейсбук връзка с подсъдима[134]. Връзката е започната от съдията, когато той се свързал с нея по Фейсбук и й казал, че е забелязал, че тя работи във фризьорски салон, и че търси ново място за подстрижка[135]. Подсъдимата му отговорила, че ще го препрати към своя колежка, тъй като тя не подстригва[136]. Впоследствие двамата се срещат и подсъдимата помолила съдията да й даде назаем пари, за да си плати наема[137]. При други съобщения, съдията и подсъдимата обсъждали стратегия по нейно дело, свързано с обвинение в кражба и по дело за наркотици на приятел на подсъдимата[138]. Окръжният прокурор заявил, че няма престъпление и не са повдигани обвинения.

7. Тенеси

            Съд в Тенеси наскоро се е занимавал с въпроса дали е приемливо съдия да бъде приятел във Фейсбук с прокурорски свидетел[139]. При вземане на решението си съдът е посочил практика на Върховния съд на щата Тенеси, според която „кодексът за съдийско поведение не изисква съдията да остане изолиран от другите членове на правната професия и от общността“[140]. Но съдът отбелязва, че когато съдиите участват в контакти онлайн, те трябва да помнят задълженията, които може впоследствие да се наложи да изпълняват, и че „съдията трябва да се отнася с голямо внимание към онлайн „приятелствата“ си по същия начин както и към истинските приятелства в живота“[141]. Съдът посочва и етична консултация от 2003 г. в Тенеси, която позволява на съдиите да използват социални медии, стига да внимават за своите етични задължения[142]. В крайна сметка съдът приема, че Фейсбук приятелството на съдия с прокурорски свидетел не налага само по себе си отвода на съдията от делото[143]. Съдът заявява, че макар тази връзка да създава представа за неуместност, тази представа е смекчена от действията на съдията по пълно разкриване на неговите връзки със свидетеля с признанието му, че веднъж е виждал на живо свидетеля и че е бил приятел във Фейсбук с него[144]. Съдът също така посочва факта, че свидетелят е бил 1 от 1500-те приятели на съдията във Фейсбук[145].

8. Американската юридическа асоциация (АЮА)

АЮА е приела официално становище по употребата от съдиите на мрежи на социални медии през 2013 г.[146] В становището АЮА заявява, че съдиите могат да участват в мрежи на социални медии, но следва в същото това време да се съобразяват с всички относими разпоредби на Кодекса за съдийско поведение[147]. От особено значение за АЮА е съдиите на избягват „всяко поведение, което би подкопало независимостта, интегритета и безпристрастността на съдията или би създало представа за неуместност“[148]. По-нататък АЮА обсъжда и дали съдията може да се свързва в социална медия с адвокат или страна, която има висящ или предстоящ спор пред съда, като приема, че съдията „трябва да оцени такава… връзка, за да прецени дали трябва да разкрие връзката преди или по време на първото явяване на лицето пред съда. В това отношение контекстът е важен“.[149] АЮА на следващо място приема, че съществуването на връзка в социална медия „само по себе си не е индикация за степента или интензитета на отношенията на съдията с дадено лице“[150]. АЮА подчертава значимостта на внимателната преценка на цяло множество от фактори при вземането на решение дали дадена връзка е неуместна, или не[151].

ІV.ПРЕПОРЪКИ

Целта на настоящите бележки е да се представят работещи ръководни насоки за съдиите за това кое представлява неуместно представяне в социална медия. Макар много щати да са приели консултативни становища по този въпрос, тези становища невинаги са ясни или непротиворечиви. Има голямо разнообразие между отделните правопорядъци и АЮА по това дали съдията може да е свързан в сайт социална медия с адвокат, който има или може да има дело за разглеждане пред този съдия. Някои правопорядъци стигат дотам да забраняват всякакви връзки в социални медии с което и да било лице, което би могло да се появи в съда, в който е съдията, дори и със социални работници и длъжностни лица от правоохранителните органи.

            Много правопорядъци, като напр. Флорида, Оклахома и Масачузетс, забраняват на съдиите да се свързват в социални медии с адвокати, които биха могли да се явят пред техния съд. Употребата в тези становища на думите „биха могли“ е проблематична. Как се предполага, че съдията трябва да предвиди кои адвокати биха могли да се явят в съдебната му зала? В нарушение на правилото ли е съдия, който през юни погрешка добавя като приятел във Фейсбук адвокат, който се явява в съдебната зала на съдията следващата година? Как въобще знаем кое би могло да се случи и кой би могъл да се яви в съдебната зала? Правилото поставя твърде голямо бреме върху съдиите и на практика има за резултат забрана съдиите да участват в сайтове социални медии. Проблематичен е и фактът, че Оклахома е избрал да включи социалните работници и длъжностните лица от правоохранителните органи в своята забрана за лица, които съдиите не могат да добавят във Фейсбук. И тук може да бъде невъзможно да се предвидят всички хора, които биха могли да се явят в залата на съдията. Ако следваме тази линия на разсъждение, съдия по семейни дела следва да се въздържа да добавя като приятели, които и да било социални работници в своя съдебен окръг от страх, че те някой ден може да се появят в неговата зала. В допълнение съдиите по семейни дела биха били под забрана да добавят непълнолетни правонарушители, на които те се опитват да помогнат или да наглеждат. Флорида, Оклахома и Масачузетс са въвели правила, които са твърде строги и ненужно ограничават правата и привилегиите на съдиите. Както на съдиите е позволено да имат лични и професионални връзки вън от съдебната зала, така и тези връзки трябва да са позволени във виртуалния форум. Макар тези виртуални връзки да могат да са по-малко ограничени, има редица важни фактори, които трябва да се отчитат, преди съдията да се свърже с някого в сайт социална медия.

Всички хора трябва да внимават при използване на социални медии, както по отношение на това  с кого се сприятеляват или одобряват, така и по отношение на това какво публикуват и с кого споделят информация. Съдиите обаче трябва да полагат специално внимание. Властовата позиция на съдията, способността му за влияние и необходимостта да бъде безпристрастен са важни фактори при преценката му за използването на социални медии за професионални и лични цели.

Уникалното положение на съдията оказва влияние върху неговите действия в сайтове социални медии. Макар и някои щати да поддържат противното, на съдиите следва да бъде позволено да се свързват в сайтове социални медии с адвокати, длъжностни лица от правоохранителните органи и социални работници дори и ако тези лица биха могли някой ден да се явят в тяхната съдебна зала. Да се принуждават съдиите да гадаят кой би могъл някой ден да се яви в съдебната им зала, поставя ненужно бреме върху тях. На съдиите е позволено да имат живот извън своите професионални задължения и следва да им се позволи да се придържат към същите етични задължения, които имат извън виртуалния форум на сайтовете социални медии. Ако, обаче, адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социалният работник в действителност се явят в съдебната зала на съдията по висящо дело, съдията може тогава да предприеме подходящи действия, за да отстрани конфликта, било посредством отвод, уведомяване на страните за връзката или чрез прекратяване на връзката в социалната мрежа с лицето, за което става дума. Съдиите не трябва да бъдат приятели във Фейсбук с адвокати, които имат висящи дела пред тях. Противното несъмнено създава представа за неуместност. Съдията има дълг да изглежда и да остане безпристрастен и това да бъде Фейсбук приятел с адвокат, който има висящо дело пред него, може да попречи в това отношение. Ако една от страните по висящо дело влезе във Фейсбук и види, че съдията е приятел във Фейсбук с противна страна, тогава страната, която е направила това откритие, е много вероятно да мисли, че съдията има нещо, което крие. Откритието може само да доведе страната до това да смята, че съдията може и да не е в състояние да остане безпристрастен и така да наруши съдебните канони. За да се предотврати такова нарушение, ако съдията вече е приятел във Фейсбук с адвокат, социален работник или длъжностно лице от правоохранителните органи, които впоследствие се явяват в неговата съдебна зала, съдията следва да информира и двете страни за обстоятелството и да прекрати връзката с адвоката във Фейсбук. Ако отношенията с адвоката надхвърлят Фейсбук приятелството, съдията следва да обсъди въпроса и за отвод, ако това се изисква.

Освен връзките в социални медии, съдиите не трябва да публикуват мнения, статии или да статуси за висящите пред тях дела или за висящи дела в техния съдебен район. Съдиите имат задължението да изглеждат и да бъдат безпристрастни. Споделяне във Фейсбук на публикация, която коментира висящо дело или статия, обсъждаща висящо дело, би могло да подкопае представата за безпристрастност.

Фейсбук и LinkedIn се различават в много отношения. Фейсбук се разглежда повече като социална мрежа за приятели и семейство, докато LinkedIn е професионална мрежа за работодатели и работници и служители. Тази ключова разлика има значение за поведението, което трябва да се разглежда като допустимо за съдиите в LinkedIn. Тъй като LinkedIn е професионална мрежа, съдиите не следва да бъдат под ограничения по отношение на това, кой може да линква към тях. Хората имат значително повече LinkedIn връзки и може и да не познават своите LinkedIn връзки толкова добре колкото своите Фейсбук приятели. Тези обстоятелства са в полза на правило, според което съдиите може да се свързват в LinkedIn с юристи, длъжностни лица от правоохранителни органи и социални работници, които могат да се явят в тяхната съдебна зала. Създава се по-малка представа за неуместност и по-малка вероятност някой да поставя под съмнение безпристрастността на съдията заради LinkedIn връзка. Уговорката при такова правило е одобряването и препоръчването на лица в LinkedIn. Забранено е на съдиите да използват престижната позиция на съдийската служба, за да влияят неуместно или за да прокарват личните или икономическите интереси на съдията или на другиго[152]. Препоръчвайки в LinkedIn уменията на юрист, съдията използва своята властова позиция, за да подпомага личните и икономически интереси на този юрист. Но съдиите могат да препоръчват юристи в LinkedIn, които са работили за тях, така както могат да пишат препоръчителни писма за свои съдебни помощници.

Това, че две лица в социална медия са свързани, не означава, че те имат някакво близко взаимоотношение. По-младото поколение разглежда Фейсбук в много по-различна светлина от по-старото поколение. Често по-младото поколение добавя като приятел във Фейсбук всекиго, дори и хора, които са срещнали за пет секунди и не биха видели повече. Двадесет и седем процента от потребителите на Фейсбук в диапазона 18-29 години имат повече от 500 приятели във Фейсбук[153]. Макар възрастните потребители да са по-селективни в това кой добавят като приятел, средният брой приятели за възрастните потребители във Фейсбук все още е около 338 приятеля[154]. Вероятността човек да познава всичките си 338 Фейсбук приятеля лично е много ниска. Да бъдеш Фейсбук приятел само по себе си не сочи на близка приятелска връзка и следователно не би трябвало да бъде значим фактор при преценка дали е допустима дадена връзка в социална медия. Отделните правопорядъци следва да преценяват общия сбор от обстоятелства, когато определят позволените връзки в социални медии между съдии, адвокати и други лица, които могат да се явят в съдебната зала на съдията. Относимите обстоятелства най-добре се преценяват през призмата на калифорнийското консултативно становище. Съдията трябва да обсъди тези фактори и да ги претегли, когато решава какви връзки в социални медии са допустими. На първо място, съдията трябва да обсъди естеството на сайта социална медия, в който влиза. Колкото по-лична е страницата, толкова по-голяма е вероятността някоя връзка да създаде представа, че връзката може да бъде и позиция за влияние върху съдията. Вторият фактор, който трябва да се съобрази, е броя приятели на страницата. Колкото повече приятели има съдията на страницата, толкова по-малко вероятно е някой да може да стигне до извод, че даден отделен приятел е в позиция да влияе на съдията. На трето място, съдиите трябва да се опрат на своята практика, за да определят кого да включат. Колкото по отворена е страницата, толкова по-малко вероятно е да се създаде впечатление, че който и да отделен член е в специално положение за влияние върху съдията. Последният фактор, който трябва да се обсъди, е колко често адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социален работник се явява пред съдията. Ако вероятността адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социален работник да се яви в действителност пред съдията е малка, тогава е по-вероятно да бъде допустимо свързването.

С непрестанното разрастване на социалните медии постоянно ще се разширява и това, което е допустимо за съдията при използване на социалните медии. Най-добрият съвет за съдиите, които избират да използват социални медии, е да се уверят, че се придържат към Съдийските канони и към Кодекса за съдийско поведение. Ако се повдига въпрос дали връзка в социална медия е уместна или възникне въпрос за отвод, съдията трябва да разкрие връзката на страните в процеса и да ги остави да решат какво смятат за приемливо. Друг съвет за съдиите е да имат различни акаунти в социалните мрежи, един за професионална употреба и един за лична. Така съдиите ще могат да нагласят настройките за поверителност на всеки отделен акаунт, за да гарантират, че определени хора, с които са свързани, могат да виждат само определени неща. Надеждата е, че с все по-нарастващото разбиране на социалните медии, правопорядъците ще могат да постигнат съгласие по въпроса за допустимата употреба от съдията на сайтовете социални медии. Засега съдиите трябва да се придържат към консултативните становища и към съдебната практика в своите правопорядъци.

Бележки под линия:

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch’s Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

[1] Karen Salaz et al., New Media and the Courts: The Current Status and a Look at the Future, 28 (2010)

[2] Навсякъде в статията ще бъде използвано понятието „приятел“. „Приятел“ в смисъла на Фейсбук се отнася до виртуални онлайн връзки на две лица чрез сайта.

[3] Dan Noyes, The Top 20 Valuable Facebook Statistics, Zephoria Internet Marketing Solutions (10 февруари 2015 г.), https://zephoria.com/top-15-valuable-facebook-statistics.

[4] Cooper Smith, 7 Statistics About Facebook Users That Reveal Why It’s Such A Powerful Marketing Platform, Business Insider (13 ноември 2015 г.), http://www.businessinsider.com/a-primer-on-facebook-demographics-2013-10.

[5] Salaz et al., бел. № 1 по-горе, с. 66.

[6] Allison Shields, Blogging and Social Media, American Bar Association (2014), https://www.americanbar.org/publications/techreport/2016/social_media_blogging.html.

[7] Id.

[8] Leora Maccabee, Facebook 101: why lawyers should be on Facebook, Lawyerist (23 април 2009 г.), https://lawyerist.com/1970/facebook-101-why-lawyers-should-be-on-facebook/

[9] Kurt Wagner, LinkedIn Hits 300 Million Users Amid Mobile Push, Mashable (18 април 2014 г.), http://mashable.com/2014/04/18/linkedin-300-million-users/

[10] Allison Shields, Blogging and Social Media, American Bar Association (2014), https://www.americanbar.org/publications/techreport/2016/social_media_blogging.html.

[11] Salaz et al., бел. № 1 по-горе, с. 29.

[12] Първостепенни връзки са тези, с които сте директно свързани. Второстепенни връзки биха били тези, с които не сте персонално свързан, но които са свързани с някои от вашите първостепенни връзки.

[13] Можете да одобрите уменията на първостепенна връзка в LinkedIn, като посетите страницата на тази връзка и натиснете „одобрявам“ (“endorse”) и изберете конкретните умения, които са посочени от лицето, които да одобрите. След като веднъж одобрите едно умение, името и профилната Ви снимка ще се появяват редом с всеки друг, който е одобрил това конкретно умение в секцията „Умения“ на другото лице.

[14] Основната страница на LinkedIn функционира по много сходен начин с потока новини във Фейсбук, като позволява на потребителите да виждат дейността на своите връзки в сайта. Тази дейност включва неща като актуализиране на данни за нова работа, постването на статия или мнение, добавянето на резюме и смяна на профилна снимка. Дейността на потребителите е видима за всичките им първостепенни връзки.

[15] LinkedIn позволява на другите да видят кой е разглеждал профила им, освен ако разглеждащият е променил нарочно настройките за поверителност така че да бъде анонимен.

[16] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 1 (2011).

[17] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.2 (2011).

[18] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.3 (2011).

[19] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 2 (2011).

[20] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.2 (2011).

[21] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.4 (c) (2011).

[22] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.9 (2011).

[23] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.10 (2011).

[24] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.11 (2011).

[25] Id.

[26] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (b) (2011).

[27] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 3 (2011).

[28] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (b) (2011).

[29] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (c) (2011).

[30] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (d) (2011).

[31] Fla. Sup. Ct., Ethics Advisory Comm., Op. 2009-20 (ноември 2009).

[32] Id.

[33] Id.

[34] Fla. Model Code of Judicial Conduct Canon 2 (B).

[35] Id.

[36] Id.

[37] Mass. Comm. On Judicial Ethics, Op. 2011-6 (28 декември 2011).

[38] Id.

[39] Id.

[40] Okla. Judicial Ethics Advisory Panel Op. 2011-3 (6 юли 2011).

[41] Id.

[42] Id.

[43] Judicial Ethics Opinion 2011-3 OK JUD ETH, § 8.

[44] Id, § 9.

[45] Id, § 10.

[46] Cal. Judges Ass’n Judicial Ethics Committee, Op. 66 (2011 г.), 11.

[47] Id.

[48] Id., 7

[49] Id., 8

[50] Id.

[51] Id.

[52] Id.

[53] Id.

[54] Id.

[55] Id.

[56] Id., 7

[57] Id.

[58] Вж. Ariz. Sup. Ct. Judicial Ethics Advisory Comm. Op. 14-01 (2014).

[59] Id., 2.

[60] Id.

[61] Id., 4.

[62] Id.

[63] Id., .5

[64] Id.

[65] Id.

[66] Id.

[67] Id.

[68] Utah Advisory Comm. Informal Op. 12-01 (31 август 2012 г.).

[69] Id.

[70] Id.

[71] Id.

[72] Id.

[73] Id.

[74] Id.

[75] Id.

[76] Id.

[77] Id.

[78] Id.

[79] Id.

[80] Id.

[81] Id.

[82] Id.

[83] Id.

[84] Youkers v. State, 400 S.W.3d 200, 203 (Tex. Ct. App. 2013).

[85] Graham Watson, Dallas-area judge receives a reprimand for mocking Johnny Manziel’s speeding ticket, YAHOO! SPORTS (21 януари 2013 г.), https://sports.yahoo.com/blogs/ncaaf-dr-saturday/dallas-area-judge-receives-reprimand-mocking-johnny-manziel-205653435–ncaaf.html (последно посетен на 7 май 2015 г.).

[86] Id.

[87] Paul Myerberg, Texas judge posts on Facebook about Manziel’s speeding ticket, USA TODAY SPORTS (17 януари 2013 г.), http://www.usatoday.com/story/gameon/2013/01/17/judge-texas-manziel- Ticketfacebook / 1842877 / (последно посетен 7 май 2015 г.).

[88] David Kravets, Texas admonishes judge for posting Facebook updates about her trials, ARS TECHNICA (27 април 2015 г.), http://arstechnica.com/techpolicy/2015/04/27/texas-admonishes-judge-for-posting-facebook -updates-abouther-trials / (последно посетен на 7 май 2015 г.).

[89] Id.

[90] Id.

[91] Id.

[92] Id.

[93] Id.

[94] Id.

[95] Id.

[96] Id.

[97] Debra Cassens Weiss, Judge Reprimanded for Freinding Lawyer and Googling Litigant, ABA JOURNAL (1 юни 2009 г.), http://www.abajournal.com/news/article/judge_reprimanded_for_friending_lawyer _and_googling_litigant / (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[98] Id.

[99] Domville v. State, 103 So. 3d 184, 186 (Fla. Dist. Ct. App. 2012).

[100]  Chace v. Loisel, No. 5D13-4449, 2014 Fla. App. LEXIS 750, at *1 (Fla. Dist. Ct. App. 2014).

[101] Id.,4

[102] Id.

[103] Id.,6

[104] Id.,5

[105] Id.,6

[106] Md. Judicial Ethics Advisory Op. 2012-07 (12 юни 2012 г.).

[107] Id.

[108] Id.

[109] Id.

[110] NY Advisory Comm. on Judicial Ethics Op. 08-176 (29 януари 2009 г.).

[111] Id.

[112] Id.

[113] NY Advisory Comm. on Judicial Ethics Op. 13-39 (28 май 2013 г.).

[114] Id.

[115] Id.

[116] Id.

[117] Ethics Comm. of Ky. Judiciary Op. JE-119 (20 януари 2010 г.).

[118] Id.

[119] Id.

[120] Id.

[121] Debra Cassens Weiss, Offended by victim-impact statement, judge comments on Facebook; is it an ethics violation?, ABA JOURNAL (13 април 2015 г.), http://www.abajournal.com/news/article/offended_by_victim_impact_statement_ju dge_comments_on_facebook_is_it_an_eth /? Utm_medium = имейл & utm_campaign = weekly_email & utm_source = maestro & job_id = 150416AX ).

[122] Id.

[123] Id.

[124] Id.

[125] Id.

[126] Id.

[127] Ethics Comm. of Ky. Judiciary Op. JE-119 (20 януари 2010 г.).

[128] Id.

[129] Weiss, вж. бел. 121

[130] Sup. Ct. of Ohio, Bd. Of Comm’rs on Grievances & Discipline Op. 2010-7 (Dec. 3 2010).

[131] Id.

[132] S.C. Advisory Comm. On Standards of Judicial Conduct Op. 17-2009 (October 2009).

[133] Id.

[134] Debra Cassens Weiss, Ga. Judge Resigns After Questions Raised About Facebook Contacts, ABA Journal (7 януари 2010 г.), http://www.abajournal.com/news/article/ga._judge_resigns_after_questions_raised_about_

facebook_contacts/ (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[135] Id.

[136] Id.

[137] Id.

[138] Id.

[139] State v. Madden, No. M2012-02473-CCA-R3-CD, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 2008, at. *2-3 (Tenn. Crim. App. 11 март 2014 г.)

[140] State v. Cannon, 254 S.W.3d. 287, 308 (Tenn. 2008).

[141] State, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 208, at. *31.

[142] Tenn. Judicial Ethics Op. 12-01 (23 октомври 2012 г.)

[143] State, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 208, at. *37-38.

[144] Id.

[145] Id.

[146] ABA Formal Op. 462 (21 февруари 2013 г.)

[147] Id.

[148] Id.

[149] Id.

[150] Id.

[151] Id.

[152] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.3 (2011).

[153] Aaron Smith, 6 new facts about Facebook. Pew Research Center (3 февруари 2014 г.), http://www.pewresearch.org/fact-tank/2014/02/03/6-new-facts-about-facebook/ (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[154] Id.

На 19 януари 2017 внесохме във ВСС предложение за обсъждане на публичната част на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата на Република България. Предложихме мерки, които съответстват на препоръките, отправени от европейските прокурори. В заседанието на 19 януари разглеждането на предложението беше отложено до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието. Измина повече от половин година от публичното оповестяване на анализа и препоръките. Считаме, че публичната професионална дискусия на анализа на службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК е повече от наложителна, поради което сезираме пленума на ВСС за обсъждане на важния въпрос за необходимите структурни и функционални промени в дейността на прокуратурата. 

Публикувам текста на предложението: 

На основание чл. 23, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, предлагаме в дневния ред за заседанието на Пленума на ВСС на 6 юли 2017 година  да се разгледа следната тема:

„Обсъждане на обобщението (публичната част) на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК и набелязване на мерки на база на отправените препоръки.”

