КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СЪДИЙСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

 

В брой 24/16.06.2016 г. на списание „Икономист“ публикувах текст, в който разглеждам елементите на съдийското самоуправление като средство за противодействие на бюрократично-олигархичния модел за управление на съдебната власт:

В началото на месец юни във Варшава се проведе годишното общо събрание на европейската мрежата на съдебните съвети. Център на дискусиите беше основното предизвикателство пред съдебната власт в страните от Централна и Източна Европа – противодействието на опитите за подчиняването й от изпълнителната власт, политическите партии и други нелегитимни центрове на власт. Съдебните съвети, които са се утвърдили като основна организационна форма за управление на съдебните системи в голяма част от бившите социалистически страни са изправени пред опасността от превръщането им в трансмисия на партийно-олигархични интереси, вместо в гаранти на съдебната независимост. Част от порочния модел за поддържане на съдебната власт в зависимост е концентрирането на властови правомощия в партийно овладяни съдебни съвети и назначавани от тях председатели на съдилища, образуващи мрежа на влияние, задушаваща всеки опит за независимо и автентично съдийско участие в решаването на съществените въпросите за управление на правосъдието.

Средството за обезвреждане на така описания бюрократично-олигархичен капан се нарича съдийско самоуправление. Деконцентрацията на власт в съдебната система и насочването й към съдиите има решаващо значение за изграждането и възпитанието на културата на независимост в страните, излизащи от продължителни тоталитарни режими. В България, както и в други бивши социалистически страни, съдебните съвети, макар и с демократична форма, при липса на нормално функциониращи демократични институции и свободни медии[i], не могат да осъществят основната си роля на защитник на съдебната независимост и се превръщат в лесна плячка на партийно-олигархичните интереси. Пример за това как действа на практика симбиозата между делегитимиран и зависим съдебен съвет и  клонирането на зависимости при избора на председатели на съдилища е проведената миналата седмица от съдийската колегия на ВСС процедура за избор на председател на окръжен съд в голям областен град. Единственият кандидат беше избран въпреки наличието на фрапиращи и неопровергани факти за корупционно поведение при разпределение на делата и липса на качества за изпълнение на длъжността. Логичното обяснение – клониране на зависимости.

Като вземем за отправна точка европейския контекст може да си обясним защо миналата седмица Висшият съдебен съвет отказа да подкрепи предложенията на министъра на правосъдието за промени в Закона за съдебната власт. Основното възражение, отправено от председателя на Върховния административен съд, беше срещу въвеждането на елементи на съдийското самоуправление. В проектозакона се предвижда овластяване на общите събрания на съдиите за решаването на съществени въпроси, свързани с добрата организация и администриране на правосъдието в съдилищата. На общите събрания на съдиите се предоставя възможност да предлагат кандидати за председатели на съдилищата, както и да ги изслушват и да изразяват становища по кандидатурите. Това правомощие несъмнено ще доведе до придаване на допълнителна съдийска легитимност на председателя, което е гаранция за повишено доверие при изпълнение на функциите му. Особено важно е правото на общите събрания да определят състава на колегиите, броя на отделенията и тяхната специализация. Справедливото разпределение на работата между съдиите и въвеждането на разумна специализация са условие за добро качество на правосъдието. Досега разпределението на съдиите по отделения беше в изключителната власт на председателя на съда. В това отношение следва да си припомним, че в мандата на настоящия председател на Върховния административен съд, той еднолично промени специализацията на отделенията и техния състав, което е сериозна предпоставка за натиск върху съдиите и за заобикаляне на случайния принцип за разпределение на делата, а оттам и за навлизане на корупционни практики. С предвижданите промени тази власт на председателя се ограничава, което в голяма степен оправдава съпротивата на мнозинството във ВСС срещу законопроекта.

Логически свързано с правомощието да определя състава и специализацията на отделенията е правомощието на общите събрания да предлагат председателите на отделения, както и да изслушват и дават становище на предложените от председателя заместник-председатели на съда. Основната задача на председателите на отделения и на заместник-председателите е свързана с осигуряване на доброто администриране в отделението, включително и извършване на случайното разпределение на делата.  Лишаването на председателите от още един сериозен лост за влияние, особено при разпределение на делата, среща сериозния им отпор, намерил израз в изказването на председателя на ВАС и подкрепилото го мнозинство във ВСС.

В първоначалния проект за изменение на ЗСВ, изготвен от екипа на министър Иванов се предвиждаше въвеждане на принципа на споделената отговорност за управлението на съдилищата между председателя и общото събрание. Идеята беше 1/3 от съдиите във всеки съд да могат да обсъждат и да вземат решения и по въпроси от изключителната компетентност на председателя. Принципът, макар и в смекчен вариант, се съдържа и в предлагания сега от министерството на правосъдието законопроект. Това даде повод по време на обсъждането на проекта в заседанието на ВСС да се чуе репликата, че даването на повече власт на общите събрания ще доведе до „неконтролирана анархия”. Представата за съда като казарма, в която действа принципът на единоначалието, показва пълно неразбиране на основните принципи на съдебната независимост и правовата държава. Повече от естествено е съдиите заедно и при общо съгласие да определят правилата за най-доброто администриране на правосъдната дейност в рамките на съдебната институция. Индивидуалната независимост на всеки съдия и гаранциите за нейната защита изключват йерархичната структура на съда, която стимулира вътрешни зависимости и влияния от страна на старшите или висшестоящи съдии. В този смисъл увеличаването на властта на общите събрания, включително при определяне на натовареността на председателите, условията за командироване на съдии, дава силни гаранции за укрепване на индивидуалната независимост на съдията, респективно води до намаляване на формалната и неформална власт на председателя.

Защо е важно укрепването на съдийското самоуправление?

Опитът от изминалите 25 години показва, че моделът на съдебните съвети, възприет и в България, показва тежки дефекти: корпоративизъм, самозатваряне, фаворизиране и непотизъм при съдийските назначения. Според изследователите на формите на управление на съдебните системи проф. Михал Бобек и Дейвид Кошар от Масариковия университет в Бърно, Чехия, европейският модел на съдебните съвети, възприет от страните в преход, е довел до законодателно уреждане институционалната независимост на съдиите или по-скоро до безконтролна власт на някои от висшите съдии, но много малко до укрепване на индивидуалната съдийска независимост и смелост.[ii] Средството за противодействие на формата на управление на съдебната власт, която възпроизвежда зависимост на съдиите, е възлагането на голяма част от  правомощията, свързани с администриране на правосъдието на самите съдии. В тази посока са всички идеи за овластяване на общите събрания за сметка на председателите на съдилищата, намерили отражение в настоящия проект за изменение на ЗСВ. Проявление на съдийското самоуправление са и тази част от предложенията в проекта за изменение на ЗСВ, които предвиждат възлагане на съществената част от подготовката на кадровите решения на комисии, съставени от съдии. Така например в комисията по атестирането и конкурсите преобладаващото мнозинство са съдии, избрани от пленумите на двете върховни съдилища; конкурсите за повишаване и достъп до съдийската професия също ще се провеждат от комисии, съставени в мнозинството си от съдии, избрани по списък от общите събрания на съответните съдилища.

Възприемането на идеите на съдийското самоуправление в ЗСВ реално ще застраши бюрократично-олигархичния модел за управление на съдебната власт, поради което лицата и потребителите на тази порочна система оказват упорита съпротива. В ход е сценарий за бламиране на проекта или за неговото окончателно осакатяване, и решението на ВСС от миналата седмица е само етап от плановете за запазване на съдебната власт в зависимост.

[i] Пример от последните дни, показващ проблеми със свободата на словото в България е уволнението на водещия журналист от националното радио Лили Маринкова и липсата на сериозна реакция срещу този произвол.

[ii] Michal Bobek, David Kosar, Global Solutions, Local Damages: A Critical Study in Judicial Councils in Central and Eastern Europe, College of Europe, Departament of European legal studies, 07/2013

 

ЗАПЛАХИ ЗА СЪДЕБНАТА НЕЗАВИСИ-МОСТ

 

В брой 19/13.05.2016 г. на списание „Икономист“ публикувах текст, в който разглеждам някои от актуалните опасности пред съдебната независимост. Противодействието на тези опасности е свързано с възможностите за утвърждаване на културата на независимост чрез изграждане на модерна и демократична прокуратура, както и укрепване на водещата роля на съдията при решаването на конфликти и възстановяване на мира и доверието в обществото и местните общности:

След влизане в сила на измененията в Конституцията и Закона за съдебната власт, както и с осъщественото фактическо разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии, заплахите за съдебната независимост не са отпаднали.

Първата заплаха за съдебната независимост, а оттам и за укрепване на правовата държава, произтича от нереформираната прокуратура от тоталитарен (съветски) тип. В този смисъл германският изследовател проф. Бруно Шьонфелдер изразява своите наблюдения, че българските прокурори продължават да имат изключително широки правомощия и обществеността все още ги счита за ключови фигури в процеса на правораздаване, както и, че в системите от съветски тип прокурорът играе ролята на „куче-пазач“, което упражнява надзор над всички сфери на дейност в обществения живот.1 Сходни по смисъл са и констатациите в становище от 16 март 2009 г. на Венецианската комисия: “прокурорите запазват елементи на правомощия, типични за традиционния съветски модел на прокуратура”, а тези дни председателят на комисията Букикио заяви в София съвсем ясно защо е опасен съществуващият у нас модел на „тотална“  и безконтролна прокуратура: „Съветският модел на прокуратурата трябва решително да се отхвърли, той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване.“

Открояващата се тенденция в демократичното развитие на прокурорската институция в правовите държави, към която трябва да е ориентирана и България, е нейното установяване основно като орган на наказателното преследване и освобождаването й от всички други допълнителни задачи и най-вече тези, свързани с контрол за спазване на законите от всички правни субекти в обществото.

Прокуратурата в България запазва все още квазисъдебни функции, които са в нарушение на изискванията на чл. 6 ЕКПЧ за безпристрастен съд, осигуряващ гаранциите на справедливия процес по смисъла на Конвенцията, за което държавата ни е осъждана от съда в Страсбург неведнъж (особено показателно е решението по делото Zlinsat, spol.S.P.O. v. Bulgaria). Общият надзор за законност, осъществяван от прокуратурата произтича от концепцията за социалистическата прокуратура като орган, упражняващ надзор за законност във всички области на живота.2 Липсата на съдебен контрол върху правомощията на прокурора по чл. 145 ЗСВ (регламентиращ т.нар. надзор за законност) създава основателна опасност „редица конфликти между държавата и гражданите да се решават не от съдебен орган, както изисква Европейската конвенция, а от прокурорска власт.”3 Предложените от министъра на правосъдието миналата седмица изменения в ЗСВ не ограничават правомощията на прокурора по чл. 145 ЗСВ, които му позволяват да осъществява надзор върху цялата администрация в държавата, без надлежен съдебен контрол, нито премахват т.нар. предварителни проверки, които са се доказали като безконтролен механизъм за оказване на нерегламентиран натиск върху граждани и юридически лица.

            В Конституцията и ЗСВ не се предвидиха надеждни процедури за търсене на отговорност от главния прокурор. Липсва ясна концепция и последователни текстове в новия проект на ЗСВ за разхлабване на йерархичната хватка, в която е стегнат редовият прокурор, така че той да може самостоятелно да взима решението си по конкретни преписки и да носи отговорност за това. Прекомерно силната фигура на главния прокурор представлява заплаха за независимостта на съдебната власт. Не са изключение случаите, в които, по инициатива на прокуратурата се провеждат предварителни проверки и се образуват наказателни производства срещу съдии, чиито решения са станали неудобни за силните на деня.

