Home » Articles posted by kalinkalpakchiev

Author Archives: kalinkalpakchiev

УДАР ПО НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДА

В брой 31 на списание “Икономист” публикувах текст по повод последните изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс: 

Промените в Закона за съдебната власт и НПК са част от авторитарната вълна от “съдебни реформи”, заляла Централна и Източна Европа

Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша заради приети закони, грубо погазващи независимостта на съдебната власт. По същото време българският парламент прие изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които имат за цел установяване на контрол върху съда чрез окончателното му подчиняване на нелегитимни интереси за сметка на правата на българските граждани. В този смисъл важно е да се подчертае, че гласуваните от депутатите миналата седмица промени в ЗСВ не преследват легитимна цел, а са част от авторитарната вълна на „съдебни реформи” в страните от Централна и Източна Европа, които са насочени към чувствително ограничаване на независимостта на съда. Голяма част от новите текстове в ЗСВ са и противоконституционни, защото противоречат на основни принципи на правовата държава, като разделението на властите и независимост на съда. Приемането на промените в ЗСВ се предприе без преди това да се извърши оценка на едногодишното действие на закона, след последната му мащабна прояма, в нарушение на всички срокове, установени в парламентарната практика и законодателния процес. Това само подсилва усещането за извънредност на закона, който цели да обслужи цели, различни от прокламираните, а всъщност подкопава независимостта на съда.
Два основни акцента се открояват в спешно приетите изменения.
Първото изменение касае разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗСВ, които предвиждат привилегии за изборните членове на ВСС и инспекторите, като им дават право след изтичане на мандата да се върнат на избрана от тях длъжност в съдебната система от същото ниво. Така се нарушава конкурсното начало, тъй като всички останали магистрати, за да се преместят в друг съдебен орган, макар и от същото ниво, трябва да се явят на конкурс. Новите положения в закона, наречени още и „кариерни бонуси“, създават противоконституционна привилегия, защото третират неравнопоставено магистратите и членовете на ВСС и инспекторите. Съвсем основателно българските граждани и магистратите възприемат кариерната привилегия за членовете на ВСС като вид „награда” и „отплащане” за изпълнените през мандата поръчки. Това явление в теорията се определя като властова или политическа корупция. През 2012 г. законодателят направи опит да се отплати на членовете на предишния ВСС, като предвиди сходен „кариерен бонус” и то отново в условията на спешност в края на мандата. Тогава президентът на републиката наложи вето на приетия закон, като изрично посочи, че предвиденото повишение или преместване на изборните членове на ВСС, в отклонение от конкурсното начало, представлява изземване от законодателната власт правомощия на съдебната, а това противоречи на конституционния принцип за разделение на властите. Предоставянето със закон на „кариерен бонус” на членовете на ВСС нагледно демонстрира как партиите развращават съдебната власт и как се отглежда т.нар. „съдебна номенклатура”.
Второто съществено изменение в закона е свързано с правото на главния прокурор да иска безусловно отстраняване на всеки съдия, прокурор или следовател, срещу когото има повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер. По силата на Конституцията и процесуалния закон прокуратурата има суверенното право и монопол върху обвинителната функция за тежките престъпления. Прокурорът може да повдигне обвинение срещу всеки, за когото смята, че са налице основанията за това и тази преценка и решение на държавния обвинител не подлежи на никакъв, включително и съдебен контрол. С промяната в закона се отнема и правото на ВСС да извършва проверка и преценка за основателността на искането на главния прокурор за отстраняване на съдията, прокурора или следователя срещу когото има повдигнато обвинение. ВСС трябва да може да проверява искането за отстраняване, защото само така може да даде защита на магистрата от произвол и неоснователно накърняване на неговата индивидуална независимост. В съчетание с липсата на срок на „временното” отстраняване за съдебната фаза на наказателния процес, елиминирането на съдебния контрол и защитата от ВСС, в ръцете на главния прокурор се дава супер оръжие, което, ако се ползва недобросъвестно, може сериозно да увреди съдебната независимост. Като се има предвид и прибързано приетото без сериозни мотиви изменение в НПК, с което голяма част от делата срещу магистрати се преместват от „непослушния” СГС в специализирания наказателен съд (в който има установено добро сътрудничество с прокуратурата – по доклада на „европрокурорите”), то заплахата за независимостта на съдиите е съвсем реална. Поради това предлаганата промяна, като лишава кадровия орган от правото на преценка за прилагане на мярката „отстраняване от длъжност“ не предвижда никакво право на защита на магистрата и възможност да поиска преразглеждане на мярката, създава условия за дисбаланс на правата на съдиите, прокурорите и следователите и обществения интерес от отчетност, почтеност и доверие към магистратите при упражняване на правосъдната дейност.
Съществена част от изменението на ЗСВ е насочено към ограничаване на основно право на българските магистрати на сдружаване. Макар и да отпадна забраната за т.нар. „външно” финансиране бяха приети задължението за деклариране на членство в съсловни организации и други рестрикции, имащи за цел сплашване основно на съдиите в България. От Европейската асоциация на съдиите ясно заявиха, че изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите, има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.
Приетите миналата седмица промени в ЗСВ и НПК все по-ясно доближават България към държавите от Централна и Източна Европа, в които е подет поход срещу независимостта на съда, те са част от вълната срещу върховенството на правото в тези страни.

Advertisements

Становище по ЗИД на ЗСВ

Публикувам становище на шестима членове на Висшия съдебен съвет  – Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлиана Колева, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, по Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

До  Комисията по правни въпроси

към 44-то Народно събрание на

Република България

Становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вх.№ 754-01-35 от 04.07. 2017 г.

от членове на Висшия съдебен съвет

Уважаеми Народни представители,

        Съгласно чл. 30, ал.2, т.13 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), пленумът на Висшият съдебен съвет (ВСС) дава становища на Министерски съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. Съответно, в чл.79, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в сила от 02.05.2017 год., е въведено изискването по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия да изисква становище от Висшия съдебен съвет.

На 04.07.2017 год. група народни представители са внесли ЗИДЗСВ, вх.№ 754-01-35, по който не е искано становище на ВСС, съобразно посочените по-горе актове. На заседанията на пленума на ВСС на 06.07.2017 год., на 14.07.2017 год. и на 20.07.2017 год. темата за изразяване на становище на ВСС по този законопроект не беше разгледана поради липсата на кворум и респ. прекратяване на заседанията.

Отказът да се формира становище по представените изменения и допълнения на ЗСВ със законопроекта, лишава Висшия съдебен съвет от възможността да заяви позиция дали предлаганите изменения са необходими, дали с тях се дава отговор  на очакванията и изискванията на магистратурата и на обществото за промени в съдебната власт, съответни на европейските и международни стандарти, които да гарантират нейната независимост, компетентност и справедливост.

  Изразяваме отрицателно становище по предлаганите законодателни промени в Закона за съдебната власт, по следните съображения :

§ 1 – чл. 28, ал. 1 ЗСВ:

          Предлаганото изменение дава възможност на членовете на Висшия съдебен съвет за избор на длъжността, на която да бъдат възстановени след изтичане на мандата им. Изменението по същество дава възможност да се заобиколи конкурсното начало и представлява привилегия, каквато не е предоставена на останалите магистрати. Създадената такава възможност с последното изменение на чл. 195, ал. 3 ЗСВ не следва да се пренася и към други правни хипотези, а по-скоро да се обсъди връщане към първоначалната редакция на тази разпоредба. В този контекст, изразеното публично намерение на народни представители да предложат нова редакция на разпоредбата, която ще позволи повишаване с една степен на членовете на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата им, е абсолютно неприемливо и в противоречие с текстовете на закона, които уреждат кариерното израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Трябва да се посочи, че на предходно изменение с подобно съдържание беше наложено вето от Президента на Р България с мотиви, които са релевантни и към настоящия момент.

§ 2 – чл. 195, ал. 1 и 2 ЗСВ:

 1. Съгласно действащата редакция на чл. 195, ал. 1, т. 3, съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да упражнява търговска дейност. Поставеното условие за несъвместимост не е предизвиквало противоречиви тълкувания по прилагането му до настоящия момент. Упражняването на търговска дейност е регламентирано в Търговския закон. Съдебната практика е дала ясен отговор по въпросите, свързани с приложението на чл. 1, ал. 1 и чл. 268 от ТЗ, които уреждат осъществяването на търговска дейност по занятие.

С предлаганото допълнение – „под каквото и да е форма, лично или чрез други лица”, с уточнението под каквато и да е форма и лично не се променя обхвата на  забранителната норма, т.е. не е необходима, а с предвиденото „чрез други лица” се поставя въпросът всяка търговска дейност, извършвана от трети лица, които са свързани с магистрата ще го постави ли в условията на несъвместимост. Законът не допуска личното извършване на търговска дейност – със собствени правни и фактически действия или по пълномощно, но  предложеният текст разширява допълнително приложното поле на забраната и дава възможност за различни тълкувания и приложения, които могат да поставят в неблагоприятно положение всеки съдия, прокурор и следовател да доказва отрицателни факти, а именно, че не извършва търговска дейност чрез други лица.

 2. Действащата разпоредба на чл. 195, ал. 1, т. 3 дава възможност на магистратите да участват в управителните органи на професионални сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи. С предлаганото изменение се заличава възможността да участват в управлението на професионални сдружения на други юристи, каквото например е Съюзът на юристите в България. Не е ясно с какви обстоятелства е мотивирано предлаганото изменение. Доводът за гарантиране независимостта на магистратурата не е убедителен, доколкото Съюзът на юристите в България съществува от 1925 година и участието в дейността му на магистратите не е било повод за поставяне под съмнение тяхната независимост и безпристрастност при упражняване на функционалните им правомощия.

3. Предлаганото изменение в чл. 195, ал. 1, т. 4 ЗСВ, с което се забранява получаване на възнаграждение за научна или преподавателска дейност, ако е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице представлява неясна рестрикция, която не е обоснована с конкретни причини и обстоятелства за налагането й в мотивите към законопроекта.

Не е ясно какво се разбира под понятието „чужда държава”, обсъдено в светлината на членството на България в Европейския съюз и други международни организации и съюзи, партньорството с които не е било подлагано под съмнение като източник на негативни влияния върху независимостта на съдебната власт.

Понятието „чуждестранно лице” няма обща правна дефиниция в националното законодателство, такава съществува в различни закони, с оглед регулираните от тях обществени отношения. В Закона за съдебната власт няма легална дефиниция на „чуждестранно лице”, поради което не е ясно за целите на този закон кои са лицата, считани за „чуждестранно лице” и съответно какъв е обхватът на предлаганата забрана.

§3 – чл. 217, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 ЗСВ:

 1. Ограничаване правото на магистратите да участват в различни професионални сдружения не съответства на конституционно гарантираното право на сдружаване и представлява ненужна рестрикция на правото на съдиите, прокурорите и следователите да участват в професионални организации, която ще доведе до изключването им от професионалната комуникация между юристите, без полезен ефект. Независимостта на съдебната власт като конституционен принцип и вътрешната независимост на съдията, прокурора и следователя не могат и не следва да бъдат гарантирани чрез изключване на магистратурата от юридическата общност и ограничаване на правото им на сдружаване, а чрез действащи механизми за отчетност и прозрачност в дейността на професионалните организации.

2. Със създаването на нова ал. 4 се предвижда ограничаване на източниците на финансиране на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи само до членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, като изрично се изключва финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е друга форма.

Предвижданото ограничение на източниците за финансиране на професионалните сдружения е мотивирано с тяхната обществена полза, защото създавало най-силна гаранция за независимост и изолиране от външна намеса. Тази законодателна инициатива не е обусловена от оценка, базирана на данни за негативно въздействие върху независимостта на съдебната власт на различните източници на финансирането на професионалните организации, което я прави необоснована. Подобно ограничение би лишило професионалните организации на съдии, прокурори и следователи от участие в професионални форуми за дискусии, обмяна на опит, разпространение на добри практики с магистрати от други държави.

Предложението не държи сметка за обстоятелството, че независимостта на съдебната власт като основен конституционен принцип,  следва да бъде гарантирана за всички съдии, прокурори и следователи при осъществяване на техните функции, а не само за тези, които членуват в професионални организации. Изключването на съдилищата, прокуратурата, следствените органи, както и на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, и на Националния институт на правосъдието, от предвижданото ограничение на източниците на финансиране, сочи на въвеждане на различен режим спрямо отделните органи и правни субекти в системата на съдебната власт, и въвежда недопустимо от гледна точка на международните стандарти, двойнствено разбиране за гаранциите  за независимост.

3. Със създаването на нова ал. 4 на чл. 217 се предлага създаването на Съвет за партньорство. Считаме за ненужно нормативното уреждане на такъв формат на организация. Висшия съдебен съвет в настоящия си състав прие решение, с което създаде Граждански съвет в изпълнение на препоръка по Механизма за сътрудничество и проверка, осъществява от Европейската комисия[1]. В Гражданския съвет участват различни организации, които имат отношение към функциите и задачите на органите на съдебна власт и на Висшия съдебен съвет и се обсъждат широк кръг въпроси. Стесняването на състава му само до професионални организации на съдии, прокурори и следователи ще затвори диалога в магистратурата и няма да спомогне за публичност на дебатите по важни въпроси на съдебната власт. Изолирането на Висшия съдебен съвет от различни по своя характер професионални и неправителствени организации ще го лиши от открито и ефективно участие на гражданските и професионални организации при формулирането на стратегиите за реформи в съдебната власт, както и за осигуряване на обективност при техния мониторинг, каквато е целта на настоящия Граждански съвет, дефинирана в приетите Правила за действие на Гражданския съвет от професионални и неправителствени организации към Висшия съдебен съвет.

Предвиденият членски състав на предлагания Съвет за партньорство – представители на съсловни организации, чиито членски състав е не по-малък от пет процента от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации, създава предпоставки за неравнопоставеност на участието на съсловните организации и е дискриминационен. Поставянето на някакъв процент на членовете на професионална организация от общия състав не държи сметка на спецификите на различните органи на съдебната власт и би оставил без представителство една част от магистратите, като същевременно се предвижда магистратите, които не членуват в съсловна организация да излъчат свои представители. За илюстрация – административните съдии са учредили и членуват в Асоциация на българските административни съдии. Административните съдии като численост са общо 278 от 2473 съдии в България и не всички са членове на асоциацията, т.е. хипотезата да не бъдат представени в предлагания Съвет за партньорство би била възможна. На следващо място числеността на една организация не определя непременно нейната ефективност и не може да бъде критерий за допускането/недопускането й до участие в организация, която има за цел да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите, както е визирано в предлаганата нова алинея 5 на чл. 217.

Спорно е доколко е удачно да се регламентира с подзаконов нормативен акт дейността на едно неформално сдружение, още повече възприетият към настоящия момент подход на приемането на правила на организацията от нейните членове гарантира равнопоставеност на всички участници, ангажирането им с дейността на Гражданския съвет и възможност за своевременна реакция при необходимост от промяна в правилата, съответно е показал своята ефективност в практиката.

§4 – чл. 230, ал. 1 ЗСВ:

 Съгласно действаща редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната заплата.

С предлаганото изменение се предвижда във всички случаи, когато магистрат е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер да се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Не е предвидена каквато и да била процедура за приложение на мярката, не се дава право на защита на съответния магистрат и липсва възможност да се поиска преразглеждане на мярката при промяна в обстоятелствата, извън хипотезата на чл. 230, ал. 3 ЗСВ. По същество – актът на постановлението за привличане като обвиняем, което не подлежи на инстанционен и съдебен контрол, е достатъчен магистратът да се отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство.

До изменението на Закона за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 62/2016 г., извън хипотезата на привличане като обвиняем в случаите по чл. 132 от Конституцията, Висшият съдебен съвет разполагаше с правото да се самосезира и да преценява във всеки отделен случай необходимостта от отстраняване на магистрат от длъжност.

Според обсъжданото изменение, Висшият съдебен съвет няма да има възможност за преценка на необходимостта от отстраняване на магистратите.

Предлаганата нова редакция ще създаде възможност да се отстраняват магистрати за неопределен период от време, доколкото такъв срок и възможност да поискат възстановяване на длъжност са предвидени само за досъдебната фаза, без да имат право да искат преразглеждане на решението на Висшия съдебен съвет и ще бъдат лишени от право да упражняват дейността си до приключване на наказателното производство.

Прочитът на предлаганата нова редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ в светлината на чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията показва, че магистрат може да бъде отстранен от длъжност при привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер до приключване на наказателното производство, като единствената конституционна и законова възможност да бъде освободен от длъжност след приключването му е само при наложено наказание лишаване от свобода. Всяка друга хипотеза означава, че при приключване на наказателното производство той следва да бъде възстановен на длъжността си и да продължи да изпълнява задълженията си. Това правно положение поставя въпроса за съразмерността на безусловното приложение на мярката „временно отстраняване от длъжност”[2].

Поради това, предлаганата промяна, като лишава кадровия орган от правото на преценка за прилагане на мярката „отстраняване от длъжност“, не предвижда никакво право на защита на магистрата и възможност да поиска преразглеждане на мярката, създава условия за дисбаланс на правата на съдиите, прокурорите и следователите и обществения интерес от отчетност, почтеност и доверие към магистратите при упражняване на правосъдната дейност.

§ 5 – чл. 358б ЗСВ:

 Предлаганото изменение в разпоредбата създава аналогичен режим за организациите на съдебните служители, поради което изложените по-горе съображения за съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите са относими към същото.

§6 – Предвижда се създаването на преходна разпоредба, съгласно която в 30-дневен срок от влизане в сила на този закон всички лица, посочени в чл. 195а, ал. 1, изр. 1 подават декларация по този текст пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

С предлаганото изменение магистратите следва да декларират освен членство в различни организации и сдружения, визирани в чл. 195а, ал. 1 и членството си в съсловни организации, като съгласно действащата разпоредба на чл. 195а, ал. 2 това членство се отразява в централния публичен регистър, воден от съответната колегия.

Считаме че от обхвата на разпоредбата на чл. 195а, ал. 1 следва да бъдат изключени професионалните организации. В тази връзка, споделяме изцяло изразеното становище от Европейската асоциация на съдиите, че „включването на задължение за деклариране на членство в професионални организации не преследва легитимна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в разрез със заявената политика (на София) за укрепване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии. Изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите[3], има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.“ Следва да се отбележи, че подобно законово изискване не съществува към друга професионална организация в страната. Членството в съсловна организация няма отношение към упражняването на професионалните правомощия от магистратите и е недопустимо да бъде определящо или да влияе по някакъв начин на кадровия орган при вземане на решения за кариерното положение на магистратите или да бъде повод да се формират положителни, респ. отрицателни нагласи в обществото към съдиите, прокурорите и следователите по този признак.

 Предвид изложеното, считаме че предлаганите промени в Закона за съдебната власт няма да постигнат заявения в мотивите към законопроекта положителен ефект за магистратурата, напротив – ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на съдиите, прокурорите и следователите, без да създадат предпоставки за повишаване доверието на обществото към съдебната власт.

                   Членове на Висшия съдебен съвет: Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлиана Колева, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова

 [1] Вж. доклади на ЕК от 2012 г. и 2014 г.

[2] Трябва да се отбележи и възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност, но това е различна процедура, която се провежда по предвидените в закона ред и основания.

[3] Отнася се и към прокурорите и следователите.

Съдийска етика и социални медии

С лично си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратите (съдии, прокурори, членове на Висшия съдебен съвет и другите висши представители на съдебната власт) трябва да дават пример за висок морал и почтеност. 

От особено значение е магистратите да избягват всяко поведение, което би подкопало независимостта, интегритета и безпристрастността им или би създало представа за неуместност. Първият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение на Американската асоциация на юристите повелява „съдията да отстоява и утвърждава независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва непристойно и неуместно поведение, както и поведение, което изглежда такова“. Този принцип е възприет при оценка на дължимото поведение на магистратите в държавите, в които действат утвърдени правосъдни системи, основани  на върховенство на правото. Немалко са случаите, в които се поставя на обсъждане публичното поведение на български магистрати и се отправят основателни въпроси за това дали са спазени изискванията на съдийската етика. При последния такъв казус – поведението на главния прокурор при срещата му с бизнесмен и издател на вестник, осъществена при посредничеството на друг бизнесмен и член на ръководството на политическа партия, не бяха приложени принципите за дължимото съдийско поведение, възприети, както в българския етичен кодекс за магистратите, така и в утвърдените етични стандарти за съдиите, приети от ООН.

Предлагам статия, публикувана в “Съдийски вестник” (сайта “Съдебно право”), която разглежда въпросите за допустимото използване от съдиите на социалните медии.

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии*

Шазиа Синх**

Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

ВЪВЕДЕНИЕ

Съдия по семейни дела приема покана за приятелство във Фейсбук от социален работник, който често се явява пред него. Първоинстанционен съдия одобрява в LinkedIn уменията на бивш съдебен помощник. Съдия в съд за непълнолетни добавя като приятели във Фейсбук млади правонарушители, които са се явявали пред неговия съд, за да наблюдава тяхното поведение. Съдия приема покана за приятелство от адвокат, когото срещнал на събитие на асоциацията на юристите. Адвокатът не се е явявал още в заседание на съдията, но е вероятно да се яви. Приемливи ли са тези връзки и общуване в социалните медии? Нарушават ли тези действия задълженията на съдията да отстоява независимостта си и да се въздържа от неуместно или изглеждащо като неуместно поведение? Какви, ако изобщо има, принципи или правила за професионалното съдийско поведение, имат отношение при такива връзки? С нарастващото използване на социалните медии в последно време отговорите на тези въпроси за това кои са приемливите контакти между съдии и лица, които се явяват или биха могли да се явят в техните зали, стават все по-неясни.

Тези бележки са насочени преимуществено към използването от съдиите на сайтовете на социалните медии Фейсбук и LinkedIn и дават полезни съвети и препоръки за подходящото и уместно присъствие в социалните медии. Първата част от статията предлага информация за произхода и развитието на Фейсбук и LinkedIn. Втората част обсъжда различните принципи и етични правила за съдийско поведение, които са приложими при използването на социалните медии. Третата част коментира скорошните консултативни становища и различни практики в отделните правопорядъци по проблема. Четвъртата част съдържа моите препоръки и насоки за поведение, приложими при използването на социалните медии от съдиите.

І. Предварителна информация

Платформите на социалните медии засягат всяка сфера на нашия живот. Повечето хора са чували за сайтовете социални медии като Фейсбук, LinkedIn, MySpace и Туитър. Платформите на тези социални медии позволяват на потребителите си да създават профили с цел да споделят информация с други потребители на сайта, често наричани „приятели“, „последователи“ или „връзки“. Сайтове като Фейсбук и LinkedIn създават „мрежа от лица, събития, групи и/или организации за споделяне на отношения, интереси или дейности“[1].

А. Фейсбук

Фейсбук позволява на потребителите да правят неща като: „сприятеляване“[2] с други потребители; да добавят фотоалбуми; да публикуват промени в статуса си; да споделят отношения с други потребители, интереси към филми, музика, телевизионни шоута. Всеки може да регулира своите настройки за поверителност, за да контролира каква информация неговите Фейсбук и други приятели могат да виждат на страницата му. Някои допълнителни настройки за поверителност включват забрана името ви да може да бъде търсено във Фейсбук, забрана да ви пращат във Фейсбук съобщения и забрана да ви канят за приятел. Основното е, че всеки може да настрои своя Фейсбук профил така, че достъпът да е ограничен само до тези потребители, които той желае.

В света има около 1,39 милиарда активни в рамките на даден месец потребители във Фейсбук[3]. Докато участието във Фейсбук все още е насочено към по-младата част от населението, в групата на 45-54-годишните се наблюдава нарастване на използването с 46%, след края на 2012 г.[4]. Ползването на Фейсбук се увеличава не само общо сред населението, но се наблюдава растеж на потреблението и в юридическите среди. Около 40% от съдиите отговарят, че използват социални медии, а мнозинството от тях предпочитат Фейсбук[5]. Около 85% от правоспособните юристи отговарят, че ползват Фейсбук за лични цели[6]. Около 26% от самостоятелните адвокати и 34% от адвокатските фирми използват Фейсбук за професионални цели[7]. Все повече професионалисти изтъкват ползите от използването на социалните медии в правната сфера. Тези предимства включват и възможността на адвокатите да бъдат „мрежа за сезиране, да проучват подсъдими и потенциални членове на журито, да имат пазар за своите адвокатски фирми и да проучват за потенциални клиенти и настоящи съдружници“[8]. Докато Фейсбук изглежда е най-популярната социална медийна мрежа, другите мрежи, като LinkedIn, напредват стремително.

В. LinkedIn

LinkedIn е познат най-общо като сайт за професионално свързване. Има над 300 милиона потребители[9]. Около 56% от адвокатските фирми отговарят, че използват LinkedIn за своя бизнес през 2014 г.[10]. Административни служители, експерти, професионалисти, настоящи студенти и току-що дипломирали се използват LinkedIn за развитие на бизнес възможностите си, за сътрудничество при проекти, за споделяне на възможности за работа и за да осъществят нови контакти и връзки. Потребителите на LinkedIn имат профил, който им позволява да споделят портретни снимки, минали професионални заетости, настояща работа, опит и умения, постижения и статии, които са в областта на интересите им[11]. В допълнение LinkedIn позволява на вашите „първостепенни връзки”[12] да „одобрят“[13] (endorse) някои умения, които имате, като владеене на Майкрософт уърд или Поуърпойнт, изследвания, писане и публично говорене. LinkedIn също позволява на лицата да пишат препоръки за своите първостепенни връзки, които се появяват на тяхната страница за връзки и са видими за тези, които имат достъп до нея. Освен това, LinkedIn, както и Фейсбук, позволява някои лични настройки. Може да включите или да изключите информацията за вашата активност[14]; да посочите кои връзки могат да виждат вашата активност; да ограничите какво другите да виждат, когато сте гледали техните профили[15]; да ограничите кой може да гледа вашите връзки; да изберете кой да може да следва вашите обновявания; да сменяте видимостта на вашата профилна снимка. Както  Фейсбук, LinkedIn позволява на потребителите да правят свои профили и дейности толкова публични или поверителни, колкото те желаят.

ІІ. Приложими принципи и правила

Използването на социалните медии може да доведе до обстоятелства, при които съдията може да наруши някои от съдийските принципи (canons). Различните съдийски принципи заедно с някои правила за съдийско поведение биха могли да бъдат нарушени от невнимателното използване на социалните медии от съдиите.

А. Първи принцип

Първи принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение повелява „съдията да отстоява и утвърждава независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва непристойно и неуместно поведение, както и поведение, което изглежда такова“[16]. Съдия, който е приятел във Фейсбук с адвокат, който има висящо дело пред неговия съд или със служител от правоохранителните органи, може да създаде впечатление за неуместност на контактите. Това може да изглежда на обществото така сякаш съдията не може да бъде безпристрастен по делото, поради очевидните връзки с този адвокат или разследващ служител. Правило 1.2 от Примерния кодекс за съдийско поведение утвърждава, че „съдията трябва да действа по всяко време по такъв начин, че да насърчава общественото доверие в независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва поведение, което е неуместно, както и такова, което изглежда неуместно“[17]. Как обществото може да има доверие, че съдията е независим и безпристрастен, когато този съдия е приятел във Фейсбук с адвокати и служители от правоохранителните органи, участващи във висящи пред него дела? Според правило 1.3 съдията не трябва да уврежда авторитета на правосъдието, благоприятствайки свои лични или икономически интереси или на други лица, или да позволява на други да правят това[18]. Ако съдията одобрява уменията на един адвокат или пише препоръка за него в LinkedIn, този адвокат може да се възползва икономически или лично за ангажиране на потенциални клиенти; виждайки, че съдията, лице на властта, одобрява или препоръчва този адвокат, по този начин той склонява бъдещите клиенти да го наемат.

 Б. Втори принцип

 Вторият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение посочва, че „съдията трябва да изпълнява задълженията си в службата безпристрастно, компетентно и усърдно“[19]. Съдийската безпристрастност е под въпрос, ако съдията влиза в частно общуване чрез съобщения във Фейсбук с адвокат, който участва във висящо дело пред същия този съдия. Това поведение би нарушило също правило 2.2, което установява, че „съдията трябва да отстоява и прилага закона и трябва да изпълнява задълженията си в службата честно и безпристрастно.“[20]. В допълнение, общуването на съдията с адвокат във Фейсбук или LinkedIn би могло да наруши правило 2.4 (с), което запретява съдиите да създават или да позволяват на други да създават впечатление, че някое лице или организация са в положение да влияят на съдията[21]. Ако съдията в своите взаимоотношения в онлайн социална медия си позволи и още една крачка, като обсъжда с адвокат дело, което е висящо пред съдията, той ще наруши правило 2.9, насочено срещу неофициалното (частното) общуване[22]. Друго правило с отношение в случая е правило 2.10, което постановява „съдията да не изразява публични мнения, които биха могли разумно да се очаква да повлияят на резултата от дело или да накърнят честността при решаване на даден въпрос по висящо или бъдещо дело пред който и да е съд, или да изразява непублични становища, които биха могли съществено да попречат на законосъобразното решаване на дело или производство“[23]. Съдията, който публикува статус, в който дава своето мнение по дело или публикува статия относно дело във Фейсбук или LinkedIn би могъл да наруши това правило, защото всички „връзки“ и „приятели“ на съдията биха имали възможност да видят тази публикация. В допълнение съдията би трябвало да бъде бдителен за регламента на правило 2.11, което предписва кога съдиите трябва да си направят самоотвод[24]. Съдията следва да се отведе във „всяко производство, в което съдийската безпристрастност би могла разумно да се постави под съмнение“[25]. Съдийската безпристрастност би могла да бъде поставена по съмнение, като резултат от взаимоотношения, които съдията поддържа в социалните медии. Съдиите трябва също да бъдат внимателни да не взимат участие в дейности, които биха били основание за многократни отводи[26].

С. Трети принцип

Третият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение установява, че „съдията трябва да се държи в личните си и извънслужебни контакти така, че да изключва риска от конфликт със задълженията на съдийската длъжност“[27]. За този проблем има специфично разрешение в правило 3.1, което регулира извънслужебните дейности на съдията по принцип. Съдиите не трябва да участват в дейности, които биха довели до многократни отводи[28]; да участват в дейности, които биха изглеждали за разумния човек, като подкопаващи съдийската независимост, почтеност и безпристрастност[29]; или да се въвличат в поведение, което би изглеждало за разумния наблюдател принудително[30]. Всички посочени правила биха могли лесно да бъдат нарушени от неуместното ползване на социалните мрежи от съдиите. За да се помогне с разработване на наставления и насоки, които съдиите да ползват, когато решават каква дейност може да е позволена и пристойна в социалните медии, трябва да се разгледа и какво постановяват останалите правопорядъци.

ІІІ. Актуално приложение

Единадесет щати, заедно с Американската асоциация на юристите (АЮА), са публикували съвещателни етични становища, разглеждащи и препоръчващи ограничения при ползването на социалните медии от съдиите. Становищата предлагат разнообразни насоки за това какво поведение е позволено и в кои сайтове. Няколко щати са предприели дисциплинарни действия срещу съдии, свързани с използването на социални медии. Анализът, който следва, разделя различните становища и дисциплинарни мерки на строг, умерен и либерален подход към приемливата употреба  на социалните медии от съдиите.

А. Строг подход

Някои щати следват строг подход към използването от съдиите на социалните медии. Щати като Флорида, Оклахома и Масачузетс забраняват на съдиите да установяват връзки във Фейсбук или Линкедин с лица, които е възможно да се явят в тяхната съдебна зала. Щатите се различават според това дали забраната се прилага за общуване с адвокати или лица, които могат да се явят в съдебната зала на съдията, като служители от правоохранителните органи или социални работници.

  1. Флорида

 В щата Флорида е забранено на съдиите да добавят като приятели във всякакви сайтове и мрежи, като Фейсбук, адвокати, които биха могли да се явят пред тях[31]. Комисията по професионална етика на щата Флорида е публикувала становище, според което „адвокати, които могат да се явят пред съдията и са негови „приятели” във Фейсбук, създават пред обществото разумно впечатление, че тези адвокати „приятели” са в особено положение да влияят на съдията и поради това тези връзки не биха били позволени[32]. Комисията отбелязва, че много хора, които са видели тези страници в социалните медии, не знаят за съдийския кодекс и правилата за съдийско поведение, които забраняват пристрастността и неблагоприличието в съдебната зала[33]. Комисията се позовава на Кодекса за съдийско поведение на щата Флорида, принцип 2 (В), който между другото постановява, че съдията не трябва да създава или да позволява на другите да създават впечатление, че те са в особено положение да му влияят“[34]. Това правило е същото като правило 2.4 (с) от Примерния кодекс за съдийска етика. Комисията установява, че критерият за това дали правилото на принцип 2 (В) е нарушено не се състои в това „дали съдията има намерение да създаде впечатление, че друго лице е в положение да му влияе, но по-скоро когато съобщението, разпространено до другите, и видяно от получателя, създава впечатление, че някой е в специалното положение да влияе на съдията.“[35]. Използвайки този критерий, комисията заключава, че възможността да се видят тези връзки в социалната мрежа в интернет, вече води до нарушение на принцип 2 (В)[36].

  1. Масачузетс

 Както и в щата Флорида, в щата Масачузетс се забранява на съдиите да се свързват по какъвто и да е начин в социалните мрежи с адвокати, които биха могли да се явят пред тях. Все пак Масачузетс постановява, че съдиите не трябва да са ограничени да имат профили в социалните медии като Фейсбук[37]. Комисията по съдийска етика на Масачузетс прилага просто правило, което изисква от съдиите да се отвеждат, когато адвокатите, с които са се „сприятелили“, се явяват в техните заседания[38]. Комисията подчертава изрично, че раздел 2 (В) от Етичния кодекс за съдиите на щата Масачузетс постановява „съдията трябва да дава предимство на авторитета на съдийската служба за сметка на частни интереси на съдията или на други лица; съдията не трябва да създава или да позволява на други да създават впечатлението, че имат особена възможност да му влияят“[39]. Този раздел от съдийския кодекс на щата Масачузетс е същият, като този в щата Флорида – принцип 2 (В) и правило 1.3 и 2.4(с) от Примерния кодекс на съдийско поведение.

  1. Оклахома

 В Оклахома ограниченията са стигнали една стъпка напред в сравнение с тези в щата Флорида и Масачузетс, установявайки, че съдиите могат да имат профили в социалните медии, но не могат да бъдат „приятели“ или да имат „връзки“ със служители на правоохранителните органи, социални работници, адвокати или други, които могат да се явят в техния съд като участници в съдебен спор[40]. Както във Флорида и Масачузетс, съвещателната комисия по съдийска етика на щата Оклахома се придържа към принцип, който забранява на съдиите „да създават впечатление или да позволяват на други да създават впечатление, че са лица, които са в особена позиция да влияят на съдията“[41]. Комисията също подчертава, че няма значение дали социалните връзки в действителност имат този смисъл и значение и дали наистина страната има специална позиция и възможност да влияе на съдията[42]. Има значение само това, че социалните връзки „биха могли да създадат това впечатление“[43]. Комисията счита, че е по-добре да се сгреши и да се заложи на прекалена предпазливост, тъй като е убедена, че общественото доверие в безпристрастността и справедливостта на съдебната власт е от по-голямо значение[44]. В отговор на аргумента, че тези правила могат да бъдат твърде ограничителни по отношение на правата и привилегииге на съдиите, комисията заявява, че съдиите трябва свободно и „доброволно да приемат ограниченията, които съдийската длъжност изисква, което може да изглежда обременително за обикновения гражданин“[45].

В. Умерен подход

Някои щати, които са изразявали позиция по въпроса, предприемат по-умерен подход. Щатите, които попадат в средното положение, приемат, че на съдиите е позволено да притежават страница в социалните медии и ограничават съдиите само да се „сприятеляват“ с адвокати, които имат висящи дела пред тях. Нещо повече, вместо да обръщат внимание само на факта, че съдията е свързан с адвокат в социална медия, в тези щати се извършва по-задълбочено проучване на връзките на съдията в сайтовете  – социални медии. Тези щати включват Калифорния, Аризона, Юта, Тексас, Северна Каролина и Флорида.

  1. Калифорния

Калифорния позволява на съдиите да бъдат членове на сайтове социални медии, но не им позволява да имат социални медийни връзки с адвокати, които имат висящи пред тях дела[46]. На въпроса дали съдиите могат да добавят адвокати в социалните медии, които имат висящи дела пред тях в съда, Асоциацията на съдиите в Калифорния отговоря с „да“, но с уговорки.[47] Асоциацията използва няколко фактора, за да реши дали е допустимо съдията да общува с адвокат в социални медии[48]. Първо, Асоциацията разглежда естеството на социалния сайт[49]. „Колкото по-лично е естеството на страницата, толкова по-голяма е вероятността да се създаде впечатление, че адвокатът ще бъде в специално положение да повлияе на съдията или да оспори способността на съдията да действа безпристрастно[50]. Вторият фактор, който трябва да се разгледа, е броят на приятелите в страницата[51]. Асоциацията разсъждава, че колкото повече приятели има в страницата, толкова по-малко вероятно е някой да се усъмни, че всеки отделен уеб приятел е в състояние да повлияе на съдията[52]. Съдия със стотици адвокати, които са негови Фейсбук приятели, е далеч по-малко проблематичен от съдия с десет Фейсбук приятели адвокати. Трето, Асоциацията посочва, че „колкото по-обхватна е страницата, толкова по-малко вероятно е да се създаде впечатлението, че всеки отделен член е в специално положение, за да повлияе на съдията“.[53] Последният фактор, който трябва да се разгледа, е колко редовно адвокатът се явява пред съдията[54]. „Ако вероятността адвокатът действително да се яви пред съдията е ниска, толкова по-вероятно е връзката в социалните медии да бъде допустима“[55].

Мотивите на Асоциацията за дадения отговор за ограничено „да“ подчертава, че съдиите могат да се присъединяват към социални и граждански организации, включващи адвокати, които са потенциална страна по дело, което може да бъде разглеждано пред дадения съдия. Същите съображения се отнасят и за взаимодействието на адвокатите във виртуална среда в социалните медийни мрежи[56]. Асоциацията все пак коментира, че е важно да се отбележи, че „взаимоотношенията на съдиите в социалните медии с адвокати, които могат да се явяват пред тях, много често ще създават впечатления, които биха нарушили принципите“[57].

  1. Аризона

Консултативният комитет на Върховния съд на Аризона  по съдийска етика е създал отделни правила за допустима дейност във Фейсбук и LinkedIn[58]. Комитетът заявява, че съдия не може да препоръчва адвокат, кой редовно се явява в съда, в LinkedIn[59]. Комитетът разсъждава, че такава дейност нарушава правило 1.2 – забрана за създаване на привидност на липса на безпристрастност, – и правило 1.3, в което се посочва, че съдиите не могат да използват престижа на съдебната власт, за да постигнат свои лични или икономически интереси[60].

В становището се посочва, че когато става въпрос за Фейсбук, няма „изискване за отвод“, когато адвокат, който се явява пред съдията, е свързан с него във Фейсбук[61]. Становището обаче настоява съдиите да внимават да не нарушават правило 3.1 (b), в което се посочва, че съдиите трябва да „избягват дейности, които често ще водят до основание за отвеждане“.[62]  В становището се посочва, че друга възможност е съдиите да разкрият връзката си със страните в социалната мрежа и едва след това страните да решат дали да поискат отвод на съдията. Обаче, ако безпристрастността на съдията може разумно да бъде поставена под съмнение, тогава той трябва да се отстрани от делото[63]. Освен това съдиите в Аризона не могат да бъдат приятели със служители от правоохранителните органи в сайтове социални медии[64]. Комитетът също така определя насоки  за отношения на съдиите с изборни служители във Фейсбук[65]. В становището се посочва, че съдията може да бъде приятел във Фейсбук на вече избрано длъжностно лице, но ако лицето понастоящем кандидатства за изборна длъжност, тогава съдията не може да бъде приятел във Фейсбук с това лице[66]. Съдията не може да бъде приятел във Фейсбук със съдия, който провежда кампания за преизбиране[67].

  1. Юта

Становището на Консултативния комитет по етика в Юта предоставя задълбочен анализ на това кои начини на използване на социалните медии са приемливи, като се занимава както с Фейсбук, така и с LinkedIn. На въпроса дали даден съдия може да бъде приятел във Фейсбук, или да приеме покани за приятелство от страна на адвокати, които се явяват пред него в съда, Комисията казва „да“[68]. Становището е, че да бъдеш приятел с някого, не е нарушение на Кодекса за съдийско поведение. Освен това посочването на някого като „приятел“ в уеб сайт като Фейсбук не означава, че човек е приятел с това лице, в обичайния смисъл на думата. Много потребители на Фейсбук имат стотици и дори хиляди „приятели“. Дали някой наистина е приятел с някого зависи от честотата и същността на контакта, а не от наименованието, създадено от  социален уебсайт[69].

В становището още се посочва, че съдиите не трябва непременно да се отведат от делото, само защото са приятели във Фейсбук с адвокат по делото и че е необходимо допълнително разследване, преди да бъде отправена молба за отвод[70]. Становището заявява, че „приятелството“ във Фейсбук на адвоката със съдията не създава автоматично впечатление, че адвокатът е в особено положение да влияе на съдията“[71]. Становището сравнява отношенията на съдията с адвокат във Фейсбук с всяко друго взаимодействие между съдия и адвокат в обществени и частни условия[72]. Винаги има безброй възможности за неправомерно поведение, но само защото има възможност за неправомерно поведение, не е „задължително да се създава специална позиция на влияние“[73]. Да бъдеш приятел във Фейсбук е само един от факторите, който  трябва да се вземе под внимание при постановяване на решението дали се налага отвод[74]. Друг фактор, който трябва да се има предвид, е колко често адвокатът и съдията общуват във Фейсбук[75]. Ако взаимодействията са чести, това може да е основание за обжалване, защото „чрез често общуване със съдията може да се създаде впечатление, че адвокатът има специална позиция по отношение на съдията“[76]. Юта също позволява на съдиите да бъдат „приятели“ с изборни длъжностни лица и кандидати за изборна длъжност във Фейсбук[77].

Когато става дума за LinkedIn, правилата са малко по-сложни. На въпроса дали даден съдия може да препоръча някого в LinkedIn по инициатива на съдията, или по искане на другото лице, комисията отговоря с „може би“[78]. Според становището, на съдията не е абсолютно забранено да препоръчва някого в LinkedIn. Съдията обаче не може да препоръча адвокат, който е страна по дело, което се гледа именно от него[79]. Становището обяснява, че препоръката на LinkedIn е  нещо различно от  харесването на  страница на адвоката във Фейсбук или сприятеляването с адвоката във Фейсбук, защото препоръката в LinkedIn може да се възприема като одобрение[80]. „LinkedIn е професионален сайт за работа в мрежа и целта на препоръките е да се  насърчи професионална кариера“[81]. Съдиите обаче могат да препоръчат някого, който е работил за тях, като например съдебен помощник“[82].

  1. Тексас

Макар щатът Тексас да няма официално етично становище относно съдийското използване на социалните медии, в щата има няколко случая, които демонстрират умерената му позиция по този въпрос. През 2013 г. апелативен съд в Тексас постановява, че първоинстанционният съд не е допуснал грешка, като е отхвърлил искането на подсъдимия за ново разглеждане на делото му, основано на факта, че съдията е бил приятел с бащата на жертвата в уебсайт на социална медия[83]. Съдът заявява, че доказателства за връзка в социална медии, без никакъв друг контекст, не дават никаква представа за каквито и да е взаимоотношения, които биха повлияли на хода на делото в съда[84].

  Друг случай през 2013 г. включва порицанието на съдия Лий Джонсън, който написал  Фейсбук статус, с който се подиграл на Джони Манцил, след като носителят на наградата „Хайсман“ [ежегодна награда на състезател по американския колежански футбол, бел. редактор] Манцил е получил акт за превишена скорост в гр. Енис, Тексас[85]. Съдия Джонсън е бил съдия в гр. Енис[86]. Съдия Джонсън написал:

Много смешно. Изглежда, че някой неназован (много) скорошен носител на наградата „Хайсман“ от определен неназован „колеж“ на юг оттук е получил подарък от полицейското управление на Енис заради превишена скорост по отбивка 287 по околовръстния път вчера. Изглежда, че дори противниковата защита да не може да го спре, полицейското управление на Енис е съвсем друга история. Време е да пораснат /да се поспрат младежите. Имат целия  живот /кариера пред себе си. Иначе давайте газ[87].

Макар съдията да не споменава Манцил поименно, коментарът му не оставя съмнение за кого се отнася. В отделен коментар под статуса си във Фейсбук, съдия Джонсън добавя: „Исках да кажа „твърдяна превишена скорост“. Моя грешка“. Съдия Джонсън получава публично порицание в резултат на действията си.

По-скорошен е случай от април 2015 г., когато в Тексас съдия изпаднал в неудобна ситуация заради публикуване на постове във Фейсбук за нейни дела[88]. Щатската комисия за съдийско поведение в Тексас разпорежда на съдия Мишел Слотър да се запише в четиричасово обучение за правилно и етично използване на социалните медии от съдиите[89]. Съставът стига до заключението, че постовете на съдията поставят съмнение върху нейната безпристрастност[90]. Делото, което съдията е водила, е бил процес с висок интерес, при който баща е бил обвинен, че е държал деветгодишния си син в шест фута на осем фута дървена кутия[91]. Докато съдията е инструктирал съдебните заседатели да не обсъждат делото с когото и да било, включително и писане на съобщения, изпращане на електронна поща, говорене лично или по телефона, или във Фейсбук, съдията не е направила същото[92]. Активността й във Фейсбук довела до  отстраняването й от делото и от съдебната практика[93]. Съставът отбелязва, че коментарът на съдията по случая „надхвърля обяснението за процедурите на съда и изтъква доказателствата, които все още не са били представени в съдебния процес“[94]. Съдията също така публикува статия на Ройтерс за случая, като заявява, че това е една обективна история[95]. Съставът в своето решение заявява, че „съдията е длъжен да решава всеки случай справедливо и безпристрастно“. „Съдебната независимост и безпристрастност трябва да бъдат видими, за да може обществото да има доверие в правната система“[96].

  1. Северна Каролина

Северна Каролина, както Тексас, няма официални етични становища относно  използване на социалните медии от страна на съдиите. Северна Каролина има случай, който дава основание да се приеме, че щатът приема умерен подход. В този случай съдия Б. Карлтън Тери син публично е порицан от Комисията за съдебни стандарти в Северна Каролина заради сприятеляване във Фейсбук с адвокат по висящо дело и заради публикуване и четене на съобщения за процеса[97]. Комисията заявява, че  комуникациите и паралелното събиране на информация извън съдебната зала показва неспазване на принципите на съдийско поведение[98].

  1. Флорида

Във Флорида поначало се приема, че връзката на съдия в социалната мрежа с адвокат, който има висящо дело пред него, е достатъчна, за да се създаде основателен страх за несправедлив процес[99]. Апелативен съд във Флорида наскоро е имал повод да приложи това общо правило при обсъждането на въпроса дали се е налагал отвод на съдия, поради сприятеляването му с адвокат по висящо дело[100]. Съдът изразява резерви по отношение на правилото, като заявява, че терминът „приятел“ във Фейсбук има специализирано значение[101]. Съдът заявява, че само защото има виртуално приятелство, „това не означава непременно съществуването на близки отношения“. Освен публичната природа на интернет, няма разлика между приятел във Фейсбук и всяко друго приятелство, което даден съдия може да има“[102] Въпреки резервите си съдът се съобразява с прецедента и заявява, че действията на съдията биха могли да налагат отвода му[103]. Според съда сприятеляването със страна по висящо дело предизвиква много по-голямо безпокойство от съдийското приятелство с адвокат във Фейсбук[104]. Съдът заявява, че усилията на съдията да инициира подобни комуникации през сайт социална медия е нарушение на Кодекса на съдийско поведение и че съдиите трябва да избягват такива неуместни представи за пристрастие[105].

В. Либерални подходи

Мнозинството от щатите, които се занимават с въпроса за  използването на социалните медии от страна на съдии, възприемат по-либерален подход, заявявайки, че няма проблем, създаден единствено от съществуването на връзка в социална медия между съдия и адвокат. Действащите правила в тези щати приемат, че трябва да се обмислят повече критерии, когато се преценява дали връзката в социалните медии е уместна и дали такава връзка би изисквала отвод на съдия. Тези щати са Мериленд, Ню Йорк, Кентъки, Охайо, Южна Каролина, Джорджия и Тенеси. Освен това самата АЮА има либерална позиция по въпроса, като посочва, че съдиите могат да бъдат свързани в социалните медии с адвокати, които имат висящи дела пред тях, стига да спазват Кодекса за съдебно поведение.

  1. Мериленд

Комитетът по съдебна етика в Мериленд заявява, че връзката между съдия и адвокат в платформа на социална медия не създава конфликт сама по себе си[106]. Съдиите имат право да имат приятели и лични взаимоотношения в невиртуалния живот, така че Комисията не вижда причина, поради която приятелите във Фейсбук трябва да бъдат третирани по различен начин от обичайния, при условие, че не се нарушават правилата за съдийското поведение[107]. Комитетът обаче изразява загриженост „че означаването като  приятел на съдия в сайт за социални контакти може да се възприема като знак, че лицето може да окаже влияние върху съдията, поддържайки комуникация с него чрез този сайт“[108]. Становището в Мериленд приканва съдиите да подхождат внимателно предвид възможността да нарушат Съдийския кодекс за поведение[109].

  1. Ню Йорк

На въпроса дали е уместно съдия да се присъедини към сайт за социални контакти Нюйоркската консултативна комисия по съдебна етика заявява, че няма нищо „нередно“ в споделянето и използването на сайт социална медия[110]. Комитетът обаче предупреждава, че „това, което един съдия публикува на страницата си в потребителски профил или в страници на други потребители, може да наруши Правилата по няколко начина“[111]. Становището разсъждава по факта, че съдиите „трябва да имат предвид  създавания онлайн облик“ и че трябва да „обмислят дали онлайн връзките, самостоятелно или в комбинация с други факти, ще достигнат до нивото на „тясна социална връзка“, изискваща оповестяване или самоотвод“[112].

Освен това Комисията разглежда конкретен въпрос на съдия, дали той трябва по молба на подсъдим и/или адвоката на подсъдим да се отведе от  наказателно дело, защото е „приятел във Фейсбук“ с родителите или настойници на някои непълнолетни които твърдели, че са засегнати от поведението на обвиняемия[113]. Съдията в казуса заявява, че „въпреки номенклатурата на Фейсбук (т.е. думата „приятел“), използвана за описание на тези неопределени отношения“, той просто се познавал с родителите и би могъл да бъде справедлив и безпристрастен[114]. В становището се посочва, че „само положението на „приятел във Фейсбук“ още не е достатъчно основание за отвод“[115]. Също така „комитетът не вярва, че безпристрастността на съдията може да бъде обосновано поставена под съмнение или че има опасност от създаване на представа за неуместност, основаваща се единствено на предишни „приятелства“ с определени лица, които понастоящем участват по някакъв начин във висящ процес”[116]

  1. Кентъки

На въпроса дали даден съдия може да „участва в  сайт за социални контакти като Фейсбук, LinkedIn, MySpace или Туитър и да бъде „приятел“ на различни лица, които се явяват пред него като адвокати, социални работници или служители на правоохранителните органи, Етичният комитет на съдебната власт в Кентъки дава отговор, но с уговорки[117]. В Кентъки съдиите могат да се свързват с адвокати,  служители на правоохранителните органи и социални работници чрез сайтове социалните медии, но те трябва да гарантират, че не нарушават Съдийския кодекс за поведение[118]. Като стига до това заключение, Комисията посочва факта, че съдиите в Кентъки са изборни и не трябва да бъдат принуждавани да се отделят от общността[119]. Освен това Комитетът коментира, че „обозначаването като „приятел“ в сайт за социални контакти само по себе си не показва степента или интензивността на връзката на съдията с този човек“[120].

Неотдавнашен инцидент в Кентъки излага на показ усложненията, породени от действия на съдия по публикуване на коментар във Фейсбук. При този инцидент съдия Олу Стивънс критикува изявленията на двама пострадали родители в наказателно производство, а именно, че взломът в жилището им и грабежът са причината тригодишната им дъщеря да развие страх от чернокожи[121]. Съдия Стивънс публикува това изявление като негов статус във Фейсбук: „Дали 3-годишните формират такива общи, стереотипни и расистки мнения за другите? Не мисля. Може би майката приписва свои собствени възгледи на детето си, за да изглеждат по-чисти“[122]. Жертвите и техните приятели отговарят на собствена Фейсбук страница, като приканват съдия Стивънс да бъде отведен от делото[123]. Макар съдия Стивънс да твърди, че това не е оказало влияние върху осъждането на двамата обвиняеми, някои експерти по етика критикуват публикацията на коментара във Фейсбук[124]. Тези експерти твърдят, че съдиите не трябва да коментират висящите дела и че „не трябва да използват престижа на службата си, за да помагат на свои интереси“[125]. Експертите се опасяват, че критики като тези, отправени от съдията Стивънс във Фейсбук, „биха могли да обезкуражат други жертви да участват в системата на наказателното правосъдие“[126]. Този случай все още не е предявен пред дисциплинарни комисии, но ако това стане, вероятно е Кентъки да се позове на Кодекса за съдийско поведение, за да прецени дали са настъпили някакви нарушения. Кентъки има либерална политика относно това съдиите да стават приятели във Фейсбук с тези, които се явяват в съда, но щатът настоява съдиите да внимават да не нарушават Кодекса за съдийско поведение[127]. Етичен дисциплинарен комитет може да установи, че съдията Стивънс е нарушил Кодекса, използвайки престижа на своята служба, за да защитава интересите си от това да се санкционира расизма в неговата съдебна зала[128]. Може да се поддържа, че съдията Стивънс е трябвало да се отведе от делото поради силната си емоционална реакция на изявлението на пострадалите от престъплението[129].

  1. Охайо

Консултативно становище в Охайо приема за безспорно, че съдиите могат да участват в сайтове за социални връзки и позволява на съдиите да бъдат приятели в сайтове за социални връзки с адвокати, които се явяват по дела пред тях[130]. Съветът на Охайо на комисарите за оплакванията и дисциплината не е открил етично нарушение или изискване за задължително отвеждане или разкриване на информация, но същевременно комисарите подчертават нуждата от предпазливост и спазване на Кодекса за съдийско поведение от всеки съдия, който избира да участва в сайтове за социални връзки[131].

  1. Южна Каролина

Консултативният комитет на Южна Каролина за стандартите на съдийското поведение заявява, че общинските съдии (Magistrate judges) могат да бъдат членове на Фейсбук и да бъдат „приятели“ с длъжностни лица от правоохранителните органи и със свои съдебни служители стига да не обсъждат нищо на сайта на социалната мрежа, което се отнася до позицията на съдията[132]. Комитетът се мотивира, че „допускането на общински съдия да бъде член на сайт за социални връзки позволява на общността да види как съдията общува и дава на общността по-добро разбиране за съдията“[133].

          6. Джорджия

            Джорджия няма консултативни становища, които официално да указват на съдиите как да ползват сайтове социални медии, но има случай, който показва либерална позиция по въпроса. Съдия е подал оставка след като се появяват доказателства за неуместна Фейсбук връзка с подсъдима[134]. Връзката е започната от съдията, когато той се свързал с нея по Фейсбук и й казал, че е забелязал, че тя работи във фризьорски салон, и че търси ново място за подстрижка[135]. Подсъдимата му отговорила, че ще го препрати към своя колежка, тъй като тя не подстригва[136]. Впоследствие двамата се срещат и подсъдимата помолила съдията да й даде назаем пари, за да си плати наема[137]. При други съобщения, съдията и подсъдимата обсъждали стратегия по нейно дело, свързано с обвинение в кражба и по дело за наркотици на приятел на подсъдимата[138]. Окръжният прокурор заявил, че няма престъпление и не са повдигани обвинения.

  1. Тенеси

            Съд в Тенеси наскоро се е занимавал с въпроса дали е приемливо съдия да бъде приятел във Фейсбук с прокурорски свидетел[139]. При вземане на решението си съдът е посочил практика на Върховния съд на щата Тенеси, според която „кодексът за съдийско поведение не изисква съдията да остане изолиран от другите членове на правната професия и от общността“[140]. Но съдът отбелязва, че когато съдиите участват в контакти онлайн, те трябва да помнят задълженията, които може впоследствие да се наложи да изпълняват, и че „съдията трябва да се отнася с голямо внимание към онлайн „приятелствата“ си по същия начин както и към истинските приятелства в живота“[141]. Съдът посочва и етична консултация от 2003 г. в Тенеси, която позволява на съдиите да използват социални медии, стига да внимават за своите етични задължения[142]. В крайна сметка съдът приема, че Фейсбук приятелството на съдия с прокурорски свидетел не налага само по себе си отвода на съдията от делото[143]. Съдът заявява, че макар тази връзка да създава представа за неуместност, тази представа е смекчена от действията на съдията по пълно разкриване на неговите връзки със свидетеля с признанието му, че веднъж е виждал на живо свидетеля и че е бил приятел във Фейсбук с него[144]. Съдът също така посочва факта, че свидетелят е бил 1 от 1500-те приятели на съдията във Фейсбук[145].

  1. Американската юридическа асоциация (АЮА)

АЮА е приела официално становище по употребата от съдиите на мрежи на социални медии през 2013 г.[146] В становището АЮА заявява, че съдиите могат да участват в мрежи на социални медии, но следва в същото това време да се съобразяват с всички относими разпоредби на Кодекса за съдийско поведение[147]. От особено значение за АЮА е съдиите на избягват „всяко поведение, което би подкопало независимостта, интегритета и безпристрастността на съдията или би създало представа за неуместност“[148]. По-нататък АЮА обсъжда и дали съдията може да се свързва в социална медия с адвокат или страна, която има висящ или предстоящ спор пред съда, като приема, че съдията „трябва да оцени такава… връзка, за да прецени дали трябва да разкрие връзката преди или по време на първото явяване на лицето пред съда. В това отношение контекстът е важен“.[149] АЮА на следващо място приема, че съществуването на връзка в социална медия „само по себе си не е индикация за степента или интензитета на отношенията на съдията с дадено лице“[150]. АЮА подчертава значимостта на внимателната преценка на цяло множество от фактори при вземането на решение дали дадена връзка е неуместна, или не[151].

ІV.ПРЕПОРЪКИ

Целта на настоящите бележки е да се представят работещи ръководни насоки за съдиите за това кое представлява неуместно представяне в социална медия. Макар много щати да са приели консултативни становища по този въпрос, тези становища невинаги са ясни или непротиворечиви. Има голямо разнообразие между отделните правопорядъци и АЮА по това дали съдията може да е свързан в сайт социална медия с адвокат, който има или може да има дело за разглеждане пред този съдия. Някои правопорядъци стигат дотам да забраняват всякакви връзки в социални медии с което и да било лице, което би могло да се появи в съда, в който е съдията, дори и със социални работници и длъжностни лица от правоохранителните органи.

            Много правопорядъци, като напр. Флорида, Оклахома и Масачузетс, забраняват на съдиите да се свързват в социални медии с адвокати, които биха могли да се явят пред техния съд. Употребата в тези становища на думите „биха могли“ е проблематична. Как се предполага, че съдията трябва да предвиди кои адвокати биха могли да се явят в съдебната му зала? В нарушение на правилото ли е съдия, който през юни погрешка добавя като приятел във Фейсбук адвокат, който се явява в съдебната зала на съдията следващата година? Как въобще знаем кое би могло да се случи и кой би могъл да се яви в съдебната зала? Правилото поставя твърде голямо бреме върху съдиите и на практика има за резултат забрана съдиите да участват в сайтове социални медии. Проблематичен е и фактът, че Оклахома е избрал да включи социалните работници и длъжностните лица от правоохранителните органи в своята забрана за лица, които съдиите не могат да добавят във Фейсбук. И тук може да бъде невъзможно да се предвидят всички хора, които биха могли да се явят в залата на съдията. Ако следваме тази линия на разсъждение, съдия по семейни дела следва да се въздържа да добавя като приятели, които и да било социални работници в своя съдебен окръг от страх, че те някой ден може да се появят в неговата зала. В допълнение съдиите по семейни дела биха били под забрана да добавят непълнолетни правонарушители, на които те се опитват да помогнат или да наглеждат. Флорида, Оклахома и Масачузетс са въвели правила, които са твърде строги и ненужно ограничават правата и привилегиите на съдиите. Както на съдиите е позволено да имат лични и професионални връзки вън от съдебната зала, така и тези връзки трябва да са позволени във виртуалния форум. Макар тези виртуални връзки да могат да са по-малко ограничени, има редица важни фактори, които трябва да се отчитат, преди съдията да се свърже с някого в сайт социална медия.

Всички хора трябва да внимават при използване на социални медии, както по отношение на това  с кого се сприятеляват или одобряват, така и по отношение на това какво публикуват и с кого споделят информация. Съдиите обаче трябва да полагат специално внимание. Властовата позиция на съдията, способността му за влияние и необходимостта да бъде безпристрастен са важни фактори при преценката му за използването на социални медии за професионални и лични цели.

Уникалното положение на съдията оказва влияние върху неговите действия в сайтове социални медии. Макар и някои щати да поддържат противното, на съдиите следва да бъде позволено да се свързват в сайтове социални медии с адвокати, длъжностни лица от правоохранителните органи и социални работници дори и ако тези лица биха могли някой ден да се явят в тяхната съдебна зала. Да се принуждават съдиите да гадаят кой би могъл някой ден да се яви в съдебната им зала, поставя ненужно бреме върху тях. На съдиите е позволено да имат живот извън своите професионални задължения и следва да им се позволи да се придържат към същите етични задължения, които имат извън виртуалния форум на сайтовете социални медии. Ако, обаче, адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социалният работник в действителност се явят в съдебната зала на съдията по висящо дело, съдията може тогава да предприеме подходящи действия, за да отстрани конфликта, било посредством отвод, уведомяване на страните за връзката или чрез прекратяване на връзката в социалната мрежа с лицето, за което става дума. Съдиите не трябва да бъдат приятели във Фейсбук с адвокати, които имат висящи дела пред тях. Противното несъмнено създава представа за неуместност. Съдията има дълг да изглежда и да остане безпристрастен и това да бъде Фейсбук приятел с адвокат, който има висящо дело пред него, може да попречи в това отношение. Ако една от страните по висящо дело влезе във Фейсбук и види, че съдията е приятел във Фейсбук с противна страна, тогава страната, която е направила това откритие, е много вероятно да мисли, че съдията има нещо, което крие. Откритието може само да доведе страната до това да смята, че съдията може и да не е в състояние да остане безпристрастен и така да наруши съдебните канони. За да се предотврати такова нарушение, ако съдията вече е приятел във Фейсбук с адвокат, социален работник или длъжностно лице от правоохранителните органи, които впоследствие се явяват в неговата съдебна зала, съдията следва да информира и двете страни за обстоятелството и да прекрати връзката с адвоката във Фейсбук. Ако отношенията с адвоката надхвърлят Фейсбук приятелството, съдията следва да обсъди въпроса и за отвод, ако това се изисква.

Освен връзките в социални медии, съдиите не трябва да публикуват мнения, статии или да статуси за висящите пред тях дела или за висящи дела в техния съдебен район. Съдиите имат задължението да изглеждат и да бъдат безпристрастни. Споделяне във Фейсбук на публикация, която коментира висящо дело или статия, обсъждаща висящо дело, би могло да подкопае представата за безпристрастност.

Фейсбук и LinkedIn се различават в много отношения. Фейсбук се разглежда повече като социална мрежа за приятели и семейство, докато LinkedIn е професионална мрежа за работодатели и работници и служители. Тази ключова разлика има значение за поведението, което трябва да се разглежда като допустимо за съдиите в LinkedIn. Тъй като LinkedIn е професионална мрежа, съдиите не следва да бъдат под ограничения по отношение на това, кой може да линква към тях. Хората имат значително повече LinkedIn връзки и може и да не познават своите LinkedIn връзки толкова добре колкото своите Фейсбук приятели. Тези обстоятелства са в полза на правило, според което съдиите може да се свързват в LinkedIn с юристи, длъжностни лица от правоохранителни органи и социални работници, които могат да се явят в тяхната съдебна зала. Създава се по-малка представа за неуместност и по-малка вероятност някой да поставя под съмнение безпристрастността на съдията заради LinkedIn връзка. Уговорката при такова правило е одобряването и препоръчването на лица в LinkedIn. Забранено е на съдиите да използват престижната позиция на съдийската служба, за да влияят неуместно или за да прокарват личните или икономическите интереси на съдията или на другиго[152]. Препоръчвайки в LinkedIn уменията на юрист, съдията използва своята властова позиция, за да подпомага личните и икономически интереси на този юрист. Но съдиите могат да препоръчват юристи в LinkedIn, които са работили за тях, така както могат да пишат препоръчителни писма за свои съдебни помощници.

Това, че две лица в социална медия са свързани, не означава, че те имат някакво близко взаимоотношение. По-младото поколение разглежда Фейсбук в много по-различна светлина от по-старото поколение. Често по-младото поколение добавя като приятел във Фейсбук всекиго, дори и хора, които са срещнали за пет секунди и не биха видели повече. Двадесет и седем процента от потребителите на Фейсбук в диапазона 18-29 години имат повече от 500 приятели във Фейсбук[153]. Макар възрастните потребители да са по-селективни в това кой добавят като приятел, средният брой приятели за възрастните потребители във Фейсбук все още е около 338 приятеля[154]. Вероятността човек да познава всичките си 338 Фейсбук приятеля лично е много ниска. Да бъдеш Фейсбук приятел само по себе си не сочи на близка приятелска връзка и следователно не би трябвало да бъде значим фактор при преценка дали е допустима дадена връзка в социална медия. Отделните правопорядъци следва да преценяват общия сбор от обстоятелства, когато определят позволените връзки в социални медии между съдии, адвокати и други лица, които могат да се явят в съдебната зала на съдията. Относимите обстоятелства най-добре се преценяват през призмата на калифорнийското консултативно становище. Съдията трябва да обсъди тези фактори и да ги претегли, когато решава какви връзки в социални медии са допустими. На първо място, съдията трябва да обсъди естеството на сайта социална медия, в който влиза. Колкото по-лична е страницата, толкова по-голяма е вероятността някоя връзка да създаде представа, че връзката може да бъде и позиция за влияние върху съдията. Вторият фактор, който трябва да се съобрази, е броя приятели на страницата. Колкото повече приятели има съдията на страницата, толкова по-малко вероятно е някой да може да стигне до извод, че даден отделен приятел е в позиция да влияе на съдията. На трето място, съдиите трябва да се опрат на своята практика, за да определят кого да включат. Колкото по отворена е страницата, толкова по-малко вероятно е да се създаде впечатление, че който и да отделен член е в специално положение за влияние върху съдията. Последният фактор, който трябва да се обсъди, е колко често адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социален работник се явява пред съдията. Ако вероятността адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социален работник да се яви в действителност пред съдията е малка, тогава е по-вероятно да бъде допустимо свързването.

С непрестанното разрастване на социалните медии постоянно ще се разширява и това, което е допустимо за съдията при използване на социалните медии. Най-добрият съвет за съдиите, които избират да използват социални медии, е да се уверят, че се придържат към Съдийските канони и към Кодекса за съдийско поведение. Ако се повдига въпрос дали връзка в социална медия е уместна или възникне въпрос за отвод, съдията трябва да разкрие връзката на страните в процеса и да ги остави да решат какво смятат за приемливо. Друг съвет за съдиите е да имат различни акаунти в социалните мрежи, един за професионална употреба и един за лична. Така съдиите ще могат да нагласят настройките за поверителност на всеки отделен акаунт, за да гарантират, че определени хора, с които са свързани, могат да виждат само определени неща. Надеждата е, че с все по-нарастващото разбиране на социалните медии, правопорядъците ще могат да постигнат съгласие по въпроса за допустимата употреба от съдията на сайтовете социални медии. Засега съдиите трябва да се придържат към консултативните становища и към съдебната практика в своите правопорядъци.

Бележки под линия:

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch’s Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

[1] Karen Salaz et al., New Media and the Courts: The Current Status and a Look at the Future, 28 (2010)

[2] Навсякъде в статията ще бъде използвано понятието „приятел“. „Приятел“ в смисъла на Фейсбук се отнася до виртуални онлайн връзки на две лица чрез сайта.

[3] Dan Noyes, The Top 20 Valuable Facebook Statistics, Zephoria Internet Marketing Solutions (10 февруари 2015 г.), https://zephoria.com/top-15-valuable-facebook-statistics.

[4] Cooper Smith, 7 Statistics About Facebook Users That Reveal Why It’s Such A Powerful Marketing Platform, Business Insider (13 ноември 2015 г.), http://www.businessinsider.com/a-primer-on-facebook-demographics-2013-10.

[5] Salaz et al., бел. № 1 по-горе, с. 66.

[6] Allison Shields, Blogging and Social Media, American Bar Association (2014), https://www.americanbar.org/publications/techreport/2016/social_media_blogging.html.

[7] Id.

[8] Leora Maccabee, Facebook 101: why lawyers should be on Facebook, Lawyerist (23 април 2009 г.), https://lawyerist.com/1970/facebook-101-why-lawyers-should-be-on-facebook/

[9] Kurt Wagner, LinkedIn Hits 300 Million Users Amid Mobile Push, Mashable (18 април 2014 г.), http://mashable.com/2014/04/18/linkedin-300-million-users/

[10] Allison Shields, Blogging and Social Media, American Bar Association (2014), https://www.americanbar.org/publications/techreport/2016/social_media_blogging.html.

[11] Salaz et al., бел. № 1 по-горе, с. 29.

[12] Първостепенни връзки са тези, с които сте директно свързани. Второстепенни връзки биха били тези, с които не сте персонално свързан, но които са свързани с някои от вашите първостепенни връзки.

[13] Можете да одобрите уменията на първостепенна връзка в LinkedIn, като посетите страницата на тази връзка и натиснете „одобрявам“ (“endorse”) и изберете конкретните умения, които са посочени от лицето, които да одобрите. След като веднъж одобрите едно умение, името и профилната Ви снимка ще се появяват редом с всеки друг, който е одобрил това конкретно умение в секцията „Умения“ на другото лице.

[14] Основната страница на LinkedIn функционира по много сходен начин с потока новини във Фейсбук, като позволява на потребителите да виждат дейността на своите връзки в сайта. Тази дейност включва неща като актуализиране на данни за нова работа, постването на статия или мнение, добавянето на резюме и смяна на профилна снимка. Дейността на потребителите е видима за всичките им първостепенни връзки.

[15] LinkedIn позволява на другите да видят кой е разглеждал профила им, освен ако разглеждащият е променил нарочно настройките за поверителност така че да бъде анонимен.

[16] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 1 (2011).

[17] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.2 (2011).

[18] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.3 (2011).

[19] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 2 (2011).

[20] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.2 (2011).

[21] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.4 (c) (2011).

[22] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.9 (2011).

[23] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.10 (2011).

[24] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.11 (2011).

[25] Id.

[26] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (b) (2011).

[27] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 3 (2011).

[28] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (b) (2011).

[29] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (c) (2011).

[30] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (d) (2011).

[31] Fla. Sup. Ct., Ethics Advisory Comm., Op. 2009-20 (ноември 2009).

[32] Id.

[33] Id.

[34] Fla. Model Code of Judicial Conduct Canon 2 (B).

[35] Id.

[36] Id.

[37] Mass. Comm. On Judicial Ethics, Op. 2011-6 (28 декември 2011).

[38] Id.

[39] Id.

[40] Okla. Judicial Ethics Advisory Panel Op. 2011-3 (6 юли 2011).

[41] Id.

[42] Id.

[43] Judicial Ethics Opinion 2011-3 OK JUD ETH, § 8.

[44] Id, § 9.

[45] Id, § 10.

[46] Cal. Judges Ass’n Judicial Ethics Committee, Op. 66 (2011 г.), 11.

[47] Id.

[48] Id., 7

[49] Id., 8

[50] Id.

[51] Id.

[52] Id.

[53] Id.

[54] Id.

[55] Id.

[56] Id., 7

[57] Id.

[58] Вж. Ariz. Sup. Ct. Judicial Ethics Advisory Comm. Op. 14-01 (2014).

[59] Id., 2.

[60] Id.

[61] Id., 4.

[62] Id.

[63] Id., .5

[64] Id.

[65] Id.

[66] Id.

[67] Id.

[68] Utah Advisory Comm. Informal Op. 12-01 (31 август 2012 г.).

[69] Id.

[70] Id.

[71] Id.

[72] Id.

[73] Id.

[74] Id.

[75] Id.

[76] Id.

[77] Id.

[78] Id.

[79] Id.

[80] Id.

[81] Id.

[82] Id.

[83] Id.

[84] Youkers v. State, 400 S.W.3d 200, 203 (Tex. Ct. App. 2013).

[85] Graham Watson, Dallas-area judge receives a reprimand for mocking Johnny Manziel’s speeding ticket, YAHOO! SPORTS (21 януари 2013 г.), https://sports.yahoo.com/blogs/ncaaf-dr-saturday/dallas-area-judge-receives-reprimand-mocking-johnny-manziel-205653435–ncaaf.html (последно посетен на 7 май 2015 г.).

[86] Id.

[87] Paul Myerberg, Texas judge posts on Facebook about Manziel’s speeding ticket, USA TODAY SPORTS (17 януари 2013 г.), http://www.usatoday.com/story/gameon/2013/01/17/judge-texas-manziel- Ticketfacebook / 1842877 / (последно посетен 7 май 2015 г.).

[88] David Kravets, Texas admonishes judge for posting Facebook updates about her trials, ARS TECHNICA (27 април 2015 г.), http://arstechnica.com/techpolicy/2015/04/27/texas-admonishes-judge-for-posting-facebook -updates-abouther-trials / (последно посетен на 7 май 2015 г.).

[89] Id.

[90] Id.

[91] Id.

[92] Id.

[93] Id.

[94] Id.

[95] Id.

[96] Id.

[97] Debra Cassens Weiss, Judge Reprimanded for Freinding Lawyer and Googling Litigant, ABA JOURNAL (1 юни 2009 г.), http://www.abajournal.com/news/article/judge_reprimanded_for_friending_lawyer _and_googling_litigant / (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[98] Id.

[99] Domville v. State, 103 So. 3d 184, 186 (Fla. Dist. Ct. App. 2012).

[100]  Chace v. Loisel, No. 5D13-4449, 2014 Fla. App. LEXIS 750, at *1 (Fla. Dist. Ct. App. 2014).

[101] Id.,4

[102] Id.

[103] Id.,6

[104] Id.,5

[105] Id.,6

[106] Md. Judicial Ethics Advisory Op. 2012-07 (12 юни 2012 г.).

[107] Id.

[108] Id.

[109] Id.

[110] NY Advisory Comm. on Judicial Ethics Op. 08-176 (29 януари 2009 г.).

[111] Id.

[112] Id.

[113] NY Advisory Comm. on Judicial Ethics Op. 13-39 (28 май 2013 г.).

[114] Id.

[115] Id.

[116] Id.

[117] Ethics Comm. of Ky. Judiciary Op. JE-119 (20 януари 2010 г.).

[118] Id.

[119] Id.

[120] Id.

[121] Debra Cassens Weiss, Offended by victim-impact statement, judge comments on Facebook; is it an ethics violation?, ABA JOURNAL (13 април 2015 г.), http://www.abajournal.com/news/article/offended_by_victim_impact_statement_ju dge_comments_on_facebook_is_it_an_eth /? Utm_medium = имейл & utm_campaign = weekly_email & utm_source = maestro & job_id = 150416AX ).

[122] Id.

[123] Id.

[124] Id.

[125] Id.

[126] Id.

[127] Ethics Comm. of Ky. Judiciary Op. JE-119 (20 януари 2010 г.).

[128] Id.

[129] Weiss, вж. бел. 121

[130] Sup. Ct. of Ohio, Bd. Of Comm’rs on Grievances & Discipline Op. 2010-7 (Dec. 3 2010).

[131] Id.

[132] S.C. Advisory Comm. On Standards of Judicial Conduct Op. 17-2009 (October 2009).

[133] Id.

[134] Debra Cassens Weiss, Ga. Judge Resigns After Questions Raised About Facebook Contacts, ABA Journal (7 януари 2010 г.), http://www.abajournal.com/news/article/ga._judge_resigns_after_questions_raised_about_

facebook_contacts/ (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[135] Id.

[136] Id.

[137] Id.

[138] Id.

[139] State v. Madden, No. M2012-02473-CCA-R3-CD, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 2008, at. *2-3 (Tenn. Crim. App. 11 март 2014 г.)

[140] State v. Cannon, 254 S.W.3d. 287, 308 (Tenn. 2008).

[141] State, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 208, at. *31.

[142] Tenn. Judicial Ethics Op. 12-01 (23 октомври 2012 г.)

[143] State, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 208, at. *37-38.

[144] Id.

[145] Id.

[146] ABA Formal Op. 462 (21 февруари 2013 г.)

[147] Id.

[148] Id.

[149] Id.

[150] Id.

[151] Id.

[152] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.3 (2011).

[153] Aaron Smith, 6 new facts about Facebook. Pew Research Center (3 февруари 2014 г.), http://www.pewresearch.org/fact-tank/2014/02/03/6-new-facts-about-facebook/ (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[154] Id.

Обсъждане на промени в структурния и функционален модел на прокуратурата

На 19 януари 2017 внесохме във ВСС предложение за обсъждане на публичната част на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата на Република България. Предложихме мерки, които съответстват на препоръките, отправени от европейските прокурори. В заседанието на 19 януари разглеждането на предложението беше отложено до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието. Измина повече от половин година от публичното оповестяване на анализа и препоръките. Считаме, че публичната професионална дискусия на анализа на службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК е повече от наложителна, поради което сезираме пленума на ВСС за обсъждане на важния въпрос за необходимите структурни и функционални промени в дейността на прокуратурата. 

Публикувам текста на предложението: 

На основание чл. 23, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, предлагаме в дневния ред за заседанието на Пленума на ВСС на 6 юли 2017 година  да се разгледа следната тема:

„Обсъждане на обобщението (публичната част) на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК и набелязване на мерки на база на отправените препоръки.”

Съображенията да предложим обсъждане на посочената по-горе тема са следните:

За заседанието на пленума на ВСС, проведено на 19 януари 2017 г., внесохме за разглеждане препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, както и предложихме конкретни мерки. Пленумът на ВСС отложи разглеждането на нашето предложение до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието.

В дневния ред за заседанието на пленума на ВСС на 29 юни 2017 беше внесено писмо от Министерство на правосъдието с проект на пътна карта по мярка 13 от плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост.

Поради прекъсване на заседанието на 29 юни 2017 г. точка 39 не беше разгледана. Затова предлагаме съвместно обсъждане проекта за решение по точка 39 с нашето предложение от 19 януари 2017 г.

Предлагаме на вниманието на пленума на ВСС мотивите за нашите предложения и тяхното съдържание с корекции в предложените мерки, предвид новонастъпилите обстоятелства:

Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК осъществи през 2016 г. техническа помощ по искане на българските власти. Предметът на помощта е насочен към извършване на независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост, като се отправят и конкретни препоръки. На 20.12.2016 г. Министерство на правосъдието публикува на сайта си резюме на доклада. Отправените съвети (препоръки) от екипа проверяващи прокурори са отправени към прокуратурата, както и към други държавни органи, имащи съответна компетентност, включително и ВСС.

Препоръките, отразени в резюмето на доклада, съдържат различни аспекти от структурата и функционирането на прокуратурата в България, нейната независимост и отчетност: промяна в структурата на прокуратурата; създаване на нови процедури и механизми за отчетност, прозрачност и надзор над дейността на главния прокурор и на прокуратурата, включително относно наказателното преследване на ръководителя на държавното обвинение; структуриран парламентарен надзор върху прокуратурата, включително и чрез формиране на специална парламентарна комисия за наблюдение дейността на държавното обвинение; подобряване на ефективността в дейността на прокуратурата чрез усъвършенстване на начина на ръководство на разследването и ясното определяне на отговорността на наблюдаващия прокурор, в това число и чрез поемане на отговорност за конкретни разследвания от административните ръководители в прокуратурата, както и от главния прокурор; приемане и прилагане в практиката на ефективни правила за оценка (атестиране) на работата на прокурорите, чрез въвличане на участието/отговорността на административните ръководители и на база на ефективността от работата по прокурорските преписки и досъдебни производства; създаване на прозрачни и публични механизми за отчетност на прокуратурата и главния прокурор с включване на външни за системата независими експерти, в това число чуждестранни експерти и опитни, авторитетни бивши съдии; промяна в начина на инспектиране на прокуратурата, като се акцентира на качеството и ефективността на разследването; съобразяване на дейността на прокуратурата с констатираната в десетки решения на ЕСПЧ неефективност при разследванията; целенасочена обучителна дейност и предвиждане на задължителни обучения по отношение на прокурорите по практиката на ЕСПЧ и по спецификата на разследванията на корупционни престъпления и международното сътрудничество по наказателни дела;  промени в наказателно-процесуалното законодателство, касаещи съдебния контрол върху дейността на прокуратурата, както и относно някои от институтите на наказателния процес; промени в начина на заплащане и принципите за определяне на възнагражденията на прокурорите; промяна в съдебната карта, касаеща териториалната структурата на прокуратурата, включително структурата на военните прокуратури; особен фокус върху неефективността на прокуратурата в разследванията за корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности, включително създаване на нови органи за наказателно преследване на този вид престъпност.

Изпълнението на препоръките от доклада на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК предполага провеждане на обсъждания и вземане на решения, включени в правомощията на органи, част от структурата на трите власти – законодателни промени, които са от компетентността на Народното събрание и в инициативата на министъра на правосъдието; специфични административно-организационни мерки, които следва да бъдат предприети от ВСС и прокуратурата.

Пленумът на ВСС разполага с правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗСВ, които пряко се отнасят до изпълнение на част от препоръките, като: обучението на прокурорите и административните ръководители; промяна в механизма за определяне на възнагражденията им; определяне на структурата и обхвата на годишните доклади за дейността на главния прокурор и прокуратурата; промяна в териториалната структура на прокуратурата; информационните технологии в прокуратурата и вътрешния обмен на информация и комуникационната политика. Друга част от препоръките се отнасят до правомощия, които са от кръга на компетентността на прокурорската и на съдийската колегии на ВСС и те основно са свързани с атестирането, кадровите и дисциплинарни въпроси и следва да се обсъдят отделно по колегии. Важна част от препоръките касаят дейността на ИВСС. Те също следва да бъдат предмет на специално професионално обсъждане.

В анализа се съдържат и препоръки, имащи отношение към съдържанието на годишните доклади на прокуратурата, чиято структура се определя с решение на Пленума на ВСС.

Предлагаме да се проведе дискусия по всички посочени по-горе въпроси, анализирани в доклада, като в резултат на обсъжданията се формулират и проекти за решения относно: структурата и обхвата на докладите по т. 11 и т. 12 от чл. 30, ал. 1 ЗСВ; предвиждане на програма за задължителни обучения, за което да се предвиди бюджет и ресурси в полза на НИП; формулиране на становище от ВСС относно необходимостта и насоките за преосмисляне на модела на прокуратурата, на база на проведена широка професионална дискусия, с оглед бъдещи законодателни промени в това отношение.

По изложените съображения предлагаме Пленума на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

   ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

      Р  Е  Ш  И:

1. В структурата на годишния доклад на главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата по чл. 84, т. 16 от КРБ, да се предвидят раздели, в които:

а) да се определят стратегическите цели на всяко от структурните звена в прокуратурата и нейния административен ръководител, и механизъм за контрол и отчитане степента на постигане на целите;

б) да съдържа анализ на причините за значителния брой прекратени досъдебни  производства за корупционни престъпления, както и набелязване на мерки за преодоляване на проблема и проследяване на тяхното изпълнение;

2. В годишния доклад за дейността на ВСС да се съдържа информация за размера на събраните суми по постановени наказания конфискация, глоба, както и на събраните суми по присъдени в полза на прокуратурата и съда разноски по наказателни дела;

3. Пленумът на ВСС да приеме правила за изслушване и приемане на годишните доклади по чл. 30, ал. 2, т. 11 от ЗСВ, с оглед прилагане на новите разпоредби на чл. 114, ал. 4, чл. 122, ал. 3 и чл. 138а, ал. 3 от ЗСВ;

4. Предлага на директора на НИП да подготви цялостен план за задължителни обучения на прокурори по практиката на ЕСПЧ и за разследване на корупционни престъпления и организирана престъпност;

5. Комисията по професионална квалификация и информационни технологии към пленума на ВСС да представи информация относно степента на свързаност на органите на съдебната власт с ядрото на ЕИСПП;

6. Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС да организира професионално обсъждане на предложенията в резюмето на доклада, касаещи законодателни инициативи за промяна в структурата и функционирането на прокуратурата.

7. Да се проведе обсъждане на доклада за прокуратурата относно делата за корупция, водени от ПРБ през периода 01.03.2013 г. – 01.03.2016 г. и да се набележат мерки – организационни, предложения за законодателни промени и др.

8. Предлага на министъра на правосъдието мерките по т. 1 – т. 7 от решението да бъдат включени в Плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост. Отговорни институции по посочените мерки са: ВСС, ПРБ и НИП, а срокът за изпълнение е месец септември 2017 г.

С уважение:

Калин Калпакчиев – член на ВСС

Соня Найденова – член на ВСС

 

Решение на проблема с натовареността на софийските съдилища

Публикувам предложения за изменения на ГПК, Закона за енергетиката и Закона за водите, които са резултат от дейността на работна група, включваща съдии от ВКС, САС, СГС и СРС. Целите на идеите за законодателни изменения са в няколко насоки – да се регулира чрез правилата за подсъдността концентрацията на дела само в софийските съдилища, а с предлаганото изменение в Закона за енергетика и Закона за водите да се въведе нов вид рекламационна извънсъдебна процедура. Този вид процедури могат да доведат до намаляване на броя на новообразуваните граждански дела и да предотвратят възможността техният брой неограничено да нараства, поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието. Предложенията за законодателни изменения бяха изпратени на министъра на правосъдието още през месец март 2017 г. с решение на съдийската колегия на ВСС. Настояваме за бързото обсъждане и разглеждане на предложенията и за приоритетното им включване в законодателната програма на правителството. Съдиите от работната група считат, че чрез промяна в правилата за подсъдността и въвеждането на извънсъдебни рекламационни процедури ще се намали съсредоточаването на граждански  дела в софийските съдилища, а и ще се постигне по-добро и ефективно правосъдие.

Публикувам два текста –  предложенията за изменение в ГПК, ЗЕ и ЗВ и протокол от заседанието на комисията по натовареност и работната група на съдиите. Същите документи може да намерите на сайта на ВСС – http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/16/%20промени%20-%20всичко1-0.pdf

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ В ГРАЖДАНСКО – ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

 Предлаганите изменения в процесуалния закон целят постигането на приблизително равномерно разпределение между съдилищата в страната на граждански дела, които към настоящия момент са съсредоточени в съдилищата в гр. София. Предложенията за законодателни промени в Закона за енергетиката и Закона за водите са насочени към разтоварване органите на съдебна власт чрез предвиждане на извънсъдебно разрешаване на спорове, което да е в интерес и на двете страни по правоотношението.

  1. Промени в разпоредбата на чл. 115 ГПК.

Сегашна редакция на чл. 115 ГПК: Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

Предложение за законодателно изменение на чл. 115 ГПК:

– създаване на нова ал. 2: Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния му адрес или седалище, или по местонастъпването на застрахователното събитие.

– създаване на нова ал. 3: Иск относно регресно застрахователно отношение се предявява по местонастъпване на застрахователното събитие.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 115 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК“.

Мотиви за предлаганото изменение: Предлагането изменение на чл. 115 ГПК с включването на ал. 2 на същата разпоредба би довело до по–равномерно разпределение между съдилищата в страната на делата, имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента, както и регресния иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя на деликвента. Тези две групи дела са съсредоточени предимно в гр. София, доколкото седалището на застрахователя – ответник по тях е именно в този град. Основен предмет на доказване и по двете групи дела са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, което означава, че доказването е съсредоточено върху установяване на факти от действителността, случили се на мястото на настъпване на произшествието. Когато това място не съвпада с територията на гр. София последното предполага събиране по делото на доказателствени средства, намиращи се на територията на цялата страна. В тези случаи процесът на доказване по делото е свързан: с пътувания на свидетели от цялата страна за разпит пред съда в гр. София; с изслушване на заключения на вещи лица, често работещи върху писмени доказателства, намиращи се в досъдебното производство или съдебно наказателно производство, водени на територия извън гр. София, за което е нужно и изискването за прилагане на тези производства от различни органи от цялата страна; с пътувания на пострадалите от произшествието лица, нерядко тежко увредени, до гр. София за извършване на лични прегледи за целите на изготвяне на медицински експертизи по делото. Така дела за обезщетения за вреди от застрахователни събития, водени предимно в съдилищата в гр. София са дела, по които почти целият процес по доказване е съсредоточен в събиране на доказателства, намиращи се извън територията на гр. София, нямащи житейска фактическа връзка с територията на този град. Единствената причина за подсъдност на делото пред софийските съдилища е, че адресът на управление на застрахователя се намира на територията на столицата, като единственият факт на доказване, който по някакъв начин е свързан със застрахователя, е този на застрахователно правоотношение между деликвента и ответника (при пряк иск на увреденото лице), респ. между пострадалото лице и ищеца (при регресен иск на застраховател срещу застраховател), който факт се установява само с писмени доказателства (поради изискване за писмена форма за действителност на застрахователния договор). Това, че целият процес на доказване е изнесен извън съдебния район на софийските съдилища води до: житейска неоправданост тези дела да бъдат водени пред съд, на чиято територия не се намират доказателствените средства, които следва да бъдат осигурени; обективната забава при разглеждането и приключване на делата, поради нуждата от събиране на доказателствата от цялата страна; разходване на финансов ресурс на страните или на съдебния бюджет (при освобождаването на страна от задължение за плащане на държавна такса и разноски, вкл. по силата на закона – най–вече по реда на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК) за заплащане на пътни разходи на свидетели или на самите страни. Събирането на доказателства по делегация не преодолява горните проблеми, тъй като от една страна последното не допринася за по–бързото разглеждане на делото и дори забавя процеса, а от друга – поради това, че целият фактически състав на вземането, предмет на иска, е установяван от съда по делегация, съдът, пред който делото е висящо, не провежда процес по доказване, което силно засяга принципа на непосредственост – фактически решението на съда почива изцяло на доказателства, събрани от друг съд.

  1. Промени в разпоредбата на чл. 108 ГПК.

 Сегашна редакция на чл. 108 ГПК:

ал. 1: Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

ал. 2: Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чиито район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина искът се предявява пред надлежния съд в София.

Предложение за законодателно изменение на чл. 108 ГПК:

ал. 1: Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

ал. 2: Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чиито район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина искът се предявява пред надлежния съд в София.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 108, ал. 2 ГПК“.

 Мотиви за предлаганото изменение: В случай, че двете страни по правоотношението са договаряли или осъществявали дейност на територията на поделението и там се намират по–голяма част от доказателствата за установяване на обстоятелствата – предмет на доказване, е редно и житейски логично искът да се предяви по мястото на клона, респ. по мястото на възникване на правоотношението. Такова законодателно изменение ще преодолее случаите на често релевиране на възражение за местна неподсъдност на делото, правено при искове срещу поделения на държавни учреждения, обусловено от обстоятелството, че не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити и не притежават процесуална правосубектност.

 Промени в разпоредбата на чл. 113 ГПК.

 Сегашна редакция на чл. 113 ГПК: Искът на потребител може да се предяви и по неговия настоящ или постоянен адрес.

 Предложение за законодателно изменение на чл. 113 ГПК:

Иск от или срещу потребител се предявява пред съда по неговия постоянен или настоящ адрес, респ. седалище и адрес на управление на дейността или по местоизпълнение на услугата.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 113 ГПК“.

Мотиви за предлаганото изменение: Сегашната редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК обхваща само случаите на предявени от потребители искове – физически лица. С предлагането изменение разпоредбата ще намери приложение и по отношение на потребителите – юридически лица, каквито КЗ, ЗЕ и др. признава за потребители. Отделно, с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по–слабия субект в спорното правоотношение – потребителят, за водене на дела за защита на потребителски права. И тук важат изложените съображения, че доказателствените средства са съсредоточени по мястото на доставяне на услугата, което оправдава воденето на дела по местонахождение на доказателствата.

  1. Промени в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ГПК.

 Сегашна редакция на чл. 119, ал. 2 ГПК: Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.

 Предложение за законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: Възражението за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 109, чл. 113, ал. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първа инстанция.

  1. Промени в Закона за енергетиката и Закона за водите.

 Предложения за законодателни изменения:

Закон за енергетиката – нова Глава 12А „Извънсъдебно разрешаване на спорове“

  • Потребителят на енергийни услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на енергийна услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.
  • Потребителят на енергийни услуги има право да иска от доставчика на енергийни услуги отписване на начислени суми за стойност на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
  • Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред доставчика на енергийни услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.
  • Потребителят на енергийни услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимост на сумите пред съд само ако доставчикът на енергийни услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

Закон за водите – Глава 11а, нов Раздел VI – чл. 198ц

  • Потребителят на В и К услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на В и К услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.
  • Потребителят на В и К услуги има право да иска от оператора на В и К услуги отписване на начислени суми за стойност на В и К услуги и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
  • Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред оператора на В и К услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.
  • Потребителят на В и К услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимостта на сумите пред съд само ако операторът на В и К услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

Мотиви за предлаганите изменения: С предлаганото изменение в Закона за енергетика и Закона за водите ще се въведе нов вид рекламационна извънсъдебна процедура /сходна на тази, предвидена в чл.288, ал.11 КЗ /отм./, при която всеки потребител на енергийни услуги ще може да подаде  заявление до съответното дружество – доставчик на енергийни услуги, с което да се позове на изтекла погасителна давност за определени задължения с искане същите да бъдат заличени от неговата партида, с което и дружеството да се откаже от погасените по давност вземания и да не ги претендира за в бъдеще или да претендира свои вземания от доставчика. Доставчикът на енергийни услуги ще е задължен в двумесечен срок от заявлението да се произнесе по подаденото заявление, като, ако са налице предпоставките за това, да уважи същото (изцяло или частично). Ако съответното дружество – доставчик на енергийни услуги счита, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата /изцяло или частично/, то следва да се произнесе с мотивиран отказ в същия срок. Само при наличието на отказ или липса на произнасяне от доставчика на енергийни услуги в определения законов срок, потребителят ще може да предяви иск в защита на правото, което претендира.

Предлаганата промяна ще е в изключителен интерес както за потребителите на енергийни услуги, така и за самите доставчици на услугата. Със същата ще се въведе възможност извънсъдебно да се установи наличието или липсата на правен спор за съществуването на определени вземания, най-често свързани с възражение за изтекла погасителна давност.

Потребителите ще могат извънсъдебно, без нуждата от извършването на никакви разноски, да се позоват на изтекла погасителна давност за свои задължения, като по този начин същите бъдат заличени от тяхната партида и съответно няма да бъдат претендирани повече от тях или да претендират вземане от доставчика, което той не оспорва. С предлаганата промяна ще се избегне нуждата на потребителите на енергийни услуги да завеждат граждански дела за установяване недължимостта на сумите или доказване на претендираното вземане, което е свързано с извършването на значителни разноски – заплащане на държавна такса, обикновено и на адвокатско възнаграждение. В допълнение, едно гражданско дело продължава обикновено продължително време /често и повече от една година/, докато предлаганата извънсъдебна процедура ще е с продължителност максимум два месеца.

Промяната ще е в интерес и на дружествата – доставчици на енергийни услуги. С предвидената промяна потребителите ще са задължени да се позоват на претендирано вземане или изтекла погасителна давност първо извънсъдебно, като по този начин ще се избегне предявяването на искове срещу дружествата, които биват уважавани, съотв. дружествата биват осъждани да заплатят всички сторени по делото разноски. В резултат срещу дружествата биват издавани изпълнителни листа за присъдените в полза на потребителите съдебни разноски, въз основа на които се образуват множество изпълнителни дела, по които на дружествата се начисляват допълнителни разноски /за такси в изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение/. С предвидената промяна на практика ще се предотврати завеждането на хиляди искови и изпълнителни  дела, по които доставчиците на енергийни услуги заплащат всички разноски, които общо са в много голям размер без на практика да е налице правен спор между страните, който да обосновава извършването на тези разноски.

Предложената промяна ще е в интерес и на правораздаването. Както вече бе посочено, броят на предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги е значителен и се увеличава непрекъснато. Особено голям е броят на делата, заведени от потребители срещу „Топлофикация София” ЕАД, които се разглеждат в Софийски районен съд. През 2015 г. в Софийски районен съд се наблюдава много сериозно увеличение на броя на новообразуваните граждански дела, поради което и с оглед перспектива предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги да се увеличават, е напълно възможно да се стигне до допълнително затрудняване функционирането на Софийски районен съд с оглед неговата свръхнатовареност и понастоящем, както и до допълнително забавяне на правораздаването. Следва да се посочи, че всяко гражданско дело е свързано с извършването на разноски, които обичайно многократно надвишават дължимата държавна такса и съответно се поемат от бюджета на съдебната власт (при освобождаване на ищците). С предлаганата промяна ще се намали броят на новообразуваните граждански дела и ще се предотврати възможността техният брой неограничено да нараства поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието.

 

ПРОТОКОЛ

от работна среща на членове на Висшия съдебен съвет и магистрати в изпълнение на решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол  № 28/13.12.2016 г., т. 54  за изготвяне на предложения за законодателни промени във връзка с подсъдността на делата, разглеждани от районните съдилища

            На 03.02, 17.02. и 08.03. 2017 г. бяха проведени работни срещи на членове на Висшия съдебен съвет и магистрати в изпълнение на решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 28/13.12.2016 г., т. 54 за изготвяне на предложения за законодателни промени във връзка с подсъдността на делата, разглеждани от районните съдилища, в сградата на ВСС.

В срещите участваха:

  1. Калин Калпакчиев – председател на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към СК на ВСС
  2. Юлиана Колева – член на ВСС
  3. Галина Карагьозова – член на ВСС
  4. Камен Иванов – член на ВСС
  5. Соня Найденова – член на ВСС
  6. Милка Итова – член на ВСС
  7. Мария Кузманова – член на ВСС
  8. Лозан Панов – председател на ВКС
  9. Красимир Влахов – зам.-председател на Върховния касационен съд
  10. Владимир Йорданов – съдия във Върховния касационен съд, ГК, 1-во ГО
  11. Лада Паунова – съдия във Върховния касационен съд
  12. Аглика Адамова – съдия във Върховния административен съд
  13. Даниела Дончева – председател на Апелативен съд-София
  14. Биляна Балинова – зам.-председател на Софийски градски съд
  15. Валерия Братоева – съдия в Софийски градски съд, ТО
  16. Гергана Лазарова – съдия в Софийски районен съд, НО
  17. Райна Мартинова – съдия в Софийски районен съд
  18. Цветелина Кържева – съдия в Софийски районен съд
  19. Радослава Качерилска – съдия в Софийски районен съд
  20. Марина Манолова – съдия в Софийски районен съд

            Срещата на работната група премина при следния дневен ред:

  1. Обсъждане на подсъдността на делата, разглеждани от районните съдилища, в изпълнение на решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 28/13.12.2016 г., т. 54.

* * * * * * *

 След проведени дискусии и обсъждания по направените писмени предложения,

 РАБОТНАТА ГРУПА

РЕШИ:

 По направените предложения в Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, както следва:

 Предложение за законодателно изменение на чл. 108, ал. 1 ГПК:

Чл.108. (1) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. – приема направеното предложение.

(2) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите на чл. 109 и чл. 110. Когато то е възникнало в чужбина искът се предявява пред надлежния съд в София. – приема направеното предложение.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 108, ал. 2 ГПК“.

 Предложение за законодателно изменение на чл. 113 ГПК:

Чл. 113. Иск от или срещу потребител се предявява пред неговия постоянен или настоящ адрес, респ. седалище и адрес на управление на дейността или по местоизпълнение на услугата – приема направеното предложение.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 108 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 113 ГПК“.

Предложение за създаване на нова ал. 2  и нова ал. 3 на чл. 115 ГПК:

създаване на нова ал. 2:

Чл. 115. (2)  Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния му адрес или седалище, или по местонастъпването на застрахователното събитие.

Изменя текста на предложената ал.2 така: Прекият иск на увредено лице, спрямо който застрахователят е отговорен, се предявява по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпването на застрахователното събитие – приема направеното предложение.

създаване на нова ал. 3:

Чл. 115. (3) Иск относно регресно застрахователно отношение се предявява по местонастъпване на застрахователното събитие. – приема направеното предложение.

Едновременно с предложението за изменение на чл. 115 ГПК следва да се предвиди и законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: вместо само „по местонахождение на недвижимия имот“ да се посочи „в случаите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК“.

Предложение за законодателно изменение на чл. 119, ал. 2 ГПК: Чл. 119.  (2) Възражението за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 109, чл. 113, ал. 115, ал. 2 и ал. 3 ГПК може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. – приема направеното предложение.

МОТИВИ по направените предложения за изменение и допълнение на чл. 108, 113, 115 и 119 ГПК:

В случай, че двете страни по правоотношението са договаряли или осъществявали дейност на територията на поделението и там се намират по-голяма част от доказателствата за установяване на обстоятелствата – предмет на доказване, е редно и житейски логично искът да се предяви по мястото на клона, респ. по мястото на възникване на правоотношението. Такова законодателно изменение ще преодолее случаите на често релевиране на възражение за местна неподсъдност на делото, правено при искове срещу поделения на държавни учреждения, обусловено от обстоятелството, че не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити и не притежават процесуална правосубектност.

Сегашната редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК обхваща само случаите на предявени от потребители искове – физически лица. С предлаганото изменение разпоредбата ще намери приложение и по отношение на потребителите – юридически лица, каквито КЗ, ЗЕ и др. признава за потребители. Отделно, с предвиждането на задължителна подсъдност по постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се гарантирало ограничаване на разходите на икономически по–слабия субект в спорното правоотношение – потребителят, за водене на дела за защита на потребителски права. И тук важат изложените съображения, че доказателствените средства са съсредоточени по мястото на доставяне на услугата, което оправдава воденето на дела по местонахождение на доказателствата.

Предлаганото изменение на чл. 115 ГПК с включването на ал. 2 на същата разпоредба би довело до по–равномерно разпределение между съдилищата в страната на делата, имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента, както и регресния иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя на деликвента. Тези две групи дела са съсредоточени предимно в гр. София, доколкото седалището на застрахователя – ответник по тях, е именно в този град. Основен предмет на доказване и по двете групи дела са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, което означава, че доказването е съсредоточено върху установяване на факти от действителността, случили се на мястото на настъпване на произшествието. Когато това място не съвпада с територията на гр. София последното предполага събиране по делото на доказателствени средства, намиращи се на територията на цялата страна. В тези случаи процесът на доказване по делото е свързан: с пътувания на свидетели от цялата страна за разпит пред съда в гр. София; с изслушване на заключения на вещи лица, често работещи върху писмени доказателства, намиращи се в досъдебното производство или съдебно наказателно производство, водени на територия извън гр. София, за което е нужно и изискването за прилагане на тези производства от различни органи от цялата страна; с пътувания на пострадалите от произшествието лица, нерядко тежко увредени, до гр. София за извършване на лични прегледи за целите на изготвяне на медицински експертизи по делото. Така дела за обезщетения за вреди от застрахователни събития, водени предимно в съдилищата в гр. София са дела, по които почти целият процес по доказване е съсредоточен в събиране на доказателства, намиращи се извън територията на гр. София, нямащи житейска фактическа връзка с територията на този град. Единствената причина за подсъдност на делото пред софийските съдилища е, че адресът на управление на застрахователя се намира на територията на столицата, като единственият факт на доказване, който по някакъв начин е свързан със застрахователя, е този на застрахователно правоотношение между деликвента и ответника (при пряк иск на увреденото лице), респ. между пострадалото лице и ищеца (при регресен иск на застраховател срещу застраховател), който факт се установява само с писмени доказателства (поради изискване за писмена форма за действителност на застрахователния договор). Това, че целият процес на доказване е изнесен извън съдебния район на софийските съдилища води до: житейска неоправданост тези дела да бъдат водени пред съд, на чиято територия не се намират доказателствените средства, които следва да бъдат осигурени; обективната забава при разглеждането и приключване на делата, поради нуждата от събиране на доказателствата от цялата страна; разходване на финансов ресурс на страните или на съдебния бюджет (при освобождаването на страна от задължение за плащане на държавна такса и разноски, вкл. по силата на закона – най–вече по реда на чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК) за заплащане на пътни разходи на свидетели или на самите страни. Събирането на доказателства по делегация не преодолява горните проблеми, тъй като от една страна последното не допринася за по–бързото разглеждане на делото, дори забавя процеса, а от друга – поради това, че целият фактически състав на вземането, предмет на иска, е установяван от съда по делегация, съдът, пред който делото е висящо не провежда процес по доказване, което силно засяга принципа на непосредственост – фактически решението на съда почива изцяло на доказателства, събрани от друг съд.

Предложения за законодателни изменения в Закон за енергетиката – създава нова Глава 12А „Извънсъдебно разрешаване на спорове“, чл. 200а със съответните алинеи, както следва:

Чл. 200а. (1) Потребителят на енергийни услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на енергийна услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

(2) Потребителят на енергийни услуги има право да иска от доставчика на енергийни услуги отписване на начислени суми за стойност на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

(3) Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред доставчика на енергийни услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.

(4) Потребителят на енергийни услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимост на сумите пред съд само ако доставчикът на енергийни услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.  – приема направените предложения.

Предложения за законодателни изменения в Закон за водите – Глава 11а, нов Раздел VI – добавя нов чл. 198ц със съответните алинеи, както следва:

Чл.198ц. (1) Потребителят на В и К услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на доставчик на В и К услуга само ако след депозирано писмено заявление до доставчика, същият не се е произнесъл в месечен срок или е оспорил претенцията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

(2) Потребителят на В и К услуги има право да иска от оператора на В и К услуги отписване на начислени суми за стойност на В и К услуги и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

(3) Възражението следва да бъде наведено с писмено заявление пред оператора на В и К услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.

(4) Потребителят на В и К услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимостта на сумите пред съд само ако операторът на В и К услуги не се произнесе по подаденото заявление в срока по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим. – приема направените предложения.

Мотиви за предлаганите изменения: С предлаганото изменение в Закона за енергетика и Закона за водите ще се въведе нов вид рекламационна извънсъдебна процедура /сходна на тази, предвидена в чл.288, ал.11 КЗ /отм./, при която всеки потребител на енергийни услуги ще може да подаде  заявление до съответното дружество – доставчик на енергийни услуги, с което да се позове на изтекла погасителна давност за определени задължения с искане същите да бъдат заличени от неговата партида, с което и дружеството да се откаже от погасените по давност вземания и да не ги претендира за в бъдеще или да претендира свои вземания от доставчика. Доставчикът на енергийни услуги ще е задължен в двумесечен срок от заявлението да се произнесе по подаденото заявление, като, ако са налице предпоставките за това, да уважи същото (изцяло или частично). Ако съответното дружество – доставчик на енергийни услуги, счита, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата /изцяло или частично/, то следва да се произнесе с мотивиран отказ в същия срок. Само при наличието на отказ или липса на произнасяне от доставчика на енергийни услуги в определения законов срок, потребителят ще може да предяви иск в защита на правото, което претендира.

Предлаганата промяна ще е в изключителен интерес както за потребителите на енергийни услуги, така и за самите доставчици на услугата. Със същата ще се въведе възможност извънсъдебно да се установи наличието или липсата на правен спор за съществуването на определени вземания, най-често свързани с възражение за изтекла погасителна давност.

Потребителите ще могат извънсъдебно, без нуждата от извършването на някакви разноски, да се позоват на изтекла погасителна давност за свои задължения, като по този начин същите бъдат заличени от тяхната партида и съответно няма да бъдат претендирани повече от тях или да претендират вземане от доставчика, което той не оспорва. С предлаганата промяна ще се избегне нуждата на потребителите на енергийни услуги да завеждат граждански дела за установяване недължимостта на сумите или доказване на претендираното вземане, което е свързано с извършването на значителни разноски – заплащане на държавна такса, обикновено и на адвокатско възнаграждение. В допълнение, едно гражданско дело продължава обикновено продължително време /често и повече от една година/, докато предлаганата извънсъдебна процедура ще е с продължителност максимум два месеца.

Промяната ще е в интерес и на дружествата – доставчици на енергийни услуги. С предвидената промяна потребителите ще са задължени да се позоват на претендирано вземане или изтекла погасителна давност първо извънсъдебно, като по този начин ще се избегне предявяването на искове срещу дружествата, които биват уважавани, съотв. дружествата биват осъждани да заплатят всички сторени по делото разноски. В резултат, срещу дружествата биват издавани изпълнителни листове за присъдените в полза на потребителите съдебни разноски, въз основа на които се образуват множество изпълнителни дела, по които на дружествата се начисляват допълнителни разноски /за такси в изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение/. С предвидената промяна на практика ще се предотврати завеждането на хиляди искови и изпълнителни  дела, по които доставчиците на енергийни услуги заплащат всички разноски, които общо са в много голям размер без на практика да е налице правен спор между страните, който да обосновава извършването на тези разноски.

Предложената промяна ще е в интерес и на правораздаването. Както вече бе посочено, броят на предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги е значителен и се увеличава непрекъснато. Особено голям е броят на делата, заведени от потребители срещу „Топлофикация София” ЕАД, които се разглеждат в Софийски районен съд. През 2015 г. в Софийски районен съд се наблюдава много сериозно увеличение на броя на новообразуваните граждански дела, поради което и с оглед перспектива предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги да се увеличават, е напълно възможно да се стигне до допълнително затрудняване функционирането на Софийски районен съд с оглед неговата свръхнатовареност и понастоящем, както и до допълнително забавяне на правораздаването. Следва да се посочи, че всяко гражданско дело е свързано с извършването на разноски, които обичайно многократно надвишават дължимата държавна такса и съответно се поемат от бюджета на съдебната власт (при освобождаване на ищците). С предлаганата промяна ще се намали броят на новообразуваните граждански дела и ще се предотврати възможността техният брой неограничено да нараства поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието.

ЧЛЕН НА ВСС И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ

 „СЪДЕБНА КАРТА, НАТОВАРЕНОСТ И

  СЪДЕБНА СТАТИСТИКА”                                       /П/

                                                                                             КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

 

История на съдебната карта в България – създаване и закриване на Търновския апелативен съд

В сайта “Съдебно право” е публикувана статията на Владимир Караманов “Търновският апелативен съд – неколкократното му откриване и окончателно закриване”. В статията се проследява историята на съществуването на Търновския апелативен съд, който три пъти е бил откриван и след това закриван. Интерес представляват причините и основанията, които са служили за обосноваването на нуждата от съществуване на съда, а после – и за нейното отпадане. Показателно е, че за структурата на съдилищата често от решаващо значение са били партийно-партизански, местни и други конюнктурни интереси, а не нуждите на правосъдието. Тези обстоятелства са валидни и в нашето съвремие и са особено актуални в контекста на безотговорно експлоатираната тема за т.нар. съдебна карта. Познанието за историята на създаването и съществуването на съдилищата в България може да ни предпази от прибързани и погрешни решения за структурата на съдебната карта в наши дни.

Публикувам статията от сайта “Съдебно право”.

Търновският апелативен съд

(Неколкократното му откриване и окончателно закриване)[1]

Владимир А. Караманов[2]

В първите две десетилетия след освобож­дението на България нашата стара столица Тър­ново бе на три пъти център на апелативен съд, който при създаването му носи название Търнов­ски губернски съд, а впоследствие апелативен съд. Историята на краткото съществуване на тоя съд е следната.

Според временните правила за съдопроиз­водството в Княжество България, изработени от съдебния отдел при императорското руско коми­сарство в България и утвърдени от комисаря Княз Дондуков-Корсаков в началото на вто­рата половина на 1878 г. се създават в кня­жеството първите общи съдилища, от които като втора, апелативна и най-висша съдебна инстанция от това време, са така наречените в същото време губернски съдилища. Числото на тези съдилища по това време е пет, или по един в центро­вете на всяка една от петте губернии, на каквито висши административни единици е била раз­делена територията на новосъздаденото свободно българско княжество от същото време.

В град Търново като стара столица и център на доста голямата Търновска губерния се открива също губернски, или апелативен съд. Този съд бива открит през есента на 1878 г. и за пръв негов председател е бил назначен тогавашният  председател на Търновския окръжен съдебен съвет, преименуван вече на окръжен съд, Никола Михайловски, доста интелигентен човек, познат родолюбец и общественик от преди освобождението, родом от гр. Елена, баща на големия наш поет и сатирик Стоян Михай­ловски. Същият съд просъществува до края на месец август 1879 г., когато, по доклад на тогавашния пръв български министър на право­съдието Димитър Греков, се издава указ № 113 от 31 август с. г., с който числото на съществуващите губернски, или апелативни съдилища, се на­малява от пет на два, като се закриват апела­тивните съдилища в градовете Видин, Търново и Варна и остават само двата такива в София и Русе, които продължават да съществуват от тогава и до днес непрекъснато.

Закриването на споменатите три апелативни съдилища става поради тяхната излишност, защото е имало постъпили в тях за разглеждане само по няколко десетки дела, които не са могли да оправдаят разходите по откриването и съществуването на тоя род съдилища.

Закриването на Търновския апелативен съд не продължава за дълго време. Не се изминават и две пълни години и той бива отново възобновен. Това възобновяване, или второ откри­ване на същия съд, става през втората поло­вина на 1881 г., когато по доклад на тогавашния министър на правосъдието Георги Теохаров, се издава указ № 722 от 21 август с. г., с който бива отново открит. При това откриване той е само с едно отделение, като съставът му се състои от един председател, трима членове и един прокурор.

Съображенията на споменатия министър на правосъдието да се открие по това време апелативен съд в гр. Търново са били, че Русенският апелативен съд, в района на който са били включени закритите Търновски и Варненски апелативни съдилища, имал много работа и не бил във възможност да разглежда и решава сво­евременно постъпилите и постъпващите дела в тоя съд. Като едно второ и доста основателно съображение за откриването на същия съд е бил и интересът на страните от някои от окръ­зите, спадащи в района на Русенския апелативен съд, които са били доста отдалечени от гр. Русе. Предвиденият разход за щата на така открития Търновски апелативен съд е възлизал на обща сума 37600 лева годишно. След изтича­нето на три-четири месеца от новото откри­ване на Търновския апелативен съд същият бива увеличен с още едно отделение. Районът на съда се състои от тогавашните Търновски, Севлиевски и Плевенски съдебни окръзи. При състав от две отделения Търновският апелативен съд сега има вече: един председател, един подпредседател, пет души членове, един прокурор и един помощник-прокурор. Останалият служебен персонал се състои от един секретар, двама подсекретари и един секретар на прокурора.

Увеличаването на съда с още едно отде­ление е станало по доклад на същия министър на правосъдието № 203 от 23 декември 1881 г., в който ден е издаден и указът № 1059, с който се постановява това увеличение. В тоя доклад на министъра личат по-ясно съображенията му, за да бъде открит апелативен съд в гр. Търново. Тези съображения са на брой пет, а именно: 1) че градът Търново по историческото и географското си положение всякога е бил средоточие на българската народност в Северна и Южна България, както в политическо така и в админи­стративно отношение, и че това значение той не е изгубвал даже и при турското владичество в про­дължение на няколко столетия; 2) че с учредя­ването на главно губернаторство и единствен апелативен съд в Русе, бившето турско правителство е имало предвид покрай своите си страте­гически още и политически съображения и цели, които за нас нямат такова значение и особен интерес; 3) че Търновското окръжие се състои от много промишлени и търговски градове, които са разположени покрай Балкана, където пътните съоб­щения са твърде затруднени; 4) че числото на апелативните съдилища в България според делата, които постъпват в тях са малко и 5) че паричните средства за откриването на една втора съдебна инстанция в Търново ще бъдат нищожни сравнително със загубите на тъжещото се насе­ление, което за маловажни дела е принудено да отива в толкова отдалеченото Русе и да губи с това много работни дни.

Така възобновеният Търновски апелативен съд продължава да съществува до 1 май 1883 г., когато бива закрит, понеже по новия Закон за устройството на съдилищата в Княжество Бъл­гария (глава V, чл. 117) се предвиждат в Княже­ството само две апелативни съдилища: едното в София, а другото в Русе. Според същия за­кон под ведомството на Софийския апелати­вен съд спадат районите на тогавашните Со­фийски, Кюстендилски, Врачански, Видински и Ломски окръжни съдилища, а под Русенския апелативен съд – районите на Русенски, Сви­щовски, Търновски, Плевенски, Севлиевски, Силистренски, Разградски, Шуменски, и Вар­ненски окръжни съдилища.

Новият Закон за устройството на съдилищата е бил утвърден с указ №97 от 18 февруари 1883 г. и поставен в действие от 1 май  с. г., до когато продължава да действа и старият закон от 25 май 1880 г. Персоналът на закрития Тър­новски апелативен съд е бил почти в цялост преназначен като част от Русенския апелати­вен съд, чийто район е бил увеличен с целия район на закрития Търновски апелати­вен съд.

Второто закриване на Търновския апелати­вен съд става през времето на министерстването на Димитър Греков, който, както се спо­мена, бе наредил и първото закриване на този съд, както и на Видинския и на Варненския апелативен съд. Същият министър нареди да се изработи от тогавашния Държавен съвет новия законопроект за устройството на съдили­щата и го внесе за разглеждане и гласуване от III-то обикновено Народно събрание, като се проти­вопостави на искането на някои народни представители, при гласуването на бюджета за 1883 финансова година, да остане и в бъдеще да съществува в гр. Търново апелативен съд.

Положението с второто закриване на Търнов­ския апелативен съд продължава до края на 1892 г, когато при гласуването на бюджета на Министерството на правосъдието за 1893 финансова година тогавашният министър на същото министерство Иван Салабашев прави предложение в комисията по бюджета на това министерство да се от­крие още един апелативен съд в Княжеството и то в гр. Търново, като има само едно отделение и с район, който да се състои от Търнов­ски, Севлиевски, Ловешки и Плевенски окръзи. Бюджетната комисия възприема предложението на министъра и докладчика й (народния представител Андрей Башев) и го докладва в Народното събрание, което го приема без разискване. Щатът на тоя за трети и последен път открит в гр. Търново апелативен съд се състои: от един председател с годишна заплата 7200 лв., трима членове-съдии с годишна заплата за всеки по 5040 лв., един секретар с 2604 лв., двама подсе­кретари с по 1800 лв. годишно за всеки. Един архивист 1800 лв., един регистратор 1704 лв., един прокурор с 6000 лв., един секретар на прокурора с 2100 лв., за писари общо 3600 лв. и за разходи 1600 лв., или всичко 43328 лв.

Така възобновен за трети път, Търновският апелативен съд просъществува едва до началото на 1895 г., когато при гласуването на бюджета за същата година същият е  закрит, понеже не се оправдавало съществуването му, поради малкия му район и главно, че бил създаден за удовлетворение на партийни и кметски нужди. Със Закона за бюджета за 1835 г. целият район на закрития Търновски апелати­вен съд се присъединява отново към района на Ру­сенския апелативен съд. За незакриването на същия съд е говорил само тогавашният народен представител Гено Недялков. Обаче докладчикът Георги Губиделников, който е изразявал не само мнението на бюджетната комисия, но и онова на правителственото болшинство, е защитил  закриването, като на неговото мнение се е позовал и самият шеф на правителството, тогавашният министър-председател и на вътрешните работи д-р Константин Стоилов. От тогава и до днес не е повдиган въпросът за възоб­новяването на Търновския апелативен съд, като се е считало от всички правителства и партийни среди, че за границите на Българската държава, в която се намираше тя до преди присъединяването на Добруджа, Македония, Тракия, Западните покрайнини и Моравско през настоящата година, достатъчни са само съществуващите до това време три апелативни съдилища: Софийският, Русенският и Пловдивският.

Последният състав на Търновския апелативен съд се е състоял от следните съдии: председател Добри Минков, членове-съдии: П. Златев, Д. Драмов и д-р П. Зъбов. Прокурор при същия съд е бил П. Савов. Секретар на съда е бил П. Виров, а секретар на прокурора Ст. Попов

[1] Публикувано в „Съдийски вестник“, г. XXIII, бр. 4 от декември 1941 г.

[2] Владимир Алексов Караманов (1875-1969 г.) е български учител, историк, етнограф и общественик, историограф и познавач на Кюстендилския регион. Завършил история във Висшето училище в София (1896) и право в Правния факултет в Лозана, Швейцария (1913). Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904-1907). Окръжен управител на Плевен (1907-08), на Струмица и Кукуш през Балканската и Междусъюзническата войни (1912-1913) и в Кюстендил (август 1913 – март 1916). Участва в  Първата световна война (1916-1918); етапен комендант на Кадин мост, Гюешево, Кочани. Държавен адвокат в Кюстендил (1919-1931). През 1938-1944 г. е общински съветник в Кюстендил.

Statement on the integrity checks of magistrates

I present this Statement to the attention of the members of the SJC Prosecutor’s College and the Minister of Justice, who can exercise their powers under Art. 175, para. 5 in conjunction with Art. 173 JSA in conj. with Art. 129, para. 3, item 5 of the Constitution of the Republic of Bulgaria.

Apart from the specific case, addressing the issue of the acceptable conduct of magistrates, including senior representatives of the judiciary, aims at conducting a professional and public discussion and establishing ethical standards. Complying with transparent and fair procedures for integrity vetting of magistrates, provided there is a reasonable doubt, is a guarantee for maintaining confidence in justice. In this regard, debates on ethical rules and standards for factual and legal assessment in their application are indispensable in all institutions. Therefore, I present the proposal to the attention of the Inspectorate under the SJC and the EC in view of the powers of each institution and with the conviction that it could be of use in conducting a professional and public discussion on the principle questions raised.

I publish the statement:

Dear members of the Supreme Judicial Council,

The constitutional status of the judiciary determines its independence by upholding that judges, prosecutors and investigating magistrates abide only by the law in their activities. Therefore, independence is upraised to a basic and essential value applicable to each magistrate, and according to Art. 170, para. 5 of the Judicial System Act (JSA), the highest requirements are applied to the Prosecutor General and the Chairpersons of the Supreme Courts – they must have the capacity to follow and enforce a high ethical standard, manifested independence and will to enforce the law.

The notion that independence and impartiality are pivotal for justice, and that their violation does not allow the judiciary to fulfill its basic public role to maintain and restore the power of the state legal order, as well as the confidence of citizens in the state, is sustainably endorsed and our entire legal system is built upon it.[1]

According to the so-called Bangalore Principles – generally acknowledged judicial ethical standards for the UN member states, also applicable to representatives of other magistrates’ professions in the judiciary – each magistrate is required to ensure that her/his behavior is impeccable in the eyes of the reasonable observer and contributes to the conviction of people in the moral integrity of the judiciary. These requirements aim at establishing as a fundamental guarantee of fair justice the rule that justice must not only be implemented but this must also be visible to people because the persuasiveness of justice is the basis of trust in the judiciary without which the implementation of the acts of the judiciary are unachievable, hence – law, prosperity and social peace are unachievable either.

By virtue of the Bangalore Principles, the magistrate must not only remain unaffected by inappropriate relations with the executive, the legislature, the economic circles, and their influence, but also to establish a sense of certainty in the reasonable observer that s/he is not indeed affected by such opaque dependencies.

I quote the established international standards related to judicial independence because they, as well as the practice of the SJC and case-law of the court in such cases, should be the starting point for objective assessment of the publicly-known meeting between the Prosecutor General and the member of a political party’s managing body and businessman Georgi Gergov and the publisher of the Sega newspaper and businessman Sasho Donchev. Due to its core function to guarantee the independence of the judiciary, including by exercising its disciplinary functions, the Supreme Judicial Council (SJC) must protect the rule of law as a foundation of the State, by convincing citizens that the law applies to all, and that judiciary’s senior administrative positions do not allow even the least suspicion of corruption or abuse of power.

By Decision of April 27th, 2017, the Supreme Judicial Council’s Plenum refused to carry out an examination of the case’s facts. Nevertheless, according to the publicly known facts and statements which allow the drawing of a comparison between them and other authentication facts, we understand the following:

  1. Currently established factual situations according to the widespread statements of the three participants in the meeting

 Sasho Donchev’s Statements

On April 19th, 2017, a video was published in the Media, in which Sasho Dontchev gave statements regarding a meeting he had with the Prosecutor General Sotir Tsatsarov, which was also attended by the businessman and a member of BSP’s management Georgi Gergov. The narrative contains the following statements of facts by Sasho Dontchev.

I was invited to a meeting with the Prosecutor General so that he could tell me that my behaviour is becoming unacceptable and intolerable for him. What is it that I support “Yes, Bulgaria”, what is it that my television BiT, where my friend Sasho Dikov has placed him as a central image, and, of course, the newspaper Sega and Komarnitsky. And I look at him and ask, “What is it that you want to tell me?” “I am telling you that even Mr. Filchev told me that I have very soft reactions.”; “And I’m saying: the same Mr. Filchev who sent berets and what happened next, what followed? I need to inform you that I have nothing to do with “Yes Bulgaria”, except that I know Hristo Ivanov. I have nothing to do with BiT, except that Sasho Dikov and I have skied and we went on dating with girls.”

On April 21st, 2017, in an interview for the “eMission Bulgaria” broadcast on BIT, Sasho Donchev stated that the meeting with the Prosecutor General was held at the office of the businessman Georgi Gergov. In the interview Mr. Donchev stated, “…And I said, “Would you like me to give you my mobile phone’s number, so that we do not use intermediaries in the communication?”. Then the Prosecutor General told me, “You have no doubt that your correspondence and your phone are being controlled, right? I was surprised and said, “On what grounds?”, but he told me that this is not under the competence of the Prosecutor’s Office and these are not his people, there are other specialized units in the state dealing with these things.”

On April 22nd, 2017 in an interview for Nova TV Sasho Donchev stated, “… And he (the Prosecutor General) at one point says: “And all this, when you have such a nice life, why do you have to deal with … to fund Hristo Ivanov’s political party. Then came the question about my television BIT and my friend Dikov, who turned him into a protagonist. At that point I interrupted him and told him: “But you have indeed been disinformed or misinformed. He said to me, “You know that I don’t get my information from random people. It became clear that the intelligence informs him.” In the same interview, Sasho Donchev added: “When I told the story to Sasho Dikov two days later, on the following day, I received a message with the following short text: “You talk a lot on the phone” by Georgi Gergov.”

On April 28th, 2017, in an interview for the Capital newspaper Sasho Donchev claimed: “Everything is nonsense, the way it was made up – why the hell did they have to call for me? You may not agree and dislike it, and when you meet me somewhere, you can share it not as a prosecutor but as a person. However, you cannot tell me, “You have such a nice business, why would you risk it”. What is this? How so?”

1.2. Sotir Tsatsarov’s Statements

During a session of the SJC held on April 27th, 2017, the Prosecutor General stated:

There have been no pressure exerted on nor threats addressed to anyone by me. I have not wield any influence on the supervising prosecutor during an investigation – now a pre-trial proceeding (with regard to EWRC (Energy and Water Regulatory Commission) and the prices which are being formed, according to the reported costs by Overgas), on the contrary: I have refused to do so. The persons I have met with are not accused, they are not defendants, they do not have criminal records. The thesis that the individuals are being investigated is either malicious or, at least, uninformed. And one more thing – these people are not lawyers, they are not parties to lawsuits. I did not go to a secret meeting whatsoever. In my view, there is nothing secret about this meeting.

I have nothing to be ashamed of. I would have been ashamed, if certain investigations would not develop in the direction in which some people obviously do not want to develop. I have not violated the law, I have not breached my duties. Therefore, I’m not ashamed.

I do not wish to comment other people’s scenarios and their permanent scriptwriters. I will only say that there are no scriptwriters on this table. There are only people who are assigned to execute certain scenarios. However, they change – while writers remain the same.

  • Georgi Gergov’s Statements

On May 2nd, 2017, in an interview for “This Morning” broadcast, Georgi Gergov claimed the following:

“Sasho Dontchev and I met in my office in the Central Universal Store (TZUM) and he asked if I could organize a meeting with Sotir Tsatsarov. I called him right away and the next day all three of us met. Sasho Donchev had a folder containing three sheets of paper which Tsatsarov looked at and told him that he could not help him with the investigations. The Prosecutor General took these pieces of paper with him. I emphasize that Sasho Donchev was the one who had interest in and desire for this meeting”; “Tsatsarov replied that this was a particular case and that he could not help in that regard. That was it. The conversation was quite normal, human. I do not understand Sasho Donchev’s move”; “I did not see the files in the folder, there were three sheets of paper. Tsatsarov took them, looked at them, said it was a particular case and placed them in his pocket”

In his interview, Gergov talks about his relationship with Sotir Tsatsarov, assesses his personality, mentions that they have known each other for many years, since before Tsatsarov became a district judge. Gergov assesses the meeting between the three: “Human conversation, 15-20 minutes, regarding families, business. Very human, very normal”.

  • Data relevant to the assessment of the meeting’s importance:

Оn April 28th , 2017 in an interview for the Capital newspaper Sasho Donchev stated that in 2011 he filed a complaint to the European Commission on behalf of Overgas with regard to a dominant position of the Bulgarian Energy Holding, Bulgargas and Bulgartransgas on the gas market in Bulgaria.

During the interview held on April 20th, 2017 on BIT, Sasho Donchev showed a letter from the Sofia City Prosecutor’s Office which indicates that a complaint has been filed against him with the Prosecutor’s Office by members of the management of Bulgargas EAD. The investigation of the Prosecutor’s Office is in regard to a complaint filed by Sasho Dontchev in his capacity as CEO of Overgas Inc to the European Commission against Bulgargas EAD, Bulgartransgas EAD and Gas Export concerning abuse of dominant position and denied access to the capacity of the entrance points of the Chiren storage.

On April 24th, 2017, the press-office of the Prosecutor’s Office officially informed the Media that on the same date the Specialized Anticorruption Unit under the Sofia City Prosecutor’s Office instituted criminal proceedings against EWRC’s officials for malfeasances. It is indicated that the pre-trial proceedings were instituted following a complained to the Prosecutor General dated January 16th, 2017 which he forwarded to the SCPO as the competent authority. At the same time, it is specified that the merger of companies in Sofiagas (subsequently Overgas Networks AD) carried out in March 2015 will also be a subject to investigation, and in particular whether the EWRC’s actions in that regard have not led to the retention of unjustifiably high selling prices of gas. Another direction of the investigation was added – it is related to the complaint filed on January 20th, 2011 by Overgas Inc. AD to SEWRC to the European Commission against Bulgartransgas EAD for non-provision of access to the gas transmission system and to Chiren’s underground gas storage.

This is not the first pre-trial criminal proceeding in the field of energy. Between February and April 2013, the Prosecutor’s Office announced[2] that new pre-trial proceedings have been resumed and initiated in connection with the activities of state bodies and trade companies working in the energy sector with regard to violations or crimes committed.

The press release dated 03.04.2013 provides official information on five pre-trial proceedings instituted against officials of National Electric Company (NEC), Ministry of Economy, Energy and Tourism, SEWRC and CEZ Distributions Bulgaria AD. Thus far, there is no publicly disclosed information whether these pre-trial proceedings have ended and what the outcome thereof is.

On March 29th, 2017 it was established by a publication on the website “Plovdiv Online” that on February 21st, 2017, the municipal councilor Spas Gurnevski had reported an abuse with regard to the privatization of the International Plovdiv Fair AD. Following the expiration of the one-month reply term, Spas Gurnevski did not receive a response from the Prosecutor’s Office.

This is not the first complaint that required the conducting of a check concerning Georgi Gergov. The District Prosecutor’s Office in Varna instituted criminal proceedings under Art. 123, para. 1 of the Criminal Code in order to explicate the reasons and circumstances which led to the death of four persons following the collapse of the Veronica Hotel in Sunny Day Resort[3], operated by the joint-stock company, the majority owners of which are Georgi Gergov and his two sons. As of the current moment, there is no data whether the proceedings have ended.

  1. The statements made by the three participants and the publicly known facts allow the drawing of some unquestionable factual findings in so far as there are concurrent and non-contradictory situations:
  • Sasho Donchev is the managing director of Overgas, the publisher of the Sega newspaper, which publishes the caricatures of the artist Hristo Komarnitski;
  • Overgas is a private gas company whose main goal is to build and operate gas distribution networks and natural gas to end users. The Overgas group consists of companies specializing in the development, construction and provision of infrastructure services in the field of gasification. Overgas Network AD owns 10 licenses for distribution of and supply with natural gas in 51 municipalities. Sasho Donchev is the Executive Director of Overgas Inc. AD and Overgas Holding AD, Deputy Chairman of Overgas Inc. AD Board of Directors, Chairman of the Board of Directors of Overgas Holding AD
  • Georgi Gergov is a member of the Executive Bureau of the Bulgarian Socialist Party and owner and manager of a number of companies;
  • Sotir Tsatsarov is Prosecutor General of the Republic of Bulgaria and a ex officio member of the Supreme Judicial Council;
  • Sotir Tsatsarov and Georgi Gergov have long known each other and are good acquaintances;
  • In March 2017, a meeting between Sasho Donchev and the Prosecutor General Sotir Tsatsarov took place in the office of Georgi Gergov, located in the TZUM building:
  • The meeting between the Prosecutor General and Sasho Donchev was arranged through the intermediation of Georgi Gergov;
  • During the meeting which lasted about 30 minutes, Donchev and Tsatsarov talked about business and families;
  • At the time of the meeting, companies related to the businesses of Georgi Gergov and Sasho Dontchev were subject to prosecutorial checks. The information circulated by the Prosecutor’s Office on 24.04.2017 did not indicate when the preliminary investigation had begun, but according to the reported facts it is clear that by the date of the meeting, the Prosecutor General at least knew about the complaint dated 16.01.2017 and subject thereof;
  • The meeting was held during a political campaign for parliamentary elections in March 2017;
  • The subject of the conversation was a prosecutorial check, which was carried out in connection with a complaint dated 16.01.2017. It is related to the activity of the gas distribution companies managed by Sasho Dontchev, as well as to a complaint submitted to the European Commission for a dominant position of  Bulgarian Energy Holding, Bulgargas and Bulgartransgas in the gas market in Bulgaria (all three claim that, although they give it a different interpretation);
  • Following the meeting, the newspaper publisher complained about an undue pressure from the Prosecutor General who admitted he feels affected by the caricatures of the newspaper Donchev is funding;
  • It is notorious that one of the objects of the caricatures published by the Sega newspaper is the Prosecutor General Tsatsarov.
  1. Legal standard for assessing the Prosecutor General’s conduct during his meeting with Sasho Donchev and Georgi Gergov and legal implications

3.1. Established National and International Standards

 As previously noted, there are higher standards of conduct in and outside the office judges, prosecutors and investigators have to abide by. Special requirements for following and enforcing high ethical standards and manifested independence have been introduced with regard to the Prosecutor General and the Chairpersons of Supreme Courts.

The ethical rules valid for Bulgarian magistrates stipulated in the Code of Ethical Conduct, adopted by the SJC, can be inferred from the so-called Bangalore principles – the generally acknowledged ethical judicial standards of the UN member states, which are also applicable to representatives of other magistrate professions in the judiciary.

Judges and prosecutors must uphold their independence and give an example of independence both in individual and institutional terms; they must demonstrate and affirm high standards of conduct in order to enhance public confidence in the judiciary, which is essential for maintaining the independence of magistrates.

Rules of professional conduct require all magistrates to maintain the public confidence, to avoid any actions that damage the dignity of their profession and to minimize the risk of a conflict of interest or any activity that would endanger their reputation and independence. Their conduct should not only be strictly in compliance with the criteria of impartiality and independence, but should also prevent the possible conflict or suspicion in their integrity and decorum. On a daily basis, magistrates exercise authority that has a significant effect on the fate of citizens. Society would not resign to grant this power to individuals with controversial integrity, competence or dubious personal standards. Therefore, the conduct of magistrates, both in office and outside their direct professional activities, must be fully consistent with the society’s confidence and its expectations.

According to the Constitution and the Judicial System Act, the Prosecutor General has exclusive legal powers in the area of prosecution and oversight over legality, which places him at the highest place in the judicial hierarchy. By virtue of Art. 126, para. 2 of the Constitution, the Prosecutor General conducts oversight over legality and methodological guidance with regard to the activities of all prosecutors. The system of the Prosecutor’s Office in Bulgaria is centralized. All administrative heads in the Prosecutor’s Office are subordinate to and accountable to the Prosecutor General (Article 136, para.4 of the JSA). The Prosecutor General, as the prosecutor with the highest hierarchical position, has the right to issue binding instructions relating to the work of every single prosecutor, including the work on specific cases (Articles 139 and 143 of the JSA). The Prosecutor General has the right to submit to the Supreme Judicial Council proposals for promotion or disciplining sanction of prosecutors (Articles 38 and 312 of the JSA). According to the provisions of the Criminal Procedure Code, the Prosecutor General of the Republic of Bulgaria oversees the legality and provides methodological guidance on the activity of all prosecutors (Article 46, para. 5 of the CPC).

The legal powers of the Prosecutor General also determine the enhanced requirements and ethical standards related to his conduct, insofar as he can influence the work of all prosecutors and shape the overall image of the Prosecutor’s Office. The content of the ethical standards the Prosecutor General has to conform to, should inevitably take into consideration the current context and the impact on public opinion of the remaining unresolved issues and crises in the legitimacy of the judiciary and in particular the Prosecutor’s Office. This affects the general level of mistrust that Bulgarian citizens experience with regard to the judiciary’s ability to guarantee the rule of the law. On the one hand, it is sufficient to recall that for more than 7 years following the European Court of Human Rights’ judgment on the Kolevi v. Bulgaria case, no institutional and procedural mechanism has been put in place so as to establish effective safeguards for the impartiality and objectivity of any criminal prosecution against the Prosecutor General provided data about a committed crime is available. On the other hand, no thorough examination was carried out, although the Sofia City Prosecutor’s Office head Nikolay Kokinov was dismissed  for a disciplinary violation that undermines the prestige of the judiciary, which was committed precisely in relation to an unauthorized meeting with a former prime minister and chairman of a political party during which his reply “You chose him yourself” raises doubts about the political and economic independence of the process of nominating and selecting senior prosecutors. The transparency of the decision-making concerning senior administrative positions was also not enhanced.

The conflict between the high regulatory requirements applicable to the Prosecutor General’s personality and the high distrust in the independence from corrupt influences of senior administrative positions in the judiciary, including the Prosecutor General requires the SJC to exert extraordinary activity to stop the dangerous processes which erode the overall idea of Statehood and have serious consequences for the citizens’ legal conscientiousness.

3.2. Stemming from this necessity, in order to avoid the suspicion that the SJC not only fails to fulfill its constitutional function but it becomes a separate factor undermining the rule of law by privileging the Prosecutor General due to his power resources, I put forward my legal assessment of his conduct:

Unauthorized contacts with a businessman and a newspaper publisher, especially at a time when his companies’ activities were being under prosecutorial check and during an election campaign, the use of intermediation of another businessman to arrange the meeting (whose business is also a subject to such a check) indeed undermines public confidence in the independence of the judiciary as it raises a number of legitimate doubts.

At the outset, the Prosecutor General should not place himself in a situation where there is a risk of discrediting the institution he governs. Therefore, it is of paramount importance that the SJC’s adequate reaction is the fair and impartial evaluation of the impression the objective observer was left with by the meeting as well the procedural means for establishing the truth. One of the attending businessmen reported that he has been subject to pressure by the Prosecutor General through sophisticated but unambiguous expressions – not to sponsor a political party (during an election campaign) and to review the direction the Media he finances is following. In the specific context of the meeting’s circumstances – in a private office and in the presence of only the intermediary who according to the facts put forward, appears to be a good acquaintance of the Prosecutor General for a long period of time – these statements made by the businessman-publisher cannot be ignored on the “word for word” principle. Finding oneself in such a situation is in itself highly problematic and unacceptable in view of the high professional requirements relevant to the Prosecutor General’s conduct.

It is untenable that a businessman who claims abuse of power by the Prosecutor General cannot prove the truth of his claims, hence no action should be taken by the judiciary authorities. The European Court of Human Rights has upheld in a series of judgments against Bulgaria (the cases of Marinova and Others[4], Boikanov[5]) that the citizen complaining about corrupt conduct or unlawful acts of state bodies cannot be placed in an objectively impossible position to prove state corruption, so as not to be accused of libel or defamation. It is precisely in order not to create and maintain public suspicion pertaining to the existence of a danger that the abused citizen could be subjected to repressive revanchism, all magistrates must observe a conduct which excludes the risk of being involved in or participate in such situations. To a greater extent this is true for the Prosecutor General who is in charge of the institution competent to investigate the alleged unlawful conduct and all prosecutors are subordinate to him.

Therefore, the mere fact that in this particular case the Prosecutor General, knowing in advance the form and the participants in the meeting, had gone to it, compromises him. Moreover, it puts at risk the public’s confidence in the impartiality of the actions undertaken by the Prosecutor’s Office immediately after the shedding of light on the meeting in the economic area in which the businessman who complained from undue influence is doing business.

At the same time, the circumstance that the whistle-blower who claims state corruption or abuse of power does not have the tools and power resources to verify the truth of his allegations does not mean that it is acceptable for the competent authorities, including the SJC, to not act. The United Nations Convention against Corruption, ratified by Bulgaria, establishes the obligation for the States, taking into account the principle of judicial independence, to initiate measures to enhance honesty and prevent corruption among magistrates, including through the introduction of appropriate rules of conduct for the members of the judiciary. The specific application of this requirement to administrative positions in the judiciary preconditions that any suspicion which has led to a real undermining of the authority of the judiciary and the basic functioning of the rule of law requires, if the involved administrator does not resign himself, actions for her/his dismissal from office. This is so because undermining the confidence in the office of senior administrative positions leads to distrust in the entire institutional system. To the greatest extent this is relevant to the Prosecutor General due to citizens’ awareness of his great potential to influence and impact the work of the Prosecutor’s Office and on rank-and-file magistrates. Some of these options are not public and transparent, thus their public control is impeded. Therefore, the reputation of the Prosecutor General must be flawless, and any involvement in a situation that gives rise to reasonable doubt related to a corruption pressure or influence should have as an inevitable legal effect a dismissal from office.

In view of the case’s particularity, the Prosecutor’s Office is the competent authority to establish the truth about the conversation between the three participants because the information provided by one of them contains data on a crime. However, the objective visibility of what happened and how it affects the credibility of the prosecution’s independence and the legitimacy of its actions is significant for the SJC’s powers.

The unauthorized contacts of a Prosecutor General with businessmen who are subjected to prosecutorial checks and who have political positions not only jeopardize the authority of the judiciary, but actually undermine it as it creates a sense of rule of law deficit.

The societal attitude towards such events is unambiguous and irreconcilable. Public opinion links the situation to unacceptable lobbyism, abuse of power and corruption. The unauthorized meeting of the Prosecutor General, who had accepted off-the-record intermediation from a politician and a businessman with a businessman who is being checked by the Prosecutor’s Offices, reinforces the impression that the prosecution’s activity to institute criminal investigations and legality oversight is conditioned not by the grounds provided for in the law, but by personal contacts, opaque influence and corrupt practices.

The Prosecutor General’s refusal to answer questions asked by members of the SJC deepened the crises of confidence in the judicial power due to the actual demonstration of disobedience to the law.

During the same hearing, the Prosecutor General damaged the authority of the judiciary also by claiming that the SJC’s members who insisted on examining the case were „executants“ of unnamed “scriptwriters”. This accusation is particularly reprehensible because, without being substantiated by facts, it discredits the independence of the judicial body and devalues ​​the legal powers of the Prosecutor General who has the sovereign constitutional power to investigate the data about the dependency of the individual members of the SJC and provided he proves them – to institute criminal prosecution against them. When the head of the state prosecution is capable of making accusations without making an effort to duly motivate them and this does not have any consequences, it creates the dangerous impression of the institution’s degradation.

The Supreme Administrative Court’s[6] case-law on the application of Chapter 16 of the JSA consistently upholds that independence and integrity are the qualities of the judiciary that guarantee the effective conduct of its primary function in the State – maintaining and restoring the established legal order. Following these considerations, the legislator has explicitly indicated that magistrates’ actions or inactions which lead to the undermining of the prestige of the judiciary, cast doubt on its independence, impartiality and integrity, are grounds for disciplinary liability. In Ruling on Interpretation No. 3/2007 by the Supreme Administrative Court, on case No 4/2007, when clarifying what constitutes the undermining of the prestige of a given profession the Court upholds that “a constituent element is not the act itself as a violation of moral norms, but a negative moral assessment which is given by the sanctioning authority to the deed as “incompatible with moral” as well as that non-compliance with works ethics may result in decreasing or losing public confidence in the institutions, to lead to a lack of public support with regard to the overall activity of the State. Moreover, the court even upholds that it is not mandatory that the prestige is undermined; it suffices that the conduct was of such nature as to actually threaten to decrease or lose public confidence in the state institutions.

In the present case, the widespread public suspicions of conflict of interest and trade in influence in themselves undermine the prestige of the judiciary, which stems from the Prosecutor General’s personal conduct.

  1. The abovementioned considerations make it possible to conclude that sufficient evidence is available so that the competent institutions are to take action in exercising of their statutory powers:

I present this Statement to the attention of the members of the SJC Prosecutor’s College and the Minister of Justice, who can exercise their powers under Art. 175, para. 5 in conjunction with Art. 173 JSA in conj. with Art. 129, para. 3, item 5 of the Constitution of the Republic of Bulgaria.

Apart from the specific case, addressing the issue of the acceptable conduct of magistrates, including senior representatives of the judiciary, aims at conducting a professional and public discussion and establishing ethical standards. Complying with transparent and fair procedures for integrity vetting of magistrates, provided there is a reasonable doubt, is a guarantee for maintaining confidence in justice. In this regard, debates on ethical rules and standards for factual and legal assessment in their application are indispensable in all institutions. Therefore, I present the proposal to the attention of the Inspectorate under the SJC and the EC in view of the powers of each institution and with the conviction that it could be of use in conducting a professional and public discussion on the principle questions raised.

                   Respectfully: Kalin Kalpakchiev – Member of the Supreme Judicial Council

[1] Stalev, Zh., Bulgarian Civil Procedure Law, S., 2006, p. 123.

[2] http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/predprietite-deistviia-ot-strana-na-prokuratu-3318/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/razshiriavane-obkhvata-na-proverkata-v-oblast-3358/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/rezultati-ot-proverkata-v-energetikata-3430/

http://www.prb.bg/bg/news/publikacii-i-intervyuta/zam-glavniia-prokuror-borislav-sarafov-razchi-3443/

[3]http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/okrzhna-prokuratura-varna-povdigna-obvineniya-za-s/

 [4] http://www.mjs.bg/47/2638/

[5]  http://hudoc.echr.coe.int/eng#{“itemid”:[“001-168384”]}

[6] Decisions of the Supreme Administrative Court on admin.case №3889/2010, chamber VІІ, admin.case № 1065/2012, chamber VІ; admin.case № 6715/2010, chamber VІІ; admin.case №3890/2010, chamber VІІ; admin.case №5767/2010, chamber VІІ; admin.case №4003/2010, chamber VІІ; admin.case № 3752/2010, chamber VІІ; admin.case №10 803/2010 in a panel of 5 judges, chamber ІІ; admin.case № 3891/2010, chamber VІІ.

Стандарти при извършване на проверки за почтеност на магистратите

 

Днес изпратих до членовете на Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието, ИВСС и ЕК становище, в което поставям проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт. Подробно обсъждам установените факти във връзка със срещата на главния прокурор със Сашо Дончев и при посредничеството на Георги Гергов, както и тяхната правна оценка. Предлагам на членовете на ВСС и министъра на правосъдието да упражнят правомощията си по закон. Становището има за цел да стимулира провеждане на професионална и обществена дискусия  и установяване на етични стандарти, както и подпомагане на съответните държавни институции при осъществяване на техните правомощия. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка  при тяхното прилагане са наложителни във всички институции.

Публикувам текста на становището:

Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,

Конституционният статус на съдебната власт определя нейната независимост, като утвърждава, че съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват в своята дейност само на закона. Поради това независимостта е въздигната в основна и същностна ценност за всеки магистрат, а съгласно чл. 170, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) към главния прокурор и председателите на върховните съдилища са поставени най-високите изисквания – те трябва да притежават способност за съблюдаване и налагане на висок етичен стандарт, изявена независимост и воля за налагане на законността.

Разбирането, че независимостта и безпристрастността са основните стълбове на доброто правосъдие, а накърняването им не позволява на съдебната власт да изпълни основната си обществена роля да поддържа и възстановява силата на държавния правен ред, както и вярата на гражданите в държавата, е трайно утвърдено и върху него се изгражда цялата ни правна система.[1]

Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представителите на другите магистратски професии в съдебната власт, всеки магистрат е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател и способства за убеждението на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Тези изисквания имат за цел да утвърдят като съществена гаранция за справедливото правосъдие правилото, че правосъдието трябва не само да се осъществява, но и това да е видимо за хората, защото убедителността на правосъдието е в основата на доверието към съдебната власт, без което изпълнението на актовете на правосъдните органи е невъзможно, съответно – не са възможни и правовият ред, просперитетът и социалният мир.

 От Бангалорските принципи следва, че магистратът е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната власт, законодателната власт, икономическите среди и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател чувство за сигурност, че наистина не е засегнат от подобни непрозрачни зависимости.

   Цитирам утвърдените международни стандарти за независимост на съдебната власт и магистратите, защото те, както и практиката на ВСС и съда в подобни казуси, трябва да бъдат отправната точка при обективната преценка на станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с члена на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник „Сега” и бизнесмен Сашо Дончев. Заради основната си функция да гарантира независимостта на съдебната власт, включително чрез дисциплинарните си правомощия, Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да защити върховенството на закона като фундамент на правовата държава, като убеди гражданите, че законът се прилага за всички, а висшите административни длъжности на съдебна власт не допускат и най-малкото съмнение за корупция или злоупотреба с власт.

С решение от 27 април 2017 г. пленумът на Висшия съдебен съвет отказа да извърши проверка на фактите по случая. Независимо от това, от публично известните факти и твърдения, които позволяват да бъде извършена съпоставка помежду им и с други контролни за достоверността им факти, разбираме следното.

  1. Установените към момента фактически положения според разпространените твърдения на тримата участници в срещата
    • Твърдения на Сашо Дончев

На 19 април 2017 г. в медиите беше разпространен видеозапис, в който Сашо Дончев разказва за своя среща с главния прокурор Сотир Цацаров, на която е присъствал и бизнесменът и член на ръководството на БСП Георги Гергов. Разказът съдържа следните твърдения за факти на Сашо Дончев.

Аз бях поканен на среща с главния прокурор, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“, какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник „Сега“ и Комарницки. И аз го гледам и питам: „Ама вие какво искате да ми кажете“;„Казвам Ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.“; „И аз викам, ама същият този г-н Филчев прати барети и какво се случи, какво последва? Да Ви информирам, нямам нищо общо с „Да, България“, освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета.“

На 21.04.2017 г. в интервю за предаването „еМисия България“ по BIT Сашо Дончев заявява, че срещата с главния прокурор се е провела в ЦУМ в кабинета на бизнесмена Георги Гергов. В интервюто г-н Дончев твърди: „… И казах искате ли да Ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването. И тогава главният прокурор ми каза „Ама Вие нали не се съмнявате, че Вашата кореспонденция и телефонът Ви се контролират. И аз учуден казах: „На какво основание?“, но той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.“

На 22.04.2017 г. в интервю за Нова телевизия Сашо Дончев заявява: „… И той (главният прокурор) в един момент казва: „И всичко това, като имате такъв хубав живот, защо Ви трябва да се занимавате с… да финансирате партията на Христо Иванов. След което последва и въпросът за моята телевизия BIT и за моя приятел Диков, който го е превърнал в главен герой. На което аз вече прекъснах и му казах: „Ама Вас наистина са Ви дезинформирали или са Ви информирали неправилно. И той ми каза: „Мен нали се сещате, че не ме информират хора от улицата. Стана ясно, че го информират специалните служби.“ В същото интервю Сашо Дончев допълва: „Когато аз разказвах два дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение с краткия текст: „Много говориш по телефона” от Георги Гергов.“

На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев твърди: „Всичко е глупост, самият начин, по който е било съчинено – за какъв дявол им е трябвало да ми викат? Ти можеш да не си съгласен и да не ти харесва и като ме срещнеш някъде, да го споделиш не като прокурор, а като човек. Но не можеш да ми кажеш „имаш такъв хубав бизнес, защо го рискуваш”. Какво е това? Как така?”

1.2. Твърдения на Сотир Цацаров

В заседанието на ВСС, проведено на 27 април 2017 г., главният прокурор заявява:

По отношение на никого не е упражняван от мен натиск, нито са отправяни заплахи. Не съм упражнявал никакъв натиск върху наблюдаващия прокурор по проверка – сега досъдебно производство (за КЕВР и цените, които се образуват, според отчетените разходи от „Овъргаз”), напротив: отказал съм. Лицата, с които съм се срещал, не са обвиняеми, не са подсъдими, не са криминално проявени. Тезата, че лицата са разследвани, е или злонамерена, или най-меко казано неосведоменост. И още нещо – тези лица не са адвокати, не са страна по дела. Аз въобще не съм отишъл на тайна среща. За мен в тази среща няма нищо тайно.

Няма от какво да се срамувам. Бих се срамувал, ако определени разследвания не биха се развивали в насоката, в която очевидно някои не желаят да се развият. Не съм нарушил закона, не съм нарушил служебните си задължения. Затова и не се срамувам.

Чужди сценарии и постоянните им сценаристи аз не желая да коментирам. Ще кажа само, че на тази маса сценаристи няма. Има само хора, на които е възложено да изпълняват определени сценарии. Но те се сменят – сценаристите остават същите.“

  • Твърдения на Георги Гергов

В интервю за предаването „Тази сутрин“ на 2 май 2017 г. по bTV Георги Гергов твърди следното:

„Срещнахме се със Сашо Дончев в офиса ми в ЦУМ и той ме попита дали ще успея да организирам среща със Сотир Цацаров. Аз му звъннах веднага и се видяхме тримата на следващия ден. Сашо Дончев носеше папка с три листа, които Цацаров погледна и му каза, че не може да му помогне с разследванията. Главният прокурор взе тези листове със себе си. Подчертавам, че интерес и желание за тази среща имаше Сашо Дончев“;  „Цацаров му отговори, че това е частен случай и че не може да помогне по тази тема. И толкоз. Разговорът беше съвсем нормален, човешки. Недоумявам този ход на Сашо Дончев”; „В папката не съм видял какво има, бяха три листа. Цацаров ги взе, погледна ги, каза, че това е частен случай и ги прибра в джоба си”

В интервюто си Гергов разказва за отношенията си със Сотир Цацаров, дава оценка за личността му, споменава, че двамата се познават от много години, още преди Цацаров да стане окръжен съдия. Гергов дава оценка за срещата между тримата: „Човешки разговор, 15-20 минути, за семействата, за бизнеса. Много човешки, много нормален“.

  • Данни, които имат значение при оценка на значението на проведената среща:

               На 28.04.2017 г. в интервю за вестник „Капитал” Сашо Дончев съобщава, че през 2011 г. от името на „Овергаз” е подал жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България.

По време на интервюто, проведено на 20 април 2017 г. в BIT, Сашо Дончев показва писмо от прокурори от СГП, от което се разбира, че срещу него е подаден сигнал в прокуратурата от членове на ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД. Проверката на прокуратурата е във връзка с подаден сигнал от страна на Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на „Овъргаз инк“ до Европейската комисия срещу „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газ Експорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно изходните точки на хранилището в Чирен.

На 24.04.2017 г. официално от пресслужбата на прокуратурата са информирани медиите, че на същата дата Специализираното звено „Антикорупция” – СГП е образувало наказателно производство срещу длъжностни лица от КЕВР за престъпления по служба. Посочено е, че досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор, който той изпратил на СГП по компетентност. Същевременно е уточнено, че предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз” (впоследствие  „Овергаз мрежи” АД), и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Допълнена е още една насока на разследването, свързана с подадена на 20.01.2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба до Европейската комисия срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен”.

            Това досъдебно производство не е първото в областта на енергетиката. В периода февруари – април 2013 г. прокуратурата оповестява[2], че са възобновени и образувани нови досъдебни производства във връзка с дейността на държавните органи и търговски дружества, работещи в областта на енергетиката, за извършени нарушения или престъпления. С прессъобщение от 03.04.2013 г. се предоставя официална информация за пет образувани досъдебни производства срещу длъжностни лица от НЕК, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, ДКЕВР и „ЧЕЗ Разпределения България” АД. До момента няма публично оповестена информация тези досъдебни производства да са приключили и какъв е резултатът от тях.

От публикация на сайта „Пловдив онлайн“ от 29 март 2017 г. се установява, че на 21.02.2017 г. общинският съветник Спас Гърневски е подал сигнал за злоупотреби при приватизацията на „Международен панаир Пловдив“ АД. След изтичането на едномесечния срок за произнасяне Спас Гърневски не е получил отговор от прокуратурата.

Това не е първият сигнал, който e налагал извършване на проверка, засягаща Георги Гергов.  Окръжна прокуратура Варна образува наказателно производство по чл. 123, ал. 1 НК за изясняване на причините и обстоятелствата, довели до смъртта на четири лица при срутването на хотел “Вероника” в курортен комплекс “Слънчев ден”[3], стопанисван от едноименното акционерно дружество, чиито мажоритарни собственици са Георги Гергов и двамата му синове. Понастоящем не е оповестено производството да е приключило.

  1. Твърденията на тримата участници и публично известните факти позволяват да се изведат няколко несъмнени фактически констатации, доколкото са налице съвпадащи и непротиворечиви положения:
  • Сашо Дончев е управляващ дружеството „Овъргаз“, издател на вестник „Сега“, в който се публикуват карикатури на художника Христо Комарницки;
  • „Овергаз” е частна газова компания, чиято основна цел е да изгражда и експлоатира газоразпределителни мрежи и природен газ на крайни потребители. Групата на Овергаз се състои от дружества, специализирани в разработване, изграждане и предоставяне на инфраструктурни услуги в областта на газификацията. „Овергаз Мрежи“ АД притежава 10 лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ в 51 общини. Сашо Дончев е изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД и на „Овергаз Холдинг“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Овергаз Инк.“ АД, председател на Съвета на директорите на „Овергаз Холдинг“ АД;
  • Георги Гергов е член на изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия и собственик и управляващ на редица търговски дружества;
  • Сотир Цацаров е главен прокурор на Република България и член по право на Висшия съдебен съвет;
  • Сотир Цацаров и Георги Гергов се познават от дълги години и са добри познати;
  • През месец март 2017 г. в офиса на Георги Гергов, намиращ се в сградата на ЦУМ, се провежда среща между Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров:
  • Срещата между главния прокурор и Сашо Дончев е уредена с посредничеството на Георги Гергов;
  • По време на срещата, продължила около 30 минути, Дончев и Цацаров са си говорили за бизнеса и за семействата;
  • Към момента на провеждане на срещата дружества, свързани с бизнеса на Георги Гергов и Сашо Дончев, са били обект на прокурорски проверки. В информацията, разпространена от прокуратурата на 24.04.2017 г., не е посочено кога е започнала предварителната проверка, но в нея се съобщават факти, от които става ясно, че към датата на срещата главният прокурор е знаел най-малкото за постъпилия сигнал на 16.01.2017 г. и за неговия предмет;
  • Срещата се провежда по време на политическа кампания за парламентарни избори през март 2017 г.;
  • Предмет на разговора е била прокурорска проверка, която се извършва във връзка със сигнал от 16.01.2017 г. Сигналът е свързан с дейността на газоразпределителните дружества, управлявани от Сашо Дончев, както и с подадена от него жалба до Европейската комисия за господстващо положение на „Български енергиен холдинг”, „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” на газовия пазар в България (това се твърди и от тримата, макар и да му придават различна интерпретация);
  • След срещата издателят на вестника се оплаква от нерегламентиран натиск от главния прокурор, който признал, че се чувства засегнат от карикатурите на финансирания от него вестник;
  • Ноторен факт, е че един от обектите на карикатурите, публикувани във вестник „Сега“, е главният прокурор Цацаров.
  1. Правен стандарт за преценка на поведението на главния прокурор по време на срещата му със Сашо Дончев и Георги Гергов и правни изводи

3.1.Установени вътрешни и международни стандарти

Както беше посочено, по отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват завишени стандарти за тяхното поведение в службата и извън нея. За главния прокурор и председателите на върховните съдилища са въведени специални изисквания за съблюдаване и налагане на високи етични стандарти и изявена независимост.

  Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично поведение, приет с решение на ВСС, могат да се изведат и от т.нар. Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт.

Съдиите и прокурорите са длъжни да отстояват независимостта си и да дават пример за независимост както в индивидуален, така и в институционален аспект; те са длъжни да демонстрират и утвърждават високи стандарти на поведение, за да укрепва общественото доверие в съдебната власт, което има основно значение за поддържане на независимостта на магистратите.

Правилата за професионалното поведение изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и да свеждат до минимум риска от конфликт на интереси или каквато и да е деятелност, която би застрашила тяхната репутация и независимост. Поведението им не само следва да е стриктно съобразено с критериите за безпристрастност и независимост, но и да предотвратява възможностите за конфликт или за съмнение в почтеността и благоприличието им. Магистратите ежедневно упражняват власт, която съществено се отразява върху съдбата на гражданите. Обществото не би се примирило да предостави тази власт в ръцете на лица със спорна почтеност, компетентност или съмнителни лични стандарти. Затова поведението на магистратите както в службата, така и извън пряката им служебна дейност, трябва да е изцяло съобразено с доверието на обществото и неговите очаквания.

  Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното преследване и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136, ал. 4 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 5 НПК).

   Правомощията на главния прокурор определят и завишените изисквания и етични стандарти към поведението му, доколкото той може да влияе върху дейността на всички прокурори и определя цялостния облик на прокуратурата. Съдържанието на етичните стандарти, с което е длъжен да се съобразява главният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за актуалния контекст, и за въздействието върху общественото мнение на останалите неразрешени проблеми и кризи в легитимността на съдебната власт, и в частност – на прокуратурата. Това влияе на общото ниво на недоверие, изпитвано от българските граждани по отношение на способността на съдебната власт да осигури върховенството на правото. Достатъчно е да припомним, от една страна, че повече от 7 години след осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, не е предвиден институционален и процесуален механизъм, който да създава ефективни гаранции за безпристрастност и обективност на евентуално наказателно преследване срещу главния прокурор при данни за извършено престъпление. От друга страна – въпреки освобождаването от длъжност на градския прокурор на София Николай Кокинов за дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на съдебната власт, извършено именно по повод нерегламентирана среща с бивш министър-председател и председател на политическа партия, в която той чрез репликата „Ти си го избра” създава съмнения за политическата и икономическа независимост на процеса по номиниране и избор на висши прокурори, обстойна проверка не беше извършена. Не беше повишена и прозрачността на вземането на кадрови решения за висшите административни длъжности.

      Конфликтът между високите нормативни изисквания към личността на главния прокурор и високото недоверие в независимостта от корупционни влияния на висшите административни длъжности в съдебната власт, включително – на главния прокурор, налага ВСС да полага изключителна активност, за да спре опасните процеси, които ерозират цялостната идея за държавност и причиняват тежки последици за правосъзнанието на гражданите.

3.2. Изхождайки от тази необходимост, за да не допуснем съмнението, че ВСС не само че не изпълнява конституционната си задача, но се превръща в самостоятелен фактор за подриване на върховенството на правото, като привилегирова главния прокурор заради властовия му ресурс, предлагам своята правна оценка на поведението му:

Нерегламентираните контакти с бизнесмен и издател на вестник, и то в момент, когато спрямо дейността на дружествата му се извършва прокурорска проверка и в период на предизборна кампания, използването на посредничеството на друг бизнесмен за уреждане на срещата (чийто бизнес също е обект на прокурорска проверка), реално накърнява общественото доверие в независимостта на съдебната власт, тъй като възбужда редица основателни съмнения.

Главният прокурор поначало не бива сам да се поставя в ситуация, в която има риск да се дискредитира ръководената от него институция. Затова от първостепенно значение за правилната реакция на ВСС е справедливата и безпристрастна оценка на впечатлението, което срещата оставя у обективния наблюдател, както и какви са процедурните средства за установяване на истината. Един от присъстващите бизнесмени съобщава, че е бил обект на натиск от главния прокурор чрез софистицирани, но еднозначни по смисъл изрази – да не спонсорира политическа партия (в период на изборна кампания) и да преразгледа линията на медията, която финансира. В конкретния контекст на обстоятелствата относно срещата – в частен офис и в присъствието само на посредника, който от изложените факти излиза, че е добър познат на главния прокурор от дълъг период от време, тези твърдения на бизнесмена –издател не могат да бъдат игнорирани на принципа „дума срещу дума”. Попадането в подобна ситуация само по себе си е силно проблематично и недопустимо от гледна точка на високите професионални изисквания към поведението на главния прокурор.

Несъстоятелна е тезата, че бизнесменът, който твърди злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, не може да докаже верността на твърденията си, поради което не следва да се предприемат никакви мерки от органите на съдебната власт. Европейският съд по правата на човека е приел по серия осъдителни български решения (по делата Маринова и др.[4], Бойканов[5]), че оплакващият се от корупционно поведение или противоправни действия на държавни органи гражданин не може да бъде поставен в обективно невъзможно положение да доказва държавната корупция, за да не бъде обвинен в клевета или набедяване. Именно за да не се формира и поддържа съмнение в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм, всички магистрати трябва да съблюдават такова поведение, което да изключа риска да участват или да бъдат въвлечени в подобни ситуации. Това в още по-голяма степен е валидно за главния прокурор, който ръководи институцията, компетентна да разследва твърдяното противоправно поведение, и всички прокурори са му подчинени.

Ето защо самият факт, че в конкретния случай главният прокурор, знаейки предварително формата и участниците в срещата, е отишъл на нея, го компрометира. Нещо повече – поставя в риск доверието на обществото в безпристрастността на предприетите от прокуратурата действия веднага след осветляването на срещата в стопанската област, в която развива търговска дейност оплакалият се от нерегламентиран натиск бизнесмен.

Същевременно, от обстоятелството, че гражданинът, който сигнализира за държавна корупция или злоупотреба с власт, не разполага с инструментариум и властнически ресурс да установи верността на твърденията си, не следва, че е допустимо компетентните власти, в това число и ВСС, да  бездействат. Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от  България, установява задължението на държавите, съобразявайки принципа за независимостта на съда, да вземат мерки за укрепване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите, включително чрез въвеждане на съответни правила за поведение на членовете на съдебната власт. Специфичното приложение на това изискване по отношение на административните длъжности в съдебната власт предпоставя, че всяко съмнение, довело до реално увреждане на авторитета на правосъдието и на базовото функциониране на правовата държава, налага, ако замесеният административен ръководител не подаде сам оставка, да се предприемат действия за освобождаването му от длъжност. Това е така, тъй като разколебаването на доверието в служебното положение на висшите административни длъжности води до недоверие към цялата институционална система.  В най-голяма степен това е валидно за главния прокурор, защото на гражданите са известни големите му възможности за влияние и въздействие върху дейността на прокуратурата и върху редовите магистрати. Някои от тези възможности не са публични и прозрачни, поради което трудно се поддават на обществен контрол. По тази причина репутацията на главния прокурор трябва да бъде безупречна и всяко замесване в ситуация, която поражда основателно съмнение за корупционен натиск или влияние, следва да има за неизбежна правна последица освобождаване от длъжността.

        С оглед посочената конкретиката на случая прокуратурата е компетентният орган да установи истината за разговора между тримата участници, защото в изнесената от единия от тях информация се съдържат данни за престъпление. Значима за правомощията на ВСС обаче е обективната видимост на случилото и как тя се отразява върху доверието в независимостта на прокуратурата и легитимността на нейните действия.

Нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени, спрямо които се извършват прокурорски проверки и които имат политически позиции, не само  застрашава авторитета на съдебната власт, а реално го накърнява, тъй като създава усещане за дефицит на правова държава.

Отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо. Общественото мнение свързва възникналата ситуация с недопустим лобизъм, злоупотреба с власт и корупция. Нерегламентираната среща на главния прокурор, който е приел посредничество не по протокол от политик и бизнесмен с бизнесмен, спрямо когото се провежда предварителна проверка, способства за затвърждаване на впечатлението, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики.

Отказът на главния прокурор да отговаря на въпроси на членове на ВСС задълбочи кризата на доверието в съдебната власт, защото на практика демонстрира неподчинение на закона.

В същото заседание главният прокурор увреди авторитета на правосъдието и с декларативното си твърдение, че членовете на ВСС, които настояват за проверка на случая, са „изпълнители” на неназовани „сценаристи”. Това обвинение е особено укоримо, защото, без да се обосновава с факти, дискредитира независимостта на кадровия орган на съдебната власт и обезценява правомощията на главния прокурор, който разполага със суверенната конституционна власт да разследва данните за зависимост на отделните членове на ВСС и в случай че ги докаже – да инициира наказателно преследване срещу тях.  Когато ръководителят на държавното обвинение си позволява да отправя обвинения, без да полага усилия да ги обосновава по надлежния ред, и това не поражда никакви последици, се създава опасното усещане за деградиране на институцията.

В съдебната практика на Върховния административен съд[6] по приложение на глава 16 от ЗСВ трайно се приема, че независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата – поддържането и възстановяването на установения правен ред. При тези съображения законодателят изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, поставят под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за дисциплинарна отговорност. В Тълкувателно решение № 3/2007 на ВАС по т.д. № 4/2007 г. се приема, при изясняване на фактическия състав на уронване на престижа на професия, че „елемент от фактическия състав не е самото деяние, като нарушение на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала”, както и че неспазването на служебната етика може да има за последица намаляването или загуба на общественото доверие в институциите, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на държавата. Нещо повече, съдът дори приема, че не е задължително престижът вече да е уронен, достатъчно е поведението да е било от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в държавните институции.

         В настоящия случай разпространените публично съмнения за конфликт на интереси и търговия с влияние сами по себе си уронват престижа на съдебната власт, което е резултат от личното поведение на главния прокурор.

  1. Изложените съображения позволяват да се приеме, че са налице достатъчно данни компетентните институции да предприемат действия в изпълнение на своите законови правомощия:

Предоставям настоящото становище на вниманието на членовете на прокурорската колегия на ВСС и на министъра на правосъдието, които могат да реализират правомощията си по чл. 175, ал. 5 вр. с чл. 173 ЗСВ вр. с чл. 129, ал. 3, т. 5 Конституцията на Република България.

Извън конкретния случай, поставянето на проблема за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт, има за цел провеждане на професионална и обществена дискусия  и установяване на етични стандарти. Следването на прозрачни и справедливи процедури за проверка на почтеността на магистратите, при наличието на основателни съмнения, е гаранция за поддържането на доверието в правосъдието. В този смисъл дебатите за етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка  при тяхното прилагане са наложителни във всички институции. Затова изпращам предложението и на вниманието на ИВСС и ЕК, с оглед правомощията на всяка от институциите, както и с убеждението, че то може да бъде от полза за провеждането на професионалната и обществена дискусия по поставените принципни въпроси.

                                 С уважение:  Калин Калпакчиев – член на Висшия съдебен съвет

[1] Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 2006, с. 123.

[2]http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/predprietite-deistviia-ot-strana-na-prokuratu-3318/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/razshiriavane-obkhvata-na-proverkata-v-

oblast-3358/

http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/rezultati-ot-proverkata-v-energetikata-3430/

http://www.prb.bg/bg/news/publikacii-i-intervyuta/zam-glavniia-prokuror-borislav-sarafov-razchi-3443/

[3]http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/okrzhna-prokuratura-varna-povdigna-obvineniya-za-s/

[4] http://www.mjs.bg/47/2638/

[5] http://hudoc.echr.coe.int/eng#{“itemid”:[“001-168384”]}

[6] Решения на Върховния административен съд по адм.д.№3889/2010, VІІ отд, адм.д.№ 1065/2012, VІ отд.; адм.д. № 6715/2010 г., VІІ отд.; адм.д.3890/2010 г., VІІ отд.; адм.д. №5767/2010 г., VІІ отд.; адм.д №4003/2010 г., VІІ отд.; адм.д.№ 3752/2010 г., VІІ отд.; адм.д. №10 803/2010 г. 5-членен състав, ІІ колегия; адм.д. № 3891/2010 г., VІІ отд.

 

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ФЕДЕРАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА В САЩ ПРЕЗ 2016 г.

В сайта “Съдебно право” е публикуван доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г.  В текста се демонстрира, че е възможно да се гради съдебна система въз основа на уважението към съдията; че личността на съдията е от съществено значение за ефективното упражняване на правосъдието, както и за предпазването му от бюрократизиране и формалистична самодостатъчност.
Препубликувам текста от “Съдебно право”:

В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.

Председателят на Върховния съд на САЩ е съумял да обобщи основните тенденции в работата на федералните съдилища за 2016 г., като е откроил всеки аспект от многообразната работа на федералните съдии – за доброто организиране на правораздавателния процес, за самоуправлението и обучението на съдиите. В края на доклада е приложена обобщена информация за натовареността на федералните окръжни съдилища, апелативните федерални съдилища, съдилищата по несъстоятелност и на Върховния съд на САЩ.

Впечатляващо е, че докладът за дейността на федералните съдилища не се задоволява с изброяване на сухи, неперсонифицирани статистически данни, а откроява централната роля на съдията и отдава почит и уважение за неговия всеотдаен и посветен труд в полза на обществото. Така председателят на Върховния съд на САЩ подчертава ценностното значение на правосъдието, което не се свежда до бюрократичен инструмент за решаване на дела, а за поддържане на социалната хармония и справедливост в обществото.

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА

ФЕДЕРАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА В САЩ ПРЕЗ 2016 г.

 Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ

           С наближаването на зимата в края на 1789 г. съдия Дейвид Сиуoл от Върховния съд на Масачузетс получил неочаквано писмо от президента Джордж Вашингтон. Вашингтон съобщавал на Сиуoл, че назначаването му за федерален съдия в окръг Мейн, тогава част от щата Масачузетс, е било одобрено. Въпросът не подлежал на дискусия, тъй като комисията за назначаване на Сиуoл била приключила дейността си. Пишейки от дома си в Йорк, Сиуoл отбелязал, че назначението било „неочаквано и непоискано“, като обяснявал, че неговата служба като щатски върховен съдия не го е подготвила напълно за новата задача. „В това ново назначение“, настоявал Сиуол, „съдията е оставен сам и неподкрепен, и то в области с голямо значение, отнасящи се до живота на човека“. Признателен за привилегията да служи на нацията и честта за назначението, той се надявал да оправдае доверието на президента и да си осигури „одобрението на своите съграждани“. „Всичко, което мога да обещая по този повод, е, че ще се старая да го заслужа – с усилия да изпълнявам задълженията си с вярност и безпристрастност, съобразно с най-доброто, на което съм способен“.

              Президентът Вашингтон назначил първоначално всички тринадесет съдии във федералните окръжни съдилища по подобен начин, най-отговорно и със същото смирение и загриженост. Въпреки тяхната скромност и умереност, те били забележителна група. Джон Съливан от Ню Хемпшир бил генерал от войната за независимост, делегат в Континенталния конгрес, а след създаване на съюза – президент на Ню Хемпшир. Джеймс Дуейн служил пет години като кмет на Ню Йорк. Уилям Пака подписал декларацията за независимост и служил като губернатор на Мериленд. Дейвид Брийрли подписал конституцията за Ню Джърси, а Гънинг Бредфорд младши подписал конституцията за Делауер. Уилям Драйтън, назначен в родната му Северна Каролина, служил повече от десетилетие като председател на върховния съд на британската колония в Източна Флорида. Франсис Хопкинсън от Пенсилвания – поет и музикант, както и юрист, проектирал основните първообразци на държавния печат и знаме на Съединените американски щати, както е известно, приписвани на Бетси Рос. Тези личности не са добре познати в наши дни, но те са дали началото на новата система на федералните окръжни съдилища и са определили посоката за важната роля на тези институции, която те имали в новата република.

             Мъжете и жените от цялата страна, които днес служат като федерални съдии, не са добре познати, но те заслужават голямо уважение. Докато Върховния съд на САЩ често е във фокуса на общественото внимание, нашата правосъдна система основно зависи от умението, усилената работа и всеотдайността на тези съдии, които са извън светлината на прожекторите. Тази година бих желал да изразя признателностза решаващата роля, която федералните съдии играят в дейността на третата власт и да подчертая някои от предизвикателствата и често пренебрегвани аспекти от тяхната работа.

            Федералните окръжни съдилища са основата на нашата федерална система[1]. Конгресът на САЩ е създал 673 федерални съдилища, както и четири териториални позиции. Действащите съдии се подпомагат от повече от 500 старши окръжни съдии, които отговарят на условията за пенсиониране при пълно заплащане, но още продължават да работят, някои на непълен работен ден, но повечето от тях на пълно работно време, без допълнителна компенсация.

            Както съдия Сиуол забелязал преди 237 години, федералният съдия е „оставен сам и неподкрепен”. За разлика от политиците, той работи основно извън публичното внимание. Повечето американци имат някаква представа за ролята на федералните съдии, но за добро или лошо тя е оформена от изобразяването на американския съдебен процес в киното и телевизията. Според типичната картина съдията има малко участие, седящ пасивно сред възвишената реторика на адвокатите, героизма или подлостта на клиентите, и морален компас на журито. В действителните процеси обикновено липсва такава драма – но те не са предназначени да забавляват. Разбира се, те са структуриран механизъм за решаване на правни спорове чрез състезателен съдебен процес. Със своята ръководна и помиряваща централна роля федералният съдия служи, за да осигури честен и справедлив процес на спорещите страни.

               Съдията е отговорен за наблюдението на предсъдебните изслушвания и за ръководството на съдебния процес. Той разрешава откритите спорове, управлява подбора на журито, ръководи допускането на доказателствата, определя ясни и разбираеми инструкции към журито, разрешава всякакви въпроси, свързани с одобрението на присъдата и вписване на наказанието. Всяка от тези стъпки изисква специални познания, чувствителност и умения. Съдията трябва да овладее комплекс от правила за водене на процедурата и допускане на доказателствата и да бъде способен да прилага тези правила според спецификата на всеки спор. Като единствен овластен да ръководи процеса, той трябва да отговаря за всеки детайл в една непредсказуема процедура – ръководейки твърдо и определящ наказанието с обективност, проницателност и състрадателност. Това не е работа за импулсивни, стеснителни, плахи или невнимателни хора.

               Характерът на федералния съдия е по-ярко видим при наказателните процеси. Повечето наказателни обвинения се решават чрез споразумения между прокуратурата и обвиняемите, но тези случаи, които стигат до процес, изискват особени усилия от съда. Съдията трябва да осигурява разглеждането на делата, съобразно със Закона за ускоряване на процеса, в съответствие с конституционното право на обвиняемите на защита и представителство. Той трябва незабавно и в движение да взима решения и да прилага доказателствените правила, докато тече процесът, обикновено без лукса на спокойното обсъждане и проучване в тихия кабинет. Съдията трябва внимателно да ръководи журито съобразно правилата за тежестта на доказване за обвиняемия и прокурора. В случай е процесът завършва с осъждане, съдията е изправен пред сериозната задача на определяне на наказанието с присъда.

             Повечето федерални съдии са съгласни, че определянето на наказанието с присъда е тяхното най-трудно задължение. Съдията трябва да се изправи срещу подсъдимия лице в лице и да вземе предвид човешката слабост. Той трябва да съобрази гледната точка на прокурора, подсъдимия и пострадалия (жертвата) и да наложи наказание, което по замисъл и необходимост ще поправи (промени) насоката на живота на подсъдимия. При определяне на подходящото наказание неговата дискреция (решение) е ограничена от закона и напътствана от внимателно съставените ръководства за постановяване на присъди. Присъдата отразява съдийската мъдрост и проникновение, опита и наученото от наблюдението, непосредствено в съдебната зала. С постановяването на присъдата съдията говори като глас на общността.

           Въпреки че федералният съдия има видимо и живо присъствие в съдебната зала, много повече от съдийските отговорности се осъществяват в кабинета. За всеки заседателен ден има множество дела, чакащи разглеждане – типичният федерален съдия има повече от 500 дела на доклад. Изправен пред тази обезсърчаваща натовареност, съдията трябва да съвместява много функции. Той трябва, на първо място, да бъде способен администратор, за да управлява непрестанния поток от дела и спорни въпроси, които преминават през съда. Трябва умело да жонглира с множество различни материи във всеки даден момент, сигурен, че нищо не убягва от вниманието му.

             Федералният съдия обаче трябва да бъде повече от способен администратор. Той трябва активно и проницателно да разрешава проблемите на хората по делата, които разглежда. Съдебният процес е скъп, поради което всички биха имали полза, ако споровете могат да бъдат решавани ефикасно с минимални разходи и забавяне. Както посочих в моя годишен доклад за 2015 г., Съдийската конференция – органът, който създава решенията по общите въпроси за управление на федералните съдилища – измени федералните правила на гражданския процес, за да подчертаеролята на съдията за ранното и ефективно управление на съдебните дела. Тази процесуална реформа окуражи (даде възможности) на щатските съдии да се срещат незабавно с адвокатите след подаване на жалбата и да обсъдят съвместно възможностите за решаване на случая, да разработят план за управление на делото и да ускорят решаването чрез предсъдебно споразумение. Реформата започна да дава положителни ефекти, защото свръхнатоварените съдии са готови да предприемат по-активна роля за управление на потока от дела, което дава резултат в процеса на работа. Дървосекачът спестява време, когато отделя време, за да наточи брадвата си. Тази година ние трябва да направим стъпка напред и да поканим федералните окръжни  съдии да участват в пилотна програма за тестване на някои обещаващи техники за управление на делата, насочени  към намаляване разходите за разрешаването на споровете.

              Изкусното и умело занимание на федералния съдия с администрирането на висящите дела и управлението на постъпилите дела може да сведе едно дело до малък на брой проблеми, които са същината на спора и може да помогне за разрешаване на спорното право чрез споразумение. В други случаи, предсъдебния процес може да разкрие, че спорният проблем е просто въпрос на приложение на правото, без да има спор по фактите, който може да се разреши с кратко решение без съдебен процес. В тези ситуации федералният съдия е отговорен – винаги като първа инстанция и често като последна – „да каже какво постановява закона“. Както е казал съдия Сиуол, съдията трябва да върши всичко  „с  вярност, преданост и безпристрастност“, без страх или изгода.

             Федералните съдии са първите, които се сблъскват с новите правни проблеми и те трябва да ги разрешат без помощта на ръководни прецеденти. Поради това, че работят сами, те нямат привилегията на вземането на колегиални решения в съдебен състав или комфорта на споделеното съгласие. И именно поради натиска на множеството дела за разглеждане и решаване те влагат много повече усилия и време при ограничени ресурси в сравнение с техните събратя от апелативната инстанция.

             Ще се запитате защо при това положение някои адвокати биха искали служба, която изисква дълги часове работа, особени умения и дълбоко посвещение – която обещава силен стрес, самотен и ограничен живот и гарантира критика. Има много по-лесни и доходни начини за добрия адвокат да изкарва прехраната си. Отговорът се крие в отплатата за службата на обществото. Федералният съдия слага своя отпечатък всеки ден и оставя трайно наследство, като прави нашето общество по-добро и справедливо. Този по смисъла си граждански дълг е видим по много начини. Нашите федерални съдии отдават доброволна служба на съдилищата и страната си, в допълнение на своите обичайни отговорности.

              Конгресът задължава федералните съдии, по реда на старшинството, да се редуват в служба като председатели на техните окръжни съдилища. Председателят на съда доброволно изпълнява допълнителни отговорности, като управлява и контролира общата и специализирана съдебна администрация. Административните отговорности включват всички аспекти на управление на съдебното учреждение, включително въпроси за личния състав, бюджета и въвеждането на новите технологии. Някои от съдиите правят това, защото са били загрижени за изпълнението на тези задължения. Съдиите, които поемат бремето на председател, въпреки това използват това време за интензивна рутинна работа без допълнително възнаграждение и много малко благодарности. Тяхната служба е същината на съдийското самоуправление.

              Федералните съдии дават своя принос и извън своите съдилища, като предлагат помощта си на други съдилища. Те могат да отдават своето време и енергия на претоварени съседни щатски съдилища, на регионалния апелативен съд или на специализирани съдилища, като съда за контрол върху външното разузнаване. Федералните съдии също така доброволно подпомагат съдебната власт в цялост като служат в съдийската конференция. Тринадесет федерални съдии участват в 27-членната конференция, прилагайки своя опит и умения за напредъка на третата власт. В допълнение, 169 федерални съдии участват в 25 комисии на конференцията и активно участват за развитието на политики в широк спектър от въпроси, включително бюджета на съдебната власт, мерките за сигурност, кодекси за поведение и процесуални правила.

           Федералните съдии също така допринасят за съдебните образователни (обучителни) програми. Те доброволно участват във Федералния съдебен обучителен център като членове на управителния съвет, консултанти, обучители на новите съдии, за по-опитните съдии предоставят продължаващо обучение. Федералните съдии също така доброволно участват в щатската комисия по наказанията, където те участват за развитието и изменението на насоките за определяне на наказанията.

         Само четири дни след като Конгреса създава първите тринадесет федерални окръжни съдебни длъжности, президентът Вашингтон написал до Едмънд Рандолф, че „обмисля първите стъпки в съдебното ведомство, като най-съществени за добруването на нашата страна и за стабилността на политическата й система“.

           Вашингтон посочил, че е загрижен да подбере „съдии с подходящи характери да тълкуват законите и да раздават правосъдие“. Повече от две столетия след това време, необходимостта от посвещение на най-добрите от нацията не намалява. Не всички способни личности са приемали призванието – в нашия несъвършен свят – някои, които са приемали, впоследствие са се отказвали. Но те са рядко изключение. Откакто Вашингтон направил своите първи тринадесет назначения, всяко поколение на Америка е произвело своите самоотвержени, патриотични и смели личности, които пристъпвали да служат на страната си с призванието на федерални окръжни съдии. Американската нация е наистина горда с нейните действащи федерални съдии и благодарна за тяхната служба.

         Още веднъж, имам привилегията и честта да благодаря на всички съдии, съдебни служители и съдебни помощници от името на цялата нация за тяхното достойнство и посвещение.

             Най-добри пожелания на всички през Новата година.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Натовареност на съдилищата

През 12-месечния период, завършващ на 30 септември 2016 г., броят на делата, постъпили във Върховния съд на САЩ, е намалял, докато броят на делата във федералните апелативни и окръжни съдилища се е увеличил. Постъпленията в съдилищата по несъстоятелност също са намалели. Делата, изпратени и разгледани в системата на предсъдебната служба, са намалели, докато броят на лицата, поставени под наблюдение след осъждането им, се е увеличил.

 Върховен съд на Съединените щати

Общият брой на делата, постъпили във Върховния съд е намалял със 7,94% от 7033 постъпили дела през 2014 г. до 6475 постъпления през периода на 2015 г. Броят на делата, постъпили в съда по реда на in forma pauperis[2] е намалял с 10,24% от 5488 постъпили през 2014 г. до 4926  постъпили през 2015 г. Броят на делата, разгледани без освобождаване от държавна такса и разноски, се е увеличил с 0,02% от 1545 постъпили през 2014 г. до 1549  постъпили през 2015 г. През 2015 г. 82 дела са били разгледани, като 70 са решени при  62 подписани становища, в сравнение със 75 дела, разгледани  и 75 решени при 66 подписани становища през 2014 г. Съдът също е постановил 12 per curiam[3] решения през 2015 г. по дела, които не са били разгледани в открита процедура.

Федералните апелативни съдилища

В апелативните федерални съдилища постъпленията са се увеличили с 15% до 60357 дела.Въззивните дела с участие на жалбоподатели, които се представляват сами, представляват 52% от постъпленията и са се увеличили с 18%. Общо гражданските второинстанционни дела намаляват с 2%, наказателните дела са нараснали с 1%, делата по жалби срещу решения на административни органи са спаднали с 9%, делата по жалби в производствата по несъстоятелност са спаднали с 10%.

Федералните окръжни съдилища

Постъпленията на граждански дела в окръжните федерални съдилища са се увеличили с 5% до 291851 дела. Делата с участие на граждани на различни щати (т.е. спорове между граждани от различни щати) са намалели с 5%. Делата, в които федералната държава е ответник се е увеличил с 55% в резултат на жалби на затворници, свързани с решение на Върховния съд на САЩ по делото Welch v.United States, № 15-6418 (18.04.2016 г.), което предвиди нови основания за някои затворници, осъдени по силата на наказателния закон за военнослужещите, да оспорят присъдите си. Делата, в които държавата е ищец са намалели с 19%, като по-малко дела, включващи необслужвани студентски заеми и дела за конфискация и глоба.

Постъпленията на наказателни дела са намалели с 3% до 77357 дела. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с наркотици, представляващи 32% от общите постъпления, са спаднали с 3%. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с нарушаване на имиграционния режим, са намалели с по-малко от 1%, като съдилищата от югозападната граница са получили 82% от постъпленията от тези дела за цялата страна. Подсъдимите, обвинени за престъпления против собствеността, са намалели с 13% в голяма степен, защото подсъдимите, обвинени за измама, също са намалели с 13%. Постъпленията на делата за престъпления, свързани с регулаторни нарушения, сексуални престъпления, общи престъпления и престъпления против правосъдието, също намаляват, докато постъпленията на делата, свързани с огнестрелни оръжия и експлозиви и престъпления, свързани с насилие, са се увеличили.

Съдилища по несъстоятелност

Молбите за несъстоятелност са намалели с 6% до 805580 дела. По-малко заявления са постъпили в 71 от 90 съдилища. Потребителските спорове са намалели с 6%, а заявленията от дружества са спаднали с 2%. Постъпленията на заявления по Глава 7 са намалели с 9%, а по Глава 13 с 1%. Постъпленията са се увеличили с 6% на делата по Глава 11.

Тази година общите постъпления на молби за несъстоятелност са най-малко, считано от 2007 г., която е първа цяла година с такъв ефект след приемане на Закона за предотвратяване на злоупотребата с несъстоятелност и защита на потребителите от 2005 г. От 2007 до 2010 г. постъпленията на делата за несъстоятелност трайно са се увеличавали, но те намаляват всяка от следващите шест години.

Федерална система на пробационните и предсъдебни служби

Общо 137 410 души са били подложени на наблюдение в резултат на наложена с присъда такава мярка, което е увеличение с 1% в сравнение с предходната година. От този брой 118242 души са били под мерки за наблюдение след освобождаване от затвора, което е с 3% увеличение от миналата година.

Делата, постъпили за разглеждане в системата на предсъдебните служби, включително и делата, препратети от съда, са намалели с 3% до 91709.

Превод: Калин Калпакчиев

[1] Федералната съдебна система на САЩ включва окръжните (district) федерални съдилища, апелативните федерални съдилища и Върховния съд на САЩ. Бел. прев.

[2] Производства, при които съдът е освободил ищеца или жалбоподателя от държавна такса и разноски поради финансова невъзможност да ги заплати. Уважаването на молба за разглеждане на дело по този начин обикновено по наказателни дела пред федералните съдилища дава право и на служебен защитник. Бел. прев.

[3] Решения на съд, обикновено единодушни, при които не се посочва авторът на решението. Обикновено при постановяване на решенията на Върховния съд на САЩ не посочва автор на решението и съдиите, които се присъединяват към решението, респ. са на особено мнение. Бел. прев.

 

 

Искане от членове на ВСС за проверка на фактите по случая “Цацаров-Гергов-Дончев”

Шестима членове на ВСС – Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Лозан Панов, Камен Иванов и Юлия Ковачева, внесохме за разглеждане в заседанието на пленума на ВСС, насрочено за 27 април 2017 г. допълнителна точка относно:

Извършване на проверка за установяване на фактите и предприемане на последващи действия във връзка с публично оповестената информация за среща между главния прокурор Сотир Цацаров, Георги Гергов и Сашо Дончев.

Проверката е необходима с оглед защита престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е длъжен да отстоява независимостта на съдебната власт и да дава ясен отговор на всеки конкретен случай, в който безпристрастността и почтеността на неин представител е поставена под съмнение.

Намираме, че обсъждането на ситуацията и вземане на решение за извършване на проверка следва да се направи своевременно, защото всяко забавяне на реакцията ще накърни непоправимо авторитета на съдебната власт и в частност на Висшия съдебен съвет.