Съображенията да предложим обсъждане на посочената по-горе тема са следните:

За заседанието на пленума на ВСС, проведено на 19 януари 2017 г., внесохме за разглеждане препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, както и предложихме конкретни мерки. Пленумът на ВСС отложи разглеждането на нашето предложение до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието.

В дневния ред за заседанието на пленума на ВСС на 29 юни 2017 беше внесено писмо от Министерство на правосъдието с проект на пътна карта по мярка 13 от плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост.

Поради прекъсване на заседанието на 29 юни 2017 г. точка 39 не беше разгледана. Затова предлагаме съвместно обсъждане проекта за решение по точка 39 с нашето предложение от 19 януари 2017 г.

Предлагаме на вниманието на пленума на ВСС мотивите за нашите предложения и тяхното съдържание с корекции в предложените мерки, предвид новонастъпилите обстоятелства:

Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК осъществи през 2016 г. техническа помощ по искане на българските власти. Предметът на помощта е насочен към извършване на независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост, като се отправят и конкретни препоръки. На 20.12.2016 г. Министерство на правосъдието публикува на сайта си резюме на доклада. Отправените съвети (препоръки) от екипа проверяващи прокурори са отправени към прокуратурата, както и към други държавни органи, имащи съответна компетентност, включително и ВСС.

Препоръките, отразени в резюмето на доклада, съдържат различни аспекти от структурата и функционирането на прокуратурата в България, нейната независимост и отчетност: промяна в структурата на прокуратурата; създаване на нови процедури и механизми за отчетност, прозрачност и надзор над дейността на главния прокурор и на прокуратурата, включително относно наказателното преследване на ръководителя на държавното обвинение; структуриран парламентарен надзор върху прокуратурата, включително и чрез формиране на специална парламентарна комисия за наблюдение дейността на държавното обвинение; подобряване на ефективността в дейността на прокуратурата чрез усъвършенстване на начина на ръководство на разследването и ясното определяне на отговорността на наблюдаващия прокурор, в това число и чрез поемане на отговорност за конкретни разследвания от административните ръководители в прокуратурата, както и от главния прокурор; приемане и прилагане в практиката на ефективни правила за оценка (атестиране) на работата на прокурорите, чрез въвличане на участието/отговорността на административните ръководители и на база на ефективността от работата по прокурорските преписки и досъдебни производства; създаване на прозрачни и публични механизми за отчетност на прокуратурата и главния прокурор с включване на външни за системата независими експерти, в това число чуждестранни експерти и опитни, авторитетни бивши съдии; промяна в начина на инспектиране на прокуратурата, като се акцентира на качеството и ефективността на разследването; съобразяване на дейността на прокуратурата с констатираната в десетки решения на ЕСПЧ неефективност при разследванията; целенасочена обучителна дейност и предвиждане на задължителни обучения по отношение на прокурорите по практиката на ЕСПЧ и по спецификата на разследванията на корупционни престъпления и международното сътрудничество по наказателни дела;  промени в наказателно-процесуалното законодателство, касаещи съдебния контрол върху дейността на прокуратурата, както и относно някои от институтите на наказателния процес; промени в начина на заплащане и принципите за определяне на възнагражденията на прокурорите; промяна в съдебната карта, касаеща териториалната структурата на прокуратурата, включително структурата на военните прокуратури; особен фокус върху неефективността на прокуратурата в разследванията за корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности, включително създаване на нови органи за наказателно преследване на този вид престъпност.

Изпълнението на препоръките от доклада на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК предполага провеждане на обсъждания и вземане на решения, включени в правомощията на органи, част от структурата на трите власти – законодателни промени, които са от компетентността на Народното събрание и в инициативата на министъра на правосъдието; специфични административно-организационни мерки, които следва да бъдат предприети от ВСС и прокуратурата.

Пленумът на ВСС разполага с правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗСВ, които пряко се отнасят до изпълнение на част от препоръките, като: обучението на прокурорите и административните ръководители; промяна в механизма за определяне на възнагражденията им; определяне на структурата и обхвата на годишните доклади за дейността на главния прокурор и прокуратурата; промяна в териториалната структура на прокуратурата; информационните технологии в прокуратурата и вътрешния обмен на информация и комуникационната политика. Друга част от препоръките се отнасят до правомощия, които са от кръга на компетентността на прокурорската и на съдийската колегии на ВСС и те основно са свързани с атестирането, кадровите и дисциплинарни въпроси и следва да се обсъдят отделно по колегии. Важна част от препоръките касаят дейността на ИВСС. Те също следва да бъдат предмет на специално професионално обсъждане.

В анализа се съдържат и препоръки, имащи отношение към съдържанието на годишните доклади на прокуратурата, чиято структура се определя с решение на Пленума на ВСС.

Предлагаме да се проведе дискусия по всички посочени по-горе въпроси, анализирани в доклада, като в резултат на обсъжданията се формулират и проекти за решения относно: структурата и обхвата на докладите по т. 11 и т. 12 от чл. 30, ал. 1 ЗСВ; предвиждане на програма за задължителни обучения, за което да се предвиди бюджет и ресурси в полза на НИП; формулиране на становище от ВСС относно необходимостта и насоките за преосмисляне на модела на прокуратурата, на база на проведена широка професионална дискусия, с оглед бъдещи законодателни промени в това отношение.

По изложените съображения предлагаме Пленума на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

   ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

      Р  Е  Ш  И:

1. В структурата на годишния доклад на главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата по чл. 84, т. 16 от КРБ, да се предвидят раздели, в които:

а) да се определят стратегическите цели на всяко от структурните звена в прокуратурата и нейния административен ръководител, и механизъм за контрол и отчитане степента на постигане на целите;

б) да съдържа анализ на причините за значителния брой прекратени досъдебни  производства за корупционни престъпления, както и набелязване на мерки за преодоляване на проблема и проследяване на тяхното изпълнение;

2. В годишния доклад за дейността на ВСС да се съдържа информация за размера на събраните суми по постановени наказания конфискация, глоба, както и на събраните суми по присъдени в полза на прокуратурата и съда разноски по наказателни дела;

3. Пленумът на ВСС да приеме правила за изслушване и приемане на годишните доклади по чл. 30, ал. 2, т. 11 от ЗСВ, с оглед прилагане на новите разпоредби на чл. 114, ал. 4, чл. 122, ал. 3 и чл. 138а, ал. 3 от ЗСВ;

4. Предлага на директора на НИП да подготви цялостен план за задължителни обучения на прокурори по практиката на ЕСПЧ и за разследване на корупционни престъпления и организирана престъпност;

5. Комисията по професионална квалификация и информационни технологии към пленума на ВСС да представи информация относно степента на свързаност на органите на съдебната власт с ядрото на ЕИСПП;

6. Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС да организира професионално обсъждане на предложенията в резюмето на доклада, касаещи законодателни инициативи за промяна в структурата и функционирането на прокуратурата.

7. Да се проведе обсъждане на доклада за прокуратурата относно делата за корупция, водени от ПРБ през периода 01.03.2013 г. – 01.03.2016 г. и да се набележат мерки – организационни, предложения за законодателни промени и др.

8. Предлага на министъра на правосъдието мерките по т. 1 – т. 7 от решението да бъдат включени в Плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост. Отговорни институции по посочените мерки са: ВСС, ПРБ и НИП, а срокът за изпълнение е месец септември 2017 г.

С уважение:

Калин Калпакчиев – член на ВСС

Соня Найденова – член на ВСС

 

Публикувам предложения за изменения на ГПК, Закона за енергетиката и Закона за водите, които са резултат от дейността на работна група, включваща съдии от ВКС, САС, СГС и СРС. Целите на идеите за законодателни изменения са в няколко насоки – да се регулира чрез правилата за подсъдността концентрацията на дела само в софийските съдилища, а с предлаганото изменение в Закона за енергетика и Закона за водите да се въведе нов вид рекламационна извънсъдебна процедура. Този вид процедури могат да доведат до намаляване на броя на новообразуваните граждански дела и да предотвратят възможността техният брой неограничено да нараства, поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието. Предложенията за законодателни изменения бяха изпратени на министъра на правосъдието още през месец март 2017 г. с решение на съдийската колегия на ВСС. Настояваме за бързото обсъждане и разглеждане на предложенията и за приоритетното им включване в законодателната програма на правителството. Съдиите от работната група считат, че чрез промяна в правилата за подсъдността и въвеждането на извънсъдебни рекламационни процедури ще се намали съсредоточаването на граждански  дела в софийските съдилища, а и ще се постигне по-добро и ефективно правосъдие.

Публикувам два текста –  предложенията за изменение в ГПК, ЗЕ и ЗВ и протокол от заседанието на комисията по натовареност и работната група на съдиите. Същите документи може да намерите на сайта на ВСС – http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/16/%20промени%20-%20всичко1-0.pdf

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ В ГРАЖДАНСКО – ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

 Предлаганите изменения в процесуалния закон целят постигането на приблизително равномерно разпределение между съдилищата в страната на граждански дела, които към настоящия момент са съсредоточени в съдилищата в гр. София. Предложенията за законодателни промени в Закона за енергетиката и Закона за водите са насочени към разтоварване органите на съдебна власт чрез предвиждане на извънсъдебно разрешаване на спорове, което да е в интерес и на двете страни по правоотношението.

1. Промени в разпоредбата на чл. 115 ГПК.

Сегашна редакция на чл. 115 ГПК: Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

Предложение за законодателно изменение на чл. 115 ГПК:

– създаване на нова ал. 2: Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния му адрес или седалище, или по местонастъпването на застрахователното събитие.

– създаване на нова ал. 3: Иск относно регресно застрахователно отношение се предявява по местонастъпване на застрахователното събитие.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 115 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК“.

Мотиви за предлаганото изменение: Предлагането изменение на чл. 115 ГПК с включването на ал. 2 на същата разпоредба би довело до по–равномерно разпределение между съдилищата в страната на делата, имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента, както и регресния иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя на деликвента. Тези две групи дела са съсредоточени предимно в гр. София, доколкото седалището на застрахователя – ответник по тях е именно в този град. Основен предмет на доказване и по двете групи дела са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, което означава, че доказването е съсредоточено върху установяване на факти от действителността, случили се на мястото на настъпване на произшествието. Когато това място не съвпада с територията на гр. София последното предполага събиране по делото на доказателствени средства, намиращи се на територията на цялата страна. В тези случаи процесът на доказване по делото е свързан: с пътувания на свидетели от цялата страна за разпит пред съда в гр. София; с изслушване на заключения на вещи лица, често работещи върху писмени доказателства, намиращи се в досъдебното производство или съдебно наказателно производство, водени на територия извън гр. София, за което е нужно и изискването за прилагане на тези производства от различни органи от цялата страна; с пътувания на пострадалите от произшествието лица, нерядко тежко увредени, до гр. София за извършване на лични прегледи за целите на изготвяне на медицински експертизи по делото. Така дела за обезщетения за вреди от застрахователни събития, водени предимно в съдилищата в гр. София са дела, по които почти целият процес по доказване е съсредоточен в събиране на доказателства, намиращи се извън територията на гр. София, нямащи житейска фактическа връзка с територията на този град. Единствената причина за подсъдност на делото пред софийските съдилища е, че адресът на управление на застрахователя се намира на територията на столицата, като единственият факт на доказване, който по някакъв начин е свързан със застрахователя, е този на застрахователно правоотношение между деликвента и ответника (при пряк иск на увреденото лице), респ. между пострадалото лице и ищеца (при регресен иск на застраховател срещу застраховател), който факт се установява само с писмени доказателства (поради изискване за писмена форма за действителност на застрахователния договор). Това, че целият процес на доказване е изнесен извън съдебния район на софийските съдилища води до: житейска неоправданост тези дела да бъдат водени пред съд, на чиято територия не се намират доказателствените средства, които следва да бъдат осигурени; обективната забава при разглеждането и приключване на делата, поради нуждата от събиране на доказателствата от цялата страна; разходване на финансов ресурс на страните или на съдебния бюджет (при освобождаването на страна от задължение за плащане на държавна такса и разноски, вкл. по силата на закона – най–вече по реда на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК) за заплащане на пътни разходи на свидетели или на самите страни. Събирането на доказателства по делегация не преодолява горните проблеми, тъй като от една страна последното не допринася за по–бързото разглеждане на делото и дори забавя процеса, а от друга – поради това, че целият фактически състав на вземането, предмет на иска, е установяван от съда по делегация, съдът, пред който делото е висящо, не провежда процес по доказване, което силно засяга принципа на непосредственост – фактически решението на съда почива изцяло на доказателства, събрани от друг съд.

1. Промени в разпоредбата на чл. 108 ГПК.

 Сегашна редакция на чл. 108 ГПК:

ал. 1: Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

ал. 2: Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чиито район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина искът се предявява пред надлежния съд в София.

Предложение за законодателно изменение на чл. 108 ГПК:

ал. 1: Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

ал. 2: Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чиито район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина искът се предявява пред надлежния съд в София.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 108, ал. 2 ГПК“.

 Мотиви за предлаганото изменение: В случай, че двете страни по правоотношението са договаряли или осъществявали дейност на територията на поделението и там се намират по–голяма част от доказателствата за установяване на обстоятелствата – предмет на доказване, е редно и житейски логично искът да се предяви по мястото на клона, респ. по мястото на възникване на правоотношението. Такова законодателно изменение ще преодолее случаите на често релевиране на възражение за местна неподсъдност на делото, правено при искове срещу поделения на държавни учреждения, обусловено от обстоятелството, че не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити и не притежават процесуална правосубектност.

 Промени в разпоредбата на чл. 113 ГПК.

 Сегашна редакция на чл. 113 ГПК: Искът на потребител може да се предяви и по неговия настоящ или постоянен адрес.

 Предложение за законодателно изменение на чл. 113 ГПК:

Иск от или срещу потребител се предявява пред съда по неговия постоянен или настоящ адрес, респ. седалище и адрес на управление на дейността или по местоизпълнение на услугата.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 113 ГПК“.

Мотиви за предлаганото изменение: Сегашната редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК обхваща само случаите на предявени от потребители искове – физически лица. С предлагането изменение разпоредбата ще намери приложение и по отношение на потребителите – юридически лица, каквито КЗ, ЗЕ и др. признава за потребители. Отделно, с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по–слабия субект в спорното правоотношение – потребителят, за водене на дела за защита на потребителски права. И тук важат изложените съображения, че доказателствените средства са съсредоточени по мястото на доставяне на услугата, което оправдава воденето на дела по местонахождение на доказателствата.

1. Промени в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ГПК.

 Сегашна редакция на чл. 119, ал. 2 ГПК: Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.

 Предложение за законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: Възражението за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 109, чл. 113, ал. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.

1. Промени в Закона за енергетиката и Закона за водите.

 Предложения за законодателни изменения:

Закон за енергетиката – нова Глава 12А „Извънсъдебно разрешаване на спорове“

• Потребителят на енергийни услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на енергийна услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.
• Потребителят на енергийни услуги има право да иска от доставчика на енергийни услуги отписване на начислени суми за стойност на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
• Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред доставчика на енергийни услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.
• Потребителят на енергийни услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимост на сумите пред съд само ако доставчикът на енергийни услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

Закон за водите – Глава 11а, нов Раздел VI – чл. 198ц

• Потребителят на В и К услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на В и К услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.
• Потребителят на В и К услуги има право да иска от оператора на В и К услуги отписване на начислени суми за стойност на В и К услуги и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
• Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред оператора на В и К услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.
• Потребителят на В и К услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимостта на сумите пред съд само ако операторът на В и К услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

Мотиви за предлаганите изменения: С предлаганото изменение в Закона за енергетика и Закона за водите ще се въведе нов вид рекламационна извънсъдебна процедура /сходна на тази, предвидена в чл.288, ал.11 КЗ /отм./, при която всеки потребител на енергийни услуги ще може да подаде  заявление до съответното дружество – доставчик на енергийни услуги, с което да се позове на изтекла погасителна давност за определени задължения с искане същите да бъдат заличени от неговата партида, с което и дружеството да се откаже от погасените по давност вземания и да не ги претендира за в бъдеще или да претендира свои вземания от доставчика. Доставчикът на енергийни услуги ще е задължен в двумесечен срок от заявлението да се произнесе по подаденото заявление, като, ако са налице предпоставките за това, да уважи същото (изцяло или частично). Ако съответното дружество – доставчик на енергийни услуги счита, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата /изцяло или частично/, то следва да се произнесе с мотивиран отказ в същия срок. Само при наличието на отказ или липса на произнасяне от доставчика на енергийни услуги в определения законов срок, потребителят ще може да предяви иск в защита на правото, което претендира.

Предлаганата промяна ще е в изключителен интерес както за потребителите на енергийни услуги, така и за самите доставчици на услугата. Със същата ще се въведе възможност извънсъдебно да се установи наличието или липсата на правен спор за съществуването на определени вземания, най-често свързани с възражение за изтекла погасителна давност.

Потребителите ще могат извънсъдебно, без нуждата от извършването на никакви разноски, да се позоват на изтекла погасителна давност за свои задължения, като по този начин същите бъдат заличени от тяхната партида и съответно няма да бъдат претендирани повече от тях или да претендират вземане от доставчика, което той не оспорва. С предлаганата промяна ще се избегне нуждата на потребителите на енергийни услуги да завеждат граждански дела за установяване недължимостта на сумите или доказване на претендираното вземане, което е свързано с извършването на значителни разноски – заплащане на държавна такса, обикновено и на адвокатско възнаграждение. В допълнение, едно гражданско дело продължава обикновено продължително време /често и повече от една година/, докато предлаганата извънсъдебна процедура ще е с продължителност максимум два месеца.

Промяната ще е в интерес и на дружествата – доставчици на енергийни услуги. С предвидената промяна потребителите ще са задължени да се позоват на претендирано вземане или изтекла погасителна давност първо извънсъдебно, като по този начин ще се избегне предявяването на искове срещу дружествата, които биват уважавани, съотв. дружествата биват осъждани да заплатят всички сторени по делото разноски. В резултат срещу дружествата биват издавани изпълнителни листа за присъдените в полза на потребителите съдебни разноски, въз основа на които се образуват множество изпълнителни дела, по които на дружествата се начисляват допълнителни разноски /за такси в изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение/. С предвидената промяна на практика ще се предотврати завеждането на хиляди искови и изпълнителни  дела, по които доставчиците на енергийни услуги заплащат всички разноски, които общо са в много голям размер без на практика да е налице правен спор между страните, който да обосновава извършването на тези разноски.

Предложената промяна ще е в интерес и на правораздаването. Както вече бе посочено, броят на предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги е значителен и се увеличава непрекъснато. Особено голям е броят на делата, заведени от потребители срещу „Топлофикация София” ЕАД, които се разглеждат в Софийски районен съд. През 2015 г. в Софийски районен съд се наблюдава много сериозно увеличение на броя на новообразуваните граждански дела, поради което и с оглед перспектива предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги да се увеличават, е напълно възможно да се стигне до допълнително затрудняване функционирането на Софийски районен съд с оглед неговата свръхнатовареност и понастоящем, както и до допълнително забавяне на правораздаването. Следва да се посочи, че всяко гражданско дело е свързано с извършването на разноски, които обичайно многократно надвишават дължимата държавна такса и съответно се поемат от бюджета на съдебната власт (при освобождаване на ищците). С предлаганата промяна ще се намали броят на новообразуваните граждански дела и ще се предотврати възможността техният брой неограничено да нараства поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието.

 

ПРОТОКОЛ

от работна среща на членове на Висшия съдебен съвет и магистрати в изпълнение на решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол  № 28/13.12.2016 г., т. 54  за изготвяне на предложения за законодателни промени във връзка с подсъдността на делата, разглеждани от районните съдилища

            На 03.02, 17.02. и 08.03. 2017 г. бяха проведени работни срещи на членове на Висшия съдебен съвет и магистрати в изпълнение на решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 28/13.12.2016 г., т. 54 за изготвяне на предложения за законодателни промени във връзка с подсъдността на делата, разглеждани от районните съдилища, в сградата на ВСС.

В срещите участваха:

1. Калин Калпакчиев – председател на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към СК на ВСС
2. Юлиана Колева – член на ВСС
3. Галина Карагьозова – член на ВСС
4. Камен Иванов – член на ВСС
5. Соня Найденова – член на ВСС
6. Милка Итова – член на ВСС
7. Мария Кузманова – член на ВСС
8. Лозан Панов – председател на ВКС
9. Красимир Влахов – зам.-председател на Върховния касационен съд
10. Владимир Йорданов – съдия във Върховния касационен съд, ГК, 1-во ГО
11. Лада Паунова – съдия във Върховния касационен съд
12. Аглика Адамова – съдия във Върховния административен съд
13. Даниела Дончева – председател на Апелативен съд-София
14. Биляна Балинова – зам.-председател на Софийски градски съд
15. Валерия Братоева – съдия в Софийски градски съд, ТО
16. Гергана Лазарова – съдия в Софийски районен съд, НО
17. Райна Мартинова – съдия в Софийски районен съд
18. Цветелина Кържева – съдия в Софийски районен съд
19. Радослава Качерилска – съдия в Софийски районен съд
20. Марина Манолова – съдия в Софийски районен съд

            Срещата на работната група премина при следния дневен ред:

1. Обсъждане на подсъдността на делата, разглеждани от районните съдилища, в изпълнение на решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 28/13.12.2016 г., т. 54.

* * * * * * *

 След проведени дискусии и обсъждания по направените писмени предложения,

 РАБОТНАТА ГРУПА

РЕШИ:

 По направените предложения в Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, както следва:

 Предложение за законодателно изменение на чл. 108, ал. 1 ГПК:

Чл.108. (1) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. – приема направеното предложение.

(2) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина искът се предявява пред надлежния съд в София. – приема направеното предложение.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 108, ал. 2 ГПК“.

 Предложение за законодателно изменение на чл. 113 ГПК:

Чл. 113. Иск от или срещу потребител се предявява пред неговия постоянен или настоящ адрес, респ. седалище и адрес на управление на дейността или по местоизпълнение на услугата – приема направеното предложение.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 113 ГПК“.

Предложение за създаване на нова ал. 2  и нова ал. 3 на чл. 115 ГПК:

създаване на нова ал. 2:

Чл. 115. (2)  Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния му адрес или седалище, или по местонастъпването на застрахователното събитие.

Изменя текста на предложената ал.2 така: Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпването на застрахователното събитие – приема направеното предложение.

създаване на нова ал. 3:

Чл. 115. (3) Иск относно регресно застрахователно отношение се предявява по местонастъпване на застрахователното събитие. – приема направеното предложение.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 115 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК“.

Предложение за законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: Чл. 119.  (2) Възражението за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 109, чл. 113, ал. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. – приема направеното предложение.

МОТИВИ по направените предложения за изменение и допълнение на чл. 108, 113, 115 и 119 ГПК:

В случай, че двете страни по правоотношението са договаряли или осъществявали дейност на територията на поделението и там се намират по-голяма част от доказателствата за установяване на обстоятелствата – предмет на доказване, е редно и житейски логично искът да се предяви по мястото на клона, респ. по мястото на възникване на правоотношението. Такова законодателно изменение ще преодолее случаите на често релевиране на възражение за местна неподсъдност на делото, правено при искове срещу поделения на държавни учреждения, обусловено от обстоятелството, че не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити и не притежават процесуална правосубектност.

Сегашната редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК обхваща само случаите на предявени от потребители искове – физически лица. С предлаганото изменение разпоредбата ще намери приложение и по отношение на потребителите – юридически лица, каквито КЗ, ЗЕ и др. признава за потребители. Отделно, с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по–слабия субект в спорното правоотношение – потребителят, за водене на дела за защита на потребителски права. И тук важат изложените съображения, че доказателствените средства са съсредоточени по мястото на доставяне на услугата, което оправдава воденето на дела по местонахождение на доказателствата.

Предлаганото изменение на чл. 115 ГПК с включването на ал. 2 на същата разпоредба би довело до по–равномерно разпределение между съдилищата в страната на делата, имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента, както и регресния иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя на деликвента. Тези две групи дела са съсредоточени предимно в гр. София, доколкото седалището на застрахователя – ответник по тях, е именно в този град. Основен предмет на доказване и по двете групи дела са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, което означава, че доказването е съсредоточено върху установяване на факти от действителността, случили се на мястото на настъпване на произшествието. Когато това място не съвпада с територията на гр. София последното предполага събиране по делото на доказателствени средства, намиращи се на територията на цялата страна. В тези случаи процесът на доказване по делото е свързан: с пътувания на свидетели от цялата страна за разпит пред съда в гр. София; с изслушване на заключения на вещи лица, често работещи върху писмени доказателства, намиращи се в досъдебното производство или съдебно наказателно производство, водени на територия извън гр. София, за което е нужно и изискването за прилагане на тези производства от различни органи от цялата страна; с пътувания на пострадалите от произшествието лица, нерядко тежко увредени, до гр. София за извършване на лични прегледи за целите на изготвяне на медицински експертизи по делото. Така дела за обезщетения за вреди от застрахователни събития, водени предимно в съдилищата в гр. София са дела, по които почти целият процес по доказване е съсредоточен в събиране на доказателства, намиращи се извън територията на гр. София, нямащи житейска фактическа връзка с територията на този град. Единствената причина за подсъдност на делото пред софийските съдилища е, че адресът на управление на застрахователя се намира на територията на столицата, като единственият факт на доказване, който по някакъв начин е свързан със застрахователя, е този на застрахователно правоотношение между деликвента и ответника (при пряк иск на увреденото лице), респ. между пострадалото лице и ищеца (при регресен иск на застраховател срещу застраховател), който факт се установява само с писмени доказателства (поради изискване за писмена форма за действителност на застрахователния договор). Това, че целият процес на доказване е изнесен извън съдебния район на софийските съдилища води до: житейска неоправданост тези дела да бъдат водени пред съд, на чиято територия не се намират доказателствените средства, които следва да бъдат осигурени; обективната забава при разглеждането и приключване на делата, поради нуждата от събиране на доказателствата от цялата страна; разходване на финансов ресурс на страните или на съдебния бюджет (при освобождаването на страна от задължение за плащане на държавна такса и разноски, вкл. по силата на закона – най–вече по реда на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК) за заплащане на пътни разходи на свидетели или на самите страни. Събирането на доказателства по делегация не преодолява горните проблеми, тъй като от една страна последното не допринася за по–бързото разглеждане на делото, дори забавя процеса, а от друга – поради това, че целият фактически състав на вземането, предмет на иска, е установяван от съда по делегация, съдът, пред който делото е висящо не провежда процес по доказване, което силно засяга принципа на непосредственост – фактически решението на съда почива изцяло на доказателства, събрани от друг съд.

Предложения за законодателни изменения в Закон за енергетиката – създава нова Глава 12А „Извънсъдебно разрешаване на спорове“, чл. 200а със съответните алинеи, както следва:

Чл. 200а. (1) Потребителят на енергийни услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на енергийна услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

(2) Потребителят на енергийни услуги има право да иска от доставчика на енергийни услуги отписване на начислени суми за стойност на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

(3) Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред доставчика на енергийни услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.

(4) Потребителят на енергийни услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимост на сумите пред съд само ако доставчикът на енергийни услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.  – приема направените предложения.

Предложения за законодателни изменения в Закон за водите – Глава 11а, нов Раздел VI – добавя нов чл. 198ц със съответните алинеи, както следва:

Чл.198ц. (1) Потребителят на В и К услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на В и К услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

(2) Потребителят на В и К услуги има право да иска от оператора на В и К услуги отписване на начислени суми за стойност на В и К услуги и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

(3) Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред оператора на В и К услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.

(4) Потребителят на В и К услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимостта на сумите пред съд само ако операторът на В и К услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим. – приема направените предложения.

Мотиви за предлаганите изменения: С предлаганото изменение в Закона за енергетика и Закона за водите ще се въведе нов вид рекламационна извънсъдебна процедура /сходна на тази, предвидена в чл.288, ал.11 КЗ /отм./, при която всеки потребител на енергийни услуги ще може да подаде  заявление до съответното дружество – доставчик на енергийни услуги, с което да се позове на изтекла погасителна давност за определени задължения с искане същите да бъдат заличени от неговата партида, с което и дружеството да се откаже от погасените по давност вземания и да не ги претендира за в бъдеще или да претендира свои вземания от доставчика. Доставчикът на енергийни услуги ще е задължен в двумесечен срок от заявлението да се произнесе по подаденото заявление, като, ако са налице предпоставките за това, да уважи същото (изцяло или частично). Ако съответното дружество – доставчик на енергийни услуги, счита, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата /изцяло или частично/, то следва да се произнесе с мотивиран отказ в същия срок. Само при наличието на отказ или липса на произнасяне от доставчика на енергийни услуги в определения законов срок, потребителят ще може да предяви иск в защита на правото, което претендира.

Предлаганата промяна ще е в изключителен интерес както за потребителите на енергийни услуги, така и за самите доставчици на услугата. Със същата ще се въведе възможност извънсъдебно да се установи наличието или липсата на правен спор за съществуването на определени вземания, най-често свързани с възражение за изтекла погасителна давност.

Потребителите ще могат извънсъдебно, без нуждата от извършването на някакви разноски, да се позоват на изтекла погасителна давност за свои задължения, като по този начин същите бъдат заличени от тяхната партида и съответно няма да бъдат претендирани повече от тях или да претендират вземане от доставчика, което той не оспорва. С предлаганата промяна ще се избегне нуждата на потребителите на енергийни услуги да завеждат граждански дела за установяване недължимостта на сумите или доказване на претендираното вземане, което е свързано с извършването на значителни разноски – заплащане на държавна такса, обикновено и на адвокатско възнаграждение. В допълнение, едно гражданско дело продължава обикновено продължително време /често и повече от една година/, докато предлаганата извънсъдебна процедура ще е с продължителност максимум два месеца.

Промяната ще е в интерес и на дружествата – доставчици на енергийни услуги. С предвидената промяна потребителите ще са задължени да се позоват на претендирано вземане или изтекла погасителна давност първо извънсъдебно, като по този начин ще се избегне предявяването на искове срещу дружествата, които биват уважавани, съотв. дружествата биват осъждани да заплатят всички сторени по делото разноски. В резултат, срещу дружествата биват издавани изпълнителни листове за присъдените в полза на потребителите съдебни разноски, въз основа на които се образуват множество изпълнителни дела, по които на дружествата се начисляват допълнителни разноски /за такси в изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение/. С предвидената промяна на практика ще се предотврати завеждането на хиляди искови и изпълнителни  дела, по които доставчиците на енергийни услуги заплащат всички разноски, които общо са в много голям размер без на практика да е налице правен спор между страните, който да обосновава извършването на тези разноски.

Предложената промяна ще е в интерес и на правораздаването. Както вече бе посочено, броят на предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги е значителен и се увеличава непрекъснато. Особено голям е броят на делата, заведени от потребители срещу „Топлофикация София” ЕАД, които се разглеждат в Софийски районен съд. През 2015 г. в Софийски районен съд се наблюдава много сериозно увеличение на броя на новообразуваните граждански дела, поради което и с оглед перспектива предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги да се увеличават, е напълно възможно да се стигне до допълнително затрудняване функционирането на Софийски районен съд с оглед неговата свръхнатовареност и понастоящем, както и до допълнително забавяне на правораздаването. Следва да се посочи, че всяко гражданско дело е свързано с извършването на разноски, които обичайно многократно надвишават дължимата държавна такса и съответно се поемат от бюджета на съдебната власт (при освобождаване на ищците). С предлаганата промяна ще се намали броят на новообразуваните граждански дела и ще се предотврати възможността техният брой неограничено да нараства поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието.

ЧЛЕН НА ВСС И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ

 „СЪДЕБНА КАРТА, НАТОВАРЕНОСТ И

  СЪДЕБНА СТАТИСТИКА”                                       /П/

                                                                                             КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

 

В сайта “Съдебно право” е публикувана статията на Владимир Караманов “Търновският апелативен съд – неколкократното му откриване и окончателно закриване”. В статията се проследява историята на съществуването на Търновския апелативен съд, който три пъти е бил откриван и след това закриван. Интерес представляват причините и основанията, които са служили за обосноваването на нуждата от съществуване на съда, а после – и за нейното отпадане. Показателно е, че за структурата на съдилищата често от решаващо значение са били партийно-партизански, местни и други конюнктурни интереси, а не нуждите на правосъдието. Тези обстоятелства са валидни и в нашето съвремие и са особено актуални в контекста на безотговорно експлоатираната тема за т.нар. съдебна карта. Познанието за историята на създаването и съществуването на съдилищата в България може да ни предпази от прибързани и погрешни решения за структурата на съдебната карта в наши дни.

Публикувам статията от сайта “Съдебно право”.

Търновският апелативен съд

(Неколкократното му откриване и окончателно закриване)[1]

Владимир А. Караманов[2]

В първите две десетилетия след освобож­дението на България нашата стара столица Тър­ново бе на три пъти център на апелативен съд, който при създаването му носи название Търнов­ски губернски съд, а впоследствие апелативен съд. Историята на краткото съществуване на тоя съд е следната.

Според временните правила за съдопроиз­водството в Княжество България, изработени от съдебния отдел при императорското руско коми­сарство в България и утвърдени от комисаря Княз Дондуков-Корсаков в началото на вто­рата половина на 1878 г. се създават в кня­жеството първите общи съдилища, от които като втора, апелативна и най-висша съдебна инстанция от това време, са така наречените в същото време губернски съдилища. Числото на тези съдилища по това време е пет, или по един в центро­вете на всяка една от петте губернии, на каквито висши административни единици е била раз­делена територията на новосъздаденото свободно българско княжество от същото време.

В град Търново като стара столица и център на доста голямата Търновска губерния се открива също губернски, или апелативен съд. Този съд бива открит през есента на 1878 г. и за пръв негов председател е бил назначен тогавашният  председател на Търновския окръжен съдебен съвет, преименуван вече на окръжен съд, Никола Михайловски, доста интелигентен човек, познат родолюбец и общественик от преди освобождението, родом от гр. Елена, баща на големия наш поет и сатирик Стоян Михай­ловски. Същият съд просъществува до края на месец август 1879 г., когато, по доклад на тогавашния пръв български министър на право­съдието Димитър Греков, се издава указ № 113 от 31 август с. г., с който числото на съществуващите губернски, или апелативни съдилища, се на­малява от пет на два, като се закриват апела­тивните съдилища в градовете Видин, Търново и Варна и остават само двата такива в София и Русе, които продължават да съществуват от тогава и до днес непрекъснато.

Закриването на споменатите три апелативни съдилища става поради тяхната излишност, защото е имало постъпили в тях за разглеждане само по няколко десетки дела, които не са могли да оправдаят разходите по откриването и съществуването на тоя род съдилища.

Закриването на Търновския апелативен съд не продължава за дълго време. Не се изминават и две пълни години и той бива отново възобновен. Това възобновяване, или второ откри­ване на същия съд, става през втората поло­вина на 1881 г., когато по доклад на тогавашния министър на правосъдието Георги Теохаров, се издава указ № 722 от 21 август с. г., с който бива отново открит. При това откриване той е само с едно отделение, като съставът му се състои от един председател, трима членове и един прокурор.

Съображенията на споменатия министър на правосъдието да се открие по това време апелативен съд в гр. Търново са били, че Русенският апелативен съд, в района на който са били включени закритите Търновски и Варненски апелативни съдилища, имал много работа и не бил във възможност да разглежда и решава сво­евременно постъпилите и постъпващите дела в тоя съд. Като едно второ и доста основателно съображение за откриването на същия съд е бил и интересът на страните от някои от окръ­зите, спадащи в района на Русенския апелативен съд, които са били доста отдалечени от гр. Русе. Предвиденият разход за щата на така открития Търновски апелативен съд е възлизал на обща сума 37600 лева годишно. След изтича­нето на три-четири месеца от новото откри­ване на Търновския апелативен съд същият бива увеличен с още едно отделение. Районът на съда се състои от тогавашните Търновски, Севлиевски и Плевенски съдебни окръзи. При състав от две отделения Търновският апелативен съд сега има вече: един председател, един подпредседател, пет души членове, един прокурор и един помощник-прокурор. Останалият служебен персонал се състои от един секретар, двама подсекретари и един секретар на прокурора.

Увеличаването на съда с още едно отде­ление е станало по доклад на същия министър на правосъдието № 203 от 23 декември 1881 г., в който ден е издаден и указът № 1059, с който се постановява това увеличение. В тоя доклад на министъра личат по-ясно съображенията му, за да бъде открит апелативен съд в гр. Търново. Тези съображения са на брой пет, а именно: 1) че градът Търново по историческото и географското си положение всякога е бил средоточие на българската народност в Северна и Южна България, както в политическо така и в админи­стративно отношение, и че това значение той не е изгубвал даже и при турското владичество в про­дължение на няколко столетия; 2) че с учредя­ването на главно губернаторство и единствен апелативен съд в Русе, бившето турско правителство е имало предвид покрай своите си страте­гически още и политически съображения и цели, които за нас нямат такова значение и особен интерес; 3) че Търновското окръжие се състои от много промишлени и търговски градове, които са разположени покрай Балкана, където пътните съоб­щения са твърде затруднени; 4) че числото на апелативните съдилища в България според делата, които постъпват в тях са малко и 5) че паричните средства за откриването на една втора съдебна инстанция в Търново ще бъдат нищожни сравнително със загубите на тъжещото се насе­ление, което за маловажни дела е принудено да отива в толкова отдалеченото Русе и да губи с това много работни дни.

Така възобновеният Търновски апелативен съд продължава да съществува до 1 май 1883 г., когато бива закрит, понеже по новия Закон за устройството на съдилищата в Княжество Бъл­гария (глава V, чл. 117) се предвиждат в Княже­ството само две апелативни съдилища: едното в София, а другото в Русе. Според същия за­кон под ведомството на Софийския апелати­вен съд спадат районите на тогавашните Со­фийски, Кюстендилски, Врачански, Видински и Ломски окръжни съдилища, а под Русенския апелативен съд – районите на Русенски, Сви­щовски, Търновски, Плевенски, Севлиевски, Силистренски, Разградски, Шуменски, и Вар­ненски окръжни съдилища.

Новият Закон за устройството на съдилищата е бил утвърден с указ №97 от 18 февруари 1883 г. и поставен в действие от 1 май  с. г., до когато продължава да действа и старият закон от 25 май 1880 г. Персоналът на закрития Тър­новски апелативен съд е бил почти в цялост преназначен като част от Русенския апелати­вен съд, чийто район е бил увеличен с целия район на закрития Търновски апелати­вен съд.

Второто закриване на Търновския апелати­вен съд става през времето на министерстването на Димитър Греков, който, както се спо­мена, бе наредил и първото закриване на този съд, както и на Видинския и на Варненския апелативен съд. Същият министър нареди да се изработи от тогавашния Държавен съвет новия законопроект за устройството на съдили­щата и го внесе за разглеждане и гласуване от III-то обикновено Народно събрание, като се проти­вопостави на искането на някои народни представители, при гласуването на бюджета за 1883 финансова година, да остане и в бъдеще да съществува в гр. Търново апелативен съд.

Положението с второто закриване на Търнов­ския апелативен съд продължава до края на 1892 г, когато при гласуването на бюджета на Министерството на правосъдието за 1893 финансова година тогавашният министър на същото министерство Иван Салабашев прави предложение в комисията по бюджета на това министерство да се от­крие още един апелативен съд в Княжеството и то в гр. Търново, като има само едно отделение и с район, който да се състои от Търнов­ски, Севлиевски, Ловешки и Плевенски окръзи. Бюджетната комисия възприема предложението на министъра и докладчика й (народния представител Андрей Башев) и го докладва в Народното събрание, което го приема без разискване. Щатът на тоя за трети и последен път открит в гр. Търново апелативен съд се състои: от един председател с годишна заплата 7200 лв., трима членове-съдии с годишна заплата за всеки по 5040 лв., един секретар с 2604 лв., двама подсе­кретари с по 1800 лв. годишно за всеки. Един архивист 1800 лв., един регистратор 1704 лв., един прокурор с 6000 лв., един секретар на прокурора с 2100 лв., за писари общо 3600 лв. и за разходи 1600 лв., или всичко 43328 лв.

Така възобновен за трети път, Търновският апелативен съд просъществува едва до началото на 1895 г., когато при гласуването на бюджета за същата година същият е  закрит, понеже не се оправдавало съществуването му, поради малкия му район и главно, че бил създаден за удовлетворение на партийни и кметски нужди. Със Закона за бюджета за 1835 г. целият район на закрития Търновски апелати­вен съд се присъединява отново към района на Ру­сенския апелативен съд. За незакриването на същия съд е говорил само тогавашният народен представител Гено Недялков. Обаче докладчикът Георги Губиделников, който е изразявал не само мнението на бюджетната комисия, но и онова на правителственото болшинство, е защитил  закриването, като на неговото мнение се е позовал и самият шеф на правителството, тогавашният министър-председател и на вътрешните работи д-р Константин Стоилов. От тогава и до днес не е повдиган въпросът за възоб­новяването на Търновския апелативен съд, като се е считало от всички правителства и партийни среди, че за границите на Българската държава, в която се намираше тя до преди присъединяването на Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини и Моравско през настоящата година, достатъчни са само съществуващите до това време три апелативни съдилища: Софийският, Русенският и Пловдивският.

Последният състав на Търновския апелативен съд се е състоял от следните съдии: председател Добри Минков, членове-съдии: П. Златев, Д. Драмов и д-р П. Зъбов. Прокурор при същия съд е бил П. Савов. Секретар на съда е бил П. Виров, а секретар на прокурора Ст. Попов

[1] Публикувано в „Съдийски вестник“, г. XXIII, бр. 4 от декември 1941 г.

[2] Владимир Алексов Караманов (1875-1969 г.) е български учител, историк, етнограф и общественик, историограф и познавач на Кюстендилския регион. Завършил история във Висшето училище в София (1896) и право в Правния факултет в Лозана, Швейцария (1913). Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904-1907). Окръжен управител на Плевен (1907-08), на Струмица и Кукуш през Балканската и Междусъюзническата войни (1912-1913) и в Кюстендил (август 1913 – март 1916). Участва в  Първата световна война (1916-1918); етапен комендант на Кадин мост, Гюешево, Кочани. Държавен адвокат в Кюстендил (1919-1931). През 1938-1944 г. е общински съветник в Кюстендил.

I present this Statement to the attention of the members of the SJC Prosecutor’s College and the Minister of Justice, who can exercise their powers under Art. 175, para. 5 in conjunction with Art. 173 JSA in conj. with Art. 129, para. 3, item 5 of the Constitution of the Republic of Bulgaria.

Apart from the specific case, addressing the issue of the acceptable conduct of magistrates, including senior representatives of the judiciary, aims at conducting a professional and public discussion and establishing ethical standards. Complying with transparent and fair procedures for integrity vetting of magistrates, provided there is a reasonable doubt, is a guarantee for maintaining confidence in justice. In this regard, debates on ethical rules and standards for factual and legal assessment in their application are indispensable in all institutions. Therefore, I present the proposal to the attention of the Inspectorate under the SJC and the EC in view of the powers of each institution and with the conviction that it could be of use in conducting a professional and public discussion on the principle questions raised.

I publish the statement:

Dear members of the Supreme Judicial Council,

The constitutional status of the judiciary determines its independence by upholding that judges, prosecutors and investigating magistrates abide only by the law in their activities. Therefore, independence is upraised to a basic and essential value applicable to each magistrate, and according to Art. 170, para. 5 of the Judicial System Act (JSA), the highest requirements are applied to the Prosecutor General and the Chairpersons of the Supreme Courts – they must have the capacity to follow and enforce a high ethical standard, manifested independence and will to enforce the law.

The notion that independence and impartiality are pivotal for justice, and that their violation does not allow the judiciary to fulfill its basic public role to maintain and restore the power of the state legal order, as well as the confidence of citizens in the state, is sustainably endorsed and our entire legal system is built upon it.[1]

According to the so-called Bangalore Principles – generally acknowledged judicial ethical standards for the UN member states, also applicable to representatives of other magistrates’ professions in the judiciary – each magistrate is required to ensure that her/his behavior is impeccable in the eyes of the reasonable observer and contributes to the conviction of people in the moral integrity of the judiciary. These requirements aim at establishing as a fundamental guarantee of fair justice the rule that justice must not only be implemented but this must also be visible to people because the persuasiveness of justice is the basis of trust in the judiciary without which the implementation of the acts of the judiciary are unachievable, hence – law, prosperity and social peace are unachievable either.

By virtue of the Bangalore Principles, the magistrate must not only remain unaffected by inappropriate relations with the executive, the legislature, the economic circles, and their influence, but also to establish a sense of certainty in the reasonable observer that s/he is not indeed affected by such opaque dependencies.

I quote the established international standards related to judicial independence because they, as well as the practice of the SJC and case-law of the court in such cases, should be the starting point for objective assessment of the publicly-known meeting between the Prosecutor General and the member of a political party’s managing body and businessman Georgi Gergov and the publisher of the Sega newspaper and businessman Sasho Donchev. Due to its core function to guarantee the independence of the judiciary, including by exercising its disciplinary functions, the Supreme Judicial Council (SJC) must protect the rule of law as a foundation of the State, by convincing citizens that the law applies to all, and that judiciary’s senior administrative positions do not allow even the least suspicion of corruption or abuse of power.

By Decision of April 27^th, 2017, the Supreme Judicial Council’s Plenum refused to carry out an examination of the case’s facts. Nevertheless, according to the publicly known facts and statements which allow the drawing of a comparison between them and other authentication facts, we understand the following:

1. Currently established factual situations according to the widespread statements of the three participants in the meeting

 Sasho Donchev’s Statements

On April 19^th, 2017, a video was published in the Media, in which Sasho Dontchev gave statements regarding a meeting he had with the Prosecutor General Sotir Tsatsarov, which was also attended by the businessman and a member of BSP’s management Georgi Gergov. The narrative contains the following statements of facts by Sasho Dontchev.

I was invited to a meeting with the Prosecutor General so that he could tell me that my behaviour is becoming unacceptable and intolerable for him. What is it that I support “Yes, Bulgaria”, what is it that my television BiT, where my friend Sasho Dikov has placed him as a central image, and, of course, the newspaper Sega and Komarnitsky. And I look at him and ask, “What is it that you want to tell me?” “I am telling you that even Mr. Filchev told me that I have very soft reactions.”; “And I’m saying: the same Mr. Filchev who sent berets and what happened next, what followed? I need to inform you that I have nothing to do with “Yes Bulgaria”, except that I know Hristo Ivanov. I have nothing to do with BiT, except that Sasho Dikov and I have skied and we went on dating with girls.”

On April 21^st, 2017, in an interview for the “eMission Bulgaria” broadcast on BIT, Sasho Donchev stated that the meeting with the Prosecutor General was held at the office of the businessman Georgi Gergov. In the interview Mr. Donchev stated, “…And I said, “Would you like me to give you my mobile phone’s number, so that we do not use intermediaries in the communication?”. Then the Prosecutor General told me, “You have no doubt that your correspondence and your phone are being controlled, right? I was surprised and said, “On what grounds?”, but he told me that this is not under the competence of the Prosecutor’s Office and these are not his people, there are other specialized units in the state dealing with these things.”

On April 22^nd, 2017 in an interview for Nova TV Sasho Donchev stated, “… And he (the Prosecutor General) at one point says: “And all this, when you have such a nice life, why do you have to deal with … to fund Hristo Ivanov’s political party. Then came the question about my television BIT and my friend Dikov, who turned him into a protagonist. At that point I interrupted him and told him: “But you have indeed been disinformed or misinformed. He said to me, “You know that I don’t get my information from random people. It became clear that the intelligence informs him.” In the same interview, Sasho Donchev added: “When I told the story to Sasho Dikov two days later, on the following day, I received a message with the following short text: “You talk a lot on the phone” by Georgi Gergov.”

On April 28^th, 2017, in an interview for the Capital newspaper Sasho Donchev claimed: “Everything is nonsense, the way it was made up – why the hell did they have to call for me? You may not agree and dislike it, and when you meet me somewhere, you can share it not as a prosecutor but as a person. However, you cannot tell me, “You have such a nice business, why would you risk it”. What is this? How so?”

1.2. Sotir Tsatsarov’s Statements

During a session of the SJC held on April 27^th, 2017, the Prosecutor General stated:

“There have been no pressure exerted on nor threats addressed to anyone by me. I have not wield any influence on the supervising prosecutor during an investigation – now a pre-trial proceeding (with regard to EWRC (Energy and Water Regulatory Commission) and the prices which are being formed, according to the reported costs by Overgas), on the contrary: I have refused to do so. The persons I have met with are not accused, they are not defendants, they do not have criminal records. The thesis that the individuals are being investigated is either malicious or, at least, uninformed. And one more thing – these people are not lawyers, they are not parties to lawsuits. I did not go to a secret meeting whatsoever. In my view, there is nothing secret about this meeting.

I have nothing to be ashamed of. I would have been ashamed, if certain investigations would not develop in the direction in which some people obviously do not want to develop. I have not violated the law, I have not breached my duties. Therefore, I’m not ashamed.

I do not wish to comment other people’s scenarios and their permanent scriptwriters. I will only say that there are no scriptwriters on this table. There are only people who are assigned to execute certain scenarios. However, they change – while writers remain the same.

• Georgi Gergov’s Statements

On May 2^nd, 2017, in an interview for “This Morning” broadcast, Georgi Gergov claimed the following:

“Sasho Dontchev and I met in my office in the Central Universal Store (TZUM) and he asked if I could organize a meeting with Sotir Tsatsarov. I called him right away and the next day all three of us met. Sasho Donchev had a folder containing three sheets of paper which Tsatsarov looked at and told him that he could not help him with the investigations. The Prosecutor General took these pieces of paper with him. I emphasize that Sasho Donchev was the one who had interest in and desire for this meeting”; “Tsatsarov replied that this was a particular case and that he could not help in that regard. That was it. The conversation was quite normal, human. I do not understand Sasho Donchev’s move”; “I did not see the files in the folder, there were three sheets of paper. Tsatsarov took them, looked at them, said it was a particular case and placed them in his pocket”

In his interview, Gergov talks about his relationship with Sotir Tsatsarov, assesses his personality, mentions that they have known each other for many years, since before Tsatsarov became a district judge. Gergov assesses the meeting between the three: “Human conversation, 15-20 minutes, regarding families, business. Very human, very normal”.

• Data relevant to the assessment of the meeting’s importance:

Оn April 28^th , 2017 in an interview for the Capital newspaper Sasho Donchev stated that in 2011 he filed a complaint to the European Commission on behalf of Overgas with regard to a dominant position of the Bulgarian Energy Holding, Bulgargas and Bulgartransgas on the gas market in Bulgaria.

During the interview held on April 20^th, 2017 on BIT, Sasho Donchev showed a letter from the Sofia City Prosecutor’s Office which indicates that a complaint has been filed against him with the Prosecutor’s Office by members of the management of Bulgargas EAD. The investigation of the Prosecutor’s Office is in regard to a complaint filed by Sasho Dontchev in his capacity as CEO of Overgas Inc to the European Commission against Bulgargas EAD, Bulgartransgas EAD and Gas Export concerning abuse of dominant position and denied access to the capacity of the entrance points of the Chiren storage.

On April 24^th, 2017, the press-office of the Prosecutor’s Office officially informed the Media that on the same date the Specialized Anticorruption Unit under the Sofia City Prosecutor’s Office instituted criminal proceedings against EWRC’s officials for malfeasances. It is indicated that the pre-trial proceedings were instituted following a complained to the Prosecutor General dated January 16^th, 2017 which he forwarded to the SCPO as the competent authority. At the same time, it is specified that the merger of companies in Sofiagas (subsequently Overgas Networks AD) carried out in March 2015 will also be a subject to investigation, and in particular whether the EWRC’s actions in that regard have not led to the retention of unjustifiably high selling prices of gas. Another direction of the investigation was added – it is related to the complaint filed on January 20^th, 2011 by Overgas Inc. AD to SEWRC to the European Commission against Bulgartransgas EAD for non-provision of access to the gas transmission system and to Chiren’s underground gas storage.

This is not the first pre-trial criminal proceeding in the field of energy. Between February and April 2013, the Prosecutor’s Office announced[2] that new pre-trial proceedings have been resumed and initiated in connection with the activities of state bodies and trade companies working in the energy sector with regard to violations or crimes committed.

The press release dated 03.04.2013 provides official information on five pre-trial proceedings instituted against officials of National Electric Company (NEC), Ministry of Economy, Energy and Tourism, SEWRC and CEZ Distributions Bulgaria AD. Thus far, there is no publicly disclosed information whether these pre-trial proceedings have ended and what the outcome thereof is.

On March 29^th, 2017 it was established by a publication on the website “Plovdiv Online” that on February 21^st, 2017, the municipal councilor Spas Gurnevski had reported an abuse with regard to the privatization of the International Plovdiv Fair AD. Following the expiration of the one-month reply term, Spas Gurnevski did not receive a response from the Prosecutor’s Office.

This is not the first complaint that required the conducting of a check concerning Georgi Gergov. The District Prosecutor’s Office in Varna instituted criminal proceedings under Art. 123, para. 1 of the Criminal Code in order to explicate the reasons and circumstances which led to the death of four persons following the collapse of the Veronica Hotel in Sunny Day Resort[3], operated by the joint-stock company, the majority owners of which are Georgi Gergov and his two sons. As of the current moment, there is no data whether the proceedings have ended.

2. The statements made by the three participants and the publicly known facts allow the drawing of some unquestionable factual findings in so far as there are concurrent and non-contradictory situations:

• Sasho Donchev is the managing director of Overgas, the publisher of the Sega newspaper, which publishes the caricatures of the artist Hristo Komarnitski;
• Overgas is a private gas company whose main goal is to build and operate gas distribution networks and natural gas to end users. The Overgas group consists of companies specializing in the development, construction and provision of infrastructure services in the field of gasification. Overgas Network AD owns 10 licenses for distribution of and supply with natural gas in 51 municipalities. Sasho Donchev is the Executive Director of Overgas Inc. AD and Overgas Holding AD, Deputy Chairman of Overgas Inc. AD Board of Directors, Chairman of the Board of Directors of Overgas Holding AD
• Georgi Gergov is a member of the Executive Bureau of the Bulgarian Socialist Party and owner and manager of a number of companies;
• Sotir Tsatsarov is Prosecutor General of the Republic of Bulgaria and a ex officio member of the Supreme Judicial Council;
• Sotir Tsatsarov and Georgi Gergov have long known each other and are good acquaintances;
• In March 2017, a meeting between Sasho Donchev and the Prosecutor General Sotir Tsatsarov took place in the office of Georgi Gergov, located in the TZUM building:
• The meeting between the Prosecutor General and Sasho Donchev was arranged through the intermediation of Georgi Gergov;
• During the meeting which lasted about 30 minutes, Donchev and Tsatsarov talked about business and families;
• At the time of the meeting, companies related to the businesses of Georgi Gergov and Sasho Dontchev were subject to prosecutorial checks. The information circulated by the Prosecutor’s Office on 24.04.2017 did not indicate when the preliminary investigation had begun, but according to the reported facts it is clear that by the date of the meeting, the Prosecutor General at least knew about the complaint dated 16.01.2017 and subject thereof;
• The meeting was held during a political campaign for parliamentary elections in March 2017;
• The subject of the conversation was a prosecutorial check, which was carried out in connection with a complaint dated 16.01.2017. It is related to the activity of the gas distribution companies managed by Sasho Dontchev, as well as to a complaint submitted to the European Commission for a dominant position of  Bulgarian Energy Holding, Bulgargas and Bulgartransgas in the gas market in Bulgaria (all three claim that, although they give it a different interpretation);
• Following the meeting, the newspaper publisher complained about an undue pressure from the Prosecutor General who admitted he feels affected by the caricatures of the newspaper Donchev is funding;
• It is notorious that one of the objects of the caricatures published by the Sega newspaper is the Prosecutor General Tsatsarov.

3. Legal standard for assessing the Prosecutor General’s conduct during his meeting with Sasho Donchev and Georgi Gergov and legal implications

3.1. Established National and International Standards

 As previously noted, there are higher standards of conduct in and outside the office judges, prosecutors and investigators have to abide by. Special requirements for following and enforcing high ethical standards and manifested independence have been introduced with regard to the Prosecutor General and the Chairpersons of Supreme Courts.

The ethical rules valid for Bulgarian magistrates stipulated in the Code of Ethical Conduct, adopted by the SJC, can be inferred from the so-called Bangalore principles – the generally acknowledged ethical judicial standards of the UN member states, which are also applicable to representatives of other magistrate professions in the judiciary.

Judges and prosecutors must uphold their independence and give an example of independence both in individual and institutional terms; they must demonstrate and affirm high standards of conduct in order to enhance public confidence in the judiciary, which is essential for maintaining the independence of magistrates.

Rules of professional conduct require all magistrates to maintain the public confidence, to avoid any actions that damage the dignity of their profession and to minimize the risk of a conflict of interest or any activity that would endanger their reputation and independence. Their conduct should not only be strictly in compliance with the criteria of impartiality and independence, but should also prevent the possible conflict or suspicion in their integrity and decorum. On a daily basis, magistrates exercise authority that has a significant effect on the fate of citizens. Society would not resign to grant this power to individuals with controversial integrity, competence or dubious personal standards. Therefore, the conduct of magistrates, both in office and outside their direct professional activities, must be fully consistent with the society’s confidence and its expectations.

