Home » 2017 » April

Monthly Archives: April 2017

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ФЕДЕРАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА В САЩ ПРЕЗ 2016 г.

В сайта “Съдебно право” е публикуван доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г.  В текста се демонстрира, че е възможно да се гради съдебна система въз основа на уважението към съдията; че личността на съдията е от съществено значение за ефективното упражняване на правосъдието, както и за предпазването му от бюрократизиране и формалистична самодостатъчност.
Препубликувам текста от “Съдебно право”:

В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.

Председателят на Върховния съд на САЩ е съумял да обобщи основните тенденции в работата на федералните съдилища за 2016 г., като е откроил всеки аспект от многообразната работа на федералните съдии – за доброто организиране на правораздавателния процес, за самоуправлението и обучението на съдиите. В края на доклада е приложена обобщена информация за натовареността на федералните окръжни съдилища, апелативните федерални съдилища, съдилищата по несъстоятелност и на Върховния съд на САЩ.

Впечатляващо е, че докладът за дейността на федералните съдилища не се задоволява с изброяване на сухи, неперсонифицирани статистически данни, а откроява централната роля на съдията и отдава почит и уважение за неговия всеотдаен и посветен труд в полза на обществото. Така председателят на Върховния съд на САЩ подчертава ценностното значение на правосъдието, което не се свежда до бюрократичен инструмент за решаване на дела, а за поддържане на социалната хармония и справедливост в обществото.

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА

ФЕДЕРАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА В САЩ ПРЕЗ 2016 г.

 Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ

           С наближаването на зимата в края на 1789 г. съдия Дейвид Сиуoл от Върховния съд на Масачузетс получил неочаквано писмо от президента Джордж Вашингтон. Вашингтон съобщавал на Сиуoл, че назначаването му за федерален съдия в окръг Мейн, тогава част от щата Масачузетс, е било одобрено. Въпросът не подлежал на дискусия, тъй като комисията за назначаване на Сиуoл била приключила дейността си. Пишейки от дома си в Йорк, Сиуoл отбелязал, че назначението било „неочаквано и непоискано“, като обяснявал, че неговата служба като щатски върховен съдия не го е подготвила напълно за новата задача. „В това ново назначение“, настоявал Сиуол, „съдията е оставен сам и неподкрепен, и то в области с голямо значение, отнасящи се до живота на човека“. Признателен за привилегията да служи на нацията и честта за назначението, той се надявал да оправдае доверието на президента и да си осигури „одобрението на своите съграждани“. „Всичко, което мога да обещая по този повод, е, че ще се старая да го заслужа – с усилия да изпълнявам задълженията си с вярност и безпристрастност, съобразно с най-доброто, на което съм способен“.

              Президентът Вашингтон назначил първоначално всички тринадесет съдии във федералните окръжни съдилища по подобен начин, най-отговорно и със същото смирение и загриженост. Въпреки тяхната скромност и умереност, те били забележителна група. Джон Съливан от Ню Хемпшир бил генерал от войната за независимост, делегат в Континенталния конгрес, а след създаване на съюза – президент на Ню Хемпшир. Джеймс Дуейн служил пет години като кмет на Ню Йорк. Уилям Пака подписал декларацията за независимост и служил като губернатор на Мериленд. Дейвид Брийрли подписал конституцията за Ню Джърси, а Гънинг Бредфорд младши подписал конституцията за Делауер. Уилям Драйтън, назначен в родната му Северна Каролина, служил повече от десетилетие като председател на върховния съд на британската колония в Източна Флорида. Франсис Хопкинсън от Пенсилвания – поет и музикант, както и юрист, проектирал основните първообразци на държавния печат и знаме на Съединените американски щати, както е известно, приписвани на Бетси Рос. Тези личности не са добре познати в наши дни, но те са дали началото на новата система на федералните окръжни съдилища и са определили посоката за важната роля на тези институции, която те имали в новата република.

             Мъжете и жените от цялата страна, които днес служат като федерални съдии, не са добре познати, но те заслужават голямо уважение. Докато Върховния съд на САЩ често е във фокуса на общественото внимание, нашата правосъдна система основно зависи от умението, усилената работа и всеотдайността на тези съдии, които са извън светлината на прожекторите. Тази година бих желал да изразя признателностза решаващата роля, която федералните съдии играят в дейността на третата власт и да подчертая някои от предизвикателствата и често пренебрегвани аспекти от тяхната работа.

            Федералните окръжни съдилища са основата на нашата федерална система[1]. Конгресът на САЩ е създал 673 федерални съдилища, както и четири териториални позиции. Действащите съдии се подпомагат от повече от 500 старши окръжни съдии, които отговарят на условията за пенсиониране при пълно заплащане, но още продължават да работят, някои на непълен работен ден, но повечето от тях на пълно работно време, без допълнителна компенсация.

            Както съдия Сиуол забелязал преди 237 години, федералният съдия е „оставен сам и неподкрепен”. За разлика от политиците, той работи основно извън публичното внимание. Повечето американци имат някаква представа за ролята на федералните съдии, но за добро или лошо тя е оформена от изобразяването на американския съдебен процес в киното и телевизията. Според типичната картина съдията има малко участие, седящ пасивно сред възвишената реторика на адвокатите, героизма или подлостта на клиентите, и морален компас на журито. В действителните процеси обикновено липсва такава драма – но те не са предназначени да забавляват. Разбира се, те са структуриран механизъм за решаване на правни спорове чрез състезателен съдебен процес. Със своята ръководна и помиряваща централна роля федералният съдия служи, за да осигури честен и справедлив процес на спорещите страни.

               Съдията е отговорен за наблюдението на предсъдебните изслушвания и за ръководството на съдебния процес. Той разрешава откритите спорове, управлява подбора на журито, ръководи допускането на доказателствата, определя ясни и разбираеми инструкции към журито, разрешава всякакви въпроси, свързани с одобрението на присъдата и вписване на наказанието. Всяка от тези стъпки изисква специални познания, чувствителност и умения. Съдията трябва да овладее комплекс от правила за водене на процедурата и допускане на доказателствата и да бъде способен да прилага тези правила според спецификата на всеки спор. Като единствен овластен да ръководи процеса, той трябва да отговаря за всеки детайл в една непредсказуема процедура – ръководейки твърдо и определящ наказанието с обективност, проницателност и състрадателност. Това не е работа за импулсивни, стеснителни, плахи или невнимателни хора.

               Характерът на федералния съдия е по-ярко видим при наказателните процеси. Повечето наказателни обвинения се решават чрез споразумения между прокуратурата и обвиняемите, но тези случаи, които стигат до процес, изискват особени усилия от съда. Съдията трябва да осигурява разглеждането на делата, съобразно със Закона за ускоряване на процеса, в съответствие с конституционното право на обвиняемите на защита и представителство. Той трябва незабавно и в движение да взима решения и да прилага доказателствените правила, докато тече процесът, обикновено без лукса на спокойното обсъждане и проучване в тихия кабинет. Съдията трябва внимателно да ръководи журито съобразно правилата за тежестта на доказване за обвиняемия и прокурора. В случай е процесът завършва с осъждане, съдията е изправен пред сериозната задача на определяне на наказанието с присъда.

             Повечето федерални съдии са съгласни, че определянето на наказанието с присъда е тяхното най-трудно задължение. Съдията трябва да се изправи срещу подсъдимия лице в лице и да вземе предвид човешката слабост. Той трябва да съобрази гледната точка на прокурора, подсъдимия и пострадалия (жертвата) и да наложи наказание, което по замисъл и необходимост ще поправи (промени) насоката на живота на подсъдимия. При определяне на подходящото наказание неговата дискреция (решение) е ограничена от закона и напътствана от внимателно съставените ръководства за постановяване на присъди. Присъдата отразява съдийската мъдрост и проникновение, опита и наученото от наблюдението, непосредствено в съдебната зала. С постановяването на присъдата съдията говори като глас на общността.

           Въпреки че федералният съдия има видимо и живо присъствие в съдебната зала, много повече от съдийските отговорности се осъществяват в кабинета. За всеки заседателен ден има множество дела, чакащи разглеждане – типичният федерален съдия има повече от 500 дела на доклад. Изправен пред тази обезсърчаваща натовареност, съдията трябва да съвместява много функции. Той трябва, на първо място, да бъде способен администратор, за да управлява непрестанния поток от дела и спорни въпроси, които преминават през съда. Трябва умело да жонглира с множество различни материи във всеки даден момент, сигурен, че нищо не убягва от вниманието му.

             Федералният съдия обаче трябва да бъде повече от способен администратор. Той трябва активно и проницателно да разрешава проблемите на хората по делата, които разглежда. Съдебният процес е скъп, поради което всички биха имали полза, ако споровете могат да бъдат решавани ефикасно с минимални разходи и забавяне. Както посочих в моя годишен доклад за 2015 г., Съдийската конференция – органът, който създава решенията по общите въпроси за управление на федералните съдилища – измени федералните правила на гражданския процес, за да подчертаеролята на съдията за ранното и ефективно управление на съдебните дела. Тази процесуална реформа окуражи (даде възможности) на щатските съдии да се срещат незабавно с адвокатите след подаване на жалбата и да обсъдят съвместно възможностите за решаване на случая, да разработят план за управление на делото и да ускорят решаването чрез предсъдебно споразумение. Реформата започна да дава положителни ефекти, защото свръхнатоварените съдии са готови да предприемат по-активна роля за управление на потока от дела, което дава резултат в процеса на работа. Дървосекачът спестява време, когато отделя време, за да наточи брадвата си. Тази година ние трябва да направим стъпка напред и да поканим федералните окръжни  съдии да участват в пилотна програма за тестване на някои обещаващи техники за управление на делата, насочени  към намаляване разходите за разрешаването на споровете.

              Изкусното и умело занимание на федералния съдия с администрирането на висящите дела и управлението на постъпилите дела може да сведе едно дело до малък на брой проблеми, които са същината на спора и може да помогне за разрешаване на спорното право чрез споразумение. В други случаи, предсъдебния процес може да разкрие, че спорният проблем е просто въпрос на приложение на правото, без да има спор по фактите, който може да се разреши с кратко решение без съдебен процес. В тези ситуации федералният съдия е отговорен – винаги като първа инстанция и често като последна – „да каже какво постановява закона“. Както е казал съдия Сиуол, съдията трябва да върши всичко  „с  вярност, преданост и безпристрастност“, без страх или изгода.

             Федералните съдии са първите, които се сблъскват с новите правни проблеми и те трябва да ги разрешат без помощта на ръководни прецеденти. Поради това, че работят сами, те нямат привилегията на вземането на колегиални решения в съдебен състав или комфорта на споделеното съгласие. И именно поради натиска на множеството дела за разглеждане и решаване те влагат много повече усилия и време при ограничени ресурси в сравнение с техните събратя от апелативната инстанция.

