Как българските съдии са отчитали натовареността в началото на ХХ век

В статията на Атанас Хитов „Нещо по деятелността на Софийския окръжен съд“, публикувана в сайта „Съдебно право“, е представен начин за отчитане и анализиране на натовареността на съдиите от Софийски окръжен съд за периода 1910 г. – 1916 г. на база на необходимото време за написване на различните съдебни актове. Авторът Атанас Хитов е роден в гр. Сливен през 1851 г. От 1878 г. до 1882 г. следвал в Юридическия факултет на университета в Одеса. Като се завърнал в България, отначало бил помощник-прокурор при Върховния съд в Източна Румелия, а от 1887 г. до смъртта си през 1919 г. – съдия във Върховния касационен съд.

Още в първите десетилетия след Освобождението българските съдии са осъзнали, че независимостта от политическата конюнктура и партизанските борби е насъщно условие за наличие на доверие в правосъдието. Затова са настоявали за въвеждане на несменяемостта на съдиите като важна гаранция за независимост. Ефективността на правосъдието,  разбирана не само като бързина, но и като качество на работата, е била стремеж на съдиите. Както се отбелязва в статията: „Условията, при които работи българският съдия, са може би единствени и при тях никой чужд съдия, освен българският, не би могъл и не би се съгласил да работи. Нека се забележи, че ако всички тези лоши условия не бъдат напълно премахнати, злото ще продължава да съществува и спъва деятелността на съда, от което единствено ще страдат интересите не само на отделните личности, които непосредствено чакат защита на интересите си от съда, а вследствие на тая непълна и спъната деятелност ще страдат и ще се накърняват най-висшите интереси на обществото.” За да повишат ефективността на правосъдието, усилията на българските съдии от началото на ХХ век са били насочени към изследване на натовареността, съобразно естеството и особеностите на съдийската работа.  Стремежът е бил да се определи необходимият щат на съдиите според обективно измерената натовареност на съдилищата. Още тогава съдите са осъзнали, че времето, което е необходимо за качествено осъществяване на работата, е в основата на измерване и отчитане на натовареността.

Статията показва здравата традиция, вече повече от столетие, българските съдии да отстояват ценностите на независимото и добро правосъдие. В този дух, знаменателен е и финалът на статията: „Мнозина говорят, че публичната власт нямала авторитет и била безсилна; ний се чудим, че тя още не е напълно дискредитирана. Силата на публичната власт е изключително в добре организираните съдилища и напълно самостойните съдии; дезорганизират ли се съдилищата, крахът на публичната власт е естествено последствие.”

Статията може да видите тук: Нещо по деятелността на Софийския окръжен съд

ПРАВИЛАТА ЗА ОЦЕНКА НА НАТОВАРЕНОСТТА НА СЪДИИТЕ – ОСНОВА НА МОДЕЛ, ОТЧИТАЩ СЛОЖНОСТТА НА ДЕЛАТА И ОСОБЕНОСТИТЕ В РАБОТАТА НА СЪДИЯТА

  

През месец март 2013 г. публикувах текст за първоначалните методологически въпроси, на които трябваше да дадем отговор при стартирането на изследването за натовареността на съдиите. В началото на месец април 2016 г. влязоха в сила Правила за оценка на натовареността на съдиите, които са основата на модел за отчитане и анализ на натовареността на съдиите, изграден на следните водещи принципи: измерване на тежестта на делата въз основа на тяхната фактическа и правна сложност, отразена във времето, което се изразходва за тяхното разглеждане и приключване; отчитане на допълнителните дейности, които извършват съдиите, извън разглеждането и приключването на делата (обучение, работа като съдия-наставник, участие в етични и атестационни комисии, работни групи и т.н.); определяне на граници на разумната натовареност на съдиите, отчитащи годишното разполагаемо време за работа на един съдия и психо-физическите възможности на човешката личност; отчитане и анализ на натовареността на съдиите и съдилищата въз основа не само на количеството (броя) дела, а и на времето, което е било необходимо за тяхното разглеждане и решаване.

Разработеният модел за оценка на натовареността на съдиите е: първият по рода си в България; възприема водещите в Европа и САЩ принципи за оценка на натовареността на съдиите; подлежи на усъвършенстване и развитие, което е заложено в приетите от ВСС Правила.

Представям накратко основните положения на действащите от 01.04.2016 г. Правила за оценка на натовареността на съдиите.

1.Основни положения на Правилата

1.1. Методологията на модела за оценка на натовареността на съдиите:

Бяха проучени различни практики в рамките на ЕС и САЩ за измерване и регулиране на натовареността на съдиите. Основен възприет подход при управление на съвременните съдебни системи е т.нар. претеглена стойност на делата, т.е. определяне на диференцирана оценка, отчитайки сложността и времето, необходимо за разглеждането и приключване на различни видове дела. При тази система на всяка група дела се дава (присъжда) определено тегло/коефициент, който отчита необходимото време за разглеждането и приключването им. Определените коефициенти за тежест на групите дела са съотносими помежду си. Работната натовареност на един съдия или определен съд може да се изрази във времева мярка (минути/часове), съотносима към разполагаемото работно време на един съдия или сумарното работно време на всички съдии в съответния съд. Системи за измерване на тежестта на делата, чрез определяне на тегла/коефициенти на делата (известни и като модели за оценка на натовареността и претеглена натовареност) към момента се използват в над 30 американски щата, както и в някои страни в Европа, сред които Австрия, Германия, Нидерландия и Швейцария. За различните модели за отчитане на натовареността и за разпространението на метода на  претеглената стойност на делата, информация се съдържа и в публикуваната наскоро статия на Камий Джонски и Даниел Манковски „Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите” – публикувана в бр.6/02.12.2014 г. на International Journal for Court Administration, както и на сайта „Съдебно право“.

През месец юни 2013 г. беше изработена и приета от ВСС Методология за провеждане на емпирично изследване за определяне на тежестта на отделните видове съдебни дела. Методологията беше обсъждана и приета, преди това от работната група към Комисията по натовареност, в която участват съдии от всички инстанционни нива на съдилищата от цялата страна. През 2014 г. се проведе пилотно изследване в 32 съдилища. В края на месец юли същата година стартира и основното емпирично изследване на натовареността на съдиите, в което бяха поканени всички съдии от административните, апелативните, окръжните и районните съдилища, включително и специализираните съдилища. Разработената методология беше консултирана с различни експерти на различни етапи от осъществяването на изследването и беше оценена като надеждна система за набор на информация и анализ на натовареността на съдиите в България. През декември 2014 г. в София беше организирано посещение на експерти по измерване на натовареността от Националния център за щатските съдилища (НЦЩС), които оцениха дейността на етапа на събиране на данните и стратегията за анализ на времевите стойности получени от емпиричното изследване. Според представената предварителна оценка на дизайна на изследването и разработването на система за измерване на натовареността в съдебната система на Република България, изготвена от Матю Клайнман и Браян Дж. Остром от Национален център за щатските съдилища (НЦЩС) през януари 2015 г. „текущите усилия за разработване на система за измерване на натовареността в съдебната система на Република България представлява амбициозен проект в контекста на целия Балкански регион. Възприетият от Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност подход представлява модел, който може да бъде приложен от всички останали страни в региона, които обмислят възможността за разработване на собствени системи за определяне на натовареността“.

1.2. Провеждане на емпиричното изследване и оценка на резултатите от него:

Проведеното през 2014-2015 г. изследване на натовареността на съдиите е първото по естеството и мащаба си не само в България, но и в региона. То представлява, в основната си част, количествена регистрация на времето, необходимо за разглеждане и приключване на различни видове дела. Изразходваното време е фокус на изследването и на изградената система за оценка на натовареността. Изходна позиция на работната група от съдии към ВСС и на подпомагащия изследователски екип (включващ статистик, социолог и експерт по емпирични проучвания) е, че разглеждането и решаването на различни видове дела изисква различно време и усилия от страна на съдиите, т.е. делата се различават по своята сложност.  А сложността може да бъде изразена чрез времето, което се отделя за разглеждането и решаване на дела от различен вид, което включва всякакви интелектуални, административни и друг вид усилия, необходими за приключването на всяко съдебно дело. В този смисъл и натовареността на един съдия или отделен съд  може да бъде измервана само ако се вземат предвид естеството и сложността на разглежданите дела.  Предварително делата, които се разглеждат от съдилищата, бяха разделени на групи, хомогенни по своята процесуална същност, материално основание и предполагаема сложност (предмет на изследването са повече от 300 групи, включващи административни, наказателни, граждански и търговски дела). Много съдии от цялата страна, от различни съдилища, участваха в определянето на групите дела. На базата на тези групи бяха събрани данни за времето, необходимо за разглеждане и приключване на делата. Цялата информация беше събрана с онлайн анкетна карта, т.е. лесно достъпна и удобна за попълване. Това все пак изискваше усилия от страна на съдиите – те отделиха време, за да оценят своята, иначе рутинна професионална дейност. Линкове към анкетните карти бяха пратени на всички съдии по електронна поща. ВСС събра електронните адреси на близо 2000 съдии (на практика почти всички съдии от различните видове и инстанционни нива на съдилища). Тази анкетна карта беше разработена със съдействието на съдиите от работната група. Това беше мащабна дейност, в която участваха самите съдии. Забележителното е, че в попълването на анкетните карти се включиха 60% от съдиите в България (участвалите съдии са над 1100 в цялата страна, от всички видове и инстанционни нива на съдилищата), които предоставиха собствената си оценка за необходимите им времеви ресурси и съответно сложността на делата, на базата на опита си с разглеждането и приключването им. В изследването съдиите описаха по процесуални етапи времето, изразходвано за решаване на 10 000 конкретни дела, тъй като наказателните и административни съдии описваха конкретни данни за последното приключено от тях дело.

Резултатите от проведеното емпирично проучване за тежестта на делата са надежден източник на информация за фактическата и правна сложност на отделните видове дела. Това е така, тъй като: в изследването участваха над 60% от съдиите в България; резултатите от проучването се подложиха на критична оценка от фокус групи от съдии, включително от съдии от ВКС и ВАС, които, съобразявайки се с получените резултати, одобриха финалното подреждане на групите дела, предвид тяхната тежест (времева стойност, след това превърната в коефициент за сложност на делата от съответната група). Идентичният емпиричен и изследователски подход беше приложен към т.нар. допълнителни дейности на съдията и работа като административен ръководител, чиито времеви стойности са определени в Правилата като абсолютни стойности на годишна база.

 

2.Определяне на индивидуалната натовареност на съдията.

2.1. Годишно разполагаемо време на съдията

В правилата се регламентира начинът на изчисляване на годишното разполагаемо време на съдията за разглеждане и приключване на дела. Това време се определя като от общото годишно работно време (252 дни, равняващи се на 2016 часа) се приспадне времето, което съдията отделя за т.нар. допълнителни дейности (определени от изследването средно годишно на съдия по 170 часа) и осредненото време на нормативно определения годишен отпуск (30 дни, равняващи се на 240 часа). При така посочените изчисления се получава общо разполагаемо време на съдията за разглеждане и приключване на дела – 1600 часа.

За съдиите, които осъществяват административни функции – председатели и заместник-председатели на съдилища се определя намалена натовареност, която може да се заложи в системата за случайно разпределение на делата, на базата на намалената им годишна разполагаема времева стойност.

2.2. Коефициенти за тежест на делата и индивидуална натовареност на съдията

В правилата изчерпателно са изброени коефициентите за тежест на административните, наказателните, гражданските и търговските дела. Коефициентът за тежест на делата е първичен измерител на натовареността и се равнява на средното необходимо време за разглеждане и приключване на делата от различен вид при отчитане на фактическата и правната им сложност.

Коефициентите за тежест са определени в резултат на представително и проведено по всички правила емпирично изследване и след одобрение от фокус групи, съставени от опитни съдии. Конкретните стойности на коефициентите отразяват работа на съдиите по делата към определен момент. Динамиката на законодателството и правосъдната дейност налага периодичното преразглеждане на цифровите изражения на коефициентите. Затова в Правилата е предвидено периодично провеждане на нови емпирични изследвания и допитване до съдиите, които да отразяват промените в базата на работата по делата в съдилищата. Въпреки това е необходима и известна устойчивост, поради което не е желателна честата промяна в нивата на първоначално определените стойности за сложността на делата.  В повечето страни, в които се използват системи за претеглена стойност на съдебните дела, са типични проявите на доволство/недоволство на съдиите по отношение на конкретните цифрови изражения на коефициентите за сложност на делата. Това е обяснимо, тъй като субективното усещане на натовареност на всеки съдия е уникално. Поради това в модела, който сме разработили използваме осреднени стойности, които включват, както леките, така и тежките дела от определен вид.

За повишаване на справедливостта и гъвкавостта на модела за оценка на натовареността в Правилата са предвидени и коефициенти за корекция – за намаляване или увеличаване на първоначално определения коефициент за сложност на делото. Изброени са изчерпателно типичните хипотези за административните, наказателните и гражданските дела, при които чувствително и драстично се намалява или увеличава фактическата и правна сложност на делото.

Коефициентът за тежест на делото се изразява в число по-голямо от 0, като една единица от него се равнява на 16 часа работа за разглеждане и приключване на дела. Сборът от коефициентите за тежест на делата, които съдията е разгледал и приключил през годината, формират неговата индивидуална годишна натовареност. Както посочихме и по-горе годишното разполагаемо време на съдията се равнява на 1600 часа, на които съответстват 100 единици – сбор от коефициенти на разгледани и приключени дела.

В Правилата се определят и границите на индивидуалната натовареност на съдията, т.нар. норма на натовареност, понятие, което макар и не особено точно е придобило популярност. Когато съдията е разгледал и приключил за годината дела с общ сбор от коефициентите за сложност над 130 точки – той се приема за високо натоварен, а когато сборът от коефициентите на делата е над 180 точки – съдията е изключително високо натоварен. В тези случаи председателите на съдилища и ВСС следва да предприемат адекватни на ситуацията управленски действия. В зависимост от устойчивостта на натовареността следва да се командироват временно съдии, да се проведе процедура по чл. 194 ЗСВ, да се извърши преразпределение на съдиите между отделенията или да се приложат други подходящи решения.

Целта на създадения модел за оценка на натовареността на съдиите е да включи по възможност голяма част от дейностите на съдията, които той извършва освен разглеждането на делата, тъй като т.нар. допълнителни дейности също влияят върху натовареността. В рамките на проведеното емпирично изследване съдиите определиха на годишна база времето, което изразходват за участия в различни видове комисии (етични комисии, атестационни комисии, комисии за назначаване на съдебни служители и др.), за обучение и др. Общото годишно време за тези допълните дейности е определено на 170 часа и се отнася за всички съдии. Така определеното общо време за т.нар. допълнителни дейности е приспаднато при определяне на годишното разполагаемо време за един съдия за разглеждане и приключване на дела в размер на 1600 часа.

Оценката на натовареността включва и дейността на съдиите, на които е възложено да изпълняват специфични функции: административна работа като председател и заместник-председател на съд; съдия-наставник на младши съдии; доклад на бюро „Съдимост“ и искания по ЗЕС; произнасяния по искания по ЗСРС. За тези специфични допълнителни дейности е определено време на годишна база, което се приспада от общото годишно разполагаемо време за съответните съдии.

По отношение на съдиите, които заседават в състав във въззивните и касационни състави е определено на годишна база и при съобразяване с резултатите от изследването, време, което съдиите приспадат от годишното си разполагаемо време за разглеждане и приключване на дела.

По този начин в Правилата и създадения модел за оценка на натовареността е съобразена и отчетена цялостната дейност на съдиите във връзка с правораздавателния процес и администриране на правосъдието, а не само работата по разглеждане и решаване на делата.

  1. Отчитане на натовареността на съдиите

Отчитането на натовареността, което се въвежда с Правилата няма да затрудни разпределящия съдия и да създаде големи усложнения, а ще подпомогне доброто администриране на съдилищата.

Разработена е цялостна и обособена централизирана информационна система за регистриране и управление на информацията за натовареността на съдилищата. Функционалността на системата позволява дефиниране на групи дела, техния коефициент за сложност, критериите за коригиране на коефициента за сложност, както и цялата общосистемна информация нужна за регистриране сложността на делата. Системата предоставя модул за справки, който да реализира справки за натовареността на съдиите в рамките на период по групи дела.

Всички необходими данни – групите дела, новите и подробни статистически кодове (шифри) на делата, коефициентите за тежест на делата, коригиращите коефициенти, данните за годишното разполагаемо време на съдията и необходимите справки са част от новосъздадената информационна система за управление на информацията за натовареността на съдилищата. Целта е била работата на разпределящия съдия да бъде сведена до минимум, още повече, че той може да бъде подпомогнат в част от тази дейност от съдебен служител.

Необходимо е системата да действа определен период от време (поне една година), за да се правят анализи и оценки. За предприемане на по-решителни действия (закриване или обединяване на съдилища), следва да се отчетат устойчиви тенденции в натовареността за достатъчно дълъг период от време.

Съдии от административните съдилища изразяват своите опасения, че административните дела са подценени с по-ниски коефициенти за сложност в сравнение с коефициентите за наказателните и гражданските дела. Не е коректно да се сравняват коефициентите за тежест на делата от различен вид – административни, наказателни и граждански, без да се отчита спецификата на съответните производства. На първо място, коефициентите са определени по един и същ ред (чрез проведено емпирично изследване при спазване на еднакви общи принципи и научни методи), като автори на конкретните стойности са съдиите. На второ място, натовареността на съдилищата се сравнява в рамките на обособените системи – на специализираните (административни, специализирани наказателни и военни) и на общите съдилища. Важно е да се подчертае, че всяко възражение и становище на съдиите ще бъде внимателно обсъдено и отразено при периодичните ревизии на правилата.

Въведената система за оценка на натовареността на съдиите позволява в края на всяка година да се изчислява и представя в справочен вид каква е била натовареността на съдията, като се отчита сложността на разгледаните и приключени от него дела и извършената допълнителна дейност. На тази основа може да се извърши и оценка на натовареността на съдилищата на базата на алгоритъм, посочен в чл. 22 от Правилата.

  1. В обобщение

       Създаденият модел за оценка на натовареността на съдиите е динамична система и тя ще подлежи на корекции във времето. Трябва да се правят периодични изследвания, наблюдения, анализи на събраните статистически данни. Важно е всички елементи на професионалната дейност на съдиите да са част от единна електронна система – събиране на статистически данни за потока и продължителността на разглеждане на делата, разпределението на делата и съответстващите им коефициенти за тежест, анализ на висящите дела в края на годината и т.н. Това ще подпомогне усъвършенстването на системата в бъдеще.

       Това означава, че вече определените коефициенти и изградената система може да бъде изменяна и усъвършенствана. Промените са неизбежни, защото законодателството се променя, структурата и обемът на постъпващите дела също се променят. След 1-2 години може да се окаже, че времевите стойности не отразяват реалната практика и тежестта на делата се е изменила. И това не е проблем на  изследването или оценката на съдиите. Когато има достатъчно събрана адекватна статистика в рамките на вече работеща електронна система за оценка на натовареността и разпределение на делата, могат да се правят анализи и да се коригират стойности, групи дела и т.н. Съдействието на самите съдии също е важно.  Съдиите трябва да разберат, че без тяхното участие и активно съдействие не е възможно прилагането и развитието на системата за оценка на натовареността. Позицията на критичен страничен наблюдател не спомага за справедливата оценка на работата на съдията. Могат да се правят допълнителни наблюдения за времевите ресурси от самите съдии при налагащи се промени. Все пак това е разработена система в полза на съдийската работа и трябва да се грижи преди всичко за равномерното и справедливо натоварване на съдиите.

 

 

 

Партийното влияние във ВСС остава. Промените не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт

Днес беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По този повод в бр. 14/08 април 2016 г. на списание “Икономист” публикувах позицията си по част от въпросите, които са предмет на изменението в закона:

В последния ден от месец март Народното събрание прие окончателно измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които позволяват приложението на новите чл. 130 а и чл. 130 б от Конституцията на Република България. Последните поправки в ЗСВ са посветени основно на разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска. В едномесечен срок от влизането на закона в сила предстои ВСС да разпредели членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай че ВСС не успее да разпредели членовете на парламентарната квота между колегиите, тази задача ще бъде изпълнена с решение на Народното събрание.

Нито в Конституцията на Република България, нито в ЗСВ са посочени критерии, по които да бъде извършено разпределението на членовете от парламентарната квота между двете колегии. Единствената разумна и отговаряща на духа на закона идея е формулираната в текста на новия чл. 16, ал. 3 от ЗСВ. При разпределението на членовете от парламентарната квота в двете колегии следва да се съобрази тяхната професионална квалификация и насоченост. В този смисъл заеманата длъжност преди избора за член на ВСС следва да бъде единствен обективен критерий при предстоящото разделяне. Посоченото правило може да бъде приложено успешно спрямо актуалния състав на избраните от Народното събрание членове на ВСС. Шестима от тях са били съдии преди избора им за членове на съвета, точно толкова трябва да бъдат и членовете на съдийската колегия. Един прокурор, един следовател и трима адвокати са останалите петима членове на ВСС, които логично следва да бъдат избрани за членове на прокурорската колегия. Всяко друго разпределение би било произволно и ще даде солидни аргументи в полза на тезата, че мнозинството в настоящия ВСС цели да си гарантира надмощие и в бъдещата съдийска колегия.

Същественият проблем, който не намери положително решение в последното изменение на ЗСВ, е промяната в статуса на членовете на ВСС. Съвсем малка част от нерешаването на този проблем е публичният скандал с приравняването на възнагражденията на членовете на ВСС с тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Народните представители, вносители на този текст, не изложиха правни или други смислени аргументи за това свое предложение. Без съмнение е, че този начин на уреждане на възнагражденията на членовете на ВСС противоречи: на възприетата в ЗСВ йерархия на длъжностите; на съдържанието на функциите и естеството на работата на членовете на висшия административен орган на съдебната власт; противоречи на здравия разум и правната логика. Това нямаше да се случи, ако статусът на членовете на ВСС беше регламентиран в ЗСВ по друг начин. Кадровият орган на съдебната власт трябва да се състои от съдии, прокурори и следователи, които продължават своята дейност като магистрати (макар и при подходяща намалена натовареност) и получават възнаграждения като останалите свои колеги, но за периода на своя мандат извършват и допълнителна работа по общото администриране на съдебната власт.

Замисълът на учредителите на конституцията от 1991 г. е бил съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават и освобождават от независим от другите власти колективен орган, съставен от магистрати, които не се откъсват от своите непосредствени функции в правораздаването. Независимото и ефективно администриране на съдебната власт няма как да се осъществи от съдебни чиновници, в каквито се превръщат членовете на ВСС, които се отделят от пряката си работа за дълъг период от време. Практиката до момента недвусмислено е показала, че добрите и с призната компетентност съдии, прокурори и следователи не се съгласяват да жертват упражняването на професията пред заниманието за пет години само с административна дейност. Този начин на функциониране на органа не е полезен и за дейността му, тъй като доброто администриране изисква непрекъснато пряко наблюдение и дълбоко познаване на спецификите на бързо променящата се правосъдна дейност, което може да се осъществи само от действащи магистрати.

По конституция ВСС е кадрови орган, но промяната в статуса на членовете му от 2007 г. насам стимулира изземването на все повече правомощия от органите на съдебната власт, както и бюрократичното симулиране на бурна дейност. Поради това смятам, че въпросът за възнагражденията на членовете на ВСС е само проявление на нерешения проблем с техния статус, който сега е предпоставка за превръщане на съвета от кадрови орган, избиран от магистрати и състоящ се от магистрати, в благоприятна хранителна среда за отглеждане на съдебна номенклатура.

Безспорно достижение на последните промени в ЗСВ е предвиденият пряк избор на членовете на професионалните квоти в двете колегии. Без мотиви и обоснована аргументация в правната комисия на Народното събраниe отпадна важно изискване към предложението на народните представители за членове на ВСС. Според приетия текст на чл. 19, ал. 3 от ЗСВ отпадна задължението на депутатите да посочат информация за процеса на определяне на кандидатите, включително за проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации. По този начин отпадна и малката вероятност да се „осветли” процесът на номиниране на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Пропусната е поредна възможност за намаляване на партийното влияние при формирането и функционирането на висшия административен орган на съдебната власт, защото само изборът с квалифицирано мнозинство е предпоставка за безпринципно партийно договаряне.

Отделното решаване на кадровите и дисциплинарните въпроси за съдии и прокурори, прекият избор на професионалната квота в колегиите, включване на магистрати в единен орган по атестиране са положителни промени в правилната посока. Те обаче няма да са достатъчни за постигане на видима и съществена промяна в начина на функциониране на ВСС, а оттам и на цялата съдебна система, защото не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт.

Съставът и правомощията на съдийската и прокурорската колегия във ВСС – съществената част от проекта за изменение на Конституцията

Две събития, които се случиха тези дни, ще определят по-нататъшния ход на промените в съдебната власт: Народното събрание прие на първо четене промените в Конституцията, а представители на Венецианската комисия проведоха проучвателни срещи с представители на българските власти и независими експерти.

До края на годината предстоят нови обсъждания в парламента на проекта за изменение на Конституцията, а през месец октомври Венецианската комисия ще обяви становище с коментар на предлаганите промени. В този смисъл е особено полезно да продължи дискусията за това какви изменения в законодателството ще позволят на съдебната власт да укрепи своята независимост и ефективност. Не трябва да позволим поредна подмяна на дебатите по съществените въпроси с фокусиране върху незначителни теми. Така например трябва да е ясно, че начинът на гласуване по кадрови въпроси във ВСС не трябва да е предмет на конституционните разпоредби. Как се приемат решенията на ВСС – с тайно или явно гласуване, следва да се уреди в ЗСВ. Най-важният въпрос, върху който общественото и професионално внимание трябва да се концентрира, е за състава и правомощията на двете колегии – на съда и на прокуратурата, така че съдът да е независим, а прокуратурата отчетна, без да се засяга независимостта на отделния прокурор.

Същественият елемент при обособяването на съдийска и прокурорска колегии е начинът, по който се формира съставът им. Предвидено е в състава на съдийската колегия да участват шестима съдии, избрани от общото събрание на съдиите и петима членове, избрани от Народното събрание. Членове по право са председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Този начин на конституиране на отделните членове в съдийската колегия не осигурява приложението на правилото, че значително мнозинство в органа следва да имат съдиите, избрани от съдии. От 13 членове на съдийската колегия само шестима се избират от общото събрание на съдиите, доколкото председателите на върховните съдилища се избират от Висшия съдебен съвет и се назначават от Президента на републиката. В този смисъл новият текст на чл. 130а, ал. 2 от проекта за изменение на Конституцията не създава гаранции за независимостта на съда, доколкото съдийската колегия ще бъде доминирана от мнозинство, което не е излъчено от съдийската общност, а от представителите на другите власти – Народното събрание и Президента. Този недостатък на проекта може да се преодолее чрез промяна в начина на избор на председателите на върховните съдилища. Възможно е да се предвиди, че общите събрания на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС номинират кандидати, измежду които ВСС избира председател, който се предлага за назначение от Президента. По този начин ще се създаде възможност за намаляване на политическото влияние при назначаване на председателите на върховните съдилища и ще се увеличи съдийското представителство в съвета на съдебната власт.

По отношение на прокурорската колегия в проекта е предвидено, че четирима членове се избират от общото събрание на прокурорите, един от общото събрание на следователите и шестима членове от Народното събрание. Главният прокурор е член по право на колегията на прокуратурата. Предложената структура в колегията на прокуратурата цели да създаде форма на обществен и граждански контрол, като по никакъв начин не засяга независимостта на отделния прокурор. Принципно независимостта/автономията на прокуратурата е различна по съдържание от независимостта на съда, доколкото различни по характер и цели са функциите на съда и прокуратурата. В Римската харта от 2014 г. на Съвета на Европа относно европейските норми и принципи, засягащи прокурорите се подчертава, че прокурорите трябва да са автономни при вземане на решенията си, и при сътрудничеството с други институции трябва да осъществяват задълженията си без външен натиск или намеса от изпълнителната или законодателната власт, като се вземат предвид принципите за разделение на властите и отговорността/отчетността.

Както е отбелязвано многократно в становищата на Венецианската комисия (последното е № 515/2009 г.), прокурорите в България запазват елементи на правомощия, типични за традиционния съветски модел на прокуратурата. Въпросът за цялостното преосмисляне на устройството и функциите на прокуратурата в България е тема за отделно изследване, което предстои да се извърши. За момента тази тема стои встрани от политическия и парламентарен дебат. Следва да се има предвид специфичният исторически и културен контекст на България, който определя силно хиперболизираната роля на главния прокурор. Прокуратурата разполага с правомощия в областта на гражданските и административните правоотношения без те да подлежат задължително на предварителен или последващ съдебен контрол. Като прибавим и безконтролното право на прокуратурата да образува наказателни производства и да повдига наказателни обвинения, се формира убеждението, че е необходимо въвеждане на форма на демократичен контрол/отчетност върху дейността на прокуратурата, без да се засяга независимостта на прокурора в работата му по конкретните наказателни производства и преписки. По-широко представителство на представителите на парламента в прокурорската колегия е една от формите на отчетност на прокуратурата. В това отношение следва да се подчертае, че съществена част от реформата на модела на ВСС е промяната на начина, по който се избират членовете на двете колегии от Народното събрание. В становищата на Венецианската комисия спрямо България се посочва, че следва да се преодолее рискът от политизация на представителите на парламента във ВСС. Тази цел може да се постигне като се приеме избор на представителите на парламента в двете колегии с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, както и чрез въвеждане на действително прозрачна процедура, която да излъчва почтени и независими юристи, включително чрез увеличаване на формите за гражданско участие и контрол при провеждане на самата процедура.

За качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

Процедурата за назначаване на председател на Върховния касационен съд завърши с издаването на указ от Президента на републиката.

Провеждането на процедури за назначения на висши длъжности в съдебната власт има смисъл само когато те са изпълнени с реално съдържание. Състезателността и справедливостта на процеса по назначения трябва да се разбира като осигуряване на равнопоставеност на участниците и извършване на оценка на качествата им според изискванията за длъжността. За да бъдат решенията по назначенията убедителни за магистратите и обществото, те трябва да бъдат мотивирани с добросъвестно изследване и анализ на реално установените за кандидатите факти. Единственият обективен подход в случая е сравнение и оценка на качествата на кандидатите при наличие на предварително формулирани изисквания за доброто изпълнение на длъжността. Публикувам текста на изказването, което направих на обсъждането, непосредствено преди избора, защото мисля, че отговорност на всички е да провеждаме честни, а не симулативни процедури за назначения.

 

 

Становище за качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет (29.01.2015)

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Съдържанието на дискусията има смисъл и значение на мотиви към предложението, което ще отправим към президента на Република България по силата на чл. 129, ал. 2 от Конституцията. В решения на КС № 13/96 г. и № 2/2002 г. се приема, че Конституцията установява споделена компетентност на президента с ВСС. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС, като направи цялостна оценка за справедливостта на процедурата – равнопоставеността на кандидатите, мотивите и съображенията за избора.

За да бъде процедурата състезателна и справедлива, а не симулативна, трябва да извършим конкретно и сравнително обсъждане на качествата на кандидатите.

Целта на моето изказване е да представя своите наблюдения за качествата на кандидатите в сравнение помежду им, които ме убеждават, че съдия Павлина Панова трябва да бъде избрана за председател на ВКС.

Ще направя сравнението между двамата кандидати на основата на седем критерия, изведени от профила за председател на ВКС, изготвен от върховните съдии през месец юли 2014 г. и от установените практики в държавите – членки на ЕС:

 

  1. Опит като съдия във ВКС; подкрепа от съдиите.