According to the Constitution and the Judicial System Act, the Prosecutor General has exclusive legal powers in the area of prosecution and oversight over legality, which places him at the highest place in the judicial hierarchy. By virtue of Art. 126, para. 2 of the Constitution, the Prosecutor General conducts oversight over legality and methodological guidance with regard to the activities of all prosecutors. The system of the Prosecutor’s Office in Bulgaria is centralized. All administrative heads in the Prosecutor’s Office are subordinate to and accountable to the Prosecutor General (Article 136, para.4 of the JSA). The Prosecutor General, as the prosecutor with the highest hierarchical position, has the right to issue binding instructions relating to the work of every single prosecutor, including the work on specific cases (Articles 139 and 143 of the JSA). The Prosecutor General has the right to submit to the Supreme Judicial Council proposals for promotion or disciplining sanction of prosecutors (Articles 38 and 312 of the JSA). According to the provisions of the Criminal Procedure Code, the Prosecutor General of the Republic of Bulgaria oversees the legality and provides methodological guidance on the activity of all prosecutors (Article 46, para. 5 of the CPC).

The legal powers of the Prosecutor General also determine the enhanced requirements and ethical standards related to his conduct, insofar as he can influence the work of all prosecutors and shape the overall image of the Prosecutor’s Office. The content of the ethical standards the Prosecutor General has to conform to, should inevitably take into consideration the current context and the impact on public opinion of the remaining unresolved issues and crises in the legitimacy of the judiciary and in particular the Prosecutor’s Office. This affects the general level of mistrust that Bulgarian citizens experience with regard to the judiciary’s ability to guarantee the rule of the law. On the one hand, it is sufficient to recall that for more than 7 years following the European Court of Human Rights’ judgment on the Kolevi v. Bulgaria case, no institutional and procedural mechanism has been put in place so as to establish effective safeguards for the impartiality and objectivity of any criminal prosecution against the Prosecutor General provided data about a committed crime is available. On the other hand, no thorough examination was carried out, although the Sofia City Prosecutor’s Office head Nikolay Kokinov was dismissed  for a disciplinary violation that undermines the prestige of the judiciary, which was committed precisely in relation to an unauthorized meeting with a former prime minister and chairman of a political party during which his reply “You chose him yourself” raises doubts about the political and economic independence of the process of nominating and selecting senior prosecutors. The transparency of the decision-making concerning senior administrative positions was also not enhanced.

The conflict between the high regulatory requirements applicable to the Prosecutor General’s personality and the high distrust in the independence from corrupt influences of senior administrative positions in the judiciary, including the Prosecutor General requires the SJC to exert extraordinary activity to stop the dangerous processes which erode the overall idea of Statehood and have serious consequences for the citizens’ legal conscientiousness.

3.2. Stemming from this necessity, in order to avoid the suspicion that the SJC not only fails to fulfill its constitutional function but it becomes a separate factor undermining the rule of law by privileging the Prosecutor General due to his power resources, I put forward my legal assessment of his conduct:

Unauthorized contacts with a businessman and a newspaper publisher, especially at a time when his companies’ activities were being under prosecutorial check and during an election campaign, the use of intermediation of another businessman to arrange the meeting (whose business is also a subject to such a check) indeed undermines public confidence in the independence of the judiciary as it raises a number of legitimate doubts.

At the outset, the Prosecutor General should not place himself in a situation where there is a risk of discrediting the institution he governs. Therefore, it is of paramount importance that the SJC’s adequate reaction is the fair and impartial evaluation of the impression the objective observer was left with by the meeting as well the procedural means for establishing the truth. One of the attending businessmen reported that he has been subject to pressure by the Prosecutor General through sophisticated but unambiguous expressions – not to sponsor a political party (during an election campaign) and to review the direction the Media he finances is following. In the specific context of the meeting’s circumstances – in a private office and in the presence of only the intermediary who according to the facts put forward, appears to be a good acquaintance of the Prosecutor General for a long period of time – these statements made by the businessman-publisher cannot be ignored on the “word for word” principle. Finding oneself in such a situation is in itself highly problematic and unacceptable in view of the high professional requirements relevant to the Prosecutor General’s conduct.

It is untenable that a businessman who claims abuse of power by the Prosecutor General cannot prove the truth of his claims, hence no action should be taken by the judiciary authorities. The European Court of Human Rights has upheld in a series of judgments against Bulgaria (the cases of Marinova and Others[4], Boikanov[5]) that the citizen complaining about corrupt conduct or unlawful acts of state bodies cannot be placed in an objectively impossible position to prove state corruption, so as not to be accused of libel or defamation. It is precisely in order not to create and maintain public suspicion pertaining to the existence of a danger that the abused citizen could be subjected to repressive revanchism, all magistrates must observe a conduct which excludes the risk of being involved in or participate in such situations. To a greater extent this is true for the Prosecutor General who is in charge of the institution competent to investigate the alleged unlawful conduct and all prosecutors are subordinate to him.

Therefore, the mere fact that in this particular case the Prosecutor General, knowing in advance the form and the participants in the meeting, had gone to it, compromises him. Moreover, it puts at risk the public’s confidence in the impartiality of the actions undertaken by the Prosecutor’s Office immediately after the shedding of light on the meeting in the economic area in which the businessman who complained from undue influence is doing business.

At the same time, the circumstance that the whistle-blower who claims state corruption or abuse of power does not have the tools and power resources to verify the truth of his allegations does not mean that it is acceptable for the competent authorities, including the SJC, to not act. The United Nations Convention against Corruption, ratified by Bulgaria, establishes the obligation for the States, taking into account the principle of judicial independence, to initiate measures to enhance honesty and prevent corruption among magistrates, including through the introduction of appropriate rules of conduct for the members of the judiciary. The specific application of this requirement to administrative positions in the judiciary preconditions that any suspicion which has led to a real undermining of the authority of the judiciary and the basic functioning of the rule of law requires, if the involved administrator does not resign himself, actions for her/his dismissal from office. This is so because undermining the confidence in the office of senior administrative positions leads to distrust in the entire institutional system. To the greatest extent this is relevant to the Prosecutor General due to citizens’ awareness of his great potential to influence and impact the work of the Prosecutor’s Office and on rank-and-file magistrates. Some of these options are not public and transparent, thus their public control is impeded. Therefore, the reputation of the Prosecutor General must be flawless, and any involvement in a situation that gives rise to reasonable doubt related to a corruption pressure or influence should have as an inevitable legal effect a dismissal from office.

In view of the case’s particularity, the Prosecutor’s Office is the competent authority to establish the truth about the conversation between the three participants because the information provided by one of them contains data on a crime. However, the objective visibility of what happened and how it affects the credibility of the prosecution’s independence and the legitimacy of its actions is significant for the SJC’s powers.

The unauthorized contacts of a Prosecutor General with businessmen who are subjected to prosecutorial checks and who have political positions not only jeopardize the authority of the judiciary, but actually undermine it as it creates a sense of rule of law deficit.

The societal attitude towards such events is unambiguous and irreconcilable. Public opinion links the situation to unacceptable lobbyism, abuse of power and corruption. The unauthorized meeting of the Prosecutor General, who had accepted off-the-record intermediation from a politician and a businessman with a businessman who is being checked by the Prosecutor’s Offices, reinforces the impression that the prosecution’s activity to institute criminal investigations and legality oversight is conditioned not by the grounds provided for in the law, but by personal contacts, opaque influence and corrupt practices.

The Prosecutor General’s refusal to answer questions asked by members of the SJC deepened the crises of confidence in the judicial power due to the actual demonstration of disobedience to the law.

During the same hearing, the Prosecutor General damaged the authority of the judiciary also by claiming that the SJC’s members who insisted on examining the case were „executants“ of unnamed “scriptwriters”. This accusation is particularly reprehensible because, without being substantiated by facts, it discredits the independence of the judicial body and devalues ​​the legal powers of the Prosecutor General who has the sovereign constitutional power to investigate the data about the dependency of the individual members of the SJC and provided he proves them – to institute criminal prosecution against them. When the head of the state prosecution is capable of making accusations without making an effort to duly motivate them and this does not have any consequences, it creates the dangerous impression of the institution’s degradation.

The Supreme Administrative Court’s[6] case-law on the application of Chapter 16 of the JSA consistently upholds that independence and integrity are the qualities of the judiciary that guarantee the effective conduct of its primary function in the State – maintaining and restoring the established legal order. Following these considerations, the legislator has explicitly indicated that magistrates’ actions or inactions which lead to the undermining of the prestige of the judiciary, cast doubt on its independence, impartiality and integrity, are grounds for disciplinary liability. In Ruling on Interpretation No. 3/2007 by the Supreme Administrative Court, on case No 4/2007, when clarifying what constitutes the undermining of the prestige of a given profession the Court upholds that “a constituent element is not the act itself as a violation of moral norms, but a negative moral assessment which is given by the sanctioning authority to the deed as “incompatible with moral” as well as that non-compliance with works ethics may result in decreasing or losing public confidence in the institutions, to lead to a lack of public support with regard to the overall activity of the State. Moreover, the court even upholds that it is not mandatory that the prestige is undermined; it suffices that the conduct was of such nature as to actually threaten to decrease or lose public confidence in the state institutions.

In the present case, the widespread public suspicions of conflict of interest and trade in influence in themselves undermine the prestige of the judiciary, which stems from the Prosecutor General’s personal conduct.

4. The abovementioned considerations make it possible to conclude that sufficient evidence is available so that the competent institutions are to take action in exercising of their statutory powers:

I present this Statement to the attention of the members of the SJC Prosecutor’s College and the Minister of Justice, who can exercise their powers under Art. 175, para. 5 in conjunction with Art. 173 JSA in conj. with Art. 129, para. 3, item 5 of the Constitution of the Republic of Bulgaria.

Apart from the specific case, addressing the issue of the acceptable conduct of magistrates, including senior representatives of the judiciary, aims at conducting a professional and public discussion and establishing ethical standards. Complying with transparent and fair procedures for integrity vetting of magistrates, provided there is a reasonable doubt, is a guarantee for maintaining confidence in justice. In this regard, debates on ethical rules and standards for factual and legal assessment in their application are indispensable in all institutions. Therefore, I present the proposal to the attention of the Inspectorate under the SJC and the EC in view of the powers of each institution and with the conviction that it could be of use in conducting a professional and public discussion on the principle questions raised.

                   Respectfully: Kalin Kalpakchiev – Member of the Supreme Judicial Council

[1] Stalev, Zh., Bulgarian Civil Procedure Law, S., 2006, p. 123.

[2] http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/predprietite-deistviia-ot-strana-na-prokuratu-3318/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/razshiriavane-obkhvata-na-proverkata-v-oblast-3358/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/rezultati-ot-proverkata-v-energetikata-3430/

http://www.prb.bg/bg/news/publikacii-i-intervyuta/zam-glavniia-prokuror-borislav-sarafov-razchi-3443/

[3]http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/okrzhna-prokuratura-varna-povdigna-obvineniya-za-s/

 [4] http://www.mjs.bg/47/2638/

[5]  http://hudoc.echr.coe.int/eng#{“itemid”:[“001-168384”]}

[6] Decisions of the Supreme Administrative Court on admin.case №3889/2010, chamber VІІ, admin.case № 1065/2012, chamber VІ; admin.case № 6715/2010, chamber VІІ; admin.case №3890/2010, chamber VІІ; admin.case №5767/2010, chamber VІІ; admin.case №4003/2010, chamber VІІ; admin.case № 3752/2010, chamber VІІ; admin.case №10 803/2010 in a panel of 5 judges, chamber ІІ; admin.case № 3891/2010, chamber VІІ.