Втората, макар и по-невидима, опасност пред съдебната независимост се корени в неукрепналата култура на независимост, както сред българските съдии, така и сред гражданите и висшите представители на другите власти.

Трябва ясно да се подчертава, че съдията не е държавен служител, който брани интересите на държавата, нито бездушен чиновник, който прилага сляпо законите.  През последните десетилетия системата на кариерно развитие, дисциплинарната дейност и оценката на работата на съдията не стимулират изграждането и развитието на дух и култура на независимост. Напротив, проверките на инспектората към ВСС, както и дисциплинарната дейност на ВСС, наложиха по отношение на работата на съдиите подход, насочен към механично изчисляване на процесуални срокове, без да се държи сметка за качеството на съдебните актове и за удовлетвореността на гражданите и страните по делата. Поради това въведената наскоро система за отчитане на натовареността в съдилищата, която отчита сложността на делата и характера на съдийския труд, следва да бъде развивана и усъвършенствана.

Важно е да се насочат усилията на съдиите към създаване на система и механизми, които да отчитат качеството на правосъдието при съобразяване на мнението на гражданите, адвокатите и другите участници в правосъдната дейност.

Особено съществена за възпитаване на културата на независимост е ролята на обучението и образованието на съдиите. Националният институт на правосъдието като независим център за съдебно обучение има решаващо участие при селекцията и развитието на личността на съдията. Защото, както сочи видният български юрист  проф. Любен Диков: „Най-голямата гаранция за злоупотреблението с всеки принцип, можем да кажем за правилното приложение даже и на за­кона, лежи в личността на съдията. Доброто познаване на закона изобщо на правото, схванато с всичките му източници, не е обаче достатъчно, за да развие всестранно съдията. Широко познаване на живота, човещина и тънко развито правно чувство, това са необходи­мите качества, които трябва да притежава всеки добър съдия. Нам трябват съдии, които основно да знаят законите, които обаче хуманно, с усъвършенстван такт и с чувство на социална справедливост да ги прилагат и по този начин да усъвършенстват правото и да обслужват на самия обществен живот.“

Ролята на съдията, като независим пазител на ценностите на справедливото и доброто, трябва да се разглежда и чрез отношенията му с местните общности. В много от демократичните държави през последните десетилетия се развива и прилага концепцията за съд в общността, който е фокусиран върху решаването на проблеми на уязвимите членове на местната общност. Още повече, че помирителната традиция на българския съд от преди 1944 г. с полюбовните, мировите, общинските съдилища и съдилищата за маловръстни, ни дава солидна основа, която може да бъде адаптирана в сегашната практика.

Все по-ясно се разбира от българските граждани, че изграждането на независим съд и правова държава не се постига само чрез промяна в законите. Необходими са усилия и грижа за възпитаване на култура на независимост. Част от този процес са изграждане на модерна и демократична прокуратура, както и утвърждаване на водещата роля на съдията при решаването на конфликти и възстановяване на мира и доверието в обществото и местните общности.

  1. Шьонфелдер, Бруно, Независимост на съдебната система в България: измамен блясък и неволи, 2010 г., с. 12, „Съдебно право“, sadebnopravo.bg
  2. Ангелов, А., Общ надзор на прокуратурата в Народна република България, 1958, с. 4
  3. Чинова, М., Прокуратурата като орган на съдебната власт, сп. Съвременно право, бр. 6/1996 г., с. 28

 

Как българските съдии са отчитали натовареността в началото на ХХ век

В статията на Атанас Хитов „Нещо по деятелността на Софийския окръжен съд“, публикувана в сайта „Съдебно право“, е представен начин за отчитане и анализиране на натовареността на съдиите от Софийски окръжен съд за периода 1910 г. – 1916 г. на база на необходимото време за написване на различните съдебни актове. Авторът Атанас Хитов е роден в гр. Сливен през 1851 г. От 1878 г. до 1882 г. следвал в Юридическия факултет на университета в Одеса. Като се завърнал в България, отначало бил помощник-прокурор при Върховния съд в Източна Румелия, а от 1887 г. до смъртта си през 1919 г. – съдия във Върховния касационен съд.

Още в първите десетилетия след Освобождението българските съдии са осъзнали, че независимостта от политическата конюнктура и партизанските борби е насъщно условие за наличие на доверие в правосъдието. Затова са настоявали за въвеждане на несменяемостта на съдиите като важна гаранция за независимост. Ефективността на правосъдието,  разбирана не само като бързина, но и като качество на работата, е била стремеж на съдиите. Както се отбелязва в статията: „Условията, при които работи българският съдия, са може би единствени и при тях никой чужд съдия, освен българският, не би могъл и не би се съгласил да работи. Нека се забележи, че ако всички тези лоши условия не бъдат напълно премахнати, злото ще продължава да съществува и спъва деятелността на съда, от което единствено ще страдат интересите не само на отделните личности, които непосредствено чакат защита на интересите си от съда, а вследствие на тая непълна и спъната деятелност ще страдат и ще се накърняват най-висшите интереси на обществото.” За да повишат ефективността на правосъдието, усилията на българските съдии от началото на ХХ век са били насочени към изследване на натовареността, съобразно естеството и особеностите на съдийската работа.  Стремежът е бил да се определи необходимият щат на съдиите според обективно измерената натовареност на съдилищата. Още тогава съдите са осъзнали, че времето, което е необходимо за качествено осъществяване на работата, е в основата на измерване и отчитане на натовареността.

Статията показва здравата традиция, вече повече от столетие, българските съдии да отстояват ценностите на независимото и добро правосъдие. В този дух, знаменателен е и финалът на статията: „Мнозина говорят, че публичната власт нямала авторитет и била безсилна; ний се чудим, че тя още не е напълно дискредитирана. Силата на публичната власт е изключително в добре организираните съдилища и напълно самостойните съдии; дезорганизират ли се съдилищата, крахът на публичната власт е естествено последствие.”

Статията може да видите тук: Нещо по деятелността на Софийския окръжен съд

ПРАВИЛАТА ЗА ОЦЕНКА НА НАТОВАРЕНОСТТА НА СЪДИИТЕ – ОСНОВА НА МОДЕЛ, ОТЧИТАЩ СЛОЖНОСТТА НА ДЕЛАТА И ОСОБЕНОСТИТЕ В РАБОТАТА НА СЪДИЯТА

  

През месец март 2013 г. публикувах текст за първоначалните методологически въпроси, на които трябваше да дадем отговор при стартирането на изследването за натовареността на съдиите. В началото на месец април 2016 г. влязоха в сила Правила за оценка на натовареността на съдиите, които са основата на модел за отчитане и анализ на натовареността на съдиите, изграден на следните водещи принципи: измерване на тежестта на делата въз основа на тяхната фактическа и правна сложност, отразена във времето, което се изразходва за тяхното разглеждане и приключване; отчитане на допълнителните дейности, които извършват съдиите, извън разглеждането и приключването на делата (обучение, работа като съдия-наставник, участие в етични и атестационни комисии, работни групи и т.н.); определяне на граници на разумната натовареност на съдиите, отчитащи годишното разполагаемо време за работа на един съдия и психо-физическите възможности на човешката личност; отчитане и анализ на натовареността на съдиите и съдилищата въз основа не само на количеството (броя) дела, а и на времето, което е било необходимо за тяхното разглеждане и решаване.

Разработеният модел за оценка на натовареността на съдиите е: първият по рода си в България; възприема водещите в Европа и САЩ принципи за оценка на натовареността на съдиите; подлежи на усъвършенстване и развитие, което е заложено в приетите от ВСС Правила.

Представям накратко основните положения на действащите от 01.04.2016 г. Правила за оценка на натовареността на съдиите.

1.Основни положения на Правилата

1.1. Методологията на модела за оценка на натовареността на съдиите:

Бяха проучени различни практики в рамките на ЕС и САЩ за измерване и регулиране на натовареността на съдиите. Основен възприет подход при управление на съвременните съдебни системи е т.нар. претеглена стойност на делата, т.е. определяне на диференцирана оценка, отчитайки сложността и времето, необходимо за разглеждането и приключване на различни видове дела. При тази система на всяка група дела се дава (присъжда) определено тегло/коефициент, който отчита необходимото време за разглеждането и приключването им. Определените коефициенти за тежест на групите дела са съотносими помежду си. Работната натовареност на един съдия или определен съд може да се изрази във времева мярка (минути/часове), съотносима към разполагаемото работно време на един съдия или сумарното работно време на всички съдии в съответния съд. Системи за измерване на тежестта на делата, чрез определяне на тегла/коефициенти на делата (известни и като модели за оценка на натовареността и претеглена натовареност) към момента се използват в над 30 американски щата, както и в някои страни в Европа, сред които Австрия, Германия, Нидерландия и Швейцария. За различните модели за отчитане на натовареността и за разпространението на метода на  претеглената стойност на делата, информация се съдържа и в публикуваната наскоро статия на Камий Джонски и Даниел Манковски „Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите” – публикувана в бр.6/02.12.2014 г. на International Journal for Court Administration, както и на сайта „Съдебно право“.

През месец юни 2013 г. беше изработена и приета от ВСС Методология за провеждане на емпирично изследване за определяне на тежестта на отделните видове съдебни дела. Методологията беше обсъждана и приета, преди това от работната група към Комисията по натовареност, в която участват съдии от всички инстанционни нива на съдилищата от цялата страна. През 2014 г. се проведе пилотно изследване в 32 съдилища. В края на месец юли същата година стартира и основното емпирично изследване на натовареността на съдиите, в което бяха поканени всички съдии от административните, апелативните, окръжните и районните съдилища, включително и специализираните съдилища. Разработената методология беше консултирана с различни експерти на различни етапи от осъществяването на изследването и беше оценена като надеждна система за набор на информация и анализ на натовареността на съдиите в България. През декември 2014 г. в София беше организирано посещение на експерти по измерване на натовареността от Националния център за щатските съдилища (НЦЩС), които оцениха дейността на етапа на събиране на данните и стратегията за анализ на времевите стойности получени от емпиричното изследване. Според представената предварителна оценка на дизайна на изследването и разработването на система за измерване на натовареността в съдебната система на Република България, изготвена от Матю Клайнман и Браян Дж. Остром от Национален център за щатските съдилища (НЦЩС) през януари 2015 г. „текущите усилия за разработване на система за измерване на натовареността в съдебната система на Република България представлява амбициозен проект в контекста на целия Балкански регион. Възприетият от Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност подход представлява модел, който може да бъде приложен от всички останали страни в региона, които обмислят възможността за разработване на собствени системи за определяне на натовареността“.

1.2. Провеждане на емпиричното изследване и оценка на резултатите от него:

Проведеното през 2014-2015 г. изследване на натовареността на съдиите е първото по естеството и мащаба си не само в България, но и в региона. То представлява, в основната си част, количествена регистрация на времето, необходимо за разглеждане и приключване на различни видове дела. Изразходваното време е фокус на изследването и на изградената система за оценка на натовареността. Изходна позиция на работната група от съдии към ВСС и на подпомагащия изследователски екип (включващ статистик, социолог и експерт по емпирични проучвания) е, че разглеждането и решаването на различни видове дела изисква различно време и усилия от страна на съдиите, т.е. делата се различават по своята сложност.  А сложността може да бъде изразена чрез времето, което се отделя за разглеждането и решаване на дела от различен вид, което включва всякакви интелектуални, административни и друг вид усилия, необходими за приключването на всяко съдебно дело. В този смисъл и натовареността на един съдия или отделен съд  може да бъде измервана само ако се вземат предвид естеството и сложността на разглежданите дела.  Предварително делата, които се разглеждат от съдилищата, бяха разделени на групи, хомогенни по своята процесуална същност, материално основание и предполагаема сложност (предмет на изследването са повече от 300 групи, включващи административни, наказателни, граждански и търговски дела). Много съдии от цялата страна, от различни съдилища, участваха в определянето на групите дела. На базата на тези групи бяха събрани данни за времето, необходимо за разглеждане и приключване на делата. Цялата информация беше събрана с онлайн анкетна карта, т.е. лесно достъпна и удобна за попълване. Това все пак изискваше усилия от страна на съдиите – те отделиха време, за да оценят своята, иначе рутинна професионална дейност. Линкове към анкетните карти бяха пратени на всички съдии по електронна поща. ВСС събра електронните адреси на близо 2000 съдии (на практика почти всички съдии от различните видове и инстанционни нива на съдилища). Тази анкетна карта беше разработена със съдействието на съдиите от работната група. Това беше мащабна дейност, в която участваха самите съдии. Забележителното е, че в попълването на анкетните карти се включиха 60% от съдиите в България (участвалите съдии са над 1100 в цялата страна, от всички видове и инстанционни нива на съдилищата), които предоставиха собствената си оценка за необходимите им времеви ресурси и съответно сложността на делата, на базата на опита си с разглеждането и приключването им. В изследването съдиите описаха по процесуални етапи времето, изразходвано за решаване на 10 000 конкретни дела, тъй като наказателните и административни съдии описваха конкретни данни за последното приключено от тях дело.

Резултатите от проведеното емпирично проучване за тежестта на делата са надежден източник на информация за фактическата и правна сложност на отделните видове дела. Това е така, тъй като: в изследването участваха над 60% от съдиите в България; резултатите от проучването се подложиха на критична оценка от фокус групи от съдии, включително от съдии от ВКС и ВАС, които, съобразявайки се с получените резултати, одобриха финалното подреждане на групите дела, предвид тяхната тежест (времева стойност, след това превърната в коефициент за сложност на делата от съответната група). Идентичният емпиричен и изследователски подход беше приложен към т.нар. допълнителни дейности на съдията и работа като административен ръководител, чиито времеви стойности са определени в Правилата като абсолютни стойности на годишна база.

 

2.Определяне на индивидуалната натовареност на съдията.

2.1. Годишно разполагаемо време на съдията

В правилата се регламентира начинът на изчисляване на годишното разполагаемо време на съдията за разглеждане и приключване на дела. Това време се определя като от общото годишно работно време (252 дни, равняващи се на 2016 часа) се приспадне времето, което съдията отделя за т.нар. допълнителни дейности (определени от изследването средно годишно на съдия по 170 часа) и осредненото време на нормативно определения годишен отпуск (30 дни, равняващи се на 240 часа). При така посочените изчисления се получава общо разполагаемо време на съдията за разглеждане и приключване на дела – 1600 часа.

За съдиите, които осъществяват административни функции – председатели и заместник-председатели на съдилища се определя намалена натовареност, която може да се заложи в системата за случайно разпределение на делата, на базата на намалената им годишна разполагаема времева стойност.

2.2. Коефициенти за тежест на делата и индивидуална натовареност на съдията

В правилата изчерпателно са изброени коефициентите за тежест на административните, наказателните, гражданските и търговските дела. Коефициентът за тежест на делата е първичен измерител на натовареността и се равнява на средното необходимо време за разглеждане и приключване на делата от различен вид при отчитане на фактическата и правната им сложност.

Коефициентите за тежест са определени в резултат на представително и проведено по всички правила емпирично изследване и след одобрение от фокус групи, съставени от опитни съдии. Конкретните стойности на коефициентите отразяват работа на съдиите по делата към определен момент. Динамиката на законодателството и правосъдната дейност налага периодичното преразглеждане на цифровите изражения на коефициентите. Затова в Правилата е предвидено периодично провеждане на нови емпирични изследвания и допитване до съдиите, които да отразяват промените в базата на работата по делата в съдилищата. Въпреки това е необходима и известна устойчивост, поради което не е желателна честата промяна в нивата на първоначално определените стойности за сложността на делата.  В повечето страни, в които се използват системи за претеглена стойност на съдебните дела, са типични проявите на доволство/недоволство на съдиите по отношение на конкретните цифрови изражения на коефициентите за сложност на делата. Това е обяснимо, тъй като субективното усещане на натовареност на всеки съдия е уникално. Поради това в модела, който сме разработили използваме осреднени стойности, които включват, както леките, така и тежките дела от определен вид.

За повишаване на справедливостта и гъвкавостта на модела за оценка на натовареността в Правилата са предвидени и коефициенти за корекция – за намаляване или увеличаване на първоначално определения коефициент за сложност на делото. Изброени са изчерпателно типичните хипотези за административните, наказателните и гражданските дела, при които чувствително и драстично се намалява или увеличава фактическата и правна сложност на делото.

Коефициентът за тежест на делото се изразява в число по-голямо от 0, като една единица от него се равнява на 16 часа работа за разглеждане и приключване на дела. Сборът от коефициентите за тежест на делата, които съдията е разгледал и приключил през годината, формират неговата индивидуална годишна натовареност. Както посочихме и по-горе годишното разполагаемо време на съдията се равнява на 1600 часа, на които съответстват 100 единици – сбор от коефициенти на разгледани и приключени дела.

В Правилата се определят и границите на индивидуалната натовареност на съдията, т.нар. норма на натовареност, понятие, което макар и не особено точно е придобило популярност. Когато съдията е разгледал и приключил за годината дела с общ сбор от коефициентите за сложност над 130 точки – той се приема за високо натоварен, а когато сборът от коефициентите на делата е над 180 точки – съдията е изключително високо натоварен. В тези случаи председателите на съдилища и ВСС следва да предприемат адекватни на ситуацията управленски действия. В зависимост от устойчивостта на натовареността следва да се командироват временно съдии, да се проведе процедура по чл. 194 ЗСВ, да се извърши преразпределение на съдиите между отделенията или да се приложат други подходящи решения.

Целта на създадения модел за оценка на натовареността на съдиите е да включи по възможност голяма част от дейностите на съдията, които той извършва освен разглеждането на делата, тъй като т.нар. допълнителни дейности също влияят върху натовареността. В рамките на проведеното емпирично изследване съдиите определиха на годишна база времето, което изразходват за участия в различни видове комисии (етични комисии, атестационни комисии, комисии за назначаване на съдебни служители и др.), за обучение и др. Общото годишно време за тези допълните дейности е определено на 170 часа и се отнася за всички съдии. Така определеното общо време за т.нар. допълнителни дейности е приспаднато при определяне на годишното разполагаемо време за един съдия за разглеждане и приключване на дела в размер на 1600 часа.

Оценката на натовареността включва и дейността на съдиите, на които е възложено да изпълняват специфични функции: административна работа като председател и заместник-председател на съд; съдия-наставник на младши съдии; доклад на бюро „Съдимост“ и искания по ЗЕС; произнасяния по искания по ЗСРС. За тези специфични допълнителни дейности е определено време на годишна база, което се приспада от общото годишно разполагаемо време за съответните съдии.

По отношение на съдиите, които заседават в състав във въззивните и касационни състави е определено на годишна база и при съобразяване с резултатите от изследването, време, което съдиите приспадат от годишното си разполагаемо време за разглеждане и приключване на дела.

По този начин в Правилата и създадения модел за оценка на натовареността е съобразена и отчетена цялостната дейност на съдиите във връзка с правораздавателния процес и администриране на правосъдието, а не само работата по разглеждане и решаване на делата.

  1. Отчитане на натовареността на съдиите

Отчитането на натовареността, което се въвежда с Правилата няма да затрудни разпределящия съдия и да създаде големи усложнения, а ще подпомогне доброто администриране на съдилищата.

Разработена е цялостна и обособена централизирана информационна система за регистриране и управление на информацията за натовареността на съдилищата. Функционалността на системата позволява дефиниране на групи дела, техния коефициент за сложност, критериите за коригиране на коефициента за сложност, както и цялата общосистемна информация нужна за регистриране сложността на делата. Системата предоставя модул за справки, който да реализира справки за натовареността на съдиите в рамките на период по групи дела.

Всички необходими данни – групите дела, новите и подробни статистически кодове (шифри) на делата, коефициентите за тежест на делата, коригиращите коефициенти, данните за годишното разполагаемо време на съдията и необходимите справки са част от новосъздадената информационна система за управление на информацията за натовареността на съдилищата. Целта е била работата на разпределящия съдия да бъде сведена до минимум, още повече, че той може да бъде подпомогнат в част от тази дейност от съдебен служител.

Необходимо е системата да действа определен период от време (поне една година), за да се правят анализи и оценки. За предприемане на по-решителни действия (закриване или обединяване на съдилища), следва да се отчетат устойчиви тенденции в натовареността за достатъчно дълъг период от време.

Съдии от административните съдилища изразяват своите опасения, че административните дела са подценени с по-ниски коефициенти за сложност в сравнение с коефициентите за наказателните и гражданските дела. Не е коректно да се сравняват коефициентите за тежест на делата от различен вид – административни, наказателни и граждански, без да се отчита спецификата на съответните производства. На първо място, коефициентите са определени по един и същ ред (чрез проведено емпирично изследване при спазване на еднакви общи принципи и научни методи), като автори на конкретните стойности са съдиите. На второ място, натовареността на съдилищата се сравнява в рамките на обособените системи – на специализираните (административни, специализирани наказателни и военни) и на общите съдилища. Важно е да се подчертае, че всяко възражение и становище на съдиите ще бъде внимателно обсъдено и отразено при периодичните ревизии на правилата.

Въведената система за оценка на натовареността на съдиите позволява в края на всяка година да се изчислява и представя в справочен вид каква е била натовареността на съдията, като се отчита сложността на разгледаните и приключени от него дела и извършената допълнителна дейност. На тази основа може да се извърши и оценка на натовареността на съдилищата на базата на алгоритъм, посочен в чл. 22 от Правилата.

  1. В обобщение

       Създаденият модел за оценка на натовареността на съдиите е динамична система и тя ще подлежи на корекции във времето. Трябва да се правят периодични изследвания, наблюдения, анализи на събраните статистически данни. Важно е всички елементи на професионалната дейност на съдиите да са част от единна електронна система – събиране на статистически данни за потока и продължителността на разглеждане на делата, разпределението на делата и съответстващите им коефициенти за тежест, анализ на висящите дела в края на годината и т.н. Това ще подпомогне усъвършенстването на системата в бъдеще.

       Това означава, че вече определените коефициенти и изградената система може да бъде изменяна и усъвършенствана. Промените са неизбежни, защото законодателството се променя, структурата и обемът на постъпващите дела също се променят. След 1-2 години може да се окаже, че времевите стойности не отразяват реалната практика и тежестта на делата се е изменила. И това не е проблем на  изследването или оценката на съдиите. Когато има достатъчно събрана адекватна статистика в рамките на вече работеща електронна система за оценка на натовареността и разпределение на делата, могат да се правят анализи и да се коригират стойности, групи дела и т.н. Съдействието на самите съдии също е важно.  Съдиите трябва да разберат, че без тяхното участие и активно съдействие не е възможно прилагането и развитието на системата за оценка на натовареността. Позицията на критичен страничен наблюдател не спомага за справедливата оценка на работата на съдията. Могат да се правят допълнителни наблюдения за времевите ресурси от самите съдии при налагащи се промени. Все пак това е разработена система в полза на съдийската работа и трябва да се грижи преди всичко за равномерното и справедливо натоварване на съдиите.

 

 

 

Партийното влияние във ВСС остава. Промените не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт

Днес беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По този повод в бр. 14/08 април 2016 г. на списание “Икономист” публикувах позицията си по част от въпросите, които са предмет на изменението в закона:

В последния ден от месец март Народното събрание прие окончателно измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които позволяват приложението на новите чл. 130 а и чл. 130 б от Конституцията на Република България. Последните поправки в ЗСВ са посветени основно на разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска. В едномесечен срок от влизането на закона в сила предстои ВСС да разпредели членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай че ВСС не успее да разпредели членовете на парламентарната квота между колегиите, тази задача ще бъде изпълнена с решение на Народното събрание.

Нито в Конституцията на Република България, нито в ЗСВ са посочени критерии, по които да бъде извършено разпределението на членовете от парламентарната квота между двете колегии. Единствената разумна и отговаряща на духа на закона идея е формулираната в текста на новия чл. 16, ал. 3 от ЗСВ. При разпределението на членовете от парламентарната квота в двете колегии следва да се съобрази тяхната професионална квалификация и насоченост. В този смисъл заеманата длъжност преди избора за член на ВСС следва да бъде единствен обективен критерий при предстоящото разделяне. Посоченото правило може да бъде приложено успешно спрямо актуалния състав на избраните от Народното събрание членове на ВСС. Шестима от тях са били съдии преди избора им за членове на съвета, точно толкова трябва да бъдат и членовете на съдийската колегия. Един прокурор, един следовател и трима адвокати са останалите петима членове на ВСС, които логично следва да бъдат избрани за членове на прокурорската колегия. Всяко друго разпределение би било произволно и ще даде солидни аргументи в полза на тезата, че мнозинството в настоящия ВСС цели да си гарантира надмощие и в бъдещата съдийска колегия.

Същественият проблем, който не намери положително решение в последното изменение на ЗСВ, е промяната в статуса на членовете на ВСС. Съвсем малка част от нерешаването на този проблем е публичният скандал с приравняването на възнагражденията на членовете на ВСС с тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Народните представители, вносители на този текст, не изложиха правни или други смислени аргументи за това свое предложение. Без съмнение е, че този начин на уреждане на възнагражденията на членовете на ВСС противоречи: на възприетата в ЗСВ йерархия на длъжностите; на съдържанието на функциите и естеството на работата на членовете на висшия административен орган на съдебната власт; противоречи на здравия разум и правната логика. Това нямаше да се случи, ако статусът на членовете на ВСС беше регламентиран в ЗСВ по друг начин. Кадровият орган на съдебната власт трябва да се състои от съдии, прокурори и следователи, които продължават своята дейност като магистрати (макар и при подходяща намалена натовареност) и получават възнаграждения като останалите свои колеги, но за периода на своя мандат извършват и допълнителна работа по общото администриране на съдебната власт.

Замисълът на учредителите на конституцията от 1991 г. е бил съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават и освобождават от независим от другите власти колективен орган, съставен от магистрати, които не се откъсват от своите непосредствени функции в правораздаването. Независимото и ефективно администриране на съдебната власт няма как да се осъществи от съдебни чиновници, в каквито се превръщат членовете на ВСС, които се отделят от пряката си работа за дълъг период от време. Практиката до момента недвусмислено е показала, че добрите и с призната компетентност съдии, прокурори и следователи не се съгласяват да жертват упражняването на професията пред заниманието за пет години само с административна дейност. Този начин на функциониране на органа не е полезен и за дейността му, тъй като доброто администриране изисква непрекъснато пряко наблюдение и дълбоко познаване на спецификите на бързо променящата се правосъдна дейност, което може да се осъществи само от действащи магистрати.

По конституция ВСС е кадрови орган, но промяната в статуса на членовете му от 2007 г. насам стимулира изземването на все повече правомощия от органите на съдебната власт, както и бюрократичното симулиране на бурна дейност. Поради това смятам, че въпросът за възнагражденията на членовете на ВСС е само проявление на нерешения проблем с техния статус, който сега е предпоставка за превръщане на съвета от кадрови орган, избиран от магистрати и състоящ се от магистрати, в благоприятна хранителна среда за отглеждане на съдебна номенклатура.

Безспорно достижение на последните промени в ЗСВ е предвиденият пряк избор на членовете на професионалните квоти в двете колегии. Без мотиви и обоснована аргументация в правната комисия на Народното събраниe отпадна важно изискване към предложението на народните представители за членове на ВСС. Според приетия текст на чл. 19, ал. 3 от ЗСВ отпадна задължението на депутатите да посочат информация за процеса на определяне на кандидатите, включително за проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации. По този начин отпадна и малката вероятност да се „осветли” процесът на номиниране на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Пропусната е поредна възможност за намаляване на партийното влияние при формирането и функционирането на висшия административен орган на съдебната власт, защото само изборът с квалифицирано мнозинство е предпоставка за безпринципно партийно договаряне.

Отделното решаване на кадровите и дисциплинарните въпроси за съдии и прокурори, прекият избор на професионалната квота в колегиите, включване на магистрати в единен орган по атестиране са положителни промени в правилната посока. Те обаче няма да са достатъчни за постигане на видима и съществена промяна в начина на функциониране на ВСС, а оттам и на цялата съдебна система, защото не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт.

Съставът и правомощията на съдийската и прокурорската колегия във ВСС – съществената част от проекта за изменение на Конституцията

Две събития, които се случиха тези дни, ще определят по-нататъшния ход на промените в съдебната власт: Народното събрание прие на първо четене промените в Конституцията, а представители на Венецианската комисия проведоха проучвателни срещи с представители на българските власти и независими експерти.

До края на годината предстоят нови обсъждания в парламента на проекта за изменение на Конституцията, а през месец октомври Венецианската комисия ще обяви становище с коментар на предлаганите промени. В този смисъл е особено полезно да продължи дискусията за това какви изменения в законодателството ще позволят на съдебната власт да укрепи своята независимост и ефективност. Не трябва да позволим поредна подмяна на дебатите по съществените въпроси с фокусиране върху незначителни теми. Така например трябва да е ясно, че начинът на гласуване по кадрови въпроси във ВСС не трябва да е предмет на конституционните разпоредби. Как се приемат решенията на ВСС – с тайно или явно гласуване, следва да се уреди в ЗСВ. Най-важният въпрос, върху който общественото и професионално внимание трябва да се концентрира, е за състава и правомощията на двете колегии – на съда и на прокуратурата, така че съдът да е независим, а прокуратурата отчетна, без да се засяга независимостта на отделния прокурор.

Същественият елемент при обособяването на съдийска и прокурорска колегии е начинът, по който се формира съставът им. Предвидено е в състава на съдийската колегия да участват шестима съдии, избрани от общото събрание на съдиите и петима членове, избрани от Народното събрание. Членове по право са председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Този начин на конституиране на отделните членове в съдийската колегия не осигурява приложението на правилото, че значително мнозинство в органа следва да имат съдиите, избрани от съдии. От 13 членове на съдийската колегия само шестима се избират от общото събрание на съдиите, доколкото председателите на върховните съдилища се избират от Висшия съдебен съвет и се назначават от Президента на републиката. В този смисъл новият текст на чл. 130а, ал. 2 от проекта за изменение на Конституцията не създава гаранции за независимостта на съда, доколкото съдийската колегия ще бъде доминирана от мнозинство, което не е излъчено от съдийската общност, а от представителите на другите власти – Народното събрание и Президента. Този недостатък на проекта може да се преодолее чрез промяна в начина на избор на председателите на върховните съдилища. Възможно е да се предвиди, че общите събрания на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС номинират кандидати, измежду които ВСС избира председател, който се предлага за назначение от Президента. По този начин ще се създаде възможност за намаляване на политическото влияние при назначаване на председателите на върховните съдилища и ще се увеличи съдийското представителство в съвета на съдебната власт.

По отношение на прокурорската колегия в проекта е предвидено, че четирима членове се избират от общото събрание на прокурорите, един от общото събрание на следователите и шестима членове от Народното събрание. Главният прокурор е член по право на колегията на прокуратурата. Предложената структура в колегията на прокуратурата цели да създаде форма на обществен и граждански контрол, като по никакъв начин не засяга независимостта на отделния прокурор. Принципно независимостта/автономията на прокуратурата е различна по съдържание от независимостта на съда, доколкото различни по характер и цели са функциите на съда и прокуратурата. В Римската харта от 2014 г. на Съвета на Европа относно европейските норми и принципи, засягащи прокурорите се подчертава, че прокурорите трябва да са автономни при вземане на решенията си, и при сътрудничеството с други институции трябва да осъществяват задълженията си без външен натиск или намеса от изпълнителната или законодателната власт, като се вземат предвид принципите за разделение на властите и отговорността/отчетността.

Както е отбелязвано многократно в становищата на Венецианската комисия (последното е № 515/2009 г.), прокурорите в България запазват елементи на правомощия, типични за традиционния съветски модел на прокуратурата. Въпросът за цялостното преосмисляне на устройството и функциите на прокуратурата в България е тема за отделно изследване, което предстои да се извърши. За момента тази тема стои встрани от политическия и парламентарен дебат. Следва да се има предвид специфичният исторически и културен контекст на България, който определя силно хиперболизираната роля на главния прокурор. Прокуратурата разполага с правомощия в областта на гражданските и административните правоотношения без те да подлежат задължително на предварителен или последващ съдебен контрол. Като прибавим и безконтролното право на прокуратурата да образува наказателни производства и да повдига наказателни обвинения, се формира убеждението, че е необходимо въвеждане на форма на демократичен контрол/отчетност върху дейността на прокуратурата, без да се засяга независимостта на прокурора в работата му по конкретните наказателни производства и преписки. По-широко представителство на представителите на парламента в прокурорската колегия е една от формите на отчетност на прокуратурата. В това отношение следва да се подчертае, че съществена част от реформата на модела на ВСС е промяната на начина, по който се избират членовете на двете колегии от Народното събрание. В становищата на Венецианската комисия спрямо България се посочва, че следва да се преодолее рискът от политизация на представителите на парламента във ВСС. Тази цел може да се постигне като се приеме избор на представителите на парламента в двете колегии с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, както и чрез въвеждане на действително прозрачна процедура, която да излъчва почтени и независими юристи, включително чрез увеличаване на формите за гражданско участие и контрол при провеждане на самата процедура.

За качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

Процедурата за назначаване на председател на Върховния касационен съд завърши с издаването на указ от Президента на републиката.

Провеждането на процедури за назначения на висши длъжности в съдебната власт има смисъл само когато те са изпълнени с реално съдържание. Състезателността и справедливостта на процеса по назначения трябва да се разбира като осигуряване на равнопоставеност на участниците и извършване на оценка на качествата им според изискванията за длъжността. За да бъдат решенията по назначенията убедителни за магистратите и обществото, те трябва да бъдат мотивирани с добросъвестно изследване и анализ на реално установените за кандидатите факти. Единственият обективен подход в случая е сравнение и оценка на качествата на кандидатите при наличие на предварително формулирани изисквания за доброто изпълнение на длъжността. Публикувам текста на изказването, което направих на обсъждането, непосредствено преди избора, защото мисля, че отговорност на всички е да провеждаме честни, а не симулативни процедури за назначения.

 

 

Становище за качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет (29.01.2015)

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Съдържанието на дискусията има смисъл и значение на мотиви към предложението, което ще отправим към президента на Република България по силата на чл. 129, ал. 2 от Конституцията. В решения на КС № 13/96 г. и № 2/2002 г. се приема, че Конституцията установява споделена компетентност на президента с ВСС. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС, като направи цялостна оценка за справедливостта на процедурата – равнопоставеността на кандидатите, мотивите и съображенията за избора.

За да бъде процедурата състезателна и справедлива, а не симулативна, трябва да извършим конкретно и сравнително обсъждане на качествата на кандидатите.

Целта на моето изказване е да представя своите наблюдения за качествата на кандидатите в сравнение помежду им, които ме убеждават, че съдия Павлина Панова трябва да бъде избрана за председател на ВКС.

Ще направя сравнението между двамата кандидати на основата на седем критерия, изведени от профила за председател на ВКС, изготвен от върховните съдии през месец юли 2014 г. и от установените практики в държавите – членки на ЕС:

 

  1. Опит като съдия във ВКС; подкрепа от съдиите.

Още в първата процедура мнозинството от членовете на ВСС, дори и тези, които сега номинират Лозан Панов, приеха за безспорно, че бъдещият председател на ВКС трябва да бъде съдия от този съд. Такава е  и преобладаващата практика в държавите – членки на ЕС и в голяма част от демократичните държави в света. Тази практика се основава повече на здравия разум и на установената юридическа култура, отколкото на изрични законови разпоредби. Това е така, защото председателят на ВКС трябва да има признат професионален и морален авторитет сред съдиите от съда, да познава спецификата на касационния съд, за да може да предложи верни решения за развитието му.

– Павлина Панова е съдия във ВКС от 2007 г., а от 2013 г. е заместник-председател и председател на Наказателната колегия. Тя познава в детайли и из основи дейността и проблемите на съда. Показателна в това отношение е концепцията й за развитие на съда, която съдържа десетки конкретни предложения за подобряване на дейността на ВКС;

– Лозан Панов не е съдия от ВКС. От 1999 г. до 2006 г. е съдия в СРС и СГС. От 2007 г. е председател на АССГ, а от  2012 г. е съдия във ВАС, като нееднократно е заявявал намерението си да се развива в сферата на административното правосъдие. Показателно е, че при изслушването пред съдиите от ВКС Панов заяви, че ще му е необходимо време за анализ и преценка на състоянието на съда и тогава ще определи своя екип, но не отговори дали ще зачете мнението на съдиите по този въпрос;

– Павлина Панова има подкрепата на съдиите от ВКС, заявена с изпратено становище до ВСС, която и защитена и с досегашната й работа в съда;

– За Лозан Панов не е изразена подкрепа от съдиите от ВКС.

 

  1. Знание за специфичните проблеми в организацията на ВКС и идеи за развитие на съда.

Идеите, развити в концепцията на съдия Панова, показват яснота на мисълта и завидни интелектуални способности за формулиране на проблемите и на релевантните решения в дейността на ВКС и общо на системата на съдилищата. Концепцията е солидна и изключително подробна и конкретна основа за реформи във ВКС. Като особено значими идеи, формулирани в концепцията се открояват:

– подобряване на качеството на тълкувателната дейност на ВКС и други мерки за уеднаквяване на съдебната практика;

– участие на ВКС в законодателния процес и мониторинг на прилагането на процесуалните закони; активна позиция на ВКС за сезиране на КС по чл. 150 КРБ;

-конкретни мерки за осигуряване на познания по право на ЕС и право на СЕ.

Особено ценно, е че в концепцията си съдия Панова, за разлика от другия кандидат, излага подробни мерки за утвърждаване на самоуправлението на ВКС – защитена е тезата за утвърждаване на Пленума/Общото събрания на съдиите, като основно средство за управление на съда.

Единствено Павлина Панова излага шест конкретни цели и мерки за постигането им, които касаят ролята на председателя на ВКС за развитието на системата на съдилищата:

– изложени са конкретни идеи за ролята на председателя на ВКС в дискусиите и решенията по най-важните проблеми на администриране на правосъдието – неравномерна натовареност, кариерно развитие, защита на независимостта, обучение и юридическо образование, възстановително правосъдие.

Панова е изложила и подробни идеи за дейността си като член по право на ВСС.

Концепцията на съдия Лозан Панов не съдържа цялостен поглед и познание за съществените проблеми в работата на ВКС – не са разгледани задълбочено предизвикателствата пред тълкувателната дейност; не се засяга ключовият въпрос за ролята на съдиите в управлението на съда.

Добри идеи Панов излага по въпроса за регулиране на командироването на съдиите, като извънреден способ за решаване на кадрови дефицити.

В концепцията му се съдържат и откровено неправилни тези, част от които бяха забелязани и поставени на обсъждане при изслушването на 16.01.2015 г. пред съдиите от ВКС, а именно:

– за „социализма” в съдебната система и обвързване на заплащането на съдиите с реалната натовареност и тежест на разглежданите дела. В препоръка на Комитета на министрите Rec(2010)12 изрично се приема, че „системите, които обвързват основното трудово възнаграждение на съдиите с работата им, следва да бъдат избягвани, тъй като биха могли да породят проблеми, свързани с независимостта на съда.”;

– идеята за наказателна и гражданска отговорност на длъжностните лица, чиито действия или бездействия са довели до осъждане на България в Страсбург противоречи на чл. 132 от Конституцията, що се отнася до магистратите, а по отношение на другите длъжностни лица идеята не защитава убедително каква промяна се цели;

– разглеждайки т.нар. „имиджова криза” съдия Панов показва неразбиране за това каква е ролята на съда при формиране на наказателната политика на държавата, както и за правомощията на съда при определяне на наказанието;

– застъпено е виждането, че съдиите трябва да обясняват на обществото своите актове. Тази теза не е съобразена с многобройни международни стандарти за независимост на правосъдието и конкретно Становище № 3 и № 7 на КСЕС.

В обобщение – концепцията на Панов и нейната защита пред съдиите от ВКС сочат на липса на задълбочено и системно познаване на дейността и ролята на ВКС в системата на правораздаването. Отсъствието на конкретни идеи и мерки за подобряване и развитие на съда е за сметка на проявения в концепцията публицистичен популистки патос.

  1. Достижения в администрирането на съдебна институция:

– Панова е достигнала, признати и в концепцията на другия кандидат, добри решения в администрирането на НК на ВКС – приети са правила за определяне на фактическа и правна сложност на делата; критерии за подбор на съдебните помощници в НК; правила за формиране на съставите и др.

– Лозан Панов няма познание за администриране във върховната инстанция, а неговият опит като председател на административен съд е несъотносим към управлението на ВКС.

  1. Респект и познания в областта на човешките права и ЕКПЧ.

Съдия Панова е единственият действащ български съдия с наднационална кариера като съдия ad hoc в ЕСПЧ след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ; автор е на помагала по права на човека в НИП. В концепцията си излага подробни идеи за осигуряване на познания и приложение на наднационалното право.

– Лозан Панов няма практически опит в областта на човешките права, а идеите, които излага за преодоляване на осъдителните решения на съда в Страсбург са спорни;

  1. Доказана на практика лична независимост, способност и характер да отстоява независимостта на съда.

– Съдия Панова има ярко изразена и доказана на практика лична независимост,  способност и характер да отстоява независимостта на съда.

През 2012 г., когато атаките срещу съда от страна на изпълнителната власт бяха ежедневие, съдия Панова заявява в интервю позиция, че съдът не бива да се поддава на натиск: „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси.”.

Съдия Панова е участвала като съдия ad  hoc при постановяването на решението Петьо Петков срещу България (решението е публикувано на 07.01.2010 г.).

– Не е установено съдия Панов да е изразявал публично позиции в защита на независимостта на съда по конкретен повод. Изразените от него становища в концепцията и при медийните му изяви в хода на тази процедура, за това, че съдебните актове трябва да държат сметка за общественото мнение, не са в съответствие с принципите на съдебната независимост.

 

  1. Научни постижения и способност за научно изследване.

– Установените данни дават сериозно предимство за съдия Панова. Тя е доктор по право и магистър по право на ЕС,  автор е на две монографии с тематика по европейско право, сборници със съдебна практика, учебни помагала по права на човека за НИП. Съдия Панова е автор на десетки научни статии, посветени на хармонизирането на българското наказателнопроцесуално право с европейското право и за защитата на човешките права.

– Лозан Панов е съавтор на една монография по ЗАНН и коментар по АПК.

  1. Председателят на ВКС трябва да притежава квалификация в областта на международното право.

Единствено съдия Панова отговаря на това изискване за длъжността:

– от началото на 2009 г. Павлина Панова е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека; в това си качество тя е заседавала и участвала в постановяването на решения по множество дела;

– работила е в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст, докладчик на сесия на Комитета за правата на човека на ООН в гр. Женева, Швейцария; докладчик на форум  на Международната федерация по европейско право FIDE и много други.

Лозан Панов е провел едногодишен стаж като практикант в австрийската съдебна система.

 

Предвид ограниченото време, защитих пред вас накратко своята теза, че при сравнение между качествата на двамата кандидати, установени  в хода на процедурата, категорично се откроиха личността и идеите на съдия Павлина Панова. Тя има дух на  независим съдия, притежава естествен авторитет и се ползва с доверието на съдиите от ВКС, има потенциал да допринесе за развитие и утвърждаване на Върховния касационен съд, като призван да следи за еднаквото прилагане на законите от всички съдилища в България.

 

Фактите са очевидни и те не могат да бъдат опровергани. Повече от половин година, откакто продължават процедурите за избор на председател, никой не изрече на глас защо Павлина Панова не е подходяща да оглави върховната съдебна инстанция. Не се обяви нито един разумен аргумент против нейната кандидатура.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Досега се обръщах към вашия разум.

Сега се обръщам към вашата съвест.

В книгата си „Гражданското неподчинение” Хана Арент отбелязва: „Правилата на съвестта ни казват: пази се да не правиш нещо, с което няма да можеш да живееш.”

Затова, нека всички признаем очевидността на фактите и да вземем решението, което ще даде възможност на ВКС да се утвърди като гарант за върховенството на закона в България.

Предложения до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС

В края на миналата година публикувах поредица от предложения, с които сезирах постоянните комисии на Висшия съдебен съвет (ВСС). Една част от тези предложения се отнасят до конкретни етични казуси от професионалната дейност на съдиите. Внимателното разглеждане и обсъждане на деонтологичните (етичните) аспекти на поведението на съдията е от съществено значение за възвръщане на доверието в правосъдието. От друга страна, ВСС има задължение да извършва задълбочени и своевременни проверки на публично оповестени факти, които създават разумно съмнение в интегритета и безпристрастността на съдиите. По този начин висшият орган по администриране на съдебната власт способства за утвърждаване на ценностите за безукорно упражняване на съдийската професия. Неглежирането на скандалните случаи от последните месеци, в които се поставяха под обосновано съмнение репутацията и интегритета на български съдии руши доверието в правосъдието и действа деморализиращо на мнозинството от почтени съдии, които стриктно изпълняват своя професионален дълг.

Предложението, с което е сезирана етичната комисия на ВСС, се отнася до смущаващи случаи по конкретни дела, които поставят под съмнение безпристрасността на съда. Известно е, че изискването за безпристрастност е базисно за функционирането на правосъдието, поради което за неговото съблюдаване трябва да се полагат особени усилия. Публично оповестените факти изискват незабавна и пълна проверка, тъй като само така ще се осъществи пълноценна защита на независимостта на съда и достойнството на съдиите, което е едно от основните задължения по закон на ВСС. Разглеждането на предложението предстои и за резултатите ще се информираме от публичните протоколи от заседанията на етичната комисия на ВСС.

  1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 28 ноември 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 14 ноември 2014 година в седмичника „Капитал” е публикувана статия със заглавие „Съд в несъстоятелност” и подзаглавие „Търговското отделение на Софийски градски съд стана символ на съмнително правораздаване”.

В статията се излагат конкретни факти, които могат да се обобщят по следния начин: според журналистически източници Момчил Мондешки – адвокат, вписан в адвокатската колегия в гр. Стара Загора, често е забелязван в „съдийския коридор” на Софийски градски съд, както и в кабинетите на ръководството на съда; твърди се, че адвокат Мондешки е „врата” към търговското отделение на СГС; излагат се факти за процесуалното развитие на гражданско дело № 2754/2014 г. и гр.д. № 466/2014 г., по които ищец е Момчил Петков Мондешки. По отношение на посочените две граждански дела се сочат точно определени факти за предмета на производствата и начина на процедиране от страна на съда, включително произнасяне на съдия Георгиева преди отвода на съдия Моллова по гр.д. № 2754/2014 г.; излагат се данни, които навеждат за администриране на двете дела по начин, който се отклонява от обичайната практика за движение на производствата в Софийски градски съд.

В цитирания журналистически материал се описват индивидуализирани по своя предмет обстоятелства, които позволяват извършване на пълноценна проверка. Така например подлежи на установяване дали по дело № 466/2014 г. по описа на СГС, чрез действията си по администриране съдията не е показал специално отношение към адвокат Мондешки – неколкомесечното неадминстриране на делото, даваните два пъти указания за поправяне на исковата молба и прекратяването му едва след публикацията. По дело № 2754/ 2014 г. по описа на СГС също следва да се провери дали експресното му насрочване в сравнение с останалите дела не е индикация за специалното третиране на страната по делото. В статията се сочи и трето дело, заведено от Момчил Мондешки, по което до момента няма данни за неговото администриране. Това обстоятелство също подлежи на проверка. В обхвата на проверката на етичната комисия на ВСС следва да бъде и обстоятелството дали в действителност Мондешки е присъствал често в „съдийския коридор”, достъпът до който е ограничен, и как едно такова присъствие особено в кабинетите на ръководството на съда се отнася към факта на разглеждане на дела, по които Мондешки е страна.

Изследването на отделните случаи е особено наложително, защото се подлага на основателно съмнение безпристрастността и почтеността на споменатите съдии, както и организацията и начинът на функциониране на търговското отделение на най-големия окръжен съд в страната, в който се разглеждат дела с голям материален интерес. Пълното и задълбочено изясняване на фактите е средството за защита на авторитета на съда, което е едно от основните задължения на Висшия съдебен съвет. При положение, че изнесените в статията данни се потвърдят, така ще се постигне ефективно противодействие на механизмите за корупционно въздействие върху съда. В случай че фактите се окажат неверни, така ще се защити авторитетът на съда, което е път за възвръщане на доверието в правосъдието.

Считам, че ВСС, чрез своята постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, следва да извърши внимателна и задълбочена проверка на посочените в цитираната статия факти, като даде отговор на следните въпроси: колко и кои съдебни дела води като страна (в защита на свой или представляван интерес) адвокат Момчил Петков Мондешки в Софийски градски съд; след проверка на делата да се даде заключение дали спрямо адвокат Мондешки съдът е действал с преференциално отношение, в отклонение от процесуалния и материален закон; констатират ли се специални отношения на адвокат Мондешки със съдии от Софийски градски съд, което да е в нарушение на правилата за етично поведение на българските магистрати. Тук е мястото да се постави въпросът дали поведение, изразяващо се в срещи със страни и адвокати по дела, извън утвърдения график за прием на граждани, е в съответствие с изискванията към председателите на съдилища и техните заместници да осигуряват независимостта и безпристрастността на съда.

Моля да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение и, в случай, че споделите моите съображения, да извършите проверка на фактите, като моля за резултатите от нея да уведомите мен и останалите членове на ВСС.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Копие от статия в електронното издание на вестник „Капитал”;

Разпечатка от информационно-деловодната система на Софийски градски съд.

В предложението се поставя на обсъждане актуалната тема за ефективните средства за гарантиране на независимостта на съда. Повод са поредица от изявления на отстранения председател на Софийския апелативен съд. Изявленията на председателя на САС съдържат твърдения за следните факти: оказван натиск и външно въздействие върху председателя на съда за решаване на конкретни съдебни дела; срещи с главния прокурор за обсъждане на досъдебно производство; негативен коментар за професионалните качества на магистрати – прокурор и съдия; използване на прокуратурата за въздействие върху кадровата дейност на Висшия съдебен съвет; съмнения в обективността на провежданите процедури за избор на председатели на съдилища и конкретно за избор на председател на САС. В конкретния случай на проверка подлежат, от една страна, твърденията на председателя на САС за външно вмешателство в неговата дейност, както и в общ план за накърняване на независимостта на съда.

Предложението не е разгледано по същество, тъй като междувременно през месец май 2014 г. председателят на САС е временно отстранен от длъжност и оттогава няма публична информация за развитието на случая.

  1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 7 май 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикуваната на 24 и 25 април 2014 г. в печатните, електронните и интернет медии информация за изявленията на председателя на Софийски апелативен съд (САС) по време на организирана от него пресконференция и дадени след това интервюта. Повод за изявленията на председателя на САС е получена от него призовка за привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство.

В медиите са отразени следните изявления на председателя на САС:

– „В момента ръководя най-важния съд в страната, оттук минават всички дела с обществен интерес. Не ме питайте дали са ми ходатайствали през тези години много хора. Имало е съобщения за определени дела, обикновено пристигат съобщенията от един човек, който разпределя баницата в държавата. Сетете се кой е. Делян Пеевски се казва. Те са се интересували от дела срещу… примерно ми е казвано, че би било добре Митхат Табаков да бъде оправдан на инстанцията, което по никакъв начин не може да се случи, защото има трима съдии, които работят по делото”.

– „Получавал съм съвети, че ако не стане нещо, втори мандат ще видя през крив макарон. В общи линии горе-долу така става”.

– На въпроси от журналисти как е получавал съобщения по делата, председателят на САС отговаря, че това ставало чрез адвокати, „през разни работи”, че таково съобщение е получил и по делото срещу нападателя на председателя на ДПС.

– Пред журналист от сайта „Дневник” председателят на САС е заявил, че: „С Делянчо се запознахме в далечната 2003 г. Той ме потърси, но не помня по какъв повод. Говорим си, но няма да кажа за какво. Пращал ми е съобщения по дела. А и през други хора. Говорили сме. Естествено, че ми е говорил и за дела.”

– За прокурора от СГП Тойчев председателят на САС казва: „ От време на време някой се обаждаше, че този Тойчев го вика да го разпитва като свидетел и разпитът обикновено е завършвал: признай си истината: какви далавери са направени по този проект, защото ще се видим с теб в съда. По-късно „прокурорът Тойчев си получи захарчето и беше повишен в Апелативна прокуратура”. „Който свърши поръчката, явен пример, че го повишават”.

– Пред журналисти председателят на САС излага факти за две свои срещи с главния прокурор, на които е искал информация за развитието на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител.

– По повод на мълчанието си до момента за оказвания върху нето натиск и опити за въздействие, председателят на САС казва: „„Аз ако отворя устата… Няма да я отворя, защото имам семейство в края на краищата… Защото знаете какво ми направиха семейството в първите Цветановски истории. Откачена работа. Това всичко травмира. Жена ми я изгониха като мръсно коте от ДАНС навремето”. „Да вървя и да кажа: някой ми е оказвал натиск?”.

– На въпрос кой ще го наследи на поста, председателят на САС казва: „Ще се активира отново Богдана Желявска, а на въпрос дали тя има подкрепата на Пеевски, отговоря: „Приемете, че има”. „Делото за Приморско беше приключено много отдавна. Много интересно е защо точно сега делото се активира по отношение на дъщеря ми. Пеевски иска на моето място да има човек, който го слуша. Той е едно измислено момче, което спи в скута на майка си. Председател съм на съд, който е стратегически в страната – за това става дума. Ще стана обвиняем, но ще се върна на бял кон след 3-4 години”.

– По повод привличането му към наказателна отговорност председателят на САС заявява: „Прокуратурата обаче смята, че сме извършили нарушение. Защо смята така? Заради този пуст конкурс. Но имам чувството, че никой няма да се кандидатира, защото никой не му се пипа горещ картоф”; „Аз ще бъда отстранен, но не губя статуса си на магистрат. Единствено в бележката, която трябва да взема от Националната следствена служба, ще пише, че срещу мен има образувано наказателно производство, но някъде да пише, че не мога да се кандидатирам? Нека ВСС приеме, че нямам нравствени качества – там могат да ме ударят. Аз ще обжалвам решението пред ВАС, пък каквото сабя покаже. Ако ще си играем, да си играем. Те така и аз така. Много весело ще бъде.”.

– Пред журналисти председателят на САС прави негативен коментар за работата на съдия Мирослава Тодорова.

Публично оповестените изявления на председателя на Софийски апелативен съд налагат поставянето на няколко съществени въпроса, които, според мен, подлежат на разглеждане и отговор (оценка) от Висшия съдебен съвет, в частност от неговите компетентни постоянни комисии.

Изявленията на председателя на САС съдържат твърдения за следните факти: оказван натиск и външно въздействие върху председателя на съда за решаване на конкретни съдебни дела; срещи с главния прокурор за обсъждане на досъдебно производство; негативен коментар за професионалните качества на магистрати – прокурор и съдия; използване на прокуратурата за въздействие върху кадровата дейност на Висшия съдебен съвет; съмнения в обективността на провежданите процедури за избор на председатели на съдилища и конкретно за избор на председател на САС.

На проверка подлежат, от една страна, твърденията на председателя на САС за външно вмешателство в неговата дейност, както и в общ план за накърняване на независимостта на съда. Тъй като твърденията на председателя на САС съдържат множество конкретни факти, то проверката им по същество е задължителна. Само по този начин може да се осигури ефективна и съдържателна защита на независимостта на съдебната власт. В този контекст следва да се има предвид и нормата на т. 1.5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според която „Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост.”. Трябва да бъде дадена оценка, от друга страна, на цялостното поведение и действия на председателя на САС от гледна точка на високите изисквания за етично поведение на българските съдии, особено тези, заемащи високи ръководни позиции в системата на правосъдието.

Считам, че КПЕПК следва да разгледа внимателно и задълбочено посочените факти в изявленията на председателя на САС и след като проведе необходимите проучвания, включително и изслушвания на засегнатите лица, да даде оценка на фактите през призмата на нормите за етично поведение на българските магистрати. В случая не е толкова важен въпросът за дисциплинарните аспекти на разглеждания случай, а належащата нужда от утвърждаване на етичните стандарти в поведението на съдиите чрез задълбоченото обсъждане и оценка на поведението на съдите в конкретни казуси. Това е, според мен, една от основните цели в дейността на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС.

В предложението се разглежат два случая, които представят различни проявления на основни принципи на правосъдието – независимост и право на справедлив процес. Първият казус известен като случая „Лясковец” придоби широка публична известност, защото разкрива по драстичен начин разрушените обществени и социални връзки. Подробно изложените факти във връзка с този случай поставят множество тревожни въпроси, както за реакциите на местната общност и гражданите, така и за поведението на компетентните институции, включително и на съдебната власт, в контекста на безусловно изискване към съдиите и съда за хуманно отношение към всички засегнати от правосъдието човешки същества.

Вторият случай се отнася до оспорването на основни принципи на наказателния процес (чл. 10 НПК – независимост; чл. 20 НПК – публичност на съдебните заседания) и то в официален документ на най-големия окръжен съд в страната, което не може да бъде подминато, а следваше да бъде разгледано от ВСС чрез неговите компетентни комисии.

Комисите на ВСС разгледаха поставените в предложението въпроси, но до контретни резултати и последствия не се достигна.

  1. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС и до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 7 май 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на двете комисии са публично разгласени факти за два случая, в които се поставя въпросът за грубо засягане на основния принцип за независимост на съдебната власт и на фундаменталното право на справедлив съдебен процес.

Конкретните факти, които поставям на обсъждане и оценка, са следните:

  1. На 14 март 2014 г. се провежда полицейска операция, организирана от МВР, за обезвреждането на барикадиралия се в дома си в гр. Лясковец Петко Петков. По време на полицейската акция Петков ранява трима души от СОБТ и прострелва смъртоносно колегата им Емил Шарков. Часове след това мъжът е обезвреден – прострелян е с три куршума и е закаран в областната болница „д-р Ст. Черкезов”, където претърпява тежка коремна операция – изваден е левият му бъбрек и част от червата. На 16 март 2014 г. прокуратурата повдига обвинение на Петков за опит за убийство и за умишленото убийство на служителя на СОБТ Емил Шарков. На 17 март 2014 г. в реанимацията на болницата, където лежи Петков на системи, влиза окръжният съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов, секретар-протоколист, служители на съдебна охрана, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков – Димитър Димитров. Според съобщение на Окръжния съд Велико Търново „заради влошеното здравословно състояние” на обвиняемия Петков, разглеждането на искането на прокуратурата за задържане под стража ще бъде проведено в болничното заведение.”

Пред медиите служебният защитник на Петков Димитър Димитров обяснява, че по време на произнасянето на съда обвиняемият е бил завързан за леглото с белезници и каиши. Заседанието по мярката за неотклонение продължило около 40 минути, а след това пред журналистите говорителят на окръжната прокуратура потвърждава, че на Петков е наложена най-тежката мярка за неотклонение и обяснява мотивите: „Степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност за деца. Определението не е окончателно. Подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд в град Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 21-ви този месец. Към момента здравословното състояние на Петков не позволява той да бъде транспортиран в затворническа болница, поради което и тъй като лечението му продължава, охраната ще се осъществява в болничното заведение, където се намира в момента.”.

По случая, добил печална медийна и обществена известност, Висшият съдебен съвет (ВСС) беше сезиран от фондация „Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ). В писмото на организацията до ВСС се настоява да получат информация за предприетите действия на ВСС и Инспектората по казуса. В писмото БАПЧ уточняват, че влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защитата. В правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не „просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло”. „Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)”, се сочи в становището на фондацията.

Подробно изложените факти във връзка със случая „Лясковец” поставят множество тревожни въпроси, както за реакциите на местната общност и гражданите, така и за поведението на компетентните институции. Въпросите към съдебната власт също не следва да бъдат спестени. Те трябва да бъдат ясно формулирани, за да получат честен отговор въз основа на правилна оценка на фактите. Безусловно изискване към съдиите и съда е за хуманно отношение към всички засегнати от правосъдието човешки същества. На първо място, следва да се посочи, че първостепенно задължение на съда е да осигури справедлив процес на страните по делото. Това е задължение, което произтича както от Конституцията и процесуалните закони, така и от фундаменталното изискване на чл. 6 от ЕКПЧОС. Според чл. 6, т. 1 всяко лице, което е обвинено в извършване на престъпление, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според чл. 6, т. 3 всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор.

Преди няколко месеца поставихме (заедно с Галина Карагьозова) на вниманието на Комисията по правни въпроси при ВСС друг принципен въпрос: доколко е допустимо, от гледна точка на принципите на справедливия процес и изискванията за независимост и безпристрастност на съда, провеждането на съдебни заседания извън съдебните сгради, и в частност в местата за лишаване от свобода. Фактите по случая „Лясковец” поставят подобен легитимен въпрос: доколко е в съгласие с изискванията на справедливия съдебен процес провеждането на съдебно заседание в болнично заведение при обективна невъзможност на обвиненото лице да участва лично и да упражнява ефективно основното си процесуално право на защита. При всички случаи ВСС чрез Комисията по правни въпроси следва да разгледа фактите и да даде съответната им оценка, за да не се позволи създаване на опасен прецедент. От друга страна, внимателно следва да се подходи и при оценка на действията на магистратите по казуса, като водещи следва да бъдат не дисциплинарните, а етичните аспекти. Това е така, защото ВСС има задължение да определя етичните стандарти в поведението на магистратите, като дава своевременна и внимателна оценка на фактите по спорни етични казуси, какъвто безспорно е случаят „Лясковец”.

  1. В края на месец април 2014 г. беше публикуван годишният доклад на Софийския градски съд за 2013 г. В доклада е записано дословно следното: „Могат да се направят изводи, че първоинстанционните съдебни състави от СГС значително завишават наказанията на подсъдимите, една от причините за което се дължи на големия обществен натиск над дейността на съда и прокламираните в медиите очаквания на обществото за високи наказания и стремежа на съдиите да задоволят тези обществени нагласи, което не се оценява положително от апелативните и касационните съдии и често е обект на сериозна критика в съдебните актове”. В доклада се посочва също, че: „Задоволяването на обществения интерес от информация по наказателните производства, разглеждани от СГС, и изнасянето на факти по делата в медийното пространство следва да бъде оценено с отрицателен знак, тъй като очевидно пречи и влияе негативно на дейността на съдиите от СГС.”.

Посочените по-горе изводи от доклада за дейността на СГС през 2013 г. оспорват и поставят под съмнение някои от съществените изисквания за наличието на справедлив наказателен процес. Според чл. 6, т. 1 ЕКПЧОС, за да бъде гарантирано правото на справедлив процес, е необходимо съществуването на независим и безпристрастен съд, който да разглежда делото публично – под легитимния контрол на гражданите и медиите. Оспорването на основни принципи на наказателния процес (чл. 10 НПК – независимост; чл. 20 НПК – публичност на съдебните заседания) и то в официален документ на най-големия окръжен съд в страната, не може да бъде подминато, а следва да бъде разгледано от ВСС чрез неговите компетентни комисии. След внимателно обсъждане на случая, е необходимо да се даде съответната оценка на фактите, която да бъде отразена в надлежно становище. Становището следва да се изпрати на съдиите от СГС и да се публикува на сайта на ВСС. Това е необходимо, тъй като нито за съдиите, нито за гражданите трябва да остава съмнението, че в Софийски градски съд се пренебрегват и оспорват основните принципи на наказателното правосъдие.

За съдържанието на дискусията, предхождаща гласуването на кандидатите за председател на ВКС

В заседанието на ВСС, проведено на 25 септември 2014 г., не беше избран председател на ВКС.

Предстои откриване на нова процедура. За да бъде проведена по различен начин, е необходимо да бъде приета промяната в правилата, която предложихме през месец май тази година с колегата Иванов.

Освен това обаче, за да се изпълни процедурата по избор с реално съдържание, на нейния финал всеки член на ВСС трябва публично да представи в хода на обсъжданията своята оценка за качествата, които кандидатите притежават, съобразно утвърдения профил за длъжността.

Независимо че заседанието на ВСС за избор на председател на ВКС се излъчваше пряко по телевизията и се предаваше в интернет, съдържанието на дискусията след изслушването на кандидатките практически не беше отразено в медиите. Публикувам текста на изказване си с надеждата, че така може да се задълбочи предстоящата дискусия за индивидуалната отговорност на членовете на ВСС за прозрачността на избора на председател на ВКС. Изказването ми изразява становището ми за това по кои въпроси всеки член на ВСС следва да вземе отношение в заключителния дебат, предхождащ гласуването:

Становище за качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

Обсъждането на качествата на кандидатите заема главно значение и централно място в хода на процедурата за избор на председател на ВКС. Недопустимо е дискусията във ВСС да се свежда до церемониална/ритуална размяна на общи фрази и клишета, от вида на „всички кандидати са еднакво добри, но ние ще изберем по-добрия”, без да се разбира как се е достигнало до извода, кой е подходящият кандидат.

Обсъждането на качествата на кандидатите от членовете на ВСС трябва да съдържа конкретен и обективен анализ на фактите, които са установени в хода на процедурата, съпоставени с профила за длъжността на председателя на ВКС, изготвен от мнозинството от върховните съдии.

Безспорно достижение на настоящата процедура е, че ние ще избираме измежду две допуснати кандидатки, които са съдии от ВКС. Това означава, че следващият председател на ВКС ще е съдия от този съд, което е преобладаващата практика в държавите – членки на ЕС и е гаранция за извършване на легитимен избор на най-висшата съдебна длъжност. Двете кандидатки, обаче, в никакъв случай не са равностойни, не са еднакви, всяка има своите достойнства, които трябва да бъдат оценени от ВСС с оглед необходимите изисквания за изпълнение на длъжността председател на ВКС.

Защо считам, че съдия Павлина Панова притежава качествата да бъде председател на ВКС?

Защото съдия Панова: притежава дух на независим съдия и силен характер да отстоява съдебната независимост в критични ситуации; познава отлично работата на съдиите от ВКС, приложила е на практика модерни идеи за администриране и организация на дейността на наказателната колегия, които могат да се развият и в останалите колегии на съда; притежава безупречна репутация и авторитет сред съдиите, умело общува и е способна да обединява и консолидира съдиите, независимо от различията им и в интерес на развитие на правото; признат специалист по наказателно право и процес, по права на човека, европейско право и международно наказателноправно сътрудничество; има изявени научни интереси и постижения; притежава завидна квалификация и опит като пряк участник в различни форми на международно сътрудничество.

Ще посоча качествата, които притежава съдия Павлина Панова и които при сравнение с качествата на другия кандидат в процедурата й дават видимо и безспорно предимство.

  1. Съдия Панова притежава знания и опит за работата на съдиите от ВКС и за специфичните проблеми в организацията на съда.

Това е така, защото:

1.1. В концепцията, представена от съдия Панова на основание чл. 173, ал. 6 ЗСВ в единадесет пункта се излагат конкретни и ясно мотивирани цели за развитие на ВКС, по-важните, от които са:

– засилване на ролята на ВКС при сезиране на КС и даване на становища при упражнена инициатива от друг от правоимащите субекти;

– подобряване на качеството на тълкувателната дейност на ВКС – да се проведат дебати във ВКС за смисъла и ролята на тълкуването, осъществявано от съда, да се заложи на повече експертност, аналитичност, подпомагнати от специално създадено експертно звено, включващо утвърдени учени по правни науки и други изявени юристи;

– ВКС да извърши мониторинг на прилагането на процесуалните закони, като направи своевременни предложения за тяхното усъвършенстване;

– ВКС следва да намери своето място като национален орган, който да налага в практиката си генерални мерки за избягване на нарушенията на ЕКПЧ чрез промяна в съдебната практика; превод на решенията на ЕСПЧ и анотации на сайта на ВКС;

– активизиране на ролята на председателя на ВКС в мрежата на председателите на върховните съдилища на държавите-членки на Европейския съюз и Асоциацията на върховните касационни юрисдикции на франкофонските страни;

Особено ценно, е че в концепцията си съдия Панова, за разлика от другия кандидат, излага и шест конкретни цели и мерки за постигането им, които касаят ролята на председателя на ВКС за развитието на системата на съдилищата:

– изложени са конкретни идеи за ролята на председателя на ВКС в дискусиите и решенията по най-важните проблеми на администриране на правосъдието – неравномерна натовареност, кариерно развитие, защита на независимостта.

 

Като член по право на ВСС съдия Панова ще може успешно да балансира и отстоява независимостта на съда и съдиите.

 

Идеите, развити в концепцията на съдия Панова, показват яснота на мисълта и завидни интелектуални способности за формулиране на проблемите и на релевантните решения в дейността на ВКС и общо на системата на съдилищата, защото председателят на ВКС не е администратор в собствения смисъл, той не е управител на съдебната палата, нито началник на съдебната администрация, той следва да има признат от колегите си професионален авторитет и да е облечен с доверието на съдиите от ВКС.

1.2. Съдия Панова е постигнала отлични резултати в администриране на наказателната колегия на ВКС:

През 2013 г. в наказателната колегия на ВКС са приети правила за определяне на фактическа и правна сложност на делата. Правилата, утвърдени от ОСНК са първи успешен опит за определяне на критерии за фактическа и правна сложност на съдебните дела, които се разглеждат във ВКС. С приемането им се постига равномерно разпределение на делата между съдиите от наказателната колегия и се демонстрира на практика модерен подход в администрирането на съда.

Начинът на администриране на наказателната колегия и особено начина на определяне на съставите и правилата за фактическа и правна сложност на делата са добър пример и за администриране в останалите колегии.

1.3. Съдия Панова е съдия от кариерата – последоватено е преминала всички инстанции в съдебната система, без сътресения и съмнения в кариерния си растеж; освен това Панова е единственият действащ български съдия с наднационална кариера като съдия ad hoc в ЕСПЧ след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ. В дейността си като наднационален съдия, Панова е оценена като впечатляващ юрист, с тези думи я описва А.Арабаджиев – българският съдия в съда на ЕС в Люксембург.

 

  1. Съдия Панова притежава безупречна репутация и авторитет сред съдиите и професионалната общност на юристите; притежава отлични умения за комуникация.

2.1. Съдия Панова е завършила висшето си образование с пълно отличичие, както от семестриалното си обучение, така и от държавните изпити. Притежава много висока допълнителна квалификация по европейско право и международно наказателноправно сътрудничество, добита в престижни европейски центрове – Правната академия в гр. Трир Германия, Европейския институт за публична администрация, гр. Люксембург и други; магистър по право на ЕС; доктор по право; безспорен професионален авторитет по въпросите на международното наказателноправно сътрудничество, като мнението й е търсено и ценено както от съдиите от цялата страна, така и в международен план; учредител и член на Управителния съвет на Българската асоциация по европейско право.

2.2. Съдия Панова има качества да обединява съдиите.

Доказателства за това са умереният и балансиран тон на идеите, изразени в нейната концепция, която държи на спецификата и особеностите на дейността на отделните колегии във ВКС. На проведеното на 17.09.2014 г. изслушване пред съдии от ВКС, въпреки напрежението и признаците за разделение, съдия Панова демонстрира балансирано поведение и потенциал за консолидиране на съдиите от ВКС в името на по-доброто осъществяване на правораздавателната и тълкувателна дейност на върховната съдебна инстанция.

2.3. Съдия Панова има ярко изразена и доказана на практика лична независимост, способност и характер да отстоява независимостта на съда.

Независимостта на кандидатите не е абстрактна категория. Тя се проявява в конкретни постъпки от професионалния път на кандидата.

За съдия Райковска не е известно до момента да е изразявала публична позиция в конкретна ситуация за защита на независимостта на съда.

През 2012 г., когато атаките срещу съда от страна на изпълнителната власт бяха ежедневие, съдия Панова заявява в интервю позиция, че съдът не бива да се поддава на натиск: „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси. Това е ненужно политическо говорене, касаещо правомощията на съда. Създава се впечатление у обществото, че когато съдът оправдае едно лице, за което някой от държавниците е казал, че има безспорни доказателства за осъждане, има произвол именно от страна на този съд”.

Съдия Панова е участвала като съдия ad hoc при постановяването на решението Петьо Петков срещу България, което излиза в период на системно незачитане на презумпцията за невинност от страна на министъра на вътрешните работи (решението е публикувано на 07.01.2010 г.). В решението се отправя сериозно предупреждение към лицата, заемащи отговорни публични длъжности, че следва да се въздържат от поведение, което нарушава презумпцията за невинност.

То е коментирано и от съдия Панова, която заявява: “Решението на Съда в Страсбург по делото “Петьо Петков срещу България” трябва да бъде настолно за всеки магистрат у нас. За съжаление и след последните “блестящи” полицейски акции по арестуване на заподозрени лица, при което задържаните предварително се обявяват за виновни, става пределно ясно, че май никой не е чел това решение.”

  1. Съдия Павлина Панова е изразявала професионални позиции по въпроси, които засягат развитието на правото и утвърждаването на върховенството на закона: изготвила е многобройни становища по проекти за закони в областта на наказателнопроцесуалното право и международното наказателноправно сътрудничество.
  2. Съдия Панова има способност за научно изследване. Установените данни й дават сериозно предимство.

Съдия Панова е автор на две монографии с тематика по европейско право, сборници със съдебна практика, учебни помагала по права на човека за НИП; съдия Панова е автор на десетки научни статии, посветени на хармонизирането на българското наказателнопроцесуално право с европейското право и за защитата на човешките права.

  1. Председателят на ВКС трябва да притежава квалификация в областта на международното право.

Единствено съдия Панова отговаря на това изискване за длъжността:

– От началото на 2009 г. Павлина Панова е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека; в това си качество тя е заседавала и участвала в постановяването на решения по множество дела, по-важните от които са: Йоргов (2), Вълков и други, Кашавелов, Пенев, Петьо Петков, Пенев, Йордан Йорданов и други, Димови, Станев, Явашев и други, Влаеви, Данев, Звездев, Бекирски, Сашов и други, Македонски, Шопов, Басарба, Минчева, Моралиан, Захариеви, Дечева, Христова.

– Работила е в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст, докладчик на сесия на Комитета за правата на човека на ООН в гр. Женева, Швейцария; докладчик на форум на Международната федерация по европейско право FIDE и много други.

 

  1. Павлина Панова показва високо социално съзнание, социална компетентност и разбиране на предизвикателствата на съвременния свят. Председателят на ВКС като представител на съдиите в страната трябва да има компетентно мнение по важните за обществото въпроси, защото както отбелязва и г/жа Бевърли Маклаклин – председател на ВС на Канада: „Кулата от слонова кост вече не е подходящ дом за съдиите”.

Доказателства за това качество на Панова е особеното й мнение по делото на ЕСПЧ „Вълков и други с/у България”:

ЕСПЧ приема, че таванът на пенсиите в България не нарушавал правата на жалбоподателите. Според Съда подобно законодателно решение е оправдано, защото преследвало легитимната цел да запази социалната стабилност чрез гарантиране стабилитета на пенсионната система. Съдия Павлина Панова задълбочено и категорично аргументира в особеното си мнение защо е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 и поставя и отговаря на въпроси, неразгледани от Съда. Според особеното мнение, ако тези лица са знаели, че въпреки високите си пенсионни вноски никога няма да могат да получат пълния размер пенсия, те вероятно е нямало да са упражнявали тези професии за такъв дълъг период от време, с цел да опазят здравето си. Съдия Панова отбелязва, че легитимната цел, а именно социалната справедливост, не би могла да бъде постигната, ако няма справедливост за отделния индивид.

Демократичен рефлекс и социална чувствителност се установяват и от реакцията на съдия Панова при професионалната й реакция при образуване на тълкувателно дело № 4/2014 г. по повод публичността на съдебните процеси по наказателни дела.

На финала на процедурата за избор на председател на ВКС, членовете на Висшия съдебен съвет трябва да се обединим разумно и отговорно около една от двете кандидатури на съдии от ВКС, като отдадем предпочитание на съдия Панова, защото тя в изключителна степен притежава посочените по-горе качества да изпълнява длъжността на председател на върховната съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела. Тя е независим съдия, притежава естествен авторитет и се ползва с доверието на съдиите от ВКС, има потенциал да допринесе за развитие и утвърждаване на Върховния касационен съд като призван да следи за еднаквото прилагане на закони от всички съдилища в България.

 

По повод с насрочената за 20-ти и 21-ви август публична демонстрация на системата за гласуване, действаща във Висшия съдебен съвет, на 18-ти август 5-ма членове на ВСС: Галина Карагьозов, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Елка Атанасова и аз внесохме следното становище:

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

От информации в електронните медии научихме, че са изпратени покани до представители на неправителствени организации и посланици на държави членки на Европейския съюз да присъстват, на 20 и 21 август 2014 г. от 10 часа, на публична демонстрация на системата за гласуване, действаща във Висшия съдебен съвет. Поканите са били изпратени още на 31.07.2014 г. и са подписани от един от членовете на Висшия съдебен съвет.
За провеждането на тази демонстрация на системата за гласуване, не е взето решение на Съвета или на някоя от неговите постоянни комисии.
За представянето членовете на колективния орган не са уведомени към момента на изпращане на поканите, а едва на 15.08.2014 г., след публикуване на информацията в медиите за насрочването му и по-голямата част от тях са в годишен отпуск и не биха могли да участват в него.
Посоченото е повод да заявим твърдата си позиция, че решенията, с които се ангажира Висшия съдебен съвет, следва да се вземат по предвидения в закона ред от колективния орган или от неговите постоянни комисии, съобразно тяхната компетентност и мандат, а не от отделни негови членове. Настояваме всички въпроси, които се отнасят до дейността на Висшия съдебен съвет като висш административен орган на съдебната власт, да се поставят на общо обсъждане, както законът повелява и всички членове да бъдат надлежно информирани.
Тестване като насроченото вече е извършвано в Съвета и ние не възразяваме против провеждането на публичен контрол над техническата система за гласуване, както и над всички действия на Висшия съдебен съвет. Считаме обаче, че такава демонстрация следва да се проведе след необходимата техническа подготовка, осигуряваща качествена проверка на надежността на системата за гласуване, в реална обстановка и в присъствието на всички членове на Висшия съдебен съвет.
Във връзка с поставения отново на дневен ред въпрос за техническата сигурност на системата за гласуване в Съвета, заявяваме, че независимо от нейната техническа сигурност тя принципно не може да гарантира едновременно, тайно и при равнопоставеност на кандидатите гласуване при избор, в случаите на участие на повече от един кандидат в изборните процедури.
Заявяваме, че нашата позиция, изразявана многократно през последните две години, е, че само вот с интегрална бюлетина може да гарантира законосъобразно гласуване – тайно, еднократно волеизявление, подлежащо на контрол, при спор за законосъобразност. Посоченото е особено важно, с оглед предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд и предстоящите множество избори на административни ръководители в органите на съдебната власт, при които следва да се осигури гласуване в пълно съответствие с Конституцията и законите на страната.

С уважение:
Галина Карагьозова
Юлия Ковачева
Камен Иванов
Елка Атанасова
Калин Калпакчиев

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 50 other followers