Още в първата процедура мнозинството от членовете на ВСС, дори и тези, които сега номинират Лозан Панов, приеха за безспорно, че бъдещият председател на ВКС трябва да бъде съдия от този съд. Такава е  и преобладаващата практика в държавите – членки на ЕС и в голяма част от демократичните държави в света. Тази практика се основава повече на здравия разум и на установената юридическа култура, отколкото на изрични законови разпоредби. Това е така, защото председателят на ВКС трябва да има признат професионален и морален авторитет сред съдиите от съда, да познава спецификата на касационния съд, за да може да предложи верни решения за развитието му.

– Павлина Панова е съдия във ВКС от 2007 г., а от 2013 г. е заместник-председател и председател на Наказателната колегия. Тя познава в детайли и из основи дейността и проблемите на съда. Показателна в това отношение е концепцията й за развитие на съда, която съдържа десетки конкретни предложения за подобряване на дейността на ВКС;

– Лозан Панов не е съдия от ВКС. От 1999 г. до 2006 г. е съдия в СРС и СГС. От 2007 г. е председател на АССГ, а от  2012 г. е съдия във ВАС, като нееднократно е заявявал намерението си да се развива в сферата на административното правосъдие. Показателно е, че при изслушването пред съдиите от ВКС Панов заяви, че ще му е необходимо време за анализ и преценка на състоянието на съда и тогава ще определи своя екип, но не отговори дали ще зачете мнението на съдиите по този въпрос;

– Павлина Панова има подкрепата на съдиите от ВКС, заявена с изпратено становище до ВСС, която и защитена и с досегашната й работа в съда;

– За Лозан Панов не е изразена подкрепа от съдиите от ВКС.

 

  1. Знание за специфичните проблеми в организацията на ВКС и идеи за развитие на съда.

Идеите, развити в концепцията на съдия Панова, показват яснота на мисълта и завидни интелектуални способности за формулиране на проблемите и на релевантните решения в дейността на ВКС и общо на системата на съдилищата. Концепцията е солидна и изключително подробна и конкретна основа за реформи във ВКС. Като особено значими идеи, формулирани в концепцията се открояват:

– подобряване на качеството на тълкувателната дейност на ВКС и други мерки за уеднаквяване на съдебната практика;

– участие на ВКС в законодателния процес и мониторинг на прилагането на процесуалните закони; активна позиция на ВКС за сезиране на КС по чл. 150 КРБ;

-конкретни мерки за осигуряване на познания по право на ЕС и право на СЕ.

Особено ценно, е че в концепцията си съдия Панова, за разлика от другия кандидат, излага подробни мерки за утвърждаване на самоуправлението на ВКС – защитена е тезата за утвърждаване на Пленума/Общото събрания на съдиите, като основно средство за управление на съда.

Единствено Павлина Панова излага шест конкретни цели и мерки за постигането им, които касаят ролята на председателя на ВКС за развитието на системата на съдилищата:

– изложени са конкретни идеи за ролята на председателя на ВКС в дискусиите и решенията по най-важните проблеми на администриране на правосъдието – неравномерна натовареност, кариерно развитие, защита на независимостта, обучение и юридическо образование, възстановително правосъдие.

Панова е изложила и подробни идеи за дейността си като член по право на ВСС.

Концепцията на съдия Лозан Панов не съдържа цялостен поглед и познание за съществените проблеми в работата на ВКС – не са разгледани задълбочено предизвикателствата пред тълкувателната дейност; не се засяга ключовият въпрос за ролята на съдиите в управлението на съда.

Добри идеи Панов излага по въпроса за регулиране на командироването на съдиите, като извънреден способ за решаване на кадрови дефицити.

В концепцията му се съдържат и откровено неправилни тези, част от които бяха забелязани и поставени на обсъждане при изслушването на 16.01.2015 г. пред съдиите от ВКС, а именно:

– за „социализма” в съдебната система и обвързване на заплащането на съдиите с реалната натовареност и тежест на разглежданите дела. В препоръка на Комитета на министрите Rec(2010)12 изрично се приема, че „системите, които обвързват основното трудово възнаграждение на съдиите с работата им, следва да бъдат избягвани, тъй като биха могли да породят проблеми, свързани с независимостта на съда.”;

– идеята за наказателна и гражданска отговорност на длъжностните лица, чиито действия или бездействия са довели до осъждане на България в Страсбург противоречи на чл. 132 от Конституцията, що се отнася до магистратите, а по отношение на другите длъжностни лица идеята не защитава убедително каква промяна се цели;

– разглеждайки т.нар. „имиджова криза” съдия Панов показва неразбиране за това каква е ролята на съда при формиране на наказателната политика на държавата, както и за правомощията на съда при определяне на наказанието;

– застъпено е виждането, че съдиите трябва да обясняват на обществото своите актове. Тази теза не е съобразена с многобройни международни стандарти за независимост на правосъдието и конкретно Становище № 3 и № 7 на КСЕС.

В обобщение – концепцията на Панов и нейната защита пред съдиите от ВКС сочат на липса на задълбочено и системно познаване на дейността и ролята на ВКС в системата на правораздаването. Отсъствието на конкретни идеи и мерки за подобряване и развитие на съда е за сметка на проявения в концепцията публицистичен популистки патос.

  1. Достижения в администрирането на съдебна институция:

– Панова е достигнала, признати и в концепцията на другия кандидат, добри решения в администрирането на НК на ВКС – приети са правила за определяне на фактическа и правна сложност на делата; критерии за подбор на съдебните помощници в НК; правила за формиране на съставите и др.

– Лозан Панов няма познание за администриране във върховната инстанция, а неговият опит като председател на административен съд е несъотносим към управлението на ВКС.

  1. Респект и познания в областта на човешките права и ЕКПЧ.

Съдия Панова е единственият действащ български съдия с наднационална кариера като съдия ad hoc в ЕСПЧ след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ; автор е на помагала по права на човека в НИП. В концепцията си излага подробни идеи за осигуряване на познания и приложение на наднационалното право.

– Лозан Панов няма практически опит в областта на човешките права, а идеите, които излага за преодоляване на осъдителните решения на съда в Страсбург са спорни;

  1. Доказана на практика лична независимост, способност и характер да отстоява независимостта на съда.

– Съдия Панова има ярко изразена и доказана на практика лична независимост,  способност и характер да отстоява независимостта на съда.

През 2012 г., когато атаките срещу съда от страна на изпълнителната власт бяха ежедневие, съдия Панова заявява в интервю позиция, че съдът не бива да се поддава на натиск: „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси.”.

Съдия Панова е участвала като съдия ad  hoc при постановяването на решението Петьо Петков срещу България (решението е публикувано на 07.01.2010 г.).

– Не е установено съдия Панов да е изразявал публично позиции в защита на независимостта на съда по конкретен повод. Изразените от него становища в концепцията и при медийните му изяви в хода на тази процедура, за това, че съдебните актове трябва да държат сметка за общественото мнение, не са в съответствие с принципите на съдебната независимост.

 

  1. Научни постижения и способност за научно изследване.

– Установените данни дават сериозно предимство за съдия Панова. Тя е доктор по право и магистър по право на ЕС,  автор е на две монографии с тематика по европейско право, сборници със съдебна практика, учебни помагала по права на човека за НИП. Съдия Панова е автор на десетки научни статии, посветени на хармонизирането на българското наказателнопроцесуално право с европейското право и за защитата на човешките права.

– Лозан Панов е съавтор на една монография по ЗАНН и коментар по АПК.

  1. Председателят на ВКС трябва да притежава квалификация в областта на международното право.

Единствено съдия Панова отговаря на това изискване за длъжността:

– от началото на 2009 г. Павлина Панова е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека; в това си качество тя е заседавала и участвала в постановяването на решения по множество дела;

– работила е в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст, докладчик на сесия на Комитета за правата на човека на ООН в гр. Женева, Швейцария; докладчик на форум  на Международната федерация по европейско право FIDE и много други.

Лозан Панов е провел едногодишен стаж като практикант в австрийската съдебна система.

 

Предвид ограниченото време, защитих пред вас накратко своята теза, че при сравнение между качествата на двамата кандидати, установени  в хода на процедурата, категорично се откроиха личността и идеите на съдия Павлина Панова. Тя има дух на  независим съдия, притежава естествен авторитет и се ползва с доверието на съдиите от ВКС, има потенциал да допринесе за развитие и утвърждаване на Върховния касационен съд, като призван да следи за еднаквото прилагане на законите от всички съдилища в България.

 

Фактите са очевидни и те не могат да бъдат опровергани. Повече от половин година, откакто продължават процедурите за избор на председател, никой не изрече на глас защо Павлина Панова не е подходяща да оглави върховната съдебна инстанция. Не се обяви нито един разумен аргумент против нейната кандидатура.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Досега се обръщах към вашия разум.

Сега се обръщам към вашата съвест.

В книгата си „Гражданското неподчинение” Хана Арент отбелязва: „Правилата на съвестта ни казват: пази се да не правиш нещо, с което няма да можеш да живееш.”

Затова, нека всички признаем очевидността на фактите и да вземем решението, което ще даде възможност на ВКС да се утвърди като гарант за върховенството на закона в България.

Предложения до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС

В края на миналата година публикувах поредица от предложения, с които сезирах постоянните комисии на Висшия съдебен съвет (ВСС). Една част от тези предложения се отнасят до конкретни етични казуси от професионалната дейност на съдиите. Внимателното разглеждане и обсъждане на деонтологичните (етичните) аспекти на поведението на съдията е от съществено значение за възвръщане на доверието в правосъдието. От друга страна, ВСС има задължение да извършва задълбочени и своевременни проверки на публично оповестени факти, които създават разумно съмнение в интегритета и безпристрастността на съдиите. По този начин висшият орган по администриране на съдебната власт способства за утвърждаване на ценностите за безукорно упражняване на съдийската професия. Неглежирането на скандалните случаи от последните месеци, в които се поставяха под обосновано съмнение репутацията и интегритета на български съдии руши доверието в правосъдието и действа деморализиращо на мнозинството от почтени съдии, които стриктно изпълняват своя професионален дълг.

Предложението, с което е сезирана етичната комисия на ВСС, се отнася до смущаващи случаи по конкретни дела, които поставят под съмнение безпристрасността на съда. Известно е, че изискването за безпристрастност е базисно за функционирането на правосъдието, поради което за неговото съблюдаване трябва да се полагат особени усилия. Публично оповестените факти изискват незабавна и пълна проверка, тъй като само така ще се осъществи пълноценна защита на независимостта на съда и достойнството на съдиите, което е едно от основните задължения по закон на ВСС. Разглеждането на предложението предстои и за резултатите ще се информираме от публичните протоколи от заседанията на етичната комисия на ВСС.

  1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 28 ноември 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 14 ноември 2014 година в седмичника „Капитал” е публикувана статия със заглавие „Съд в несъстоятелност” и подзаглавие „Търговското отделение на Софийски градски съд стана символ на съмнително правораздаване”.

В статията се излагат конкретни факти, които могат да се обобщят по следния начин: според журналистически източници Момчил Мондешки – адвокат, вписан в адвокатската колегия в гр. Стара Загора, често е забелязван в „съдийския коридор” на Софийски градски съд, както и в кабинетите на ръководството на съда; твърди се, че адвокат Мондешки е „врата” към търговското отделение на СГС; излагат се факти за процесуалното развитие на гражданско дело № 2754/2014 г. и гр.д. № 466/2014 г., по които ищец е Момчил Петков Мондешки. По отношение на посочените две граждански дела се сочат точно определени факти за предмета на производствата и начина на процедиране от страна на съда, включително произнасяне на съдия Георгиева преди отвода на съдия Моллова по гр.д. № 2754/2014 г.; излагат се данни, които навеждат за администриране на двете дела по начин, който се отклонява от обичайната практика за движение на производствата в Софийски градски съд.

В цитирания журналистически материал се описват индивидуализирани по своя предмет обстоятелства, които позволяват извършване на пълноценна проверка. Така например подлежи на установяване дали по дело № 466/2014 г. по описа на СГС, чрез действията си по администриране съдията не е показал специално отношение към адвокат Мондешки – неколкомесечното неадминстриране на делото, даваните два пъти указания за поправяне на исковата молба и прекратяването му едва след публикацията. По дело № 2754/ 2014 г. по описа на СГС също следва да се провери дали експресното му насрочване в сравнение с останалите дела не е индикация за специалното третиране на страната по делото. В статията се сочи и трето дело, заведено от Момчил Мондешки, по което до момента няма данни за неговото администриране. Това обстоятелство също подлежи на проверка. В обхвата на проверката на етичната комисия на ВСС следва да бъде и обстоятелството дали в действителност Мондешки е присъствал често в „съдийския коридор”, достъпът до който е ограничен, и как едно такова присъствие особено в кабинетите на ръководството на съда се отнася към факта на разглеждане на дела, по които Мондешки е страна.

Изследването на отделните случаи е особено наложително, защото се подлага на основателно съмнение безпристрастността и почтеността на споменатите съдии, както и организацията и начинът на функциониране на търговското отделение на най-големия окръжен съд в страната, в който се разглеждат дела с голям материален интерес. Пълното и задълбочено изясняване на фактите е средството за защита на авторитета на съда, което е едно от основните задължения на Висшия съдебен съвет. При положение, че изнесените в статията данни се потвърдят, така ще се постигне ефективно противодействие на механизмите за корупционно въздействие върху съда. В случай че фактите се окажат неверни, така ще се защити авторитетът на съда, което е път за възвръщане на доверието в правосъдието.

Считам, че ВСС, чрез своята постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, следва да извърши внимателна и задълбочена проверка на посочените в цитираната статия факти, като даде отговор на следните въпроси: колко и кои съдебни дела води като страна (в защита на свой или представляван интерес) адвокат Момчил Петков Мондешки в Софийски градски съд; след проверка на делата да се даде заключение дали спрямо адвокат Мондешки съдът е действал с преференциално отношение, в отклонение от процесуалния и материален закон; констатират ли се специални отношения на адвокат Мондешки със съдии от Софийски градски съд, което да е в нарушение на правилата за етично поведение на българските магистрати. Тук е мястото да се постави въпросът дали поведение, изразяващо се в срещи със страни и адвокати по дела, извън утвърдения график за прием на граждани, е в съответствие с изискванията към председателите на съдилища и техните заместници да осигуряват независимостта и безпристрастността на съда.

Моля да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение и, в случай, че споделите моите съображения, да извършите проверка на фактите, като моля за резултатите от нея да уведомите мен и останалите членове на ВСС.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Копие от статия в електронното издание на вестник „Капитал”;

Разпечатка от информационно-деловодната система на Софийски градски съд.

В предложението се поставя на обсъждане актуалната тема за ефективните средства за гарантиране на независимостта на съда. Повод са поредица от изявления на отстранения председател на Софийския апелативен съд. Изявленията на председателя на САС съдържат твърдения за следните факти: оказван натиск и външно въздействие върху председателя на съда за решаване на конкретни съдебни дела; срещи с главния прокурор за обсъждане на досъдебно производство; негативен коментар за професионалните качества на магистрати – прокурор и съдия; използване на прокуратурата за въздействие върху кадровата дейност на Висшия съдебен съвет; съмнения в обективността на провежданите процедури за избор на председатели на съдилища и конкретно за избор на председател на САС. В конкретния случай на проверка подлежат, от една страна, твърденията на председателя на САС за външно вмешателство в неговата дейност, както и в общ план за накърняване на независимостта на съда.

Предложението не е разгледано по същество, тъй като междувременно през месец май 2014 г. председателят на САС е временно отстранен от длъжност и оттогава няма публична информация за развитието на случая.

  1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 7 май 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикуваната на 24 и 25 април 2014 г. в печатните, електронните и интернет медии информация за изявленията на председателя на Софийски апелативен съд (САС) по време на организирана от него пресконференция и дадени след това интервюта. Повод за изявленията на председателя на САС е получена от него призовка за привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство.

В медиите са отразени следните изявления на председателя на САС:

– „В момента ръководя най-важния съд в страната, оттук минават всички дела с обществен интерес. Не ме питайте дали са ми ходатайствали през тези години много хора. Имало е съобщения за определени дела, обикновено пристигат съобщенията от един човек, който разпределя баницата в държавата. Сетете се кой е. Делян Пеевски се казва. Те са се интересували от дела срещу… примерно ми е казвано, че би било добре Митхат Табаков да бъде оправдан на инстанцията, което по никакъв начин не може да се случи, защото има трима съдии, които работят по делото”.

