Home » Posts tagged 'ВСС'

Tag Archives: ВСС

Как скандалите с подслушванията могат да доведат до полезни решения за укрепване на съдебната независимост

Събитията от последните дни  нанесоха тежки вреди на авторитета на правосъдието и засегнаха устоите на неукрепналата демократична държавност в България. Скандалите, свързани с нерегламентирано подлушване на високопоставени публични фигури, осветлиха и потвърдиха отдавнашните съмнения за зависимост на съдебната система от политически (партийни), икономически и други задкулисни влияния. Разпространения в медиите запис на разговор между високопоставен прокурор и политически фигури отчетливо откроява системните дефекти на функционирането на правосъдието в България – силно политическо (партийно) влияние при конституирането и управлението на съдебната система; проблематично съвместно администриране на съда и прокуратурата; подчертан командно-административен натиск върху съдиите в процеса на администрирането на съдилищата от председателите. За да има полезен смисъл, поредният скандал трябва да бъде използван като мощен импулс за промяна.

Цялостното осмисляне на причините и последиците от създадената кризисна ситуация трябва да бъде извършено от ВСС, който е натоварен с конституционната отговорност за администриране на съдебната система. Свеждането на проблема само до разглеждане на казуса с участвалия в разговора прокурор ще бъде грешка, защото няма да постигне дефиниране и отстраняване на истинските причини, довели до тежката зависимост на съдебната власт и до невъзможността й пълноценно да изпълнява конституционната си функция – да защитава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Поради това ВСС трябва да формира временна комисия, която да разгледа в дълбочина проблема и така да защити независимостта и достойнството на българските съдии и прокурори. Прецедент в подобни случаи имаше в мандата на предишния ВСС – за случая „Красьо черния” и при констатираните сериозни нарушения в управлението на окръжния съд в Благоевград. Както съдиите и прокурорите, така и гражданите трябва да настояват ВСС да отиде до край, като анализира в дълбочина съществените проблеми, които излизат наяве от скандала с подслушания разговор между прокурор и високопоставени политици, както и да начертае възможните решения.

Намирането на решения за постигане на пълноценна съдебна независимост е важна отговорност както на ВСС, така и на магистратската общност и българските граждани. Началото на професионалната и обществена дискусия е поставено. През февруари тази година се проведе конференция на ССБ на тема „За нов модел на управление на съдебната власт. Мерки за укрепване на независимостта и отговорността на органите на съдебна власт.” Обобщено казано мерките за укрепване на съдебната независимост  се свеждат до: нов модел на ВСС; разделно управление на съда и прокуратурата в рамките на съдебната система; намаляване на неформалната власт на председателите на съдилищата чрез засилване на съдийското самоуправление.

Предлагам за дискусия моето изказване на форума, което засяга реформата в модела на ВСС така, че да се намали политическото влияние  в дейността му.

            Парламентарна квота – конституиране и численост, за да се намали политическо влияние в работата на ВСС

Моделът на Висшия съдебен съвет (ВСС) включва основно въпросите за: неговата структура; брой, статут, начин на избиране на членове му; форма и продължителност на мандата; функции и правомощия на Съвета.

Обществената и професионална дискусия по темата продължава повече от десет години. Особено активни са дебатите преди присъединяването на България към Европейския съюз. Трябва да отбележим като съществени за развитието и задълбочаването на дискусията проекта „Граждански конвент за промени в Конституцията” (2005 г.), както и отправеното искане от Върховния касационен съд до Конституционния съд, въз основа на което е издадено и РКС № 8 от 2005 г.

Въпросът за независимостта на съдебната власт (включително от неправомерно влияние и корупция) винаги е бил неразделно свързан с темата за структурата на ВСС. Въпреки трудността за промени в това отношение, следващи от конституционната уредба и РКС №3/2003, винаги е съществувало разбирането, че структурни промени са необходими. С решение № 8/2005 самият КС очерта една възможна перспектива в това отношение, чийто потенциал и до днес остава неизползван докрай. През 2006 г. мотивирани от целта за присъединяване към ЕС, политическите сили направиха някои промени в Конституцията  и ЗСВ, засягащи и ВСС. Последвалият мониторинг по механизма за сътрудничество и оценка обаче документира недостатъчността на тези промени и след летния доклад от 2011г. ЕК последователно препоръчва ново преосмисляне структурата на ВСС. Основание за това дадоха поредица от скандали, които илюстрираха системния провал на Съвета да гарантира независимостта на съдебната власт и илюстрираха конкретни, основани в самата структура на администриране на съдебната система, механизми за нерегламентирано влияние върху нея.

Като се използва достигнатото и наученото до момента, и при съществуващата гражданска и професионална енергия, необходимо е дебатите за промяна на модела на ВСС да продължат концентрирано, целенасочено и прагматично, за да доведат до правилното решение в светлината на натрупаните международни препоръки в това отношение.

1. Създаването на ВСС с Конституцията от 1991 година е несъмнено демократично достижение, тъй като Съветът служи като основен елемент в правовата държава за постигане на баланс и разделение между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Съществуването на независим орган за администриране на съдебната система, е от особено значение за посткомунистическите страни, които нямат други трайно установени и демократично доказали се системи.

При все това, сравнението между създадения през 1991 г. модел на Съвета и международния стандарт, изискващ администрирането на съдебната власт да става от орган със значително съдийско представителство, избрано демократично от други съдии(1), показва ясно недостатъците на съществуващата уредба. Натрупаният през годините практически опит у нас дава достатъчно емпирично потвърждение за наличието на тези недостатъци.

От гледна точка на цитирания международен стандарт темата за промяна на модела на ВСС, е свързана с преосмисляне на неговата структура – конституирането и числеността на неговата външна (парламентарна квота), с цел намаляване на прякото и нелегитимно политическо (разбирано като партийно) влияние върху дейността на Съвета.

Нерегламентираното и нелегитимно партийно влияние върху ВСС представлява сериозен фактор, който уврежда съдебната независимост, а същевременно е пречка за ефективното администриране на съдебната система. Примерите за вредното въздействие на политическите партии върху дейността на ВСС са многобройни. За илюстрация посочваме превърналите се в традиция през деветдесетте години на миналия век предсрочни прекратявания на мандата на ВСС от спечелилата парламентарни избори политическа сила; скандалните случаи на прокарване на лобистки и други нелегитимни интереси в кадровите решения на Съвета, особено при изборите на председатели на съдилища; начина на провеждане на изборите за председатели на върховните съдилища и главния прокурор.

Сериозността на поставения проблем е била забелязана и от различни европейски институции, които осъществяват наблюдение върху демократичните процеси в България. В становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) от 22-23 март 1999 г.(2) [1], комисията е изразила загрижеността си от политизирането на процеса на избиране на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. В следващо становище на комисията, издадено по повод проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт, прието от комисията на 5-6 юли 2002 г.(3) [2], е отбелязано, че би било желателно да се деполитизира съставът на Висшия съдебен съвет. Същите заключения и препоръки са потвърдени и в становища на комисията № 444/2007 и № 515/2009. В последния споменат акт се отбелязва, че системата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента все още поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана. Идентични констатации се съдържат в резолюция № 1730 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

2. Съставът и функциите на Съвета на съдебната власт са различни в отделните европейски държави, които предвиждат подобна форма на администриране на съдебната власт.

Основните стандарти по отношение на структурата и състава на Съвета на съдебната власт, с оглед гарантиране на независимостта на съдебната власт, в контекста на спазването на принципа на разделение на властите, са отразени в Становище № 10 (2007) на КСЕС.[3]

Съставът на Съвета на съдебната власт може да бъде съставен само от съдии, или съставът му да бъде смесен (съдии и други-несъдии).

Според чл. 130, ал 3 Конституцията на България, съставът на ВСС е смесен, включва т.нар. професионална и парламентарна квота. Смесеният състав на Съвета на съдебната власт предоставя редица преимущества както за избягване на впечатлението за защита на лични интереси, взаимно предпазване, самозатваряне на съдийската общност и назначаване с връзки, така и за отразяването на различните гледни точки в обществото, като по този начин на съдебната власт се осигурява допълнителен източник на легитимност.

При смесен състав на ВСС, установен стандарт е съдиите, избрани от своите колеги, да съставляват голямо мнозинство от членовете.

Когато съставът на ВСС е смесен, устройството на Съвета и неговото функциониране не трябва да позволява никакво взаимодействие с парламентарните мнозинства и натиск от страна на изпълнителната власт. ВСС не трябва по никакъв начин да бъде подчинен на политическите партии, за да може да защитава ценностите и основните принципи на справедливостта.([4])

Краткият преглед на международните стандарти и препоръки за България показва, че както нормативно, така и фактически моделът на Висшия съдебен съвет не е съобразен с тях: съдиите в Съвета не съставляват голямо мнозинство от членовете; не са създадени ефективни гаранции за това, че несъдиите, членове на съвета ще бъдат избирани по начин, който препятства влиянието и намесата на различни парламентарни мнозинства и политически партии.

3. Направените констатации могат да доведат до следните възможни решения:

Отправна точка в търсенето на правилното решение за промяна в структурата и състава на ВСС ни дават предписанията на Становище № 10 на КССЕ, в което се приема, че ако в някоя страна членовете, които не са съдии се избират от парламента, те не трябва да бъдат членове на парламента, не трябва да бъдат активно действащи политици, членове на изпълнителната власт или администрацията. Това трябва да бъдат лица, които ще дадат възможност в общия състав на Съвета на съдебната власт да има разнообразно представителство на обществото.([5])

И  според сега приложимата у нас практика, от парламентарната квота, за членове на ВСС се избират съдии. Така обаче, се заобикаля правилото за това в Съвета да имат мнозинство съдиите, избрани от съдии. Същността на този стандарт, е в Съвета мнозинството да бъде на съдии, избирани от своите колеги по възможно най-демократичен и представителен начин. На това изискване формално отговарят едва шестима от двадесет и петте членове на ВСС, съгласно действащия в момента нормативен модел.

За да се изпълни изискването за състав на Съвета, в който мнозинство имат съдиите, избрани от други съдии, което практически ще доведе и до намаляване на политическото (партийно) влияние върху дейността на ВСС, е необходимо разделянето му на две колегии – една за съдиите и втора за прокурорите и следователите. В проекта за изменение на ЗСВ, който предложихме на Министъра на правосъдието през март 2012 г. се предвижда колегията на съда да се състои от 5 члена, избрани от Народното събрание и 6 члена избрани от общото събрание на съдиите, като председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са нейни членове по право. По този начин реално се постига значително увеличаване в състава на Съвета на съдиите, които са избрани от други съдии, а същевременно, ако тази мярка се съчетае със същинска промяна в процедурата за избор от НС, ще се достигне и до реално намаляване на партийното влияние върху състава и дейността на ВСС.

Намаляването на партийното влияние върху ВСС може да се постигне и чрез численото редуциране на квотата на НС (от 11 члена), която участва във формирането на колегиите на съда и прокуратурата. По този начин съвсем ясно ще се подчертае, че в Съвета на съдебната власт значителното мнозинство принадлежи на съдиите, избрани по демократичен и представителен начин от другите съдии. Тази мярка, ако бъде съчетана с промяна на модела на ВСС от постояннодействащ, бюрократизиращ се орган, в заседаващ на отделни сесии с повишаване на ангажимента на редовите магистрати в администрирането чрез различни форми на участие в отделните дейности на ВСС, ще се постигне реален напредък в укрепване на независимостта на съда и подобряване на ефективното администриране на съдебната власт.

Членовете на ВСС, които се избират от съдебната или парламентарната квота трябва да бъдат подбирани въз основа на тяхната компетентност, опит, познаване на живота на съдебната власт, уменията за участие в дискусии и култура на независимост.([6])

В този смисъл, по отношение на парламентарната квота, от решаващо значение е как протича процедурата по номиниране и избор на членовете на ВСС.

С промените в ЗСВ, обнародвани в ДВ, бр. 50 от 2012 г. в чл. 19-19б, се въведе нова процедура за номиниране и избор на членовете на ВСС от Народното събрание. Въпреки промените в процедурата за избор на парламентарна квота във ВСС, не се постигна ефективно и видимо преодоляване на политическото (партийно) влияние, което тази квота привнася в съвета. Напълно непрозрачен остана процесът на вземане на решение кой да бъде номиниран и реалните мотиви за номинацията. Не се постигна действителна конкуренция извън партийните кандидатури, тъй като фактически не бяха допуснати до участие в избора предложените на народните представители кандидати от т.нар. гражданска листа, внесена от няколко утвърдени неправителствени организации с дейност в областта на съдебната реформа. Специализираната комисия по избора на НС не проведе реална проверка на интегритета на кандидатите, основана на задълбочено изследване и оценка на всички фактори на корупция. Въпреки външните белези на публичност, изслушването беше формално. След изслушването специализираната комисия практически отказа да изпълни задължението си за съставяне на доклад със заключения относно кандидатите. Този подход осуети възможността за информирано гласуване от народните представители в пленарна зала.

За да изпълни целта за намаляване и изключване на партийното влияние върху ВСС, провеждането на процедурата за избор на членове на ВСС от квотата на НС трябва да бъде подчинена на воля за избор на лица с високи професионални качества, несъмнена нравственост при изчерпване на всички възможни въпроси към тях:

– Необходимо е въвеждане на нормативно задължение за подробно и фактически обосновано мотивиране на предложението за номиниране на член на ВСС;

– Трябва да се създаде нормативно средство за това гражданските организации да могат да предлагат на лицата с право на номинация авторитетни и всепризнати професионалисти за членове на ВСС;

– Процедурата по изслушване трябва да съдържа активно събиране на информация, а след това детайлно анализиране на всички релевантни факти, свързани с професионалните качества, със съмнения в интегритета на кандидатите и за наличие на корупционни фактори;


[1] § 45 от Становище № 1 на КССЕ

[2] Становище CDL-INF (99) 5)

[3] Становище CDL-AD (2002) 15)
* Становище № 10(2007) на КСЕС на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа, относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

[4] Становище № 10, § 19

[5] Виж §  22 и § 32 от Становище № 10

[6] Виж § 21 от Становище № 10

Advertisements

АНАЛИЗ НА ФАКТИТЕ, УСТАНОВЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

На 20.12.2012 г. ВСС избра главен прокурор на Република България. Изслушването на кандидатите за главен прокурор трябваше да бъде
последвано от пълноценна дискусия, в която членовете на ВСС да обсъдят и да дадат оценка на всички факти, които в хода на процедурата по избор станаха известни за нравствените и професионални качества на тримата кандидати. Това се налагаше, защото такъв е процесът по вземане на информирано, комептентно и убедително за гражданите решение. Дискусия по качествата на всеки един от кандидатите поотделно, конкретно и подробно обсъждане на фактите от личната им и професионална биография, оценяване на значението на всяко тревожно за независимостта на съдебната власт съмнение – не се получи.

Представям изготвения от мен анализ за кандидатите, който се опитах да представя на заседанието на ВСС, но поради наложените ограничения на процедурата и негативната реакция на част от членовете на ВСС, не успях за защитя в неговата цялост. Избор има, но несъстоялата се вчера дискусия прави наложително изнасянето й извън ВСС. Фактите все така се нуждаят професионално и обществено обсъждане.

І. Причините, които определят важността на избора на главен прокурор

1. Изборът за главен прокурор е от огромно обществено значение.
Начинът на неговото провеждане ще определи както нивото на доверие, с което новият главен прокурор ще започне работа, така и независимостта на съдебната власт изобщо.
От огромно значение ще бъде той и за международното доверие в страната ни. В последния доклад на ЕК от юли 2012 г. ясно се посочва, че ВСС е длъжен да гарантира, че изборът на главен прокурор ще е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
2. Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното производство и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички прокурори са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 4 НК). НПК от 2006 г. засилва прокурорския контрол и прякото участие на прокурора в разследването на престъпления.
3. Процедурата за избор на главен прокурор следваше да стартира с изработване на задълбочен анализ от ВСС на състоянието, структурата, проблемите и достиженията на прокуратурата на РБ. При този анализ биха се откроили актуалните потребности на системата за провеждане на реформи в определени приоритетни областни. Като се идентифицират нуждите на системата на прокуратурата може обективно да се посочи от страна на назначаващия орган ВСС какви качества трябва да притежава бъдещия главен прокурор. При липсата на такъв анализ, насоки за необходимите параметри на реформата в прокуратурата могат да се изведат от докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, както и от други документи на институциите на СЕ и ЕС:

реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата
гарантиране на откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.
извършване на независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.

въз основа на този анализ, да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.

Внимателно следва да се анализират решенията на Европейския съд по правата на човека, които идентифицират структурни и системни проблеми на българската прокуратура – от особена важност е решението по делото Колеви срещу България от 5 ноември 2009 г., в което се посочва, че съществуват законодателни и институционални недостатъци, които не дават достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, ако възможни заподозрени са главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него (& 206 от решението); също и решението от 2012 г. по делото Бисер Костов срещу България, което коментира особено актуалния и в момента проблем с добросъвестното упражняване на правомощието на прокурора да образува наказателни производства, включително и срещу неизвестен извършител.

4. Значимата роля, която Конституцията и законите отреждат на главния прокурор, свързана най-вече с образуването и движението на наказателните производства, налага изискванията за заемане на длъжността да са изключително високи. Главният прокурор трябва да бъде изявен и безспорен професионалист в наказателното право и процес, да притежава завидна управленска компетентност и безукорна репутация.
Новият главен прокурор трябва:
– да познава добре структурата, управлението и организацията на прокуратурата и да има ясно изразени идеи за реформирането им;
-да притежава отлични аналитични качества и умения за методическо ръководство на различните нива на прокуратурата, за да ръководи извършването на анализ на дейността, обобщаване и уеднаквяваване на практиката;
-отлично да познава практиката на ЕСПЧ и да зачита на ценностите на конвенцията;
– да отстоява независимостта на прокуратурата и независимостта на отделните прокурори, като установи добри отношения с представителите на другите институции, но при зачитане на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство;
-да внушава доверие, а не страх в професионалната общност на прокурорите;
-да познава отлично механизмите на международното сътрудничество и да се ползва с доверието на международните партньори;
-да притежава високи морални качества и безукорна репутация в професионалната общност и обществото.

ІІ. Оценка на фактите, свързани с професионалните и нравствени качества на кандидатите за главен прокурор, събрани в хода на процедурата пред ВСС.
1. Стандартите за преценка на нравствените качества на кандидатите за заемане на висши длъжности в съдебната система.
Според т.нар Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт, моралните качества имат основно значение за правилното изпълнение на служебните функции на магистрата. Съдията е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател. Поведението и държането на съдията трябва да утвърждават вярата на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Правосъдието трябва не само да се осъществява, но и хората да виждат, че то се осъществява.
Затова проверката за нравствените качества следва да осигури данни за информирано решение съгласно един изключително висок стандарт. За избор на главен прокурор далеч не е достатъчно формалното съответствие с минималните изисквания за поста (липса на формални дисквалифициращи обстоятелства). Не е достатъчно и кандидатът да не е бил осъждан. Необходимо е да се приложат завишени изисквания, които да гарантират липсата на каквито и да било обстоятелства, повдигащи разумно съмнение в интегритета, качествата и личната мотивация и ценности на кандидата. В това отношение, например, ако има данни за правени проверки от органите на прокуратурата или МВР, те трябва да бъдат оценени не от гледна точка на наличието на достатъчно данни за повдигане на обвинение, а спрямо високите морални изисквания за заемане на поста главен прокурор.
С включването си в процедурата за избор на главен прокурор кандидатите трябва да имат съзнанието, че се изисква да отговорят на всички въпроси, свързани с техния професионален и личен живот, доколкото това има значение при оценката за притежаваните от тях професионални и нравствени качества, необходими за заемане на длъжността главен прокурор, като не се накърнява достойнството на кандидатите.

2. По отношение на притежаваните от кандидата за главен прокурор Сотир Цацаров нравствени качества се установиха следните факти:
2.1. На 04.02.2008 година Цацаров и неговата съпруга са придобили недвижим имот, като съзнателно в договора за покупко-продажба са вписали невярна цена – вместо 60 921 евро, е вписана цена от 1000 лева. Налице е т.нар в облигационното право относителна симулация по отношение на цената като съществен елемент от съдържанието на договора за покупко-продажба.
Цацаров твърди, както в медиите, така и при изслушването пред етичната комисия на ВСС, че към датата на изповядване на сделката са заплатени дължимите местни данъци и такси по действителната продажна цена, а не според симулативната цена по договора. Факти и въпроси по тази тема постъпиха от разследващите журналист Атанас Чобанов и Асен Йорданов, по които ВСС не направи пълна, задълбочена и изчерпателна проверка. Установява се, че Цацаров не е представил пред ВСС първичен документ за плащане на дължимите публични вземания. От приложеното удостоверение № 560/23.11.2012 г. на Община Марица, област Пловдив се установява, че по сделката са платени 10 лева данък при придобиване на имуществото. Дължимият данък по действително платената цена е заплатен едва на 26.02.2010 г. заедно с лихвите.
Безспорно е, че Цацаров и неговата съпруга са придобили недвижим имот чрез симулация – прикриване на истинската цена. Този факт не е безобиден, защото пред магистратите и техните семейства има висок стандарт за публичност на техните доходи (в това има дълбок резон, тъй като това е антикорупционна мярка по същество, но и спокойствие за хората, че стандартът на магистратите е видим и не е непропорционален на доходите ми). Симулацията е притеснителна и от гледна точка на това, че съпругата на Цацаров е била съгласна действителната воля на страните да остане скрита за държавата и трети лица (това е особеността на този вид сделки). От изявленията на Цацаров до момента, от двусмислените му обяснения не може да се изключи съмнението, че данъците са платени върху действителната цена не веднага, а тогава, когато плащането им е било необходимо, за да се ползва като доказателство за действително платената цена, защото съпругата му като ищец е претендирала от съда да й бъде присъдена тази сума, а не вписаната в нотариалния акт.
От решението на Апелативен съд-Пловдив по делото за разваляне на симулативния договор, се вижда, че никой от свидетелите, установяващи симулативната цена, не твърдят, че по-ниската цена е била вписана по искане на продавачката.
В същото решение на Апелативен съд-Пловдив има позоваване на “собственото признание на продавачката по приложената по гражданското дело преписка №5838/2008 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив. Това “самопризнание” по наказателното дело е станало доказателство за истинската цена по гражданското дело. Оставя се впечатлението, че съпругата на Цацаров печели гражданското дело и благодарение на прокуратурата, тъй като прекратяването на наказателното дело става след като вече то е обслужило гражданското дело.
2.2. В становището на етичната комисия към ВСС се коментира сигнал срещу Сотир Цацаров с твърдение за “търговия с влияние” по търговско дело с предмет чл. 72 ТЗ – касаещо извършени апортни вноски в дружество, контролирано от бизнесмена Георги Гергов. По този въпрос ВСС не извърши необходимата задълбочена и всеобхватна проверка. Не беше даден убедителен отговор на множеството поставени в сигнала въпроси и по време на изслушването в етичната комисия – че Гергов е посочил трите вещи лица, които да извършат оценката и защо съдът е назначил именно същите вещи лица за да оценят имотите в рамките на охранителното производство.

2.3. Основна и същностна ценност за всеки магистрат е независимостта. Според цитираните по-горе Бангалорски принципи съдията е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната и законодателната власт и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател впечатление, че наистина не е засегнат от подобни фактори. Съдията е длъжен да демонстрира и утвърждава високи стандарти на поведение като магистрат, за да укрепва общественото доверие в съдебната власт, което има основно значение за поддържането
В свое интервю пред вестник “24 часа” през януари 2012 г. Сотир Цацаров заявява следното: „Моята оценка за работата по наказателните дела е повече от добра, колкото и по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив да е обект на критика от някои представители на адвокатурата”. В редица от публични коментари и изказвания на висши представители на изпълнителната власт (министър-председателя и министъра на вътрешните работи) еднозначно се изразява положителна оценка за дейността на председателя на ОС-Пловдив, както и за неговата личност.
Видимостите сочат, че:
– делото срещу министъра на вътрешните работи се разглежда в Пловдивския районен съд;
– че Цацаров признава, че е запознат с материалите по делото (по време на изслушването признава, че го е прочел преди да бъде разпределено на съдия-докладчик) срещу вътрешния министър, въпреки че по служба няма право на това;
– факт са големият брой разрешения за използване на СРС, дадени от председателя на Пловдивския окръжен съд, въпреки неговата декларация в концепцията, че СРС е краен способ за събиране на доказателства, която е в противоречие и с неговото интервю пред „24 часа”, че СРС е „нормален способ за разкриване на престъпленията”;
– безспорна е концентрацията на осъдителни решения на ЕСПЧ по случаи от съдилищата в Пловдивския съдебен район.
Тези факти недвусмислено показват, че е създадено впечатление у независимия и разумен наблюдател за това, че Цацаров е засегнат от неподходящи за един магистрат връзки и влияния с представители на другите власти, което сериозно компрометира високите изисквания за неговата независимост.
По отношение на наказателната политика на съда и доколко съдебната независимост позволява водене на наказателна политика от съдилища препращам къв написаното от Генко Митов в списание “ПРАВНА МИСЪЛ” от 1937 г., то е изцяло актуално към днешния момент:
“Съдилищата в България по предназначение, по закон и по положение са избавени от нещастието да правят политика, та била тя и наказателно-правна. Следователно, всеки съвет, под каквато и форма да е даден, който подтиква или препоръчва възприемането на някаква политика от съдилищата, във връзка с наказателно-правната им дейност, е не само недомислие, но и опасно внушение. Българските съдилища са поставени да действат в строгите рамки на материалните и процесуални закони. Те, при упражнение на своето високо предназначение, са оградени от всякаква възможност за посегателство и влияние върху тяхната важна служба.”

Подробният анализ на изброените обстоятелства показва, че е формирано основателно, подкрепено с факти, съмнение, че кандидатът за главен прокурор Цацаров не отговаря на високите морални изисквания за заемане на длъжността.

Световни стандарти за нравствените изискванията за заемане на висши длъжности:

А) Стокхолм. Шведската министърка на културата стана втората жертва на неплатените данъци в рамките на няколко дни. Сесилия Стгьо Чило подаде оставка, след като призна, че не е плащала цели 16 години задължителната такса за телевизия и не е внасяла осигуровки на детегледачката си. Данъкът за телевизията е около 109 евро на година и отива за шведската държавна тв, която е под шапката на министерството на културата. Това е вторият министър в новото шведско правителство, който подава оставка заради неплатени данъци. По същите причини в събота поста напусна министърката на външната търговия Мария Борелиус.

Б) Мона Салин (зам.-министър на икономиката) предизвика възмущението на своите сънародници, след като в началото на миналата седмица попадна в черния списък на Данъчната полиция – Кронфогден. На 10 януари двата вечерни вестника Aftonbladet и Expressen писаха, че Мона не е платила в срок годишния данък за собствения си автомобил Volvo и едновременно с това не е минала на годишен технически преглед. Поради това компетентните органи веднага й наложили двойна забрана да ползва автомобила си. След като прочел в пресата за провинението на министърката, главният прокурор на Стокхолм взел решение веднага да започне следствие по подозрение, че Мона Салин е използвала автомобила си въпреки забраните. А подобна политическа своенравност се наказва строго според шведските закони.

В) Британският министър на енергетиката и околната среда Крис Хюн е подал оставка, след като бе уличен в лъжа пред полицията. Хюн е обвинен в това, че е превишил скоростта при шофиране, но излъгал полицейските служители за това, че зад волана е била съпругата му Вики Прайс. Инцидентът е стнал през пролетта на 2003 г., когато Хюн все още е депутат в Европарламента

3. По отношение на кандидата за главен прокурор Галина Тонева не се установени никакви конкретни факти, които да са от естество да всеят съмнение в нейната безупречна репутация и интегритет.

3.1. Високият професионален и личен морал на Галина Тонева не беше поставен под съмнение в настоящата процедура. Положителните й личностни качества – чувство за справедливост, безпристрастност, почтеност, диалогичност, конструктивност при разрешаване на проблемите, независимост при отстояване на собствените позиции, способност да поема отговорност – обуславят компетентността й да ръководи умело и да мотивира колектива, да създава атмосфера на сигурност и доверие, да всява респект с поведението си в и извън службата.
Положителното отношение на професионалната общност представлява висока оценка на нравствения облик и човешките добродетели на Галина Тонева и гарантира оптимална и спокойна работна атмосфера в прокуратурата.

3.2. Галина Тонева демонстрира висока степен на независимост и способност да я защитава в работата си, да отстоява на натиск при вземане на обществено непопулярни решения.
В подкрепа на този извод е нейното участие в състава по делото за убийството на Андрей Луканов. Тези дни излезе решение на ЕСПЧ по делото Ленев срещу България. С това решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) на практика преповтори мотивите на настоящия кандидат за главен прокурор Галина Тонева, която като председател на апелативния съдебен състав оправдава подсъдимия Ленев и останалите подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата. Това решение на съдебния състав, председателстван от Тонева, е едно от важните решения в българската съдебна практика, защото то категорично осъжда силовите прийоми и изтезанията, дори когато се извършват под претекст, че само така може да се разкрие тежко престъпление. Съдът категорично осъжда полицейското насилие и го разобличава като причина за провала на процеса.

Съществен факт за независимостта на съда е, че след сериозния отпор на Софийската военноокръжна прокуратура да изпрати на съда преписките за полицейското насилие, САС глобява с 500 лв. шефа на прокуратурата Спас Илиев, което е прецедент.

Решението по делото „Луканов” разкрива по категоричен начин достойнството на кандидата за главен прокурор Тонева, защитил срещу течението независимостта на съда от конюнктурните очаквания да бъде потвърдена постигнатата с насилие осъдителна присъда на първа инстанция.

Тест за куража на Тонева да отстоява съдебната независимост е поведението й по повод разглеждане на дело за мярка за неотклонение, по т.нар. дело “Фабрика за убийства”. Цитирам вестник “Труд” от март 2009 г. : Заради последното дело Тонева влезе в челен сблъсък с полицията и тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, които се опитваха да я заведат в затвора, за да правораздава там, защото задържаните били много опасни. „Един съдия правораздава в Съдебната палата. Влезте с отряда, елате с когото искате, но съдът ще заседава тук“, отсякла Тонева и не помръднала от залата си, като на това отгоре накарала да изведат оттам всички с извадено оръжие, докато съдът заседава, разказват очевидци”.

4. По отношение на кандидата за главен прокурор Борислав Сарафов становището на етичната комисия е сравнително кратко и не дава особено съществена и конкретна информация за притежаваните от него нравствени качества.

В становището на етичната комисия се маркира фактът, че Сарафов е първи братовчед на депутата от управляващата партия Светлин Танчев. Тази на пръв поглед любопитна биографична подробност се налага да бъде обсъждана като всяка друга връзка с представители на изпълнителната и законодателната власт, за да се прецени значението й за независимостта на всеки кандидат за главен прокурор. Задълбочена проверка и анализ от страна на ВСС по този въпрос не беше извършена.

5. По отношение на професионалните качества на тримата кандидати се установи следното:
Кандидатите за главен прокурор са представили подробни концепции, в които разглеждат различни свои виждания за състоянието и перспективите за развитие на прокуратурата на РБ.
Тук е важно да се отбележи, че липсва обективна основа, на която да се даде справедлива и вярна оценка на действителните качества на концепциите. Това е така, защото ВСС не изпълни своето задължение да направи самостоятелен и предварителен анализ за състоянието на прокуратурата и за насоките за нейното развитие и реформиране. Този анализ на ВСС трябваше да послужи за ориентир и сравнителна основа, по която да се оценяват и концепциите на кандидатите. При сегашното положение концепциите не са нищо повече от намерения и идеи на кондидатите.
Въпреки това прави впечатление задълбочената и богата на идеи концепция на Галина Тонева – подробната и автентична мотивация за заемане на длъжността; собственият анализ за състоянието на прокуратурата в момента; идеите за развитието на прокуратурата чрез нейната децентрализация и ново съдържание на провомощията на главния прокурор; задълбочените и оригинални идеи за регулиране на натовареността на прокурорите. Тонева познава проблимите и достиженията на прокуратурата и има конкретни идеи за продължаване на реформите.
Концепцията на Сотир Цацаров показва, че той не познава отблизо състоянието и проблемите на прокуратурата, което е обяснимо с оглед на това, че никога не е работил в системата на прокуратурата. Така например, предложеното от него кодифициране на множеството вътрешни актове на прокуратурата е процес, който протича в момента и се намира в напреднал етап на неговото осъществяване; мотивацията за заемане на длъжността е схематична и неубедителна; идеите му за реформа в прокуратурата не се отличават с оригиналност – децентрализация, екипен принцип на разследване, натоварване на следователите, анализ и обобщаване на прокуроската практика и др. Както сам посочва и Цацаров, необходим е анализ за състоянието на прокуратурата, който да определи насоките за реформа.
Концепцията на Сарафов представлява обобщени намерения за развитие на прокуратурата по утвърдените и към момента приоритети, като се залага на оптимизация на човешките ресурси; аквизиране на разследванията; специализация и екипност в разследването.

5.1. Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева притежава висока професионалната квалификация, придобита чрез полагане на непрекъснати усилия за обучение. Впечатляващи и особено необходими за длъжността на главния прокурор са нейните задълбочени познания и допълнителни квалификации в областта на международното наказателноправно сътрудничество и провото по правата на човека.
Съществено професионално предимство на кандидатурата на Галина Тонева е съчетанието на дългогодишна съдийска кариера и опит и познание за прокурорската работа. Важно е да се подчертае, че Тонева е била наказателен съдия последователно в Софийски районен, Софийски градски и Софийски апелативен съд – съдилища с голяма натовареност и с концентрация на сложни и разнообразни наказателни дела. В работата си като съдия Тонева е проявявала изключителна отговорност, прецизност, отлична организация, експедитивност и процесуална дисциплина. Качеството на постановените от нея съдебни актове заслужава отлична оценка, което обстоятелство е красноречиво илюстрирано от конкретните резултати при последното й атестиране в качеството й на съдия и административен ръководител от Софийски апелативен съд.
Високата професионална компетентност на Галина Тонева се установява и от нейните активности като преподавател в различни аспекти на материалното и процесуално наказателно право, както и от завидните й познания, опит и допълнителни квалификации по въпросите на международното сътрудничество по наказателни дела: лектор към Националния институт на правосъдието по наказателно право и процес, по основи на европейското право както и по специализираната материя на полицейското и съдебно сътрудничество, относно наказателно-правните аспекти на европейското право.
Показателна в това отношение е високата оценка за качествата на Тонева, дадена от президента на Евроюст Мишел Конинкс. Според президента на Евроюст г-жа Тонева притежава висока компетентност в областта на правото и практиката на ЕС, тя е отдаден преподавател, умее да работи в екип, притежава дълбока почтеност и преданост към българската съдебна система.
През ноември 2001 г. Тонева е била вицепрезидент на експертна група, създадена от Комитета на ООН по превенция на престъпността и наказателното правосъдие, със задача „изработване на основни принципи на възстановителното право” – Отава, Канада.
Тонева е член на Комисията по ефективност на правосъдието /CEPEJ/ към Съвета на Европа. По покана в лично качество е член на експертна група под патронажа на вицепрезидента на ЕК комисар Вивиан Рединг за изработване на принципите на наказателната политика на ЕС.
Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева притежава отлична управленска компетентност, която се основана на натрупания опит при успешното администриране на големи и натоварени органи на съдебната власт:
В дейността си на заместник на административния ръководител на Софийския апелативен съд и ръководител на наказателното отделение на съда Галина Тонева е демонстрирала лидерски качества, инициативност, управленски и организационни способности, които обосновават изводи за поведение, утвърждаващо авторитета на съдебната власт във висока степен и отлични умения за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.
Специално внимание следва да се обърне на дейността на Галина Тонева като заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура през последните три години. Този опит на кандидата й позволява да познава детайлно и задълбочено проблемите и спецификите в организацията и дейността на прокуратурата, както и незабавно да започне реализация на програмата си за управление. Знанието за организацията и дейността на прокуратурата, познаването на прокурорите и служителите ще позволи на Тонева да осигури плавен преход и приемственост в ръководството на централизираната и йерархична структура на прокуратурата на Република България.
Управленската компетентност на Галина Тонева се установява при анализ на досегашната й дейност като заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура (ВКП):
В качеството й на заместник на главния прокурор при ВКП на Тонева е възложено ръководството на 5 от общо 11 отдела. Нейните ангажименти са свързани с ръководството и координацията в дейността на следните отдели: отдел ІІІ „Съдебен и изпълнение на наказанията”; отдел ІV „Международно правно сътрудничество”; отдел VІІІ „Противодействие на престъпленията против финансовите интереси на ЕС и РБ; отдел Х „Координация на институционалното сътрудничество, обучение и публична комуникация”; отдел ХІ „Противодействие на престъпленията, извършени от непълнолетни и на посегателствата срещу малолетни и непълнолетни”.
При ръководството на дейността на отдел отдел ІІІ „Съдебен и изпълнение на наказанията” Тонева е участвала лично или е координирала дейността на прокуратурата при изготвяне на становища до ВКС по тълкувателни дела за издаване на тълкувателни решения на ОСНК и ОСГК на ВКС; участвала е (лично и/или с определени от нея прокурори) в работни групи за изготвяне на законопроекти – за изменение и допълнение на НПК, НК, за изработване на нов НК;
Отличната квалификация и натрупан опит в международното сътрудничество по наказателни дела са позволили на Галина Тонева да осъществява умело ръководство в дейността на отдел ІV „Международно правно сътрудничество”, с което да активизира международната дейност на прокуратурата на РБ, както и да издигне нейния авторитет в контактите с чуждестранните ни партньори. Колегата Тонева е участвала в преговори и подписванете на споразумения за създаване на съвместни двустранни или многостранни екипи за разследване с държави-членки на ЕС, съвместно с Евроджъст и Европол; в създаване на такива екипи и с държави извън ЕС (напр. Македония, САЩ); осигурявала е участието на българските членове на екипите в съвместни процесуално-следствени действия с чуждестранните партньори; провеждала е срещи с представители на прокуратурите на държави от ЕС – Нидерландия, Испания, Германия, Италия и др. за организиране съвместни действия и подпомагане изпълнението на молби за правна помощ; провеждала е срещи с делегации на прокуратурите на държави извън ЕС – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Китай, Руска Федерация – за обсъждане и подготовка на споразумения за сътрудничество между прокуратурите на РБ и тези държави; осъществявала е срещи с посланици на различни държави за решаване на конкретно възникнали проблеми по казуси с техни граждани.
При ръководството и координацията в дейността на отдел VІІІ „Противодействие на престъпленията, против финансовите интереси на ЕС и РБ”, Тонева е осъществявала контакти и преговори с ръководството и експерти на ОЛАФ – както по стратегическото сътрудничество, така и по решаване на конкретни казуси; участвала е в създаването и ръководството на специализирани съвместни екипи за разследване на данъчни престъпления, контрабанда, както и ръководство на специализираното звено за противодействие на измамите със средства на ЕС; координирала е изработването на специализирани методики за разследване на дела с такъв предмет, включително и на такава за всеобхватна финансова проверка, изключително високо оценена от експертите на ЕК.
При осъществяване на ръководството и координацията на отдел Х „Координация на институционалното сътрудничество, обучение и публична комуникация”, Тонева демонстрира умения за комуникация и взаимодействие, както с представители на други институции, така и с организациите на гражданското общество. Тонева организира провеждането на периодични срещи с неправителствени организации за разработка на критерии за оценка дейността на ПРБ и повишаване на нейната ефективност; съдейства за провеждането на трети Индекс на реформата на ПРБ; активно участва в съвместни акции с неправителствени организации: Български хелзинкски комитет (БХК) – проверки по домовете за деца с умствени и физически проблеми; в проект с БХК и Омбудсмана на РБ – проверки по домовете за стари хора; чрез БХК – проверка за усвояване на средствата от Ромски образователен фонд – Будапеща и т.н.
Заслужава внимание и участието на Галина Тонева в разработване на международни съвместни програми за обучение по специализирани теми – трафик на хора, на наркотици, трудова и сексуална експлоатация и т.н. Тази нейна активност е от особена полза доколкото нуждата от обучения в прокуратурата е от особена значимост.
Следва да бъде отбелязана ролята на Галина Тонева в участието на прокуратурата на РБ по Механизма за сътрудничество и оценка: в резултат от дейността и усилията на Тонева е създаден „Графикът с мерки на ПРБ“ от м.октомври 2011 г., в който са залегнали основните постижения, свързани със структурната реформа на ПРБ, специализацията на всички нива и под различни форми – специализирани структури, специализирани екипи, екипи ad hoc и специализирани мрежи; координацията на обучението и неговата специализация; кодификация на вътрешно-ведомствените актове; изработване и приемане на нови методики, инструкции и указания за по-ефективно осъществяване на взаимодействието между наблюдаващите прокурори и горните инстанции с оглед методическа помощ при дела с фактическа и правна сложност, анализ на допуснати слабости и грешки в работата по конкретни дела, с цел тяхното преодоляване, за утвърждаване принципа на взаимопомощ на прокурорите от първоинстанционните прокуратури и тези от въззивните и касационната инстанции, а не на формалистичния инстанционен контрол и т.н.
Следва да се открои и създаването по инициатива на Галина Тонева на отдел ХІ „Противодействие на престъпленията, извършени от непълнолетни и на посегателствата срещу малолетни и непълнолетни”. Сложено е началото на интензивна работа с държавните институции ДАЗД, МП, както и с неправителствения сектор, особено с ИСДП, БХК и др. Тонева е член на ЦКБППМН, като координира подготовката на проекти на методики за разследване на престъпления, извършени от непълнолетни; както и инструкции за работа с деца, пострадали от престъпления.
Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева има сериозни концептуални идеи и конкретни мерки за провеждане на реформа в прокуратурата на Република България. В това отношение значение имат следните факти:
– Тонева е основен инициатор на структурната реформа на ВКП с цел привеждането й в съответствие с основните приоритети на наказателната политика на ЕС и РБ и повишаване на специализацията и квалификацията на прокурорите;
-по нейна идея бяха създадени новите специализирани екипи за разследване на престъпления с корупционен елемент, както и специализираните мрежи от прокурори в основните приоритетни области – корупционни престъпления; данъчни престъпления и престъпления срещу митническия и акцизен режим, и паричната и кредитна система на РБ; престъпления против интелектуалната собственост и компютърните престъпления; престъпления против финансовите интереси на ЕС; противодействие на престъпления извършени от непълнолетни и на посегателства срещу малолетни и непълнолетни.
– демонстрира последователна привързаност към ценностите, отразени в Европейската конвенция за правата на човека. Освен солидната си професионална подготовка в тази област, в качеството си на заместник на главния прокурор тя следи актовете на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във взаимодействие с отдел VІІ „Информация, анализ и методическо ръководство” при ВКП, с цел своевременното им довеждане до знанието на всички прокурори чрез обявяването им ведно с кратка анотация на вътрешно ведомствения сайт на ПРБ , която рубрика е създадена по нейна инициатива;
– лансира разумната идея, исканията за СРС-та да се координират от редовите прокурорите с административния им ръководител, за да има по-ясна отговорност и да се заобиколят индивидуалните злоупотреби с власт. Предлага също и създаването на електронен регистър, в който да фигурира информация за това кой прокурор колко пъти е поискал ползването на СРС-та. В концепцията, представена от Тонева също се очертават мерки за ограничаване на използването на този способ. В нея е записано, че държавното обвинение иска драстично свиване на броя престъпления, за които да се подслушва, като то трябва да се концентрира предимно по делата, които ще се гледат от специализирания наказателен съд. Това са дела, свързани с организираната престъпност, контрабанда, пране на пари, разпространяване на наркотици, отвличане, убийства и подкупи. Тонева предлага и създаване на независимо бюро за контрол на СРС, както и гаранции, че спецслужбите няма да „редактират“ информацията от СРС-та, постъпваща в прокуратурата.

5.2. Съществено значение при оценката на професионалните качества на Сотир Цацаров следва да се отдаде на коментирания по време на изслушванията пред етичната комисия на ВСС казус „Максим Савов”.

Цацаров е бил председател на съдебния състав, който задържа Савов за първи път. Опраделението на въззивната инстанция не съдържа обсъждане на доказателствата, а общи фрази, от които не става ясно какво е становището на въззивния съдебен състав за наличието на обосновано предположение за авторството на престъплението. В коментираното определение окръжният съд пише, че “няма спор относно авторството на обвиняемия в грабежа” – спор обаче има, защото обвиняемия Максим Савов оспорва, че е извършител на деянието. Вероятно съдът е искал да каже, че категорично е доказано авторството, но няколко дни след деянието и в самото начало на разследването, няма как деянието да е доказано, то тепърва ще се доказва. В конкретния случай истината се установява едва на втора инстанция по същество на делото чрез събиране на точните доказателства. Мотивите към определението не съдържат прецизен анализ и на фактите, от които се извежда опасността от укриване и извършване на престъпление, което потвърждава недостатък, който многократно е установяван в решенията на ЕСПЧ по приложението на чл. 5 от Конвенцията по пловдсивси казуси – формални мотиви при задържане под стража, без излагане на конкретни факти и обсъждане на възраженията на страните.
Разгледанато определение, както и обективно установеният факт за концентрация за осъдителни решения на ЕСПЧ по дела от съдилищата на Пловдивския съдебен район, сочат, че за разлика от Галина Тонева, кандидатът Цацаров не притежава необходимия респект и не припознава като висша ценност принципите на Конвенцията.
Относно управленската компетентност на Сотир Цацаров следва да се отбележи, че той за разлика от Галина Тонева е ръководил съдебна структура със специфично регионално значение, което му дава сравнително ограничен управленски опит. Наличието на управленски и професионален опит в системата на прокуратурата дава безусловно предимство на Тонева пред кандидатурата на Цацаров.

5.3. В сравнение с кандидата Тонева Сарафов притежава значително по-малък административен опит като ръководител на орган в съдебната система, основният му опит е в разследването на тежки престъпления, но не и като администратор от висок ранг. Не без значение и е фактът, че Сарафов е в началото на първия си мандат като административен ръководител на Специализираната апелативна прокуратура и логично е да осъществи намеренията си в управлението на тази структура на съдебната власт.

Предвид изложените съображения считам, че ВСС следва обосновано да приеме, че Галина Тонева притежава професионалните и нравствени качества да ръководи прокуратурата на Република България, поради което смятам, че трябва да бъде избрана за главен прокурор. Сравнението на установените факти за тримата кандидати безусловно откроява кандидатурата на Галина Тонева. Това е несъмнено както за професианалистите, така и за разумните наблюдатели, както в България, така и в международната юридическа общност.
Както от изслушването, така и от цялата налична информация се установи, че Галина Тонева най-добре от всички кандидати познава структурата, управлението и организацията на прокуратурата и има ясно изразени идеи за реформирането им; отлично познава практиката на ЕСПЧ и зачита ценностите на конвенцията, като е доказала това в пряката си работа като съдия и прокурор; отстоява независимостта на прокуратурата и независимостта на отделните прокурори; внушава доверие, а не страх в професионалната общност на прокурорите; познава отлично механизмите на международното сътрудничество и да се ползва с доверието на международните партньори; притежава високи морални качества и безукорна репутация в професионалната общност и обществото.

Считам, че изборът на Галина Тонева ще подпомогне реформата на прокуратурата и в цялост ще допринесе за утвърждаване принципите на компетентност, ефективност, справедливост и срочност при управление на съдебната система.

Позиция по казуса „Марковска“

На заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29 ноември 2012 година, като извънредна точка в дневния ред беше включено предложение за обсъждане на писмата, изпратени от съсловните съдийски сдружения, в които се поставят важни въпроси, свързани с доброто управление на съдебната система

В писмото на Съюза на съдиите в България от 22.11.2012 г. до ВСС се поставиха съществените въпроси, които произтичат от казуса „Марковска”. Настоява се ВСС да извърши проверки и да направи задълбочени анализи на проявилите се в конкретния случай системни проблеми в дейността на Върховния административен съд и прокуратурата на Република България.

Доколкото доверието в съда се основава на прозрачността на работата му и стриктното спазване на установените правила, поставените въпроси трябва да получат честен и компетентен отговор от отговорния за администрирането на съдебната власт орган.

Тъй като засегнатите теми са от изключително значение за гражданите и професионалната общност, защото касаят независимоста и авторитета на съдебната власт, поставям на дискусия следните въпроси:

1. ВСС е длъжен (непосредствено или чрез ИВСС) да осъществи проверка и контрол на организацията, образуването и разпределениета на делата и начина на конституиране на петчленните съдебни състави във Върховния административен съд и да даде отговор дали съществуват реални  възможности или  съмнение за търговия с влияние по дела?

Изискването за независим и безпристрастен съд е основна гаранция за справедив процес по чл. 6 ЕКПЧОС, но също така и важно условия за наличието на доверие и авторитет на съдебната власт. Ето защо е изключително важно да се знае по какви правила се конституират петчленните състави на ВАС – как се определя докладчикът (от кое отделение, как се гарантира случайният му избор), как се определят останалите четирима членове на състава, които са мнозинство – по какви правила се определя от кое отделение са и как се гарантира, че неслучайният им подбор не става с оглед делото по усмотрение на председателя или неговите заместници?

2. Казусът „Марковска” фокусира за пореден път етичните въпроси за отговорността на съдията за видимостта на личния му живот. Въпросът за формалното спазване на изискванията на закона не може да подменя основния проблем за моралния облик на съдията. Той засяга единствено етични категории – базисни понятия като почтеност, достойнство, дълг към професията и уважение към гражданите и тяхното доверие към съдиите.

Наложително е провеждане на дискусия, направлявана от ВСС и с участието на съсловните организации и отделните магастрати, по принципните въпроси за изискванията за благопристойно поведение на съдията, когато участието му в процедура за избор на висока държавна длъжност обяснимо поражда засилен обществен и медиен интерес; за  границите на допустимия обществен интерес и внимание към факти от личната сфера на съдията.

3. Развоят на казуса „Марковска” осветли за поред път и друг съществен за съдебната система проблем – съществуват ли достатъчно силни гаранции за независимостта на българската прокуратура.

Досъдебните производства, които са образувани срещу неизвестни извършители по данни, свързани с дейността на магистрати, трябва да се разглеждат приоритетно, защото междувременно те продължават да разглеждат и решават преписки и дела. Общественият интерес и правната сигурност налагат тези магистрати или да бъдат осъдени в най-кратки срокове, ако са извършили престъпление, или ако са невинни, това да бъде своевременно отчетено от прокуратурата.

Бързото разследване е не просто антикорупционна мярка, но и гаранция, че разследваните магистрати не се държат в условия на страх и несигурност. Обратното поражда съмнения, че неприключването на подобни досъдебни производства осигурява зависими магистрати, които могат да бъдат манипулирани, без значение  дали са невинни или не.

ВСС трябва да намери начин да контролира и предотвратява злоупотребата с правомощието на прокуратурата да образува и води наказателни производства срещу неизвестен извършител, като средства за нерагламентиран натиск.

До момента ВСС отказва да поеме своята институционална отговорност и гласува против предложенията на ССБ, без да приеме алтернативни мерки за проверка на обстоятелствата около случая “Марковска”.