Home » Uncategorized » Поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет

Поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет

Тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., на пленума на ВСС създава поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им, за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

Решението създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.

Поради това заедно с членовете на ВСС Галина Карогьозова и Соня Найденова внасяме за разглеждане в заседанието на 6 април 2017 г. искане за отмяна на решение по т. 45, прието в заседание на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 10 от 16 март 2017 г.

Публикувам текста на предложението:

Съображенията да предложа отмяна на посоченото по-горе решение са следните:

Решението по т. 45 по протокол № 10/16.03.2017 г. няма конститутивно действие и от него не могат да произтекат целените правни последици. От мотивите на вносителите и състоялата се дискусия в заседанието на пленума, проведено на 16.03.2017 г.  се установява, че по същество се предлага тълкуване на чл. 29, ал. 3 вр. с ч 225, ал. 1 ЗСВ, с което се цели да се признае едно несъществуващо право на членовете на ВСС. Решението на ВСС създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.[1]

Тълкуването на правните норми е свързано с правоприлагането. Правното положение на членовете на ВСС след изтичане на мандата им може да бъде предмет на обсъждане от следващия състав на съвета. В този смисъл казусът за приложението на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 3 ЗСВ спрямо членовете на ВСС ще бъде поставен евентуално след 03.10.2017 г. пред нов персонален състав на ВСС. Тълкуването и прилагането на закона в тази му част няма да бъде ангажимент на настоящия състав на съвета. Поради това направеното по същество тълкуване на закона с решение по т. 45 не може да обвърже следващия ВСС. Известно е, че автентичното тълкуване на закона може да бъде извършено само от органа, приел акта, в случая Народното събрание. Но такова тълкуване не е необходимо, тъй като трактовката на правните норми, които са направили вносителите на проекта за решение,  е в явно противоречие със закона. Волята на законодателя може да бъде извлечена по недвусмислен начин.

Поначало така, както е записано в мотивите към приетото решение, и в диспозитива, следва, че с нормата на чл. 29, ал. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ се създава едно ново изключително право за членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите към Инспектората при ВСС. В чл. 225, ал. 1 ЗСВ е посочен изрично, изчерпателно и без право на каквото и да е разширително тълкуване кръгът на лицата, по отношение на които нормата се прилага. Това са лицата, които имат качеството на съдия, прокурор или следовател. Според решение на КС №10/2011 г. членовете на ВСС нямат качество на съдия, прокурор и следовател за времето на мандата си. Членовете на съвета участват в състава на един административен орган и тяхното служебно правоотношение е различно по своя характер от това на съдията, прокурора и следователя. Това разбиране за статуса на членовете на ВСС трайно се утвърди в теорията и практиката след 2007 г., когато формата на кадровия орган придоби вида на т.нар. „постоянно действащ съвет”.  Независимо от множеството ми възражения срещу тази изкуствена и по същество неправилна правна конструкция, тя е господстваща в съдебната практика, включително и в практиката на настоящия съдебен съвет. В този смисъл, доколкото нямат качество на съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС не придобиват право на обезщетение по чл. 225, ал.1 след прекратяване на мандата им.

Безспорно с новосъздадената ал. 3 на чл. 29 ЗСВ трудовият стаж, положен като инспектор, главен инспектор и член на ВСС, се зачита (прибавя) към общия магистратски стаж и формира такъв, даващ право на обезщетяване, но само и единствено към момента, ако съответният бивш член или инспектор напуска съдебната система, т.е. само  при условие, че притежава качеството на съдия, прокурор или следовател, както изрично е отбелязано в ал. 1 на чл. 225. Няма никакво основание за даденото разширително тълкуване в мотивите към решението, както и в „тълкувателния” описателен диспозитив, който „признава” правото на съответния член на съвета да претендира обезщетение. Известно е, че след измененията в ЗСВ, в сила от 8.04.2016 г., трудовото възнаграждение на членовете на Висшия съдебен съвет се формира по съвсем различен начин от това на магистратите, което е още един довод относно различния характер на тяхното служебно правоотношение.

Ако се приеме тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., това означава да се създаде поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им и за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет по т. 45, прието в заседанието по протокол № 10/16март 2017 г.

С уважение:  Калин Калпакчиев – член на ВСС

[1] Според КЕПБМ „Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото.”

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: