Home » 2017 » July

Monthly Archives: July 2017

Становище по ЗИД на ЗСВ

Публикувам становище на шестима членове на Висшия съдебен съвет  – Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлиана Колева, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, по Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

До  Комисията по правни въпроси

към 44-то Народно събрание на

Република България

Становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, вх.№ 754-01-35 от 04.07. 2017 г.

от членове на Висшия съдебен съвет

Уважаеми Народни представители,

        Съгласно чл. 30, ал.2, т.13 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), пленумът на Висшият съдебен съвет (ВСС) дава становища на Министерски съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт. Съответно, в чл.79, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в сила от 02.05.2017 год., е въведено изискването по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия да изисква становище от Висшия съдебен съвет.

На 04.07.2017 год. група народни представители са внесли ЗИДЗСВ, вх.№ 754-01-35, по който не е искано становище на ВСС, съобразно посочените по-горе актове. На заседанията на пленума на ВСС на 06.07.2017 год., на 14.07.2017 год. и на 20.07.2017 год. темата за изразяване на становище на ВСС по този законопроект не беше разгледана поради липсата на кворум и респ. прекратяване на заседанията.

Отказът да се формира становище по представените изменения и допълнения на ЗСВ със законопроекта, лишава Висшия съдебен съвет от възможността да заяви позиция дали предлаганите изменения са необходими, дали с тях се дава отговор  на очакванията и изискванията на магистратурата и на обществото за промени в съдебната власт, съответни на европейските и международни стандарти, които да гарантират нейната независимост, компетентност и справедливост.

  Изразяваме отрицателно становище по предлаганите законодателни промени в Закона за съдебната власт, по следните съображения :

§ 1 – чл. 28, ал. 1 ЗСВ:

          Предлаганото изменение дава възможност на членовете на Висшия съдебен съвет за избор на длъжността, на която да бъдат възстановени след изтичане на мандата им. Изменението по същество дава възможност да се заобиколи конкурсното начало и представлява привилегия, каквато не е предоставена на останалите магистрати. Създадената такава възможност с последното изменение на чл. 195, ал. 3 ЗСВ не следва да се пренася и към други правни хипотези, а по-скоро да се обсъди връщане към първоначалната редакция на тази разпоредба. В този контекст, изразеното публично намерение на народни представители да предложат нова редакция на разпоредбата, която ще позволи повишаване с една степен на членовете на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата им, е абсолютно неприемливо и в противоречие с текстовете на закона, които уреждат кариерното израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Трябва да се посочи, че на предходно изменение с подобно съдържание беше наложено вето от Президента на Р България с мотиви, които са релевантни и към настоящия момент.

§ 2 – чл. 195, ал. 1 и 2 ЗСВ:

 1. Съгласно действащата редакция на чл. 195, ал. 1, т. 3, съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да упражнява търговска дейност. Поставеното условие за несъвместимост не е предизвиквало противоречиви тълкувания по прилагането му до настоящия момент. Упражняването на търговска дейност е регламентирано в Търговския закон. Съдебната практика е дала ясен отговор по въпросите, свързани с приложението на чл. 1, ал. 1 и чл. 268 от ТЗ, които уреждат осъществяването на търговска дейност по занятие.

С предлаганото допълнение – „под каквото и да е форма, лично или чрез други лица”, с уточнението под каквато и да е форма и лично не се променя обхвата на  забранителната норма, т.е. не е необходима, а с предвиденото „чрез други лица” се поставя въпросът всяка търговска дейност, извършвана от трети лица, които са свързани с магистрата ще го постави ли в условията на несъвместимост. Законът не допуска личното извършване на търговска дейност – със собствени правни и фактически действия или по пълномощно, но  предложеният текст разширява допълнително приложното поле на забраната и дава възможност за различни тълкувания и приложения, които могат да поставят в неблагоприятно положение всеки съдия, прокурор и следовател да доказва отрицателни факти, а именно, че не извършва търговска дейност чрез други лица.

 2. Действащата разпоредба на чл. 195, ал. 1, т. 3 дава възможност на магистратите да участват в управителните органи на професионални сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи. С предлаганото изменение се заличава възможността да участват в управлението на професионални сдружения на други юристи, каквото например е Съюзът на юристите в България. Не е ясно с какви обстоятелства е мотивирано предлаганото изменение. Доводът за гарантиране независимостта на магистратурата не е убедителен, доколкото Съюзът на юристите в България съществува от 1925 година и участието в дейността му на магистратите не е било повод за поставяне под съмнение тяхната независимост и безпристрастност при упражняване на функционалните им правомощия.

3. Предлаганото изменение в чл. 195, ал. 1, т. 4 ЗСВ, с което се забранява получаване на възнаграждение за научна или преподавателска дейност, ако е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице представлява неясна рестрикция, която не е обоснована с конкретни причини и обстоятелства за налагането й в мотивите към законопроекта.

Не е ясно какво се разбира под понятието „чужда държава”, обсъдено в светлината на членството на България в Европейския съюз и други международни организации и съюзи, партньорството с които не е било подлагано под съмнение като източник на негативни влияния върху независимостта на съдебната власт.

Понятието „чуждестранно лице” няма обща правна дефиниция в националното законодателство, такава съществува в различни закони, с оглед регулираните от тях обществени отношения. В Закона за съдебната власт няма легална дефиниция на „чуждестранно лице”, поради което не е ясно за целите на този закон кои са лицата, считани за „чуждестранно лице” и съответно какъв е обхватът на предлаганата забрана.

§3 – чл. 217, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 ЗСВ:

 1. Ограничаване правото на магистратите да участват в различни професионални сдружения не съответства на конституционно гарантираното право на сдружаване и представлява ненужна рестрикция на правото на съдиите, прокурорите и следователите да участват в професионални организации, която ще доведе до изключването им от професионалната комуникация между юристите, без полезен ефект. Независимостта на съдебната власт като конституционен принцип и вътрешната независимост на съдията, прокурора и следователя не могат и не следва да бъдат гарантирани чрез изключване на магистратурата от юридическата общност и ограничаване на правото им на сдружаване, а чрез действащи механизми за отчетност и прозрачност в дейността на професионалните организации.

2. Със създаването на нова ал. 4 се предвижда ограничаване на източниците на финансиране на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи само до членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, като изрично се изключва финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е друга форма.

Предвижданото ограничение на източниците за финансиране на професионалните сдружения е мотивирано с тяхната обществена полза, защото създавало най-силна гаранция за независимост и изолиране от външна намеса. Тази законодателна инициатива не е обусловена от оценка, базирана на данни за негативно въздействие върху независимостта на съдебната власт на различните източници на финансирането на професионалните организации, което я прави необоснована. Подобно ограничение би лишило професионалните организации на съдии, прокурори и следователи от участие в професионални форуми за дискусии, обмяна на опит, разпространение на добри практики с магистрати от други държави.

Предложението не държи сметка за обстоятелството, че независимостта на съдебната власт като основен конституционен принцип,  следва да бъде гарантирана за всички съдии, прокурори и следователи при осъществяване на техните функции, а не само за тези, които членуват в професионални организации. Изключването на съдилищата, прокуратурата, следствените органи, както и на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, и на Националния институт на правосъдието, от предвижданото ограничение на източниците на финансиране, сочи на въвеждане на различен режим спрямо отделните органи и правни субекти в системата на съдебната власт, и въвежда недопустимо от гледна точка на международните стандарти, двойнствено разбиране за гаранциите  за независимост.

3. Със създаването на нова ал. 4 на чл. 217 се предлага създаването на Съвет за партньорство. Считаме за ненужно нормативното уреждане на такъв формат на организация. Висшия съдебен съвет в настоящия си състав прие решение, с което създаде Граждански съвет в изпълнение на препоръка по Механизма за сътрудничество и проверка, осъществява от Европейската комисия[1]. В Гражданския съвет участват различни организации, които имат отношение към функциите и задачите на органите на съдебна власт и на Висшия съдебен съвет и се обсъждат широк кръг въпроси. Стесняването на състава му само до професионални организации на съдии, прокурори и следователи ще затвори диалога в магистратурата и няма да спомогне за публичност на дебатите по важни въпроси на съдебната власт. Изолирането на Висшия съдебен съвет от различни по своя характер професионални и неправителствени организации ще го лиши от открито и ефективно участие на гражданските и професионални организации при формулирането на стратегиите за реформи в съдебната власт, както и за осигуряване на обективност при техния мониторинг, каквато е целта на настоящия Граждански съвет, дефинирана в приетите Правила за действие на Гражданския съвет от професионални и неправителствени организации към Висшия съдебен съвет.

Предвиденият членски състав на предлагания Съвет за партньорство – представители на съсловни организации, чиито членски състав е не по-малък от пет процента от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации, създава предпоставки за неравнопоставеност на участието на съсловните организации и е дискриминационен. Поставянето на някакъв процент на членовете на професионална организация от общия състав не държи сметка на спецификите на различните органи на съдебната власт и би оставил без представителство една част от магистратите, като същевременно се предвижда магистратите, които не членуват в съсловна организация да излъчат свои представители. За илюстрация – административните съдии са учредили и членуват в Асоциация на българските административни съдии. Административните съдии като численост са общо 278 от 2473 съдии в България и не всички са членове на асоциацията, т.е. хипотезата да не бъдат представени в предлагания Съвет за партньорство би била възможна. На следващо място числеността на една организация не определя непременно нейната ефективност и не може да бъде критерий за допускането/недопускането й до участие в организация, която има за цел да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите, както е визирано в предлаганата нова алинея 5 на чл. 217.

Спорно е доколко е удачно да се регламентира с подзаконов нормативен акт дейността на едно неформално сдружение, още повече възприетият към настоящия момент подход на приемането на правила на организацията от нейните членове гарантира равнопоставеност на всички участници, ангажирането им с дейността на Гражданския съвет и възможност за своевременна реакция при необходимост от промяна в правилата, съответно е показал своята ефективност в практиката.

§4 – чл. 230, ал. 1 ЗСВ:

 Съгласно действаща редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната заплата.

С предлаганото изменение се предвижда във всички случаи, когато магистрат е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление от общ характер да се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Не е предвидена каквато и да била процедура за приложение на мярката, не се дава право на защита на съответния магистрат и липсва възможност да се поиска преразглеждане на мярката при промяна в обстоятелствата, извън хипотезата на чл. 230, ал. 3 ЗСВ. По същество – актът на постановлението за привличане като обвиняем, което не подлежи на инстанционен и съдебен контрол, е достатъчен магистратът да се отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство.

До изменението на Закона за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 62/2016 г., извън хипотезата на привличане като обвиняем в случаите по чл. 132 от Конституцията, Висшият съдебен съвет разполагаше с правото да се самосезира и да преценява във всеки отделен случай необходимостта от отстраняване на магистрат от длъжност.

Според обсъжданото изменение, Висшият съдебен съвет няма да има възможност за преценка на необходимостта от отстраняване на магистратите.

Предлаганата нова редакция ще създаде възможност да се отстраняват магистрати за неопределен период от време, доколкото такъв срок и възможност да поискат възстановяване на длъжност са предвидени само за досъдебната фаза, без да имат право да искат преразглеждане на решението на Висшия съдебен съвет и ще бъдат лишени от право да упражняват дейността си до приключване на наказателното производство.

Прочитът на предлаганата нова редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ в светлината на чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията показва, че магистрат може да бъде отстранен от длъжност при привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер до приключване на наказателното производство, като единствената конституционна и законова възможност да бъде освободен от длъжност след приключването му е само при наложено наказание лишаване от свобода. Всяка друга хипотеза означава, че при приключване на наказателното производство той следва да бъде възстановен на длъжността си и да продължи да изпълнява задълженията си. Това правно положение поставя въпроса за съразмерността на безусловното приложение на мярката „временно отстраняване от длъжност”[2].

Поради това, предлаганата промяна, като лишава кадровия орган от правото на преценка за прилагане на мярката „отстраняване от длъжност“, не предвижда никакво право на защита на магистрата и възможност да поиска преразглеждане на мярката, създава условия за дисбаланс на правата на съдиите, прокурорите и следователите и обществения интерес от отчетност, почтеност и доверие към магистратите при упражняване на правосъдната дейност.

§ 5 – чл. 358б ЗСВ:

 Предлаганото изменение в разпоредбата създава аналогичен режим за организациите на съдебните служители, поради което изложените по-горе съображения за съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите са относими към същото.

§6 – Предвижда се създаването на преходна разпоредба, съгласно която в 30-дневен срок от влизане в сила на този закон всички лица, посочени в чл. 195а, ал. 1, изр. 1 подават декларация по този текст пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

С предлаганото изменение магистратите следва да декларират освен членство в различни организации и сдружения, визирани в чл. 195а, ал. 1 и членството си в съсловни организации, като съгласно действащата разпоредба на чл. 195а, ал. 2 това членство се отразява в централния публичен регистър, воден от съответната колегия.

Считаме че от обхвата на разпоредбата на чл. 195а, ал. 1 следва да бъдат изключени професионалните организации. В тази връзка, споделяме изцяло изразеното становище от Европейската асоциация на съдиите, че „включването на задължение за деклариране на членство в професионални организации не преследва легитимна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в разрез със заявената политика (на София) за укрепване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии. Изискването за деклариране на такова членство пред Висшия съдебен съвет — органът, който прима решения по всички въпроси, свързани с кадровото развитие на съдиите[3], има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване.“ Следва да се отбележи, че подобно законово изискване не съществува към друга професионална организация в страната. Членството в съсловна организация няма отношение към упражняването на професионалните правомощия от магистратите и е недопустимо да бъде определящо или да влияе по някакъв начин на кадровия орган при вземане на решения за кариерното положение на магистратите или да бъде повод да се формират положителни, респ. отрицателни нагласи в обществото към съдиите, прокурорите и следователите по този признак.

 Предвид изложеното, считаме че предлаганите промени в Закона за съдебната власт няма да постигнат заявения в мотивите към законопроекта положителен ефект за магистратурата, напротив – ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на съдиите, прокурорите и следователите, без да създадат предпоставки за повишаване доверието на обществото към съдебната власт.

                   Членове на Висшия съдебен съвет: Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлиана Колева, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова

 [1] Вж. доклади на ЕК от 2012 г. и 2014 г.

[2] Трябва да се отбележи и възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност, но това е различна процедура, която се провежда по предвидените в закона ред и основания.

[3] Отнася се и към прокурорите и следователите.

Advertisements

Съдийска етика и социални медии

С лично си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратите (съдии, прокурори, членове на Висшия съдебен съвет и другите висши представители на съдебната власт) трябва да дават пример за висок морал и почтеност. 

От особено значение е магистратите да избягват всяко поведение, което би подкопало независимостта, интегритета и безпристрастността им или би създало представа за неуместност. Първият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение на Американската асоциация на юристите повелява „съдията да отстоява и утвърждава независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва непристойно и неуместно поведение, както и поведение, което изглежда такова“. Този принцип е възприет при оценка на дължимото поведение на магистратите в държавите, в които действат утвърдени правосъдни системи, основани  на върховенство на правото. Немалко са случаите, в които се поставя на обсъждане публичното поведение на български магистрати и се отправят основателни въпроси за това дали са спазени изискванията на съдийската етика. При последния такъв казус – поведението на главния прокурор при срещата му с бизнесмен и издател на вестник, осъществена при посредничеството на друг бизнесмен и член на ръководството на политическа партия, не бяха приложени принципите за дължимото съдийско поведение, възприети, както в българския етичен кодекс за магистратите, така и в утвърдените етични стандарти за съдиите, приети от ООН.

Предлагам статия, публикувана в “Съдийски вестник” (сайта “Съдебно право”), която разглежда въпросите за допустимото използване от съдиите на социалните медии.

Отказана покана за приятелство: съдийска етика и социални медии*

Шазиа Синх**

Социалните медии и сайтове като Фейсбук, Туитър и LinkedIn коренно промениха нашия социален живот и са преобладаващият начин, по който общуваме един с друг. Дали става въпрос за лична или професионална употреба платформите на социалните медии водят до множество усложнения. Какво да публикуваме, до кого да изпратим покана за приятелство, с кого да споделяме информация и кои промени в работата да споделяме, са само част от проблемите, пред които потребителите на социалните медии са изправени ежедневно. Тези усложнения само се умножават, що се отнася до съдиите. Приемливото използване на социалните медии от съдията е далеч по-сложно поради особения му статус и възможности за влияние. С почти 1,5 милиарда потребители във Фейсбук и 300 милиона потребители в LinkedIn, възможността това, което публикувате в социалните медии да бъде видяно, е изключително голяма. Съдиите трябва да имат предвид това. Използването на социалните медии замъглява границите на приемливото поведение на съдията в интернет. Въпреки че Американската асоциация на юристите (АВА) и някои други правопорядъци са предоставяли някои консултативни становища за това какво е допустимото съдийско поведение в платформите на социалните медии, становищата не са уеднаквени и не са от голяма полза. Тези бележки поставят този проблем и предоставят ръководство за съдиите за това какво може да бъде приемливото използване на социалните медии.

ВЪВЕДЕНИЕ

Съдия по семейни дела приема покана за приятелство във Фейсбук от социален работник, който често се явява пред него. Първоинстанционен съдия одобрява в LinkedIn уменията на бивш съдебен помощник. Съдия в съд за непълнолетни добавя като приятели във Фейсбук млади правонарушители, които са се явявали пред неговия съд, за да наблюдава тяхното поведение. Съдия приема покана за приятелство от адвокат, когото срещнал на събитие на асоциацията на юристите. Адвокатът не се е явявал още в заседание на съдията, но е вероятно да се яви. Приемливи ли са тези връзки и общуване в социалните медии? Нарушават ли тези действия задълженията на съдията да отстоява независимостта си и да се въздържа от неуместно или изглеждащо като неуместно поведение? Какви, ако изобщо има, принципи или правила за професионалното съдийско поведение, имат отношение при такива връзки? С нарастващото използване на социалните медии в последно време отговорите на тези въпроси за това кои са приемливите контакти между съдии и лица, които се явяват или биха могли да се явят в техните зали, стават все по-неясни.

Тези бележки са насочени преимуществено към използването от съдиите на сайтовете на социалните медии Фейсбук и LinkedIn и дават полезни съвети и препоръки за подходящото и уместно присъствие в социалните медии. Първата част от статията предлага информация за произхода и развитието на Фейсбук и LinkedIn. Втората част обсъжда различните принципи и етични правила за съдийско поведение, които са приложими при използването на социалните медии. Третата част коментира скорошните консултативни становища и различни практики в отделните правопорядъци по проблема. Четвъртата част съдържа моите препоръки и насоки за поведение, приложими при използването на социалните медии от съдиите.

І. Предварителна информация

Платформите на социалните медии засягат всяка сфера на нашия живот. Повечето хора са чували за сайтовете социални медии като Фейсбук, LinkedIn, MySpace и Туитър. Платформите на тези социални медии позволяват на потребителите си да създават профили с цел да споделят информация с други потребители на сайта, често наричани „приятели“, „последователи“ или „връзки“. Сайтове като Фейсбук и LinkedIn създават „мрежа от лица, събития, групи и/или организации за споделяне на отношения, интереси или дейности“[1].

А. Фейсбук

Фейсбук позволява на потребителите да правят неща като: „сприятеляване“[2] с други потребители; да добавят фотоалбуми; да публикуват промени в статуса си; да споделят отношения с други потребители, интереси към филми, музика, телевизионни шоута. Всеки може да регулира своите настройки за поверителност, за да контролира каква информация неговите Фейсбук и други приятели могат да виждат на страницата му. Някои допълнителни настройки за поверителност включват забрана името ви да може да бъде търсено във Фейсбук, забрана да ви пращат във Фейсбук съобщения и забрана да ви канят за приятел. Основното е, че всеки може да настрои своя Фейсбук профил така, че достъпът да е ограничен само до тези потребители, които той желае.

В света има около 1,39 милиарда активни в рамките на даден месец потребители във Фейсбук[3]. Докато участието във Фейсбук все още е насочено към по-младата част от населението, в групата на 45-54-годишните се наблюдава нарастване на използването с 46%, след края на 2012 г.[4]. Ползването на Фейсбук се увеличава не само общо сред населението, но се наблюдава растеж на потреблението и в юридическите среди. Около 40% от съдиите отговарят, че използват социални медии, а мнозинството от тях предпочитат Фейсбук[5]. Около 85% от правоспособните юристи отговарят, че ползват Фейсбук за лични цели[6]. Около 26% от самостоятелните адвокати и 34% от адвокатските фирми използват Фейсбук за професионални цели[7]. Все повече професионалисти изтъкват ползите от използването на социалните медии в правната сфера. Тези предимства включват и възможността на адвокатите да бъдат „мрежа за сезиране, да проучват подсъдими и потенциални членове на журито, да имат пазар за своите адвокатски фирми и да проучват за потенциални клиенти и настоящи съдружници“[8]. Докато Фейсбук изглежда е най-популярната социална медийна мрежа, другите мрежи, като LinkedIn, напредват стремително.

В. LinkedIn

LinkedIn е познат най-общо като сайт за професионално свързване. Има над 300 милиона потребители[9]. Около 56% от адвокатските фирми отговарят, че използват LinkedIn за своя бизнес през 2014 г.[10]. Административни служители, експерти, професионалисти, настоящи студенти и току-що дипломирали се използват LinkedIn за развитие на бизнес възможностите си, за сътрудничество при проекти, за споделяне на възможности за работа и за да осъществят нови контакти и връзки. Потребителите на LinkedIn имат профил, който им позволява да споделят портретни снимки, минали професионални заетости, настояща работа, опит и умения, постижения и статии, които са в областта на интересите им[11]. В допълнение LinkedIn позволява на вашите „първостепенни връзки”[12] да „одобрят“[13] (endorse) някои умения, които имате, като владеене на Майкрософт уърд или Поуърпойнт, изследвания, писане и публично говорене. LinkedIn също позволява на лицата да пишат препоръки за своите първостепенни връзки, които се появяват на тяхната страница за връзки и са видими за тези, които имат достъп до нея. Освен това, LinkedIn, както и Фейсбук, позволява някои лични настройки. Може да включите или да изключите информацията за вашата активност[14]; да посочите кои връзки могат да виждат вашата активност; да ограничите какво другите да виждат, когато сте гледали техните профили[15]; да ограничите кой може да гледа вашите връзки; да изберете кой да може да следва вашите обновявания; да сменяте видимостта на вашата профилна снимка. Както  Фейсбук, LinkedIn позволява на потребителите да правят свои профили и дейности толкова публични или поверителни, колкото те желаят.

ІІ. Приложими принципи и правила

Използването на социалните медии може да доведе до обстоятелства, при които съдията може да наруши някои от съдийските принципи (canons). Различните съдийски принципи заедно с някои правила за съдийско поведение биха могли да бъдат нарушени от невнимателното използване на социалните медии от съдиите.

А. Първи принцип

Първи принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение повелява „съдията да отстоява и утвърждава независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва непристойно и неуместно поведение, както и поведение, което изглежда такова“[16]. Съдия, който е приятел във Фейсбук с адвокат, който има висящо дело пред неговия съд или със служител от правоохранителните органи, може да създаде впечатление за неуместност на контактите. Това може да изглежда на обществото така сякаш съдията не може да бъде безпристрастен по делото, поради очевидните връзки с този адвокат или разследващ служител. Правило 1.2 от Примерния кодекс за съдийско поведение утвърждава, че „съдията трябва да действа по всяко време по такъв начин, че да насърчава общественото доверие в независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягва поведение, което е неуместно, както и такова, което изглежда неуместно“[17]. Как обществото може да има доверие, че съдията е независим и безпристрастен, когато този съдия е приятел във Фейсбук с адвокати и служители от правоохранителните органи, участващи във висящи пред него дела? Според правило 1.3 съдията не трябва да уврежда авторитета на правосъдието, благоприятствайки свои лични или икономически интереси или на други лица, или да позволява на други да правят това[18]. Ако съдията одобрява уменията на един адвокат или пише препоръка за него в LinkedIn, този адвокат може да се възползва икономически или лично за ангажиране на потенциални клиенти; виждайки, че съдията, лице на властта, одобрява или препоръчва този адвокат, по този начин той склонява бъдещите клиенти да го наемат.

 Б. Втори принцип

 Вторият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение посочва, че „съдията трябва да изпълнява задълженията си в службата безпристрастно, компетентно и усърдно“[19]. Съдийската безпристрастност е под въпрос, ако съдията влиза в частно общуване чрез съобщения във Фейсбук с адвокат, който участва във висящо дело пред същия този съдия. Това поведение би нарушило също правило 2.2, което установява, че „съдията трябва да отстоява и прилага закона и трябва да изпълнява задълженията си в службата честно и безпристрастно.“[20]. В допълнение, общуването на съдията с адвокат във Фейсбук или LinkedIn би могло да наруши правило 2.4 (с), което запретява съдиите да създават или да позволяват на други да създават впечатление, че някое лице или организация са в положение да влияят на съдията[21]. Ако съдията в своите взаимоотношения в онлайн социална медия си позволи и още една крачка, като обсъжда с адвокат дело, което е висящо пред съдията, той ще наруши правило 2.9, насочено срещу неофициалното (частното) общуване[22]. Друго правило с отношение в случая е правило 2.10, което постановява „съдията да не изразява публични мнения, които биха могли разумно да се очаква да повлияят на резултата от дело или да накърнят честността при решаване на даден въпрос по висящо или бъдещо дело пред който и да е съд, или да изразява непублични становища, които биха могли съществено да попречат на законосъобразното решаване на дело или производство“[23]. Съдията, който публикува статус, в който дава своето мнение по дело или публикува статия относно дело във Фейсбук или LinkedIn би могъл да наруши това правило, защото всички „връзки“ и „приятели“ на съдията биха имали възможност да видят тази публикация. В допълнение съдията би трябвало да бъде бдителен за регламента на правило 2.11, което предписва кога съдиите трябва да си направят самоотвод[24]. Съдията следва да се отведе във „всяко производство, в което съдийската безпристрастност би могла разумно да се постави под съмнение“[25]. Съдийската безпристрастност би могла да бъде поставена по съмнение, като резултат от взаимоотношения, които съдията поддържа в социалните медии. Съдиите трябва също да бъдат внимателни да не взимат участие в дейности, които биха били основание за многократни отводи[26].

С. Трети принцип

Третият принцип от Примерния кодекс за съдийско поведение установява, че „съдията трябва да се държи в личните си и извънслужебни контакти така, че да изключва риска от конфликт със задълженията на съдийската длъжност“[27]. За този проблем има специфично разрешение в правило 3.1, което регулира извънслужебните дейности на съдията по принцип. Съдиите не трябва да участват в дейности, които биха довели до многократни отводи[28]; да участват в дейности, които биха изглеждали за разумния човек, като подкопаващи съдийската независимост, почтеност и безпристрастност[29]; или да се въвличат в поведение, което би изглеждало за разумния наблюдател принудително[30]. Всички посочени правила биха могли лесно да бъдат нарушени от неуместното ползване на социалните мрежи от съдиите. За да се помогне с разработване на наставления и насоки, които съдиите да ползват, когато решават каква дейност може да е позволена и пристойна в социалните медии, трябва да се разгледа и какво постановяват останалите правопорядъци.

ІІІ. Актуално приложение

Единадесет щати, заедно с Американската асоциация на юристите (АЮА), са публикували съвещателни етични становища, разглеждащи и препоръчващи ограничения при ползването на социалните медии от съдиите. Становищата предлагат разнообразни насоки за това какво поведение е позволено и в кои сайтове. Няколко щати са предприели дисциплинарни действия срещу съдии, свързани с използването на социални медии. Анализът, който следва, разделя различните становища и дисциплинарни мерки на строг, умерен и либерален подход към приемливата употреба  на социалните медии от съдиите.

А. Строг подход

Някои щати следват строг подход към използването от съдиите на социалните медии. Щати като Флорида, Оклахома и Масачузетс забраняват на съдиите да установяват връзки във Фейсбук или Линкедин с лица, които е възможно да се явят в тяхната съдебна зала. Щатите се различават според това дали забраната се прилага за общуване с адвокати или лица, които могат да се явят в съдебната зала на съдията, като служители от правоохранителните органи или социални работници.

  1. Флорида

 В щата Флорида е забранено на съдиите да добавят като приятели във всякакви сайтове и мрежи, като Фейсбук, адвокати, които биха могли да се явят пред тях[31]. Комисията по професионална етика на щата Флорида е публикувала становище, според което „адвокати, които могат да се явят пред съдията и са негови „приятели” във Фейсбук, създават пред обществото разумно впечатление, че тези адвокати „приятели” са в особено положение да влияят на съдията и поради това тези връзки не биха били позволени[32]. Комисията отбелязва, че много хора, които са видели тези страници в социалните медии, не знаят за съдийския кодекс и правилата за съдийско поведение, които забраняват пристрастността и неблагоприличието в съдебната зала[33]. Комисията се позовава на Кодекса за съдийско поведение на щата Флорида, принцип 2 (В), който между другото постановява, че съдията не трябва да създава или да позволява на другите да създават впечатление, че те са в особено положение да му влияят“[34]. Това правило е същото като правило 2.4 (с) от Примерния кодекс за съдийска етика. Комисията установява, че критерият за това дали правилото на принцип 2 (В) е нарушено не се състои в това „дали съдията има намерение да създаде впечатление, че друго лице е в положение да му влияе, но по-скоро когато съобщението, разпространено до другите, и видяно от получателя, създава впечатление, че някой е в специалното положение да влияе на съдията.“[35]. Използвайки този критерий, комисията заключава, че възможността да се видят тези връзки в социалната мрежа в интернет, вече води до нарушение на принцип 2 (В)[36].

  1. Масачузетс

 Както и в щата Флорида, в щата Масачузетс се забранява на съдиите да се свързват по какъвто и да е начин в социалните мрежи с адвокати, които биха могли да се явят пред тях. Все пак Масачузетс постановява, че съдиите не трябва да са ограничени да имат профили в социалните медии като Фейсбук[37]. Комисията по съдийска етика на Масачузетс прилага просто правило, което изисква от съдиите да се отвеждат, когато адвокатите, с които са се „сприятелили“, се явяват в техните заседания[38]. Комисията подчертава изрично, че раздел 2 (В) от Етичния кодекс за съдиите на щата Масачузетс постановява „съдията трябва да дава предимство на авторитета на съдийската служба за сметка на частни интереси на съдията или на други лица; съдията не трябва да създава или да позволява на други да създават впечатлението, че имат особена възможност да му влияят“[39]. Този раздел от съдийския кодекс на щата Масачузетс е същият, като този в щата Флорида – принцип 2 (В) и правило 1.3 и 2.4(с) от Примерния кодекс на съдийско поведение.

  1. Оклахома

 В Оклахома ограниченията са стигнали една стъпка напред в сравнение с тези в щата Флорида и Масачузетс, установявайки, че съдиите могат да имат профили в социалните медии, но не могат да бъдат „приятели“ или да имат „връзки“ със служители на правоохранителните органи, социални работници, адвокати или други, които могат да се явят в техния съд като участници в съдебен спор[40]. Както във Флорида и Масачузетс, съвещателната комисия по съдийска етика на щата Оклахома се придържа към принцип, който забранява на съдиите „да създават впечатление или да позволяват на други да създават впечатление, че са лица, които са в особена позиция да влияят на съдията“[41]. Комисията също подчертава, че няма значение дали социалните връзки в действителност имат този смисъл и значение и дали наистина страната има специална позиция и възможност да влияе на съдията[42]. Има значение само това, че социалните връзки „биха могли да създадат това впечатление“[43]. Комисията счита, че е по-добре да се сгреши и да се заложи на прекалена предпазливост, тъй като е убедена, че общественото доверие в безпристрастността и справедливостта на съдебната власт е от по-голямо значение[44]. В отговор на аргумента, че тези правила могат да бъдат твърде ограничителни по отношение на правата и привилегииге на съдиите, комисията заявява, че съдиите трябва свободно и „доброволно да приемат ограниченията, които съдийската длъжност изисква, което може да изглежда обременително за обикновения гражданин“[45].

В. Умерен подход

Някои щати, които са изразявали позиция по въпроса, предприемат по-умерен подход. Щатите, които попадат в средното положение, приемат, че на съдиите е позволено да притежават страница в социалните медии и ограничават съдиите само да се „сприятеляват“ с адвокати, които имат висящи дела пред тях. Нещо повече, вместо да обръщат внимание само на факта, че съдията е свързан с адвокат в социална медия, в тези щати се извършва по-задълбочено проучване на връзките на съдията в сайтовете  – социални медии. Тези щати включват Калифорния, Аризона, Юта, Тексас, Северна Каролина и Флорида.

  1. Калифорния

Калифорния позволява на съдиите да бъдат членове на сайтове социални медии, но не им позволява да имат социални медийни връзки с адвокати, които имат висящи пред тях дела[46]. На въпроса дали съдиите могат да добавят адвокати в социалните медии, които имат висящи дела пред тях в съда, Асоциацията на съдиите в Калифорния отговоря с „да“, но с уговорки.[47] Асоциацията използва няколко фактора, за да реши дали е допустимо съдията да общува с адвокат в социални медии[48]. Първо, Асоциацията разглежда естеството на социалния сайт[49]. „Колкото по-лично е естеството на страницата, толкова по-голяма е вероятността да се създаде впечатление, че адвокатът ще бъде в специално положение да повлияе на съдията или да оспори способността на съдията да действа безпристрастно[50]. Вторият фактор, който трябва да се разгледа, е броят на приятелите в страницата[51]. Асоциацията разсъждава, че колкото повече приятели има в страницата, толкова по-малко вероятно е някой да се усъмни, че всеки отделен уеб приятел е в състояние да повлияе на съдията[52]. Съдия със стотици адвокати, които са негови Фейсбук приятели, е далеч по-малко проблематичен от съдия с десет Фейсбук приятели адвокати. Трето, Асоциацията посочва, че „колкото по-обхватна е страницата, толкова по-малко вероятно е да се създаде впечатлението, че всеки отделен член е в специално положение, за да повлияе на съдията“.[53] Последният фактор, който трябва да се разгледа, е колко редовно адвокатът се явява пред съдията[54]. „Ако вероятността адвокатът действително да се яви пред съдията е ниска, толкова по-вероятно е връзката в социалните медии да бъде допустима“[55].

Мотивите на Асоциацията за дадения отговор за ограничено „да“ подчертава, че съдиите могат да се присъединяват към социални и граждански организации, включващи адвокати, които са потенциална страна по дело, което може да бъде разглеждано пред дадения съдия. Същите съображения се отнасят и за взаимодействието на адвокатите във виртуална среда в социалните медийни мрежи[56]. Асоциацията все пак коментира, че е важно да се отбележи, че „взаимоотношенията на съдиите в социалните медии с адвокати, които могат да се явяват пред тях, много често ще създават впечатления, които биха нарушили принципите“[57].

  1. Аризона

Консултативният комитет на Върховния съд на Аризона  по съдийска етика е създал отделни правила за допустима дейност във Фейсбук и LinkedIn[58]. Комитетът заявява, че съдия не може да препоръчва адвокат, кой редовно се явява в съда, в LinkedIn[59]. Комитетът разсъждава, че такава дейност нарушава правило 1.2 – забрана за създаване на привидност на липса на безпристрастност, – и правило 1.3, в което се посочва, че съдиите не могат да използват престижа на съдебната власт, за да постигнат свои лични или икономически интереси[60].

В становището се посочва, че когато става въпрос за Фейсбук, няма „изискване за отвод“, когато адвокат, който се явява пред съдията, е свързан с него във Фейсбук[61]. Становището обаче настоява съдиите да внимават да не нарушават правило 3.1 (b), в което се посочва, че съдиите трябва да „избягват дейности, които често ще водят до основание за отвеждане“.[62]  В становището се посочва, че друга възможност е съдиите да разкрият връзката си със страните в социалната мрежа и едва след това страните да решат дали да поискат отвод на съдията. Обаче, ако безпристрастността на съдията може разумно да бъде поставена под съмнение, тогава той трябва да се отстрани от делото[63]. Освен това съдиите в Аризона не могат да бъдат приятели със служители от правоохранителните органи в сайтове социални медии[64]. Комитетът също така определя насоки  за отношения на съдиите с изборни служители във Фейсбук[65]. В становището се посочва, че съдията може да бъде приятел във Фейсбук на вече избрано длъжностно лице, но ако лицето понастоящем кандидатства за изборна длъжност, тогава съдията не може да бъде приятел във Фейсбук с това лице[66]. Съдията не може да бъде приятел във Фейсбук със съдия, който провежда кампания за преизбиране[67].

  1. Юта

Становището на Консултативния комитет по етика в Юта предоставя задълбочен анализ на това кои начини на използване на социалните медии са приемливи, като се занимава както с Фейсбук, така и с LinkedIn. На въпроса дали даден съдия може да бъде приятел във Фейсбук, или да приеме покани за приятелство от страна на адвокати, които се явяват пред него в съда, Комисията казва „да“[68]. Становището е, че да бъдеш приятел с някого, не е нарушение на Кодекса за съдийско поведение. Освен това посочването на някого като „приятел“ в уеб сайт като Фейсбук не означава, че човек е приятел с това лице, в обичайния смисъл на думата. Много потребители на Фейсбук имат стотици и дори хиляди „приятели“. Дали някой наистина е приятел с някого зависи от честотата и същността на контакта, а не от наименованието, създадено от  социален уебсайт[69].

В становището още се посочва, че съдиите не трябва непременно да се отведат от делото, само защото са приятели във Фейсбук с адвокат по делото и че е необходимо допълнително разследване, преди да бъде отправена молба за отвод[70]. Становището заявява, че „приятелството“ във Фейсбук на адвоката със съдията не създава автоматично впечатление, че адвокатът е в особено положение да влияе на съдията“[71]. Становището сравнява отношенията на съдията с адвокат във Фейсбук с всяко друго взаимодействие между съдия и адвокат в обществени и частни условия[72]. Винаги има безброй възможности за неправомерно поведение, но само защото има възможност за неправомерно поведение, не е „задължително да се създава специална позиция на влияние“[73]. Да бъдеш приятел във Фейсбук е само един от факторите, който  трябва да се вземе под внимание при постановяване на решението дали се налага отвод[74]. Друг фактор, който трябва да се има предвид, е колко често адвокатът и съдията общуват във Фейсбук[75]. Ако взаимодействията са чести, това може да е основание за обжалване, защото „чрез често общуване със съдията може да се създаде впечатление, че адвокатът има специална позиция по отношение на съдията“[76]. Юта също позволява на съдиите да бъдат „приятели“ с изборни длъжностни лица и кандидати за изборна длъжност във Фейсбук[77].

Когато става дума за LinkedIn, правилата са малко по-сложни. На въпроса дали даден съдия може да препоръча някого в LinkedIn по инициатива на съдията, или по искане на другото лице, комисията отговоря с „може би“[78]. Според становището, на съдията не е абсолютно забранено да препоръчва някого в LinkedIn. Съдията обаче не може да препоръча адвокат, който е страна по дело, което се гледа именно от него[79]. Становището обяснява, че препоръката на LinkedIn е  нещо различно от  харесването на  страница на адвоката във Фейсбук или сприятеляването с адвоката във Фейсбук, защото препоръката в LinkedIn може да се възприема като одобрение[80]. „LinkedIn е професионален сайт за работа в мрежа и целта на препоръките е да се  насърчи професионална кариера“[81]. Съдиите обаче могат да препоръчат някого, който е работил за тях, като например съдебен помощник“[82].

  1. Тексас

Макар щатът Тексас да няма официално етично становище относно съдийското използване на социалните медии, в щата има няколко случая, които демонстрират умерената му позиция по този въпрос. През 2013 г. апелативен съд в Тексас постановява, че първоинстанционният съд не е допуснал грешка, като е отхвърлил искането на подсъдимия за ново разглеждане на делото му, основано на факта, че съдията е бил приятел с бащата на жертвата в уебсайт на социална медия[83]. Съдът заявява, че доказателства за връзка в социална медии, без никакъв друг контекст, не дават никаква представа за каквито и да е взаимоотношения, които биха повлияли на хода на делото в съда[84].

  Друг случай през 2013 г. включва порицанието на съдия Лий Джонсън, който написал  Фейсбук статус, с който се подиграл на Джони Манцил, след като носителят на наградата „Хайсман“ [ежегодна награда на състезател по американския колежански футбол, бел. редактор] Манцил е получил акт за превишена скорост в гр. Енис, Тексас[85]. Съдия Джонсън е бил съдия в гр. Енис[86]. Съдия Джонсън написал:

Много смешно. Изглежда, че някой неназован (много) скорошен носител на наградата „Хайсман“ от определен неназован „колеж“ на юг оттук е получил подарък от полицейското управление на Енис заради превишена скорост по отбивка 287 по околовръстния път вчера. Изглежда, че дори противниковата защита да не може да го спре, полицейското управление на Енис е съвсем друга история. Време е да пораснат /да се поспрат младежите. Имат целия  живот /кариера пред себе си. Иначе давайте газ[87].

Макар съдията да не споменава Манцил поименно, коментарът му не оставя съмнение за кого се отнася. В отделен коментар под статуса си във Фейсбук, съдия Джонсън добавя: „Исках да кажа „твърдяна превишена скорост“. Моя грешка“. Съдия Джонсън получава публично порицание в резултат на действията си.

По-скорошен е случай от април 2015 г., когато в Тексас съдия изпаднал в неудобна ситуация заради публикуване на постове във Фейсбук за нейни дела[88]. Щатската комисия за съдийско поведение в Тексас разпорежда на съдия Мишел Слотър да се запише в четиричасово обучение за правилно и етично използване на социалните медии от съдиите[89]. Съставът стига до заключението, че постовете на съдията поставят съмнение върху нейната безпристрастност[90]. Делото, което съдията е водила, е бил процес с висок интерес, при който баща е бил обвинен, че е държал деветгодишния си син в шест фута на осем фута дървена кутия[91]. Докато съдията е инструктирал съдебните заседатели да не обсъждат делото с когото и да било, включително и писане на съобщения, изпращане на електронна поща, говорене лично или по телефона, или във Фейсбук, съдията не е направила същото[92]. Активността й във Фейсбук довела до  отстраняването й от делото и от съдебната практика[93]. Съставът отбелязва, че коментарът на съдията по случая „надхвърля обяснението за процедурите на съда и изтъква доказателствата, които все още не са били представени в съдебния процес“[94]. Съдията също така публикува статия на Ройтерс за случая, като заявява, че това е една обективна история[95]. Съставът в своето решение заявява, че „съдията е длъжен да решава всеки случай справедливо и безпристрастно“. „Съдебната независимост и безпристрастност трябва да бъдат видими, за да може обществото да има доверие в правната система“[96].

  1. Северна Каролина

Северна Каролина, както Тексас, няма официални етични становища относно  използване на социалните медии от страна на съдиите. Северна Каролина има случай, който дава основание да се приеме, че щатът приема умерен подход. В този случай съдия Б. Карлтън Тери син публично е порицан от Комисията за съдебни стандарти в Северна Каролина заради сприятеляване във Фейсбук с адвокат по висящо дело и заради публикуване и четене на съобщения за процеса[97]. Комисията заявява, че  комуникациите и паралелното събиране на информация извън съдебната зала показва неспазване на принципите на съдийско поведение[98].

  1. Флорида

Във Флорида поначало се приема, че връзката на съдия в социалната мрежа с адвокат, който има висящо дело пред него, е достатъчна, за да се създаде основателен страх за несправедлив процес[99]. Апелативен съд във Флорида наскоро е имал повод да приложи това общо правило при обсъждането на въпроса дали се е налагал отвод на съдия, поради сприятеляването му с адвокат по висящо дело[100]. Съдът изразява резерви по отношение на правилото, като заявява, че терминът „приятел“ във Фейсбук има специализирано значение[101]. Съдът заявява, че само защото има виртуално приятелство, „това не означава непременно съществуването на близки отношения“. Освен публичната природа на интернет, няма разлика между приятел във Фейсбук и всяко друго приятелство, което даден съдия може да има“[102] Въпреки резервите си съдът се съобразява с прецедента и заявява, че действията на съдията биха могли да налагат отвода му[103]. Според съда сприятеляването със страна по висящо дело предизвиква много по-голямо безпокойство от съдийското приятелство с адвокат във Фейсбук[104]. Съдът заявява, че усилията на съдията да инициира подобни комуникации през сайт социална медия е нарушение на Кодекса на съдийско поведение и че съдиите трябва да избягват такива неуместни представи за пристрастие[105].

В. Либерални подходи

Мнозинството от щатите, които се занимават с въпроса за  използването на социалните медии от страна на съдии, възприемат по-либерален подход, заявявайки, че няма проблем, създаден единствено от съществуването на връзка в социална медия между съдия и адвокат. Действащите правила в тези щати приемат, че трябва да се обмислят повече критерии, когато се преценява дали връзката в социалните медии е уместна и дали такава връзка би изисквала отвод на съдия. Тези щати са Мериленд, Ню Йорк, Кентъки, Охайо, Южна Каролина, Джорджия и Тенеси. Освен това самата АЮА има либерална позиция по въпроса, като посочва, че съдиите могат да бъдат свързани в социалните медии с адвокати, които имат висящи дела пред тях, стига да спазват Кодекса за съдебно поведение.

  1. Мериленд

Комитетът по съдебна етика в Мериленд заявява, че връзката между съдия и адвокат в платформа на социална медия не създава конфликт сама по себе си[106]. Съдиите имат право да имат приятели и лични взаимоотношения в невиртуалния живот, така че Комисията не вижда причина, поради която приятелите във Фейсбук трябва да бъдат третирани по различен начин от обичайния, при условие, че не се нарушават правилата за съдийското поведение[107]. Комитетът обаче изразява загриженост „че означаването като  приятел на съдия в сайт за социални контакти може да се възприема като знак, че лицето може да окаже влияние върху съдията, поддържайки комуникация с него чрез този сайт“[108]. Становището в Мериленд приканва съдиите да подхождат внимателно предвид възможността да нарушат Съдийския кодекс за поведение[109].

  1. Ню Йорк

На въпроса дали е уместно съдия да се присъедини към сайт за социални контакти Нюйоркската консултативна комисия по съдебна етика заявява, че няма нищо „нередно“ в споделянето и използването на сайт социална медия[110]. Комитетът обаче предупреждава, че „това, което един съдия публикува на страницата си в потребителски профил или в страници на други потребители, може да наруши Правилата по няколко начина“[111]. Становището разсъждава по факта, че съдиите „трябва да имат предвид  създавания онлайн облик“ и че трябва да „обмислят дали онлайн връзките, самостоятелно или в комбинация с други факти, ще достигнат до нивото на „тясна социална връзка“, изискваща оповестяване или самоотвод“[112].

Освен това Комисията разглежда конкретен въпрос на съдия, дали той трябва по молба на подсъдим и/или адвоката на подсъдим да се отведе от  наказателно дело, защото е „приятел във Фейсбук“ с родителите или настойници на някои непълнолетни които твърдели, че са засегнати от поведението на обвиняемия[113]. Съдията в казуса заявява, че „въпреки номенклатурата на Фейсбук (т.е. думата „приятел“), използвана за описание на тези неопределени отношения“, той просто се познавал с родителите и би могъл да бъде справедлив и безпристрастен[114]. В становището се посочва, че „само положението на „приятел във Фейсбук“ още не е достатъчно основание за отвод“[115]. Също така „комитетът не вярва, че безпристрастността на съдията може да бъде обосновано поставена под съмнение или че има опасност от създаване на представа за неуместност, основаваща се единствено на предишни „приятелства“ с определени лица, които понастоящем участват по някакъв начин във висящ процес”[116]

  1. Кентъки

На въпроса дали даден съдия може да „участва в  сайт за социални контакти като Фейсбук, LinkedIn, MySpace или Туитър и да бъде „приятел“ на различни лица, които се явяват пред него като адвокати, социални работници или служители на правоохранителните органи, Етичният комитет на съдебната власт в Кентъки дава отговор, но с уговорки[117]. В Кентъки съдиите могат да се свързват с адвокати,  служители на правоохранителните органи и социални работници чрез сайтове социалните медии, но те трябва да гарантират, че не нарушават Съдийския кодекс за поведение[118]. Като стига до това заключение, Комисията посочва факта, че съдиите в Кентъки са изборни и не трябва да бъдат принуждавани да се отделят от общността[119]. Освен това Комитетът коментира, че „обозначаването като „приятел“ в сайт за социални контакти само по себе си не показва степента или интензивността на връзката на съдията с този човек“[120].

Неотдавнашен инцидент в Кентъки излага на показ усложненията, породени от действия на съдия по публикуване на коментар във Фейсбук. При този инцидент съдия Олу Стивънс критикува изявленията на двама пострадали родители в наказателно производство, а именно, че взломът в жилището им и грабежът са причината тригодишната им дъщеря да развие страх от чернокожи[121]. Съдия Стивънс публикува това изявление като негов статус във Фейсбук: „Дали 3-годишните формират такива общи, стереотипни и расистки мнения за другите? Не мисля. Може би майката приписва свои собствени възгледи на детето си, за да изглеждат по-чисти“[122]. Жертвите и техните приятели отговарят на собствена Фейсбук страница, като приканват съдия Стивънс да бъде отведен от делото[123]. Макар съдия Стивънс да твърди, че това не е оказало влияние върху осъждането на двамата обвиняеми, някои експерти по етика критикуват публикацията на коментара във Фейсбук[124]. Тези експерти твърдят, че съдиите не трябва да коментират висящите дела и че „не трябва да използват престижа на службата си, за да помагат на свои интереси“[125]. Експертите се опасяват, че критики като тези, отправени от съдията Стивънс във Фейсбук, „биха могли да обезкуражат други жертви да участват в системата на наказателното правосъдие“[126]. Този случай все още не е предявен пред дисциплинарни комисии, но ако това стане, вероятно е Кентъки да се позове на Кодекса за съдийско поведение, за да прецени дали са настъпили някакви нарушения. Кентъки има либерална политика относно това съдиите да стават приятели във Фейсбук с тези, които се явяват в съда, но щатът настоява съдиите да внимават да не нарушават Кодекса за съдийско поведение[127]. Етичен дисциплинарен комитет може да установи, че съдията Стивънс е нарушил Кодекса, използвайки престижа на своята служба, за да защитава интересите си от това да се санкционира расизма в неговата съдебна зала[128]. Може да се поддържа, че съдията Стивънс е трябвало да се отведе от делото поради силната си емоционална реакция на изявлението на пострадалите от престъплението[129].

  1. Охайо

Консултативно становище в Охайо приема за безспорно, че съдиите могат да участват в сайтове за социални връзки и позволява на съдиите да бъдат приятели в сайтове за социални връзки с адвокати, които се явяват по дела пред тях[130]. Съветът на Охайо на комисарите за оплакванията и дисциплината не е открил етично нарушение или изискване за задължително отвеждане или разкриване на информация, но същевременно комисарите подчертават нуждата от предпазливост и спазване на Кодекса за съдийско поведение от всеки съдия, който избира да участва в сайтове за социални връзки[131].

  1. Южна Каролина

Консултативният комитет на Южна Каролина за стандартите на съдийското поведение заявява, че общинските съдии (Magistrate judges) могат да бъдат членове на Фейсбук и да бъдат „приятели“ с длъжностни лица от правоохранителните органи и със свои съдебни служители стига да не обсъждат нищо на сайта на социалната мрежа, което се отнася до позицията на съдията[132]. Комитетът се мотивира, че „допускането на общински съдия да бъде член на сайт за социални връзки позволява на общността да види как съдията общува и дава на общността по-добро разбиране за съдията“[133].

          6. Джорджия

            Джорджия няма консултативни становища, които официално да указват на съдиите как да ползват сайтове социални медии, но има случай, който показва либерална позиция по въпроса. Съдия е подал оставка след като се появяват доказателства за неуместна Фейсбук връзка с подсъдима[134]. Връзката е започната от съдията, когато той се свързал с нея по Фейсбук и й казал, че е забелязал, че тя работи във фризьорски салон, и че търси ново място за подстрижка[135]. Подсъдимата му отговорила, че ще го препрати към своя колежка, тъй като тя не подстригва[136]. Впоследствие двамата се срещат и подсъдимата помолила съдията да й даде назаем пари, за да си плати наема[137]. При други съобщения, съдията и подсъдимата обсъждали стратегия по нейно дело, свързано с обвинение в кражба и по дело за наркотици на приятел на подсъдимата[138]. Окръжният прокурор заявил, че няма престъпление и не са повдигани обвинения.

  1. Тенеси

            Съд в Тенеси наскоро се е занимавал с въпроса дали е приемливо съдия да бъде приятел във Фейсбук с прокурорски свидетел[139]. При вземане на решението си съдът е посочил практика на Върховния съд на щата Тенеси, според която „кодексът за съдийско поведение не изисква съдията да остане изолиран от другите членове на правната професия и от общността“[140]. Но съдът отбелязва, че когато съдиите участват в контакти онлайн, те трябва да помнят задълженията, които може впоследствие да се наложи да изпълняват, и че „съдията трябва да се отнася с голямо внимание към онлайн „приятелствата“ си по същия начин както и към истинските приятелства в живота“[141]. Съдът посочва и етична консултация от 2003 г. в Тенеси, която позволява на съдиите да използват социални медии, стига да внимават за своите етични задължения[142]. В крайна сметка съдът приема, че Фейсбук приятелството на съдия с прокурорски свидетел не налага само по себе си отвода на съдията от делото[143]. Съдът заявява, че макар тази връзка да създава представа за неуместност, тази представа е смекчена от действията на съдията по пълно разкриване на неговите връзки със свидетеля с признанието му, че веднъж е виждал на живо свидетеля и че е бил приятел във Фейсбук с него[144]. Съдът също така посочва факта, че свидетелят е бил 1 от 1500-те приятели на съдията във Фейсбук[145].

  1. Американската юридическа асоциация (АЮА)

АЮА е приела официално становище по употребата от съдиите на мрежи на социални медии през 2013 г.[146] В становището АЮА заявява, че съдиите могат да участват в мрежи на социални медии, но следва в същото това време да се съобразяват с всички относими разпоредби на Кодекса за съдийско поведение[147]. От особено значение за АЮА е съдиите на избягват „всяко поведение, което би подкопало независимостта, интегритета и безпристрастността на съдията или би създало представа за неуместност“[148]. По-нататък АЮА обсъжда и дали съдията може да се свързва в социална медия с адвокат или страна, която има висящ или предстоящ спор пред съда, като приема, че съдията „трябва да оцени такава… връзка, за да прецени дали трябва да разкрие връзката преди или по време на първото явяване на лицето пред съда. В това отношение контекстът е важен“.[149] АЮА на следващо място приема, че съществуването на връзка в социална медия „само по себе си не е индикация за степента или интензитета на отношенията на съдията с дадено лице“[150]. АЮА подчертава значимостта на внимателната преценка на цяло множество от фактори при вземането на решение дали дадена връзка е неуместна, или не[151].

ІV.ПРЕПОРЪКИ

Целта на настоящите бележки е да се представят работещи ръководни насоки за съдиите за това кое представлява неуместно представяне в социална медия. Макар много щати да са приели консултативни становища по този въпрос, тези становища невинаги са ясни или непротиворечиви. Има голямо разнообразие между отделните правопорядъци и АЮА по това дали съдията може да е свързан в сайт социална медия с адвокат, който има или може да има дело за разглеждане пред този съдия. Някои правопорядъци стигат дотам да забраняват всякакви връзки в социални медии с което и да било лице, което би могло да се появи в съда, в който е съдията, дори и със социални работници и длъжностни лица от правоохранителните органи.

            Много правопорядъци, като напр. Флорида, Оклахома и Масачузетс, забраняват на съдиите да се свързват в социални медии с адвокати, които биха могли да се явят пред техния съд. Употребата в тези становища на думите „биха могли“ е проблематична. Как се предполага, че съдията трябва да предвиди кои адвокати биха могли да се явят в съдебната му зала? В нарушение на правилото ли е съдия, който през юни погрешка добавя като приятел във Фейсбук адвокат, който се явява в съдебната зала на съдията следващата година? Как въобще знаем кое би могло да се случи и кой би могъл да се яви в съдебната зала? Правилото поставя твърде голямо бреме върху съдиите и на практика има за резултат забрана съдиите да участват в сайтове социални медии. Проблематичен е и фактът, че Оклахома е избрал да включи социалните работници и длъжностните лица от правоохранителните органи в своята забрана за лица, които съдиите не могат да добавят във Фейсбук. И тук може да бъде невъзможно да се предвидят всички хора, които биха могли да се явят в залата на съдията. Ако следваме тази линия на разсъждение, съдия по семейни дела следва да се въздържа да добавя като приятели, които и да било социални работници в своя съдебен окръг от страх, че те някой ден може да се появят в неговата зала. В допълнение съдиите по семейни дела биха били под забрана да добавят непълнолетни правонарушители, на които те се опитват да помогнат или да наглеждат. Флорида, Оклахома и Масачузетс са въвели правила, които са твърде строги и ненужно ограничават правата и привилегиите на съдиите. Както на съдиите е позволено да имат лични и професионални връзки вън от съдебната зала, така и тези връзки трябва да са позволени във виртуалния форум. Макар тези виртуални връзки да могат да са по-малко ограничени, има редица важни фактори, които трябва да се отчитат, преди съдията да се свърже с някого в сайт социална медия.

Всички хора трябва да внимават при използване на социални медии, както по отношение на това  с кого се сприятеляват или одобряват, така и по отношение на това какво публикуват и с кого споделят информация. Съдиите обаче трябва да полагат специално внимание. Властовата позиция на съдията, способността му за влияние и необходимостта да бъде безпристрастен са важни фактори при преценката му за използването на социални медии за професионални и лични цели.

Уникалното положение на съдията оказва влияние върху неговите действия в сайтове социални медии. Макар и някои щати да поддържат противното, на съдиите следва да бъде позволено да се свързват в сайтове социални медии с адвокати, длъжностни лица от правоохранителните органи и социални работници дори и ако тези лица биха могли някой ден да се явят в тяхната съдебна зала. Да се принуждават съдиите да гадаят кой би могъл някой ден да се яви в съдебната им зала, поставя ненужно бреме върху тях. На съдиите е позволено да имат живот извън своите професионални задължения и следва да им се позволи да се придържат към същите етични задължения, които имат извън виртуалния форум на сайтовете социални медии. Ако, обаче, адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социалният работник в действителност се явят в съдебната зала на съдията по висящо дело, съдията може тогава да предприеме подходящи действия, за да отстрани конфликта, било посредством отвод, уведомяване на страните за връзката или чрез прекратяване на връзката в социалната мрежа с лицето, за което става дума. Съдиите не трябва да бъдат приятели във Фейсбук с адвокати, които имат висящи дела пред тях. Противното несъмнено създава представа за неуместност. Съдията има дълг да изглежда и да остане безпристрастен и това да бъде Фейсбук приятел с адвокат, който има висящо дело пред него, може да попречи в това отношение. Ако една от страните по висящо дело влезе във Фейсбук и види, че съдията е приятел във Фейсбук с противна страна, тогава страната, която е направила това откритие, е много вероятно да мисли, че съдията има нещо, което крие. Откритието може само да доведе страната до това да смята, че съдията може и да не е в състояние да остане безпристрастен и така да наруши съдебните канони. За да се предотврати такова нарушение, ако съдията вече е приятел във Фейсбук с адвокат, социален работник или длъжностно лице от правоохранителните органи, които впоследствие се явяват в неговата съдебна зала, съдията следва да информира и двете страни за обстоятелството и да прекрати връзката с адвоката във Фейсбук. Ако отношенията с адвоката надхвърлят Фейсбук приятелството, съдията следва да обсъди въпроса и за отвод, ако това се изисква.

Освен връзките в социални медии, съдиите не трябва да публикуват мнения, статии или да статуси за висящите пред тях дела или за висящи дела в техния съдебен район. Съдиите имат задължението да изглеждат и да бъдат безпристрастни. Споделяне във Фейсбук на публикация, която коментира висящо дело или статия, обсъждаща висящо дело, би могло да подкопае представата за безпристрастност.

Фейсбук и LinkedIn се различават в много отношения. Фейсбук се разглежда повече като социална мрежа за приятели и семейство, докато LinkedIn е професионална мрежа за работодатели и работници и служители. Тази ключова разлика има значение за поведението, което трябва да се разглежда като допустимо за съдиите в LinkedIn. Тъй като LinkedIn е професионална мрежа, съдиите не следва да бъдат под ограничения по отношение на това, кой може да линква към тях. Хората имат значително повече LinkedIn връзки и може и да не познават своите LinkedIn връзки толкова добре колкото своите Фейсбук приятели. Тези обстоятелства са в полза на правило, според което съдиите може да се свързват в LinkedIn с юристи, длъжностни лица от правоохранителни органи и социални работници, които могат да се явят в тяхната съдебна зала. Създава се по-малка представа за неуместност и по-малка вероятност някой да поставя под съмнение безпристрастността на съдията заради LinkedIn връзка. Уговорката при такова правило е одобряването и препоръчването на лица в LinkedIn. Забранено е на съдиите да използват престижната позиция на съдийската служба, за да влияят неуместно или за да прокарват личните или икономическите интереси на съдията или на другиго[152]. Препоръчвайки в LinkedIn уменията на юрист, съдията използва своята властова позиция, за да подпомага личните и икономически интереси на този юрист. Но съдиите могат да препоръчват юристи в LinkedIn, които са работили за тях, така както могат да пишат препоръчителни писма за свои съдебни помощници.

Това, че две лица в социална медия са свързани, не означава, че те имат някакво близко взаимоотношение. По-младото поколение разглежда Фейсбук в много по-различна светлина от по-старото поколение. Често по-младото поколение добавя като приятел във Фейсбук всекиго, дори и хора, които са срещнали за пет секунди и не биха видели повече. Двадесет и седем процента от потребителите на Фейсбук в диапазона 18-29 години имат повече от 500 приятели във Фейсбук[153]. Макар възрастните потребители да са по-селективни в това кой добавят като приятел, средният брой приятели за възрастните потребители във Фейсбук все още е около 338 приятеля[154]. Вероятността човек да познава всичките си 338 Фейсбук приятеля лично е много ниска. Да бъдеш Фейсбук приятел само по себе си не сочи на близка приятелска връзка и следователно не би трябвало да бъде значим фактор при преценка дали е допустима дадена връзка в социална медия. Отделните правопорядъци следва да преценяват общия сбор от обстоятелства, когато определят позволените връзки в социални медии между съдии, адвокати и други лица, които могат да се явят в съдебната зала на съдията. Относимите обстоятелства най-добре се преценяват през призмата на калифорнийското консултативно становище. Съдията трябва да обсъди тези фактори и да ги претегли, когато решава какви връзки в социални медии са допустими. На първо място, съдията трябва да обсъди естеството на сайта социална медия, в който влиза. Колкото по-лична е страницата, толкова по-голяма е вероятността някоя връзка да създаде представа, че връзката може да бъде и позиция за влияние върху съдията. Вторият фактор, който трябва да се съобрази, е броя приятели на страницата. Колкото повече приятели има съдията на страницата, толкова по-малко вероятно е някой да може да стигне до извод, че даден отделен приятел е в позиция да влияе на съдията. На трето място, съдиите трябва да се опрат на своята практика, за да определят кого да включат. Колкото по отворена е страницата, толкова по-малко вероятно е да се създаде впечатление, че който и да отделен член е в специално положение за влияние върху съдията. Последният фактор, който трябва да се обсъди, е колко често адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социален работник се явява пред съдията. Ако вероятността адвокатът, длъжностното лице от правоохранителен орган или социален работник да се яви в действителност пред съдията е малка, тогава е по-вероятно да бъде допустимо свързването.

С непрестанното разрастване на социалните медии постоянно ще се разширява и това, което е допустимо за съдията при използване на социалните медии. Най-добрият съвет за съдиите, които избират да използват социални медии, е да се уверят, че се придържат към Съдийските канони и към Кодекса за съдийско поведение. Ако се повдига въпрос дали връзка в социална медия е уместна или възникне въпрос за отвод, съдията трябва да разкрие връзката на страните в процеса и да ги остави да решат какво смятат за приемливо. Друг съвет за съдиите е да имат различни акаунти в социалните мрежи, един за професионална употреба и един за лична. Така съдиите ще могат да нагласят настройките за поверителност на всеки отделен акаунт, за да гарантират, че определени хора, с които са свързани, могат да виждат само определени неща. Надеждата е, че с все по-нарастващото разбиране на социалните медии, правопорядъците ще могат да постигнат съгласие по въпроса за допустимата употреба от съдията на сайтовете социални медии. Засега съдиите трябва да се придържат към консултативните становища и към съдебната практика в своите правопорядъци.

Бележки под линия:

* Публикувана в Journal of Law, Technology & the Internet, Vol. 7, 2016. Превод Калин Калпакчиев, Крум Динев и Васил Петров. Редакция на превода Васил Петров. Преводът се публикува със съгласието на автора.

** Shaziah Singh e адвокат в Benesch’s Corporate & Securities Practice Group. Магистър по право от Университета Case Western Reserve (2016 г.) и бакалавър по Brain Behavior and Cognitive Science от университета в Мичиган (2011 г.)

[1] Karen Salaz et al., New Media and the Courts: The Current Status and a Look at the Future, 28 (2010)

[2] Навсякъде в статията ще бъде използвано понятието „приятел“. „Приятел“ в смисъла на Фейсбук се отнася до виртуални онлайн връзки на две лица чрез сайта.

[3] Dan Noyes, The Top 20 Valuable Facebook Statistics, Zephoria Internet Marketing Solutions (10 февруари 2015 г.), https://zephoria.com/top-15-valuable-facebook-statistics.

[4] Cooper Smith, 7 Statistics About Facebook Users That Reveal Why It’s Such A Powerful Marketing Platform, Business Insider (13 ноември 2015 г.), http://www.businessinsider.com/a-primer-on-facebook-demographics-2013-10.

[5] Salaz et al., бел. № 1 по-горе, с. 66.

[6] Allison Shields, Blogging and Social Media, American Bar Association (2014), https://www.americanbar.org/publications/techreport/2016/social_media_blogging.html.

[7] Id.

[8] Leora Maccabee, Facebook 101: why lawyers should be on Facebook, Lawyerist (23 април 2009 г.), https://lawyerist.com/1970/facebook-101-why-lawyers-should-be-on-facebook/

[9] Kurt Wagner, LinkedIn Hits 300 Million Users Amid Mobile Push, Mashable (18 април 2014 г.), http://mashable.com/2014/04/18/linkedin-300-million-users/

[10] Allison Shields, Blogging and Social Media, American Bar Association (2014), https://www.americanbar.org/publications/techreport/2016/social_media_blogging.html.

[11] Salaz et al., бел. № 1 по-горе, с. 29.

[12] Първостепенни връзки са тези, с които сте директно свързани. Второстепенни връзки биха били тези, с които не сте персонално свързан, но които са свързани с някои от вашите първостепенни връзки.

[13] Можете да одобрите уменията на първостепенна връзка в LinkedIn, като посетите страницата на тази връзка и натиснете „одобрявам“ (“endorse”) и изберете конкретните умения, които са посочени от лицето, които да одобрите. След като веднъж одобрите едно умение, името и профилната Ви снимка ще се появяват редом с всеки друг, който е одобрил това конкретно умение в секцията „Умения“ на другото лице.

[14] Основната страница на LinkedIn функционира по много сходен начин с потока новини във Фейсбук, като позволява на потребителите да виждат дейността на своите връзки в сайта. Тази дейност включва неща като актуализиране на данни за нова работа, постването на статия или мнение, добавянето на резюме и смяна на профилна снимка. Дейността на потребителите е видима за всичките им първостепенни връзки.

[15] LinkedIn позволява на другите да видят кой е разглеждал профила им, освен ако разглеждащият е променил нарочно настройките за поверителност така че да бъде анонимен.

[16] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 1 (2011).

[17] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.2 (2011).

[18] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.3 (2011).

[19] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 2 (2011).

[20] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.2 (2011).

[21] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.4 (c) (2011).

[22] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.9 (2011).

[23] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.10 (2011).

[24] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 2.11 (2011).

[25] Id.

[26] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (b) (2011).

[27] ABA Model Code of Judicial Conduct Canon 3 (2011).

[28] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (b) (2011).

[29] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (c) (2011).

[30] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 3.1 (d) (2011).

[31] Fla. Sup. Ct., Ethics Advisory Comm., Op. 2009-20 (ноември 2009).

[32] Id.

[33] Id.

[34] Fla. Model Code of Judicial Conduct Canon 2 (B).

[35] Id.

[36] Id.

[37] Mass. Comm. On Judicial Ethics, Op. 2011-6 (28 декември 2011).

[38] Id.

[39] Id.

[40] Okla. Judicial Ethics Advisory Panel Op. 2011-3 (6 юли 2011).

[41] Id.

[42] Id.

[43] Judicial Ethics Opinion 2011-3 OK JUD ETH, § 8.

[44] Id, § 9.

[45] Id, § 10.

[46] Cal. Judges Ass’n Judicial Ethics Committee, Op. 66 (2011 г.), 11.

[47] Id.

[48] Id., 7

[49] Id., 8

[50] Id.

[51] Id.

[52] Id.

[53] Id.

[54] Id.

[55] Id.

[56] Id., 7

[57] Id.

[58] Вж. Ariz. Sup. Ct. Judicial Ethics Advisory Comm. Op. 14-01 (2014).

[59] Id., 2.

[60] Id.

[61] Id., 4.

[62] Id.

[63] Id., .5

[64] Id.

[65] Id.

[66] Id.

[67] Id.

[68] Utah Advisory Comm. Informal Op. 12-01 (31 август 2012 г.).

[69] Id.

[70] Id.

[71] Id.

[72] Id.

[73] Id.

[74] Id.

[75] Id.

[76] Id.

[77] Id.

[78] Id.

[79] Id.

[80] Id.

[81] Id.

[82] Id.

[83] Id.

[84] Youkers v. State, 400 S.W.3d 200, 203 (Tex. Ct. App. 2013).

[85] Graham Watson, Dallas-area judge receives a reprimand for mocking Johnny Manziel’s speeding ticket, YAHOO! SPORTS (21 януари 2013 г.), https://sports.yahoo.com/blogs/ncaaf-dr-saturday/dallas-area-judge-receives-reprimand-mocking-johnny-manziel-205653435–ncaaf.html (последно посетен на 7 май 2015 г.).

[86] Id.

[87] Paul Myerberg, Texas judge posts on Facebook about Manziel’s speeding ticket, USA TODAY SPORTS (17 януари 2013 г.), http://www.usatoday.com/story/gameon/2013/01/17/judge-texas-manziel- Ticketfacebook / 1842877 / (последно посетен 7 май 2015 г.).

[88] David Kravets, Texas admonishes judge for posting Facebook updates about her trials, ARS TECHNICA (27 април 2015 г.), http://arstechnica.com/techpolicy/2015/04/27/texas-admonishes-judge-for-posting-facebook -updates-abouther-trials / (последно посетен на 7 май 2015 г.).

[89] Id.

[90] Id.

[91] Id.

[92] Id.

[93] Id.

[94] Id.

[95] Id.

[96] Id.

[97] Debra Cassens Weiss, Judge Reprimanded for Freinding Lawyer and Googling Litigant, ABA JOURNAL (1 юни 2009 г.), http://www.abajournal.com/news/article/judge_reprimanded_for_friending_lawyer _and_googling_litigant / (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[98] Id.

[99] Domville v. State, 103 So. 3d 184, 186 (Fla. Dist. Ct. App. 2012).

[100]  Chace v. Loisel, No. 5D13-4449, 2014 Fla. App. LEXIS 750, at *1 (Fla. Dist. Ct. App. 2014).

[101] Id.,4

[102] Id.

[103] Id.,6

[104] Id.,5

[105] Id.,6

[106] Md. Judicial Ethics Advisory Op. 2012-07 (12 юни 2012 г.).

[107] Id.

[108] Id.

[109] Id.

[110] NY Advisory Comm. on Judicial Ethics Op. 08-176 (29 януари 2009 г.).

[111] Id.

[112] Id.

[113] NY Advisory Comm. on Judicial Ethics Op. 13-39 (28 май 2013 г.).

[114] Id.

[115] Id.

[116] Id.

[117] Ethics Comm. of Ky. Judiciary Op. JE-119 (20 януари 2010 г.).

[118] Id.

[119] Id.

[120] Id.

[121] Debra Cassens Weiss, Offended by victim-impact statement, judge comments on Facebook; is it an ethics violation?, ABA JOURNAL (13 април 2015 г.), http://www.abajournal.com/news/article/offended_by_victim_impact_statement_ju dge_comments_on_facebook_is_it_an_eth /? Utm_medium = имейл & utm_campaign = weekly_email & utm_source = maestro & job_id = 150416AX ).

[122] Id.

[123] Id.

[124] Id.

[125] Id.

[126] Id.

[127] Ethics Comm. of Ky. Judiciary Op. JE-119 (20 януари 2010 г.).

[128] Id.

[129] Weiss, вж. бел. 121

[130] Sup. Ct. of Ohio, Bd. Of Comm’rs on Grievances & Discipline Op. 2010-7 (Dec. 3 2010).

[131] Id.

[132] S.C. Advisory Comm. On Standards of Judicial Conduct Op. 17-2009 (October 2009).

[133] Id.

[134] Debra Cassens Weiss, Ga. Judge Resigns After Questions Raised About Facebook Contacts, ABA Journal (7 януари 2010 г.), http://www.abajournal.com/news/article/ga._judge_resigns_after_questions_raised_about_

facebook_contacts/ (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[135] Id.

[136] Id.

[137] Id.

[138] Id.

[139] State v. Madden, No. M2012-02473-CCA-R3-CD, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 2008, at. *2-3 (Tenn. Crim. App. 11 март 2014 г.)

[140] State v. Cannon, 254 S.W.3d. 287, 308 (Tenn. 2008).

[141] State, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 208, at. *31.

[142] Tenn. Judicial Ethics Op. 12-01 (23 октомври 2012 г.)

[143] State, 2014 Tenn. Crim. App. LEXIS 208, at. *37-38.

[144] Id.

[145] Id.

[146] ABA Formal Op. 462 (21 февруари 2013 г.)

[147] Id.

[148] Id.

[149] Id.

[150] Id.

[151] Id.

[152] ABA Model Code of Judicial Conduct Rule 1.3 (2011).

[153] Aaron Smith, 6 new facts about Facebook. Pew Research Center (3 февруари 2014 г.), http://www.pewresearch.org/fact-tank/2014/02/03/6-new-facts-about-facebook/ (последно посетен на 7 май 2015 г.)

[154] Id.

Обсъждане на промени в структурния и функционален модел на прокуратурата

На 19 януари 2017 внесохме във ВСС предложение за обсъждане на публичната част на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата на Република България. Предложихме мерки, които съответстват на препоръките, отправени от европейските прокурори. В заседанието на 19 януари разглеждането на предложението беше отложено до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието. Измина повече от половин година от публичното оповестяване на анализа и препоръките. Считаме, че публичната професионална дискусия на анализа на службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК е повече от наложителна, поради което сезираме пленума на ВСС за обсъждане на важния въпрос за необходимите структурни и функционални промени в дейността на прокуратурата. 

Публикувам текста на предложението: 

На основание чл. 23, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, предлагаме в дневния ред за заседанието на Пленума на ВСС на 6 юли 2017 година  да се разгледа следната тема:

„Обсъждане на обобщението (публичната част) на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК и набелязване на мерки на база на отправените препоръки.”

Съображенията да предложим обсъждане на посочената по-горе тема са следните:

За заседанието на пленума на ВСС, проведено на 19 януари 2017 г., внесохме за разглеждане препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, както и предложихме конкретни мерки. Пленумът на ВСС отложи разглеждането на нашето предложение до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието.

В дневния ред за заседанието на пленума на ВСС на 29 юни 2017 беше внесено писмо от Министерство на правосъдието с проект на пътна карта по мярка 13 от плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост.

Поради прекъсване на заседанието на 29 юни 2017 г. точка 39 не беше разгледана. Затова предлагаме съвместно обсъждане проекта за решение по точка 39 с нашето предложение от 19 януари 2017 г.

Предлагаме на вниманието на пленума на ВСС мотивите за нашите предложения и тяхното съдържание с корекции в предложените мерки, предвид новонастъпилите обстоятелства:

Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК осъществи през 2016 г. техническа помощ по искане на българските власти. Предметът на помощта е насочен към извършване на независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост, като се отправят и конкретни препоръки. На 20.12.2016 г. Министерство на правосъдието публикува на сайта си резюме на доклада. Отправените съвети (препоръки) от екипа проверяващи прокурори са отправени към прокуратурата, както и към други държавни органи, имащи съответна компетентност, включително и ВСС.

Препоръките, отразени в резюмето на доклада, съдържат различни аспекти от структурата и функционирането на прокуратурата в България, нейната независимост и отчетност: промяна в структурата на прокуратурата; създаване на нови процедури и механизми за отчетност, прозрачност и надзор над дейността на главния прокурор и на прокуратурата, включително относно наказателното преследване на ръководителя на държавното обвинение; структуриран парламентарен надзор върху прокуратурата, включително и чрез формиране на специална парламентарна комисия за наблюдение дейността на държавното обвинение; подобряване на ефективността в дейността на прокуратурата чрез усъвършенстване на начина на ръководство на разследването и ясното определяне на отговорността на наблюдаващия прокурор, в това число и чрез поемане на отговорност за конкретни разследвания от административните ръководители в прокуратурата, както и от главния прокурор; приемане и прилагане в практиката на ефективни правила за оценка (атестиране) на работата на прокурорите, чрез въвличане на участието/отговорността на административните ръководители и на база на ефективността от работата по прокурорските преписки и досъдебни производства; създаване на прозрачни и публични механизми за отчетност на прокуратурата и главния прокурор с включване на външни за системата независими експерти, в това число чуждестранни експерти и опитни, авторитетни бивши съдии; промяна в начина на инспектиране на прокуратурата, като се акцентира на качеството и ефективността на разследването; съобразяване на дейността на прокуратурата с констатираната в десетки решения на ЕСПЧ неефективност при разследванията; целенасочена обучителна дейност и предвиждане на задължителни обучения по отношение на прокурорите по практиката на ЕСПЧ и по спецификата на разследванията на корупционни престъпления и международното сътрудничество по наказателни дела;  промени в наказателно-процесуалното законодателство, касаещи съдебния контрол върху дейността на прокуратурата, както и относно някои от институтите на наказателния процес; промени в начина на заплащане и принципите за определяне на възнагражденията на прокурорите; промяна в съдебната карта, касаеща териториалната структурата на прокуратурата, включително структурата на военните прокуратури; особен фокус върху неефективността на прокуратурата в разследванията за корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности, включително създаване на нови органи за наказателно преследване на този вид престъпност.

Изпълнението на препоръките от доклада на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК предполага провеждане на обсъждания и вземане на решения, включени в правомощията на органи, част от структурата на трите власти – законодателни промени, които са от компетентността на Народното събрание и в инициативата на министъра на правосъдието; специфични административно-организационни мерки, които следва да бъдат предприети от ВСС и прокуратурата.

Пленумът на ВСС разполага с правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗСВ, които пряко се отнасят до изпълнение на част от препоръките, като: обучението на прокурорите и административните ръководители; промяна в механизма за определяне на възнагражденията им; определяне на структурата и обхвата на годишните доклади за дейността на главния прокурор и прокуратурата; промяна в териториалната структура на прокуратурата; информационните технологии в прокуратурата и вътрешния обмен на информация и комуникационната политика. Друга част от препоръките се отнасят до правомощия, които са от кръга на компетентността на прокурорската и на съдийската колегии на ВСС и те основно са свързани с атестирането, кадровите и дисциплинарни въпроси и следва да се обсъдят отделно по колегии. Важна част от препоръките касаят дейността на ИВСС. Те също следва да бъдат предмет на специално професионално обсъждане.

В анализа се съдържат и препоръки, имащи отношение към съдържанието на годишните доклади на прокуратурата, чиято структура се определя с решение на Пленума на ВСС.

Предлагаме да се проведе дискусия по всички посочени по-горе въпроси, анализирани в доклада, като в резултат на обсъжданията се формулират и проекти за решения относно: структурата и обхвата на докладите по т. 11 и т. 12 от чл. 30, ал. 1 ЗСВ; предвиждане на програма за задължителни обучения, за което да се предвиди бюджет и ресурси в полза на НИП; формулиране на становище от ВСС относно необходимостта и насоките за преосмисляне на модела на прокуратурата, на база на проведена широка професионална дискусия, с оглед бъдещи законодателни промени в това отношение.

По изложените съображения предлагаме Пленума на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

   ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

      Р  Е  Ш  И:

1. В структурата на годишния доклад на главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата по чл. 84, т. 16 от КРБ, да се предвидят раздели, в които:

а) да се определят стратегическите цели на всяко от структурните звена в прокуратурата и нейния административен ръководител, и механизъм за контрол и отчитане степента на постигане на целите;

б) да съдържа анализ на причините за значителния брой прекратени досъдебни  производства за корупционни престъпления, както и набелязване на мерки за преодоляване на проблема и проследяване на тяхното изпълнение;

2. В годишния доклад за дейността на ВСС да се съдържа информация за размера на събраните суми по постановени наказания конфискация, глоба, както и на събраните суми по присъдени в полза на прокуратурата и съда разноски по наказателни дела;

3. Пленумът на ВСС да приеме правила за изслушване и приемане на годишните доклади по чл. 30, ал. 2, т. 11 от ЗСВ, с оглед прилагане на новите разпоредби на чл. 114, ал. 4, чл. 122, ал. 3 и чл. 138а, ал. 3 от ЗСВ;

4. Предлага на директора на НИП да подготви цялостен план за задължителни обучения на прокурори по практиката на ЕСПЧ и за разследване на корупционни престъпления и организирана престъпност;

5. Комисията по професионална квалификация и информационни технологии към пленума на ВСС да представи информация относно степента на свързаност на органите на съдебната власт с ядрото на ЕИСПП;

6. Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС да организира професионално обсъждане на предложенията в резюмето на доклада, касаещи законодателни инициативи за промяна в структурата и функционирането на прокуратурата.

7. Да се проведе обсъждане на доклада за прокуратурата относно делата за корупция, водени от ПРБ през периода 01.03.2013 г. – 01.03.2016 г. и да се набележат мерки – организационни, предложения за законодателни промени и др.

8. Предлага на министъра на правосъдието мерките по т. 1 – т. 7 от решението да бъдат включени в Плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост. Отговорни институции по посочените мерки са: ВСС, ПРБ и НИП, а срокът за изпълнение е месец септември 2017 г.

С уважение:

Калин Калпакчиев – член на ВСС

Соня Найденова – член на ВСС