– „Получавал съм съвети, че ако не стане нещо, втори мандат ще видя през крив макарон. В общи линии горе-долу така става”.

– На въпроси от журналисти как е получавал съобщения по делата, председателят на САС отговаря, че това ставало чрез адвокати, „през разни работи”, че таково съобщение е получил и по делото срещу нападателя на председателя на ДПС.

– Пред журналист от сайта „Дневник” председателят на САС е заявил, че: „С Делянчо се запознахме в далечната 2003 г. Той ме потърси, но не помня по какъв повод. Говорим си, но няма да кажа за какво. Пращал ми е съобщения по дела. А и през други хора. Говорили сме. Естествено, че ми е говорил и за дела.”

– За прокурора от СГП Тойчев председателят на САС казва: „ От време на време някой се обаждаше, че този Тойчев го вика да го разпитва като свидетел и разпитът обикновено е завършвал: признай си истината: какви далавери са направени по този проект, защото ще се видим с теб в съда. По-късно „прокурорът Тойчев си получи захарчето и беше повишен в Апелативна прокуратура”. „Който свърши поръчката, явен пример, че го повишават”.

– Пред журналисти председателят на САС излага факти за две свои срещи с главния прокурор, на които е искал информация за развитието на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител.

– По повод на мълчанието си до момента за оказвания върху нето натиск и опити за въздействие, председателят на САС казва: „„Аз ако отворя устата… Няма да я отворя, защото имам семейство в края на краищата… Защото знаете какво ми направиха семейството в първите Цветановски истории. Откачена работа. Това всичко травмира. Жена ми я изгониха като мръсно коте от ДАНС навремето”. „Да вървя и да кажа: някой ми е оказвал натиск?”.

– На въпрос кой ще го наследи на поста, председателят на САС казва: „Ще се активира отново Богдана Желявска, а на въпрос дали тя има подкрепата на Пеевски, отговоря: „Приемете, че има”. „Делото за Приморско беше приключено много отдавна. Много интересно е защо точно сега делото се активира по отношение на дъщеря ми. Пеевски иска на моето място да има човек, който го слуша. Той е едно измислено момче, което спи в скута на майка си. Председател съм на съд, който е стратегически в страната – за това става дума. Ще стана обвиняем, но ще се върна на бял кон след 3-4 години”.

– По повод привличането му към наказателна отговорност председателят на САС заявява: „Прокуратурата обаче смята, че сме извършили нарушение. Защо смята така? Заради този пуст конкурс. Но имам чувството, че никой няма да се кандидатира, защото никой не му се пипа горещ картоф”; „Аз ще бъда отстранен, но не губя статуса си на магистрат. Единствено в бележката, която трябва да взема от Националната следствена служба, ще пише, че срещу мен има образувано наказателно производство, но някъде да пише, че не мога да се кандидатирам? Нека ВСС приеме, че нямам нравствени качества – там могат да ме ударят. Аз ще обжалвам решението пред ВАС, пък каквото сабя покаже. Ако ще си играем, да си играем. Те така и аз така. Много весело ще бъде.”.

– Пред журналисти председателят на САС прави негативен коментар за работата на съдия Мирослава Тодорова.

Публично оповестените изявления на председателя на Софийски апелативен съд налагат поставянето на няколко съществени въпроса, които, според мен, подлежат на разглеждане и отговор (оценка) от Висшия съдебен съвет, в частност от неговите компетентни постоянни комисии.

Изявленията на председателя на САС съдържат твърдения за следните факти: оказван натиск и външно въздействие върху председателя на съда за решаване на конкретни съдебни дела; срещи с главния прокурор за обсъждане на досъдебно производство; негативен коментар за професионалните качества на магистрати – прокурор и съдия; използване на прокуратурата за въздействие върху кадровата дейност на Висшия съдебен съвет; съмнения в обективността на провежданите процедури за избор на председатели на съдилища и конкретно за избор на председател на САС.

На проверка подлежат, от една страна, твърденията на председателя на САС за външно вмешателство в неговата дейност, както и в общ план за накърняване на независимостта на съда. Тъй като твърденията на председателя на САС съдържат множество конкретни факти, то проверката им по същество е задължителна. Само по този начин може да се осигури ефективна и съдържателна защита на независимостта на съдебната власт. В този контекст следва да се има предвид и нормата на т. 1.5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според която „Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост.”. Трябва да бъде дадена оценка, от друга страна, на цялостното поведение и действия на председателя на САС от гледна точка на високите изисквания за етично поведение на българските съдии, особено тези, заемащи високи ръководни позиции в системата на правосъдието.

Считам, че КПЕПК следва да разгледа внимателно и задълбочено посочените факти в изявленията на председателя на САС и след като проведе необходимите проучвания, включително и изслушвания на засегнатите лица, да даде оценка на фактите през призмата на нормите за етично поведение на българските магистрати. В случая не е толкова важен въпросът за дисциплинарните аспекти на разглеждания случай, а належащата нужда от утвърждаване на етичните стандарти в поведението на съдиите чрез задълбоченото обсъждане и оценка на поведението на съдите в конкретни казуси. Това е, според мен, една от основните цели в дейността на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС.

В предложението се разглежат два случая, които представят различни проявления на основни принципи на правосъдието – независимост и право на справедлив процес. Първият казус известен като случая „Лясковец” придоби широка публична известност, защото разкрива по драстичен начин разрушените обществени и социални връзки. Подробно изложените факти във връзка с този случай поставят множество тревожни въпроси, както за реакциите на местната общност и гражданите, така и за поведението на компетентните институции, включително и на съдебната власт, в контекста на безусловно изискване към съдиите и съда за хуманно отношение към всички засегнати от правосъдието човешки същества.

Вторият случай се отнася до оспорването на основни принципи на наказателния процес (чл. 10 НПК – независимост; чл. 20 НПК – публичност на съдебните заседания) и то в официален документ на най-големия окръжен съд в страната, което не може да бъде подминато, а следваше да бъде разгледано от ВСС чрез неговите компетентни комисии.

Комисите на ВСС разгледаха поставените в предложението въпроси, но до контретни резултати и последствия не се достигна.

  1. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС и до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 7 май 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на двете комисии са публично разгласени факти за два случая, в които се поставя въпросът за грубо засягане на основния принцип за независимост на съдебната власт и на фундаменталното право на справедлив съдебен процес.

Конкретните факти, които поставям на обсъждане и оценка, са следните:

  1. На 14 март 2014 г. се провежда полицейска операция, организирана от МВР, за обезвреждането на барикадиралия се в дома си в гр. Лясковец Петко Петков. По време на полицейската акция Петков ранява трима души от СОБТ и прострелва смъртоносно колегата им Емил Шарков. Часове след това мъжът е обезвреден – прострелян е с три куршума и е закаран в областната болница „д-р Ст. Черкезов”, където претърпява тежка коремна операция – изваден е левият му бъбрек и част от червата. На 16 март 2014 г. прокуратурата повдига обвинение на Петков за опит за убийство и за умишленото убийство на служителя на СОБТ Емил Шарков. На 17 март 2014 г. в реанимацията на болницата, където лежи Петков на системи, влиза окръжният съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов, секретар-протоколист, служители на съдебна охрана, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков – Димитър Димитров. Според съобщение на Окръжния съд Велико Търново „заради влошеното здравословно състояние” на обвиняемия Петков, разглеждането на искането на прокуратурата за задържане под стража ще бъде проведено в болничното заведение.”

Пред медиите служебният защитник на Петков Димитър Димитров обяснява, че по време на произнасянето на съда обвиняемият е бил завързан за леглото с белезници и каиши. Заседанието по мярката за неотклонение продължило около 40 минути, а след това пред журналистите говорителят на окръжната прокуратура потвърждава, че на Петков е наложена най-тежката мярка за неотклонение и обяснява мотивите: „Степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност за деца. Определението не е окончателно. Подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд в град Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 21-ви този месец. Към момента здравословното състояние на Петков не позволява той да бъде транспортиран в затворническа болница, поради което и тъй като лечението му продължава, охраната ще се осъществява в болничното заведение, където се намира в момента.”.

По случая, добил печална медийна и обществена известност, Висшият съдебен съвет (ВСС) беше сезиран от фондация „Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ). В писмото на организацията до ВСС се настоява да получат информация за предприетите действия на ВСС и Инспектората по казуса. В писмото БАПЧ уточняват, че влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защитата. В правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не „просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло”. „Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)”, се сочи в становището на фондацията.

Подробно изложените факти във връзка със случая „Лясковец” поставят множество тревожни въпроси, както за реакциите на местната общност и гражданите, така и за поведението на компетентните институции. Въпросите към съдебната власт също не следва да бъдат спестени. Те трябва да бъдат ясно формулирани, за да получат честен отговор въз основа на правилна оценка на фактите. Безусловно изискване към съдиите и съда е за хуманно отношение към всички засегнати от правосъдието човешки същества. На първо място, следва да се посочи, че първостепенно задължение на съда е да осигури справедлив процес на страните по делото. Това е задължение, което произтича както от Конституцията и процесуалните закони, така и от фундаменталното изискване на чл. 6 от ЕКПЧОС. Според чл. 6, т. 1 всяко лице, което е обвинено в извършване на престъпление, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според чл. 6, т. 3 всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор.

Преди няколко месеца поставихме (заедно с Галина Карагьозова) на вниманието на Комисията по правни въпроси при ВСС друг принципен въпрос: доколко е допустимо, от гледна точка на принципите на справедливия процес и изискванията за независимост и безпристрастност на съда, провеждането на съдебни заседания извън съдебните сгради, и в частност в местата за лишаване от свобода. Фактите по случая „Лясковец” поставят подобен легитимен въпрос: доколко е в съгласие с изискванията на справедливия съдебен процес провеждането на съдебно заседание в болнично заведение при обективна невъзможност на обвиненото лице да участва лично и да упражнява ефективно основното си процесуално право на защита. При всички случаи ВСС чрез Комисията по правни въпроси следва да разгледа фактите и да даде съответната им оценка, за да не се позволи създаване на опасен прецедент. От друга страна, внимателно следва да се подходи и при оценка на действията на магистратите по казуса, като водещи следва да бъдат не дисциплинарните, а етичните аспекти. Това е така, защото ВСС има задължение да определя етичните стандарти в поведението на магистратите, като дава своевременна и внимателна оценка на фактите по спорни етични казуси, какъвто безспорно е случаят „Лясковец”.

  1. В края на месец април 2014 г. беше публикуван годишният доклад на Софийския градски съд за 2013 г. В доклада е записано дословно следното: „Могат да се направят изводи, че първоинстанционните съдебни състави от СГС значително завишават наказанията на подсъдимите, една от причините за което се дължи на големия обществен натиск над дейността на съда и прокламираните в медиите очаквания на обществото за високи наказания и стремежа на съдиите да задоволят тези обществени нагласи, което не се оценява положително от апелативните и касационните съдии и често е обект на сериозна критика в съдебните актове”. В доклада се посочва също, че: „Задоволяването на обществения интерес от информация по наказателните производства, разглеждани от СГС, и изнасянето на факти по делата в медийното пространство следва да бъде оценено с отрицателен знак, тъй като очевидно пречи и влияе негативно на дейността на съдиите от СГС.”.

Посочените по-горе изводи от доклада за дейността на СГС през 2013 г. оспорват и поставят под съмнение някои от съществените изисквания за наличието на справедлив наказателен процес. Според чл. 6, т. 1 ЕКПЧОС, за да бъде гарантирано правото на справедлив процес, е необходимо съществуването на независим и безпристрастен съд, който да разглежда делото публично – под легитимния контрол на гражданите и медиите. Оспорването на основни принципи на наказателния процес (чл. 10 НПК – независимост; чл. 20 НПК – публичност на съдебните заседания) и то в официален документ на най-големия окръжен съд в страната, не може да бъде подминато, а следва да бъде разгледано от ВСС чрез неговите компетентни комисии. След внимателно обсъждане на случая, е необходимо да се даде съответната оценка на фактите, която да бъде отразена в надлежно становище. Становището следва да се изпрати на съдиите от СГС и да се публикува на сайта на ВСС. Това е необходимо, тъй като нито за съдиите, нито за гражданите трябва да остава съмнението, че в Софийски градски съд се пренебрегват и оспорват основните принципи на наказателното правосъдие.

За съдържанието на дискусията, предхождаща гласуването на кандидатите за председател на ВКС

В заседанието на ВСС, проведено на 25 септември 2014 г., не беше избран председател на ВКС.

Предстои откриване на нова процедура. За да бъде проведена по различен начин, е необходимо да бъде приета промяната в правилата, която предложихме през месец май тази година с колегата Иванов.

Освен това обаче, за да се изпълни процедурата по избор с реално съдържание, на нейния финал всеки член на ВСС трябва публично да представи в хода на обсъжданията своята оценка за качествата, които кандидатите притежават, съобразно утвърдения профил за длъжността.

Независимо че заседанието на ВСС за избор на председател на ВКС се излъчваше пряко по телевизията и се предаваше в интернет, съдържанието на дискусията след изслушването на кандидатките практически не беше отразено в медиите. Публикувам текста на изказване си с надеждата, че така може да се задълбочи предстоящата дискусия за индивидуалната отговорност на членовете на ВСС за прозрачността на избора на председател на ВКС. Изказването ми изразява становището ми за това по кои въпроси всеки член на ВСС следва да вземе отношение в заключителния дебат, предхождащ гласуването:

Становище за качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

Обсъждането на качествата на кандидатите заема главно значение и централно място в хода на процедурата за избор на председател на ВКС. Недопустимо е дискусията във ВСС да се свежда до церемониална/ритуална размяна на общи фрази и клишета, от вида на „всички кандидати са еднакво добри, но ние ще изберем по-добрия”, без да се разбира как се е достигнало до извода, кой е подходящият кандидат.

Обсъждането на качествата на кандидатите от членовете на ВСС трябва да съдържа конкретен и обективен анализ на фактите, които са установени в хода на процедурата, съпоставени с профила за длъжността на председателя на ВКС, изготвен от мнозинството от върховните съдии.

Безспорно достижение на настоящата процедура е, че ние ще избираме измежду две допуснати кандидатки, които са съдии от ВКС. Това означава, че следващият председател на ВКС ще е съдия от този съд, което е преобладаващата практика в държавите – членки на ЕС и е гаранция за извършване на легитимен избор на най-висшата съдебна длъжност. Двете кандидатки, обаче, в никакъв случай не са равностойни, не са еднакви, всяка има своите достойнства, които трябва да бъдат оценени от ВСС с оглед необходимите изисквания за изпълнение на длъжността председател на ВКС.

Защо считам, че съдия Павлина Панова притежава качествата да бъде председател на ВКС?

Защото съдия Панова: притежава дух на независим съдия и силен характер да отстоява съдебната независимост в критични ситуации; познава отлично работата на съдиите от ВКС, приложила е на практика модерни идеи за администриране и организация на дейността на наказателната колегия, които могат да се развият и в останалите колегии на съда; притежава безупречна репутация и авторитет сред съдиите, умело общува и е способна да обединява и консолидира съдиите, независимо от различията им и в интерес на развитие на правото; признат специалист по наказателно право и процес, по права на човека, европейско право и международно наказателноправно сътрудничество; има изявени научни интереси и постижения; притежава завидна квалификация и опит като пряк участник в различни форми на международно сътрудничество.

Ще посоча качествата, които притежава съдия Павлина Панова и които при сравнение с качествата на другия кандидат в процедурата й дават видимо и безспорно предимство.

  1. Съдия Панова притежава знания и опит за работата на съдиите от ВКС и за специфичните проблеми в организацията на съда.

Това е така, защото:

1.1. В концепцията, представена от съдия Панова на основание чл. 173, ал. 6 ЗСВ в единадесет пункта се излагат конкретни и ясно мотивирани цели за развитие на ВКС, по-важните, от които са:

– засилване на ролята на ВКС при сезиране на КС и даване на становища при упражнена инициатива от друг от правоимащите субекти;

– подобряване на качеството на тълкувателната дейност на ВКС – да се проведат дебати във ВКС за смисъла и ролята на тълкуването, осъществявано от съда, да се заложи на повече експертност, аналитичност, подпомагнати от специално създадено експертно звено, включващо утвърдени учени по правни науки и други изявени юристи;

– ВКС да извърши мониторинг на прилагането на процесуалните закони, като направи своевременни предложения за тяхното усъвършенстване;

– ВКС следва да намери своето място като национален орган, който да налага в практиката си генерални мерки за избягване на нарушенията на ЕКПЧ чрез промяна в съдебната практика; превод на решенията на ЕСПЧ и анотации на сайта на ВКС;

– активизиране на ролята на председателя на ВКС в мрежата на председателите на върховните съдилища на държавите-членки на Европейския съюз и Асоциацията на върховните касационни юрисдикции на франкофонските страни;

Особено ценно, е че в концепцията си съдия Панова, за разлика от другия кандидат, излага и шест конкретни цели и мерки за постигането им, които касаят ролята на председателя на ВКС за развитието на системата на съдилищата:

– изложени са конкретни идеи за ролята на председателя на ВКС в дискусиите и решенията по най-важните проблеми на администриране на правосъдието – неравномерна натовареност, кариерно развитие, защита на независимостта.

 

Като член по право на ВСС съдия Панова ще може успешно да балансира и отстоява независимостта на съда и съдиите.

 

Идеите, развити в концепцията на съдия Панова, показват яснота на мисълта и завидни интелектуални способности за формулиране на проблемите и на релевантните решения в дейността на ВКС и общо на системата на съдилищата, защото председателят на ВКС не е администратор в собствения смисъл, той не е управител на съдебната палата, нито началник на съдебната администрация, той следва да има признат от колегите си професионален авторитет и да е облечен с доверието на съдиите от ВКС.

1.2. Съдия Панова е постигнала отлични резултати в администриране на наказателната колегия на ВКС:

През 2013 г. в наказателната колегия на ВКС са приети правила за определяне на фактическа и правна сложност на делата. Правилата, утвърдени от ОСНК са първи успешен опит за определяне на критерии за фактическа и правна сложност на съдебните дела, които се разглеждат във ВКС. С приемането им се постига равномерно разпределение на делата между съдиите от наказателната колегия и се демонстрира на практика модерен подход в администрирането на съда.

Начинът на администриране на наказателната колегия и особено начина на определяне на съставите и правилата за фактическа и правна сложност на делата са добър пример и за администриране в останалите колегии.

1.3. Съдия Панова е съдия от кариерата – последоватено е преминала всички инстанции в съдебната система, без сътресения и съмнения в кариерния си растеж; освен това Панова е единственият действащ български съдия с наднационална кариера като съдия ad hoc в ЕСПЧ след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ. В дейността си като наднационален съдия, Панова е оценена като впечатляващ юрист, с тези думи я описва А.Арабаджиев – българският съдия в съда на ЕС в Люксембург.

 

  1. Съдия Панова притежава безупречна репутация и авторитет сред съдиите и професионалната общност на юристите; притежава отлични умения за комуникация.

2.1. Съдия Панова е завършила висшето си образование с пълно отличичие, както от семестриалното си обучение, така и от държавните изпити. Притежава много висока допълнителна квалификация по европейско право и международно наказателноправно сътрудничество, добита в престижни европейски центрове – Правната академия в гр. Трир Германия, Европейския институт за публична администрация, гр. Люксембург и други; магистър по право на ЕС; доктор по право; безспорен професионален авторитет по въпросите на международното наказателноправно сътрудничество, като мнението й е търсено и ценено както от съдиите от цялата страна, така и в международен план; учредител и член на Управителния съвет на Българската асоциация по европейско право.

2.2. Съдия Панова има качества да обединява съдиите.

Доказателства за това са умереният и балансиран тон на идеите, изразени в нейната концепция, която държи на спецификата и особеностите на дейността на отделните колегии във ВКС. На проведеното на 17.09.2014 г. изслушване пред съдии от ВКС, въпреки напрежението и признаците за разделение, съдия Панова демонстрира балансирано поведение и потенциал за консолидиране на съдиите от ВКС в името на по-доброто осъществяване на правораздавателната и тълкувателна дейност на върховната съдебна инстанция.

2.3. Съдия Панова има ярко изразена и доказана на практика лична независимост, способност и характер да отстоява независимостта на съда.

Независимостта на кандидатите не е абстрактна категория. Тя се проявява в конкретни постъпки от професионалния път на кандидата.

За съдия Райковска не е известно до момента да е изразявала публична позиция в конкретна ситуация за защита на независимостта на съда.

През 2012 г., когато атаките срещу съда от страна на изпълнителната власт бяха ежедневие, съдия Панова заявява в интервю позиция, че съдът не бива да се поддава на натиск: „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси. Това е ненужно политическо говорене, касаещо правомощията на съда. Създава се впечатление у обществото, че когато съдът оправдае едно лице, за което някой от държавниците е казал, че има безспорни доказателства за осъждане, има произвол именно от страна на този съд”.

Съдия Панова е участвала като съдия ad hoc при постановяването на решението Петьо Петков срещу България, което излиза в период на системно незачитане на презумпцията за невинност от страна на министъра на вътрешните работи (решението е публикувано на 07.01.2010 г.). В решението се отправя сериозно предупреждение към лицата, заемащи отговорни публични длъжности, че следва да се въздържат от поведение, което нарушава презумпцията за невинност.

То е коментирано и от съдия Панова, която заявява: “Решението на Съда в Страсбург по делото “Петьо Петков срещу България” трябва да бъде настолно за всеки магистрат у нас. За съжаление и след последните “блестящи” полицейски акции по арестуване на заподозрени лица, при което задържаните предварително се обявяват за виновни, става пределно ясно, че май никой не е чел това решение.”

  1. Съдия Павлина Панова е изразявала професионални позиции по въпроси, които засягат развитието на правото и утвърждаването на върховенството на закона: изготвила е многобройни становища по проекти за закони в областта на наказателнопроцесуалното право и международното наказателноправно сътрудничество.
  2. Съдия Панова има способност за научно изследване. Установените данни й дават сериозно предимство.

Съдия Панова е автор на две монографии с тематика по европейско право, сборници със съдебна практика, учебни помагала по права на човека за НИП; съдия Панова е автор на десетки научни статии, посветени на хармонизирането на българското наказателнопроцесуално право с европейското право и за защитата на човешките права.

  1. Председателят на ВКС трябва да притежава квалификация в областта на международното право.

Единствено съдия Панова отговаря на това изискване за длъжността:

– От началото на 2009 г. Павлина Панова е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека; в това си качество тя е заседавала и участвала в постановяването на решения по множество дела, по-важните от които са: Йоргов (2), Вълков и други, Кашавелов, Пенев, Петьо Петков, Пенев, Йордан Йорданов и други, Димови, Станев, Явашев и други, Влаеви, Данев, Звездев, Бекирски, Сашов и други, Македонски, Шопов, Басарба, Минчева, Моралиан, Захариеви, Дечева, Христова.

– Работила е в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст, докладчик на сесия на Комитета за правата на човека на ООН в гр. Женева, Швейцария; докладчик на форум на Международната федерация по европейско право FIDE и много други.

 

  1. Павлина Панова показва високо социално съзнание, социална компетентност и разбиране на предизвикателствата на съвременния свят. Председателят на ВКС като представител на съдиите в страната трябва да има компетентно мнение по важните за обществото въпроси, защото както отбелязва и г/жа Бевърли Маклаклин – председател на ВС на Канада: „Кулата от слонова кост вече не е подходящ дом за съдиите”.

Доказателства за това качество на Панова е особеното й мнение по делото на ЕСПЧ „Вълков и други с/у България”:

ЕСПЧ приема, че таванът на пенсиите в България не нарушавал правата на жалбоподателите. Според Съда подобно законодателно решение е оправдано, защото преследвало легитимната цел да запази социалната стабилност чрез гарантиране стабилитета на пенсионната система. Съдия Павлина Панова задълбочено и категорично аргументира в особеното си мнение защо е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 и поставя и отговаря на въпроси, неразгледани от Съда. Според особеното мнение, ако тези лица са знаели, че въпреки високите си пенсионни вноски никога няма да могат да получат пълния размер пенсия, те вероятно е нямало да са упражнявали тези професии за такъв дълъг период от време, с цел да опазят здравето си. Съдия Панова отбелязва, че легитимната цел, а именно социалната справедливост, не би могла да бъде постигната, ако няма справедливост за отделния индивид.

Демократичен рефлекс и социална чувствителност се установяват и от реакцията на съдия Панова при професионалната й реакция при образуване на тълкувателно дело № 4/2014 г. по повод публичността на съдебните процеси по наказателни дела.

На финала на процедурата за избор на председател на ВКС, членовете на Висшия съдебен съвет трябва да се обединим разумно и отговорно около една от двете кандидатури на съдии от ВКС, като отдадем предпочитание на съдия Панова, защото тя в изключителна степен притежава посочените по-горе качества да изпълнява длъжността на председател на върховната съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела. Тя е независим съдия, притежава естествен авторитет и се ползва с доверието на съдиите от ВКС, има потенциал да допринесе за развитие и утвърждаване на Върховния касационен съд като призван да следи за еднаквото прилагане на закони от всички съдилища в България.

 

По повод с насрочената за 20-ти и 21-ви август публична демонстрация на системата за гласуване, действаща във Висшия съдебен съвет, на 18-ти август 5-ма членове на ВСС: Галина Карагьозов, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Елка Атанасова и аз внесохме следното становище:

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

От информации в електронните медии научихме, че са изпратени покани до представители на неправителствени организации и посланици на държави членки на Европейския съюз да присъстват, на 20 и 21 август 2014 г. от 10 часа, на публична демонстрация на системата за гласуване, действаща във Висшия съдебен съвет. Поканите са били изпратени още на 31.07.2014 г. и са подписани от един от членовете на Висшия съдебен съвет.
За провеждането на тази демонстрация на системата за гласуване, не е взето решение на Съвета или на някоя от неговите постоянни комисии.
За представянето членовете на колективния орган не са уведомени към момента на изпращане на поканите, а едва на 15.08.2014 г., след публикуване на информацията в медиите за насрочването му и по-голямата част от тях са в годишен отпуск и не биха могли да участват в него.
Посоченото е повод да заявим твърдата си позиция, че решенията, с които се ангажира Висшия съдебен съвет, следва да се вземат по предвидения в закона ред от колективния орган или от неговите постоянни комисии, съобразно тяхната компетентност и мандат, а не от отделни негови членове. Настояваме всички въпроси, които се отнасят до дейността на Висшия съдебен съвет като висш административен орган на съдебната власт, да се поставят на общо обсъждане, както законът повелява и всички членове да бъдат надлежно информирани.
Тестване като насроченото вече е извършвано в Съвета и ние не възразяваме против провеждането на публичен контрол над техническата система за гласуване, както и над всички действия на Висшия съдебен съвет. Считаме обаче, че такава демонстрация следва да се проведе след необходимата техническа подготовка, осигуряваща качествена проверка на надежността на системата за гласуване, в реална обстановка и в присъствието на всички членове на Висшия съдебен съвет.
Във връзка с поставения отново на дневен ред въпрос за техническата сигурност на системата за гласуване в Съвета, заявяваме, че независимо от нейната техническа сигурност тя принципно не може да гарантира едновременно, тайно и при равнопоставеност на кандидатите гласуване при избор, в случаите на участие на повече от един кандидат в изборните процедури.
Заявяваме, че нашата позиция, изразявана многократно през последните две години, е, че само вот с интегрална бюлетина може да гарантира законосъобразно гласуване – тайно, еднократно волеизявление, подлежащо на контрол, при спор за законосъобразност. Посоченото е особено важно, с оглед предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд и предстоящите множество избори на административни ръководители в органите на съдебната власт, при които следва да се осигури гласуване в пълно съответствие с Конституцията и законите на страната.

С уважение:
Галина Карагьозова
Юлия Ковачева
Камен Иванов
Елка Атанасова
Калин Калпакчиев

Предложения до Комисията по правни въпроси към ВСС във връзка с процедурата за избор на председател на ВКС

Предстои откриване на процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд. От съществено значение е по какви правила ще протече тя. Поради това публикувам текста на предложението до Комисията по правни въпроси на ВСС, заедно с мотивите и съображенията за конкретните изменения, внесено от мен и Камен Иванов.

ДО
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ ВСС

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Представям на Вашето внимание за обсъждане и дискусия Проект за изменение и допълнение на Процедурните правила за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, приети с решение на ВСС по протокол № 48/08.11.2012 г.

Необходимостта от промени в процедурните правила се налага по няколко причини. Изминалата повече от една година от приемането на правилата, както и проведените до момента процедури, показаха някои несъвършенства и празноти в правната уредба. Констатациите в доклада на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 22.01.2014 г. и техническият доклад към него са ориентир за подобряване на правилата. Както се отбелязва в доклада „макар и прозрачните процедури да са важни за правилното функциониране на държавните институции, формалните изисквания не винаги са достатъчни”1*. В техническия доклад се констатира, че „резултатите от ключови процедури за назначаване, особено такива за по-високи магистратски длъжности, продължават да бъдат източник на противоречия”2*.
В препоръките на доклада се сочи, че ВСС следва да развие последователна практика за прилагане на обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията, включително на висши длъжности. В този контекст изрично е акцентирано върху предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд.3*
Това са накратко най-съществените мотиви, които налагат предлаганите промени в Процедурните правила за избор на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор. Те са насочени към повишаване на действителната прозрачност на процедурата чрез засилено участие на съдиите от ВКС в процеса, както и активна проверка и оценка на данните за професионалните и нравствени качества на кандидатите.

Конкретните предложения за изменения и допълнения в Процедурните правила са следните:

Предлагаме изменение в наименованието на акта, като от него отпадне първата дума „процедурни”. Новото наименование на документа следва да бъде: „Правила за избор на председател на Върховния касационен съд, Председател на Върховния административен съд и главен прокурор”.
Съображения: Едновременната употреба в заглавието на акта на думите „процедурни” и „правила” представлява ненужно повторение, тъй като правилата съдържат описание на етапите от процедурата за избор на председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор. Останалите актове, които ВСС е приел: за избор на административни ръководители; за провеждане на конкурси; за командироване на съдии, прокурори и следователи; за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ и др., са наречени „Правила”, поради което изискването за еднаквост в наименованията налага всички актове на ВСС, с които се уреждат процедурни въпроси за прилагане на материалноправни разпоредби от ЗСВ, да се наричат по един и същи начин.

Промени в раздел І

§ 1. Създава се нова ал. 2 на чл. 1: „С приемането на решението за откриване на процедурата за избор се приема и профил на длъжността (описание на необходимите качества за заемане на длъжността). Профилът се основава на оценка за състоянието и нуждите на органа на съдебна власт и съдържа характерните особености на длъжността председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, и качествата, които кандидатите трябва да притежават.”

Съображения: Изработването профил на длъжността, за която се организира и провежда конкурсната процедура, осигурява предвидимост и действителна прозрачност. Подготовката и приемането на подробно описание на професионалните и нравствени качества, необходими за успешно справяне с изискванията на длъжността (профил), предполага Висшият съдебен съвет да е направил предварителен анализ за състоянието на орана на съдебна власт, за чието ръководство се организира конкурсната процедура. Професионален анализ на дейността и състоянието на Върховния касационен съд, Върховния административен съд е полезен не само, за да се отчете изминалият мандат на председателя с неговите достижения и недостатъци, но също така в решителна степен ще спомогне за вземането на рационалното и принципно решение за това какъв професионалист и с какви качества е нужен за справяне с функциите на председател на върховната съдебна инстанция. За разлика от председателите на инстанционните съдилища председателят на върховен съд трябва да притежава специфични качества, които да съответстват на особеното място, което заемат върховните инстанции в системата на съдебната власт. За да се гарантира доверие и високо качество на избора необходимите качества трябва да бъдат предварително описани в профил на длъжността.
Изискването за профил на съдийските длъжности многократно е подчертавано в редица документи на организации в структурата на Съвета на Европа и Европейския съюз.4*

§ 2. Създава се нова ал. 2 на чл. 2: „Съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да предлагат кандидатури за председател на съответния съд, които предоставят на членовете на ВСС и министъра на правосъдието, с оглед упражняване на правомощието им по предходната алинея.”

Съображения: При провеждането на избор на председател на ВКС и ВАС е необходимо да се гарантира, че кандидатите познават работата в съответния съд, процедурите му за действие и имат реален опит в тяхното прилагане.
Същевременно председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд трябва да се ползват с изключителното доверие на върховните съдии. Това е гаранция за високо ниво на професионализъм и интегритет, тъй като професионалната подкрепа на съдиите от върховната съдебна инстанция придава допълнителна легитимност на избора на председател.
За да се гарантира, че кандидатите за председател имат познание за работата на съда и се ползват с доверието на съдиите, е необходимо да се предвидят, в рамките на закона, форми на участие на съдите от върховните съдилища в процедурата за избор. Това е така, защото избраният за председател на върховен съд трябва да познава издълбоко конституционната роля, същността на функциите и установените правила на работа в съда, а съдиите от ВКС и ВАС най-добре знаят, кой наистина познава работата им.

По този начин се обезпечава, че ще бъде избран най-достойният кандидат; такъв, който в най-висока степен отговаря на законовите изисквания за заемане на поста и на обществените очаквания на този пост да застанат само хора с доказана компетентност и безупречен морал.
Зачитането на волята на съдиите от върховните съдилища дава възможност да се избере председател, чийто авторитет е признат и безспорен вътре в съда, т.е. след провеждане на избора съответният върховен съд ще продължи да изпълнява функциите си без скандали и сътресения, които биха възникнали при избор на неподходящ кандидат. Отговорност на всяка държавна институция, включително и на ВСС, е да гарантира стабилност и приемственост в работата на институциите.
Показателен в това отношение е начинът, по който е уредено участието на съдиите от върховните съдилища в процеса на номиниране и избор на председатели в страните от Европейския съюз. В доклад на Мрежата на председателите на върховните съдилища на страните от Европейския съюз 5* от 2010 г. е разгледана в сравнителноправен порядък процедурата за назначаване на председателите на върховните съдилища в страните от Европейския съюз. Така например в Полша назначението на председателя на Върховния съд се извършва от президента на републиката измежду кандидатите, номинирани по време на Общото събрание на съдиите от Върховния съд. Като при всички положения, кандидатите се избират измежду съдиите от Върховния съд. Идентична е правната регламентация за избор на председател на Върховния съд на Латвия. В Люксембург назначението се извършва от Великия херцог на Люксембург по предложение на Общото събрание на Върховния съд. Общото събрание предлага три кандидатури и на практика се избира този кандидат, който е посочен на първо място в списъка. В Португалия председателят се избира чрез тайно гласуване от съдиите от Върховния съд.
В Полша, Латвия, Словакия и други държави от ЕС председателят задължително се избира измежду съдиите от Върховния съд.
Като се има предвид законодателната уредба и установената практика по назначенията в редица европейски държави, може да се направи изводът, че участието на съдиите от върховните съдилища при номиниране и избор на председателя на съда е начин за гарантиране на висока легитимност на процедурата за определяне на най-висшата длъжност в съдебната власт, чрез прилагане на конкретни мерки за прозрачност и отчетност.

Промени в раздел ІІ

§ 3. Нови ал. 2 – 5 на чл. 4:
(2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС (КПЕПК) събира и анализира данните, съдържащи се в публичните регистри и други достоверни източници на информация. Комисията може да изисква допълнителни документи от други държавни органи и отговори на въпроси от кандидатите. Кандидатите имат право да присъстват в заседания на комисията, когато се обсъждат свързани с тях обстоятелства. За заседанията на комисията се води протокол, който се публикува на сайта на ВСС при спазване на изискванията на ЗЗЛД и ЗЗКИ.
(3) В работата на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” могат да участват в качеството на наблюдатели представители на съответните съсловни магистратски организации (съсловните организации на съдиите участват при избора на председател на ВКС и ВАС, а тези на прокурорите и следователите -при избор на главен прокурор). Наблюдателите нямат право на глас, но имат право да поставят въпроси и да изразяват писмени становища и заключения, които се прилагат към окончателния доклад на комисията.
(4) Магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза могат да изразяват становища за притежаваните нравствените качества от кандидатите и в тази връзка да правят искания за събиране на материали и за проверка на определени обстоятелства. Становищата и резултатите от проверките се включват в окончателния доклад на комисията.
(5) В четиринадесетдневен срок преди изслушването на кандидатите пред ВСС Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС изготвя доклад, в който отразява резултатите от извършените проверки по ал. 2 и ал. 4. Докладът се оповестява на интернет страницата на ВСС.

Нови ал. 2-5 на чл. 6:
(2) Комисията по предложенията и атестирането събира и анализира данните, съдържащи се във всички достъпни и достоверни публични източници на информация относно притежаваните от кандидатите професионални качества. Кандидатите имат право да присъстват в заседания на комисията, когато се обсъждат свързани с тях обстоятелства. За заседанията на комисията се води протокол, който се публикува на сайта на ВСС при спазване на изискванията на ЗЗЛД и ЗЗКИ.
(3) В работата на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) могат да участват в качеството на наблюдатели представители на съответните съсловни магистратски организации (съсловните организации на съдиите участват при избора на председател на ВКС и ВАС, а тези на прокурорите и следователите – при избор на главен прокурор). Наблюдателите нямат право на глас, но имат право да поставят въпроси и да изразяват писмени становища и заключения, които се прилагат към окончателния доклад на комисията.
(4) Магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза могат да изразяват становища за притежаваните професионални качества от кандидатите и в тази връзка да правят искания за събиране на материали и за проверка на определени обстоятелства. Становищата и резултатите от проверките се включват в окончателния доклад на комисията.
(5) В четиринадесетдневен срок преди изслушването на кандидатите пред ВСС КПА изготвя доклад, в който отразява резултатите от извършените проверки по ал. 2 и ал. 4. Докладът се оповестява на интернет страницата на ВСС.

Съображения: Както се отбелязва многократно в докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, с цел да изгради доверие в институциите си, България трябва да натрупа практика решенията за назначенията, включително на висши постове във властта, да се извършват в съответствие с ясните стандарти за професионални качества и етика. В последния доклад от януари 2014 г., като положителна практика в дейността на ВСС, се посочва отварянето на процедурите за назначаване на висши магистрати за обществеността.6* Същевременно в техническия доклад от януари 2014 г. се подчертава, че редица ключови процедури за назначение са показали, че разрешаването на въпроси, свързани с почтеността, продължава да бъде предизвикателство за участващите институции.7* В този смисъл създаването на специални разпоредби, които регламентират изрично дейността на КПА и КПЕПК за извършване на активни проверки и оценка на всички данни, отнасящи се до професионалните и нравствени качества на кандидатите за председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, дава възможност за: на първо място, за по-активно и пряко въвличане в процеса на избор на магистратите посредством възможността за участие като наблюдатели на представители на магистратските съсловни организации, но също и за по-нататъшно отваряне на процедурите за избор за обществото и гражданите чрез възможността на магистратите и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, активно да участват в процедурата, като отправят искания за проверки и изразяват обосновани становища за професионалните и нравствени качества на кандидатите.
Чрез участието на магистратите и представителите на гражданското общество ще се обезпечи почтеността, легитимността и външната убедителност на процедурата за избор на най-висшите представители на съдебната власт.
Допълнителен аргумент в подкрепа на новите разпоредби в чл. 4 и чл. 6 от раздел ІІ на Правилата е съществуването на подобна уредба в Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2-4 ЗСВ. В раздел ІІІ от правилата (чл. 11-12) е предвидена дейността на КПА за проверка за наличието на високи професионални качества на кандидатите, а в раздел ІV, чл. 13-14 е предвидена дейността на КПЕПК за проверка за наличието на високи нравствени качества на кандидатите. Сходни по съдържание проверки се предлагат и в новите ал. 2-5 на чл. 6 и новите ал. 2-5 на чл. 4 от Правилата за избор на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор.

§ 4. Нов чл. 11: „Допуснатите кандидати за председател на ВКС и ВАС се изслушват от съдиите от съответния върховен съд. Изслушването се провежда не по-късно от седем дни преди датата на провеждане на избора от ВСС, като кандидатите представят своите виждания за изпълнение на длъжността. Съдиите могат да поставят въпроси към кандидатите и да изразяват становища за представянето им. За изслушването се води протокол, който се оповестява незабавно на интернет страницата на ВСС и е на разположение на членовете на ВСС при провеждане на събеседването и обсъждането, непосредствено преди избора.”

Съображения: Освен пред Висшия съдебен съвет кандидатите за председател на ВКС и ВАС трябва да представят и пред върховните съдии своите виждания за изпълнения на длъжността и за функционирането на върховните съдилища. Съдиите от върховните съдилища са тези, които най-добре познават спецификата в дейността на върховните съдебни инстанции, респективно те могат да дадат най-компетентното професионално становище за качествата, които трябва да притежава председателят на съда. Изслушването пред върховните съдии е най-силната гаранция за прозрачност и доверие в процедурата за избор на председател. Именно поради това в голяма част от страните от Европейския съюз е предвидена процедура за вземане на мнението на съдиите при провеждане на избор за най-висшата длъжност в системата на правосъдието.
Така например в Хърватия, Кипър, Финландия, Словения, Нидерландия председателят на Върховния съд се назначава от президента, но преди това се изслушва позицията на Общото събрание на съдиите от Върховния съд. В тези държави председателят задължително се избира измежду съдиите от Върховния съд. Подобно е положението и в Ирландия, Литва, Гърция, Швеция. В Нидерландия назначението се извършва измежду съдиите от Върховния съд, като съдиите предлагат кандидат. До този момент правителството винаги се е съобразявало с това предложение.8*
Изслушването на кандидатите за председател на ВКС и ВАС от съдиите в съответния съд съответства на вече приети подобни правила от ВСС. Изслушването на кандидатите за председатели на съдилища от съдиите от съответния съд е предвидено като възможност в чл. 8, ал. 2 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт, приети с решение на ВСС по протокол № 10 от 14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по протокол № 11 от 12.03.2014 г.

Промени в раздел ІІІ

§ 5. – Допълнение в ал. 1 на чл. 3: „както и за извършените проверки и заключения за притежаваните от кандидатите професионални качества.”
Нова ал. 2 на чл. 3 от този раздел: „Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС докладва на ВСС за резултатите от извършените проверки за притежаваните от кандидатите нравствени качества.”

Съображения: В допълнение към доклада на Комисията по предложенията и атестирането, който съдържа само информация за постъпилите предложения, документите и материалите към тях, за да се гарантира информираният и обоснован избор, членовете на ВСС трябва да разполагат с подробна информация за извършените проверки и резултатите от тях относно всички факти и обстоятелства, свързани с притежаваните от кандидатите професионални и нравствени качества. Представянето на докладите на КПА и КПЕПК, в които се съдържа информация за извършените проверки и резултатите от тях, ще подпомогне членовете на ВСС при задаването на въпроси по чл. 5, раздел ІІІ, при обсъжданията на качествата на кандидатите и в крайна сметка при формиране на окончателното становище за това кой е най-подходящият кандидат за заемане на длъжността председател на ВКС и ВАС.

Промени в раздел ІV

§ 6. В раздел ІV се създават разпоредби за гласуване с интегрални бюлетини:

Чл. ….. Когато в избора участват повече от един кандидат, гласуването се провежда с бюлетини.
Чл. …. Висшият съдебен съвет приема решение за избор на „Комисия по избора”, в състав от ………. души, от състава на членовете на съвета. Комисията определя от своя състав председател.
Чл. ……(1) Допуснатите кандидати се изписват в бюлетината по азбучен ред.
(2) От администрацията на Висшия съдебен съвет се изготвят 25(двадесет и пет) броя бюлетини на бял, непрозрачен лист.
(3) След изслушване на всички кандидати всеки член на Висшия съдебен съвет получава от член на комисията по избора по една бюлетина и един бял непрозрачен плик.
(4) Всеки член на съвета отразява своя вот чрез отбелязване със знака „Х” със син химикал, пред името на предпочитания кандидат, в обособена за това част от заседателната зала, и я поставя в бял, непрозрачен плик. Наличието на символи, различни от „Х”, думи, изрази, зачертавания или подчертавания прави бюлетината недействителна.
(5) Гласуването се извършва чрез пускане на плика в урна пред комисията по избора.
(6) Всеки гласувал член на съвета удостоверява същото с подпис, положен в нарочен списък пред председателя на комисията по избора и напуска залата.
(7) Изборът завършва след гласуване на всички присъстващи членове на съвета.
Чл. …. (1) След приключване на гласуването комисията по избора отваря урната и изсипва съдържанието върху заседателната маса за започване на преброяването.
(2) След завършване на работата си комисията по избора съставя протокол за резултатите от проведеното тайно гласуване, който се подписва от всички членове. В протокола се отразяват:
– началото и краят на гласуването;
– броят на участвалите в гласуването членове, съобразно приложения списък и този на отсъстващите;
– броят на пуснатите бели пликове и броят на извадените от тях бюлетини;
– броят на недействителните бюлетини и на празните пликове;
– полученият резултат за всеки кандидат.
Чл. …. Председателят на комисията по избора обявява публично резултатите от гласуването и името на избрания кандидат.

Съображения: Съгласно чл. 173, ал. 8 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване.
Тайното гласуване при участие на повече от един кандидат в процедурата следва да се проведе с бюлетини, по следните съображения:
Вотът е позитивен и за избран се счита този от кандидатите, за когото са гласували „за” повече от 2/3 от членовете на Съвета.
Правилото е, че всеки член на Съвета има право и задължение да гласува „за” само за един кандидат.
При гласуване с интегрална бюлетина всеки от членовете на Съвета прави еднократно своя положителен избор за един от няколкото кандидата.
При този начин на гласуване кандидатите са равнопоставени, т.к. волята на членовете се формира свободно и независимо единствено на база представянето им в хода на процедурата и оценката на професионалните им и личностни качества и не се влияе от резултатите от гласуването за другите кандидати.
Възможна е проверка на резултатите от гласуването – налице е протокол на изборната комисия с приложени бюлетини от гласуването. Без значение дали тази проверка ще бъде извършена от Върховния административен съд (при преценка за допустимост на оспорването), от Президента на РБ, който е оторизиран да подпише указ за назначаването на избрания кандидат или от Конституционния съд при евентуална преценка за конституционосъобразност на избора.

При последователно гласуване на кандидатите с електронната система, независимо от избрания подход на подреждането им – по азбучен ред, по постъпване на предложенията или чрез жребий:
1. Не се гарантира равнопоставеност на кандидатите, т.к. само за първия от тях (без значение как е определена поредността) членовете на Съвета формират волеизявлението си единствено съобразно представянето му, а за всеки следващ оказва въздействие полученият резултат от предходното гласуване.
2. Не е възможна проверка при наличните три опции на електронната система „за”, „против” и „въздържал се” дали е спазено изискването всеки от членовете на Съвета да е гласувал само веднъж „за” като условие за действителност на волеизявлението.
3. Не е възможна проверка на резултатите от гласуването от заинтересованите лица и от органите, участници в административното производство.

В случай, че не се приеме предложението за гласуване с бюлетини, предлагаме алтернативен вариант на разпоредбата на чл. 1 от раздел ІV на Правилата:
„Всеки от кандидатите за административен ръководител се подлага на гласуване според поредността на постъпване на заявленията, чрез електронната система за гласуване. Всеки член на ВСС има право да гласува „за” само за един кандидат.”

Уважаеми колеги, моля след като се запознаете с предложенията за изменение в Процедурните правила за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, приети с решение на ВСС по протокол № 48/08.11.2012 г. да предложите проекта за изменение на Правилата за обсъждане и приемане от Висшия съдебен съвет.

С уважение:

1. ……………….

(К.Калпакчиев)

2. ……………….

(К.Иванов)

1* Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, т. 2.1 Реформа на съдебната система: независимост, етика и отчетност, с. 4.
2* Работен документ на службите на Комисията: технически доклад , т. 2.2.1 Назначения повишения, с. 5
3* Доклад на ЕК, с. 4
4* В Становище № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии, § 51 се сочи, че що се отнася до най-високите постове и най-вече този на председател на съд, за да осигури прозрачност и отчетност на избора, направен от назначаващия орган, Съветът на съдебната власт трябва официално да разпространи общ профил, съдържащ характерните особености на съответната длъжност и качествата, които кандидатът трябва да притежава.
5* Докладът е приет на проведен колоквиум в Дъблин, 19 март 2010 г. и е представен от проф. Клаус Толксдорф – председател на Федералния върховен съд на Германия.
6* Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, т. 2.1 Реформа на съдебната система: независимост, етика и отчетност, с. 2.
7* Работен документ на службите на Комисията: технически доклад , т. 4.2 Почтеност в съдебната власт, с. 12
8* Докладът е приет на проведен колоквиум в Дъблин, 19 март 2010 г. и е представен от проф. Клаус Толксдорф – председател на Федералния върховен съд на Германия, с.11

Анализ на натовареността на председателите на съдилища и техните заместници (март, 2014 г)

Ролята на председателите на съдилищата е от важните въпроси, които се обсъждат в рамките на дебатите за промяна на администрирането на съдебната власт. Формалната и неформалната им власт често се използва не за издигане на авторитета на правосъдието и за подобряване на неговото функциониране, а като лост за прокарване на нелегитимни интереси. Утвърждаването на концепцията за председателя на съда като „пръв между равни” налага преосмисляне на неговия статус. Защо председателите трябва да гледат дела и защо това има решаващо значение за възможността им да изпълняват правомощията си – на тези въпроси се опитва да даде отговор анализът на натовареността на председателите на съдилища.

Тъй като темата за ролята и правомощията на председателите на съдилища е част от дискусиите за съдебната реформа, предлагам за публикуване анализа на натовареността на председателите и предложенията за задължителна регулация. Публикуването цели да се помогне на професионалното обсъждане чрез повишаване на информираността на съдиите, тъй като те трябва да имат решаващата дума по тези въпроси.

Съдържанието на анализа се свежда до обосноваване на основното положение, че, за да могат да изпълняват успешно своите най-съществени правомощия, председателите на съдилища трябва да разглеждат дела. Анализът представя кратък преглед на нормативното положение на председателите; фактическото състояние с натовареността на председателите, което е изведено на основа на информация, предоставена от самите председатели през 2013 г.; предложения за задължителна регулация на натовареносттна на председателите и заместник-председателите на съдилищата, според инстанционното ниво.

Към момента анализът е приет, но предстои утвърждаването на предложението за регулация. Именно поради това участието на съдиите в дискусията е наложително, за да се преодолее със съвместни усилия действащия порочен модел на администриране на съдилищата.

А Н А Л И З

НА

НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СЪДИЛИЩАТА

И ТЕХНИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ

Март, 2014

 

 

I.НОРМАТИВНА УРЕДБА И ФАКТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СЪДИЛИЩА И ТЕХНИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) са уредени правомощията на общите събрания на съдилищата, както и на председателите на районите, окръжните, административните, специализирания наказателен, военните и апелативните съдилища. По сходен начин в чл. 80, ал. 1, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 106, ал. 1 от ЗСВ за отделните видове съдилища е предвидено, че председателят на съответния съд участва в съдебни заседания и председателства съдебни състави от всички отделения. Наред с осъществяване на общо административни и организационни функции, председателят на съда има качество на съдия, който е длъжен да разглежда дела. По отношение на председателите на окръжните и апелативните съдилища дори е въведено допълнително изискване да председателстват съдебни състави от всички отделения. Посоченото задължение, регламентирано в чл. 86, ал. 1, т. 5 и чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е необходимо, за да могат председателите да имат информация за цялостната дейност на съответния съд, което има значение за успешното изпълнение на правомощията им по закон. Като имат преки и подробни наблюдения върху работата по различните видове дела, а също и като лично разглеждат и решават дела, председателите могат да изпълняват пълноценно и ролята си на професионален авторитет в съда, който при наличие на затруднения или противоречия в съдебната практика на съдиите да предприеме подходящите действия. Тези действия може да са свързани с организиране на обучения, професионални обсъждания и дискусии по спорните въпроси от съдебната практика, изготвяне на становища за подпомагане на тълкувателната дейност на върховните съдилища. Освен аргументите на закона, съществуват и други причини, за да се изисква от председателите да разглеждат съдебни дела.

От една страна не трябва да се подценяват задълженията и дейността на председателя, свързани с общото организационно и административно ръководство на съда. Подробното разглеждане на правомощията на председателите на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, регламентирани в чл. 80, чл. 86 и чл. 106 от ЗСВ, дава основание за няколко извода:

Председателите на съдилищата имат компетенции по отношение на съдебните служители. Те назначават и освобождават съдебните служители, но практическата работа по планиране на дейността, организация и ръководство на съдебните служители се осъществява от съдебния администратор, а там където такъв не е назначен, от административния секретар на съда.

Голяма част от правомощията на председателя на съда са свързани с изготвяне на справки, доклади и обобщена информация за дейността на съда. В тази си дейност председателят е подпомаган от съответните съдебни служители – съдебни статистици и деловодители при координацията на съдебния администратор.

Друга част от правомощията на председателя са свързани с организация на квалификацията на съдиите, провеждане (свикване и ръководство) на общото събрание на съдиите, проверка на организацията на дейността на съдиите от долните инстанции, обобщаване на практиката на съдилищата от съдебния район с оглед установяване и преодоляване на противоречива съдебна практика. Този кръг от правомощия на председателя на съда са най-съществената част от дейността му. Пълноценното и ефективно изпълнение на така описаните задължения изисква председателят на съда добре да познава практиката на съдиите от съответния съд, а за председателите на окръжния и апелативния съд – да познават и съдебната практика на съдиите от целия съдебен район. Осъществяването на правомощията несъмнено налага председателят на съда да участва със собствен доклад в съдебни заседания.

Същевременно, дейността на председателите по администриране на съдилищата се подпомага от назначените с тази цел специализирани съдебни служители – съдебни администратори и административни секретари, чиито правомощия са уредени в Правилника за администрацията на съдилищата (Правилника). Според чл. 4, ал. 1 от Правилника, съдебният администратор ръководи администрацията на съда. В чл. 5 от Правилника подробно се регламентират правомощията на съдебния администратор, които покриват изцяло функционирането на администрацията и общата организация на дейността на административната дейност в съда. Наред с длъжността на съдебния администратор в много от съдилищата са назначени и административни секретари. В Правилника е заложен принципът за взаимозаменяемост на съдебния администратор и административния секретар – чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 2. Общото разглеждане на правомощията на съдебния администратор и административния секретар позволява да се направи извод, че, като цяло те осъществяват дейността по организация и управление на административната дейност в съда.

Според чл. 168, ал. 1 от ЗСВ при осъществяване на дейността си председателят на съда се подпомага от заместник. В отделните районни, административни, окръжни и апелативни съдилища, броят на заместниците на председателя е различен. Няма установено по нормативен ред или с решение на ВСС правило, което да урежда броя на заместниците на председателя в зависимост от големината на съответния съд, броя на съдиите и отделенията в него, броя на съдебните служители или други критерии. В практиката е установено заместник-председателите на съда да ръководят и съответните отделения в съда – наказателно, гражданско и търговско. Освен че изпълнява функциите на председателя в случаите на неговото отсъствие (чл. 168, ал. 6 от ЗСВ), заместник-председателят на съда разпределя между съдиите от отделението образуваните нови съдебни дела, както и извършва други, изрично възложени му от председателя, дейности по организация на работата в съда.

В ЗСВ, както и в приетите от ВСС правила и решения, липсва задължителна уредба на въпроса за натовареността, с която следва да работят председателите и заместник-председателите на съдилищата. С решението на ВСС по протокол № 25 от 1 юли 2010 г. е препоръчано на административните ръководители на съдилищата да спазват следното процентно съотношение на индивидуална натовареност към общата натовареност на съда, съобразно инстанционните нива:

 

– на всички административни ръководители в районните съдилища минималният процент дела, които всеки един от тях следва да разглежда, да бъде от 50 % до 80 % ;

– на всички административни ръководители в районните съдилища със седалища в областните градове минималният процент натовареност да бъде 50 % ;

– на всички административни ръководители в окръжните и апелативни съдилища минималният процент натоварване с дела да бъде 50 % .

Същественото е, че решението на ВСС от 2010 г. има препоръчителен характер, което е довело до налагането и съществуването на противоречива и разнопосочна практика по неговото приложение. Освен това, извън регулация е останала натовареността на заместник-председателите на съдилища, което също е довело до различни практики в отделните съдилища.

Различната и често пъти необосновано намалена натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилища е повод за напрежение и недоволство сред съдиите. Както се установява от практиката на ВСС, при провеждане на конкурсите за избор на председатели на съдилища, един от често обсъжданите въпроси с кандидатите се отнася до процента на натовареност с дела, на който работят председателите и техните заместници. При извършване на плановите проверки на Инспектората към ВСС (ИВСС) се правят констатации за нееднаква практика в съдилищата по отношение на натовареността с дела на председателите и заместник-председателите на съдилищата. Заповедите, с които се определя намален процент на натовареност, не са мотивирани и съобразени с действителната ангажираност на председателите с дейността по общо организационно и административно ръководство на съответния съд. Пример за непоследователната практика в съдилищата при определяне на действителната натовареност на заместниците на председателите се съдържа в констатациите по Акт за резултатите от извършена планова проверка на ИВСС в Окръжен съд – Велико Търново по граждански и търговски дела. Както се установява от констатациите в акта, освен неравномерната натовареност между съдиите, намалената натовареност на заместник-председателя води и до нарушения, свързани с принципа за случайното разпределение на делата в окръжния съд. На лист 83-86 от споменатия акт на ИВСС е установено, че „поради техническа невъзможност в ползваната програма не може да се заложи процент натовареност, поради което се е наложило през 2009 г. на заместник-председателя на съда да се определи намалена натовареност по видове дела – разглеждане на един вид и изключване от други видове граждански и търговски дела”. По нататък в акта се сочи, че изключването на заместник-председателя от разглеждане на определен вид дела води до нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, както и до неравномерно натоварване на съдиите от съответните отделения на съда. Същевременно се дава пример, че в другите съдилища в апелативния район, включително в апелативния съд, всички заместници на председателя разглеждат дела при пълна натовареност от всички формирани групи дела при случайното разпределение.

Така очертаното нормативно и фактическо състояние на натовареността на председателите на съдилища и техните заместници води до извода, че в отделните съдилища в страната съществува различна практика относно тяхната натовареност с разглеждане на дела, както и че, като цяло, тази практика не е в съответствие с решението на ВСС от 2010 г.

 

ІІ. КОНСТАТАЦИИ ЗА НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ В СЪДИЛИЩАТА ПО ИНСТАНЦИОННИ НИВА

През 2013 г. Комисията по анализ и отчитане на натовареността в органите на съдебната власт (Комисията) взе решение да извърши проверка за спазването на решението на ВСС по протокол № 25 от 1 юли 2010 г. Въз основа на посоченото решение Комисията изиска от всички съдилища актуални данни за натовареността на председателите и заместник-председателите. Систематизираната информация, получена от всички апелативни, окръжни, районни и административни съдилища, а също и от специализираните и военните съдилища, позволява да се направят следните констатации:

1. В апелативните съдилища са налице различни практики по отношение на натовареността на административните ръководители.

На председателя на АС-Варна дела се разпределят в случаи на отводи на другите съдии от съда, както и когато не може да се формира състав в някое от трите отделения на съда. Според данните, изпратени от АС-Пловдив, председателят е с натовареност 27,19%, спрямо средната натовареност на съдиите в съда. През 2012 г. председателят на АС-Бургас е имал 45 % натовареност спрямо своите колеги в съда. Единствено в АС-Велико Търново е издадена заповед, която определя натовареността на председателя на съда – по 30% от въззивните граждански и търговски дела и по 60% от частните въззивни търговски и граждански дела. През 2011- 2013 г. председателят на АС-София е имал натовареност 0% от въззивните наказателни дела от общ характер, 20% от въззивните частни наказателни дела и 100% от въззивните частни дела с предмет съдебен контрол върху мерките за процесуална принуда. Според събраната информация председателят на Апелативния специализиран наказателен съд е с 50% натовареност.

Разнородна е практиката и по отношение на натовареността на заместник-председателите на апелативните съдилища: заместник-председателите на АС-Бургас и АС-Велико Търново са със 100% натовареност; заместник-председателите на АС-Варна и АС-София са със 70% натовареност. По различен начин е определена натовареността на заместник-председателите на АС-Пловдив: председателят на наказателното отделение е с 98% натовареност; председателят на гражданското отделение е с 58% натовареност; председателят на търговското отделение е със 70% натовареност.

С изключение на АС-Велико Търново, в нито един от апелативните съдилища не е издадена заповед, която да определя намаления процент на натовареност на председателите и заместник-председателите на съда.

Пълните данни за апелативните съдилища могат да се видят в Приложение № 1.

2. Изключително разнообразна е фактическата картина по отношение на натовареността на председателите и заместник-председателите на окръжните съдилища.

В някои от окръжните съдилища председателите определят своята натовареност с различен процент по отделни групи дела. Така председателят на ОС-Видин разглежда 80% от въззивните граждански дела и частните граждански дела, 100% от първоинстанционните търговски дела, обезпечения на бъдещ иск, осиновявания, произход, несъстоятелност, запрещения и жалби по Закона за търговския регистър. Председателят на ОС-Враца разглежда 50% от първоинстанционните наказателни дела и 100% от въззивните наказателни дела. Председателят на ОС-Пловдив разглежда между 25% и 100% от различните видове обособени групи дела.

В други окръжни съдилища председателите разглеждатпо 100% от всички видове дела. Това са председателите на ОС-Ловеч, ОС-Монтана, ОС-Плевен, ОС-Русе, ОС-Сливен, ОС-Търговище, ОС-Шумен. Някои от председателите на окръжни съдилища разглеждат дела на 50% натовареност – ОС-Разград, ОС-Смолян, ОС-Стара Загора, ОС-Благоевград (60% от първоинстанционните и второинстанционни граждански дела), ОС-Варна, ОС-Кюстендил,ОС-Ямбол, ОС-София и ОС-Хасково.

По данни от справката председателят на СГС не получава нови дела, като след довършване на разпределените дела преди да заеме длъжността административен ръководител (месец юни 2011 г.), ще бъде на натовареност 25% от делата.

В голяма част от окръжните съдилища заместник-председателите работят на 100% натовареност – ОС-Благоевград, ОС-Бургас, ОС-Враца, ОС-Добрич, ОС-Кърджали, ОС-Кюстендил, ОС-Разград, ОС-Русе, ОС-Силистра, ОС-Сливен, ОС-Смолян, ОС-Стара Загора, ОС-Търговище, ОС-Шумен и ОС-Ямбол. В по-малка част от окръжните съдилища заместник-председателите са натоварени по около 70% от определени групи дела – ОС-Ловеч, ОС-Монтана, ОС-Перник, ОС-Пловдив, ОС-Варна и ОС-Велико Търново.

Заместник-председателите на СГС работят на 25% натовареност, като на заместник-председателя и ръководител на административното отделение е възложено да се произнася по искания по ЗСРС, както и разглежда 25% от частните граждански дела.

В повечето от окръжните съдилища има издадени заповеди, с които се определя процентът на натовареност на председателите и заместник председателите. Липсват данни за издадени заповеди в окръжните съдилища в Благоевград, Специализирания наказателен съд, Видин, Кърджали, Плевен, Силистра, СГС

Всички данни за натовареността на председателите и заместник председателите на окръжните съдилища са дадени в Приложение № 2.

3. Натовареността на председателите и зам.-председателите на административните съдилища варира между 50% и 100%.

За 22 административни съдилища в справките е посочен твърд среден процент дела, които се разпределят на председателите, като за 11 от тях той е 50% (Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Ямбол), за София-град е 30%, за Хасково – 40%, за София-област – 56,47%, за Монтана – 64%, за Кюстендил, Пазарджик и Сливен – по 70%, и само за Добрич, Плевен, Разград и Силистра (до 01.10.2012 г.) председателите са на 100% разпределение.

За председателите на останалите 6 административни съдилища се посочват различни проценти разпределение по различни групи или отделни видове административни дела: за Благоевград – в някои групи до 50%, в някои групи 100%; за Велико Търново – 70% от първоинстанционните дела и 60% от всички касационни; за Перник – 100% за касационни наказателни дела, частни и касационни граждански дела от административен характер и по 60% от административен характер дела; за Русе – 40% от административните дела и 100% по касационните дела; за Смолян – 50% административни дела и 100% касационни административно-наказателни дела; за Търговище – по 50% в някои видове, в други – 100%.

Заместник-председателите на 20 от административните съдилища са на 100% разпределение (Благоевград, Велико Търново, Враца, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол и София-област). За останалите 8 административни съдилища, в 4 от които няма заместник-председатели, разпределението е: 70% – за Варна, 80% – за Пловдив, а с най-нисък процент на разпределение (50%) е заместник-председателят в Административен съд София-град. Единствено за заместник-председателя на Административен съд Бургас се посочва различен процент разпределение в различни групи, като то е 100% по административно-наказателни дела, и 75% от административните дела.

Прави впечатление, че само в Административен съд София-град посоченият процент и за председателя (30%), и за заместник-председателя (50%), е най-нисък от всички 28 административни съдилища. Този съд е и със най-голяма натовареност сред административните съдилища (30,80 броя дела месечно на един съдия). С почти същата натовареност е Административен съд Перник (30.77 бр.), където председателят е на 100% разпределение по касационните дела и 60% по останалите дела, а заместник-председателят е със 100% натовареност по всички дела.

В повечето от административните съдилища има издадени заповеди, с които се определя процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Кърджали, Ловеч, Монтана, Русе, Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол. В административните съдилища в Благоевград, Варна, Кърджали, Кюстендил и Стара Загора има издавани и вътрешни правила. За председателя на Административен съд Видин разпределението от 50% е взето с решение на Общото събрание на съдиите от 19.02.2007 г. Липсват данни за издадени заповеди или вътрешни правила в административните съдилища в Добрич, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Сливен, Смолян, Хасково, София-град и София-област. Изрично е посочено от административните съдилища в Пловдив и Враца, че няма издавана заповед, свързана с процента дела, който се разпределя на председателя и на заместник-председателя.

Всички данни за натовареността на председателите и зам.-председателите на административните съдилища са дадени в Приложение № 3.

4. Натовареност на председателите и заместник председателите на районните съдилища.

Процентът разпределени дела от всички постъпления в съответния районен съд за председателите на 113 районни съдилища: 100% – в малките съдилища с ниска натовареност /29 районни съдилища/, 50% – в 11 районни съдилища, а в останалите варират по различните групи дела с различен процент до 90%. В РС-Димитровград до 1.03.2013 г. председателят е бил с разпределение от 23.28% за всички постъпили дела и 0.42% на база общо постъпили граждански дела.

От всички 113 районни съдилища 81 съдилища са без заместници. От останалите 33 съдилища в 15 зам.-председателите са с участие в разпределението 100%, в 13 съдилища – с участие между 60 – 90%.

Участието в разпределението на постъпленията на председателя на РС-Дулово е 38%, участието на зам.-председателя – 36%. В този съд съдиите са общо трима и съдът е от средно натоварените в страната – 34.14 % към постъпленията.

В районните съдилища с най висока натовареност за 2013 г.: РС – София /68.45%/ – председателят не участва в разпределението, довършва разпределените му до избора дела, а зам.-председателят, ръководител на НО – 50%, зам.-председателят и ръководител на І ГО – 50% искови производства и 30% заповедни производства, зам.-председателят и ръководител на ІІ ГО – 50% искови и 20% заповедни производства, зам.-председателят и ръководител на ІІІ ГО – 60% за искови и 30% заповедни ръководства, ръководителят на Бюро „Съдимост” – 60%; РС – Перник /55.08%/ – председателя е със 100% натовареност по всички наказателни дела с изключение на НАХД в които не участва и на 100 % по заповедните производства, а зам.-председателят и ръководител на ГО – 100% натовареност по гражданските дела; РС – Варна /55.08%/ – председателят е с 40% по НОХД, НЧХД и НЧД без делата по чл. 243 НПК, зам. председателят и ръководител на ГО – 60% искови и 100% заповедни, без обезпечения, зам.-председателят и ръководител на НО – 60% по трите групи дела без делата по чл. 243 НПК; РС – Бургас /52.46%/ – председателят е със 100% споразумения по НОХД, 50% по всички останали наказателни дела без ЧНД от досъдебно производство и всички съдебни поръчки, зам. председателят и ръководител на НО – 60% от всички наказателни дела, зам.-председателят и ръководител на ГО – 60% искови производства и всички съдебни поръчки. В РС – Пловдив /47.58%/ председателят е на 100% дела по ЗЗДетето, и се произнася по всички искания за данни по ЗЕС и по всички частни тъжби по чл. 247 ал. 1 т. 2 НПК, зам.-председателят и ръководител на ГО – 50% облигационни искове, 100% дела по ЗОДОВ и 100% граждански съдебни поръчки, зам.-председателят и ръководител на НО – 100% НОХД с определени подгрупи: непълнолетни, бързи производства, незабавни производства, 100% ЧН – кумулации, режим на зачитане, кумулации и веществени доказателства и др, 50% НЧХД, НАХД и други подгрупи, и 100% по делата за разкриване на банкови тайни, зам.-председателят, ръководител на БО – 100% по делата по чл. 23 СК и чл. 50 СК и 50% по всички останали дела в БО.

От всички районни съдилища – част от тях посочват като основание за процента натовареност издадени заповеди, други – вътрешни правила, трети съдилища не посочват основание. В РС – Троян, който е с общо 5 съдии, разпределението на делата на председателя /20 – 100% по видове дела/ и на зам.-председателя /40 – 100% по видовете дела/ е определено с решение на Общото събрание.

Всички данни за натовареността на председателите и заместник председателите на районните съдилища са дадени в Приложение № 4.

5. Натовареността на председателите на двете специализирани съдилища – Апелативен специализиран наказателен съд и Специализиран наказателен съд, е заложена в програмата за случайно разпределение на делата на 50%, а на зам.-председателя на СНС – на 100%.

В справката от АСНС се посочва, че е спазено препоръчителното решение на ВСС от 2010 г. и няма изрично издавана заповед за неговото прилагане. Липсват данни за СНС по отношение на това дали е издавана или не такава заповед.

Следва да се има предвид, че специализираните съдилища функционират реално от 01.01.2012 г.

Данните за натовареността на председателя на АСНС, на председателя и зам.-председателя на СНС са дадени в Приложение № 5.

6. По отношение на военните съдилища към м.март 2013 г., когато са събирани данните за процента дела, определен за административните ръководители и техните заместници в случайното разпределение на дела, препоръчителното решение на ВСС от 2010 г. е спазено, независимо дали самото решение е било известно на военните съдилища или не.

Председателите на военните съдилища и на Военно-апелативния съд са с различно заложен процент за разпределение, вариращ между 50% и 100%, а именно: председателят на ВС-Сливен е със заложени 100%; на ВС-Варна – 75%; на ВС-Плевен и ВоАС – с по 50%. Посочено е в справката от ВС-Пловдив, че със заповед от 2010 г. на председателя е определен минимум от 50%, но реално през 2012 г. процентът разпределени дела е 70%.

Заместниците на административните ръководители във военните съдилища, както и във Военно-апелативен съд, участват на 100% в разпределението на постъпващите дела.

В справката от ВС-Варна се посочва, че не са получавали препоръчителното решение на ВСС от 2010 г., поради което изрична заповед във връзка с неговото изпълнение не е издавана, а процентът за разпределение на дела между съдиите, зам.-председателя и председателя е регламентирано с вътрешни правила. От ВС-Сливен посочват, че няма изрично издавана заповед във връзка с решението на ВСС от 2010 г. От ВС-Плевен представят заповед от 2011 г., с която са актуализирани вътрешните правила за случайното разпределение на делата. От ВС-Пловдив представят заповед от 2010 г., с която е заложен минимум 50% за административният ръководител, като изпращат и справка за реално разгледаните и свършените от него дела, от която е видно, че за 2012 г. са му разпределени 70,1% от общо постъпилите в съда дела.

От ВС-София не са постъпвали данни по отношение на това какъв процент дела се разпределят на административния ръководител и на неговия заместник и издавана ли е заповед във връзка с изпълнение на препоръчителното решение на ВСС от 2010 г.

Данните за натовареността на председателите и зам.-председателите на военните съдилища са дадени в Приложение № 6.

 

ІІІ. ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЯ НА ВСС ЗА УНИФИЦИРАНЕ НА НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ
И ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА АПЕЛАТИВНИТЕ, ОКРЪЖНИТЕ, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ И РАЙОННИТЕ СЪДИЛИЩА.

 

  1. Констатациите, направени по-горе за натовареността на председателите и техните заместници в съдилищата от съответните инстанционни нива, показват, че са налице различни практики, които водят до заобикаляне на решението на ВСС по протокол № 25 от 1 юли 2010 г. Проблем сам по себе си е препоръчителният характер на цитираното решение на ВСС. За да се осигури по-добра регулация на натовареността в съдилищата, ВСС следва да определи по задължителен начин каква да бъде натовареността на председателите на съдилища и техните заместници. За да се даде възможност и да се съобрази спецификата и особеностите на всеки съдебен орган, както и досега е целесъобразно процентът на натовареност на председателите с дела да се определи с минимална граница. Принципно свръхрегулацията на дейността в съдилищата не е добра управленска практика, но опитът до момента сочи, че липсата на задължителна регламентация на натовареността на председателите със съдебни дела води до различна практика, несъобразена с целите на разпоредбите на ЗСВ.

  2. Анализът показа, че в по-голяма част от съдилищата не са издадени нарочни заповеди, които да определят процента на натовареност с дела на председателите и заместник-председателите. Показателен факт, е че след отправеното запитване от комисията по натовареност на ВСС, в някои от съдилищата такива заповеди са издадени.

  3. Установява се от констатациите, че в част от съдилищата процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите се определя не като цяло за всички постъпили дела за разглеждане от съответната материя, а се определя като процент натовареност в определени групи от делата, обичайно от частни производства, които са бързо ликвидни и се отличават с по-малка фактическа и правна сложност. По този начин се симулира изкуствена натовареност. Това обстоятелство налага в решение ВСС да определи процент на натовареност на председателите и заместник-председателите, който да се отнася да всички групи дела, които са обособени в системата за случайно разпределение на делата.

  4. Фактическото положение в отделните съдилища по отношение на натовареността с дела на председателите и техните заместници водят до извода, че при определяне на конкретния процент на разпределени дела, не се отчитат относимите обективни фактори – големината на съдебния орган, броят на съдиите и съдебните служители, наличието на съдебен администратор и/или административен секретар, обемът на специфичната административна дейност. При анализа на данните за съответните районни, окръжни, административни, апелативни съдилища, включително и относно броя на съдебните служители се забелязва необяснима диспропорция между съдилища с еднакъв или близък брой съдии и съответния им брой служители. Например в РС Стара Загора при 20 съдии има 51 съдебни служители, а в РС Велико Търново при 18 съдии има 39 съдебни служители, в РС Троян при 5 съдии има 20 съдебни служители, а в РС Петрич при 10 съдии има 28 съдебни служители. Този неравномерност налага в бъдеще извършване на задълбочен преглед на съотношението на броя съдии и съдебни служители, с оглед равномерното и справедливо разпределение на ресурсите между съдилищата в страната. За целите на настоящия анализ се приема, че следва да се определи минимален процент натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилищата по инстанционни нива, който да е съобразен с броя на съдиите и съдебните служители в съответния орган на съдебната власт, тъй като от това в голяма степен е зависим обемът на административната дейност. Данните за броя на съдиите и съдебните служители в отделните съдилища по нива са посочени в Приложение № 7. В рамките на минималната граница на натовареност, председателят и заместник-председателят следва да определят конкретния процент на натовареност от постъпващите за разпределение дела, като се мотивират със специфичните обстоятелства, определящи обема на административната работа в съответния орган на съдебната власт.

  5. Доброто решение за регулиране и унифициране на натовареността с дела на председателите и техните заместници е определяне от ВСС на процент на натовареност, който да дава минимална граница за съответните инстанционни нива – апелативни, окръжни, административни, военни, специализиран наказателен и районни съдилища. В рамките на минималната граница всеки председател следва да определи своята и на заместниците си натовареност от постъпващите в съда дела от всички групи в системата за случайно разпределение. В мотивите на заповедта председателят трябва да посочи конкретни обстоятелства, свързани с обема на административната дейност, които налагат определения процент на натовареност. Препис от заповедта следва да се изпраща на ВСС, който периодично да обобщава и анализира практиката по този въпрос. Този начин на регулиране на натовареността на председателите и техните заместници от една страна осигурява унификация на практиката в отделните съдилища, а от друга страна позволява съобразяване с конкретните условия във всеки съдебен орган.

Въз основа на изложените констатации и направените изводи, Комисията по анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебна власт при ВСС предлага на Висшия съдебен съвет да приеме следното решение:

  1. Председателите и заместник-председателите на съдилищата да участват в разпределението на всички групи дела в програмата за случайно разпределение.

  2. Процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилищата да се определя с мотивирана заповед на председателя на съда, в която конкретно да се отчита обемът на административната дейност в съответния орган на съдебна власт.

  3. Определя следния минимален процент на натовареност на председателите и заместник-председателите при разпределение на постъпващите в съдилищата съдебни дела, както следва по съответните инстанционни нива:

    1. За апелативните съдилища:

  • с щатна численост до 20 съдии и до 30 съдебни служители – 70% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 40 съдии и над 30 до 50 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 80 % натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 40 до 70 съдии и над 50 до 70 съдебни служители – 40% натовареност на председателите и 50% натовареност на заместник-председателите;

    1. За окръжните съдилища (вкл. военни съдилища и специализиран наказателен съд):

  • с щатна численост до 20 съдии и до 45 съдебни служители – 70% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 40 съдии и над 45 до 60 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 40 до 80 съдии и над 60 до 110 съдебни служители – 50% натовареност на председателите и 80% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 80 до 200 съдии и над 110 до 400 съдебни служители – 30% натовареност на председателите и 50% натовареност на заместник-председателите;

 

    1. За административните съдилища:

  • с щатна численост до 10 съдии и до 40 съдебни служители – 100% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 10 до 20 съдии и над 40 до 60 съдебни служители – 80% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 35 съдии и над 60 до 90 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 80% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители – 40% натовареност на председателите и 70% натовареност на заместник-председателите;

 

    1. За районните съдилища:

  • с щатна численост до 5 съдии и до 20 съдебни служители – 100% натовареност на председателите и заместник-председателите;

  • с щатна численост над 5 до 10 съдии и над 20 до 35 съдебни служители – 90% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 10 до 20 съдии и над 35 до 60 съдебни служители – 80% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 35 съдии и над 60 до 80 съдебни служители – 70% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 80 до 150 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 80% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 70 до 200 съдии и над 150 съдебни служители – 30% натовареност на председателите и 50% натовареност на заместник-председателите.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Таблици с обобщени данни от представените справки за заложения % в програмите за случайно разпределение на делата на председателите и зам.-председателите:

на апелативните съдилища – Приложение 1;

на окръжните съдилища – Приложение 2;

на административните съдилища – Приложение 3;

на районните съдилища – Приложение 4;

на специализираните съдилища – Приложение 5;

– на военните съдилища /към м.март 2013 г./ – Приложение 6.

Брой на съдиите и съдебните служители по съдилища – Приложение 7.

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 48 other followers