             Ще се запитате защо при това положение някои адвокати биха искали служба, която изисква дълги часове работа, особени умения и дълбоко посвещение – която обещава силен стрес, самотен и ограничен живот и гарантира критика. Има много по-лесни и доходни начини за добрия адвокат да изкарва прехраната си. Отговорът се крие в отплатата за службата на обществото. Федералният съдия слага своя отпечатък всеки ден и оставя трайно наследство, като прави нашето общество по-добро и справедливо. Този по смисъла си граждански дълг е видим по много начини. Нашите федерални съдии отдават доброволна служба на съдилищата и страната си, в допълнение на своите обичайни отговорности.

              Конгресът задължава федералните съдии, по реда на старшинството, да се редуват в служба като председатели на техните окръжни съдилища. Председателят на съда доброволно изпълнява допълнителни отговорности, като управлява и контролира общата и специализирана съдебна администрация. Административните отговорности включват всички аспекти на управление на съдебното учреждение, включително въпроси за личния състав, бюджета и въвеждането на новите технологии. Някои от съдиите правят това, защото са били загрижени за изпълнението на тези задължения. Съдиите, които поемат бремето на председател, въпреки това използват това време за интензивна рутинна работа без допълнително възнаграждение и много малко благодарности. Тяхната служба е същината на съдийското самоуправление.

              Федералните съдии дават своя принос и извън своите съдилища, като предлагат помощта си на други съдилища. Те могат да отдават своето време и енергия на претоварени съседни щатски съдилища, на регионалния апелативен съд или на специализирани съдилища, като съда за контрол върху външното разузнаване. Федералните съдии също така доброволно подпомагат съдебната власт в цялост като служат в съдийската конференция. Тринадесет федерални съдии участват в 27-членната конференция, прилагайки своя опит и умения за напредъка на третата власт. В допълнение, 169 федерални съдии участват в 25 комисии на конференцията и активно участват за развитието на политики в широк спектър от въпроси, включително бюджета на съдебната власт, мерките за сигурност, кодекси за поведение и процесуални правила.

           Федералните съдии също така допринасят за съдебните образователни (обучителни) програми. Те доброволно участват във Федералния съдебен обучителен център като членове на управителния съвет, консултанти, обучители на новите съдии, за по-опитните съдии предоставят продължаващо обучение. Федералните съдии също така доброволно участват в щатската комисия по наказанията, където те участват за развитието и изменението на насоките за определяне на наказанията.

         Само четири дни след като Конгреса създава първите тринадесет федерални окръжни съдебни длъжности, президентът Вашингтон написал до Едмънд Рандолф, че „обмисля първите стъпки в съдебното ведомство, като най-съществени за добруването на нашата страна и за стабилността на политическата й система“.

           Вашингтон посочил, че е загрижен да подбере „съдии с подходящи характери да тълкуват законите и да раздават правосъдие“. Повече от две столетия след това време, необходимостта от посвещение на най-добрите от нацията не намалява. Не всички способни личности са приемали призванието – в нашия несъвършен свят – някои, които са приемали, впоследствие са се отказвали. Но те са рядко изключение. Откакто Вашингтон направил своите първи тринадесет назначения, всяко поколение на Америка е произвело своите самоотвержени, патриотични и смели личности, които пристъпвали да служат на страната си с призванието на федерални окръжни съдии. Американската нация е наистина горда с нейните действащи федерални съдии и благодарна за тяхната служба.

         Още веднъж, имам привилегията и честта да благодаря на всички съдии, съдебни служители и съдебни помощници от името на цялата нация за тяхното достойнство и посвещение.

             Най-добри пожелания на всички през Новата година.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Натовареност на съдилищата

През 12-месечния период, завършващ на 30 септември 2016 г., броят на делата, постъпили във Върховния съд на САЩ, е намалял, докато броят на делата във федералните апелативни и окръжни съдилища се е увеличил. Постъпленията в съдилищата по несъстоятелност също са намалели. Делата, изпратени и разгледани в системата на предсъдебната служба, са намалели, докато броят на лицата, поставени под наблюдение след осъждането им, се е увеличил.

 Върховен съд на Съединените щати

Общият брой на делата, постъпили във Върховния съд е намалял със 7,94% от 7033 постъпили дела през 2014 г. до 6475 постъпления през периода на 2015 г. Броят на делата, постъпили в съда по реда на in forma pauperis[2] е намалял с 10,24% от 5488 постъпили през 2014 г. до 4926  постъпили през 2015 г. Броят на делата, разгледани без освобождаване от държавна такса и разноски, се е увеличил с 0,02% от 1545 постъпили през 2014 г. до 1549  постъпили през 2015 г. През 2015 г. 82 дела са били разгледани, като 70 са решени при  62 подписани становища, в сравнение със 75 дела, разгледани  и 75 решени при 66 подписани становища през 2014 г. Съдът също е постановил 12 per curiam[3] решения през 2015 г. по дела, които не са били разгледани в открита процедура.

Федералните апелативни съдилища

В апелативните федерални съдилища постъпленията са се увеличили с 15% до 60357 дела.Въззивните дела с участие на жалбоподатели, които се представляват сами, представляват 52% от постъпленията и са се увеличили с 18%. Общо гражданските второинстанционни дела намаляват с 2%, наказателните дела са нараснали с 1%, делата по жалби срещу решения на административни органи са спаднали с 9%, делата по жалби в производствата по несъстоятелност са спаднали с 10%.

Федералните окръжни съдилища

Постъпленията на граждански дела в окръжните федерални съдилища са се увеличили с 5% до 291851 дела. Делата с участие на граждани на различни щати (т.е. спорове между граждани от различни щати) са намалели с 5%. Делата, в които федералната държава е ответник се е увеличил с 55% в резултат на жалби на затворници, свързани с решение на Върховния съд на САЩ по делото Welch v.United States, № 15-6418 (18.04.2016 г.), което предвиди нови основания за някои затворници, осъдени по силата на наказателния закон за военнослужещите, да оспорят присъдите си. Делата, в които държавата е ищец са намалели с 19%, като по-малко дела, включващи необслужвани студентски заеми и дела за конфискация и глоба.

Постъпленията на наказателни дела са намалели с 3% до 77357 дела. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с наркотици, представляващи 32% от общите постъпления, са спаднали с 3%. Подсъдимите с обвинения за престъпления, свързани с нарушаване на имиграционния режим, са намалели с по-малко от 1%, като съдилищата от югозападната граница са получили 82% от постъпленията от тези дела за цялата страна. Подсъдимите, обвинени за престъпления против собствеността, са намалели с 13% в голяма степен, защото подсъдимите, обвинени за измама, също са намалели с 13%. Постъпленията на делата за престъпления, свързани с регулаторни нарушения, сексуални престъпления, общи престъпления и престъпления против правосъдието, също намаляват, докато постъпленията на делата, свързани с огнестрелни оръжия и експлозиви и престъпления, свързани с насилие, са се увеличили.

Съдилища по несъстоятелност

Молбите за несъстоятелност са намалели с 6% до 805580 дела. По-малко заявления са постъпили в 71 от 90 съдилища. Потребителските спорове са намалели с 6%, а заявленията от дружества са спаднали с 2%. Постъпленията на заявления по Глава 7 са намалели с 9%, а по Глава 13 с 1%. Постъпленията са се увеличили с 6% на делата по Глава 11.

Тази година общите постъпления на молби за несъстоятелност са най-малко, считано от 2007 г., която е първа цяла година с такъв ефект след приемане на Закона за предотвратяване на злоупотребата с несъстоятелност и защита на потребителите от 2005 г. От 2007 до 2010 г. постъпленията на делата за несъстоятелност трайно са се увеличавали, но те намаляват всяка от следващите шест години.

Федерална система на пробационните и предсъдебни служби

Общо 137 410 души са били подложени на наблюдение в резултат на наложена с присъда такава мярка, което е увеличение с 1% в сравнение с предходната година. От този брой 118242 души са били под мерки за наблюдение след освобождаване от затвора, което е с 3% увеличение от миналата година.

Делата, постъпили за разглеждане в системата на предсъдебните служби, включително и делата, препратети от съда, са намалели с 3% до 91709.

Превод: Калин Калпакчиев

[1] Федералната съдебна система на САЩ включва окръжните (district) федерални съдилища, апелативните федерални съдилища и Върховния съд на САЩ. Бел. прев.

[2] Производства, при които съдът е освободил ищеца или жалбоподателя от държавна такса и разноски поради финансова невъзможност да ги заплати. Уважаването на молба за разглеждане на дело по този начин обикновено по наказателни дела пред федералните съдилища дава право и на служебен защитник. Бел. прев.

[3] Решения на съд, обикновено единодушни, при които не се посочва авторът на решението. Обикновено при постановяване на решенията на Върховния съд на САЩ не посочва автор на решението и съдиите, които се присъединяват към решението, респ. са на особено мнение. Бел. прев.

 

 

Advertisements

Искане от членове на ВСС за проверка на фактите по случая “Цацаров-Гергов-Дончев”

Шестима членове на ВСС – Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Лозан Панов, Камен Иванов и Юлия Ковачева, внесохме за разглеждане в заседанието на пленума на ВСС, насрочено за 27 април 2017 г. допълнителна точка относно:

Извършване на проверка за установяване на фактите и предприемане на последващи действия във връзка с публично оповестената информация за среща между главния прокурор Сотир Цацаров, Георги Гергов и Сашо Дончев.

Проверката е необходима с оглед защита престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е длъжен да отстоява независимостта на съдебната власт и да дава ясен отговор на всеки конкретен случай, в който безпристрастността и почтеността на неин представител е поставена под съмнение.

Намираме, че обсъждането на ситуацията и вземане на решение за извършване на проверка следва да се направи своевременно, защото всяко забавяне на реакцията ще накърни непоправимо авторитета на съдебната власт и в частност на Висшия съдебен съвет.

Съдебна независимост и съдебни зависимости

Публикувам текста на предложението, което ще се обсъжда като точка последна в заседанието на съдийската колегия на 11 април 2017 г. 

За заседанието на съдийската колегия на ВСС, проведено на 07.03.2017 г. беше внесено предложение от осем членове на ВСС –  Галя Иванова Георгиева, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова, Мария Кузманова, Светла Петкова, Каролина Неделчева и Г.Колев,  в което се позовават на публикация на снимки в броя на вестник „Монитор” от 27.01.2017 г. В текста на вносителите се отразява началото на негативната кампания срещу член на ВСС, колеги съдии, съсловна организация на съдиите и постоянния представител на механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в България. Като възприемат основните акценти на водената клеветническа кампания осемте членове на съдийската колегия предлагат „да бъде обсъдена независимостта на съдебната власт през призмата на снимковия материал, публикуван в медиите”.

След като поставят темата за обсъждането осемте членове на съдийската колегия задават два въпроса: „Допустимо ли е членове на ВСС да осъществяват публично контакти с лица, които са лидери на политически партии в една предизборна обстановка в страната, както и с колеги, съдии, които са привлечени към дисциплинарна отговорност при положение, че членът на ВСС е  член и на дисциплинарния състав? и Какво е влиянието на подобни публични контакти върху независимостта на съдебната власт?”

Вносителите не дават отговори на поставените въпроси, нито излагат съображения и становище по формулираната тема за обсъждане.

Предложението беше оттеглено от дневния ред на съдийската колегия от един от вносителите без да се сочат причини. Останалите членове на съдийската колегия също не посочиха мотиви, но дадоха своята мълчалива подкрепа.

В заседанието на пленума, проведено на 06.04.2017 г., се разгледа предложение от единадесет членове на ВСС (шестима членове на съдийската колегия и петима от прокурорската колегия), което имаше за предмет публикация от сайта „Блиц“ от 28.01.2017 г. Това не отменя провеждането на дискусията по предложението на осемте членове на съдийската колегия, което касае друг медиен материал, а и съставът на вносителите е различен. Освен това следва да бъде дадена още една възможност на вносителите да изразят мнението си по съдържанието на предложението, доколкото в него съображения по същество липсват.

Накратко излагам мотиви си, поради което внасям за разглеждане в съдийска колегия предложението на осемте членове на ВСС:

Целта на вносителите, която те постигнаха, е да легитимират една клеветническа пропагандна кампания срещу съдии, като включат опорните точки от тази кампанията в дневния ред на кадровия орган на съдебната власт.

Привидно се поставя въпросът за независимостта на съдебната власт, но не това вълнува вносителите. Защото многобройни са случаите, в които мнозинството в съдийската колегия и ВСС е отказвало да защити съдебната независимост, репутацията на неоснователно атакувани съдии и съдилища.

Действителната цел на активното мероприятия е да се отклони за пореден път вниманието от истински съществените за съдебната власт проблеми – натовареност и справедливо кариерно развитие, порочните процедури за назначаване на председатели съдилища и административни ръководители в прокуратурата, превратно упражняваната дисциплинарна власт и др. В този смисъл ВСС не служи за решаване на проблемите на съдебната власт и за нейното ефективно администриране.

ВСС отдавна не представлява съдебната власт и е лишен от конституционното си основание.

Вместо това висшият кадрови орган на съдебната власт поддържа изкуствени и симулирани скандали срещу определени свои представители, които отказват да приемат омертата за зависимост.

Активната пропаганда и дезинформация идва да замести необходимостта от проверки по действителните факти, показващи нарушения, корупция и зависимости:

-отказът от проверка и разследване по Яневагейт (и това на фона на доклада на СГС преди дни за липсата на контрол върху СРС, в който се споменава за 50 дипломатически обекта, които в нарушение на Виенската конвенция са били обект на незаконно проследяване и подслушване – това е в пряко потвърждение на казаното от Янева в един от разпространените записи, в който тя говори за срещата си с тогавашния градски прокурор);

-порочното назначаване на съдебни помощници;

-злоупотребата със СРС и прочие са само последните примери за това.

Фактите и липсата на ефективни проверки се заместват с пропаганда, клеветнически кампании и дезинформация.

Това само по себе си не е прецедент, тъй като ВСС и друг път е ставал съучастник в клеветнически кампании:

– да не забравяме публичната разправа с Камен Ситнилски, чийто резултати бяха  използвани от ВСС за незаконосъобразното му уволнение;

– специално създаденото сдружение „План Б” активно партнираше на ВСС и прокуратурата, като подаваните от него сигнали и организираните шумни клеветнически кампании влизаха директно в дневния ред на държавните институции (предварителни проверки в прокуратурата и преписки в етичната комисия) – обекти на атака бяха същите, които днес са на прицела на пропагандната машина, на която се позовават и вносителите на това предложение – председателят на ВКС, председателят на СГС, членовете на ВСС Елка Атанасова и Калин Калпакчиев, бившия министър на правосъдието Христо Иванов;

– атаките срещу СГС, неговото ръководство, председателя на ВКС и съда в цялост са ежедневие през последната година. ВСС с готовност  се заема да „проверява” всяка „фалшива новина” циркулираща в потока на дирижираната пропагандна кампания. И това е на фона на активната защита и отказа от разследване на корупционните практики на предишното ръководство на СГС.

Макар и да не е прецедент, включването на ВСС в пропагандни мероприятия, насочени към независимостта на съда, е явление притеснително, тъй като разрушава смисъла от съществуването на самостоятелен орган за администриране на съдебната власт в този му вид. Вместо да защитава и брани съдебната независимост ВСС се превръща в главен агент за нейното унищожаване.

Съществен елемент от активността на мнозинството във ВСС през последната година е и официалната и публична атака срещу ЕК и въведения  със съгласие на България МСП (механизъм за сътрудничество и проверка):

През миналата година главният прокурор, главният инспектор на ИВСС, председателят на ВАС организираха в Европейския парламент акция за отпадане на механизма.

Преди няколко месеца ВСС взе нарочно решение, с което упълномощи представляващия да защитава пред ЕК позиция за отпадане на мониторинга и то на фона на изразени от мнозинството съмнения в достоверността на докладите по механизма.

Подетата клеветническа кампания срещу постоянния представител на ЕК по МСП пряко обслужваше тезата на мнозинството във ВСС. Официалната позиция на ЕК, както и становището на 12 посланици на държави от ЕС в София, в които потвърдиха пълното си доверие в постоянния представител, методологията на проверките и достоверността на докладите минаха без обсъждане във ВСС. Кампанията срещу механизма засега е преустановена. Но ВСС показва пълна невъзможност за адекватно изпълнение на препоръките на ЕК, регулярно отправяни в годишните доклади.

Смятам, че въпросите за независимостта на съдебната власт, включително за зависимостите на членовете на ВСС, са от съществена значимост за функционирането на правосъдието, поради което обсъждането им в съдийската колегия е наложително. В заседанието ще изложа становището си по същество на принципните и конкретни въпроси, поставени в предложението на осемте членове на съдийската колегия.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                       Р  Е  Ш  И:

         ПРИЕМА за недопустима и неприемлива водената срещу членове на ВСС, съдии, отделни съдилища и съсловни организации негативна кампания, с която се уронва авторитетът на правосъдието.

С  уважение:  Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

ПРОТИВ ПРИВИЛЕГИИТЕ ЗА СЪДЕБНАТА НОМЕНКЛАТУРА

Аргументи  срещу решението на пленума на Висшия съдебен съвет по т.45/16.03.2017 г. изразих в предложението за неговата отмяна, което публикувах на 05.04.2017 г.  По обективни причини не успях да взема участие в дискусията, която се проведе в заседанието на съвета на 06.04.2017 г.

В някои медийни публикации (текстове в сайта „Правен свят” от 16.03.2017 и 06.04.2017 г.) се сочи, че интерес от незаконосъбразното решение на ВСС, с което се признава право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ имат тези членове на съвета, които не са взели изобщо обезщетение в началото на мандата. Тъй като единственият, който не е взел обезщетение съм аз, считам за необходимо да заявя следното:

Не съм поискал и не съм получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ при встъпването ми като член на Висшия съдебен съвет.

Няма да поискам изплащане на обезщетение в размер на двадесет заплати след прекратяване на мандата ми като член на ВСС след 03.10.2017 г.

Това е моя осъзната позиция, тъй като още в началото на мандата във ВСС имах виждането, че това е временна служба, след която ще се върна на съдийската си работа.

За някои поставянето на въпроса за изплащане на обезщетения на членовете на ВСС може да изглежда дребнаво. Този частен случай илюстрира дълбок ценностен разлом в съдебната власт. Антиномията е – правосъдието като „банка за услуги” и правосъдието като въздаване на справедливост и възстановяване на социалната хармония.

От една страна стои употребата на правосъдието като „банка за услуги” – поставяне на съдебната власт в услуга на партийни и олигархични интереси; прокарване на роднински и приятелски назначения; стремеж към привилегирован статус на съдебната номенклатура за сметка на останалите съдии; служебни автомобили, почивни бази (чистачки, камериерки, шофьори, все любими теми за членовете на ВСС) и прочие. Оттук идва и стремежът за осребряване на престоя във ВСС и инспектората. Така се създава и поддържа хранителната среда за съдебната номенклатура.

От друга страна са „високите хоризонти на правото – разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип.”[i] Но такъв разговор няма място в този състав на Висшия съдебен съвет, за който в пълна степен можем да отнесем стиховете на фламандския поет Херман де Конинк: „Тук никъде е и сега е никога.“

Призовавам всички членове на Висшия съдебен съвет да заявят дали след края на мандата ще предявят искане за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

Тъй като конституционното изискване за високи нравствени качества следва винаги да се изпълва с конкретно съдържание:

Призовавам всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет открито и публично да заявят позицията си за законосъобразността на решението по т. 45/16.03.2017 г., както и да дадат отговор на въпроса как ще гласуват като бъдещи членове на кадровия орган по постъпили заявления за изплащане на обезщетения от бившите членове на съвета.

Призовавам всички кандидати за членове на ВСС да вземат публично становище по въпроса за сигурността на информационната система за дистанционно електронно гласуване, както и за необходимостта от извършване независима външна проверка на първичните кодове на информационната система за електронен избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

[i] Правосъдието като „банка за услуги” и за “високите хоризонти на правото” са думи на високоуважавания съдия Румен Янков.

Поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет

Тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., на пленума на ВСС създава поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им, за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

Решението създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.

Поради това заедно с членовете на ВСС Галина Карогьозова и Соня Найденова внасяме за разглеждане в заседанието на 6 април 2017 г. искане за отмяна на решение по т. 45, прието в заседание на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 10 от 16 март 2017 г.

Публикувам текста на предложението:

Съображенията да предложа отмяна на посоченото по-горе решение са следните:

Решението по т. 45 по протокол № 10/16.03.2017 г. няма конститутивно действие и от него не могат да произтекат целените правни последици. От мотивите на вносителите и състоялата се дискусия в заседанието на пленума, проведено на 16.03.2017 г.  се установява, че по същество се предлага тълкуване на чл. 29, ал. 3 вр. с ч 225, ал. 1 ЗСВ, с което се цели да се признае едно несъществуващо право на членовете на ВСС. Решението на ВСС създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.[1]

Тълкуването на правните норми е свързано с правоприлагането. Правното положение на членовете на ВСС след изтичане на мандата им може да бъде предмет на обсъждане от следващия състав на съвета. В този смисъл казусът за приложението на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 3 ЗСВ спрямо членовете на ВСС ще бъде поставен евентуално след 03.10.2017 г. пред нов персонален състав на ВСС. Тълкуването и прилагането на закона в тази му част няма да бъде ангажимент на настоящия състав на съвета. Поради това направеното по същество тълкуване на закона с решение по т. 45 не може да обвърже следващия ВСС. Известно е, че автентичното тълкуване на закона може да бъде извършено само от органа, приел акта, в случая Народното събрание. Но такова тълкуване не е необходимо, тъй като трактовката на правните норми, които са направили вносителите на проекта за решение,  е в явно противоречие със закона. Волята на законодателя може да бъде извлечена по недвусмислен начин.

Поначало така, както е записано в мотивите към приетото решение, и в диспозитива, следва, че с нормата на чл. 29, ал. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ се създава едно ново изключително право за членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите към Инспектората при ВСС. В чл. 225, ал. 1 ЗСВ е посочен изрично, изчерпателно и без право на каквото и да е разширително тълкуване кръгът на лицата, по отношение на които нормата се прилага. Това са лицата, които имат качеството на съдия, прокурор или следовател. Според решение на КС №10/2011 г. членовете на ВСС нямат качество на съдия, прокурор и следовател за времето на мандата си. Членовете на съвета участват в състава на един административен орган и тяхното служебно правоотношение е различно по своя характер от това на съдията, прокурора и следователя. Това разбиране за статуса на членовете на ВСС трайно се утвърди в теорията и практиката след 2007 г., когато формата на кадровия орган придоби вида на т.нар. „постоянно действащ съвет”.  Независимо от множеството ми възражения срещу тази изкуствена и по същество неправилна правна конструкция, тя е господстваща в съдебната практика, включително и в практиката на настоящия съдебен съвет. В този смисъл, доколкото нямат качество на съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС не придобиват право на обезщетение по чл. 225, ал.1 след прекратяване на мандата им.

Безспорно с новосъздадената ал. 3 на чл. 29 ЗСВ трудовият стаж, положен като инспектор, главен инспектор и член на ВСС, се зачита (прибавя) към общия магистратски стаж и формира такъв, даващ право на обезщетяване, но само и единствено към момента, ако съответният бивш член или инспектор напуска съдебната система, т.е. само  при условие, че притежава качеството на съдия, прокурор или следовател, както изрично е отбелязано в ал. 1 на чл. 225. Няма никакво основание за даденото разширително тълкуване в мотивите към решението, както и в „тълкувателния” описателен диспозитив, който „признава” правото на съответния член на съвета да претендира обезщетение. Известно е, че след измененията в ЗСВ, в сила от 8.04.2016 г., трудовото възнаграждение на членовете на Висшия съдебен съвет се формира по съвсем различен начин от това на магистратите, което е още един довод относно различния характер на тяхното служебно правоотношение.

Ако се приеме тълкуването, прието в решението по т. 45 от 16.03.2017 г., това означава да се създаде поредната немотивирана привилегия за членовете на Висшия съдебен съвет след прекратяване на мандата им и за главния инспектор, и за инспекторите по отношение начина на формиране на дължимото обезщетение, която привилегия не е обоснована от нормите на закона и общоприетите правила на морала.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет по т. 45, прието в заседанието по протокол № 10/16март 2017 г.

С уважение:  Калин Калпакчиев – член на ВСС

[1] Според КЕПБМ „Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото.”

 

За сигурността на системата за електронно гласуване

В изпълнение на преходните разпоредби на ЗСВ  Висшият съдебен съвет разработи и внедри информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Информационната система беше тествана при провеждане на експериментално гласуване през 2016 г. и в реално време при избора на член за колегията на прокурорите, който се състоя през месец януари тази година. При първото електронно гласуване се появиха въпроси, които налагат необходимостта от външна независима проверка на информационната система, което ще позволи нейното усъвършенстване, но също така ще разсее съмненията на съдиите, прокурорите и следователите и ще гарантира високо доверие в сигурността и честността на електронното гласуване.

Поради това предлагам за заседанието на пленума на ВСС за 6 април 2017 г. да се обсъди проблема и да се вземе решение за извършване на независима външна проверка на първичните кодове на информационната системата за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Публикувам предложението: 

   Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) в изпълнение на своите правомощия по чл. 29а, ал. 1 от Закона за съдебна власт (ЗСВ) са отправили покана за свикване на общото събрание на съдиите за избор на членове на съдийската колегия на ВСС. Поканата е обнародвана в Държавен вестник на 24 февруари 2017 г. От тази дата се слага началото на процедурата за избор на нови членове на ВСС от съдийската квота, която включва множество етапи. От своя страна главният прокурор е предприел действия за насрочване на общите събрания на прокурорите и следователите за избор на професионалната квота за прокурорската колегия.

С решение на пленума на ВСС от 28.07.2016 г. по протокол № 30  са приети Правила за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите. Правилата са приети на основание на подробната законова регламентация, отразена в раздел Іа „Пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите”, чл. 29а до чл. 29р от ЗСВ.

Едно от основните изисквания към процедурата е да се гарантира тайната на вота, както и да се осигури прозрачност и справедливост на целия изборен процес. За да се реализират целите на изборната процедура, на всички съдии, прокурори и следователи е необходимо да се предостави пълна информация за професионалните и нравствените качества на всеки  кандидат,  мотивацията му, идеите и възможностите му за конкретен принос в работата на пленума, съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет. Освен цялата информация, на съдиите, прокурорите и следователите следва да се осигури достатъчно време за конкретно професионално обсъждане.

От посочените по-горе принципни положения следва, че съществен момент в процедурата за избор заема организирането на общите събрания за изслушване на кандидатите и за провеждане на избор. Първичната нормативна уредба в чл. 29а – чл. 29р от ЗСВ предвижда гласуването с хартиени бюлетини като основен и обичаен способ, при който в най-пълна степен са гарантирани тайната на вота и възможността за предварителен и последващ контрол за законосъобразното провеждане на избора. В § 33 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗСВ  е предвидено задължение за ВСС да създаде правила за пряк избор на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път. В § 78 се уточнява, че електронното дистанционно гласуване се осъществява със система, която трябва да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление, както и че електронното гласуване не отменя възможността за гласуване с хартиени бюлетини. Текстовете от закона недвусмислено сочат, че гласуването по електронен дистанционен път е изключение от правилото, доколкото уредбата е в преходните и заключителни разпоредби, а същевременно информационната система трябва да осигурява тайната и свободата на вота.

В изпълнение на ПЗР на закона ВСС разработи и внедри информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Информационната система беше тествана при провеждане на експериментално гласуване през 2016 г. и в реално време при избора на член за колегията на прокурорите, който се състоя през месец януари тази година. При първото електронно гласуване се появиха въпроси, които налагат необходимостта от външна независима проверка на информационната система, което ще позволи нейното усъвършенстване, но също така ще разсее съмненията на съдиите, прокурорите и следователите и ще гарантира високо доверие в сигурността и честността на електронното гласуване.

Предмет на независимата проверка на информационната система за гласуване следва да бъдат изложените по-долу въпроси:

  1. Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране;
  2. Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани;
  3. Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата;
  4. Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?
  5. Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

За да се изчистят горните въпроси е абсолютно необходимо да се направи проверка на кодовете на отделните модули. Така ще могат да се открият евентуални пропуски в логиката и техническото изпълнение на програмата, които след това да се поправят. Следва да се има предвид, че програмата не е взета от фирма с международно признати сертификати, а е собствена разработка, което е  още една причина да се направи външна проверка. Необходимостта от външна независима проверка се налага и от обстоятелството, че съществува практика при създаването на кодове да се допускат пропуски, дори и неволни, за да се пести време, а това рефлектира върху сигурността на програмата. Извършването на външна проверка на  ИТ инфраструктурата се налага, за да се определи дали системата дава достатъчно надеждност, след като е реализирана, защото между теоретичното и на практика осъщественото решение не винаги има пълно съответствие.

При изготвяне на проверката е задължително да се предостави техническото задание, защото е възможно да съществува проблем, който не е в разработчика, а в начина, по който е изготвено заданието, т.е. в него да не са зададени достатъчно високи изисквания за защита и сигурност.

Извършването на външна проверка на информационни системи не е прецедент в дейността на ВСС.  Преди две години след множество възражения и конкретни сигнали за сигурността и надеждността на системата за случайно разпределение на делата LawChoice беше възложен външен одит, което доведе до решението за създаване на нов програмен продукт за случайно разпределение. Новата централизирана система за разпределение на делата беше изработена с помощта на външни експерти и въз основа на прието от тях задание, което гарантира сигурността и надеждността на системата. Софтуерни и IT експерти от Министерски съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, президентството, СУ, ТУ и международно признати софтуерни разработчици – SAP, IBM, Microsoft следва да бъдат включени в екипа, на който да се възложи външната проверка на информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

При изготвяне на предложението са използвани и въпросите, които Български институт за правни инициативи официално е поставил пред Комисията по професионална квалификация и информационни технологии при ВСС. Видно от протокол № 6/06.03.2017 г.  комисията е препратила въпросите на разработчика. Външната проверка само ще спомогне на процеса за подобряване на системата и повишаване на доверието в нея от страна на съдиите, прокурорите и следователите.

Наред с външната проверка на информационната система се налагат и промени в Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, свързани с регистрацията за електронно гласуване:

– В чл. 11 от Правилата  да се предвиди възможност за електронно гласуване и без предварителна заявка,  при възникнала внезапна невъзможност за гласуване с бюлетини;

– В чл. 11, ал. 1 от Правилата да се предвиди пликовете да са немаркирани и без свързаност помежду си; всички пликове за даден съд се поставят в един общ куп, като всеки съдия тегли произволен плик, а в протокола се  отбелязва само акта на изтеглянето му.

По изложените съображения предлагам Пленумът на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

          ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ВЪЗЛАГА в срок до 24 април 2017 г. на Софтуерни и IT експерти от Министерски съвет, прокуратурата, ВКС, ВАС, БАН, президентството, СУ, ТУ, международно признати софтуерни разработчици – SAP, IBM, Microsoft, които след като се запознаят с техническото задание, да извършат независима външна проверка на първичните кодове на информационна система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, прокурорите и следователите, като дадат отговор на следните въпроси:

  1. Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране;
  2. Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани;
  3. Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна атака/манипулация на системата;
  4. Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как ще бъде елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?
  5. Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

 ПРИЕМА следните промени в Правилата за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, свързани с регистрацията за електронно гласуване:

– В чл. 11 от Правилата  да се предвиди възможност за електронно гласуване и без предварителна заявка,  при възникнала внезапна невъзможност за гласуване с бюлетини;

– В чл. 11, ал. 1 от Правилата да се предвиди пликовете да са немаркирани и без свързаност помежду си; всички пликове за даден съд се поставят в един общ куп, като всеки съдия тегли произволен плик, а в протокола се  отбелязва само акта на изтеглянето му.

С уважение:                        Калин Калпакчиев – член на ВСС