Home » Uncategorized » Висшият съдебен съвет – особености на модела

Висшият съдебен съвет – особености на модела

Публикувам последен текст в този професионален блог, създаден специално за информиране на съдиите и гражданите за времето на мандата ми като член на ВСС (2012-2017). Опитът ми като непосредствен участник в работата на кадровия орган на съдебната власт, а и преди това като критичен наблюдател на дейността на предишните състави на съвета на съдебната власт, ми дава възможност да поставя в дискусионен план някои от съществените въпроси, отнасящи се за българския модел за администриране на съдебната власт.

Тезата, която аргументирам в текста е, че значителните правомощия на ВСС, възложени му от ЗСВ и установената фактически практика, съществено се отклоняват от конституционният статус на Висшия съдебен съвет като кадрови административен орган на независимата съдебна власт. Деформациите на първоначалния конституционен замисъл водят до сериозни дефицити на независимост и ефективност на висшия административен орган на съдебната власт, които оказват отрицателно влияние върху цялата система.

Нормативната хиперактивност от последните няколко години, включваща осакатеното изменение на Конституцията и безбройните промени в ЗСВ, е индикатор за високо ниво на риск от затрупването на важните въпроси на функционирането на съдебната власт под тонове от законотворчески „боклук”. Доброто познаване на историческия генезис на българския модел за администриране на съдебната власт, както и информираността за развитието на академичните дебати за позитивите и негативите на различни европейски и световни модели, може да бъде само от полза за разбирането, че няма универсално нормативно решение.

Устройството и организацията на съдебната система трябва да е съобразено с културните и правни традиции/особености на съответната страна, защото постигане на върховенство на правото не може да бъде резултат на еднократен законодателен акт, нито може да бъде „внесено” наготово отвън.

Въпросите, които се поставят в последните няколко десетилетия и все не намират отговор са свързани с: продължаващото партийно-политическо влияние върху ВСС и съдебната власт (т.нар. скандали от последните два отминали мандата на висшия кадрови орган са само следствие от липсата на независимост при важните кадрови назначения, които водят до некомпетентното и неефективно управление на цялата система); извращаването на необходимостта от обществен контрол и отчетност в партийно-олигархична зависимост на ВСС; бюрократизирането и дехуманизирането на правосъдието, като последица от погрешните концептуални разбирания за отчетност, изразени най-ярко в дейността на ИВСС; постигане на независима и ефективна прокуратура и преодоляване на посттоталитарния й статус.

Търсенето на решения на посочените най-общо дефекти на системата не постигат резултат, защото се концентрират само в козметичното нормативно преформатиране на модела – без преди това да се постави в исторически, сравнителноправен и ценностен контекст същностният проблем – как да се постигне ефективно и компетентно администриране на съдебната власт, което да води до утвърждаване на независимостта й.

Полето за компетентна и добросъвестна дискусия по обществено значими теми все повече се стеснява в условията на българската публична среда, но това не трябва да води до отказ от усилия в тази посока. С това намерение публикувам този текст, който е част от „Наръчник за управление на съдилищата”, издание на Съюза на съдиите в България по проект, финансиран от Министерството на външните работи на Кралство Холандия (при написване на текста е съобразено законодателството към месец февруари 2017 г.). Други материали по темата за съдебната независимост и моделите за администриране на съдебната власт могат да бъдат намерени на сайта „Съдебно право”, поддържан от Съюза на съдиите в България (www.sadebnopravo.bg).

 

Висшият съдебен съвет – особености на модела

 І. Въведение и нормативна основа

Висшият съдебен съвет (ВСС) е конституционно създаден, специфичен, колективен, административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й[1], но също така да подпомогне външната й отчетност и отговорност. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. Една от гаранциите за съдебната независимост е кадровите и дисциплинарните въпроси за съдиите, прокурорите и следователите да се решават от нарочно създаден административен орган. Основната функция на Висшия съдебен съвет (ВСС) е да представлява съдебната власт, да осигурява и отстоява независимостта й, да определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и да обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване – чл. 16, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

На конституционно ниво са регламентирани структурата, съставът и правомощията на ВСС – чл. 130, чл. 130а и 130б. На основание препращащата норма на чл. 133 от Конституцията в ЗСВ подробно са уредени правното положение и съставът, дейността и организацията на ВСС, както и прекият избор на членовете на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите – чл. 16 – 39б ЗСВ. На основание чл. 30, ал. 1, т. 15 ЗСВ ВСС приема Правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията си, а съобразно чл. 30, ал. 5, т. 16 съдийската и прокурорската колегии приемат правила за работата си.

  1. Кратък исторически преглед на устройството и структурата на кадровия орган на съдебната система

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на съдилищата от 1910 г. се създава помощен кадрови орган с наименование Висш съдебен съвет. Той се състои от първия председател на ВКС, който председателства съвета. Членове са – главният прокурор при ВКС; един председател на отделение във ВКС; председателят на Софийския апелативен съд; висш чиновник от Министерство на правосъдието и адвокат-юрист, избран от адвокатския съвет при Софийския окръжен съд. Членовете на ВСС се назначавали с указ на Княза по предложение на министъра на правосъдието. ВСС се свиквал веднъж годишно през ноември, за да даде заключение по направените предложения за назначаване или повишаване на съдиите. Запазва се обаче правото на министъра на правосъдието да предлага за назначения или повишения съдии, пренебрегвайки съвещателното становище на ВСС. С изменения на ЗУС от 1917 г. създадените ВСС и дисциплинарни съвети към съдилищата се премахват. Същественото е, че съществуващият в началото на 20-ти век към Министъра на правосъдието консултативен орган със същото наименование (ВСС), не отнема решаващата роля на министъра при съдебните назначения.[2]Най-общо може да се определи, че историческата традиция до 1944 г. е предвиждала при съдебните назначения водеща роля да има министърът на правосъдието, но все повече е нараствало и участието на съдиите чрез общите събрания, които са предлагали на министъра списък (таблици) със съдии за повишение, увеличавало се е значението на председателите при администрирането на отделните съдилища. След 1944 г. съдиите са били избирани от Народното събрание или пряко от населението, но всякога водещо е било влиянието на апарата на комунистическата партия.

Съдебните съвети първоначално са европейски феномен – изграден върху по-ранен модел – Франция създава своя Висш съвет на съдебната власт през 1946 г., следвана от Италия през 1958 г. Франция притежава съвет за дисциплинарни производства на съдии, чието създаване може да бъде проследено до 1833 г. Френско-италианският модел е пренесен в Латинска Америка и други развиващи се държави. Съветът на Европа допринася със своите препоръки за разпространение на модела в държавите от Югоизточна Европа.[3]

В доктрината се различават условно няколко типа модели на администриране на съдебната власт: модел на министерство на правосъдието; модел на съдебния съвет; модел на съдебната служба; хибридни модели и т.нар социалистически модел.[4]От своя страна моделът на съдебния съвет в зависимост от статуса, състава и правомощията се разграничава условно на Южноевропейски и Северноевропейски.[5]

Висшият съдебен съвет, като независим кадрови орган на съдебната власт, е учреден за първи път с Конституцията на РБ от 1991 г. Структурата и съставът на органа е определена в първоначалната редакция на чл. 130 от Конституцията. На основата на конституционния текст през същата година е приет специален закон за Висшия съдебен съвет, обнародван в ДВ бр. 74 от 10.09.1991 г. В чл. 1 от закона е посочено, че Висшият съдебен съвет е колективен орган на съдебната власт, като 11 от неговите членове се избират от Народното събрание, а останалите 11 изборни членове се излъчват от съдебната власт, както следва: петима от делегатско събрание на съдиите, и по трима от делегатските събрания на прокурорите и следователите. Според чл. 9, ал. 2 заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Правомощията на ВСС са определени в чл. 10 от закона. Прави впечатление, че в текста са уредени девет правомощия на съвета, които основно касаят кадрови и бюджетни въпроси. В § 3 от преходните и заключителни разпоредби на закона е регламентирана процедура в изпълнение на § 5 от ПЗР на Конституцията, с който се предвижда съдиите, прокурорите и следователите да стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуване на ВСС, той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. В § 3 от ЗВСС е дефинирано, че понятието „професионални качества” съдържа изискването за необходимата професионална квалификация и морал за съответната длъжност. Предложенията до ВСС, че не са налице необходимите професионални качества за съдиите се правят от министъра на правосъдието, за съдиите от ВС – от председателя на съда, а за прокурорите – от главния прокурор. На основание на тези разпоредби, които дават възможност за широка дискреция, включително и за пряка намеса на изпълнителната власт, са освободени значителен брой съдии и прокурори. Пропусната е възможност за кадрово обновяване на съдебната власт на основата на справедливи и обективни критерии, базирани на качествата на съдиите и прокурорите.

