Искане от членове на ВСС за проверка на фактите по случая “Цацаров-Гергов-Дончев”

Шестима членове на ВСС – Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Лозан Панов, Камен Иванов и Юлия Ковачева, внесохме за разглеждане в заседанието на пленума на ВСС, насрочено за 27 април 2017 г. допълнителна точка относно:

Извършване на проверка за установяване на фактите и предприемане на последващи действия във връзка с публично оповестената информация за среща между главния прокурор Сотир Цацаров, Георги Гергов и Сашо Дончев.

Проверката е необходима с оглед защита престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е длъжен да отстоява независимостта на съдебната власт и да дава ясен отговор на всеки конкретен случай, в който безпристрастността и почтеността на неин представител е поставена под съмнение.

Намираме, че обсъждането на ситуацията и вземане на решение за извършване на проверка следва да се направи своевременно, защото всяко забавяне на реакцията ще накърни непоправимо авторитета на съдебната власт и в частност на Висшия съдебен съвет.

Advertisements

Съдебна независимост и съдебни зависимости

Публикувам текста на предложението, което ще се обсъжда като точка последна в заседанието на съдийската колегия на 11 април 2017 г. 

За заседанието на съдийската колегия на ВСС, проведено на 07.03.2017 г. беше внесено предложение от осем членове на ВСС –  Галя Иванова Георгиева, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова, Мария Кузманова, Светла Петкова, Каролина Неделчева и Г.Колев,  в което се позовават на публикация на снимки в броя на вестник „Монитор” от 27.01.2017 г. В текста на вносителите се отразява началото на негативната кампания срещу член на ВСС, колеги съдии, съсловна организация на съдиите и постоянния представител на механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в България. Като възприемат основните акценти на водената клеветническа кампания осемте членове на съдийската колегия предлагат „да бъде обсъдена независимостта на съдебната власт през призмата на снимковия материал, публикуван в медиите”.

След като поставят темата за обсъждането осемте членове на съдийската колегия задават два въпроса: „Допустимо ли е членове на ВСС да осъществяват публично контакти с лица, които са лидери на политически партии в една предизборна обстановка в страната, както и с колеги, съдии, които са привлечени към дисциплинарна отговорност при положение, че членът на ВСС е  член и на дисциплинарния състав? и Какво е влиянието на подобни публични контакти върху независимостта на съдебната власт?”

Вносителите не дават отговори на поставените въпроси, нито излагат съображения и становище по формулираната тема за обсъждане.

Предложението беше оттеглено от дневния ред на съдийската колегия от един от вносителите без да се сочат причини. Останалите членове на съдийската колегия също не посочиха мотиви, но дадоха своята мълчалива подкрепа.

В заседанието на пленума, проведено на 06.04.2017 г., се разгледа предложение от единадесет членове на ВСС (шестима членове на съдийската колегия и петима от прокурорската колегия), което имаше за предмет публикация от сайта „Блиц“ от 28.01.2017 г. Това не отменя провеждането на дискусията по предложението на осемте членове на съдийската колегия, което касае друг медиен материал, а и съставът на вносителите е различен. Освен това следва да бъде дадена още една възможност на вносителите да изразят мнението си по съдържанието на предложението, доколкото в него съображения по същество липсват.

Накратко излагам мотиви си, поради което внасям за разглеждане в съдийска колегия предложението на осемте членове на ВСС:

Целта на вносителите, която те постигнаха, е да легитимират една клеветническа пропагандна кампания срещу съдии, като включат опорните точки от тази кампанията в дневния ред на кадровия орган на съдебната власт.

Привидно се поставя въпросът за независимостта на съдебната власт, но не това вълнува вносителите. Защото многобройни са случаите, в които мнозинството в съдийската колегия и ВСС е отказвало да защити съдебната независимост, репутацията на неоснователно атакувани съдии и съдилища.

Действителната цел на активното мероприятия е да се отклони за пореден път вниманието от истински съществените за съдебната власт проблеми – натовареност и справедливо кариерно развитие, порочните процедури за назначаване на председатели съдилища и административни ръководители в прокуратурата, превратно упражняваната дисциплинарна власт и др. В този смисъл ВСС не служи за решаване на проблемите на съдебната власт и за нейното ефективно администриране.

ВСС отдавна не представлява съдебната власт и е лишен от конституционното си основание.

Вместо това висшият кадрови орган на съдебната власт поддържа изкуствени и симулирани скандали срещу определени свои представители, които отказват да приемат омертата за зависимост.

Активната пропаганда и дезинформация идва да замести необходимостта от проверки по действителните факти, показващи нарушения, корупция и зависимости:

-отказът от проверка и разследване по Яневагейт (и това на фона на доклада на СГС преди дни за липсата на контрол върху СРС, в който се споменава за 50 дипломатически обекта, които в нарушение на Виенската конвенция са били обект на незаконно проследяване и подслушване – това е в пряко потвърждение на казаното от Янева в един от разпространените записи, в който тя говори за срещата си с тогавашния градски прокурор);

-порочното назначаване на съдебни помощници;

-злоупотребата със СРС и прочие са само последните примери за това.

Фактите и липсата на ефективни проверки се заместват с пропаганда, клеветнически кампании и дезинформация.

Това само по себе си не е прецедент, тъй като ВСС и друг път е ставал съучастник в клеветнически кампании:

– да не забравяме публичната разправа с Камен Ситнилски, чийто резултати бяха  използвани от ВСС за незаконосъобразното му уволнение;

– специално създаденото сдружение „План Б” активно партнираше на ВСС и прокуратурата, като подаваните от него сигнали и организираните шумни клеветнически кампании влизаха директно в дневния ред на държавните институции (предварителни проверки в прокуратурата и преписки в етичната комисия) – обекти на атака бяха същите, които днес са на прицела на пропагандната машина, на която се позовават и вносителите на това предложение – председателят на ВКС, председателят на СГС, членовете на ВСС Елка Атанасова и Калин Калпакчиев, бившия министър на правосъдието Христо Иванов;

– атаките срещу СГС, неговото ръководство, председателя на ВКС и съда в цялост са ежедневие през последната година. ВСС с готовност  се заема да „проверява” всяка „фалшива новина” циркулираща в потока на дирижираната пропагандна кампания. И това е на фона на активната защита и отказа от разследване на корупционните практики на предишното ръководство на СГС.

Макар и да не е прецедент, включването на ВСС в пропагандни мероприятия, насочени към независимостта на съда, е явление притеснително, тъй като разрушава смисъла от съществуването на самостоятелен орган за администриране на съдебната власт в този му вид. Вместо да защитава и брани съдебната независимост ВСС се превръща в главен агент за нейното унищожаване.

Съществен елемент от активността на мнозинството във ВСС през последната година е и официалната и публична атака срещу ЕК и въведения  със съгласие на България МСП (механизъм за сътрудничество и проверка):

През миналата година главният прокурор, главният инспектор на ИВСС, председателят на ВАС организираха в Европейския парламент акция за отпадане на механизма.

Преди няколко месеца ВСС взе нарочно решение, с което упълномощи представляващия да защитава пред ЕК позиция за отпадане на мониторинга и то на фона на изразени от мнозинството съмнения в достоверността на докладите по механизма.

Подетата клеветническа кампания срещу постоянния представител на ЕК по МСП пряко обслужваше тезата на мнозинството във ВСС. Официалната позиция на ЕК, както и становището на 12 посланици на държави от ЕС в София, в които потвърдиха пълното си доверие в постоянния представител, методологията на проверките и достоверността на докладите минаха без обсъждане във ВСС. Кампанията срещу механизма засега е преустановена. Но ВСС показва пълна невъзможност за адекватно изпълнение на препоръките на ЕК, регулярно отправяни в годишните доклади.

Смятам, че въпросите за независимостта на съдебната власт, включително за зависимостите на членовете на ВСС, са от съществена значимост за функционирането на правосъдието, поради което обсъждането им в съдийската колегия е наложително. В заседанието ще изложа становището си по същество на принципните и конкретни въпроси, поставени в предложението на осемте членове на съдийската колегия.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                       Р  Е  Ш  И:

         ПРИЕМА за недопустима и неприемлива водената срещу членове на ВСС, съдии, отделни съдилища и съсловни организации негативна кампания, с която се уронва авторитетът на правосъдието.

С  уважение:  Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

ПРОТИВ ПРИВИЛЕГИИТЕ ЗА СЪДЕБНАТА НОМЕНКЛАТУРА

Аргументи  срещу решението на пленума на Висшия съдебен съвет по т.45/16.03.2017 г. изразих в предложението за неговата отмяна, което публикувах на 05.04.2017 г.  По обективни причини не успях да взема участие в дискусията, която се проведе в заседанието на съвета на 06.04.2017 г.

В някои медийни публикации (текстове в сайта „Правен свят” от 16.03.2017 и 06.04.2017 г.) се сочи, че интерес от незаконосъбразното решение на ВСС, с което се признава право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ имат тези членове на съвета, които не са взели изобщо обезщетение в началото на мандата. Тъй като единственият, който не е взел обезщетение съм аз, считам за необходимо да заявя следното:

Не съм поискал и не съм получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ при встъпването ми като член на Висшия съдебен съвет.

Няма да поискам изплащане на обезщетение в размер на двадесет заплати след прекратяване на мандата ми като член на ВСС след 03.10.2017 г.

Това е моя осъзната позиция, тъй като още в началото на мандата във ВСС имах виждането, че това е временна служба, след която ще се върна на съдийската си работа.

За някои поставянето на въпроса за изплащане на обезщетения на членовете на ВСС може да изглежда дребнаво. Този частен случай илюстрира дълбок ценностен разлом в съдебната власт. Антиномията е – правосъдието като „банка за услуги” и правосъдието като въздаване на справедливост и възстановяване на социалната хармония.

От една страна стои употребата на правосъдието като „банка за услуги” – поставяне на съдебната власт в услуга на партийни и олигархични интереси; прокарване на роднински и приятелски назначения; стремеж към привилегирован статус на съдебната номенклатура за сметка на останалите съдии; служебни автомобили, почивни бази (чистачки, камериерки, шофьори, все любими теми за членовете на ВСС) и прочие. Оттук идва и стремежът за осребряване на престоя във ВСС и инспектората. Така се създава и поддържа хранителната среда за съдебната номенклатура.

От друга страна са „високите хоризонти на правото – разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип.”[i] Но такъв разговор няма място в този състав на Висшия съдебен съвет, за който в пълна степен можем да отнесем стиховете на фламандския поет Херман де Конинк: „Тук никъде е и сега е никога.“

Призовавам всички членове на Висшия съдебен съвет да заявят дали след края на мандата ще предявят искане за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

Тъй като конституционното изискване за високи нравствени качества следва винаги да се изпълва с конкретно съдържание:

Призовавам всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет открито и публично да заявят позицията си за законосъобразността на решението по т. 45/16.03.2017 г., както и да дадат отговор на въпроса как ще гласуват като бъдещи членове на кадровия орган по постъпили заявления за изплащане на обезщетения от бившите членове на съвета.

Призовавам всички кандидати за членове на ВСС да вземат публично становище по въпроса за сигурността на информационната система за дистанционно електронно гласуване, както и за необходимостта от извършване независима външна проверка на първичните кодове на информационната система за електронен избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

[i] Правосъдието като „банка за услуги” и за “високите хоризонти на правото” са думи на високоуважавания съдия Румен Янков.

Поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет

Тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., на пленума на ВСС създава поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им, за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

Решението създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.

Поради това заедно с членовете на ВСС Галина Карогьозова и Соня Найденова внасяме за разглеждане в заседанието на 6 април 2017 г. искане за отмяна на решение по т. 45, прието в заседание на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 10 от 16 март 2017 г.

Публикувам текста на предложението:

Съображенията да предложа отмяна на посоченото по-горе решение са следните:

Решението по т. 45 по протокол № 10/16.03.2017 г. няма конститутивно действие и от него не могат да произтекат целените правни последици. От мотивите на вносителите и състоялата се дискусия в заседанието на пленума, проведено на 16.03.2017 г.  се установява, че по същество се предлага тълкуване на чл. 29, ал. 3 вр. с ч 225, ал. 1 ЗСВ, с което се цели да се признае едно несъществуващо право на членовете на ВСС. Решението на ВСС създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.[1]

Тълкуването на правните норми е свързано с правоприлагането. Правното положение на членовете на ВСС след изтичане на мандата им може да бъде предмет на обсъждане от следващия състав на съвета. В този смисъл казусът за приложението на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 3 ЗСВ спрямо членовете на ВСС ще бъде поставен евентуално след 03.10.2017 г. пред нов персонален състав на ВСС. Тълкуването и прилагането на закона в тази му част няма да бъде ангажимент на настоящия състав на съвета. Поради това направеното по същество тълкуване на закона с решение по т. 45 не може да обвърже следващия ВСС. Известно е, че автентичното тълкуване на закона може да бъде извършено само от органа, приел акта, в случая Народното събрание. Но такова тълкуване не е необходимо, тъй като трактовката на правните норми, които са направили вносителите на проекта за решение,  е в явно противоречие със закона. Волята на законодателя може да бъде извлечена по недвусмислен начин.

Поначало така, както е записано в мотивите към приетото решение, и в диспозитива, следва, че с нормата на чл. 29, ал. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ се създава едно ново изключително право за членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите към Инспектората при ВСС. В чл. 225, ал. 1 ЗСВ е посочен изрично, изчерпателно и без право на каквото и да е разширително тълкуване кръгът на лицата, по отношение на които нормата се прилага. Това са лицата, които имат качеството на съдия, прокурор или следовател. Според решение на КС №10/2011 г. членовете на ВСС нямат качество на съдия, прокурор и следовател за времето на мандата си. Членовете на съвета участват в състава на един административен орган и тяхното служебно правоотношение е различно по своя характер от това на съдията, прокурора и следователя. Това разбиране за статуса на членовете на ВСС трайно се утвърди в теорията и практиката след 2007 г., когато формата на кадровия орган придоби вида на т.нар. „постоянно действащ съвет”.  Независимо от множеството ми възражения срещу тази изкуствена и по същество неправилна правна конструкция, тя е господстваща в съдебната практика, включително и в практиката на настоящия съдебен съвет. В този смисъл, доколкото нямат качество на съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС не придобиват право на обезщетение по чл. 225, ал.1 след прекратяване на мандата им.

Безспорно с новосъздадената ал. 3 на чл. 29 ЗСВ трудовият стаж, положен като инспектор, главен инспектор и член на ВСС, се зачита (прибавя) към общия магистратски стаж и формира такъв, даващ право на обезщетяване, но само и единствено към момента, ако съответният бивш член или инспектор напуска съдебната система, т.е. само  при условие, че притежава качеството на съдия, прокурор или следовател, както изрично е отбелязано в ал. 1 на чл. 225. Няма никакво основание за даденото разширително тълкуване в мотивите към решението, както и в „тълкувателния” описателен диспозитив, който „признава” правото на съответния член на съвета да претендира обезщетение. Известно е, че след измененията в ЗСВ, в сила от 8.04.2016 г., трудовото възнаграждение на членовете на Висшия съдебен съвет се формира по съвсем различен начин от това на магистратите, което е още един довод относно различния характер на тяхното служебно правоотношение.

Ако се приеме тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., това означава да се създаде поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им и за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет по т. 45, прието в заседанието по протокол № 10/16март 2017 г.

С уважение:  Калин Калпакчиев – член на ВСС

[1] Според КЕПБМ „Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото.”

 

За сигурността на системата за електронно гласуване

В изпълнение на преходните разпоредби на ЗСВ  Висшият съдебен съвет разработи и внедри информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Информационната система беше тествана при провеждане на експериментално гласуване през 2016 г. и в реално време при избора на член за колегията на прокурорите, който се състоя през месец януари тази година. При първото електронно гласуване се появиха въпроси, които налагат необходимостта от външна независима проверка на информационната система, което ще позволи нейното усъвършенстване, но също така ще разсее съмненията на съдиите, прокурорите и следователите и ще гарантира високо доверие в сигурността и честността на електронното гласуване.

Поради това предлагам за заседанието на пленума на ВСС за 6 април 2017 г. да се обсъди проблема и да се вземе решение за извършване на независима външна проверка на първичните кодове на информационната системата за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Публикувам предложението: 

   Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) в изпълнение на своите правомощия по чл. 29а, ал. 1 от Закона за съдебна власт (ЗСВ) са отправили покана за свикване на общото събрание на съдиите за избор на членове на съдийската колегия на ВСС. Поканата е обнародвана в Държавен вестник на 24 февруари 2017 г. От тази дата се слага началото на процедурата за избор на нови членове на ВСС от съдийската квота, която включва множество етапи. От своя страна главният прокурор е предприел действия за насрочване на общите събрания на прокурорите и следователите за избор на професионалната квота за прокурорската колегия.

С решение на пленума на ВСС от 28.07.2016 г. по протокол № 30  са приети Правила за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите. Правилата са приети на основание на подробната законова регламентация, отразена в раздел Іа „Пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите”, чл. 29а до чл. 29р от ЗСВ.

Едно от основните изисквания към процедурата е да се гарантира тайната на вота, както и да се осигури прозрачност и справедливост на целия изборен процес. За да се реализират целите на изборната процедура, на всички съдии, прокурори и следователи е необходимо да се предостави пълна информация за професионалните и нравствените качества на всеки  кандидат,  мотивацията му, идеите и възможностите му за конкретен принос в работата на пленума, съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет. Освен цялата информация, на съдиите, прокурорите и следователите следва да се осигури достатъчно време за конкретно професионално обсъждане.

От посочените по-горе принципни положения следва, че съществен момент в процедурата за избор заема организирането на общите събрания за изслушване на кандидатите и за провеждане на избор. Първичната нормативна уредба в чл. 29а – чл. 29р от ЗСВ предвижда гласуването с хартиени бюлетини като основен и обичаен способ, при който в най-пълна степен са гарантирани тайната на вота и възможността за предварителен и последващ контрол за законосъобразното провеждане на избора. В § 33 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗСВ  е предвидено задължение за ВСС да създаде правила за пряк избор на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път. В § 78 се уточнява, че електронното дистанционно гласуване се осъществява със система, която трябва да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление, както и че електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини. Текстовете от закона недвусмислено сочат, че гласуването по електронен дистанционен път е изключение от правилото, доколкото уредбата е в преходните и заключителни разпоредби, а същевременно информационната система трябва да осигурява тайната и свободата на вота.

В изпълнение на ПЗР на закона ВСС разработи и внедри информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Информационната система беше тествана при провеждане на експериментално гласуване през 2016 г. и в реално време при избора на член за колегията на прокурорите, който се състоя през месец януари тази година. При първото електронно гласуване се появиха въпроси, които налагат необходимостта от външна независима проверка на информационната система, което ще позволи нейното усъвършенстване, но също така ще разсее съмненията на съдиите, прокурорите и следователите и ще гарантира високо доверие в сигурността и честността на електронното гласуване.

Предмет на независимата проверка на информационната система за гласуване следва да бъдат изложените по-долу въпроси:

  1. Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране;
  2. Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани;
  3. Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата;
  4. Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?
  5. Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

За да се изчистят горните въпроси е абсолютно необходимо да се направи проверка на кодовете на отделните модули. Така ще могат да се открият евентуални пропуски в логиката и техническото изпълнение на програмата, които след това да се поправят. Следва да се има предвид, че програмата не е взета от фирма с международно признати сертификати, а е собствена разработка, което е  още една причина да се направи външна проверка. Необходимостта от външна независима проверка се налага и от обстоятелството, че съществува практика при създаването на кодове да се допускат пропуски, дори и неволни, за да се пести време, а това рефлектира върху сигурността на програмата. Извършването на външна проверка на  ИТ инфраструктурата се налага, за да се определи дали системата дава достатъчно надеждност, след като е реализирана, защото между теоретичното и на практика осъщественото решение не винаги има пълно съответствие.

При изготвяне на проверката е задължително да се предостави техническото задание, защото е възможно да съществува проблем, който не е в разработчика, а в начина, по който е изготвено заданието, т.е. в него да не са зададени достатъчно високи изисквания за защита и сигурност.

Извършването на външна проверка на информационни системи не е прецедент в дейността на ВСС.  Преди две години след множество възражения и конкретни сигнали за сигурността и надеждността на системата за случайно разпределение на делата LawChoice беше възложен външен одит, което доведе до решението за създаване на нов програмен продукт за случайно разпределение. Новата централизирана система за разпределение на делата беше изработена с помощта на външни експерти и въз основа на прието от тях задание, което гарантира сигурността и надеждността на системата. Софтуерни и IT експерти от Министерски съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, президентството, СУ, ТУ и международно признати софтуерни разработчици – SAP, IBM, Microsoft следва да бъдат включени в екипа, на който да се възложи външната проверка на информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

При изготвяне на предложението са използвани и въпросите, които Български институт за правни инициативи официално е поставил пред Комисията по професионална квалификация и информационни технологии при ВСС. Видно от протокол № 6/06.03.2017 г.  комисията е препратила въпросите на разработчика. Външната проверка само ще спомогне на процеса за подобряване на системата и повишаване на доверието в нея от страна на съдиите, прокурорите и следователите.

Наред с външната проверка на информационната система се налагат и промени в Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, свързани с регистрацията за електронно гласуване:

– В чл. 11 от Правилата  да се предвиди възможност за електронно гласуване и без предварителна заявка,  при възникнала внезапна невъзможност за гласуване с бюлетини;

– В чл. 11, ал. 1 от Правилата да се предвиди пликовете да са немаркирани и без свързаност помежду си; всички пликове за даден съд се поставят в един общ куп, като всеки съдия тегли произволен плик, а в протокола се  отбелязва само акта на изтеглянето му.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

          ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ВЪЗЛАГА в срок до 24 април 2017 г. на Софтуерни и IT експерти от Министерски съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, президентството, СУ, ТУ, международно признати софтуерни разработчици – SAP, IBM, Microsoft, които след като се запознаят с техническото задание, да извършат независима външна проверка на първичните кодове на информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, като дадат отговор на следните въпроси:

  1. Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране;
  2. Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани;
  3. Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата;
  4. Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?
  5. Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

 ПРИЕМА следните промени в Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, свързани с регистрацията за електронно гласуване:

– В чл. 11 от Правилата  да се предвиди възможност за електронно гласуване и без предварителна заявка,  при възникнала внезапна невъзможност за гласуване с бюлетини;

– В чл. 11, ал. 1 от Правилата да се предвиди пликовете да са немаркирани и без свързаност помежду си; всички пликове за даден съд се поставят в един общ куп, като всеки съдия тегли произволен плик, а в протокола се  отбелязва само акта на изтеглянето му.

С уважение:                        Калин Калпакчиев – член на ВСС

Отново за статуса на съдебните помощници

За заседанието на съдийската колегия, което ще се проведе на 28 март 2017 г. внасям за разглеждане предложение относно статуса – назначенията и правомощията на съдебните помощници. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (факти и съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

Публикувам текста на предложението:

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

Длъжността съдебен помощник е сравнително нова за българската съдебна система. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (факти и съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

През месец декември 2013 г. отправих предложение до две комисии на Висшия съдебен съвет – комисия по правни въпроси и комисия „Съдебна администрация”.

Повод да се обърна към членовете на двете комисии беше публикувана на 13 ноември 2013 година в централен всекидневник статия със заглавие „Децата на хората в съдебната власт стават съдебни помощници”. Наред с конкретните примери за определени назначения на съдебни помощници, в статията се повдигат и няколко системни проблема, които налагат обсъждане и предприемане на мерки. През 2013 г. по внесените от мен предложения не се проведе пълноценна дискусия, нито се предложиха и реализираха решения, които да доведат до положителна промяна в статуса, правомощията и реда за назначаване на съдебните помощници. Нерешаването на проблема доведе до неговото задълбочаване.

През 2015-2016 г. председателят на Софийския градски съд беше подложен на медийни и публични атаки заради опита му да въведе ред при провеждане на процедурите за подбор на съдебни помощници, като направи процеса по-прозрачен и основан на обективна оценка на качествата на кандидатите.

Публикация от месец март 2017 г. в сайта „Съдебни репортажи“  представя хронологията за проведения наскоро конкурс да съдебни помощници във Върховния административен съд. В текста се разкриват данни, които отново засягат значимите нерешени въпроси, свързани със статуса и достъпа до длъжността на съдебния помощник. Нормативната уредба дава възможност за различно приложение. Като един от значимите проблеми се очертава съмненията в прозрачността и обективността на процедурата за подбор, както и различния подход в съдилищата по отношение на функциите и задълженията, които са възложени на съдебните помощници.

През декември 2013 г. поставих въпроси, които са актуални и днес, въпреки промените в ЗСВ и Правилника за администрацията на съдилищата. Слабите места в правната уредба и приложението й в практиката са свързани основно с: начина на достъп до длъжността „съдебен помощник“ – необходимостта от подробна регламентация на конкурсната процедура и предвиждане на правомощия на общото събрание на съответния съд при назначаване и подробното определяне на функциите на съдебните помощници; детайлно уреждане на функциите на съдебните помощници, така че те да бъдат в помощ не само на председателите на съда или на отделенията, а на всички съдии.

И към момента, както и през 2013 г., правният статус на съдебните помощници е уреден в Закона за съдебната власт (чл. 244-248) и в Правилника за администрацията в съдилищата (чл. 11-13). Правната уредба е фрагментарна и непълна, което налага задълбочено преосмисляне на статуса и функциите на съдебните помощници. Още повече, че в момента предстоят промени в Правилника за администрацията в съдилищата, което разкрива възможност за усъвършенстване на нормативната уредба.

Според действащата разпоредба на чл.244, ал. 1 ЗСВ в съдилищата може да има съдебни помощници, като преценката и решението за разкриване на длъжности е на съдийската колегия на ВСС въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт. Съдийската колегия следва да извърши цялостен преглед и анализ за това доколко съществуващото фактическо положение отговаря на изискванията на закона – в кои съдилища има съдебни помощници и съответства ли техният брой на натовареността и спецификата на съдилищата.

В този смисъл, налице е необходимост от извършване на анализ на приложението в отделните съдилища на нормативните разпоредби за съдебните помощници. На изследване подлежат: броят на съдебните помощници и тяхното съответствие с натовареността на органите на съдебна власт, в които са назначени; начинът и регулярността на провеждане на конкурсните процедури за помощници в различните съдилища; функциите, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи. В резултат на изготвения анализ съдийската колегия на ВСС ще бъде в състояние да идентифицира съществуващите недостатъци на функционирането на длъжността на съдебните помощници, а това ще позволи и вземането на необходимите решения.

         В обхвата на проверката следва да се включат и двете върховни съдилища, още повече че назначенията на съдебни помощници във Върховния административен съд често са ставали обект на публично внимание предвид разпространяваните факти, даващи повод за обосновани съмнения в непотизъм и злоупотреба със служебно положение.

С оглед правомощията на отделните комисии към съдийската колегия на ВСС, считам за уместно събирането на информацията, посочена по-горе, както и нейният анализ да се възложи на комисията по съдебна администрация.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                       Р  Е  Ш  И:

ВЪЗЛАГА на комисия „Съдебна администрация“  в срок до 30 април 2017 г. да изиска от всички съдилища в страната информация и на тази основа да представи на съдийската колегия анализ със следния обхват:

  • брой на съдебните помощници във всеки съд и съответствието му с натовареността на съответните органи на съдебна власт, в които са назначени;
  • начин и регулярност на провеждане на конкурсните процедури за съдебни помощници в различните съдилища;
  • функции, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

Съдийската колегия дължи отговор на съдиите

Във Висшия съдебен съвет са постъпили две жалби от съдия в Районния съд в Благоевград. В тях съдията излага твърдения за нарушения в администрирането на съда – нарушения при определяне на ръководител на гражданското отделение и при приемане на правилата за случайно разпределение на делата; проблеми в общуването и комуникацията между съдиите и председателя. Обичайна практика е твърденията в жалбите да бъдат проверени и да им се даде отговор – положителен или отрицателен. Съдийската колегия отказа да извърши проверка и да даде отговор на оплакванията на съдията от РС Благоевград. Този случай ясно показва, че порочните кадрови решения водят до пораждане на нови проблеми и до задълбочаване на старите противоречия. Безпринципните действия на кадровия орган деморализират и обезверяват съдиите, а това се отразява пагубно на способността на съдебната власт да функционира независимо и с авторитет. 

Ето и самото предложение: 

Във Висшия съдебен съвет са постъпили две жалби от Атанас Симеонов Иванов – съдия в Районен съд Благоевград.

В първата жалба от 13.02.2017 г. се твърди, че със заповед № 98/10.02.2017 г. на председателя на РС Благоевград е определен ръководител на гражданското отделение. Съдия Иванова счита, че тази заповед не кореспондира с чл. 80, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Сочи, че с тази заповед се преодолява съдийското самоуправление и се поставя под съмнение случайното разпределение на делата в гражданското отделение на съда. Моли да се извърши проверка относно обстоятелствата при издаване на заповед № 98/10.02.2017 г.

Във  втората жалба от 14.02.2017 г. се твърди, че на 31.01.2017 г. със заповед на председателя на съда са утвърдени вътрешни правила за разпределение на делата. Счита, че приетите правила са незаконосъобразни, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Моли да се извърши проверка от ВСС за това дали председателят на РС Благоевград не е нарушил чл. 79, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗСВ при организиране и провеждане на общото събрание на съда и при утвърждаване на вътрешните правила за разпределение на делата.

И с двете жалби се поставят въпроси, които касаят администрирането на дейността в РС Благоевград и са свързани със законосъобразното изпълнение на основното задължение на председателя на съда по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗСВ да организира работата на съдиите. В жалбите на съдия Иванов се излагат твърдения за нарушена комуникация между съдиите и председателя, както и за нарушения на председателя при организацията на работата и при организирането и провеждането на общите събрания на съдиите.

Посочените в жалбите твърдения налагат извършване на проверка от съдийската колегия. За оперативност колегията следва да определи трима свои членове, които да извършат проверката, в рамките на която да съберат относимите писмени материали и да разговарят с председателя на съда и съдиите от РС Благоевград. В резултата на проверката следва да се изготви доклад, който да се внесе за разглеждане на заседание на съдийската колегия.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ОПРЕДЕЛЯ трима членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет:…………………………………………………………………………………., които да извършат проверка, в рамките на която да съберат относимите писмени материали и да разговарят с председателя и съдиите от РС Благоевград по въпросите, поставени в жалбите на съдия Атанас Иванов.

От проверката следва да се изготви доклад, който да се внесе за разглеждане на заседание на съдийската колегия.

Определя срок за извършване на проверката и изготвяне на доклада – 7 април 2017 г.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

Приложение: Копие от жалби на Атанас Иванов и материалите към тях

Конференция на тема “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”

На 16 март 2017 г. Лаура Кьовеши ще посети България по покана на председателя на Върховния касационен съд. Тя ще участва в конференция на тема  “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”. Познаването на опита на Румъния в борбата с корупцията, с неговите положителни и отрицателни страни, е полезно за България. Имаме възможност за информация от първоизточника и за дискусия с румънските прокурори, а това е за предпочитане пред манипулативното и спекулативно представяне на опита на Румъния в разследванията на корупционните престъпления.

През месец ноември 2016 г. участвах в конференция на тема „ Превенция и борба с корупцията в съдебната власт и прокуратурата в Югоизточна Европа”, която се проведе в гр. Букурещ, Румъния. На конференцията представих изказване, в което изложих моята гледна точка по темата (публикувам презентацията по-долу). Събитието беше организирано от програма „Върховенство на закона” на фондация „Кондрад Аденауер” и Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), Румъния. Прокурори от DNA на  Румъния представиха конкретни разследвания по успешно приключили наказателни производства срещу съдии за корупционни престъпления. Успешен опит беше демонстриран и от колеги прокурори от Сърбия.

В доклада, описващ участието ми в конференцията, предложих на пленума на ВСС: да се организират обучения за български прокурори на специализиран семинар по разследване на корупционни престъпления по високите етажи в съдебната власт; Националният институт на правосъдието да предложи провеждане на съвместни обучения с помощта на представители на румънската школа за обучение на магистрати и прокурори от DNA; пленумът на ВСС да отправи официална покана към г-жа Лаура Кьовеши и членове на румънския ВСС да направят посещение в България, в рамките на което да представят опита на Румъния в превенцията и борбата с корупцията в съдебната власт.

Предложенията не бяха приети.

 

ДОКЛАД

от Калин Калпакчиев – член на Висшия съдебен съвет

ОТНОСНО: Участие в Регионална конференция на тема „Превенция и борба с корупцията в съдебнатна власт в Югоизточна Европа”, проведена в гр. Букурещ, Румъния, 01-02ноември 2016 г.

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

            С решение по протокол № 36 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 06 октомври 2016 г. са определени участниците в Регионална конференция на тема „ Превенция и борба с корупцията в съдебната власт и прокуратурата в Югоизточна Европа”, която се проведе в гр. Букурещ, Румъния в периода 01-02 ноември 2016 г. – Калин Калпакчиев – член на ВСС, Ангелина Лазарова – съдия в Апелативен съд – Варна и Стоил Тойчев – прокурор в Апелативна прокуратура – София. Участие в конференцията взеха съдия Лазарова и членът на ВСС Калпакчиев.

Организатори на конференцията бяха Програма „Върховенство на закона” на фондация „Кондрад Аденауер” и Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), Румъния. Участие във форума взеха представители на съдебните съвети, правосъдните министерства, съдии и прокурори от Румъния, Германия, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Черна гора и Сърбия.

В първия ден на конференцията, 01 ноември 2016 г., беше представен основно опита на Румъния в превенцията и борбата с корупцията в съдебната система чрез презентации на представители на разнообразен кръг от институции, имащи правомощия в тази области. В началото приветствия и въведения в програмата на форума представиха председателката на Върховния касационен съд на Румъния г-жа Юлия Кристина Тарчеа, директора на Програмата Върховенство на закона” на фондация „Кондрад Аденауер” г-н Торстен Гейслер и г-жа Лаура Кодруга Кьовеси, главен прокурор в Националната дирекция за борба с корупцията (DNA).

Кратък обзор на съдебната практика, включващ и конкретни влезли в сила съдебни решения на Върховния касационен съд на Румъния в областа на корупционните престъпления срещу магистрати, беше представен от съдията в този съд г-н- Валентин Хория Шелару. Бяха представени данни за големия брой окончателни съдебни актове по дела с предмет корупционни престъпления, извършени от магистрати, както и анализ на съдебната практика по тези случаи.

Различен поглед върху превенцията и противодействието на корупцията в съдебната система беше представен от съдия Валтер Хорн – заместник-председател на първоинстанционния съд в Мюнхен, Германия и съдия Петра Уитман – съдия в първоинстанционня съд на Мюнхен. Те представи приложението на конституционните принципи и съдебната етика като съществени инструменти за превенция на корупцията в съдебната власт. Дългогодишните усилия за превенция и култивирането на съдебна култура на независимост и почтеност са допринесли за минималните и изолирани случаи на корупционно поведение и разследвания срещу съдии и прокурори в Германия.

Интересен случай на разследване за подкуп срещу съдия беше представен от прокурор Флорентина Мирича от Службата за борба с корупцията в съдебната власт, част от Националната дирекция за борба с корупцията (DNA). Разследването, което е протекло в рамките на около четери месеца е проведено по всички правила на процесуалния закон, като са използвани най-съвременните способи за доказване. Провеждането на бързи и независими разследвания за тежки корупционни престъпления, извършени от магистрати е характерна черта на румънската специализирана антикорупционна прокуратура, което е довело до високи нива на обществено доверие в правосъдието.

Дейността на съдебния инспекторат на Румъния във връзка с дисциплинарната отговорност на магистратите за нарушения на изискването за почтеност, беше представен от съдебния инспектор г-жа Тамара Манеа.

Опитът на Хърватия в борбата с корупцията беше представен от г-н Тончи Петкович, заместник-председател на USKOK – Службата за борба с корупцията и организираната престъпност, а г-жа Мая Баричевич – ръководител сектор „Борба с корупцията” в дирекция „Европейски въпроси, международно и съдебно сътрудничество” в Министерство на правосъдието на Хърватия разказа за проведено изследване, което дава отговор за някои от причините за високата степен на усещане за корупция в съдебната система на страната.

На втория ден от конференцията бяха представени презентации от представители на съдебната власт на Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Албания и Черна гора. Направи силно впечатление представянето на Сърбия. Заместник-ръководителят на прокуратурата за организирана престъпност в Република Сърбия г-н Радисавлиевич демонстрира как е протекло конкретно разследване за корупция по високите етажи на съдебната власт, като нагледно показа използваните доказателствени способи и оперативни тактики на разследването.

Необходимостта от стратегически подход по отношение на съблюдаването на високите етични стандарти в съдебната власт беше изтъкнато от члена на Висшия съдебен съвет на Румъния Кристи Данилец.

Представих презентация на тема „Проверки за почтеност и наказателни разследвания за корупция в съдебна власт на България“, която прилагам към настоящия доклад. За участие в конференцията беше поканен, но не присъства и представител прокуратурата на България.

Предлагам да се организират обучения за български прокурори на специализиран семинар по разследване на корупционни престъпления по високите етажи в съдебната власт. Националният институт на правосъдието следва да предложи провеждане на съвместни обучения с помощта на представители на румънската школа за обучение на магистрати и прокурори от DNA.

Пленумът на ВСС следва да обсъди отправяне на официална покана към г-жа Лаура Кьовеши и членове на Румънския ВСС да направят посещение в България, в рамките на което да представят опита на Румъния в превенцията и борбата с корупцията в съдебната власт.

Приложение:

Презентация  “Проверки за почтеност и разследвания за корупция в съдебната власт на България”

С уважение: Калин Калпакчиев

08.12.2016 г.

ПРОВЕРКИ ЗА ПОЧТЕНОСТ И НАКАЗАТЕЛНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ ЗА КОРУПЦИЯ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НА БЪЛГАРИЯ

            Уважаеми колеги,

Представям накратко на вашето внимание нормативната рамка и практическите предизвикателства пред проверките за почтеност и наказателните разследвания срещу магистрати в България, като за коректност заявявам, че изразеното е моя лична позиция и не отразява официалното становище на колективния орган – Висш съдебен съвет, на който съм член от квотата на съдиите, избран от делегатското събрание на съдиите в България през месец септември 2012 г.

І. Проблемът

  1. Административна и политическа корупция в България – завладяване на държавата

В единадесетия доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван през месец юни 2016 г. се отбелязва, че най-силната форма на корупцията в България е т.нар. завладяване на държавата. В изследването, изготвено на базата на световно призната методология се приема, че масовата административна корупция в страната е показателна не само за нарушения и злоупотреби от страна на държавните служители при взаимодействието им с бизнеса и гражданите. Ситуацията се усложнява от високите нива на политическа корупция – т.е. многобройните корупционни отношения и зависимости, в които са въвлечени висши държавни служители и политици на управленско ниво. През последното десетилетие по-голяма публичност придобиха особен тип комплексни корупционни сделки и зависимости, обикновено наричани завладяване на държавата. Поредица от събития, случили се през 2014-2016 г. показаха за пореден път, че между политици и магистрати съществуват множество съмнителни обвързаности. Липсата на проверки и наказателно преследване на станали обществено достояние случаи с участието на високопоставени магистрати и на случаи, пораждащи съмнение за политическа намеса, поставят под въпрос независимостта на съдебната власт и създават впечатление, че тя се използва за защита на незаконни интереси.

Политическата корупция процъфтява когато общественият натиск за добро управление е слаб. А той е слаб когато медиите – основният инструмент за обратна връзка – също са корумпирани. Проблемите, обуславящи корупционното въздействие на медии, са ниско доверие в независимостта на медиите – през 2014 г. едва 17 % от населението имат доверие в медиите. През 2015 г. свободата на словото в България достига най-ниския си рейтинг – 113 място в световната класация на World Press Freedom Index, Reporters without Borders.

Бангалорските принципи на ООН за почтеност  на съдиите – условие за осъщствяваване на съдийската професия.

  1. Борбата с корупцията в България и наблюдението по МСП

Според индекса за възприятие на корупцията 2013 г., публикуван от Асоциация „Прозрачност без граници“ – България, България се нарежда на второ място след страните членки на ЕС според възприятието за равнището на корупция. Това намира отражение и в проучванията на общественото мнение, които показват ниско равнище на доверие в българските институции. Известно е, че след приемането й за член на ЕС през 2007 г., България е наблюдавана чрез създадения механизъм за сътрудничество и проверка за напредък в постигане на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В годишните доклади на комисията до Европейския парламент и Съвета се отбелязва, че на България се гледа като на страна с един от най-високите корупционни рискове измежду страните членки на ЕС. Справянето с корупцията на високо равнище е един от основните критерии на механизма за сътрудничество и проверка, а докладите последователно изтъкват слабости от гледна точка на превенцията, разследването и възпирането на корупцията чрез предаване на емблематични случаи на съд. Липсата на напредък както в борбата срещу корупцията, така и при извършване на проверки за почтеност срещу съдии и прокурори, наложи през 2015-2016 г. предприемане на редица законодателни промени в Конституцията и Закона за съдебната власт.

ІІ. Проверки за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите

  1. Проверки за почтеност, според законодателството до декември 2015 г.

До декември 2015 г., по отношение на съдиите и прокурорите компетентност да извършват проверки имаха три национални институции – ВСС извършваше проверките за почтеност чрез своята комисия по професионална етика и противодействие на корупцията; проверките за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи се извършваха от Национална комисия, чиито членове се избират от Народното събрание и президента; имуществените декларации се подаваха пред Сметната палата.

Съществуващата до 2015 г. система за проверка на почтеност на магистратите показа своята неефективност. Неефективността на модела се изразяваше в липсата на проверки по същество на подаваните от магистратите имуществени декларациии; противоречивата и непоследователна дисциплинарна дейност на Висшия съдебен съвет и формалната работа на Националната комисия по конфликт на интерени (нито един случай на установен конфликт на интереси за магистрат). Това заключение се приемаше както в докладите по механизма за проверка и сътрудничество, така и от българските власти, което доведе до промяната в Конституцията от месец декември 2015 г. Според новата разпоредба на чл. 132а, ал. 6 Инспекторатът към ВСС извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

  1. Новата система за проверки за почтеност на магистратите

В чл. 175а-чл. 175ф от Закона за съдебната власт са предвидени няколко процедури за проверки по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които се извършват от Инспектората при ВСС и най-общо касаят почтеността на магистратите.

Първата процедура се отнася до проверка на данните, посочени от всеки съдия, прокурор и следовател в ежегодно подаваната пред ИВСС имуществена декларация. На деклариране подлежат всички претежавани и придобити от магистратите и членовете на техните семейства  недвижими имоти, превозни средства, парични вземания и влогове над 5000 евро, кредити и задължения, ценни книжа и дялове в търговски дружества. При установяване на несъответствия в имуществената декларация Инспекторатът уведомяма прокуратурата и ВСС за предприемане на наказателни или дисциплинарни действия.

Втората процедура се отнася до проверка за конфликт на интереси, който може да възникне, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията му по служба, както и до проверки за накърняване на независимостта и да действия, уронващи престижа на съдебната власт или най-общо казано проверки за почтеност. Всеки гражданин може да подаде сигнал до Инспектората, в който да изложи твърдения за конфликт на интереси на съдия, прокурор или следовател или за действия, които накърняват престижа на съдебната власт и противоречат на изискването за почтеност. Инспекторатът е задължен да извърши проверка и да даде отговор на сигнала. В случай, че се установят данни за нарушения на изискванията за почтеност Инспекторатът прави предложение пред ВСС за образуване на дисциплинарно производство.

Посочените процедури за проверка на почтеността на магистратите са въведени съвсем наскоро с измененията на Закона за съдебната власт от месец август 2016 г., поради което все още не са приложени на практика. Ефективността на новите законодателни положения, както и способността на Инспектората при ВСС да организира и провежда задълбочени и независими проверки за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите ще може да се оцени след поне едногодишното приложение на новия закон.

За да не се превърне поредната законодателна реформа само в нормативна промяна, необходимо е да се инфестира в обучение и подобряване на статута на съдиите и прокурорите. Небходим е дълъг процес за промяна социо-културната среда.

ІІІ. Наказателно преследване на корупцията в съдебната система

  1. Специализирано звено за разследване на магистрати

Корупцията в съдебната система поразява центъра на правната система и репутацията на съдебната власт и така има особено разрушително въздействие върху икономиката и обществото като цяло.  Разследването на корупцията в съдебната система е от решаващо значение за доверието на гражданите в съдебната власт и във върховенството на правото. Тези предизвикателства доведоха до създаването през октомври 2013 г. на специализирано междуведомствено звено, което обединява прокурори, следователи от националната следствена служба и разследващи полицаи от МВР и Държавна агенция „Национална сигурност”. Под ръководството на прокуратурата това специализирано звено провежда наказателни разследвания по случаи на престъпления с участието на магистрати, включително корупция, и наблюдава също така действията на прокуратурата и последващите съдебни производства.

Според публичните данни към момента се водят 12 наказателни производства срещу съдии, като част от тях касаят обвинения за престъпления, извършени във връзка с изпълнение на съдийските им функции.

В рамките на докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка специализираното звено за разследване срещу магистрати е оценено положително, но се изразява опасението, че броят на окончателните присъди остава ограничен.

  1. Необходимост от промяна в подхода за наказателни разследвания срещу магистрати

Както българската прокуратура, така и Висшия съдебен съвет и Инспекторът към него пропуснаха възможността да извършат пълноленна проверка и наказателни разследвания във връзка с конкретните данни и сигнали за корупционни практики в управлението на Софийски градки съд и дейността на конкретни съдии от този съд. Не се извършиха проверки и наказателни разследвания и по отношение на публикувани в медиите записи на разговори между бившата председателка на Софийски градски съд и съдия от този съд, в които се разкриват проверими данни за политическа и икономическа корупция, засягащи висши представители на изпълнителната и съдебната власт. В този случай беше замесено името и на главния прокурор, което постави отново въпросът за уреждане на процедури и гаранции за разследвания срещу главния прокурор. Води се дискусия, в която някои юристи и НПО предлагат да се създаде независима звено за разследване на корупция, което да се ръководи от прокурор, който се избира пряко от Висшия съдебен съвет и не се подчинява на главния прокурор.

Липсата на напредък в разследванията на случаите на корупция по високите етажи на властта, повтаряща се констатация  в докладите на ЕК вече десет години, наложи изготвянето на външна оценка и анализ на дейността на прокуратурата и главния прокурор. През месец юни 2016 г. четирима прокурори от Великобритания, Германия, Испания и Холандия, специализирани в разследването на тежки престъпления и корупция, както и двама служители на новосъздадената Служба за подкрепа на структурните реформи на ЕК започнаха шестмесечна проверка в България, по време на която ще анализират структурата, ефективността и независимостта на българската прокуратура. Анализът и препоръките на службата на ЕК трябва да са готови през месец декември 2016 г. и ще бъдат отразени в годишния доклад по механизма за сътрудничество и проверка, който се очаква през месец януари 2017 г. и ще послужи за промяна на модела на българската прокуратура.

Голямо значение в борбата срещу корупцията в съдебната система има укрепване на индивидуалната независимост на съдията и прокурора, защото така ще се култивира култура на нетърпимост на корупцията и непочтеното поведение, а това е по-важно от всяка структурна и нормативна реформа.

INTEGRITY CHECKS AND PROSECUTION OF CORRUPTION IN THE JUDICIARY OF BULGARIA

            Dear Colleagues,

I will briefly present to you the legal framework and practical challenges before the integrity checks and investigation and prosecution against magistrates in Bulgaria. For the purpose of being correct, I have to inform you that the expressed in this presentation is my personal opinion and it does not reflect the official opinion of the collective body – the Supreme Judicial Council, of which I am a member elected from the judges quota chosen by the Delegates’ General Assembly of judges in Bulgaria in September 2012.

І. The issue

  1. Administrative and political corruption in Bulgariastate capture

The eleventh Corruption Assessment Report of the Center for the Study of Democracy published in June 2016 states that the strongest form of corruption affecting Bulgaria is the so called „state capture”. The study, prepared on the basis of globally recognized methodology assumes that rampant administrative corruption in the country is indicative not only of violations by public officials in their dealings with business and members of the public. Such a situation is exacerbated by high levels of political corruption – that is, high prevalence of corrupt transactions perpetrated by management level public officials and elected politicians. In the last decade, there has been increased attention to a type of bundles of corruption transactions commonly referred to as state capture. A series of events that took place in the period 2014-2016 has revealed once again that between politicians and magistrates there are many suspicious commitments. The lack of checks and prosecution of cases that have become publicly known and involving senior magistrates and cases raising suspicion of political interference, questions the independence of the judiciary and creates the impression that it is used to protect illegal interests.

The political corruption thrives when the public pressure for good governance is weak. And it is weak when the media – the main tool for feedback – is also corrupt. The problems underlying the corrupt influence of the media are low confidence in the independence of the media – in 2014 only 17% of the population had confidence in the media. In 2015, the freedom of speech in Bulgaria reached its lowest rating – position 113 in the world ranking of World Press Freedom Index, Reporters without Borders.

  1. The fight against corruption in Bulgaria and the surveillance under the CVM

According to the 2013 index of perception of corruption, published by the Association “Transparency International” – Bulgaria, Bulgaria ranks second among the EU Member States according to the perceived level of corruption. This is reflected in opinion polls that indicate a low level of trust in the Bulgarian institutions. It is known that after its accession to the EU in 2007, Bulgaria is subject to observation through the established Cooperation and Verification Mechanism regarding the progress in the achievement of specific objectives in the area of judicial reform and the fight against corruption and organized crime. The annual reports of the Commission to the European Parliament and the Council indicate that Bulgaria is seen as a country with one of the highest risks of corruption among EU Member States. Tackling high-level corruption is one of the main criteria of the Cooperation and Verification Mechanism, and the reports consistently point out weaknesses in terms of prevention, investigation and deterrence of corruption by transmitting emblematic cases to court. The lack of progress, both in the fight against corruption and in conducting integrity checks against judges and prosecutors, made it necessary in 2015-2016 to undertake a number of legislative amendments to the Constitution and the Judiciary System Act.

ІІ. Integrity Checks of judges, prosecutors and investigators

  1. Integrity Checks, according to the legislation until December 2015

Until December 2015 with respect to judges and prosecutors three national institutions had competence to carry out inspections – SJC carried out integrity checks through its Committee on Professional Ethics and Prevention of Corruption, checks on conflict of interest of judges, prosecutors and investigators were carried out by the National Commission, whose members are elected by the National Assembly and the President; asset declarations were submitted to the Bulgarian National Audit Office.

The System for integrity checks of magistrates, which existed until 2015, has shown its inefficiency. The inefficiency of the model was expressed in the lack of checks on the merits of the asset declarations submitted by magistrates; contradictory and inconsistent disciplinary activity of the Supreme Judicial Council and the ineffective work of the National Commission for Prevention and Ascertainment of Conflict of Interest (not a single case of conflict of interests for magistrates has been established). This conclusion was accepted both in the reports on Cooperation and Verification Mechanism, and by the Bulgarian authorities, which led to a change in the Constitution of the Republic of Bulgaria in December 2015. According to the new provision of Art. 132a para. 6, the Inspectorate with the SJC carries out checks on integrity and conflict of interest of judges, prosecutors and investigators, on their asset declarations as well as the establishment of actions undermining the prestige of the judiciary.

  1. The new system for integrity checks of magistrates

In Art. 175a – 175f of the Judiciary System Act are provided several procedures for checks in respect of judges, prosecutors and investigators, which are carried out by the Inspectorate with the SJC and, in general, relate to the integrity of the magistrates.

The first procedure refers to verification of the data specified by each judge, prosecutor and investigator in the asset declaration which is annually submitted to the Inspectorate. All real estate, vehicles, cash receivables and deposits over € 5000, loans and liabilities, securities and stakes in companies, owned by the magistrates and their families are subject to declaration. In establishing inconsistencies in the asset declaration, the Inspectorate notifies the Prosecutor’s Office and the Supreme Judicial Council in order to take punitive or disciplinary action.

The second procedure refers to a check on conflicts of interest that may arise in case a judge, prosecutor or investigator has a private interest that could affect the impartial and objective performance of his official powers and duties. Every citizen can submit a signal to the Inspectorate setting out allegations of conflict of interest of a judge, prosecutor or investigator or actions undermining the prestige of the judiciary and contrary to the requirement of integrity. The Inspectorate is obliged to check and respond to the signal. In case there is evidence of a conflict of interest or actions performed by the magistrate which undermine the prestige of the judiciary, the Inspectorate makes a proposal to the Supreme Judicial Council to initiate disciplinary proceedings.

The procedures for integrity checks of the magistrates listed above are recently implemented by the amendments in the Judiciary System Act since August 2016. That is why they have not yet been put into practice. The effectiveness of the new legislative provisions, and the ability of the Inspectorate with the Supreme Judicial Council to organize and conduct thorough and independent integrity checks of judges, prosecutors and investigators, will be evaluated after at least one year of application of the new law.

ІІІ. Investigation and prosecution  of corruption in the judiciary

  1. Specialized Unit for Investigation of Magistrates

Corruption in the judiciary affects the center of the legal system and the reputation of the judiciary and thus it has a particularly devastating impact on the economy and society as a whole. The investigation of corruption in the judiciary is crucial for public confidence in the judiciary and in the rule of law. These challenges have led to the establishment in October 2013 of a specialized interagency unit which brings together prosecutors, investigators from the National Investigation Service and the investigating police officers from the Interior Ministry and the State Agency “National Security”. Under the authority of the Prosecutor’s Office this specialized unit conducts prosecutions in cases of crimes involving magistrates, including corruption, and also monitors the actions of the Prosecutor’s Office and the subsequent judicial proceedings.

According to the publicly available data, currently there are 12 criminal proceedings against judges, some of them concerning allegations of crimes committed in connection with the exercise of their judicial functions.

Within the reports of the European Commission under the Cooperation and Verification Mechanism, the specialized unit for investigation against judges was assessed positively, but there is concern that the number of final convictions remains limited.

  1. The need for a change in the approach to prosecutions against magistrates

The Bulgarian Prosecutor’s Office as well as the Supreme Judicial Council and the Inspectorate with the SJC missed the opportunity to conduct thorough check and prosecution in relation to specific data and signals of corrupt practices in the management of the Sofia City Court and the activity of specific judges of that court. No checks and prosecution have been conducted in relation to published in media recordings of conversations between the former president of the Sofia City Court and a judge in that court, which reveals verifiable data for political and economic corruption involving senior representatives of the Executive and the Judiciary. In this case the name of the Prosecutor General was also involved, which once again raises the issue of providing for procedures and guarantees for investigations against the Prosecutor General. There is an ongoing discussion, in which some lawyers and NGOs propose the establishment of an independent unit to investigate corruption, under the authority of a prosecutor, who is directly elected by the Supreme Judicial Council and is not dependent on the Prosecutor General.

The lack of progress in the prosecution of cases of corruption in high echelons of power, repeated finding in the EC reports for ten years, imposed the preparation of external evaluation and analysis of the activity of the Prosecutor’s Office and the Prosecutor General. In June 2016, four prosecutors from Great Britain, Germany, Spain and the Netherlands, specialized in the investigation of serious crime and corruption, as well as two servants of the newly established Structural Reform Support Service of the European Commission began a six-month inspection in Bulgaria. During that inspection the structure, effectiveness and independence of the Bulgarian Prosecutor’s Office will be analyzed. The analysis and the recommendations of the EC Service should be ready in December 2016 and will be reflected in the annual report under the Cooperation and Verification Mechanism, which is expected in January 2017.

 

Правилата за оценка на натовареността на съдиите – една година по-късно

Правилата за оценка на натовареността на съдиите действат от месец април 2016 г. Те са важен инструмент за модернизиране на администрирането на съдилищата, защото ще позволят отчитане на натовареността по качествени, а не само по количествени показатели и при съобразяване на спецификата на съдийската работа. С изтичане на една година от приложението на Правилата следва на осъществим анализ за достоверността им. През тази една година Правилата непрекъснато се подобряваха и усъвършенстваха. Предстои да извършим анализ за начина, по който се попълват данните в централизираната система за изчисляване на натовареността (СИНС). Особено важно е всички съдилища да попълват информацията в системата коректно и по еднакъв начин, защото така ще се гарантира обективност и достоверност на данните за натовареността на съдиите. Наличието централизирана система за изчисляване на натовареността (СИНС) дава възможност за извършване на проверки и контрол за спазване на правилата. Попълването на коригиращите коефициенти за тежест на делата е наложително, за да предотвратим изкривяване на действителната натовареност на съдиите и съдилищата.

Публикувам становище, което комисията по натовареност съм съдийската колегия изпрати до районните, окръжните, административните и апелативните съдилища. Становището е по повод едногодишното приложение на правилата за оценка на натовареността на съдиите и предстоящите стъпки:

 Правилата за оценка на натовареността на съдиите (Правилата) бяха приети от ВСС в края на 2015 година и влязоха в сила на 01.04.2016 г.

Правилата имат за цел да осигурят обективна основа за оценка на натовареността на съдиите, като се отчита и сложността на делата, а не само техният брой.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, оценката на натовареността на съдията има за задача да установи обективен първичен измерител на натовареността въз основа на необходимото присъщо време за разглеждане и приключване на делата от различен тип съгласно предварително изработен класификатор от групи дела. Стойността на този измерител (коефициент) е в часове и включва и отчита различните аспекти на фактическа и правна сложност на делото, т.е. необходимите усилия на съдията за разглеждане и решаване на делото, изразени във време. Времето е универсален измерител и позволява обективно отчитане на натовареността, независимо от спецификата и различния предмет на делата.

Установените с Правилата коефициенти за тежест на делата не са определени произволно, а са резултат на проведено през 2014-2015 г. изследване, в което бяха поканени всички съдии в страната, а се включиха около 60% от тях. Най-активно в изследването се включиха съдиите от административните съдилища, а отговорилите на поканите за участие в проучването съдии от апелативните и окръжните съдилища бяха по-малко. В Правилата са уредени и коригиращи коефициенти, чиято цел е да съобразят значими фактори, които чувствително влияят за намаляване или увеличаване на тежестта на конкретното дело.

От началото на месец април 2016 г. Правилата се прилагат заедно със специално създадената централизирана Система за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). С цел наблюдение на приложението на Правилата и тяхното подобряване се създадоха три постоянни работни групи към Комисията по натовареност по трите основни материи дела – наказателни, граждански и търговски и административни. В групите участват съдии от цялата страна и инстанционни нива, а протоколи от заседанията и взетите решения са публикувани на сайта на ВСС – http://www.vss.justice.bg/page/view/4052.

В резултат от дейността на работните групи, изцяло съобразявайки взетите от тях решения, на 20.12.2016 г. съдийската колегия на ВСС прие решение, с което се измениха голяма част от коефициентите за тежест и коригиращите коефициенти, както и се актуализираха статистическите кодове за делата. Наблюдението за приложението на правилата продължава. Всеки съдия може да сезира работните групи с предложения за отстраняване на недостатъци и за усъвършенстване на системата за оценка на натовареността.

С измененията в Правилата в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби се предвиди задължение след изтичане на едногодишен период от приложението им съдийската колегия да приеме анализ на данните, събрани чрез СИНС, като след това да постанови решение, с което да се произнесе за достоверността на системата за оценка на натовареността на съдиите. Известно е, че не малка част от съдиите не взеха участие в изследването за натовареността, както и че достоверността на всяка система, основана на статистически данни, изисква поне едногодишен период на действие, за да се проявят системните позитиви и негативи. Положителното е, че в процеса на наблюдение на действието на Правилата и тяхното усъвършенстване голяма част от съдиите разбраха необходимостта и полезността на регулация на натовареността на базата на качествени показатели. Призна се вярната методологическа основа на приетите от ВСС правила и система за оценка на натовареността. Оценката на годишна база на действието на системата ще позволи обективен анализ на натовареността на съдиите и ще ни предпази от вземане на прибързани и неправилни решения. В този смисъл в §11, ал. 2 се прие, че компетентните органи по чл. 16, ал. 2 – 5 от Правилата (ВСС, председатели на съдилищата и общи събрания) предприемат необходимите действия след приемане на решението по ал. 1 от същия параграф, а именно за достоверност на резултатите от системата за оценка на натовареността.

Според ЗСВ общите събрания на съдилищата (чл. 79, ал. 2, т.4, чл. 85, ал. 2, т.1, чл. 92, ал. 2, т. 1, чл. 104, ал. 2 и др. ЗСВ) разполагат с правомощие да определят броя и състава на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя. В закона не е посочено от какви критерии и съображения трябва да се ръководи общото събрание при вземане на решение за разпределение на съдиите по отделения и правни материи. При всички положения препоръчително е решенията на общите събрания по въпросите за съставите на отделенията да се взимат с консенсус. Натовареността на съдиите е само един от факторите, които влияят на разпределението на съдиите по отделения. Следва да се имат предвид и редица други съображения, свързани със спецификата на дейността във всеки един съд, като наличието на специална компетентност на съда, организацията по администриране на делата и на административната дейност и др. Отчитайки натовареността като критерий за разпределение на съдиите по отделения следва да се имат предвид събираните до момента статистически данни за количествения показател „брой дела“. По отношение на данните, събирани от СИНС по новите качествени показатели за оценка на натовареността, за да бъде преценката обективна и пълна, а не частична и манипулативна, препоръчително е да се изчака годишният период на действие на Правилата и приемане на решение от съдийската колегия за тяхната достоверност.

Вземането на решения от общите събрания на районните, административните, окръжните и апелативните съдилища по въпроса за разпределение на съдиите по отделения и тяхната материя трябва да се основава на цялостна и задълбочена оценка на всички достоверни данни, свързани с натовареността на съдиите и всички други относими фактори, определящи кадровото състояние на съдилищата (предстоящо пенсиониране на съдии, обявяване на конкурси за свободни съдийски длъжности и обоснована прогноза за заемане на съдийските щатове в рамките на определен период от време и др.).

Две предложения до съдийската колегия на ВСС

Публикувам две предложения до съдийската колегия, които трябва да се разгледат в заседанието на 28 февруари 2017 г.

Първото се отнася до искане за изразяване на становище по повод публичните атаки срещу работата на съдии от Софийски градски съд, както и предприемане на действия от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за създаване на съвместни правила и стандарти на взаимодействие между съдебната власт и медиите.

Второто предложение поставя въпроса за необходимостта от осигуряване на свободно и законосъобразно провеждане на процедурата за избор на членовете от професионалната квота на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

И двете предложения засягат важни за съдийската общност и за обществото проблеми, поради което трябва да бъдат поставени в центъра на широка дискусия.

І. Предложение до съдийската колегия относно: изразяване на становище по повод публичните атаки срещу работата на съдии от Софийски градски съд, както и предприемане на действия от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за създаване на съвместни правила и стандарти на взаимодействие между съдебната власт и медиите:

В последните години съдии, отделни съдилища, една от съсловните организации на съдиите, членове на Висшия съдебен съвет са обект на публични и медийни атаки, които представляват неправомерно външно влияние върху съдебната власт, ограничаващо съдебната независимост.

В периода 2010-2013 г. висши представители на изпълнителната власт водеха безпрецедентна по мащаба си и вида на използваните средства, негативна кампания за дискредитиране на българските съдии и съдилищата като цяло. Четири години по-късно България беше осъдена многократно от Европейския съд по правата на човека за това, че чрез целенасоченото уронване на авторитета на правосъдието изпълнителната власт е нарушила основни принципи на справедливия процес и правовата държава.

През 2016 г. прокуратурата чрез главния прокурор предприемаха периодични акции, които имаха за цел да внушат, че съдиите и съдилищата са основната пречка за успешното противодействие на престъпността и в частност на широко разпространената корупция. В два случая по сигнали на главния прокурор ИВСС извърши проверки на дейността на двама съдии от СРС и СГС. В резултат на решаващото участие на главния прокурор съдия беше незаконосъобразно отстранен от процедурата за избор на постоянен преподавател на кандидатите за младши съдии в Националния институт на правосъдието.

След избора на ново ръководство на Софийския градски съд през 2015 г., председателят и съдии от съда са подложени на непрекъснати и периодично активизиращи се клеветнически кампании. Висшият съдебен съвет обикновено не реагира, напротив определени негови членове използват публикациите в медиите, за да извършват проверки в етичната комисия, а след отпадане на възможността за такива проверки  да поставят тези публикации на т.нар. „табло на позора” в сградата на съвета и да мултиплицират клеветническите твърдения и позорни оценки за личността на съдии от СГС в свои интервюта в същите тези медии. Често наблюдаваме как атаките от членове на ВСС срещу председателя на ВКС, членове на ВСС и отделни съдии съвпадат по време и стилистика с водените в медиите негативни кампании срещу същите магистрати.

Последният случай на грубо накърняване на професионалната репутация и достойнство на съдия от Софийски градски съд се съдържа в  публикациите във вестник „Труд“ („За вътрешното съдийско (пред)убеждение“) от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ („СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване.“ С подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“ ) от 21.02.2017 г. В посочените текстове е обсъждана работата на колегата съдия от СГС Мариана Георгиева, произнесла се със съдебни актове, засягащи по един или друг начин лица с големи икономически интереси.

Основно изискване за функцията на медиите в правовата държава е те да бъдат „страж на обществото”, като спомагат за гарантиране на основното право на гражданите на информация. В този смисъл журналистите и работещите в медиите са напълно свободни да решават какви новини да представят на вниманието на обществеността и по какъв начин. Не бива да се правят опити да се пречи на медиите да критикуват организацията или функционирането на правосъдната система. Правосъдната система трябва да приеме ролята на медиите, които като външни наблюдатели биха могли да посочат недостатъците и да дадат конструктивен принос за подобряване на методите на работа на съдилищата и за подобряване на качеството на услугите, които те предоставят.[1]

В конкретния случай, както и в други подобни ситуации, не се касае за добросъвестното упражняване на правото на медиите да информират за дейността на съдилищата и отделни съдии, както и да отразяват обективно отделни съдебни производства. Не става дума и за критика към работата на съдията, поднесена дори с допустими негативни изразни средства. Посочените публикации съдържат манипулативно поднесени факти, които са основа за негативни и обидни изводи и оценки за личността и професионалната репутация на съдия Мариана Георгиева, председателя на съда и председателя на Върховния касационен съд.

         В публикациите се внушава за корупция в дейността на съдиите и нарушения в организацията на работа в Софийски градски съд, включително и в случайното разпределение на делата. Не се сочат никакви конкретни факти за тези изводи. Единствените факти се отнасят до процесуалното развитие на определено частно гражданско дело, причините за което не са еднозначно установени, нито са пълно и коректно представени. Твърденията за корупция в съда или относно определен съдия следва да са обосновани с факти и да се базират на добросъвестно журналистическо разследване, проведено при спазване на добрите практики в журналистиката. Разпространяването на непроверени и манипулативни твърдения за корупция и нарушения в работата на съдията рушат доверието в правосъдието, насаждат правен нихилизъм и подриват авторитета на съда в обществото. Тревожно е, когато това се извършва в продължителен период от време и целенасочено, под формата на медийна кампания в серия от публикации.

Известно е, че съгласно чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, правото на свободно изразяване на мнение, получаване и разпространяване на информация и идеи може да бъде ограничено с цел гарантиране на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Целенасоченото и преднамерено уронване на доброто име и професионална чест на съдията е от естество да причини сериозни вреди върху доброто функциониране на съдебната власт. Щетите са дългосрочни и труднопоправими. Негативният опит от 2010-2013 г., когато министърът на вътрешните работи „кръщаваше“ полицейски операции с имена на съдии не трябва да бъде забравян. Продължаването на тази практика с други средства има пагубни последствия върху независимостта на правосъдието и съдията.

Когато отделен съдия или даден съд бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите) по повод, свързан с правораздаването, имайки предвид задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният съдия трябва да се въздържа от реакции по същите канали. Имайки предвид факта, че съдилищата могат да коригират погрешна информация, разпространена в пресата, съдебната власт може да се възползва от подкрепата на лица или на институция (напр. Висш съдебен съвет или сдружения на съдиите), които са в състояние и готовност да реагират бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки при необходимост.[2]

         До момента Висшият съдебен съвет не е реагирал с позиция по повод продължаващите от дълго време медийни и други публични кампании за омаскаряване и разрушаване на личната и професионална репутация на съдии, включително председателят на СГС, ВКС, членове на ВСС. Със съжаление следва да отбележа, че в някои случаи определени членове на съвета гласно или негласно одобряват и подбуждат воденето на „мръсни” войни срещу неудобни за тях представители на съдебната власт.

Единствено Съюзът на съдиите в България изразява принципни становища в защита на доброто име и професионална чест на съдии, подложени на неправомерни публични атаки. Не ми е известно някоя от другите съсловни организации на съдиите да е проявявала такава активност. Така и в този случай на 23 февруари ССБ категорично защити достойнството и независимостта на съдия Мариана Георгиева и съдиите от СГС. Въпреки това единствено тази съсловна организация редовно е заклеймявана от членове на ВСС и определени медии, отново без да се използват факти, а само негативни оценки и напълно произволни твърдения.

Продължаващите атаки в определени медии срещу съдии, съдилища, съсловни организации, членове на ВСС са една от основните причини за констатациите в последния доклад на ЕК до Съвета и ЕП: „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България.”

Ето защо предлагам съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да изрази становище по последните публикации срещу съдия Мариана Георгиева от СГС в следния смисъл:

„Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет остро осъжда публикациите във Труд“ („За вътрешното съдийско (пред)убеждение“) от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ („СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване“ с подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“ ) от 21.02.2017 г., като счита, че чрез тях недопустимо и неоправдано се накърнява професионалната репутация и достойнство на съдията от Софийски градски съд Мариана Георгиева. Категорично се противопоставяме на водените в определени медии негативни и опозоряващи кампании срещу съдии, членове на ВСС и съсловни организации. Призоваваме за стриктно съблюдаване на правилата на журналистическата етика и добри стандарти, с оглед запазване на авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

Доколкото приемането на декларации и становище не е достатъчно ефективно средство за противодействие на отровената медийна и публична среда в България, предлагам становището да се изпрати до медиите, за които се отнася с настояване да го публикуват в право на отговор.

На следващо място, предлагам съдийската колегия на ВСС да организира в най-кратки срокове среща между членовете на колегията и главни редактори и журналисти от всички национални медии – телевизионни и радио оператори, вестници, интернет сайтове. На тази среща, която следва да се предава пряко по интернет, следва да се обсъдят приемането на съвместни правила за взаимодействие между съдебната власт и медиите, така че да бъдат утвърдени минимални стандарти, които да допринасят за утвърждаване на ролята на правосъдието и медиите в демократичната и правова държава.

Призната добра практика в част от европейските държави е всяка от професиите (съдии и журналисти) да изготви правила за взаимодействие с представителите на другата професия и за отразяването в медиите на съдебни дела. Както показва опитът на държавите, в които вече има такава система, съдебната власт определя условията, при които пред медиите могат да бъдат правени изявления за съдебни дела, а журналистите създават свои насоки за  отразяването на текущи дела, за разпространяването на имената (или снимките)  на лицата, участващи по делото (страни, жертви, свидетели, прокурор,  следовател, съдия и др.), и за отразяване на съдебните решения по дела, към които обществото проявява значителен интерес.[3]

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

                      СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ПРИЕМА становище по повод медийни публикации, засягащи независимостта и безпристрастността на съдия Мариана Георгиева от Софийския градски съд, както и на председателя на съда, както следва:

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет остро осъжда публикациите във в. Труд“ („За вътрешното съдийско (пред)убеждение“) от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ („СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване.“ С подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“) от 21.02.2017 г., като счита, че чрез тях недопустимо и неоправдано се накърнява професионалната репутация и достойнство на съдията от Софийския градски съд Мариана Георгиева. Категорично се противопоставяме на водените в определени медии негативни и опозоряващи кампании срещу съдии, членове на ВСС и съсловни организации. Призоваваме за стриктно съблюдаване на правилата на журналистическата етика и добри стандарти, с оглед запазване на авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

ДА СЕ ИЗПРАТИ становището до двете медии с искане и настояване за неговото публикуване при спазване на правилата за право на отговор.

ВЪЗЛАГА на председателя на Върховния касационен съд, в качеството му на председателстващ съдийската колегия да организира в срок до 31 март среща между членовете на колегията и представители на националните медии – телевизионни и радио оператори, вестници и интернет сайтове.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

[1] §33 от Становище № 7 (2005) на КСЕС относно „Правосъдие и общество”

[2]§55 от Становище № 7 (2005) на КСЕС относно „Правосъдие и общество”

[3] §39 от Становище № 7 (2005) на КСЕС относно „Правосъдие и общество”

 

ІІ. Второто предложение поставя въпроса за: необходимостта от осигуряване на свободно и законосъобразно провеждане на процедурата за избор на членовете от професионалната квота на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет: 

Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в изпълнение на своите правомощия по чл. 29а, ал. 1 от Закона за съдебна власт (ЗСВ) са отправили покана за свикване на общото събрание на съдиите за избор на членове на съдийската колегия на ВСС. Поканата е обнародвана в Държавен вестник на 24 февруари 2017 г. От тази дата се слага началото на процедурата за избор на нови членове на ВСС от съдийската квота, която включва множество етапи.

С решение на пленума на ВСС от 28.07.2016 г. по протокол № 30  са приети правила за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите. Правилата са приети на основание на подробната законова регламентация, отразена в раздел Іа „Пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите”, чл. 29а до чл. 29р от ЗСВ.

За първи път изборите от професионалната квота ще се извършат от всички съдии, а не от делегатски събрания, съответно за първи път всеки съдия може мотивирано да предлага свой колега да бъде избран за член на съвета – чл. 29в, ал. 1 ЗСВ. Основните промени в новия режим за избор на членове на ВСС от професионалната квота са свързани с повишаване на прозрачността и демократичността на процедурата, която следва да доведе до по-добро качество на персоналния състав на ВСС. Смели, независими, компетентни, с респект към истината и правото, с добро познаване на съдийската професия и живота, с уважение към личността на съдията – това са само част от качествата, които следва да притежават бъдещите членове на съдийската колегия.

Доколкото ВСС е отговорен по силата на закона да организира и проведе избора за членове на съвета от професионалните квоти, то негово е и задължението да създаде гаранции за честен и свободен изборен процес. Всеки съдия трябва да е свободен да номинира и избира предпочитани от него членове на съвета, без намеса и влияние от външни или вътрешни на съдебната система фактори. В това число следва да бъде елиминиран всякакъв административен натиск по линия на председателите на съдилищата, които нямат никаква компетентност в процеса по номиниране и избор. ВСС, в частност съдийската колегия, следва да мотивира съдиите да се явят масово на двете събрания, които ще се проведат в София на 10 и 17 юни, за да упражнят непосредствено правото си на изслушване на кандидатите и да гласуват за предпочетените от тях съдии.

Имайки предвид тези основни и принципни положения следва да обсъдим публикуваното на интернет сайта на Пловдивски апелативен съд становище на председателя на съда по повод на въпроси, зададени от главния редактор на сайта „Правен свят”.

От отговорите на председателя на АС Пловдив се установява, че: през месеците юни и декември 2016 г. са организирани срещи на председателите на съдилищата от апелативния район, на които са обсъждани въпроси като сроковете за осъществяване на отделните дейности по организиране и провеждане на избора, съществува ли потенциал за издигане на единна кандидатура от Пловдивския апелативен район за член на ВСС, какъв да е профилът на номинирания/те, евентуално участие на съдии от този район в органите на общото събрание – избирателна, мандатна и секционни комисии; обсъждани са конкретни имена на съдии, които да бъдат общи кандидати на апелативния район; предлага се членовете на бъдещия ВСС да бъдат избрани на регионален принцип от петте апелативни района; сочи се, че обсъжданията на председателите имали информативен и консултативен характер и не ограничавали възможността на отделните членове да предлагат други, различни от обсъжданите съдии за членове на ВСС; че са проведени общи събрания на съдиите от съдилищата в апелативния район, на които са обсъждани възможностите за общ кандидат от апелативния район на АС Пловдив.

Съдържащата се в отговора на председателя на АС Пловдив информация налага провеждане на дискусия в съдийската колегия на ВСС, в рамките на която да се обсъдят следните въпроси: предприемане на мерки от страна на съдийската колегия за създаване на организация и атмосфера за свободно и без неправомерна намеса упражняване от съдиите на активното им и пасивно право на избор на членовете на ВСС в бъдещата съдийска колегия; приемане на становище за неприемливост на регионалното представителство при формиране на съдийската колегия; приемане на становище до председателите на съдилища за въздържане от участие (формално и неформално) в процеса на номиниране и избор на членове на съдийската колегия на ВСС; провеждане на разяснителна и мотивационна кампания сред съдиите за явяване и участие в двете общи събрания за изслушване и избор, съответно на 10 и 17 юни 2017 г. в град София.

Тъй като в отговора на председателя на АС Пловдив се съдържат данни за проведени общи събрания на съдии от апелативния район и срещи на председатели на съдилища, предлагам да се изискат протоколите от тези събрания и срещи за придобиване на преки впечатления от начина на протичане на събранията и въпросите, които са обсъждани. Изискването на протоколите ще спомогне за провеждане на пълноценна дискусия по поставените по-горе въпроси.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ИЗИСКВА от председателя на Апелативен съд Пловдив преписи от протоколи за проведени общи събрания на съдии и срещи на председатели на съдилища от апелативния район на Пловдив, на които са обсъждани въпроси за провеждането на изборите за членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

След получаване на протоколите съдийската колегия на ВСС да проведе дискусия на която да се обсъдят следните въпроси: мерки за създаване на организация и атмосфера за свободно и без неправомерна намеса упражняване от съдиите на активното им и пасивно право на избор на членовете на ВСС в колегията на съдиите; приемане на становище за изразяване на неприемливост на регионалното представителство при формиране на съдийската колегия; приемане на становище до председателите на съдилища за въздържане от участие (формално и неформално) в процеса на номиниране и избор на членове на съдийската колегия на ВСС; провеждане на разяснителна и мотивационна кампания сред съдиите за явяване и участие в двете общи събрания за изслушване и избор, съответно на 10 и 17 юни 2017 г. в град София.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС