Statement on the integrity checks of magistrates

I present this Statement to the attention of the members of the SJC Prosecutor’s College and the Minister of Justice, who can exercise their powers under Art. 175, para. 5 in conjunction with Art. 173 JSA in conj. with Art. 129, para. 3, item 5 of the Constitution of the Republic of Bulgaria.

Apart from the specific case, addressing the issue of the acceptable conduct of magistrates, including senior representatives of the judiciary, aims at conducting a professional and public discussion and establishing ethical standards. Complying with transparent and fair procedures for integrity vetting of magistrates, provided there is a reasonable doubt, is a guarantee for maintaining confidence in justice. In this regard, debates on ethical rules and standards for factual and legal assessment in their application are indispensable in all institutions. Therefore, I present the proposal to the attention of the Inspectorate under the SJC and the EC in view of the powers of each institution and with the conviction that it could be of use in conducting a professional and public discussion on the principle questions raised.

I publish the statement:

Dear members of the Supreme Judicial Council,

The constitutional status of the judiciary determines its independence by upholding that judges, prosecutors and investigating magistrates abide only by the law in their activities. Therefore, independence is upraised to a basic and essential value applicable to each magistrate, and according to Art. 170, para. 5 of the Judicial System Act (JSA), the highest requirements are applied to the Prosecutor General and the Chairpersons of the Supreme Courts – they must have the capacity to follow and enforce a high ethical standard, manifested independence and will to enforce the law.

The notion that independence and impartiality are pivotal for justice, and that their violation does not allow the judiciary to fulfill its basic public role to maintain and restore the power of the state legal order, as well as the confidence of citizens in the state, is sustainably endorsed and our entire legal system is built upon it.[1]

According to the so-called Bangalore Principles – generally acknowledged judicial ethical standards for the UN member states, also applicable to representatives of other magistrates’ professions in the judiciary – each magistrate is required to ensure that her/his behavior is impeccable in the eyes of the reasonable observer and contributes to the conviction of people in the moral integrity of the judiciary. These requirements aim at establishing as a fundamental guarantee of fair justice the rule that justice must not only be implemented but this must also be visible to people because the persuasiveness of justice is the basis of trust in the judiciary without which the implementation of the acts of the judiciary are unachievable, hence – law, prosperity and social peace are unachievable either.

By virtue of the Bangalore Principles, the magistrate must not only remain unaffected by inappropriate relations with the executive, the legislature, the economic circles, and their influence, but also to establish a sense of certainty in the reasonable observer that s/he is not indeed affected by such opaque dependencies.

I quote the established international standards related to judicial independence because they, as well as the practice of the SJC and case-law of the court in such cases, should be the starting point for objective assessment of the publicly-known meeting between the Prosecutor General and the member of a political party’s managing body and businessman Georgi Gergov and the publisher of the Sega newspaper and businessman Sasho Donchev. Due to its core function to guarantee the independence of the judiciary, including by exercising its disciplinary functions, the Supreme Judicial Council (SJC) must protect the rule of law as a foundation of the State, by convincing citizens that the law applies to all, and that judiciary’s senior administrative positions do not allow even the least suspicion of corruption or abuse of power.

By Decision of April 27th, 2017, the Supreme Judicial Council’s Plenum refused to carry out an examination of the case’s facts. Nevertheless, according to the publicly known facts and statements which allow the drawing of a comparison between them and other authentication facts, we understand the following:

  1. Currently established factual situations according to the widespread statements of the three participants in the meeting

 Sasho Donchev’s Statements

On April 19th, 2017, a video was published in the Media, in which Sasho Dontchev gave statements regarding a meeting he had with the Prosecutor General Sotir Tsatsarov, which was also attended by the businessman and a member of BSP’s management Georgi Gergov. The narrative contains the following statements of facts by Sasho Dontchev.

I was invited to a meeting with the Prosecutor General so that he could tell me that my behaviour is becoming unacceptable and intolerable for him. What is it that I support “Yes, Bulgaria”, what is it that my television BiT, where my friend Sasho Dikov has placed him as a central image, and, of course, the newspaper Sega and Komarnitsky. And I look at him and ask, “What is it that you want to tell me?” “I am telling you that even Mr. Filchev told me that I have very soft reactions.”; “And I’m saying: the same Mr. Filchev who sent berets and what happened next, what followed? I need to inform you that I have nothing to do with “Yes Bulgaria”, except that I know Hristo Ivanov. I have nothing to do with BiT, except that Sasho Dikov and I have skied and we went on dating with girls.”

On April 21st, 2017, in an interview for the “eMission Bulgaria” broadcast on BIT, Sasho Donchev stated that the meeting with the Prosecutor General was held at the office of the businessman Georgi Gergov. In the interview Mr. Donchev stated, “…And I said, “Would you like me to give you my mobile phone’s number, so that we do not use intermediaries in the communication?”. Then the Prosecutor General told me, “You have no doubt that your correspondence and your phone are being controlled, right? I was surprised and said, “On what grounds?”, but he told me that this is not under the competence of the Prosecutor’s Office and these are not his people, there are other specialized units in the state dealing with these things.”

On April 22nd, 2017 in an interview for Nova TV Sasho Donchev stated, “… And he (the Prosecutor General) at one point says: “And all this, when you have such a nice life, why do you have to deal with … to fund Hristo Ivanov’s political party. Then came the question about my television BIT and my friend Dikov, who turned him into a protagonist. At that point I interrupted him and told him: “But you have indeed been disinformed or misinformed. He said to me, “You know that I don’t get my information from random people. It became clear that the intelligence informs him.” In the same interview, Sasho Donchev added: “When I told the story to Sasho Dikov two days later, on the following day, I received a message with the following short text: “You talk a lot on the phone” by Georgi Gergov.”

On April 28th, 2017, in an interview for the Capital newspaper Sasho Donchev claimed: “Everything is nonsense, the way it was made up – why the hell did they have to call for me? You may not agree and dislike it, and when you meet me somewhere, you can share it not as a prosecutor but as a person. However, you cannot tell me, “You have such a nice business, why would you risk it”. What is this? How so?”

1.2. Sotir Tsatsarov’s Statements

During a session of the SJC held on April 27th, 2017, the Prosecutor General stated:

There have been no pressure exerted on nor threats addressed to anyone by me. I have not wield any influence on the supervising prosecutor during an investigation – now a pre-trial proceeding (with regard to EWRC (Energy and Water Regulatory Commission) and the prices which are being formed, according to the reported costs by Overgas), on the contrary: I have refused to do so. The persons I have met with are not accused, they are not defendants, they do not have criminal records. The thesis that the individuals are being investigated is either malicious or, at least, uninformed. And one more thing – these people are not lawyers, they are not parties to lawsuits. I did not go to a secret meeting whatsoever. In my view, there is nothing secret about this meeting.

I have nothing to be ashamed of. I would have been ashamed, if certain investigations would not develop in the direction in which some people obviously do not want to develop. I have not violated the law, I have not breached my duties. Therefore, I’m not ashamed.

I do not wish to comment other people’s scenarios and their permanent scriptwriters. I will only say that there are no scriptwriters on this table. There are only people who are assigned to execute certain scenarios. However, they change – while writers remain the same.

  • Georgi Gergov’s Statements

On May 2nd, 2017, in an interview for “This Morning” broadcast, Georgi Gergov claimed the following:

“Sasho Dontchev and I met in my office in the Central Universal Store (TZUM) and he asked if I could organize a meeting with Sotir Tsatsarov. I called him right away and the next day all three of us met. Sasho Donchev had a folder containing three sheets of paper which Tsatsarov looked at and told him that he could not help him with the investigations. The Prosecutor General took these pieces of paper with him. I emphasize that Sasho Donchev was the one who had interest in and desire for this meeting”; “Tsatsarov replied that this was a particular case and that he could not help in that regard. That was it. The conversation was quite normal, human. I do not understand Sasho Donchev’s move”; “I did not see the files in the folder, there were three sheets of paper. Tsatsarov took them, looked at them, said it was a particular case and placed them in his pocket”

In his interview, Gergov talks about his relationship with Sotir Tsatsarov, assesses his personality, mentions that they have known each other for many years, since before Tsatsarov became a district judge. Gergov assesses the meeting between the three: “Human conversation, 15-20 minutes, regarding families, business. Very human, very normal”.

  • Data relevant to the assessment of the meeting’s importance:

Оn April 28th , 2017 in an interview for the Capital newspaper Sasho Donchev stated that in 2011 he filed a complaint to the European Commission on behalf of Overgas with regard to a dominant position of the Bulgarian Energy Holding, Bulgargas and Bulgartransgas on the gas market in Bulgaria.

During the interview held on April 20th, 2017 on BIT, Sasho Donchev showed a letter from the Sofia City Prosecutor’s Office which indicates that a complaint has been filed against him with the Prosecutor’s Office by members of the management of Bulgargas EAD. The investigation of the Prosecutor’s Office is in regard to a complaint filed by Sasho Dontchev in his capacity as CEO of Overgas Inc to the European Commission against Bulgargas EAD, Bulgartransgas EAD and Gas Export concerning abuse of dominant position and denied access to the capacity of the entrance points of the Chiren storage.

On April 24th, 2017, the press-office of the Prosecutor’s Office officially informed the Media that on the same date the Specialized Anticorruption Unit under the Sofia City Prosecutor’s Office instituted criminal proceedings against EWRC’s officials for malfeasances. It is indicated that the pre-trial proceedings were instituted following a complained to the Prosecutor General dated January 16th, 2017 which he forwarded to the SCPO as the competent authority. At the same time, it is specified that the merger of companies in Sofiagas (subsequently Overgas Networks AD) carried out in March 2015 will also be a subject to investigation, and in particular whether the EWRC’s actions in that regard have not led to the retention of unjustifiably high selling prices of gas. Another direction of the investigation was added – it is related to the complaint filed on January 20th, 2011 by Overgas Inc. AD to SEWRC to the European Commission against Bulgartransgas EAD for non-provision of access to the gas transmission system and to Chiren’s underground gas storage.

This is not the first pre-trial criminal proceeding in the field of energy. Between February and April 2013, the Prosecutor’s Office announced[2] that new pre-trial proceedings have been resumed and initiated in connection with the activities of state bodies and trade companies working in the energy sector with regard to violations or crimes committed.

The press release dated 03.04.2013 provides official information on five pre-trial proceedings instituted against officials of National Electric Company (NEC), Ministry of Economy, Energy and Tourism, SEWRC and CEZ Distributions Bulgaria AD. Thus far, there is no publicly disclosed information whether these pre-trial proceedings have ended and what the outcome thereof is.

On March 29th, 2017 it was established by a publication on the website “Plovdiv Online” that on February 21st, 2017, the municipal councilor Spas Gurnevski had reported an abuse with regard to the privatization of the International Plovdiv Fair AD. Following the expiration of the one-month reply term, Spas Gurnevski did not receive a response from the Prosecutor’s Office.

This is not the first complaint that required the conducting of a check concerning Georgi Gergov. The District Prosecutor’s Office in Varna instituted criminal proceedings under Art. 123, para. 1 of the Criminal Code in order to explicate the reasons and circumstances which led to the death of four persons following the collapse of the Veronica Hotel in Sunny Day Resort[3], operated by the joint-stock company, the majority owners of which are Georgi Gergov and his two sons. As of the current moment, there is no data whether the proceedings have ended.

  1. The statements made by the three participants and the publicly known facts allow the drawing of some unquestionable factual findings in so far as there are concurrent and non-contradictory situations:
  • Sasho Donchev is the managing director of Overgas, the publisher of the Sega newspaper, which publishes the caricatures of the artist Hristo Komarnitski;
  • Overgas is a private gas company whose main goal is to build and operate gas distribution networks and natural gas to end users. The Overgas group consists of companies specializing in the development, construction and provision of infrastructure services in the field of gasification. Overgas Network AD owns 10 licenses for distribution of and supply with natural gas in 51 municipalities. Sasho Donchev is the Executive Director of Overgas Inc. AD and Overgas Holding AD, Deputy Chairman of Overgas Inc. AD Board of Directors, Chairman of the Board of Directors of Overgas Holding AD
  • Georgi Gergov is a member of the Executive Bureau of the Bulgarian Socialist Party and owner and manager of a number of companies;
  • Sotir Tsatsarov is Prosecutor General of the Republic of Bulgaria and a ex officio member of the Supreme Judicial Council;
  • Sotir Tsatsarov and Georgi Gergov have long known each other and are good acquaintances;
  • In March 2017, a meeting between Sasho Donchev and the Prosecutor General Sotir Tsatsarov took place in the office of Georgi Gergov, located in the TZUM building:
  • The meeting between the Prosecutor General and Sasho Donchev was arranged through the intermediation of Georgi Gergov;
  • During the meeting which lasted about 30 minutes, Donchev and Tsatsarov talked about business and families;
  • At the time of the meeting, companies related to the businesses of Georgi Gergov and Sasho Dontchev were subject to prosecutorial checks. The information circulated by the Prosecutor’s Office on 24.04.2017 did not indicate when the preliminary investigation had begun, but according to the reported facts it is clear that by the date of the meeting, the Prosecutor General at least knew about the complaint dated 16.01.2017 and subject thereof;
  • The meeting was held during a political campaign for parliamentary elections in March 2017;
  • The subject of the conversation was a prosecutorial check, which was carried out in connection with a complaint dated 16.01.2017. It is related to the activity of the gas distribution companies managed by Sasho Dontchev, as well as to a complaint submitted to the European Commission for a dominant position of  Bulgarian Energy Holding, Bulgargas and Bulgartransgas in the gas market in Bulgaria (all three claim that, although they give it a different interpretation);
  • Following the meeting, the newspaper publisher complained about an undue pressure from the Prosecutor General who admitted he feels affected by the caricatures of the newspaper Donchev is funding;
  • It is notorious that one of the objects of the caricatures published by the Sega newspaper is the Prosecutor General Tsatsarov.
  1. Legal standard for assessing the Prosecutor General’s conduct during his meeting with Sasho Donchev and Georgi Gergov and legal implications

3.1. Established National and International Standards

 As previously noted, there are higher standards of conduct in and outside the office judges, prosecutors and investigators have to abide by. Special requirements for following and enforcing high ethical standards and manifested independence have been introduced with regard to the Prosecutor General and the Chairpersons of Supreme Courts.

The ethical rules valid for Bulgarian magistrates stipulated in the Code of Ethical Conduct, adopted by the SJC, can be inferred from the so-called Bangalore principles – the generally acknowledged ethical judicial standards of the UN member states, which are also applicable to representatives of other magistrate professions in the judiciary.

Judges and prosecutors must uphold their independence and give an example of independence both in individual and institutional terms; they must demonstrate and affirm high standards of conduct in order to enhance public confidence in the judiciary, which is essential for maintaining the independence of magistrates.

Rules of professional conduct require all magistrates to maintain the public confidence, to avoid any actions that damage the dignity of their profession and to minimize the risk of a conflict of interest or any activity that would endanger their reputation and independence. Their conduct should not only be strictly in compliance with the criteria of impartiality and independence, but should also prevent the possible conflict or suspicion in their integrity and decorum. On a daily basis, magistrates exercise authority that has a significant effect on the fate of citizens. Society would not resign to grant this power to individuals with controversial integrity, competence or dubious personal standards. Therefore, the conduct of magistrates, both in office and outside their direct professional activities, must be fully consistent with the society’s confidence and its expectations.

According to the Constitution and the Judicial System Act, the Prosecutor General has exclusive legal powers in the area of prosecution and oversight over legality, which places him at the highest place in the judicial hierarchy. By virtue of Art. 126, para. 2 of the Constitution, the Prosecutor General conducts oversight over legality and methodological guidance with regard to the activities of all prosecutors. The system of the Prosecutor’s Office in Bulgaria is centralized. All administrative heads in the Prosecutor’s Office are subordinate to and accountable to the Prosecutor General (Article 136, para.4 of the JSA). The Prosecutor General, as the prosecutor with the highest hierarchical position, has the right to issue binding instructions relating to the work of every single prosecutor, including the work on specific cases (Articles 139 and 143 of the JSA). The Prosecutor General has the right to submit to the Supreme Judicial Council proposals for promotion or disciplining sanction of prosecutors (Articles 38 and 312 of the JSA). According to the provisions of the Criminal Procedure Code, the Prosecutor General of the Republic of Bulgaria oversees the legality and provides methodological guidance on the activity of all prosecutors (Article 46, para. 5 of the CPC).

The legal powers of the Prosecutor General also determine the enhanced requirements and ethical standards related to his conduct, insofar as he can influence the work of all prosecutors and shape the overall image of the Prosecutor’s Office. The content of the ethical standards the Prosecutor General has to conform to, should inevitably take into consideration the current context and the impact on public opinion of the remaining unresolved issues and crises in the legitimacy of the judiciary and in particular the Prosecutor’s Office. This affects the general level of mistrust that Bulgarian citizens experience with regard to the judiciary’s ability to guarantee the rule of the law. On the one hand, it is sufficient to recall that for more than 7 years following the European Court of Human Rights’ judgment on the Kolevi v. Bulgaria case, no institutional and procedural mechanism has been put in place so as to establish effective safeguards for the impartiality and objectivity of any criminal prosecution against the Prosecutor General provided data about a committed crime is available. On the other hand, no thorough examination was carried out, although the Sofia City Prosecutor’s Office head Nikolay Kokinov was dismissed  for a disciplinary violation that undermines the prestige of the judiciary, which was committed precisely in relation to an unauthorized meeting with a former prime minister and chairman of a political party during which his reply “You chose him yourself” raises doubts about the political and economic independence of the process of nominating and selecting senior prosecutors. The transparency of the decision-making concerning senior administrative positions was also not enhanced.

The conflict between the high regulatory requirements applicable to the Prosecutor General’s personality and the high distrust in the independence from corrupt influences of senior administrative positions in the judiciary, including the Prosecutor General requires the SJC to exert extraordinary activity to stop the dangerous processes which erode the overall idea of Statehood and have serious consequences for the citizens’ legal conscientiousness.

3.2. Stemming from this necessity, in order to avoid the suspicion that the SJC not only fails to fulfill its constitutional function but it becomes a separate factor undermining the rule of law by privileging the Prosecutor General due to his power resources, I put forward my legal assessment of his conduct:

Unauthorized contacts with a businessman and a newspaper publisher, especially at a time when his companies’ activities were being under prosecutorial check and during an election campaign, the use of intermediation of another businessman to arrange the meeting (whose business is also a subject to such a check) indeed undermines public confidence in the independence of the judiciary as it raises a number of legitimate doubts.

At the outset, the Prosecutor General should not place himself in a situation where there is a risk of discrediting the institution he governs. Therefore, it is of paramount importance that the SJC’s adequate reaction is the fair and impartial evaluation of the impression the objective observer was left with by the meeting as well the procedural means for establishing the truth. One of the attending businessmen reported that he has been subject to pressure by the Prosecutor General through sophisticated but unambiguous expressions – not to sponsor a political party (during an election campaign) and to review the direction the Media he finances is following. In the specific context of the meeting’s circumstances – in a private office and in the presence of only the intermediary who according to the facts put forward, appears to be a good acquaintance of the Prosecutor General for a long period of time – these statements made by the businessman-publisher cannot be ignored on the “word for word” principle. Finding oneself in such a situation is in itself highly problematic and unacceptable in view of the high professional requirements relevant to the Prosecutor General’s conduct.

It is untenable that a businessman who claims abuse of power by the Prosecutor General cannot prove the truth of his claims, hence no action should be taken by the judiciary authorities. The European Court of Human Rights has upheld in a series of judgments against Bulgaria (the cases of Marinova and Others[4], Boikanov[5]) that the citizen complaining about corrupt conduct or unlawful acts of state bodies cannot be placed in an objectively impossible position to prove state corruption, so as not to be accused of libel or defamation. It is precisely in order not to create and maintain public suspicion pertaining to the existence of a danger that the abused citizen could be subjected to repressive revanchism, all magistrates must observe a conduct which excludes the risk of being involved in or participate in such situations. To a greater extent this is true for the Prosecutor General who is in charge of the institution competent to investigate the alleged unlawful conduct and all prosecutors are subordinate to him.

Therefore, the mere fact that in this particular case the Prosecutor General, knowing in advance the form and the participants in the meeting, had gone to it, compromises him. Moreover, it puts at risk the public’s confidence in the impartiality of the actions undertaken by the Prosecutor’s Office immediately after the shedding of light on the meeting in the economic area in which the businessman who complained from undue influence is doing business.

At the same time, the circumstance that the whistle-blower who claims state corruption or abuse of power does not have the tools and power resources to verify the truth of his allegations does not mean that it is acceptable for the competent authorities, including the SJC, to not act. The United Nations Convention against Corruption, ratified by Bulgaria, establishes the obligation for the States, taking into account the principle of judicial independence, to initiate measures to enhance honesty and prevent corruption among magistrates, including through the introduction of appropriate rules of conduct for the members of the judiciary. The specific application of this requirement to administrative positions in the judiciary preconditions that any suspicion which has led to a real undermining of the authority of the judiciary and the basic functioning of the rule of law requires, if the involved administrator does not resign himself, actions for her/his dismissal from office. This is so because undermining the confidence in the office of senior administrative positions leads to distrust in the entire institutional system. To the greatest extent this is relevant to the Prosecutor General due to citizens’ awareness of his great potential to influence and impact the work of the Prosecutor’s Office and on rank-and-file magistrates. Some of these options are not public and transparent, thus their public control is impeded. Therefore, the reputation of the Prosecutor General must be flawless, and any involvement in a situation that gives rise to reasonable doubt related to a corruption pressure or influence should have as an inevitable legal effect a dismissal from office.

In view of the case’s particularity, the Prosecutor’s Office is the competent authority to establish the truth about the conversation between the three participants because the information provided by one of them contains data on a crime. However, the objective visibility of what happened and how it affects the credibility of the prosecution’s independence and the legitimacy of its actions is significant for the SJC’s powers.

The unauthorized contacts of a Prosecutor General with businessmen who are subjected to prosecutorial checks and who have political positions not only jeopardize the authority of the judiciary, but actually undermine it as it creates a sense of rule of law deficit.

The societal attitude towards such events is unambiguous and irreconcilable. Public opinion links the situation to unacceptable lobbyism, abuse of power and corruption. The unauthorized meeting of the Prosecutor General, who had accepted off-the-record intermediation from a politician and a businessman with a businessman who is being checked by the Prosecutor’s Offices, reinforces the impression that the prosecution’s activity to institute criminal investigations and legality oversight is conditioned not by the grounds provided for in the law, but by personal contacts, opaque influence and corrupt practices.

The Prosecutor General’s refusal to answer questions asked by members of the SJC deepened the crises of confidence in the judicial power due to the actual demonstration of disobedience to the law.

During the same hearing, the Prosecutor General damaged the authority of the judiciary also by claiming that the SJC’s members who insisted on examining the case were „executants“ of unnamed “scriptwriters”. This accusation is particularly reprehensible because, without being substantiated by facts, it discredits the independence of the judicial body and devalues ​​the legal powers of the Prosecutor General who has the sovereign constitutional power to investigate the data about the dependency of the individual members of the SJC and provided he proves them – to institute criminal prosecution against them. When the head of the state prosecution is capable of making accusations without making an effort to duly motivate them and this does not have any consequences, it creates the dangerous impression of the institution’s degradation.

The Supreme Administrative Court’s[6] case-law on the application of Chapter 16 of the JSA consistently upholds that independence and integrity are the qualities of the judiciary that guarantee the effective conduct of its primary function in the State – maintaining and restoring the established legal order. Following these considerations, the legislator has explicitly indicated that magistrates’ actions or inactions which lead to the undermining of the prestige of the judiciary, cast doubt on its independence, impartiality and integrity, are grounds for disciplinary liability. In Ruling on Interpretation No. 3/2007 by the Supreme Administrative Court, on case No 4/2007, when clarifying what constitutes the undermining of the prestige of a given profession the Court upholds that “a constituent element is not the act itself as a violation of moral norms, but a negative moral assessment which is given by the sanctioning authority to the deed as “incompatible with moral” as well as that non-compliance with works ethics may result in decreasing or losing public confidence in the institutions, to lead to a lack of public support with regard to the overall activity of the State. Moreover, the court even upholds that it is not mandatory that the prestige is undermined; it suffices that the conduct was of such nature as to actually threaten to decrease or lose public confidence in the state institutions.

In the present case, the widespread public suspicions of conflict of interest and trade in influence in themselves undermine the prestige of the judiciary, which stems from the Prosecutor General’s personal conduct.

  1. The abovementioned considerations make it possible to conclude that sufficient evidence is available so that the competent institutions are to take action in exercising of their statutory powers:

I present this Statement to the attention of the members of the SJC Prosecutor’s College and the Minister of Justice, who can exercise their powers under Art. 175, para. 5 in conjunction with Art. 173 JSA in conj. with Art. 129, para. 3, item 5 of the Constitution of the Republic of Bulgaria.

Apart from the specific case, addressing the issue of the acceptable conduct of magistrates, including senior representatives of the judiciary, aims at conducting a professional and public discussion and establishing ethical standards. Complying with transparent and fair procedures for integrity vetting of magistrates, provided there is a reasonable doubt, is a guarantee for maintaining confidence in justice. In this regard, debates on ethical rules and standards for factual and legal assessment in their application are indispensable in all institutions. Therefore, I present the proposal to the attention of the Inspectorate under the SJC and the EC in view of the powers of each institution and with the conviction that it could be of use in conducting a professional and public discussion on the principle questions raised.

                   Respectfully: Kalin Kalpakchiev – Member of the Supreme Judicial Council

[1] Stalev, Zh., Bulgarian Civil Procedure Law, S., 2006, p. 123.





[6] Decisions of the Supreme Administrative Court on №3889/2010, chamber VІІ, № 1065/2012, chamber VІ; № 6715/2010, chamber VІІ; №3890/2010, chamber VІІ; №5767/2010, chamber VІІ; №4003/2010, chamber VІІ; № 3752/2010, chamber VІІ; №10 803/2010 in a panel of 5 judges, chamber ІІ; № 3891/2010, chamber VІІ.

Стандарти при извършване на проверки за почтеност на магистратите


Днес изпратих до членовете на Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието, ИВСС и ЕК становище, в което поставям проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт. Подробно обсъждам установените факти във връзка със срещата на главния прокурор със Сашо Дончев и при посредничеството на Георги Гергов, както и тяхната правна оценка. Предлагам на членовете на ВСС и министъра на правосъдието да упражнят правомощията си по закон. Становището има за цел да стимулира провеждане на професионална и обществена дискусия  и установяване на етични стандарти, както и подпомагане на съответните държавни институции при осъществяване на техните правомощия. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка  при тяхното прилагане са наложителни във всички институции.

Публикувам текста на становището:

Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,

Конституционният статус на съдебната власт определя нейната независимост, като утвърждава, че съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват в своята дейност само на закона. Поради това независимостта е въздигната в основна и същностна ценност за всеки магистрат, а съгласно чл. 170, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) към главния прокурор и председателите на върховните съдилища са поставени най-високите изисквания – те трябва да притежават способност за съблюдаване и налагане на висок етичен стандарт, изявена независимост и воля за налагане на законността.

Разбирането, че независимостта и безпристрастността са основните стълбове на доброто правосъдие, а накърняването им не позволява на съдебната власт да изпълни основната си обществена роля да поддържа и възстановява силата на държавния правен ред, както и вярата на гражданите в държавата, е трайно утвърдено и върху него се изгражда цялата ни правна система.[1]

Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представителите на другите магистратски професии в съдебната власт, всеки магистрат е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател и способства за убеждението на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Тези изисквания имат за цел да утвърдят като съществена гаранция за справедливото правосъдие правилото, че правосъдието трябва не само да се осъществява, но и това да е видимо за хората, защото убедителността на правосъдието е в основата на доверието към съдебната власт, без което изпълнението на актовете на правосъдните органи е невъзможно, съответно – не са възможни и правовият ред, просперитетът и социалният мир.

 От Бангалорските принципи следва, че магистратът е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната власт, законодателната власт, икономическите среди и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател чувство за сигурност, че наистина не е засегнат от подобни непрозрачни зависимости.

   Цитирам утвърдените международни стандарти за независимост на съдебната власт и магистратите, защото те, както и практиката на ВСС и съда в подобни казуси, трябва да бъдат отправната точка при обективната преценка на станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с члена на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник „Сега” и бизнесмен Сашо Дончев. Заради основната си функция да гарантира независимостта на съдебната власт, включително чрез дисциплинарните си правомощия, Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да защити върховенството на закона като фундамент на правовата държава, като убеди гражданите, че законът се прилага за всички, а висшите административни длъжности на съдебна власт не допускат и най-малкото съмнение за корупция или злоупотреба с власт.

С решение от 27 април 2017 г. пленумът на Висшия съдебен съвет отказа да извърши проверка на фактите по случая. Независимо от това, от публично известните факти и твърдения, които позволяват да бъде извършена съпоставка помежду им и с други контролни за достоверността им факти, разбираме следното.

  1. Установените към момента фактически положения според разпространените твърдения на тримата участници в срещата
    • Твърдения на Сашо Дончев

На 19 април 2017 г. в медиите беше разпространен видеозапис, в който Сашо Дончев разказва за своя среща с главния прокурор Сотир Цацаров, на която е присъствал и бизнесменът и член на ръководството на БСП Георги Гергов. Разказът съдържа следните твърдения за факти на Сашо Дончев.

Аз бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“, какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки. И аз го гледам и питам: „Ама вие какво искате да ми кажете“;„Казвам Ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.“; „И аз викам, ама същият този г-н Филчев прати барети и какво се случи, какво последва? Да Ви информирам, нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета.“

На 21.04.2017 г. в интервю за предаването „еМисия България“ по BIT Сашо Дончев заявява, че срещата с главния прокурор се е провела в ЦУМ в кабинета на бизнесмена Георги Гергов. В интервюто г-н Дончев твърди: „… И казах искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването. И тогава главният прокурор ми каза „Ама Вие нали не се съмнявате, че Вашата кореспонденция и телефонът Ви се контролират. И аз учуден казах: „На какво основание?“, но той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.“

На 22.04.2017 г. в интервю за Нова телевизия Сашо Дончев заявява: „… И той (главният прокурор) в един момент казва: „И всичко това, като имате такъв хубав живот, защо Ви трябва да се занимавате с… да финансирате партията на Христо Иванов. След което последва и въпросът за моята телевизия BIT и за моя приятел Диков, който го е превърнал в главен герой. На което аз вече прекъснах и му казах: „Ама Вас наистина са Ви дезинформирали или са Ви информирали неправилно. И той ми каза: „Мен нали се сещате, че не ме информират хора от улицата. Стана ясно, че го информират специалните служби.“ В същото интервю Сашо Дончев допълва: „Когато аз разказвах два дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение с краткия текст: „Много говориш по телефона” от Георги Гергов.“

На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев твърди: „Всичко е глупост, самият начин, по който е било съчинено – за какъв дявол им е трябвало да ми викат? Ти можеш да не си съгласен и да не ти харесва и като ме срещнеш някъде, да го споделиш не като прокурор, а като човек. Но не можеш да ми кажеш „имаш такъв хубав бизнес, защо го рискуваш”. Какво е това? Как така?”

1.2. Твърдения на Сотир Цацаров

В заседанието на ВСС, проведено на 27 април 2017 г., главният прокурор заявява:

По отношение на никого не е упражняван от мен натиск, нито са отправяни заплахи. Не съм упражнявал никакъв натиск върху наблюдаващия прокурор по проверка – сега досъдебно производство (за КЕВР и цените, които се образуват, според отчетените разходи от „Овъргаз”), напротив: отказал съм. Лицата, с които съм се срещал, не са обвиняеми, не са подсъдими, не са криминално проявени. Тезата, че лицата са разследвани, е или злонамерена, или най-меко казано неосведоменост. И още нещо – тези лица не са адвокати, не са страна по дела. Аз въобще не съм отишъл на тайна среща. За мен в тази среща няма нищо тайно.

Няма от какво да се срамувам. Бих се срамувал, ако определени разследвания не биха се развивали в насоката, в която очевидно някои не желаят да се развият. Не съм нарушил закона, не съм нарушил служебните си задължения. Затова и не се срамувам.

Чужди сценарии и постоянните им сценаристи аз не желая да коментирам. Ще кажа само, че на тази маса сценаристи няма. Има само хора, на които е възложено да изпълняват определени сценарии. Но те се сменят – сценаристите остават същите.“

  • Твърдения на Георги Гергов

В интервю за предаването „Тази сутрин“ на 2 май 2017 г. по bTV Георги Гергов твърди следното:

„Срещнахме се със Сашо Дончев в офиса ми в ЦУМ и той ме попита дали ще успея да организирам среща със Сотир Цацаров. Аз му звъннах веднага и се видяхме тримата на следващия ден. Сашо Дончев носеше папка с три листа, които Цацаров погледна и му каза, че не може да му помогне с разследванията. Главният прокурор взе тези листове със себе си. Подчертавам, че интерес и желание за тази среща имаше Сашо Дончев“;  „Цацаров му отговори, че това е частен случай и че не може да помогне по тази тема. И толкоз. Разговорът беше съвсем нормален, човешки. Недоумявам този ход на Сашо Дончев”; „В папката не съм видял какво има, бяха три листа. Цацаров ги взе, погледна ги, каза, че това е частен случай и ги прибра в джоба си”

В интервюто си Гергов разказва за отношенията си със Сотир Цацаров, дава оценка за личността му, споменава, че двамата се познават от много години, още преди Цацаров да стане окръжен съдия. Гергов дава оценка за срещата между тримата: „Човешки разговор, 15-20 минути, за семействата, за бизнеса. Много човешки, много нормален“.

  • Данни, които имат значение при оценка на значението на проведената среща:

               На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев съобщава, че през 2011 г. от името на „Овергаз” е подал жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България.

По време на интервюто, проведено на 20 април 2017 г. в BIT, Сашо Дончев показва писмо от прокурори от СГП, от което се разбира, че срещу него е подаден сигнал в прокуратурата от членове на ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД. Проверката на прокуратурата е във връзка с подаден сигнал от страна на Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на „Овъргаз инк“ до Европейската комисия срещу „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газ Експорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно изходните точки на хранилището в Чирен.

На 24.04.2017 г. официално от пресслужбата на прокуратурата са информирани медиите, че на същата дата Специализираното звено „Антикорупция” – СГП е образувало наказателно производство срещу длъжностни лица от КЕВР за престъпления по служба. Посочено е, че досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор, който той изпратил на СГП по компетентност. Същевременно е уточнено, че предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз” (впоследствие  „Овергаз мрежи” АД), и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Допълнена е още една насока на разследването, свързана с подадена на 20.01.2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба до Европейската комисия срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен”.

            Това досъдебно производство не е първото в областта на енергетиката. В периода февруари – април 2013 г. прокуратурата оповестява[2], че са възобновени и образувани нови досъдебни производства във връзка с дейността на държавните органи и търговски дружества, работещи в областта на енергетиката, за извършени нарушения или престъпления. С прессъобщение от 03.04.2013 г. се предоставя официална информация за пет образувани досъдебни производства срещу длъжностни лица от НЕК, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, ДКЕВР и „ЧЕЗ Разпределения България” АД. До момента няма публично оповестена информация тези досъдебни производства да са приключили и какъв е резултатът от тях.

От публикация на сайта „Пловдив онлайн“ от 29 март 2017 г. се установява, че на 21.02.2017 г. общинският съветник Спас Гърневски е подал сигнал за злоупотреби при приватизацията на „Международен панаир Пловдив“ АД. След изтичането на едномесечния срок за произнасяне Спас Гърневски не е получил отговор от прокуратурата.

Това не е първият сигнал, който e налагал извършване на проверка, засягаща Георги Гергов.  Окръжна прокуратура Варна образува наказателно производство по чл. 123, ал. 1 НК за изясняване на причините и обстоятелствата, довели до смъртта на четири лица при срутването на хотел “Вероника” в курортен комплекс “Слънчев ден”[3], стопанисван от едноименното акционерно дружество, чиито мажоритарни собственици са Георги Гергов и двамата му синове. Понастоящем не е оповестено производството да е приключило.

  1. Твърденията на тримата участници и публично известните факти позволяват да се изведат няколко несъмнени фактически констатации, доколкото са налице съвпадащи и непротиворечиви положения:
  • Сашо Дончев е управляващ дружеството „Овъргаз“, издател на вестник „Сега“, в който се публикуват карикатури на художника Христо Комарницки;
  • „Овергаз” е частна газова компания, чиято основна цел е да изгражда и експлоатира газоразпределителни мрежи и природен газ на крайни потребители. Групата на Овергаз се състои от дружества, специализирани в разработване, изграждане и предоставяне на инфраструктурни услуги в областта на газификацията. „Овергаз Мрежи“ АД притежава 10 лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ в 51 общини. Сашо Дончев е изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД и на „Овергаз Холдинг“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Овергаз Инк.“ АД, председател на Съвета на директорите на „Овергаз Холдинг“ АД;
  • Георги Гергов е член на изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия и собственик и управляващ на редица търговски дружества;
  • Сотир Цацаров е главен прокурор на Република България и член по право на Висшия съдебен съвет;
  • Сотир Цацаров и Георги Гергов се познават от дълги години и са добри познати;
  • През месец март 2017 г. в офиса на Георги Гергов, намиращ се в сградата на ЦУМ, се провежда среща между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров:
  • Срещата между главния прокурор и Сашо Дончев е уредена с посредничеството на Георги Гергов;
  • По време на срещата, продължила около 30 минути, Дончев и Цацаров са си говорили за бизнеса и за семействата;
  • Към момента на провеждане на срещата дружества, свързани с бизнеса на Георги Гергов и Сашо Дончев, са били обект на прокурорски проверки. В информацията, разпространена от прокуратурата на 24.04.2017 г., не е посочено кога е започнала предварителната проверка, но в нея се съобщават факти, от които става ясно, че към датата на срещата главният прокурор е знаел най-малкото за постъпилия сигнал на 16.01.2017 г. и за неговия предмет;
  • Срещата се провежда по време на политическа кампания за парламентарни избори през март 2017 г.;
  • Предмет на разговора е била прокурорска проверка, която се извършва във връзка със сигнал от 16.01.2017 г. Сигналът е свързан с дейността на газоразпределителните дружества, управлявани от Сашо Дончев, както и с подадена от него жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България (това се твърди и от тримата, макар и да му придават различна интерпретация);
  • След срещата издателят на вестника се оплаква от нерегламентиран натиск от главния прокурор, който признал, че се чувства засегнат от карикатурите на финансирания от него вестник;
  • Ноторен факт, е че един от обектите на карикатурите, публикувани във вестник „Сега“, е главният прокурор Цацаров.
  1. Правен стандарт за преценка на поведението на главния прокурор по време на срещата му със Сашо Дончев и Георги Гергов и правни изводи

3.1.Установени вътрешни и международни стандарти

Както беше посочено, по отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. За главния прокурор и председателите на върховните съдилища са въведени специални изисквания за съблюдаване и налагане на високи етични стандарти и изявена независимост.

  Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично поведение, приет с решение на ВСС, могат да се изведат и от т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт.

Съдиите и прокурорите са длъжни да отстояват независимостта си и да дават пример за независимост както в индивидуален, така и в институционален аспект; те са длъжни да демонстрират и утвърждават високи стандарти на поведение, за да укрепва общественото доверие в съдебната власт, което има основно значение за поддържане на независимостта на магистратите.

Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум риска от конфликт на интереси или каквато и да е деятелност, която би застрашила тяхната репутация и независимост. Поведението им не само следва да е стриктно съобразено с критериите за безпристрастност и независимост, но и да предотвратява възможностите за конфликт или за съмнение в почтеността и благоприличието им. Магистратите ежедневно упражняват власт, която съществено се отразява върху съдбата на гражданите. Обществото не би се примирило да предостави тази власт в ръцете на лица със спорна почтеност, компетентност или съмнителни лични стандарти. Затова поведението на магистратите както в службата, така и извън пряката им служебна дейност, трябва да е изцяло съобразено с доверието на обществото и неговите очаквания.

  Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното преследване и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136, ал. 4 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 5 НПК).

   Правомощията на главния прокурор определят и завишените изисквания и етични стандарти към поведението му, доколкото той може да влияе върху дейността на всички прокурори и определя цялостния облик на прокуратурата. Съдържанието на етичните стандарти, с което е длъжен да се съобразява главният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за актуалния контекст, и за въздействието върху общественото мнение на останалите неразрешени проблеми и кризи в легитимността на съдебната власт, и в частност – на прокуратурата. Това влияе на общото ниво на недоверие, изпитвано от българските граждани по отношение на способността на съдебната власт да осигури върховенството на правото. Достатъчно е да припомним, от една страна, че повече от 7 години след осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, не е предвиден институционален и процесуален механизъм, който да създава ефективни гаранции за безпристрастност и обективност на евентуално наказателно преследване срещу главния прокурор при данни за извършено престъпление. От друга страна – въпреки освобождаването от длъжност на градския прокурор на София Николай Кокинов за дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на съдебната власт, извършено именно по повод нерегламентирана среща с бивш министър-председател и председател на политическа партия, в която той чрез репликата „Ти си го избра” създава съмнения за политическата и икономическа независимост на процеса по номиниране и избор на висши прокурори, обстойна проверка не беше извършена. Не беше повишена и прозрачността на вземането на кадрови решения за висшите административни длъжности.

      Конфликтът между високите нормативни изисквания към личността на главния прокурор и високото недоверие в независимостта от корупционни влияния на висшите административни длъжности в съдебната власт, включително – на главния прокурор, налага ВСС да полага изключителна активност, за да спре опасните процеси, които ерозират цялостната идея за държавност и причиняват тежки последици за правосъзнанието на гражданите.

3.2. Изхождайки от тази необходимост, за да не допуснем съмнението, че ВСС не само че не изпълнява конституционната си задача, но се превръща в самостоятелен фактор за подриване на върховенството на правото, като привилегирова главния прокурор заради властовия му ресурс, предлагам своята правна оценка на поведението му:

Нерегламентираните контакти с бизнесмен и издател на вестник, и то в момент, когато спрямо дейността на дружествата му се извършва прокурорска проверка и в период на предизборна кампания, използването на посредничеството на друг бизнесмен за уреждане на срещата (чийто бизнес също е обект на прокурорска проверка), реално накърнява общественото доверие в независимостта на съдебната власт, тъй като възбужда редица основателни съмнения.

Главният прокурор поначало не бива сам да се поставя в ситуация, в която има риск да се дискредитира ръководената от него институция. Затова от първостепенно значение за правилната реакция на ВСС е справедливата и безпристрастна оценка на впечатлението, което срещата оставя у обективния наблюдател, както и какви са процедурните средства за установяване на истината. Един от присъстващите бизнесмени съобщава, че е бил обект на натиск от главния прокурор чрез софистицирани, но еднозначни по смисъл изрази – да не спонсорира политическа партия (в период на изборна кампания) и да преразгледа линията на медията, която финансира. В конкретния контекст на обстоятелствата относно срещата – в частен офис и в присъствието само на посредника, който от изложените факти излиза, че е добър познат на главния прокурор от дълъг период от време, тези твърдения на бизнесмена –издател не могат да бъдат игнорирани на принципа „дума срещу дума”. Попадането в подобна ситуация само по себе си е силно проблематично и недопустимо от гледна точка на високите професионални изисквания към поведението на главния прокурор.

Несъстоятелна е тезата, че бизнесменът, който твърди злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, не може да докаже верността на твърденията си, поради което не следва да се предприемат никакви мерки от органите на съдебната власт. Европейският съд по правата на човека е приел по серия осъдителни български решения (по делата Маринова и др.[4], Бойканов[5]), че оплакващият се от корупционно поведение или противоправни действия на държавни органи гражданин не може да бъде поставен в обективно невъзможно положение да доказва държавната корупция, за да не бъде обвинен в клевета или набедяване. Именно за да не се формира и поддържа съмнение в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм, всички магистрати трябва да съблюдават такова поведение, което да изключа риска да участват или да бъдат въвлечени в подобни ситуации. Това в още по-голяма степен е валидно за главния прокурор, който ръководи институцията, компетентна да разследва твърдяното противоправно поведение, и всички прокурори са му подчинени.

Ето защо самият факт, че в конкретния случай главният прокурор, знаейки предварително формата и участниците в срещата, е отишъл на нея, го компрометира. Нещо повече – поставя в риск доверието на обществото в безпристрастността на предприетите от прокуратурата действия веднага след осветляването на срещата в стопанската област, в която развива търговска дейност оплакалият се от нерегламентиран натиск бизнесмен.

Същевременно, от обстоятелството, че гражданинът, който сигнализира за държавна корупция или злоупотреба с власт, не разполага с инструментариум и властнически ресурс да установи верността на твърденията си, не следва, че е допустимо компетентните власти, в това число и ВСС, да  бездействат. Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от  България, установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите, включително чрез въвеждане на съответни правила за поведение на членовете на съдебната власт. Специфичното приложение на това изискване по отношение на административните длъжности в съдебната власт предпоставя, че всяко съмнение, довело до реално увреждане на авторитета на правосъдието и на базовото функциониране на правовата държава, налага, ако замесеният административен ръководител не подаде сам оставка, да се предприемат действия за освобождаването му от длъжност. Това е така, тъй като разколебаването на доверието в служебното положение на висшите административни длъжности води до недоверие към цялата институционална система.  В най-голяма степен това е валидно за главния прокурор, защото на гражданите са известни големите му възможности за влияние и въздействие върху дейността на прокуратурата и върху редовите магистрати. Някои от тези възможности не са публични и прозрачни, поради което трудно се поддават на обществен контрол. По тази причина репутацията на главния прокурор трябва да бъде безупречна и всяко замесване в ситуация, която поражда основателно съмнение за корупционен натиск или влияние, следва да има за неизбежна правна последица освобождаване от длъжността.

        С оглед посочената конкретиката на случая прокуратурата е компетентният орган да установи истината за разговора между тримата участници, защото в изнесената от единия от тях информация се съдържат данни за престъпление. Значима за правомощията на ВСС обаче е обективната видимост на случилото и как тя се отразява върху доверието в независимостта на прокуратурата и легитимността на нейните действия.

Нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват прокурорски проверки и които имат политически позиции, не само  застрашава авторитета на съдебната власт, а реално го накърнява, тъй като създава усещане за дефицит на правова държава.

Отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция. Нерегламентираната среща на главния прокурор, който е приел посредничество не по протокол от политик и бизнесмен с бизнесмен, спрямо когото се провежда предварителна проверка, способства за затвърждаване на впечатлението, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики.

Отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси на членове на ВСС задълбочи кризата на доверието в съдебната власт, защото на практика демонстрира неподчинение на закона.

В същото заседание главният прокурор увреди авторитета на правосъдието и с декларативното си твърдение, че членовете на ВСС, които настояват за проверка на случая, са „изпълнители” на неназовани „сценаристи”. Това обвинение е особено укоримо, защото, без да се обосновава с факти, дискредитира независимостта на кадровия орган на съдебната власт и обезценява правомощията на главния прокурор, който разполага със суверенната конституционна власт да разследва данните за зависимост на отделните членове на ВСС и в случай че ги докаже – да инициира наказателно преследване срещу тях.  Когато ръководителят на държавното обвинение си позволява да отправя обвинения, без да полага усилия да ги обосновава по надлежния ред, и това не поражда никакви последици, се създава опасното усещане за деградиране на институцията.

В съдебната практика на Върховния административен съд[6] по приложение на глава 16 от ЗСВ трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата – поддържането и възстановяването на установения правен ред. При тези съображения законодателят изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, поставят под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за дисциплинарна отговорност. В Тълкувателно решение № 3/2007 на ВАС по т.д. № 4/2007 г. се приема, при изясняване на фактическия състав на уронване на престижа на професия, че „елемент от фактическия състав не е самото деяние, като нарушение на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала”, както и че неспазването на служебната етика може да има за последица намаляването или загуба на общественото доверие в институциите, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на държавата. Нещо повече, съдът дори приема, че не е задължително престижът вече да е уронен, достатъчно е поведението да е било от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в държавните институции.

         В настоящия случай разпространените публично съмнения за конфликт на интереси и търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт, което е резултат от личното поведение на главния прокурор.

  1. Изложените съображения позволяват да се приеме, че са налице достатъчно данни компетентните институции да предприемат действия в изпълнение на своите законови правомощия:

Предоставям настоящото становище на вниманието на членовете на прокурорската колегия на ВСС и на министъра на правосъдието, които могат да реализират правомощията си по чл. 175, ал. 5 вр. с чл. 173 ЗСВ вр. с чл. 129, ал. 3, т. 5 Конституцията на Република България.

Извън конкретния случай, поставянето на проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт, има за цел провеждане на професионална и обществена дискусия  и установяване на етични стандарти. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка  при тяхното прилагане са наложителни във всички институции. Затова изпращам предложението и на вниманието на ИВСС и ЕК, с оглед правомощията на всяка от институциите, както и с убеждението, че то може да бъде от полза за провеждането на професионалната и обществена дискусия по поставените принципни въпроси.

                                 С уважение:  Калин Калпакчиев – член на Висшия съдебен съвет

[1] Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 2006, с. 123.






[6] Решения на Върховния административен съд по адм.д.№3889/2010, VІІ отд, адм.д.№ 1065/2012, VІ отд.; адм.д. № 6715/2010 г., VІІ отд.; адм.д.3890/2010 г., VІІ отд.; адм.д. №5767/2010 г., VІІ отд.; адм.д №4003/2010 г., VІІ отд.; адм.д.№ 3752/2010 г., VІІ отд.; адм.д. №10 803/2010 г. 5-членен състав, ІІ колегия; адм.д. № 3891/2010 г., VІІ отд.



В сайта “Съдебно право” е публикуван доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г.  В текста се демонстрира, че е възможно да се гради съдебна система въз основа на уважението към съдията; че личността на съдията е от съществено значение за ефективното упражняване на правосъдието, както и за предпазването му от бюрократизиране и формалистична самодостатъчност.
Препубликувам текста от “Съдебно право”:

В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.

Председателят на Върховния съд на САЩ е съумял да обобщи основните тенденции в работата на федералните съдилища за 2016 г., като е откроил всеки аспект от многообразната работа на федералните съдии – за доброто организиране на правораздавателния процес, за самоуправлението и обучението на съдиите. В края на доклада е приложена обобщена информация за натовареността на федералните окръжни съдилища, апелативните федерални съдилища, съдилищата по несъстоятелност и на Върховния съд на САЩ.

Впечатляващо е, че докладът за дейността на федералните съдилища не се задоволява с изброяване на сухи, неперсонифицирани статистически данни, а откроява централната роля на съдията и отдава почит и уважение за неговия всеотдаен и посветен труд в полза на обществото. Така председателят на Върховния съд на САЩ подчертава ценностното значение на правосъдието, което не се свежда до бюрократичен инструмент за решаване на дела, а за поддържане на социалната хармония и справедливост в обществото.



 Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ

           С наближаването на зимата в края на 1789 г. съдия Дейвид Сиуoл от Върховния съд на Масачузетс получил неочаквано писмо от президента Джордж Вашингтон. Вашингтон съобщавал на Сиуoл, че назначаването му за федерален съдия в окръг Мейн, тогава част от щата Масачузетс, е било одобрено. Въпросът не подлежал на дискусия, тъй като комисията за назначаване на Сиуoл била приключила дейността си. Пишейки от дома си в Йорк, Сиуoл отбелязал, че назначението било „неочаквано и непоискано“, като обяснявал, че неговата служба като щатски върховен съдия не го е подготвила напълно за новата задача. „В това ново назначение“, настоявал Сиуол, „съдията е оставен сам и неподкрепен, и то в области с голямо значение, отнасящи се до живота на човека“. Признателен за привилегията да служи на нацията и честта за назначението, той се надявал да оправдае доверието на президента и да си осигури „одобрението на своите съграждани“. „Всичко, което мога да обещая по този повод, е, че ще се старая да го заслужа – с усилия да изпълнявам задълженията си с вярност и безпристрастност, съобразно с най-доброто, на което съм способен“.

              Президентът Вашингтон назначил първоначално всички тринадесет съдии във федералните окръжни съдилища по подобен начин, най-отговорно и със същото смирение и загриженост. Въпреки тяхната скромност и умереност, те били забележителна група. Джон Съливан от Ню Хемпшир бил генерал от войната за независимост, делегат в Континенталния конгрес, а след създаване на съюза – президент на Ню Хемпшир. Джеймс Дуейн служил пет години като кмет на Ню Йорк. Уилям Пака подписал декларацията за независимост и служил като губернатор на Мериленд. Дейвид Брийрли подписал конституцията за Ню Джърси, а Гънинг Бредфорд младши подписал конституцията за Делауер. Уилям Драйтън, назначен в родната му Северна Каролина, служил повече от десетилетие като председател на върховния съд на британската колония в Източна Флорида. Франсис Хопкинсън от Пенсилвания – поет и музикант, както и юрист, проектирал основните първообразци на държавния печат и знаме на Съединените американски щати, както е известно, приписвани на Бетси Рос. Тези личности не са добре познати в наши дни, но те са дали началото на новата система на федералните окръжни съдилища и са определили посоката за важната роля на тези институции, която те имали в новата република.

             Мъжете и жените от цялата страна, които днес служат като федерални съдии, не са добре познати, но те заслужават голямо уважение. Докато Върховния съд на САЩ често е във фокуса на общественото внимание, нашата правосъдна система основно зависи от умението, усилената работа и всеотдайността на тези съдии, които са извън светлината на прожекторите. Тази година бих желал да изразя признателностза решаващата роля, която федералните съдии играят в дейността на третата власт и да подчертая някои от предизвикателствата и често пренебрегвани аспекти от тяхната работа.

            Федералните окръжни съдилища са основата на нашата федерална система[1]. Конгресът на САЩ е създал 673 федерални съдилища, както и четири териториални позиции. Действащите съдии се подпомагат от повече от 500 старши окръжни съдии, които отговарят на условията за пенсиониране при пълно заплащане, но още продължават да работят, някои на непълен работен ден, но повечето от тях на пълно работно време, без допълнителна компенсация.

            Както съдия Сиуол забелязал преди 237 години, федералният съдия е „оставен сам и неподкрепен”. За разлика от политиците, той работи основно извън публичното внимание. Повечето американци имат някаква представа за ролята на федералните съдии, но за добро или лошо тя е оформена от изобразяването на американския съдебен процес в киното и телевизията. Според типичната картина съдията има малко участие, седящ пасивно сред възвишената реторика на адвокатите, героизма или подлостта на клиентите, и морален компас на журито. В действителните процеси обикновено липсва такава драма – но те не са предназначени да забавляват. Разбира се, те са структуриран механизъм за решаване на правни спорове чрез състезателен съдебен процес. Със своята ръководна и помиряваща централна роля федералният съдия служи, за да осигури честен и справедлив процес на спорещите страни.

               Съдията е отговорен за наблюдението на предсъдебните изслушвания и за ръководството на съдебния процес. Той разрешава откритите спорове, управлява подбора на журито, ръководи допускането на доказателствата, определя ясни и разбираеми инструкции към журито, разрешава всякакви въпроси, свързани с одобрението на присъдата и вписване на наказанието. Всяка от тези стъпки изисква специални познания, чувствителност и умения. Съдията трябва да овладее комплекс от правила за водене на процедурата и допускане на доказателствата и да бъде способен да прилага тези правила според спецификата на всеки спор. Като единствен овластен да ръководи процеса, той трябва да отговаря за всеки детайл в една непредсказуема процедура – ръководейки твърдо и определящ наказанието с обективност, проницателност и състрадателност. Това не е работа за импулсивни, стеснителни, плахи или невнимателни хора.

               Характерът на федералния съдия е по-ярко видим при наказателните процеси. Повечето наказателни обвинения се решават чрез споразумения между прокуратурата и обвиняемите, но тези случаи, които стигат до процес, изискват особени усилия от съда. Съдията трябва да осигурява разглеждането на делата, съобразно със Закона за ускоряване на процеса, в съответствие с конституционното право на обвиняемите на защита и представителство. Той трябва незабавно и в движение да взима решения и да прилага доказателствените правила, докато тече процесът, обикновено без лукса на спокойното обсъждане и проучване в тихия кабинет. Съдията трябва внимателно да ръководи журито съобразно правилата за тежестта на доказване за обвиняемия и прокурора. В случай е процесът завършва с осъждане, съдията е изправен пред сериозната задача на определяне на наказанието с присъда.

             Повечето федерални съдии са съгласни, че определянето на наказанието с присъда е тяхното най-трудно задължение. Съдията трябва да се изправи срещу подсъдимия лице в лице и да вземе предвид човешката слабост. Той трябва да съобрази гледната точка на прокурора, подсъдимия и пострадалия (жертвата) и да наложи наказание, което по замисъл и необходимост ще поправи (промени) насоката на живота на подсъдимия. При определяне на подходящото наказание неговата дискреция (решение) е ограничена от закона и напътствана от внимателно съставените ръководства за постановяване на присъди. Присъдата отразява съдийската мъдрост и проникновение, опита и наученото от наблюдението, непосредствено в съдебната зала. С постановяването на присъдата съдията говори като глас на общността.

           Въпреки че федералният съдия има видимо и живо присъствие в съдебната зала, много повече от съдийските отговорности се осъществяват в кабинета. За всеки заседателен ден има множество дела, чакащи разглеждане – типичният федерален съдия има повече от 500 дела на доклад. Изправен пред тази обезсърчаваща натовареност, съдията трябва да съвместява много функции. Той трябва, на първо място, да бъде способен администратор, за да управлява непрестанния поток от дела и спорни въпроси, които преминават през съда. Трябва умело да жонглира с множество различни материи във всеки даден момент, сигурен, че нищо не убягва от вниманието му.

             Федералният съдия обаче трябва да бъде повече от способен администратор. Той трябва активно и проницателно да разрешава проблемите на хората по делата, които разглежда. Съдебният процес е скъп, поради което всички биха имали полза, ако споровете могат да бъдат решавани ефикасно с минимални разходи и забавяне. Както посочих в моя годишен доклад за 2015 г., Съдийската конференция – органът, който създава решенията по общите въпроси за управление на федералните съдилища – измени федералните правила на гражданския процес, за да подчертаеролята на съдията за ранното и ефективно управление на съдебните дела. Тази процесуална реформа окуражи (даде възможности) на щатските съдии да се срещат незабавно с адвокатите след подаване на жалбата и да обсъдят съвместно възможностите за решаване на случая, да разработят план за управление на делото и да ускорят решаването чрез предсъдебно споразумение. Реформата започна да дава положителни ефекти, защото свръхнатоварените съдии са готови да предприемат по-активна роля за управление на потока от дела, което дава резултат в процеса на работа. Дървосекачът спестява време, когато отделя време, за да наточи брадвата си. Тази година ние трябва да направим стъпка напред и да поканим федералните окръжни  съдии да участват в пилотна програма за тестване на някои обещаващи техники за управление на делата, насочени  към намаляване разходите за разрешаването на споровете.

              Изкусното и умело занимание на федералния съдия с администрирането на висящите дела и управлението на постъпилите дела може да сведе едно дело до малък на брой проблеми, които са същината на спора и може да помогне за разрешаване на спорното право чрез споразумение. В други случаи, предсъдебния процес може да разкрие, че спорният проблем е просто въпрос на приложение на правото, без да има спор по фактите, който може да се разреши с кратко решение без съдебен процес. В тези ситуации федералният съдия е отговорен – винаги като първа инстанция и често като последна – „да каже какво постановява закона“. Както е казал съдия Сиуол, съдията трябва да върши всичко  „с  вярност, преданост и безпристрастност“, без страх или изгода.

             Федералните съдии са първите, които се сблъскват с новите правни проблеми и те трябва да ги разрешат без помощта на ръководни прецеденти. Поради това, че работят сами, те нямат привилегията на вземането на колегиални решения в съдебен състав или комфорта на споделеното съгласие. И именно поради натиска на множеството дела за разглеждане и решаване те влагат много повече усилия и време при ограничени ресурси в сравнение с техните събратя от апелативната инстанция.

             Ще се запитате защо при това положение някои адвокати биха искали служба, която изисква дълги часове работа, особени умения и дълбоко посвещение – която обещава силен стрес, самотен и ограничен живот и гарантира критика. Има много по-лесни и доходни начини за добрия адвокат да изкарва прехраната си. Отговорът се крие в отплатата за службата на обществото. Федералният съдия слага своя отпечатък всеки ден и оставя трайно наследство, като прави нашето общество по-добро и справедливо. Този по смисъла си граждански дълг е видим по много начини. Нашите федерални съдии отдават доброволна служба на съдилищата и страната си, в допълнение на своите обичайни отговорности.

              Конгресът задължава федералните съдии, по реда на старшинството, да се редуват в служба като председатели на техните окръжни съдилища. Председателят на съда доброволно изпълнява допълнителни отговорности, като управлява и контролира общата и специализирана съдебна администрация. Административните отговорности включват всички аспекти на управление на съдебното учреждение, включително въпроси за личния състав, бюджета и въвеждането на новите технологии. Някои от съдиите правят това, защото са били загрижени за изпълнението на тези задължения. Съдиите, които поемат бремето на председател, въпреки това използват това време за интензивна рутинна работа без допълнително възнаграждение и много малко благодарности. Тяхната служба е същината на съдийското самоуправление.

              Федералните съдии дават своя принос и извън своите съдилища, като предлагат помощта си на други съдилища. Те могат да отдават своето време и енергия на претоварени съседни щатски съдилища, на регионалния апелативен съд или на специализирани съдилища, като съда за контрол върху външното разузнаване. Федералните съдии също така доброволно подпомагат съдебната власт в цялост като служат в съдийската конференция. Тринадесет федерални съдии участват в 27-членната конференция, прилагайки своя опит и умения за напредъка на третата власт. В допълнение, 169 федерални съдии участват в 25 комисии на конференцията и активно участват за развитието на политики в широк спектър от въпроси, включително бюджета на съдебната власт, мерките за сигурност, кодекси за поведение и процесуални правила.

           Федералните съдии също така допринасят за съдебните образователни (обучителни) програми. Те доброволно участват във Федералния съдебен обучителен център като членове на управителния съвет, консултанти, обучители на новите съдии, за по-опитните съдии предоставят продължаващо обучение. Федералните съдии също така доброволно участват в щатската комисия по наказанията, където те участват за развитието и изменението на насоките за определяне на наказанията.

         Само четири дни след като Конгреса създава първите тринадесет федерални окръжни съдебни длъжности, президентът Вашингтон написал до Едмънд Рандолф, че „обмисля първите стъпки в съдебното ведомство, като най-съществени за добруването на нашата страна и за стабилността на политическата й система“.

           Вашингтон посочил, че е загрижен да подбере „съдии с подходящи характери да тълкуват законите и да раздават правосъдие“. Повече от две столетия след това време, необходимостта от посвещение на най-добрите от нацията не намалява. Не всички способни личности са приемали призванието – в нашия несъвършен свят – някои, които са приемали, впоследствие са се отказвали. Но те са рядко изключение. Откакто Вашингтон направил своите първи тринадесет назначения, всяко поколение на Америка е произвело своите самоотвержени, патриотични и смели личности, които пристъпвали да служат на страната си с призванието на федерални окръжни съдии. Американската нация е наистина горда с нейните действащи федерални съдии и благодарна за тяхната служба.

         Още веднъж, имам привилегията и честта да благодаря на всички съдии, съдебни служители и съдебни помощници от името на цялата нация за тяхното достойнство и посвещение.

             Най-добри пожелания на всички през Новата година.


Натовареност на съдилищата

През 12-месечния период, завършващ на 30 септември 2016 г., броят на делата, постъпили във Върховния съд на САЩ, е намалял, докато броят на делата във федералните апелативни и окръжни съдилища се е увеличил. Постъпленията в съдилищата по несъстоятелност също са намалели. Делата, изпратени и разгледани в системата на предсъдебната служба, са намалели, докато броят на лицата, поставени под наблюдение след осъждането им, се е увеличил.

 Върховен съд на Съединените щати

Общият брой на делата, постъпили във Върховния съд е намалял със 7,94% от 7033 постъпили дела през 2014 г. до 6475 постъпления през периода на 2015 г. Броят на делата, постъпили в съда по реда на in forma pauperis[2] е намалял с 10,24% от 5488 постъпили през 2014 г. до 4926  постъпили през 2015 г. Броят на делата, разгледани без освобождаване от държавна такса и разноски, се е увеличил с 0,02% от 1545 постъпили през 2014 г. до 1549  постъпили през 2015 г. През 2015 г. 82 дела са били разгледани, като 70 са решени при  62 подписани становища, в сравнение със 75 дела, разгледани  и 75 решени при 66 подписани становища през 2014 г. Съдът също е постановил 12 per curiam[3] решения през 2015 г. по дела, които не са били разгледани в открита процедура.

Федералните апелативни съдилища

В апелативните федерални съдилища постъпленията са се увеличили с 15% до 60357 дела.Въззивните дела с участие на жалбоподатели, които се представляват сами, представляват 52% от постъпленията и са се увеличили с 18%. Общо гражданските второинстанционни дела намаляват с 2%, наказателните дела са нараснали с 1%, делата по жалби срещу решения на административни органи са спаднали с 9%, делата по жалби в производствата по несъстоятелност са спаднали с 10%.

Федералните окръжни съдилища

Постъпленията на граждански дела в окръжните федерални съдилища са се увеличили с 5% до 291851 дела. Делата с участие на граждани на различни щати (т.е. спорове между граждани от различни щати) са намалели с 5%. Делата, в които федералната държава е ответник се е увеличил с 55% в резултат на жалби на затворници, свързани с решение на Върховния съд на САЩ по делото Welch v.United States, № 15-6418 (18.04.2016 г.), което предвиди нови основания за някои затворници, осъдени по силата на наказателния закон за военнослужещите, да оспорят присъдите си. Делата, в които държавата е ищец са намалели с 19%, като по-малко дела, включващи необслужвани студентски заеми и дела за конфискация и глоба.

Постъпленията на наказателни дела са намалели с 3% до 77357 дела. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с наркотици, представляващи 32% от общите постъпления, са спаднали с 3%. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с нарушаване на имиграционния режим, са намалели с по-малко от 1%, като съдилищата от югозападната граница са получили 82% от постъпленията от тези дела за цялата страна. Подсъдимите, обвинени за престъпления против собствеността, са намалели с 13% в голяма степен, защото подсъдимите, обвинени за измама, също са намалели с 13%. Постъпленията на делата за престъпления, свързани с регулаторни нарушения, сексуални престъпления, общи престъпления и престъпления против правосъдието, също намаляват, докато постъпленията на делата, свързани с огнестрелни оръжия и експлозиви и престъпления, свързани с насилие, са се увеличили.

Съдилища по несъстоятелност

Молбите за несъстоятелност са намалели с 6% до 805580 дела. По-малко заявления са постъпили в 71 от 90 съдилища. Потребителските спорове са намалели с 6%, а заявленията от дружества са спаднали с 2%. Постъпленията на заявления по Глава 7 са намалели с 9%, а по Глава 13 с 1%. Постъпленията са се увеличили с 6% на делата по Глава 11.

Тази година общите постъпления на молби за несъстоятелност са най-малко, считано от 2007 г., която е първа цяла година с такъв ефект след приемане на Закона за предотвратяване на злоупотребата с несъстоятелност и защита на потребителите от 2005 г. От 2007 до 2010 г. постъпленията на делата за несъстоятелност трайно са се увеличавали, но те намаляват всяка от следващите шест години.

Федерална система на пробационните и предсъдебни служби

Общо 137 410 души са били подложени на наблюдение в резултат на наложена с присъда такава мярка, което е увеличение с 1% в сравнение с предходната година. От този брой 118242 души са били под мерки за наблюдение след освобождаване от затвора, което е с 3% увеличение от миналата година.

Делата, постъпили за разглеждане в системата на предсъдебните служби, включително и делата, препратети от съда, са намалели с 3% до 91709.

Превод: Калин Калпакчиев

[1] Федералната съдебна система на САЩ включва окръжните (district) федерални съдилища, апелативните федерални съдилища и Върховния съд на САЩ. Бел. прев.

[2] Производства, при които съдът е освободил ищеца или жалбоподателя от държавна такса и разноски поради финансова невъзможност да ги заплати. Уважаването на молба за разглеждане на дело по този начин обикновено по наказателни дела пред федералните съдилища дава право и на служебен защитник. Бел. прев.

[3] Решения на съд, обикновено единодушни, при които не се посочва авторът на решението. Обикновено при постановяване на решенията на Върховния съд на САЩ не посочва автор на решението и съдиите, които се присъединяват към решението, респ. са на особено мнение. Бел. прев.



Искане от членове на ВСС за проверка на фактите по случая “Цацаров-Гергов-Дончев”

Шестима членове на ВСС – Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Лозан Панов, Камен Иванов и Юлия Ковачева, внесохме за разглеждане в заседанието на пленума на ВСС, насрочено за 27 април 2017 г. допълнителна точка относно:

Извършване на проверка за установяване на фактите и предприемане на последващи действия във връзка с публично оповестената информация за среща между главния прокурор Сотир Цацаров, Георги Гергов и Сашо Дончев.

Проверката е необходима с оглед защита престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е длъжен да отстоява независимостта на съдебната власт и да дава ясен отговор на всеки конкретен случай, в който безпристрастността и почтеността на неин представител е поставена под съмнение.

Намираме, че обсъждането на ситуацията и вземане на решение за извършване на проверка следва да се направи своевременно, защото всяко забавяне на реакцията ще накърни непоправимо авторитета на съдебната власт и в частност на Висшия съдебен съвет.

Съдебна независимост и съдебни зависимости

Публикувам текста на предложението, което ще се обсъжда като точка последна в заседанието на съдийската колегия на 11 април 2017 г. 

За заседанието на съдийската колегия на ВСС, проведено на 07.03.2017 г. беше внесено предложение от осем членове на ВСС –  Галя Иванова Георгиева, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова, Мария Кузманова, Светла Петкова, Каролина Неделчева и Г.Колев,  в което се позовават на публикация на снимки в броя на вестник „Монитор” от 27.01.2017 г. В текста на вносителите се отразява началото на негативната кампания срещу член на ВСС, колеги съдии, съсловна организация на съдиите и постоянния представител на механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в България. Като възприемат основните акценти на водената клеветническа кампания осемте членове на съдийската колегия предлагат „да бъде обсъдена независимостта на съдебната власт през призмата на снимковия материал, публикуван в медиите”.

След като поставят темата за обсъждането осемте членове на съдийската колегия задават два въпроса: „Допустимо ли е членове на ВСС да осъществяват публично контакти с лица, които са лидери на политически партии в една предизборна обстановка в страната, както и с колеги, съдии, които са привлечени към дисциплинарна отговорност при положение, че членът на ВСС е  член и на дисциплинарния състав? и Какво е влиянието на подобни публични контакти върху независимостта на съдебната власт?”

Вносителите не дават отговори на поставените въпроси, нито излагат съображения и становище по формулираната тема за обсъждане.

Предложението беше оттеглено от дневния ред на съдийската колегия от един от вносителите без да се сочат причини. Останалите членове на съдийската колегия също не посочиха мотиви, но дадоха своята мълчалива подкрепа.

В заседанието на пленума, проведено на 06.04.2017 г., се разгледа предложение от единадесет членове на ВСС (шестима членове на съдийската колегия и петима от прокурорската колегия), което имаше за предмет публикация от сайта „Блиц“ от 28.01.2017 г. Това не отменя провеждането на дискусията по предложението на осемте членове на съдийската колегия, което касае друг медиен материал, а и съставът на вносителите е различен. Освен това следва да бъде дадена още една възможност на вносителите да изразят мнението си по съдържанието на предложението, доколкото в него съображения по същество липсват.

Накратко излагам мотиви си, поради което внасям за разглеждане в съдийска колегия предложението на осемте членове на ВСС:

Целта на вносителите, която те постигнаха, е да легитимират една клеветническа пропагандна кампания срещу съдии, като включат опорните точки от тази кампанията в дневния ред на кадровия орган на съдебната власт.

Привидно се поставя въпросът за независимостта на съдебната власт, но не това вълнува вносителите. Защото многобройни са случаите, в които мнозинството в съдийската колегия и ВСС е отказвало да защити съдебната независимост, репутацията на неоснователно атакувани съдии и съдилища.

Действителната цел на активното мероприятия е да се отклони за пореден път вниманието от истински съществените за съдебната власт проблеми – натовареност и справедливо кариерно развитие, порочните процедури за назначаване на председатели съдилища и административни ръководители в прокуратурата, превратно упражняваната дисциплинарна власт и др. В този смисъл ВСС не служи за решаване на проблемите на съдебната власт и за нейното ефективно администриране.

ВСС отдавна не представлява съдебната власт и е лишен от конституционното си основание.

Вместо това висшият кадрови орган на съдебната власт поддържа изкуствени и симулирани скандали срещу определени свои представители, които отказват да приемат омертата за зависимост.

Активната пропаганда и дезинформация идва да замести необходимостта от проверки по действителните факти, показващи нарушения, корупция и зависимости:

-отказът от проверка и разследване по Яневагейт (и това на фона на доклада на СГС преди дни за липсата на контрол върху СРС, в който се споменава за 50 дипломатически обекта, които в нарушение на Виенската конвенция са били обект на незаконно проследяване и подслушване – това е в пряко потвърждение на казаното от Янева в един от разпространените записи, в който тя говори за срещата си с тогавашния градски прокурор);

-порочното назначаване на съдебни помощници;

-злоупотребата със СРС и прочие са само последните примери за това.

Фактите и липсата на ефективни проверки се заместват с пропаганда, клеветнически кампании и дезинформация.

Това само по себе си не е прецедент, тъй като ВСС и друг път е ставал съучастник в клеветнически кампании:

– да не забравяме публичната разправа с Камен Ситнилски, чийто резултати бяха  използвани от ВСС за незаконосъобразното му уволнение;

– специално създаденото сдружение „План Б” активно партнираше на ВСС и прокуратурата, като подаваните от него сигнали и организираните шумни клеветнически кампании влизаха директно в дневния ред на държавните институции (предварителни проверки в прокуратурата и преписки в етичната комисия) – обекти на атака бяха същите, които днес са на прицела на пропагандната машина, на която се позовават и вносителите на това предложение – председателят на ВКС, председателят на СГС, членовете на ВСС Елка Атанасова и Калин Калпакчиев, бившия министър на правосъдието Христо Иванов;

– атаките срещу СГС, неговото ръководство, председателя на ВКС и съда в цялост са ежедневие през последната година. ВСС с готовност  се заема да „проверява” всяка „фалшива новина” циркулираща в потока на дирижираната пропагандна кампания. И това е на фона на активната защита и отказа от разследване на корупционните практики на предишното ръководство на СГС.

Макар и да не е прецедент, включването на ВСС в пропагандни мероприятия, насочени към независимостта на съда, е явление притеснително, тъй като разрушава смисъла от съществуването на самостоятелен орган за администриране на съдебната власт в този му вид. Вместо да защитава и брани съдебната независимост ВСС се превръща в главен агент за нейното унищожаване.

Съществен елемент от активността на мнозинството във ВСС през последната година е и официалната и публична атака срещу ЕК и въведения  със съгласие на България МСП (механизъм за сътрудничество и проверка):

През миналата година главният прокурор, главният инспектор на ИВСС, председателят на ВАС организираха в Европейския парламент акция за отпадане на механизма.

Преди няколко месеца ВСС взе нарочно решение, с което упълномощи представляващия да защитава пред ЕК позиция за отпадане на мониторинга и то на фона на изразени от мнозинството съмнения в достоверността на докладите по механизма.

Подетата клеветническа кампания срещу постоянния представител на ЕК по МСП пряко обслужваше тезата на мнозинството във ВСС. Официалната позиция на ЕК, както и становището на 12 посланици на държави от ЕС в София, в които потвърдиха пълното си доверие в постоянния представител, методологията на проверките и достоверността на докладите минаха без обсъждане във ВСС. Кампанията срещу механизма засега е преустановена. Но ВСС показва пълна невъзможност за адекватно изпълнение на препоръките на ЕК, регулярно отправяни в годишните доклади.

Смятам, че въпросите за независимостта на съдебната власт, включително за зависимостите на членовете на ВСС, са от съществена значимост за функционирането на правосъдието, поради което обсъждането им в съдийската колегия е наложително. В заседанието ще изложа становището си по същество на принципните и конкретни въпроси, поставени в предложението на осемте членове на съдийската колегия.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение



                                       Р  Е  Ш  И:

         ПРИЕМА за недопустима и неприемлива водената срещу членове на ВСС, съдии, отделни съдилища и съсловни организации негативна кампания, с която се уронва авторитетът на правосъдието.

С  уважение:  Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС


Аргументи  срещу решението на пленума на Висшия съдебен съвет по т.45/16.03.2017 г. изразих в предложението за неговата отмяна, което публикувах на 05.04.2017 г.  По обективни причини не успях да взема участие в дискусията, която се проведе в заседанието на съвета на 06.04.2017 г.

В някои медийни публикации (текстове в сайта „Правен свят” от 16.03.2017 и 06.04.2017 г.) се сочи, че интерес от незаконосъбразното решение на ВСС, с което се признава право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ имат тези членове на съвета, които не са взели изобщо обезщетение в началото на мандата. Тъй като единственият, който не е взел обезщетение съм аз, считам за необходимо да заявя следното:

Не съм поискал и не съм получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ при встъпването ми като член на Висшия съдебен съвет.

Няма да поискам изплащане на обезщетение в размер на двадесет заплати след прекратяване на мандата ми като член на ВСС след 03.10.2017 г.

Това е моя осъзната позиция, тъй като още в началото на мандата във ВСС имах виждането, че това е временна служба, след която ще се върна на съдийската си работа.

За някои поставянето на въпроса за изплащане на обезщетения на членовете на ВСС може да изглежда дребнаво. Този частен случай илюстрира дълбок ценностен разлом в съдебната власт. Антиномията е – правосъдието като „банка за услуги” и правосъдието като въздаване на справедливост и възстановяване на социалната хармония.

От една страна стои употребата на правосъдието като „банка за услуги” – поставяне на съдебната власт в услуга на партийни и олигархични интереси; прокарване на роднински и приятелски назначения; стремеж към привилегирован статус на съдебната номенклатура за сметка на останалите съдии; служебни автомобили, почивни бази (чистачки, камериерки, шофьори, все любими теми за членовете на ВСС) и прочие. Оттук идва и стремежът за осребряване на престоя във ВСС и инспектората. Така се създава и поддържа хранителната среда за съдебната номенклатура.

От друга страна са „високите хоризонти на правото – разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип.”[i] Но такъв разговор няма място в този състав на Висшия съдебен съвет, за който в пълна степен можем да отнесем стиховете на фламандския поет Херман де Конинк: „Тук никъде е и сега е никога.“

Призовавам всички членове на Висшия съдебен съвет да заявят дали след края на мандата ще предявят искане за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

Тъй като конституционното изискване за високи нравствени качества следва винаги да се изпълва с конкретно съдържание:

Призовавам всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет открито и публично да заявят позицията си за законосъобразността на решението по т. 45/16.03.2017 г., както и да дадат отговор на въпроса как ще гласуват като бъдещи членове на кадровия орган по постъпили заявления за изплащане на обезщетения от бившите членове на съвета.

Призовавам всички кандидати за членове на ВСС да вземат публично становище по въпроса за сигурността на информационната система за дистанционно електронно гласуване, както и за необходимостта от извършване независима външна проверка на първичните кодове на информационната система за електронен избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

[i] Правосъдието като „банка за услуги” и за “високите хоризонти на правото” са думи на високоуважавания съдия Румен Янков.

Поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет

Тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., на пленума на ВСС създава поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им, за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

Решението създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.

Поради това заедно с членовете на ВСС Галина Карогьозова и Соня Найденова внасяме за разглеждане в заседанието на 6 април 2017 г. искане за отмяна на решение по т. 45, прието в заседание на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 10 от 16 март 2017 г.

Публикувам текста на предложението:

Съображенията да предложа отмяна на посоченото по-горе решение са следните:

Решението по т. 45 по протокол № 10/16.03.2017 г. няма конститутивно действие и от него не могат да произтекат целените правни последици. От мотивите на вносителите и състоялата се дискусия в заседанието на пленума, проведено на 16.03.2017 г.  се установява, че по същество се предлага тълкуване на чл. 29, ал. 3 вр. с ч 225, ал. 1 ЗСВ, с което се цели да се признае едно несъществуващо право на членовете на ВСС. Решението на ВСС създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.[1]

Тълкуването на правните норми е свързано с правоприлагането. Правното положение на членовете на ВСС след изтичане на мандата им може да бъде предмет на обсъждане от следващия състав на съвета. В този смисъл казусът за приложението на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 3 ЗСВ спрямо членовете на ВСС ще бъде поставен евентуално след 03.10.2017 г. пред нов персонален състав на ВСС. Тълкуването и прилагането на закона в тази му част няма да бъде ангажимент на настоящия състав на съвета. Поради това направеното по същество тълкуване на закона с решение по т. 45 не може да обвърже следващия ВСС. Известно е, че автентичното тълкуване на закона може да бъде извършено само от органа, приел акта, в случая Народното събрание. Но такова тълкуване не е необходимо, тъй като трактовката на правните норми, които са направили вносителите на проекта за решение,  е в явно противоречие със закона. Волята на законодателя може да бъде извлечена по недвусмислен начин.

Поначало така, както е записано в мотивите към приетото решение, и в диспозитива, следва, че с нормата на чл. 29, ал. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ се създава едно ново изключително право за членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите към Инспектората при ВСС. В чл. 225, ал. 1 ЗСВ е посочен изрично, изчерпателно и без право на каквото и да е разширително тълкуване кръгът на лицата, по отношение на които нормата се прилага. Това са лицата, които имат качеството на съдия, прокурор или следовател. Според решение на КС №10/2011 г. членовете на ВСС нямат качество на съдия, прокурор и следовател за времето на мандата си. Членовете на съвета участват в състава на един административен орган и тяхното служебно правоотношение е различно по своя характер от това на съдията, прокурора и следователя. Това разбиране за статуса на членовете на ВСС трайно се утвърди в теорията и практиката след 2007 г., когато формата на кадровия орган придоби вида на т.нар. „постоянно действащ съвет”.  Независимо от множеството ми възражения срещу тази изкуствена и по същество неправилна правна конструкция, тя е господстваща в съдебната практика, включително и в практиката на настоящия съдебен съвет. В този смисъл, доколкото нямат качество на съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС не придобиват право на обезщетение по чл. 225, ал.1 след прекратяване на мандата им.

Безспорно с новосъздадената ал. 3 на чл. 29 ЗСВ трудовият стаж, положен като инспектор, главен инспектор и член на ВСС, се зачита (прибавя) към общия магистратски стаж и формира такъв, даващ право на обезщетяване, но само и единствено към момента, ако съответният бивш член или инспектор напуска съдебната система, т.е. само  при условие, че притежава качеството на съдия, прокурор или следовател, както изрично е отбелязано в ал. 1 на чл. 225. Няма никакво основание за даденото разширително тълкуване в мотивите към решението, както и в „тълкувателния” описателен диспозитив, който „признава” правото на съответния член на съвета да претендира обезщетение. Известно е, че след измененията в ЗСВ, в сила от 8.04.2016 г., трудовото възнаграждение на членовете на Висшия съдебен съвет се формира по съвсем различен начин от това на магистратите, което е още един довод относно различния характер на тяхното служебно правоотношение.

Ако се приеме тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., това означава да се създаде поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им и за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение



                                      Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет по т. 45, прието в заседанието по протокол № 10/16март 2017 г.

С уважение:  Калин Калпакчиев – член на ВСС

[1] Според КЕПБМ „Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото.”


За сигурността на системата за електронно гласуване

В изпълнение на преходните разпоредби на ЗСВ  Висшият съдебен съвет разработи и внедри информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Информационната система беше тествана при провеждане на експериментално гласуване през 2016 г. и в реално време при избора на член за колегията на прокурорите, който се състоя през месец януари тази година. При първото електронно гласуване се появиха въпроси, които налагат необходимостта от външна независима проверка на информационната система, което ще позволи нейното усъвършенстване, но също така ще разсее съмненията на съдиите, прокурорите и следователите и ще гарантира високо доверие в сигурността и честността на електронното гласуване.

Поради това предлагам за заседанието на пленума на ВСС за 6 април 2017 г. да се обсъди проблема и да се вземе решение за извършване на независима външна проверка на първичните кодове на информационната системата за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Публикувам предложението: 

   Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) в изпълнение на своите правомощия по чл. 29а, ал. 1 от Закона за съдебна власт (ЗСВ) са отправили покана за свикване на общото събрание на съдиите за избор на членове на съдийската колегия на ВСС. Поканата е обнародвана в Държавен вестник на 24 февруари 2017 г. От тази дата се слага началото на процедурата за избор на нови членове на ВСС от съдийската квота, която включва множество етапи. От своя страна главният прокурор е предприел действия за насрочване на общите събрания на прокурорите и следователите за избор на професионалната квота за прокурорската колегия.

С решение на пленума на ВСС от 28.07.2016 г. по протокол № 30  са приети Правила за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите. Правилата са приети на основание на подробната законова регламентация, отразена в раздел Іа „Пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите”, чл. 29а до чл. 29р от ЗСВ.

Едно от основните изисквания към процедурата е да се гарантира тайната на вота, както и да се осигури прозрачност и справедливост на целия изборен процес. За да се реализират целите на изборната процедура, на всички съдии, прокурори и следователи е необходимо да се предостави пълна информация за професионалните и нравствените качества на всеки  кандидат,  мотивацията му, идеите и възможностите му за конкретен принос в работата на пленума, съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет. Освен цялата информация, на съдиите, прокурорите и следователите следва да се осигури достатъчно време за конкретно професионално обсъждане.

От посочените по-горе принципни положения следва, че съществен момент в процедурата за избор заема организирането на общите събрания за изслушване на кандидатите и за провеждане на избор. Първичната нормативна уредба в чл. 29а – чл. 29р от ЗСВ предвижда гласуването с хартиени бюлетини като основен и обичаен способ, при който в най-пълна степен са гарантирани тайната на вота и възможността за предварителен и последващ контрол за законосъобразното провеждане на избора. В § 33 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗСВ  е предвидено задължение за ВСС да създаде правила за пряк избор на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път. В § 78 се уточнява, че електронното дистанционно гласуване се осъществява със система, която трябва да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление, както и че електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини. Текстовете от закона недвусмислено сочат, че гласуването по електронен дистанционен път е изключение от правилото, доколкото уредбата е в преходните и заключителни разпоредби, а същевременно информационната система трябва да осигурява тайната и свободата на вота.

В изпълнение на ПЗР на закона ВСС разработи и внедри информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Информационната система беше тествана при провеждане на експериментално гласуване през 2016 г. и в реално време при избора на член за колегията на прокурорите, който се състоя през месец януари тази година. При първото електронно гласуване се появиха въпроси, които налагат необходимостта от външна независима проверка на информационната система, което ще позволи нейното усъвършенстване, но също така ще разсее съмненията на съдиите, прокурорите и следователите и ще гарантира високо доверие в сигурността и честността на електронното гласуване.

Предмет на независимата проверка на информационната система за гласуване следва да бъдат изложените по-долу въпроси:

  1. Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране;
  2. Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани;
  3. Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата;
  4. Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?
  5. Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

За да се изчистят горните въпроси е абсолютно необходимо да се направи проверка на кодовете на отделните модули. Така ще могат да се открият евентуални пропуски в логиката и техническото изпълнение на програмата, които след това да се поправят. Следва да се има предвид, че програмата не е взета от фирма с международно признати сертификати, а е собствена разработка, което е  още една причина да се направи външна проверка. Необходимостта от външна независима проверка се налага и от обстоятелството, че съществува практика при създаването на кодове да се допускат пропуски, дори и неволни, за да се пести време, а това рефлектира върху сигурността на програмата. Извършването на външна проверка на  ИТ инфраструктурата се налага, за да се определи дали системата дава достатъчно надеждност, след като е реализирана, защото между теоретичното и на практика осъщественото решение не винаги има пълно съответствие.

При изготвяне на проверката е задължително да се предостави техническото задание, защото е възможно да съществува проблем, който не е в разработчика, а в начина, по който е изготвено заданието, т.е. в него да не са зададени достатъчно високи изисквания за защита и сигурност.

Извършването на външна проверка на информационни системи не е прецедент в дейността на ВСС.  Преди две години след множество възражения и конкретни сигнали за сигурността и надеждността на системата за случайно разпределение на делата LawChoice беше възложен външен одит, което доведе до решението за създаване на нов програмен продукт за случайно разпределение. Новата централизирана система за разпределение на делата беше изработена с помощта на външни експерти и въз основа на прието от тях задание, което гарантира сигурността и надеждността на системата. Софтуерни и IT експерти от Министерски съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, президентството, СУ, ТУ и международно признати софтуерни разработчици – SAP, IBM, Microsoft следва да бъдат включени в екипа, на който да се възложи външната проверка на информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

При изготвяне на предложението са използвани и въпросите, които Български институт за правни инициативи официално е поставил пред Комисията по професионална квалификация и информационни технологии при ВСС. Видно от протокол № 6/06.03.2017 г.  комисията е препратила въпросите на разработчика. Външната проверка само ще спомогне на процеса за подобряване на системата и повишаване на доверието в нея от страна на съдиите, прокурорите и следователите.

Наред с външната проверка на информационната система се налагат и промени в Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, свързани с регистрацията за електронно гласуване:

– В чл. 11 от Правилата  да се предвиди възможност за електронно гласуване и без предварителна заявка,  при възникнала внезапна невъзможност за гласуване с бюлетини;

– В чл. 11, ал. 1 от Правилата да се предвиди пликовете да са немаркирани и без свързаност помежду си; всички пликове за даден съд се поставят в един общ куп, като всеки съдия тегли произволен плик, а в протокола се  отбелязва само акта на изтеглянето му.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение



                                      Р  Е  Ш  И:

ВЪЗЛАГА в срок до 24 април 2017 г. на Софтуерни и IT експерти от Министерски съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, президентството, СУ, ТУ, международно признати софтуерни разработчици – SAP, IBM, Microsoft, които след като се запознаят с техническото задание, да извършат независима външна проверка на първичните кодове на информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, като дадат отговор на следните въпроси:

  1. Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране;
  2. Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани;
  3. Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата;
  4. Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?
  5. Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

 ПРИЕМА следните промени в Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, свързани с регистрацията за електронно гласуване:

– В чл. 11 от Правилата  да се предвиди възможност за електронно гласуване и без предварителна заявка,  при възникнала внезапна невъзможност за гласуване с бюлетини;

– В чл. 11, ал. 1 от Правилата да се предвиди пликовете да са немаркирани и без свързаност помежду си; всички пликове за даден съд се поставят в един общ куп, като всеки съдия тегли произволен плик, а в протокола се  отбелязва само акта на изтеглянето му.

С уважение:                        Калин Калпакчиев – член на ВСС

Отново за статуса на съдебните помощници

За заседанието на съдийската колегия, което ще се проведе на 28 март 2017 г. внасям за разглеждане предложение относно статуса – назначенията и правомощията на съдебните помощници. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (факти и съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

Публикувам текста на предложението:


Длъжността съдебен помощник е сравнително нова за българската съдебна система. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (факти и съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

През месец декември 2013 г. отправих предложение до две комисии на Висшия съдебен съвет – комисия по правни въпроси и комисия „Съдебна администрация”.

Повод да се обърна към членовете на двете комисии беше публикувана на 13 ноември 2013 година в централен всекидневник статия със заглавие „Децата на хората в съдебната власт стават съдебни помощници”. Наред с конкретните примери за определени назначения на съдебни помощници, в статията се повдигат и няколко системни проблема, които налагат обсъждане и предприемане на мерки. През 2013 г. по внесените от мен предложения не се проведе пълноценна дискусия, нито се предложиха и реализираха решения, които да доведат до положителна промяна в статуса, правомощията и реда за назначаване на съдебните помощници. Нерешаването на проблема доведе до неговото задълбочаване.

През 2015-2016 г. председателят на Софийския градски съд беше подложен на медийни и публични атаки заради опита му да въведе ред при провеждане на процедурите за подбор на съдебни помощници, като направи процеса по-прозрачен и основан на обективна оценка на качествата на кандидатите.

Публикация от месец март 2017 г. в сайта „Съдебни репортажи“  представя хронологията за проведения наскоро конкурс да съдебни помощници във Върховния административен съд. В текста се разкриват данни, които отново засягат значимите нерешени въпроси, свързани със статуса и достъпа до длъжността на съдебния помощник. Нормативната уредба дава възможност за различно приложение. Като един от значимите проблеми се очертава съмненията в прозрачността и обективността на процедурата за подбор, както и различния подход в съдилищата по отношение на функциите и задълженията, които са възложени на съдебните помощници.

През декември 2013 г. поставих въпроси, които са актуални и днес, въпреки промените в ЗСВ и Правилника за администрацията на съдилищата. Слабите места в правната уредба и приложението й в практиката са свързани основно с: начина на достъп до длъжността „съдебен помощник“ – необходимостта от подробна регламентация на конкурсната процедура и предвиждане на правомощия на общото събрание на съответния съд при назначаване и подробното определяне на функциите на съдебните помощници; детайлно уреждане на функциите на съдебните помощници, така че те да бъдат в помощ не само на председателите на съда или на отделенията, а на всички съдии.

И към момента, както и през 2013 г., правният статус на съдебните помощници е уреден в Закона за съдебната власт (чл. 244-248) и в Правилника за администрацията в съдилищата (чл. 11-13). Правната уредба е фрагментарна и непълна, което налага задълбочено преосмисляне на статуса и функциите на съдебните помощници. Още повече, че в момента предстоят промени в Правилника за администрацията в съдилищата, което разкрива възможност за усъвършенстване на нормативната уредба.

Според действащата разпоредба на чл.244, ал. 1 ЗСВ в съдилищата може да има съдебни помощници, като преценката и решението за разкриване на длъжности е на съдийската колегия на ВСС въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт. Съдийската колегия следва да извърши цялостен преглед и анализ за това доколко съществуващото фактическо положение отговаря на изискванията на закона – в кои съдилища има съдебни помощници и съответства ли техният брой на натовареността и спецификата на съдилищата.

В този смисъл, налице е необходимост от извършване на анализ на приложението в отделните съдилища на нормативните разпоредби за съдебните помощници. На изследване подлежат: броят на съдебните помощници и тяхното съответствие с натовареността на органите на съдебна власт, в които са назначени; начинът и регулярността на провеждане на конкурсните процедури за помощници в различните съдилища; функциите, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи. В резултат на изготвения анализ съдийската колегия на ВСС ще бъде в състояние да идентифицира съществуващите недостатъци на функционирането на длъжността на съдебните помощници, а това ще позволи и вземането на необходимите решения.

         В обхвата на проверката следва да се включат и двете върховни съдилища, още повече че назначенията на съдебни помощници във Върховния административен съд често са ставали обект на публично внимание предвид разпространяваните факти, даващи повод за обосновани съмнения в непотизъм и злоупотреба със служебно положение.

С оглед правомощията на отделните комисии към съдийската колегия на ВСС, считам за уместно събирането на информацията, посочена по-горе, както и нейният анализ да се възложи на комисията по съдебна администрация.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение



                                       Р  Е  Ш  И:

ВЪЗЛАГА на комисия „Съдебна администрация“  в срок до 30 април 2017 г. да изиска от всички съдилища в страната информация и на тази основа да представи на съдийската колегия анализ със следния обхват:

  • брой на съдебните помощници във всеки съд и съответствието му с натовареността на съответните органи на съдебна власт, в които са назначени;
  • начин и регулярност на провеждане на конкурсните процедури за съдебни помощници в различните съдилища;
  • функции, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

Съдийската колегия дължи отговор на съдиите

Във Висшия съдебен съвет са постъпили две жалби от съдия в Районния съд в Благоевград. В тях съдията излага твърдения за нарушения в администрирането на съда – нарушения при определяне на ръководител на гражданското отделение и при приемане на правилата за случайно разпределение на делата; проблеми в общуването и комуникацията между съдиите и председателя. Обичайна практика е твърденията в жалбите да бъдат проверени и да им се даде отговор – положителен или отрицателен. Съдийската колегия отказа да извърши проверка и да даде отговор на оплакванията на съдията от РС Благоевград. Този случай ясно показва, че порочните кадрови решения водят до пораждане на нови проблеми и до задълбочаване на старите противоречия. Безпринципните действия на кадровия орган деморализират и обезверяват съдиите, а това се отразява пагубно на способността на съдебната власт да функционира независимо и с авторитет. 

Ето и самото предложение: 

Във Висшия съдебен съвет са постъпили две жалби от Атанас Симеонов Иванов – съдия в Районен съд Благоевград.

В първата жалба от 13.02.2017 г. се твърди, че със заповед № 98/10.02.2017 г. на председателя на РС Благоевград е определен ръководител на гражданското отделение. Съдия Иванова счита, че тази заповед не кореспондира с чл. 80, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Сочи, че с тази заповед се преодолява съдийското самоуправление и се поставя под съмнение случайното разпределение на делата в гражданското отделение на съда. Моли да се извърши проверка относно обстоятелствата при издаване на заповед № 98/10.02.2017 г.

Във  втората жалба от 14.02.2017 г. се твърди, че на 31.01.2017 г. със заповед на председателя на съда са утвърдени вътрешни правила за разпределение на делата. Счита, че приетите правила са незаконосъобразни, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Моли да се извърши проверка от ВСС за това дали председателят на РС Благоевград не е нарушил чл. 79, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗСВ при организиране и провеждане на общото събрание на съда и при утвърждаване на вътрешните правила за разпределение на делата.

И с двете жалби се поставят въпроси, които касаят администрирането на дейността в РС Благоевград и са свързани със законосъобразното изпълнение на основното задължение на председателя на съда по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗСВ да организира работата на съдиите. В жалбите на съдия Иванов се излагат твърдения за нарушена комуникация между съдиите и председателя, както и за нарушения на председателя при организацията на работата и при организирането и провеждането на общите събрания на съдиите.

Посочените в жалбите твърдения налагат извършване на проверка от съдийската колегия. За оперативност колегията следва да определи трима свои членове, които да извършат проверката, в рамките на която да съберат относимите писмени материали и да разговарят с председателя на съда и съдиите от РС Благоевград. В резултата на проверката следва да се изготви доклад, който да се внесе за разглеждане на заседание на съдийската колегия.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение



                                      Р  Е  Ш  И:

ОПРЕДЕЛЯ трима членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет:…………………………………………………………………………………., които да извършат проверка, в рамките на която да съберат относимите писмени материали и да разговарят с председателя и съдиите от РС Благоевград по въпросите, поставени в жалбите на съдия Атанас Иванов.

От проверката следва да се изготви доклад, който да се внесе за разглеждане на заседание на съдийската колегия.

Определя срок за извършване на проверката и изготвяне на доклада – 7 април 2017 г.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

Приложение: Копие от жалби на Атанас Иванов и материалите към тях