Законът за ВСС е отменен през 1994 г., когато се приема първият Закон за съдебната власт. В чл. 27, ал. 1 от закона са регламентирани правомощията на ВСС, които първоначално се били уредени в девет точки, но впоследствие с изменения в закона се увеличават до двадесет и една. Това показва ясно изразена тенденция за разширяване на правомощията на ВСС, които освен типично кадрови се разпростират и в сферата на администриране на съдилищата. През 2007 г. се приема втория Закон за съдебната власт, който действа и в момента. В чл. 30, ал. 2 от закона се предвиждат правомощията на пленума на ВСС, а в ал. 5 са регламентирани компетентностите на съдийската и прокурорската колегии. Тенденцията за увеличаване на правомощията на ВСС за сметка на компетентността на председателите на съдилища и общите събрания на съдиите се запазва. От административен орган с основно кадрови правомощия ВСС се превръща постепенно в централен орган за администриране на съдебната власт с обща компетентност.

Важна е и друга промяна в статуса на кадровия орган. До 2007 г. изборните членове на ВСС продължават да изпълняват и другите си задължения, произтичащи от заеманата длъжност на съдия, прокурор, следовател или друга юридическа професия. След 2007 г. съобразно формулировката на чл. 16, ал. 2 ЗСВ се приема, че ВСС е постоянно действащ орган, което обосновава в практически план различен правен статус на членовете на съвета, които за периода на мандата губят качеството си на съдии, прокурори и следователи. Това е една изкуствено поддържана теза, която не отговаря на конституционния замисъл за същността и ролята на кадровия орган на съдебната власт, а освен това е по съществото си неточна и невярна. Висшият съдебен съвет е административен орган, създаден на основата на Конституцията и като такъв той винаги е бил постоянно действащ. Това основно положение за същността на държавните органи, никога не се е поставяло под съмнение. В РКС № 8/15.ІХ.1994 г. по к.д. № 9/94 г. се подчертава, че „Висшият съдебен съвет е постоянно съществуващ и функциониращ орган”. Всъщност проблемът е не за това дали ВСС е постоянно действащ или не, той винаги е бил постоянно функциониращ орган. Въпросът е за статуса на членовете на ВСС – дали те имат право да продължат да упражняват юридическата си професия и след избирането си за членове на съвета. До 2007 г. членовете на ВСС продължаваха да упражняват и другите си правни професии и това не създаваше никакъв законов проблем, защото тази форма на изпълнение на функциите отговаряше в по-голяма степен на идеята и духа на Конституцията. След 2007 г. с промяна в ЗСВ се премина към статус на членовете на ВСС, който включваше пълна заетост и невъзможност да упражняват предишното си юридическо занятие. Установената практика относно статуса на членовете на ВСС намери отражение и в РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011, в което се приема, че членовете на съвета трябва да напуснат заеманата преди длъжност и да преминат на работа по трудово правоотношение в съвета. В цитираното решение на КС се приема дори, че „членовете на ВСС, избрани от съдебната квота, с факта на избора им загубват качеството на съдии, прокурори и следователи за времето на мандата си. Функциите, които те осъществяват като членове на съвета, са присъщи на тези в администрацията, независимо че се касае до администриране в съдебната система.” Тезата на съда не е прецизна, което се дължи и на неправилната формулировка в ЗСВ. Неприемливо е да се разкъсва изкуствено връзката между качеството на съдия, прокурор и следовател и длъжността на член на ВСС. Невъзможността да изпълняват правораздавателните функции за периода на мандата, не означава, че членът на ВСС е загубил магистратското си качество. ВСС е административен орган на съдебната власт, който има основно кадрови функции и се състои от съдии, прокурори, следователи и представители на другите юридически професии, а не от някакъв особен вид „администратори” на съдебната власт.

През 2016 година въз основа на измененията на Конституцията от 2015 г. в Закона за съдебната власт се приеха съществени изменения, засягащи статуса на съдията, прокурора, следователя, както и структурата и правомощията на Висшия съдебен съвет. Главната промяна предвиди разделяне на съвета на две колегии – прокурорска и съдийска, които да решават кадровите въпроси за прокурори и съдии поотделно и запазване на общия състав на ВСС (пленум) с компетентност по бюджетните въпроси, обучението и информационните технологии.

  1. Висшия съдебен съвет, като проекция на европейския модел на съдебен съвет

2.1  Становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) е съвещателен орган на Съвета на Европа (СЕ), създаден през 2000 г. с решение на Комитета на министрите на СЕ. В заседанията на КСЕС участват четиридесет и седем национални съдии, които са представители на държавите членки на СЕ, определени от съответния министър на правосъдието. Основната дейност на КСЕС се състои в разработване на стандарти и обобщаване на добри практики относно различни аспекти и проявления на основополагащия принцип в устройството на правовата държава – независимост на съдебната власт. Становищата (мненията), които се приемат от консултативния съвет на съдиите служат на държавите членки и на европейските съдии за утвърждаването на ролята и значението на независимия съд в демократичната държава. До 2016 г. са приети деветнадесет становища, в които са анализирани и обобщени различни положения относно статуса на съдията и ролята на правосъдието в правовата държава: Становище № 3 разглежда особено значимите въпроси за принципите и правилата, определящи професионалното поведение на съдиите, в частност етиката, несъвместимото поведение и безпристрастността; Становище № 4 е посветено на подходящото първоначално и текущо обучение; Становище № 11 разисква основните положения относно качеството на съдебните решения; Становище № 12 обсъжда стандартите в отношенията между съдии и прокурори и т.н.

През 2010 г. по повод десетата годишнина от създаването си КСЕС приема Магна харта на съдиите (основни принципи), в която се обобщават фундаменталните принципи, които служат за дефиниране на независимостта на съдията и правосъдието. Последното прието становище № 19/2016 г. е посветено на ролята на председателя на съда, а през 2017 г. предстои изработване и приемане на становище № 20, което ще разглежда проблема за ролята на съдилищата за еднаквото приложение на правото.[6]

Още в първото си становище, прието през 2001 г. КСЕС счита, че решенията по кадровите въпроси за съдии следва да се вземат от независим орган със значително съдийско представителство, избрано демократично от други съдии. Отчита се, че съществуват различни системи за назначения на съдиите и за администриране на съдилищата, но създаването на специални независими органи се препоръчва от КСЕС особено за страни, които нямат други трайно установени и демократично доказали се системи.[7]

През 2007 г. е прието становище № 10 (2007) на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”. Целта на документа е да се определят основните елементи във връзка с главните задачи, състава и функциите на Съвета на съдебната власт или подобни по статус органи, с цел укрепване и защита на независимостта на съдебната власт. Въпреки че в становището се уточнява изрично необходимостта от отчитане на разнообразието от модели за администриране на съдебните власти в отделните европейски държави, очертаните в него основни положения служат за основа на т.нар. европейски модел на съвет на съдебната власт, възприет основно в държавите от Южна и Югоизточна Европа.[8] Важно уточнение се отнася до обхвата на становището и препоръките в него: КСЕС в съответствие със своята основна мисия поставя акцент в становището върху ролята на съветите на съдебната власт по отношение на съдиите, което не пречи препоръките да се прилагат и за онези съвети, които са общи за съдиите и прокурорите. Възможните въпроси, свързани с прокурорите се разглеждат от Консултативния съвет на европейските прокурори в приеманите от него становища.[9]

Съветите на съдебната власт имат роля за гарантиране на независимостта на съдебната власт и на отделните съдии; за подобряване на ефективността и качеството на правосъдието с оглед гарантиране на приложението на чл. 6 от ЕКПЧ; за гарантиране на автономността на съдебната власт и на отделния съдия при осъществяване на функциите по правораздаване и препятстването на нелегитимно влияние от другите власти, така и от неправомерен натиск в самата съдебна власт. Отношенията между Съвета на съдебната власт и останалите власти, в частност с министъра на правосъдието и държавния глава, трябва да бъдат ясно установени в закона, но също и при фактическото им взаимодействие; йерархия между Съвета, от една страна и съдилищата и съдиите, от друга, изисква отношенията между тях да бъдат внимателно определени, както в нормативен, така и във фактически план.

В становище № 10 на КСЕС освен основните задачи пред Съвета на съдебната власт се разглеждат и следните въпроси: за броя на членовете на органа с оглед създаване на възможност за оптимално функциониране на един независим и прозрачен съвет на съдебната власт; за съвет на съдебната власт, в чийто състав мнозинство да са съдии; за квалификацията на членовете, методите за подбор, избор на членове съдии и такива, които не са съдии, брой на членовете и продължителност на техния мандат, статус на членовете; за бюджета, персонала и техническата компетентност на съвета; за решенията на съвета и неговите правомощия, за да се гарантира независимостта и ефективността на правосъдието – подбор, назначаване и повишаване на съдиите, професионална оценка (атестиране), етика и дисциплинарна отговорност и обучение на съдиите; бюджет на съдебната власт; администриране на съдилищата; защита на авторитета на правосъдието и взаимодействие с институциите на другите власти.

Най-характерните черти на Съвета на съдебната власт, разгледани и анализирани подробно в становището са следните:

Относно състава на Съвета на съдебната власт се препоръчва т.нар. смесен състав на съдебните съвети – да включва мнозинство на съдии, избрани от съдиите и членове, които не са съдии, като така ще се осигури допълнителен източник на легитимност на съдебната власт и тя ще се предпази от самозатваряне и създаване на впечатление за корпоративизъм и взаимно предпазване и назначаване с връзки, ще се даде възможност за отразяване на различните гледни точки в обществото. Тогава когато съставът е смесен, функционирането на Съвета на съдебната власт не трябва да позволява никакво взаимодействие на парламентарните мнозинства и натиск от страна на изпълнителната власт, да не се допуска влияние и подчинение на политически партии.[10] КСЕС счита, че по правило е проблемно с оглед съдебната независимост общото администриране на съдиите и прокурорите в един съвет на съдебната власт, но, отчитайки националните особености на отделните държави не отправя препоръка в тази насока.

По отношение на качествата и квалификациите на членовете на ВСС се отбелязва, че те трябва да се избират на основата на компетентността им, опита, познаването на живота на съдебната власт и културата на независимост. Приема се също, че членовете на съвета, които са съдии трябва да бъдат избирани от своите колеги, без намеса на политически органи или съдебната йерархия, а членовете на съвета, които не са съдии да се избират от неполитическо тяло, а когато се излъчват от парламента, не трябва да са негови членове, да се избират с квалифицирано мнозинство и с опит, който ще допринесе за разнообразното представителство на обществото.

Във връзка с функционирането и правомощията на Съвета на съдебната власт се маркират следните принципни положения, които могат да се възприемат като базови стандарти: членовете на Съвета да бъдат на пълна работна заетост, но мандатът им да бъде ограничен по брой и време, за да се запази контактът със съдебната практика; Съветът на съдебната власт трябва да управлява свой собствен бюджет, което е гаранция за независимото му функциониране; решенията на Съвета трябва да бъдат мотивирани и да има възможност за съдебното им обжалване; дейността на Съвета следва да се отчита в конкретни и достъпни за обществеността доклади, включващи мерки за подобряване на дейността на съдебната система. Правомощията на Съвета на съдебната власт трябва да имат широк обхват, за да позволяват пълноценна защита на независимостта и ефективността на правосъдието: съдебният съвет следва да има компетенции за подбор, назначаване и повишаване на съдиите при абсолютна прозрачност относно критериите за подбор; съветът трябва да участва активно в оценката на качеството на правосъдието; може да се занимава с етичните въпроси, включително като разглежда жалби на граждани; да се ангажира с организирането и наблюдението на обучението, но разработването и изпълнението на програмите за квалификация да се възложи на независим център за обучение; Съветът може да има разширени финансови правомощия да преговаря и управлява бюджета на съдебната власт, както и правомощия по отношение на администрирането на съдилищата за по-добро качество на правосъдието, но без да има правомощия по отношение на управление на работата на отделните съдии[11]; да има роля за защита на авторитета на правосъдието и да изразява становища по проектите за нормативни актове, които биха могли да имат въздействие върху съдебната власт; да установи сътрудничество и взаимодействие с другите власти, както и с други съвети на съдебната власт на европейско и международно равнище.[12]

2.2  Дебати за положителните и отрицателни страни на модела „съдебен съвет”

През последните две десетилетия се води научна дискусия за различните модели и правни системи за администриране на съдебната власт. Фокусът е поставен върху способността на различните нормативни разрешения ефективно да гарантират съдебната независимост. Дебатите за съдебната независимост, качество и отчетност на правосъдието имат важна роля за доброто познаване на ситуацията в различни държави, както и спомагат за развитието и усъвършенстването на съществуващите институционални структури и модели.

Изследването на проф.Нино Гарупа и проф.Том Гинсбърг „ Как да се предпазим от пазителите: съдебни съвети и съдебна независимост” представлява едно от най-мащабните и цялостни емпирични проучвания върху различните системи на администриране на съдебната власт под формата на съдебни съвети и как се отразява институционалната структура на гарантирането на съдебната независимост и отчетност.[13] Статията си поставя за цел да предложи теория за създаването на съдебните съвети и да идентифицира различията във формата и съдържанието на съветите в отделните държави, както и да установи доколко различните модели на съдебни съвети се отразяват на качеството на съдебните системи. По изчисления на авторите над 60% от държавите имат някаква форма на съдебен съвет в сравнение с 10-те процента преди тридесет години. Тезата, която се доказва по емпиричен път е, че съществува слаба взаимовръзка между създаването на съдебен съвет и качеството. Поддържа се, че съществуват предели на ефективността на институционалните решения на проблемите със съдебната независимост и, въпреки че съветите служат за арена на сблъсък на различни групи, които имат интереси, свързани със съдебната производителност, те сами по себе си не гарантират независимостта и качеството като резултати от функционирането на правосъдието.

В изследването съдебната независимост се поставя в контекста на отчетността и отговорността: докато адекватните институции могат да укрепят съдебната независимост и да минимизират проблемите на политизираната съдебна система, засилването на независимостта, от която се ползват съдиите, рискува да създаде обратния проблем на прекомерно подчиняване на публичната политика на съда. След като съдебната система започне да поема функции от демократичния процес нараства натискът за по-голяма отчетност и отговорност. Създаването на съдебни инспекторати и други модели на външна оценка на дейността на съда са само една от проявните форми на този натиск.

Една от причините за разпространение на съветите на съдебната власт от френско-италианската традиция е необходимостта от гарантиране на независимост след периоди на недемократично управление. За да се гарантира съдебната независимост, повечето от тези държави залагат съдебен съвет в своите конституции. Независимостта обаче е сложен и многостранен феномен. Дори съдиите да са независими от политически контрол, те могат да попаднат под зависимостта на други сили – като по-високопоставени съдии в съдебната йерархия. Може би заради опасенията от този структурен проблем външната отчетност и отговорност са се наредили на второ място сред целите на съветите. В този контекст авторите дават за пример съветите на някои от Северноевропейските държави, като Германия, Австрия, Холандия, които имат по-тесни правомощия от съветите във френско-италианския модел. Тези съвети са ограничени да играят роля при подбора, а не при повишенията и дисциплинарната отговорност на съдиите. Примерът с холандския съдебен съвет е показателен. Той е създаден през 2002 г. с основна отговорност за организацията и финансирането на холандската съдебна система. Основният тласък за реформи не е бил поставянето на политиката в съдебни рамки, а по-скоро схващането, че е нужна повече отчетност и отговорност и по-добро разпределение на ресурсите.

Статията на Гарупа и Гинсбърг е особено полезна с това, че предоставя анализ на данните за устройството на съдебното администриране в държави от целия свят. Представени са всички познати модели. Базата данни, която са събрали изследователите включва информация за статуса, структурата, състава и правомощията на съвети от 121 държави. Данните са събрани от проучване на съдебните съвети, извършено по проект за сравнително конституционно право на Университета в Илинойс, САЩ. В 93 държави съдебният съвет е регламентиран в конституцията на държавата. В 28 държави съдебният съвет не е предвиден на конституционно ниво, а е уреден в законодателството.

Изводите в изследването на Гарупа и Гинсбърг са интересни и предизвикват към размисъл върху утвърдени клишета и стереотипи за начините за гарантиране на съдебната независимост. Според техните емпирични наблюдения върху моделите на институционалната форма на съдебните съвети, компетенциите и съставът си взаимодействат по сложни начини. Авторите са намерили малко доказателства в полза на широко разпространеното разбиране, че съветите повишават съвкупно качеството на правосъдието или независимостта. Подчертават усложнената роля на съдебните съвети и отхвърлят опростенческия възглед, че внасянето или трансплантирането на определени модели на съдебен съвет вероятно би имало категорично отражение за подобряване на качеството на работа на съдилищата. Отхвърлят възгледа, че съдиите винаги и навсякъде трябва да бъдат мнозинство сред членовете на съвета. Причините за разпространението и популярността на съдебните съвети като институционална форма двамата автори намират във възможността, която те предоставят на участници от множество различни области да формират съдебните политики, като самият съдебен съвет обещава, че нито една институция няма лесно да доминира над съдебната власт. Съветите, веднъж създадени, предоставят арена за състезание и вечно противоборство за балансиране на независимостта с отчетността и отговорността.

Изследването на британския учен Джон Аденитайър „Съдебната независимост в Европа: шведската, италианската и германската перспектива”[14] разглежда институционалното устройство на съдебните системи на Швеция, Италия и Германия. Най-общо може да се отбележи, че администрирането на съдилищата е от компетентностите на изпълнителната власт в Германия, контролира се от квазиправителствена агенция в Швеция и е отговорност на съдебен съвет в Италия. Сравнителният анализ на институционалната структура на трите съдебни системи разкрива, че понятието за съдебна независимост е динамична концепция, която зависи от разнородни политически съображения. Макар да не съществува еднотипно устройство, което би могло да гарантира принципа на съдебната независимост, конвергентните практики в тези държави показват, че съществува споделено разбиране за минималните стандарти. Съществува широк консенсус, че защитата от корупция, насилие или произволна промяна на съдебната система са основополагащи за поддържането на съдебната независимост. Въпреки това, освен този минимален стандарт, различаващите се институционални структури подкрепят тезата, че разбирането на принципа на съдебната независимост почива на нормативни аргументи, основани върху реалното взаимоотношение между съдебната и останалите власти.

Процесите на институционални съдебни реформи в Полша, Чехия и Унгария са разгледани в сравнителен план в изследването на Даниела Пиана, професор в Университета в Болоня. В статията „Властта чука на задната врата на съда (две вълни на посткомунистически съдебни реформи)”[15] се разглеждат различните външни и вътрешни фактори, които са предопределили възприемането на различни институционални модели на устройство на съдебната власт в трите бивши тоталитарни държави Полша, Чехия и Унгария, въпреки общата им културна и конституционна традиция. Анализират се двете вълни на съдебни реформи, осъществени от тези три държави между 1989-1997 г. и 1997-2004 г., като се поддържа, че настъпилите промени могат да се обяснят, като се изследват властовите сегменти, разменени между различните участници в реформите. Статията разглежда съдебните реформи, насочени към „управлението на системата” (назначаване, повишаване, атестация и обучение на съдиите) и управлението на съда, разбирано като управление на съдебното учреждение. Анализът на логиката на действие, движеща реформите на тези две нива, подсилва застъпената теза на автора, защото ясно показва, че организационните промени са възприети само дотолкова, доколкото те не са били вредни за властта, разпределена в първата вълна реформи. Промяната в институционалния модел на съдилищата се определя от политическите институции и в това отношение се наблюдава инертност. Това е така, защото всяка промяна на съдебната организация може евентуално да доведе до промяна в разпределението на властта между политическите институции.

Проблемът за влиянието на институционалния модел съдебен съвет върху гарантирането на съдебната независимост в държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е подробно дискутиран в статията „Глобални решения – регионални проблеми. Критично изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа”[16]. Авторите проф.Михал Бобек и Давид Кошар с основание посочват, че идеята за постигане на независимост на съдебната система, конкретно в страните от ЦИЕ, както и в други страни в преход, често се свежда само до един от нейните аспекти – институционалната реформа и то до един конкретен модел на съдебно администриране – моделът на съдебния съвет. Моделът се предлага като универсално и „правилно” решение, което трябва да изкорени пороците на предишните модели, по-специално влиянието на администрацията на Министерство на правосъдието върху съдилищата. Основният аргумент в изследването е, че в страните в преход в ЦИЕ, повсеместно насърчаваният „евро-модел” на съдебно администриране под формата на съдебен съвет не води до осъществяване на идеята за засилване на независимостта на съдебната власт, за намаляване на политическото влияние и повишаване качеството на правосъдието. Дори нещо повече – отбелязват авторите – в редица страни от региона ситуацията става по-лоша след създаването на съдебни съвети. В статията се разглеждат от критично гледище възникването на т.нар. европейски и международни стандарти в областта на устройство на правосъдието и съдебната власт и защо моделът на съдебен съвет е насърчаван; анализират се нормативните недостатъци на „европейските” или „глобални” модели на администриране на съдебната власт от позицията за тяхната легитимност; очертават се резултатите и целите, които моделът съдебен съвет е трябвало да постигне и какво на практика се е случило в държавите от ЦИЕ. Заключението на авторите е, че изграждането на посттоталитарна самоуправляваща се съдебна система, преди да се е състояла истинска вътрешна промяна и обновление, води до създаване на формално конституционна независима съдебна система със зависими съдии.

Прегледът на моделите на съдебно администриране в Европа показва, че не всички държави са въвели т.нар „евро-модел” на съдебен съвет, очертан в препоръките на Съвета на Европа и ЕС. Основната характеристика на този модел е, че той централизира правомощия, свързани с почти всички въпроси, отнасящи се до кариерата на съдиите и предоставя средства за контрол на този орган от страна на съдиите.

Според изследователите основните недостатъци на „евро-модела” на съдебен съвет са: липсата на демократична легитимност; игнориране на изискването за повишена отчетност на съдебната власт, кореспондиращо с увеличаваща се власт (правомощия) на съда; „евро-моделът” на съдебен съвет предпазва съдебната власт от външни влияния, но пренебрегва заплахите вътре в системата от неправомерния натиск върху отделните съдии, упражняван от вътрешната йерархия; установените демокрации отказват да приемат модела на съдебния съвет, очертан в препоръките на СЕ и ЕС; „евро-моделът” на съдебен съвет не отчита спецификата на всяка съдебна система, съществуващата правна култура и историческото наследство в областта на администриране на съдебната власт.

Бобек и Кошар развиват тезата, че приложението на наречения от тях „евро-модел” на съдебен съвет не е довел до утвърждаване на независимостта на съдебната власт в държавите от ЦИЕ. Те поддържат, че конституционната независимост на съдебната власт под формата на съдебен съвет може да функционира успешно в условията на зряла политическа среда, където се прилагат валидни и за съдебната система високи етични стандарти, което е гаранция, че администриращите съдебната власт съдии ще поставят общото благо пред личните си интереси.

В статията се представят в сравнителен план институционалните модели за администриране на съдебната власт на Чехия и Словакия, които до 1991 г. имат обща държавна и правно-историческа традиция. След промените двете държави избират различен път за институционално развитие на съдебните си системи. Чехия продължава да развива еволюционно модела на съдебно администриране, основан на водещата роля на министъра на правосъдието, докато Словакия възприема новия модел на съдебен съвет. Авторите анализират критично словашкия опит, който макар и създаден от най-добрите практики на „евро-модела” се е превърнал в „подобна на мафия” структура за вътрешносъдебно потисничество. Изследователите сочат подобни негативни примери от други страни от ЦИЕ, които установяват силни съдебни съвети, като Унгария, България или Румъния, които, според тях, показват същата история: предоставянето на широки правомощия за самостоятелно управление на съдебната система преди извършването на истински вътрешни реформи е опасно. Противоположен е примерът на Чехия. Днес чешката съдебна система чрез председателите на съдилища има решаващата дума при управление на съдилищата. Въпреки това властта се поделя между министерството и председателите на съдилища. Системата по този начин – смятат авторите – генерира различен баланс, който може би придава по-голям стабилитет.

По отношение на негативните последици от въвеждането на съдебните съвети, се сочи, че централизирането на значителни правомощия е позволило потенциалните дисиденти в съдебната власт да бъдат премахнати (чрез дисциплинарни производства, чрез отказ от повишения и различни други средства на потисничество) и по дефиниция на никакви потенциални инакомислещи не е разрешен достъп до съдебната система. Съветите, или по-скоро съдебните председатели, които ги управляват, контролират също и назначението на нови съдии. Личният контрол се изразява в самовъзпроизвеждане на съществуващите структури: съдии със среден капацитет избират послушни и също толкова ограничени млади съдии.

В заключение авторите приемат, че моделът на съдебен съвет под формата на т.нар „евро-модел” не е подходящ за страните в преход, в които липсват утвърдени култура на независимост, етични стандарти и съдебна отговорност и отчетност. Те предлагат в замяна на мащабните институционални реформи усилията да се съсредоточат към повишаване на ефективността и прозрачността на съдебната система, които да включват открити и прозрачни процедури за назначаване и повишаване на съдиите в рамките на съществуващата система; отвореност на средни и висши нива в съдилищата за външни назначения; образование и формиране на съдиите, включително обучение по чужди езици и придобиване на международен опит; разширяване на административния персонал в съдилищата, като така се разтоварят съдиите от несвойствени задължения; висок професионализъм при управление на съдилищата; публикуване на всички съдебни решения онлайн; публикуването на биографии на съдиите на сайта на съответния съд; предоставяне на онлайн информация за движение на делата; случайно разпределение на делата и др.

Подобни на изводите на Бобек и Кошар са направени в изследването на Денис Прешова, Иван Дамяновски и Зоран Нешев, публикувано на сайта на Центъра за право на ЕС и международни отношения. Статията „Ефективността на „евро-модела” на съдебна независимост в западните Балкани: съдебните съвети като решение или нов повод за загриженост за съдебните реформи”[17] разглежда случая на Македония и защитава тезата, че въвеждането на съдебен съвет, като форма на администриране на съдебната власт, не осигурява съдебна независимост, защото не е отчел фактори, като историческите традиции и неформални практики. Авторите изтъкват четири общи отрицателни ефекта от въвеждането на „евро-модела” на съдебен съвет в Македония: преждевременното и прибързано въвеждане на модела без съобразяване с актуалния контекст в страната; нарастване на подлагането на съдебната власт на вътрешно и външно влияние, причинено от новосъздадените институционални средства; допълнително излагане на риск и компрометиране на индивидуалната независимост на съдията; намаляване на прозрачността на съдебното самоуправление.

Обобщеното представяне на научните и професионални дебати за позитивите и негативите от функционирането на модела на съдебния съвет целят да демонстрират необходимата критична отправна точка, която може да способства за провеждане на несъстоялата се в България дискусия за съответния на нашите условия и национални особености модел на съдебно администриране.

  1. Конституционен статус на ВСС като кадрови орган на съдебната власт

В глава шеста от Конституцията е регламентирано устройството на съдебната власт. За да се утвърди прокламираната в чл. 117, ал. 2 независимост е създаден специален административен орган, част от съдебната власт, който да осъществява основно кадрови правомощия, свързани с назначаването, повишаването и дисциплинарното наказване на съдиите, прокурорите и следователите. В устройството на съдебната власт са включени съдилищата, прокуратурата и следствието (впоследствие с изменение на ЗСВ следствените органи са включени в структурата на прокуратурата).

Висшият съдебен съвет е специфичен орган на съдебната власт с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган.[18] Първоначалните текстове на основния закон са предвиждали единен състав на ВСС, който е имал обща компетентност по кадровите и дисциплинарните въпроси за съдиите, прокурорите и следователите. Конституционният замисъл е предвиждал, с оглед гарантиране на съдебната независимост, назначаването, повишаването и освобождаването на съдиите, прокурорите и следователите да се извършва от независим орган в рамките на съдебната власт. Цялостната конституционна уредба на съдебния съвет, предвидена в първоначалните текстове на чл. 129, чл. 130 и чл. 131 налага недвусмисления извод, че ВСС е създаден като независим орган за кадрови и дисциплинарни въпроси, който да е съставен от действащи съдии, прокурори и следователи, избирани от професионалните общности чрез двустепенна система и равен брой юристи, избирани от Народното събрание. Идеята, свързана със създаването на ВСС, видно от стенографските протоколи от заседанията на VІІ Велико Народно събрание и на комисията по изработване на проекта за Конституция, е избирането на съдиите, прокурорите и следователите да става по един и същи начин от един кадрови колективен орган в самата съдебна власт.[19]

След изменението на Конституцията, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2015 г. Висшият съдебен съвет осъществява кадровите правомощия поотделно за съдиите, прокурорите и следователите чрез съдийската и прокурорската колегия, а в общия състав чрез пленума решава бюджетните въпроси, организацията на обучението и квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. Освен самостоятелното решаване на кадровите въпроси за съдии и прокурори друга характерна особеност на реформата от 2015 г. е трансформирането на ВСС (чрез пленума и колегиите) в административен орган за управление на съдебната власт с обща компетентност. Началото на тази трансформация е поставено чрез изменения в ЗСВ и възлагане на множество нови правомощия на ВСС. В действащата конституционна уредба това положение е утвърдено на най-високо нормативно ниво. В чл. 130а, ал. 5, т. 5 се предвижда, че колегиите решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт, а в ал. 2, т. 8 и ал. 5, т. 6 е дадена възможност за пленума и колегиите да осъществяват и други правомощия, определени със закон. Бланкетната законова делегация дава възможност за допълнително концентриране във ВСС на властови правомощия за администриране на съдебната власт.

ІІ. Състав и правомощия на Висшия съдебен съвет – пленум и колегии

След измененията на Конституцията от 2015 г. Висшият съдебен съвет промени своята структура и от единен орган раздели своите компетентности между двете колегии – съдийска и прокурорска и общ състав, наречен пленум. За необходимостта от т.нар. разделяне на ВСС се дискутира отдавна в професионалните среди, към страната ни са отправяни конкретни препоръки в този смисъл от Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия), както и в докладите на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Основният аргумент за самостоятелното (отделно) решаване на кадровите и дисциплинарните въпроси за съдии и прокурори, се свежда до съображения за гарантиране на съдебната независимост. Ролята на прокуратурата в рамките на съдебната власт е специфична. Принципно правосъдието се осъществява от съда, а прокуратурата има изключителната компетентност да повдига и поддържа наказателното обвинение. В рамките на наказателния процес, в неговата съдебна фаза, прокуратурата се установява като страна, което е още една от причините за самостоятелното разрешаване на кадровите въпроси за съдии и прокурори. Това положение е особено наложително в посттоталитарни държави като България, в които по исторически и културни съображения прокуратурата е нетипично силна и разполага с правомощия да контролира множество сфери от обществения живот.

Състав на пленума и колегиите на ВСС

  • Състав на пленума на ВСС

 1.1.1        Изисквания към членовете на ВСС

Съгласно чл. 130а, ал. 2 пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Според чл. 130, ал. 1 ВСС се състои от 25 членове. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове. Конституционното изискване към членовете на съдебния съвет е формулирано в ал. 2 на същия текст – за членове на ВСС, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. В Закона за ВСС е съществувала разпоредба, с която се е въвеждала забрана за избиране на действащи адвокати за членове на съвета. Впоследствие този текст е отменен. С решение на КС № 3 от 03.ІV.1992 г. по к.д. № 30/91 г. се приема, че конституционният текст установява само тези две изисквания относно избираемост във ВСС. Понятието „юристи”, употребено в посочения текст, обхваща всички юристи, включително и действащите адвокати. Конституцията не предвижда други ограничения относно избираемостта. В същото конституционно решение се приема, че за членове на Висшия съдебен съвет могат да бъдат избирани съдии, прокурори, следователи, юрисконсулти, адвокати, научни дейци и други юристи, включително и пенсионираните. Важен аргумент срещу твърдението, че участието на съдии и адвокати в съвета може да компрометира съдебната независимост е, че спрямо независими и несменяеми съдии, прокурори и следователи, които се подчиняват само на закона, подобно въздействие е изключено.

1.1.2.Несъвместимост на членовете на ВСС

В чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗСВ са уредени основанията за т.нар. несъвместимост на изборните членове на ВСС. Основанията за несъвместимост на членовете на ВСС са сходни с тези за съдиите, прокурорите и следователите, регламентирани в чл. 195, ал. 1 ЗСВ, но разкриват и известни особености. Една част от ограниченията касаят невъзможността изборните членове на ВСС да могат да заемат друга длъжност в държавни и общински органи – не могат да бъдат народни представители, кметове или общински съветници; имат забрана да упражняват търговска дейност или да участват в управителни и надзорни органи на юридически лица, с изключение на професионалните сдружения; имат забрана за упражняване на свободна професия и друга платена професионална дейност(както и за магистратите, разрешени са само доходи от авторски права, преподавателска дейност и от международни проекти), както и членуване в политически партии и други организации и дейности, които могат да засегнат независимостта им. Членовете на ВСС не могат да са осъждани за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да са освобождавани от наказателна отговорност за умишлено престъпление. За разлика от изискванията за съдиите, прокурорите и следователите, които според чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията се освобождават при влязла в сила присъда с наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, мандатът на член на ВСС се прекратява при влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление (независимо от вида на наложеното наказание, включително и за непредпазливи престъпления). Завишените конституционни изисквания към членовете на ВСС са обясними и наложителни с оглед предвидените в основния закон високи нравствени качества за заемане на длъжността.

Налице са и редица специфични изисквания за несъвместимост на членовете на ВСС, предвидени в чл. 18 от ЗСВ. Те не могат да бъдат в родствени отношения (съпруг, права линия, съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или фактическо съжителство) с друг член на съвета, административен ръководител в орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието; не могат да бъдат дисциплинарно освободени от длъжност членове на ВСС или спрямо тях да е установен конфликт на интереси по-малко от една година преди избора.

1.1.3.Мандат на ВСС

В чл. 130, ал. 4 от Конституцията изрично е предвидено, че мандатът на изборните членове на ВСС е пет години, като те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Мандатността гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган.[20] Членовете на ВСС имат еднакви права и задължения, защото те са равнопоставени, независимо дали са членове по право или изборни, дали са избрани за пълен мандат, или довършват мандат и независимо каква длъжност са заемали, преди да придобият качеството член на съвета. Техният индивидуален мандат не може да бъде прекратен предсрочно или да бъде ограничаван трайно или инцидентно извън посочените в Конституцията основания.[21] Всеки член на съвета има индивидуален мандат, но това не означава, че и ВСС като колективен орган има такъв мандат, защото той е постоянно съществуващ и функциониращ орган. [22]

Мандатът на изборен член на ВСС се прекратява на основанията, посочени в чл. 130, ал. 8 от Конституцията. Новата ал. 8 на чл. 130 е създадена с изменението на основния закон от 2007 г. Преди изменението не съществуваха самостоятелни основания за прекратяване на мандата на членовете на съвета, а тази липса е само привидна. Това е така, защото доколкото за членовете на ВСС, които са съдии, прокурори и следователи, се отнасят основанията за освобождаване от длъжност по чл. 129, ал. 3 от Конституцията. За останалите членове на ВСС, които не са съдии, прокурори или следователи аналогично мандатът следва да се прекратява при настъпване на такива факти, които поставят под основателно съмнение наличието на високи професионални и нравствени качества, което е условие за изпълнение на длъжността. След 2007 г. въпросът е решен категорично, доколкото са приети в ал. 8 на чл. 130 изрични основания за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС. Основанията за предсрочно прекратяване на мандата са сходни с тези за магистратите – подаване на оставка; влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление (както беше посочено по-горе това основание предявява обосновано по-високи изисквания към членовете на ВСС, отколкото към съдиите, прокурорите и следователите, които не са членове на съвета – чл. 129, ал. 3, т. 3 Конституцията); трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност.

В чл. 27 и чл. 28 от ЗСВ са регламентирани редът и процедурите, които се следват при настъпване на някои от основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС. Процедурата по предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на ВСС, избран от Народното събрание, може да започне по искане на една пета от народните представители, а за изборен член на ВСС, избран от съдиите, прокурорите и следователите, може да започне по искане на една пета от действащите съдии, прокурори и следователи. До момента този ред за иницииране на производства срещу членове на ВСС още не е реализиран на практика. Освен посочения ред по чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от ЗСВ, според ал. 4 на същата правна норма, производството за предсрочно прекратяване на мандата на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на ВСС се открива по искане на най-малко петима от членовете на пленума на ВСС или на трима от членовете на съответната колегия. При прекратяване на мандата на изборен член на ВСС на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата – чл. 130, ал. 9 от Конституцията.

При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 (оставка) от Конституцията изборният член на ВСС се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора.

1.1.4. Дисциплинарна отговорност на членовете на ВСС

Дисциплинарната отговорност на членовете на ВСС е уредена в Глава шестнадесета на ЗСВ, заедно с отговорността на съдиите, прокурорите и следователите. Открояват се някои особености: за членовете на ВСС дисциплинарните наказания са забележка и дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност; наказанията се налагат от пленума на ВСС; предложение за налагане на наказание може да се прави от петима членове на пленума на ВСС или от трима от членовете на съответната колегия; предложение за дисциплинарно наказване може да се прави и от една пета от народните представители за изборен член, излъчен от парламента и от една пета от действащите съдии, прокурори или следователи за изборен член, излъчен от професионалната квота; пленумът на ВСС разглежда дисциплинарната преписка срещу свой член на първото заседание след образуване на дисциплинарното производство; решението на пленума за налагане на дисциплинарно наказание се взема с не по-малко от седемнадесет от гласовете на неговите членове.

1.1.5. Избор на членове на ВСС от Народното събрание

Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители. Изискването за квалифицирано мнозинство е въведено с измененията в основния закон от 2015 г. Преди това за избор на членове на ВСС се изискваше обикновено мнозинство. С предходното изменение на Конституцията от 2007 г. се предвиди изборът на главния инспектор и инспекторите към ИВСС да се извършва от Народното събрание с мнозинство от две трети. В редица становища на Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа, включително и в последното, дадено по повод проекта за изменение на Конституцията от 2015 г., се сочи, че едно от средствата да се подобри процесът за подбор на членовете на ВСС, е изискването за квалифицирано мнозинство при избора им, защото по този начин ще се търси консенсус между парламентарно представените политически партии и ще се стимулира стремеж към номиниране на уважавани и с безспорна професионална репутация юристи.

В чл. 19 – 19б от ЗСВ е регламентирана процедурата за избор на членовете на ВСС от парламента. Предвижда се кандидатите да бъдат предлагани от народните представители, които излагат подробни мотиви и прилагат съответните документи, установяващи професионалните и нравствени качества на номинираните. При изменението на чл. 19 от ЗСВ през 2016 г. не беше приета идеята всеки от предложителите да описва конкретно начина, по който е достигнал до определена кандидатура, както и с кои професионалисти е разговарял и до каква публична или друга информация е имал достъп, за да формира своето убеждение в качествата на номинирания. Това допълнително изискване би подобрило процеса на избор на членове на ВСС от Народното събрание, с оглед повишаване на неговата прозрачност и избягване на нерегламентираните влияния. Процедурата предвижда специализирана постоянна комисия към Народното събрание да организира процеса по избор на членове на ВСС, като освен, че събира релевантните документи и друга информация за кандидатите, организира и тяхното изслушване в комисията. Изслушване се провежда и в пленарното заседание на Народното събрание, за което въпроси могат да задават освен народните представители и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Осигурена е публичност, като изслушванията се излъчват по интернет и електронни медии, а протоколите се публикуват. Кандидатите представят подробна информация за своите доходи и имуществено положение, както и тези на своите близки роднини.

Независимо от тези високи изисквания за публичност, процедурите за избор на членове на ВСС от парламента не водят до избор на членове на съвета, които да са безспорни и уважавани в правната общност професионалисти. Практиката показва, че парламентарно представените политически партии вместо да се консолидират около личности с несъмнени професионални качества, разпределят помежду си на квотен принцип членовете на ВСС, които трябва да бъдат избрани и то според тежестта на всяка политическа партия. Това положение няма да се промени дори и при изискваното квалифицирано мнозинство за избор, доколкото парламентарната практика при избор на главен инспектор и инспектори разкрива идентични пороци. Бавната и постепенна промяна в културата на политическия и парламентарен живот ще доведе и до промяна в начина, по който се избират висшите „администратори” на съдебната власт. Възпитаването на култура на съдебна независимост сред гражданите, съдийската общност и институциите на законодателната и изпълнителната власт е еволюционният път за постигане на промяна в начина, по който функционира ВСС, включително и начина на избиране на неговите членове от парламентарната и професионалната квота.

  • Състав на колегиите на ВСС

1.2.1.      Състав на колегиите

След последните изменения в Конституцията Народното събрание избира шестима членове за съдийската колегия на ВСС и петима членове за прокурорската колегия на съвета.

Съставът на двете колегии – съдийската и прокурорската, е определен в чл.130а, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията:

Съдийската колегия се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Прокурорската колегия на ВСС се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите и петима членове, избрани от Народното събрание.

1.2.2.      Избор на членовете на колегиите от професионалната квота

До 2016 г. изборът на членовете на ВСС от професионалната квота се извършваше по двустепенна система, като съдиите и прокурорите излъчваха делегати, които от своя страна избираха членовете на съвета. Следователите и преди промените провеждаха пряк избор на своя член във ВСС. С измененията на ЗСВ, обнародвани в ДВ, бр. 62 от 2016 г. се прие нов раздел Іа, който в чл. 29а- чл. 29р регламентира в детайли провеждането на пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите.

Без да разглеждаме в подробности процедурата посочваме някои от нейните най-съществени етапи: изборите се провеждат по правила, приети от пленума на ВСС с решение по протокол № 30/28.07.2016 г.; предложения за изборен член на ВСС се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от два месеца преди провеждане на изборите; съдийската и прокурорската колегия извършват проверка за допустимост на кандидатурите; общото събрание се провежда в две последователни съботи – в първата събота се избира избирателна комисия и избирателни секции и се изслушват кандидатите, а следващата събота се провежда избор на членове на съвета; изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите; организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

  1. Правомощия на пленума и колегиите

След измененията в Конституцията от 2015 г. Висшият съдебен съвет осъществява своите правомощия чрез пленум и колегии – съдийска и прокурорска. Основната причина за промяната в структурата на ВСС е необходимостта кадровите и дисциплинарни въпроси за съдиите и прокурорите да се решават поотделно. Поради това колегиите са натоварени основно с назначаване, повишаване и освобождаване на съдиите, прокурорите и следователите, а за пленума са запазени т.нар. общи за съдебната власт теми – планирането и изпълнението на бюджета; организацията на обучението за съдиите и прокурорите, а след последните промени и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт.

2.1.Правомощия на пленума на ВСС

Съгласно чл. 130а, ал. 2 от Конституцията пленумът на Висшия съдебен съвет: приема проекта на бюджета на съдебната власт; приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС при условията на чл. 130, ал. 8; организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; решава общи за съдебната власт организационни въпроси; изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16 от Конституцията; управлява недвижимите имоти на съдебната власт; прави предложения до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; осъществява и други правомощия, определени със закон.

Едно от най-важните правомощия на пленума на ВСС е да приема проекта за бюджета на съдебната власт, а след това да организира и неговото изпълнение чрез ИВСС, ВКС, ВАС, съдилищата, главния прокурор и Националния институт на правосъдието (чл. 365 ЗСВ). Голяма част от решенията на Конституционния съд са посветени именно на обосноваване на бюджетния аспект от съдебната независимост. В решение № 18/16.12.1993 г. по к.д. № 19/1993 г. се постановява, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, а органите на изпълнителната власт не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета.

Пленумът на ВСС организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите при спазване на програмната и организационна независимост и самостоятелност на Националния институт на правосъдието. Всяка от двете колегии на съвета избира свой представител в управителния съвет на института, а главният прокурор и председателите на върховните съдилища са членове по право. Подробната уредба на устройството и функциите на НИП се съдържа в ЗСВ и вътрешните правила на институцията.

Съгласно последните изменения в основния закон на пленума на ВСС се възложи управлението на недвижимите имоти на съдебната власт. Исторически тази дейност традиционно се е осъществявала от министъра на правосъдието, без това да създава опасности за съдебната независимост. Натоварването на ВСС с оперативните задължения по управление на недвижимото имущество е трудно защитимо и едва ли е целесъобразно. Бъдещето ще покаже доколко трайно ще се окаже това законодателно разрешение.

Пленумът на ВСС предлага на президента на републиката за назначаване и освобождаване председателите на върховните съдилища и главния прокурор. В решения на КС № 13/96 г. и № 2/2002 г. се приема, че Конституцията установява споделена компетентност на президента с ВСС. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС, като направи цялостна оценка за справедливостта на процедурата – равнопоставеността на кандидатите, мотивите и съображенията за избора. Президентът може да върне на ВСС предложение за определен кандидат само веднъж. Пленумът може да изпълнява и други, възложени му със закон правомощия, свързани с решаване на общи за съдебната власт организационни въпроси.

 В чл. 30, ал. 2 ЗСВ са уредени подробно в двадесет точки отделните правомощия на пленума на ВСС, които са в съответствие с нормите на Конституцията и досегашната правна регламентация на компетентността на ВСС.

Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на ВСС, но не участва в гласуването. При негово отсъствие заседанията на пленума се председателстват от представляващия ВСС, председателя на ВКС, председателя на ВАС или от главния прокурор. Решенията на пленума по чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗСВ се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно, не се допуска гласуване „въздържал се”, а заседанията са публични и се излъчват в интернет, освен в случаите, когато се обсъждат дисциплинарни наказания и класифицирана информация.

Висшият съдебен съвет се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума. Функциите на представляващия ВСС са определени в чл. 10, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация.

2.2 Правомощия на колегиите

Съгласно чл. 130а, ал. 5 от Конституцията колегиите в съответствие със своята професионална насоченост: назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт; назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт; решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;осъществяват и други правомощия, определени със закон.

В решенията на Конституционния съд се очертават две тенденции относно тълкуването на обема правомощия на висшия административен орган на съдебната власт.

В решение № 10/15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011 г. се утвърждава последователно разбирането за ВСС като типично кадрови орган на съдебната власт. В цитираното решение, което следва практиката на съда от деветдесетте години на ХХ век, се приема, че цялостната идея, свързана със създаването на ВСС с Конституцията от 1991 г., е избирането на съдиите, прокурорите и следователите да става по един и същи начин от един кадрови колективен орган в самата съдебна власт. Според съда, ВСС пряко обслужва функционирането на съдебната система, а не я ръководи, каквато е например ролята на Министерски съвет. Той по Конституция няма управленски или ръководни правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които са независими при изпълнение на функциите си от останалите две власти и от Висшия съдебен съвет, като контролът върху актовете им се осъществява от по-горната инстанция. Крайният извод на Конституционния съд е, че ВСС е органът за кадрово обезпечаване на съдебната система с цел осигуряване на нейната независимост.[23]

В други, по-нови свои решения Конституционният съд налага тълкуването, че Висшият съдебен съвет „организира работата на съдебната власт”, както и че осъществява „цялостна широкообхватна дейност”.[24] В решение на КС № 9 от 03.07.2014 г.  по к.д. № № 3/2014 се приема, че във връзка с изпълнение на конституционните си функции по чл. 130, ал. 6 от Конституцията на РБ на ВСС може със закон да се възлага подзаконова нормотворческа компетентност. Както основателно се отбелязва в особеното мнение към решението, то не дава отговор на два основни въпроса. Първият от тях е за същността на ВСС, за който противоречиво се твърди, че е „висш административен и кадрови орган” и същевременно, че „организира работата на съдебната власт” и „осъществява общо управление на дейността й”. В особеното мнение ясно се отбелязва същността на ВСС като орган, който не управлява и не ръководи съдебната власт, състояща се от отделни органи, които се управляват и ръководят по посочените в Конституцията и Закона за съдебната власт начини.

В решение № 3 от 07.07.2015 г. по к.д. № 13/2014 г. втората тенденция в практиката на КС относно същността и правомощията на ВСС достига своята кулминация. Приема се, че ВСС е орган на управление на съдебната власт, който осъществява ръководство на структурите на съдебната система. Определянето на ВСС като орган на управление на съдебната власт трябва да се разбира в смисъл, че това е орган, който упражнява правомощия, свързани с нейното функциониране, със създаване на организация, условия и среда, които правят възможна, респективно улесняват дейността на органите на съдебната власт в изпълнение на конституционните им задължения да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.[25] Според съда, по отношение на широк кръг от въпроси – обслужване на административния персонал, материалната база и администриране на преписките  и делата – става дума за организация на дейността на съдебните, прокурорските и следствените органи, която не засяга същността на правораздавателните им функции като органи на съдебната власт и която, според КС, е вложена в съдържанието на чл. 16, ал. 1 ЗСВ, възлагащ на ВСС осъществяването управлението на дейността на съдебната власт.

В особеното мнение на съдиите Стоева и Ангелов се посочва, че компетентността на ВСС е конституционно определена в чл. 130, ал. 6 и ал. 7 от Конституцията. Тя е да осигурява кадрите, финансите и отчетността на органите на съдебната власт. Правомощията на ВСС са изчерпателно изброени и не могат да бъдат нито ограничавани, нито разширявани със закон. Правилно в особеното мнение се посочва, че ВСС ръководи само своята кадрова и бюджетна дейност на административен орган, като дори заседанията му се ръководят от министъра на правосъдието, както и че извън Конституцията да се натоварва ВСС с управленски правомощия, с каквито той не може да се справя, защото съвсем друг е замисълът на конституционния законодател при създаване на уредбата на съдебната власт, означава да се променя цялостното устройство на съдебната власт.

С изменения на ЗСВ от 2016 г. изречение второ на чл. 16, ал. 1 отпадна, но това не се отрази съществено на обема от правомощия, с които разполагат пленумът и колегиите.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСВ съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

– кадрови и дисциплинарни правомощия: назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; правят периодични и други атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налагат дисциплинарните наказания – понижаване и освобождаване от длъжност, на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт; определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи; прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

– структурно-организационни правомощия: решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт; правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури; правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;  определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности; ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;  създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си; организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество; приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;

– контролни правомощия: възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му; предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност; изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност.

Съдийската колегия на ВСС се председателства от председателя на ВКС, а при негово отсъствие от председателя на ВАС или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член. Решенията на колегиите по чл. 30, ал. 5, т. 1-4 ЗСВ се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването е явно, а заседанията са публични и се излъчват в интернет, освен в случаите, когато се обсъждат дисциплинарни наказания и класифицирана информация.

Съгласно чл. 36 от ЗСВ заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегии на ВСС пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им, като жалбата не спира изпълнението.

ІІІ. Комисии към ВСС

Комисиите са помощни органи на пленума и колегиите, които имат за задача да подпомагат приемането на решения на колективните органи. Проектите за решения не обвързват колективния орган, който има свобода на преценка. Доколкото нямат самостоятелна правна стойност, решенията на комисиите не подлежат на самостоятелно обжалване. Броят и видът на комисиите е уреден в ЗСВ, Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация и Правилата за работа на съдийската и прокурорската колегия. Комисиите, които задължително се създават към пленума и колегиите са уредени изрично в ЗСВ, а останалите комисии са предвидени в правилата за работа на пленума и колегиите.

  1. Комисии към пленума

Съобразно чл. 37, ал. 1 ЗСВ пленумът на ВСС задължително избира от своя състав постоянна комисия „Бюджет и финанси” и постоянна комисия „Управление на собствеността”. Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и прокурорската колегия. Пленумът на ВСС определя броя на членовете и състава на комисиите, а правомощията им и правилата за дейността им се уреждат в Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация. Другите постоянни комисии на пленума на ВСС са Комисия по правни и институционални въпроси и Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии”.

Постоянните комисии приемат свои вътрешни правила.Постоянните комисии подпомагат дейността на пленума, като дейността им и техните правомощия са уредени в чл. 13–17 от Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация. Пленумът може да създава и временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.

  1. Комисии към колегиите

Дейността на съдийската и прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна комисия по атестирането и конкурсите (КАК) и постоянна комисия по професионална етика.

Броят на членовете на постоянните комисии по атестирането и конкурсите се определя от съответната колегия. Мандатът на избраните членове на КАК е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата. Правомощията на КАК и на двете колегии са описани в чл. 38 от ЗСВ, както и в приетите от колегиите правила за работа. КАК при съдийската и прокурорската колегия предлагат на съответната колегия проект за решение за: броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и техните заместници; назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи; назначаване и освобождаване на административните ръководители и техните заместници с изключение на председателите на върховните съдилища и главния прокурор; придобиване на статут на несменяемост.

В състава на комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при съдийската колегия се включват членове на колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Председателите и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии. Пленумите на ВКС и ВАС избират съдиите за членове на КАК. КАК при съдийската колегия извършва атестиране на съдиите по критерии, описани в закона и по начин, подробно уреден в специална наредба, която се приема от Пленума на ВСС (чл. 209б от ЗСВ). КАК е единен и централизиран помощен орган за оценка (атестиране) на дейността на съдиите.

В състава на КАК при прокурорската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховна касационна прокуратура, прокурор във Върховна административна прокуратура или следовател в Национална следствена служба. Както и в съдийската КАК административните ръководители и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии. Общите събрания на прокурорите от ВКП и ВАП избират прокурори, а общото събрание на следователите от НСлС избира следователи, отговарящи на условията за включване в комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия. Дейността на КАК към прокурорската колегия се подпомага от постоянни атестационни комисии към апелативните прокуратури. Постоянните атестационни комисии предлагат на КАК към прокурорската колегия предложение за комплексна оценка при атестиране на прокурор.

Комисиите по професионална етика към колегиите извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и техните заместници. В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика. Членовете на комисията се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок от четири години. Тези комисии подпомагат съответните етични комисии към колегиите.

Освен комисията по атестиране и конкурсите и комисията по професионална етика към съдийската колегия са формирани и постоянни комисии по дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС, комисия по съдебна администрация и комисия по съдебна карта, натовареност и съдебна статистика. Правомощията на комисиите като помощни органи на съдийската колегия са регламентирани в правилата за работа на колегията, приети на основание чл. 30, ал. 5, т. 16 от ЗСВ с решение от заседание по протокол № 7/07.06.2016 г. и са публикувани на интернет страницата на ВСС.

Към прокурорската колегия освен комисията по атестиране и конкурсите и комисията по професионална етика е формирана и постоянна комисия по дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС. Правомощията на комисиите като помощни органи на прокурорската колегия са регламентирани в правилата за работа на колегията, приети на основание чл. 30, ал. 5, т. 16 от ЗСВ с решение от заседание по протокол № 6/15.06.2016 г. и са публикувани на интернет страницата на ВСС.

ІV. Заключение

Висшият съдебен съвет по първоначален конституционен замисъл е създаден като кадрови орган, но постепенно еволюира в административен орган за управление на съдебната власт с обща компетентност. Но това важи в по-голяма степен за съдилищата, защото прокуратурата запазва автономност и практически безконтролност в процеса на администрирането й от главния прокурор. Администрацията на главния прокурор практически дублира администрацията на ВСС и самостоятелно администрира дейността на Прокуратурата на Република България. Практиката показва, че както ВСС, така и прокурорската колегия не упражнява ефективен контрол върху дейността на прокуратурата. Трудно може да се намери случай от практиката на ВСС, в който предложение на главния прокурор да не е било уважено или да е било отхвърлено.

Висшият съдебен съвет на Република България до голяма степен следва елементите на т.нар. „евро-модел” на съдебен съвет, очертан в препоръките на Съвета на Европа. Постепенно, през последните 25 години от създаването си, чрез законодателни промени и неформални практики, съветът концентрира голям обем от правомощия, които му дават възможност за цялостно администриране на съдебната система. Председателите и общите събрания на съдилищата, дори в случаите, в които могат да вземат самостоятелни решения, са обвързани от приеманите от ВСС правила и решения. Фактически председателите и съдиите не разполагат с реални правомощия да администрират съдилищата. Създаденият модел за управление на системата е силно дебалансиран и централизиран чрез правомощията на съдебния съвет. Същевременно не са създадени ефективно функциониращи механизми за отчетност и отговорност, които да бъдат в противовес и въздържане на прекомерно силния съдебен съвет.

Поставените в това изложение дискусионни въпроси са част от провежданата в професионалните и научни среди в световен мащаб дискусия за ползите и вредите от модела съдебен съвет и другите съществуващи институционални структури, с оглед защита на съдебната независимост. Провеждането на тази дискусия в България предстои.

[1] РКС № 10 от 15.11.2011г. по к.д. № 6/2011

[2] Токушев, Д., Съдебната власт в България, 2003, с. 191-193

[3]Garoupa, Nino; Ginsburg, Tom – “Guarding the Guardians: Judicial Councils and Judicial Independence”, 2009

[4] Повече за моделите на съдебно администриране и тяхната  специфика  може да видите в статията на Michal Bobek, David Kosar, Global Solutions, Local Damages: A Critical Study in Judicial Councils in Central and Eastern Europe, College of Europe, Departament of European legal studies, 07/2013

[5] Повече за моделите на съдебен съвет в отделните европейски държави може да видите на сайта „Съдебно право” – https://sadebnopravo.squarespace.com/biblioteka/2015/6/12/-#

[6] Всички становища на КСЕС, както и актуална информация за дейността на организацията може да се открие на интернет страницата й – http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/ccje/default_en.asp

[7] §45 от Становище № 1 (2001) относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите

[8]  §2 от Становище № 10 (2007) се уточнява, че за целите на становището се използва понятието „Съвет на съдебната власт”, формулировка вече използвана от Европейската мрежа на Съветите на съдебната власт

[9] Всички становища на КСЕП, както и актуална информация за дейността на организацията може да се открие на интернет страницата й – http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/ccpe/opinions/default_en.asp

[10]§19 от Становище № 10 (2007) относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

[11] § 77 от Становище № 10 (2007) относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

[12]  През  2004 г. е създадена Европейската мрежа на съдебните съвети, в която пълноправен член е и българският ВСС . За повече информация за статута и дейността на организацията може да се обърнете към страницата й в интернет – https://www.encj.eu/

[13]Garoupa, Nino; Ginsburg, Tom – “Guarding the Guardians: Judicial Councils and Judicial Independence”, 2009

[14]Аденитайър, Джон, „Съдебната независимост в Европа: шведската, италианската и германската перспектива”, достъпно на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/6/17/-

[15] Пиана, Даниела, „Властта чука на задната врата на съда (две вълни на посткомунистически съдебни реформи)”, достъпно на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/11/19/-

[16]Michal Bobek, David Kosar, Global Solutions, Local Damages: A Critical Study in Judicial Councils in Central and Eastern Europe, College of Europe, Departament of European legal studies, 07/2013

[17]Preshova, Denis, Damjanovski, Ivan, Nechev, Zoran, The Effectiveness Of The “European Model” Of Judicial Independence in The Western Balkans: Judicial Councils as a Solution or a New Cause of Concern for Judicial Reforms, CLEER Papers 2017/1

[18] РКС № 8 от 15.09.1994 г. по к.д. № 9/1994

[19]РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011

[20]РКС № 9 от 30.ІХ.1994 г. по к.д. № 11/1994

[21]РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011

[22]РКС № 8 от 15.ІХ.1994 г. по к.д. № 9/1994

[23]РКС № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011

[24] РКС № 9 от 03.07.2014 г. по к.д. № № 3/2014 г.

[25]РКС № 3 от 07.07.2015 г. по к.д. № № 13/2014 г.

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: