Home » 2017 » March

Monthly Archives: March 2017

Отново за статуса на съдебните помощници

За заседанието на съдийската колегия, което ще се проведе на 28 март 2017 г. внасям за разглеждане предложение относно статуса – назначенията и правомощията на съдебните помощници. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (факти и съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

Публикувам текста на предложението:

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

Длъжността съдебен помощник е сравнително нова за българската съдебна система. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (факти и съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

През месец декември 2013 г. отправих предложение до две комисии на Висшия съдебен съвет – комисия по правни въпроси и комисия „Съдебна администрация”.

Повод да се обърна към членовете на двете комисии беше публикувана на 13 ноември 2013 година в централен всекидневник статия със заглавие „Децата на хората в съдебната власт стават съдебни помощници”. Наред с конкретните примери за определени назначения на съдебни помощници, в статията се повдигат и няколко системни проблема, които налагат обсъждане и предприемане на мерки. През 2013 г. по внесените от мен предложения не се проведе пълноценна дискусия, нито се предложиха и реализираха решения, които да доведат до положителна промяна в статуса, правомощията и реда за назначаване на съдебните помощници. Нерешаването на проблема доведе до неговото задълбочаване.

През 2015-2016 г. председателят на Софийския градски съд беше подложен на медийни и публични атаки заради опита му да въведе ред при провеждане на процедурите за подбор на съдебни помощници, като направи процеса по-прозрачен и основан на обективна оценка на качествата на кандидатите.

Публикация от месец март 2017 г. в сайта „Съдебни репортажи“  представя хронологията за проведения наскоро конкурс да съдебни помощници във Върховния административен съд. В текста се разкриват данни, които отново засягат значимите нерешени въпроси, свързани със статуса и достъпа до длъжността на съдебния помощник. Нормативната уредба дава възможност за различно приложение. Като един от значимите проблеми се очертава съмненията в прозрачността и обективността на процедурата за подбор, както и различния подход в съдилищата по отношение на функциите и задълженията, които са възложени на съдебните помощници.

През декември 2013 г. поставих въпроси, които са актуални и днес, въпреки промените в ЗСВ и Правилника за администрацията на съдилищата. Слабите места в правната уредба и приложението й в практиката са свързани основно с: начина на достъп до длъжността „съдебен помощник“ – необходимостта от подробна регламентация на конкурсната процедура и предвиждане на правомощия на общото събрание на съответния съд при назначаване и подробното определяне на функциите на съдебните помощници; детайлно уреждане на функциите на съдебните помощници, така че те да бъдат в помощ не само на председателите на съда или на отделенията, а на всички съдии.

И към момента, както и през 2013 г., правният статус на съдебните помощници е уреден в Закона за съдебната власт (чл. 244-248) и в Правилника за администрацията в съдилищата (чл. 11-13). Правната уредба е фрагментарна и непълна, което налага задълбочено преосмисляне на статуса и функциите на съдебните помощници. Още повече, че в момента предстоят промени в Правилника за администрацията в съдилищата, което разкрива възможност за усъвършенстване на нормативната уредба.

Според действащата разпоредба на чл.244, ал. 1 ЗСВ в съдилищата може да има съдебни помощници, като преценката и решението за разкриване на длъжности е на съдийската колегия на ВСС въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт. Съдийската колегия следва да извърши цялостен преглед и анализ за това доколко съществуващото фактическо положение отговаря на изискванията на закона – в кои съдилища има съдебни помощници и съответства ли техният брой на натовареността и спецификата на съдилищата.

В този смисъл, налице е необходимост от извършване на анализ на приложението в отделните съдилища на нормативните разпоредби за съдебните помощници. На изследване подлежат: броят на съдебните помощници и тяхното съответствие с натовареността на органите на съдебна власт, в които са назначени; начинът и регулярността на провеждане на конкурсните процедури за помощници в различните съдилища; функциите, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи. В резултат на изготвения анализ съдийската колегия на ВСС ще бъде в състояние да идентифицира съществуващите недостатъци на функционирането на длъжността на съдебните помощници, а това ще позволи и вземането на необходимите решения.

         В обхвата на проверката следва да се включат и двете върховни съдилища, още повече че назначенията на съдебни помощници във Върховния административен съд често са ставали обект на публично внимание предвид разпространяваните факти, даващи повод за обосновани съмнения в непотизъм и злоупотреба със служебно положение.

С оглед правомощията на отделните комисии към съдийската колегия на ВСС, считам за уместно събирането на информацията, посочена по-горе, както и нейният анализ да се възложи на комисията по съдебна администрация.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                       Р  Е  Ш  И:

ВЪЗЛАГА на комисия „Съдебна администрация“  в срок до 30 април 2017 г. да изиска от всички съдилища в страната информация и на тази основа да представи на съдийската колегия анализ със следния обхват:

  • брой на съдебните помощници във всеки съд и съответствието му с натовареността на съответните органи на съдебна власт, в които са назначени;
  • начин и регулярност на провеждане на конкурсните процедури за съдебни помощници в различните съдилища;
  • функции, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

Съдийската колегия дължи отговор на съдиите

Във Висшия съдебен съвет са постъпили две жалби от съдия в Районния съд в Благоевград. В тях съдията излага твърдения за нарушения в администрирането на съда – нарушения при определяне на ръководител на гражданското отделение и при приемане на правилата за случайно разпределение на делата; проблеми в общуването и комуникацията между съдиите и председателя. Обичайна практика е твърденията в жалбите да бъдат проверени и да им се даде отговор – положителен или отрицателен. Съдийската колегия отказа да извърши проверка и да даде отговор на оплакванията на съдията от РС Благоевград. Този случай ясно показва, че порочните кадрови решения водят до пораждане на нови проблеми и до задълбочаване на старите противоречия. Безпринципните действия на кадровия орган деморализират и обезверяват съдиите, а това се отразява пагубно на способността на съдебната власт да функционира независимо и с авторитет. 

Ето и самото предложение: 

Във Висшия съдебен съвет са постъпили две жалби от Атанас Симеонов Иванов – съдия в Районен съд Благоевград.

В първата жалба от 13.02.2017 г. се твърди, че със заповед № 98/10.02.2017 г. на председателя на РС Благоевград е определен ръководител на гражданското отделение. Съдия Иванова счита, че тази заповед не кореспондира с чл. 80, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Сочи, че с тази заповед се преодолява съдийското самоуправление и се поставя под съмнение случайното разпределение на делата в гражданското отделение на съда. Моли да се извърши проверка относно обстоятелствата при издаване на заповед № 98/10.02.2017 г.

Във  втората жалба от 14.02.2017 г. се твърди, че на 31.01.2017 г. със заповед на председателя на съда са утвърдени вътрешни правила за разпределение на делата. Счита, че приетите правила са незаконосъобразни, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Моли да се извърши проверка от ВСС за това дали председателят на РС Благоевград не е нарушил чл. 79, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗСВ при организиране и провеждане на общото събрание на съда и при утвърждаване на вътрешните правила за разпределение на делата.

И с двете жалби се поставят въпроси, които касаят администрирането на дейността в РС Благоевград и са свързани със законосъобразното изпълнение на основното задължение на председателя на съда по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗСВ да организира работата на съдиите. В жалбите на съдия Иванов се излагат твърдения за нарушена комуникация между съдиите и председателя, както и за нарушения на председателя при организацията на работата и при организирането и провеждането на общите събрания на съдиите.

Посочените в жалбите твърдения налагат извършване на проверка от съдийската колегия. За оперативност колегията следва да определи трима свои членове, които да извършат проверката, в рамките на която да съберат относимите писмени материали и да разговарят с председателя на съда и съдиите от РС Благоевград. В резултата на проверката следва да се изготви доклад, който да се внесе за разглеждане на заседание на съдийската колегия.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ОПРЕДЕЛЯ трима членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет:…………………………………………………………………………………., които да извършат проверка, в рамките на която да съберат относимите писмени материали и да разговарят с председателя и съдиите от РС Благоевград по въпросите, поставени в жалбите на съдия Атанас Иванов.

От проверката следва да се изготви доклад, който да се внесе за разглеждане на заседание на съдийската колегия.

Определя срок за извършване на проверката и изготвяне на доклада – 7 април 2017 г.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

Приложение: Копие от жалби на Атанас Иванов и материалите към тях

Конференция на тема “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”

На 16 март 2017 г. Лаура Кьовеши ще посети България по покана на председателя на Върховния касационен съд. Тя ще участва в конференция на тема  “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”. Познаването на опита на Румъния в борбата с корупцията, с неговите положителни и отрицателни страни, е полезно за България. Имаме възможност за информация от първоизточника и за дискусия с румънските прокурори, а това е за предпочитане пред манипулативното и спекулативно представяне на опита на Румъния в разследванията на корупционните престъпления.

През месец ноември 2016 г. участвах в конференция на тема „ Превенция и борба с корупцията в съдебната власт и прокуратурата в Югоизточна Европа”, която се проведе в гр. Букурещ, Румъния. На конференцията представих изказване, в което изложих моята гледна точка по темата (публикувам презентацията по-долу). Събитието беше организирано от програма „Върховенство на закона” на фондация „Кондрад Аденауер” и Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), Румъния. Прокурори от DNA на  Румъния представиха конкретни разследвания по успешно приключили наказателни производства срещу съдии за корупционни престъпления. Успешен опит беше демонстриран и от колеги прокурори от Сърбия.

В доклада, описващ участието ми в конференцията, предложих на пленума на ВСС: да се организират обучения за български прокурори на специализиран семинар по разследване на корупционни престъпления по високите етажи в съдебната власт; Националният институт на правосъдието да предложи провеждане на съвместни обучения с помощта на представители на румънската школа за обучение на магистрати и прокурори от DNA; пленумът на ВСС да отправи официална покана към г-жа Лаура Кьовеши и членове на румънския ВСС да направят посещение в България, в рамките на което да представят опита на Румъния в превенцията и борбата с корупцията в съдебната власт.

Предложенията не бяха приети.

 

ДОКЛАД

от Калин Калпакчиев – член на Висшия съдебен съвет

ОТНОСНО: Участие в Регионална конференция на тема „Превенция и борба с корупцията в съдебнатна власт в Югоизточна Европа”, проведена в гр. Букурещ, Румъния, 01-02ноември 2016 г.

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

            С решение по протокол № 36 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 06 октомври 2016 г. са определени участниците в Регионална конференция на тема „ Превенция и борба с корупцията в съдебната власт и прокуратурата в Югоизточна Европа”, която се проведе в гр. Букурещ, Румъния в периода 01-02 ноември 2016 г. – Калин Калпакчиев – член на ВСС, Ангелина Лазарова – съдия в Апелативен съд – Варна и Стоил Тойчев – прокурор в Апелативна прокуратура – София. Участие в конференцията взеха съдия Лазарова и членът на ВСС Калпакчиев.

Организатори на конференцията бяха Програма „Върховенство на закона” на фондация „Кондрад Аденауер” и Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), Румъния. Участие във форума взеха представители на съдебните съвети, правосъдните министерства, съдии и прокурори от Румъния, Германия, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Черна гора и Сърбия.

В първия ден на конференцията, 01 ноември 2016 г., беше представен основно опита на Румъния в превенцията и борбата с корупцията в съдебната система чрез презентации на представители на разнообразен кръг от институции, имащи правомощия в тази области. В началото приветствия и въведения в програмата на форума представиха председателката на Върховния касационен съд на Румъния г-жа Юлия Кристина Тарчеа, директора на Програмата Върховенство на закона” на фондация „Кондрад Аденауер” г-н Торстен Гейслер и г-жа Лаура Кодруга Кьовеси, главен прокурор в Националната дирекция за борба с корупцията (DNA).

Кратък обзор на съдебната практика, включващ и конкретни влезли в сила съдебни решения на Върховния касационен съд на Румъния в областа на корупционните престъпления срещу магистрати, беше представен от съдията в този съд г-н- Валентин Хория Шелару. Бяха представени данни за големия брой окончателни съдебни актове по дела с предмет корупционни престъпления, извършени от магистрати, както и анализ на съдебната практика по тези случаи.

Различен поглед върху превенцията и противодействието на корупцията в съдебната система беше представен от съдия Валтер Хорн – заместник-председател на първоинстанционния съд в Мюнхен, Германия и съдия Петра Уитман – съдия в първоинстанционня съд на Мюнхен. Те представи приложението на конституционните принципи и съдебната етика като съществени инструменти за превенция на корупцията в съдебната власт. Дългогодишните усилия за превенция и култивирането на съдебна култура на независимост и почтеност са допринесли за минималните и изолирани случаи на корупционно поведение и разследвания срещу съдии и прокурори в Германия.

Интересен случай на разследване за подкуп срещу съдия беше представен от прокурор Флорентина Мирича от Службата за борба с корупцията в съдебната власт, част от Националната дирекция за борба с корупцията (DNA). Разследването, което е протекло в рамките на около четери месеца е проведено по всички правила на процесуалния закон, като са използвани най-съвременните способи за доказване. Провеждането на бързи и независими разследвания за тежки корупционни престъпления, извършени от магистрати е характерна черта на румънската специализирана антикорупционна прокуратура, което е довело до високи нива на обществено доверие в правосъдието.

Дейността на съдебния инспекторат на Румъния във връзка с дисциплинарната отговорност на магистратите за нарушения на изискването за почтеност, беше представен от съдебния инспектор г-жа Тамара Манеа.

Опитът на Хърватия в борбата с корупцията беше представен от г-н Тончи Петкович, заместник-председател на USKOK – Службата за борба с корупцията и организираната престъпност, а г-жа Мая Баричевич – ръководител сектор „Борба с корупцията” в дирекция „Европейски въпроси, международно и съдебно сътрудничество” в Министерство на правосъдието на Хърватия разказа за проведено изследване, което дава отговор за някои от причините за високата степен на усещане за корупция в съдебната система на страната.

На втория ден от конференцията бяха представени презентации от представители на съдебната власт на Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Албания и Черна гора. Направи силно впечатление представянето на Сърбия. Заместник-ръководителят на прокуратурата за организирана престъпност в Република Сърбия г-н Радисавлиевич демонстрира как е протекло конкретно разследване за корупция по високите етажи на съдебната власт, като нагледно показа използваните доказателствени способи и оперативни тактики на разследването.

Необходимостта от стратегически подход по отношение на съблюдаването на високите етични стандарти в съдебната власт беше изтъкнато от члена на Висшия съдебен съвет на Румъния Кристи Данилец.

Представих презентация на тема „Проверки за почтеност и наказателни разследвания за корупция в съдебна власт на България“, която прилагам към настоящия доклад. За участие в конференцията беше поканен, но не присъства и представител прокуратурата на България.

Предлагам да се организират обучения за български прокурори на специализиран семинар по разследване на корупционни престъпления по високите етажи в съдебната власт. Националният институт на правосъдието следва да предложи провеждане на съвместни обучения с помощта на представители на румънската школа за обучение на магистрати и прокурори от DNA.

Пленумът на ВСС следва да обсъди отправяне на официална покана към г-жа Лаура Кьовеши и членове на Румънския ВСС да направят посещение в България, в рамките на което да представят опита на Румъния в превенцията и борбата с корупцията в съдебната власт.

Приложение:

Презентация  “Проверки за почтеност и разследвания за корупция в съдебната власт на България”

С уважение: Калин Калпакчиев

08.12.2016 г.

ПРОВЕРКИ ЗА ПОЧТЕНОСТ И НАКАЗАТЕЛНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ ЗА КОРУПЦИЯ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НА БЪЛГАРИЯ

            Уважаеми колеги,

Представям накратко на вашето внимание нормативната рамка и практическите предизвикателства пред проверките за почтеност и наказателните разследвания срещу магистрати в България, като за коректност заявявам, че изразеното е моя лична позиция и не отразява официалното становище на колективния орган – Висш съдебен съвет, на който съм член от квотата на съдиите, избран от делегатското събрание на съдиите в България през месец септември 2012 г.

І. Проблемът

  1. Административна и политическа корупция в България – завладяване на държавата

В единадесетия доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван през месец юни 2016 г. се отбелязва, че най-силната форма на корупцията в България е т.нар. завладяване на държавата. В изследването, изготвено на базата на световно призната методология се приема, че масовата административна корупция в страната е показателна не само за нарушения и злоупотреби от страна на държавните служители при взаимодействието им с бизнеса и гражданите. Ситуацията се усложнява от високите нива на политическа корупция – т.е. многобройните корупционни отношения и зависимости, в които са въвлечени висши държавни служители и политици на управленско ниво. През последното десетилетие по-голяма публичност придобиха особен тип комплексни корупционни сделки и зависимости, обикновено наричани завладяване на държавата. Поредица от събития, случили се през 2014-2016 г. показаха за пореден път, че между политици и магистрати съществуват множество съмнителни обвързаности. Липсата на проверки и наказателно преследване на станали обществено достояние случаи с участието на високопоставени магистрати и на случаи, пораждащи съмнение за политическа намеса, поставят под въпрос независимостта на съдебната власт и създават впечатление, че тя се използва за защита на незаконни интереси.

Политическата корупция процъфтява когато общественият натиск за добро управление е слаб. А той е слаб когато медиите – основният инструмент за обратна връзка – също са корумпирани. Проблемите, обуславящи корупционното въздействие на медии, са ниско доверие в независимостта на медиите – през 2014 г. едва 17 % от населението имат доверие в медиите. През 2015 г. свободата на словото в България достига най-ниския си рейтинг – 113 място в световната класация на World Press Freedom Index, Reporters without Borders.

Бангалорските принципи на ООН за почтеност  на съдиите – условие за осъщствяваване на съдийската професия.

  1. Борбата с корупцията в България и наблюдението по МСП

Според индекса за възприятие на корупцията 2013 г., публикуван от Асоциация „Прозрачност без граници“ – България, България се нарежда на второ място след страните членки на ЕС според възприятието за равнището на корупция. Това намира отражение и в проучванията на общественото мнение, които показват ниско равнище на доверие в българските институции. Известно е, че след приемането й за член на ЕС през 2007 г., България е наблюдавана чрез създадения механизъм за сътрудничество и проверка за напредък в постигане на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В годишните доклади на комисията до Европейския парламент и Съвета се отбелязва, че на България се гледа като на страна с един от най-високите корупционни рискове измежду страните членки на ЕС. Справянето с корупцията на високо равнище е един от основните критерии на механизма за сътрудничество и проверка, а докладите последователно изтъкват слабости от гледна точка на превенцията, разследването и възпирането на корупцията чрез предаване на емблематични случаи на съд. Липсата на напредък както в борбата срещу корупцията, така и при извършване на проверки за почтеност срещу съдии и прокурори, наложи през 2015-2016 г. предприемане на редица законодателни промени в Конституцията и Закона за съдебната власт.

ІІ. Проверки за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите

  1. Проверки за почтеност, според законодателството до декември 2015 г.

До декември 2015 г., по отношение на съдиите и прокурорите компетентност да извършват проверки имаха три национални институции – ВСС извършваше проверките за почтеност чрез своята комисия по професионална етика и противодействие на корупцията; проверките за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи се извършваха от Национална комисия, чиито членове се избират от Народното събрание и президента; имуществените декларации се подаваха пред Сметната палата.

Съществуващата до 2015 г. система за проверка на почтеност на магистратите показа своята неефективност. Неефективността на модела се изразяваше в липсата на проверки по същество на подаваните от магистратите имуществени декларациии; противоречивата и непоследователна дисциплинарна дейност на Висшия съдебен съвет и формалната работа на Националната комисия по конфликт на интерени (нито един случай на установен конфликт на интереси за магистрат). Това заключение се приемаше както в докладите по механизма за проверка и сътрудничество, така и от българските власти, което доведе до промяната в Конституцията от месец декември 2015 г. Според новата разпоредба на чл. 132а, ал. 6 Инспекторатът към ВСС извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

  1. Новата система за проверки за почтеност на магистратите

В чл. 175а-чл. 175ф от Закона за съдебната власт са предвидени няколко процедури за проверки по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които се извършват от Инспектората при ВСС и най-общо касаят почтеността на магистратите.

Първата процедура се отнася до проверка на данните, посочени от всеки съдия, прокурор и следовател в ежегодно подаваната пред ИВСС имуществена декларация. На деклариране подлежат всички претежавани и придобити от магистратите и членовете на техните семейства  недвижими имоти, превозни средства, парични вземания и влогове над 5000 евро, кредити и задължения, ценни книжа и дялове в търговски дружества. При установяване на несъответствия в имуществената декларация Инспекторатът уведомяма прокуратурата и ВСС за предприемане на наказателни или дисциплинарни действия.

Втората процедура се отнася до проверка за конфликт на интереси, който може да възникне, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията му по служба, както и до проверки за накърняване на независимостта и да действия, уронващи престижа на съдебната власт или най-общо казано проверки за почтеност. Всеки гражданин може да подаде сигнал до Инспектората, в който да изложи твърдения за конфликт на интереси на съдия, прокурор или следовател или за действия, които накърняват престижа на съдебната власт и противоречат на изискването за почтеност. Инспекторатът е задължен да извърши проверка и да даде отговор на сигнала. В случай, че се установят данни за нарушения на изискванията за почтеност Инспекторатът прави предложение пред ВСС за образуване на дисциплинарно производство.

Посочените процедури за проверка на почтеността на магистратите са въведени съвсем наскоро с измененията на Закона за съдебната власт от месец август 2016 г., поради което все още не са приложени на практика. Ефективността на новите законодателни положения, както и способността на Инспектората при ВСС да организира и провежда задълбочени и независими проверки за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите ще може да се оцени след поне едногодишното приложение на новия закон.

За да не се превърне поредната законодателна реформа само в нормативна промяна, необходимо е да се инфестира в обучение и подобряване на статута на съдиите и прокурорите. Небходим е дълъг процес за промяна социо-културната среда.

ІІІ. Наказателно преследване на корупцията в съдебната система

  1. Специализирано звено за разследване на магистрати

Корупцията в съдебната система поразява центъра на правната система и репутацията на съдебната власт и така има особено разрушително въздействие върху икономиката и обществото като цяло.  Разследването на корупцията в съдебната система е от решаващо значение за доверието на гражданите в съдебната власт и във върховенството на правото. Тези предизвикателства доведоха до създаването през октомври 2013 г. на специализирано междуведомствено звено, което обединява прокурори, следователи от националната следствена служба и разследващи полицаи от МВР и Държавна агенция „Национална сигурност”. Под ръководството на прокуратурата това специализирано звено провежда наказателни разследвания по случаи на престъпления с участието на магистрати, включително корупция, и наблюдава също така действията на прокуратурата и последващите съдебни производства.

Според публичните данни към момента се водят 12 наказателни производства срещу съдии, като част от тях касаят обвинения за престъпления, извършени във връзка с изпълнение на съдийските им функции.

В рамките на докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка специализираното звено за разследване срещу магистрати е оценено положително, но се изразява опасението, че броят на окончателните присъди остава ограничен.

  1. Необходимост от промяна в подхода за наказателни разследвания срещу магистрати

Както българската прокуратура, така и Висшия съдебен съвет и Инспекторът към него пропуснаха възможността да извършат пълноленна проверка и наказателни разследвания във връзка с конкретните данни и сигнали за корупционни практики в управлението на Софийски градки съд и дейността на конкретни съдии от този съд. Не се извършиха проверки и наказателни разследвания и по отношение на публикувани в медиите записи на разговори между бившата председателка на Софийски градски съд и съдия от този съд, в които се разкриват проверими данни за политическа и икономическа корупция, засягащи висши представители на изпълнителната и съдебната власт. В този случай беше замесено името и на главния прокурор, което постави отново въпросът за уреждане на процедури и гаранции за разследвания срещу главния прокурор. Води се дискусия, в която някои юристи и НПО предлагат да се създаде независима звено за разследване на корупция, което да се ръководи от прокурор, който се избира пряко от Висшия съдебен съвет и не се подчинява на главния прокурор.

Липсата на напредък в разследванията на случаите на корупция по високите етажи на властта, повтаряща се констатация  в докладите на ЕК вече десет години, наложи изготвянето на външна оценка и анализ на дейността на прокуратурата и главния прокурор. През месец юни 2016 г. четирима прокурори от Великобритания, Германия, Испания и Холандия, специализирани в разследването на тежки престъпления и корупция, както и двама служители на новосъздадената Служба за подкрепа на структурните реформи на ЕК започнаха шестмесечна проверка в България, по време на която ще анализират структурата, ефективността и независимостта на българската прокуратура. Анализът и препоръките на службата на ЕК трябва да са готови през месец декември 2016 г. и ще бъдат отразени в годишния доклад по механизма за сътрудничество и проверка, който се очаква през месец януари 2017 г. и ще послужи за промяна на модела на българската прокуратура.

Голямо значение в борбата срещу корупцията в съдебната система има укрепване на индивидуалната независимост на съдията и прокурора, защото така ще се култивира култура на нетърпимост на корупцията и непочтеното поведение, а това е по-важно от всяка структурна и нормативна реформа.

INTEGRITY CHECKS AND PROSECUTION OF CORRUPTION IN THE JUDICIARY OF BULGARIA

            Dear Colleagues,

I will briefly present to you the legal framework and practical challenges before the integrity checks and investigation and prosecution against magistrates in Bulgaria. For the purpose of being correct, I have to inform you that the expressed in this presentation is my personal opinion and it does not reflect the official opinion of the collective body – the Supreme Judicial Council, of which I am a member elected from the judges quota chosen by the Delegates’ General Assembly of judges in Bulgaria in September 2012.

І. The issue

  1. Administrative and political corruption in Bulgariastate capture

The eleventh Corruption Assessment Report of the Center for the Study of Democracy published in June 2016 states that the strongest form of corruption affecting Bulgaria is the so called „state capture”. The study, prepared on the basis of globally recognized methodology assumes that rampant administrative corruption in the country is indicative not only of violations by public officials in their dealings with business and members of the public. Such a situation is exacerbated by high levels of political corruption – that is, high prevalence of corrupt transactions perpetrated by management level public officials and elected politicians. In the last decade, there has been increased attention to a type of bundles of corruption transactions commonly referred to as state capture. A series of events that took place in the period 2014-2016 has revealed once again that between politicians and magistrates there are many suspicious commitments. The lack of checks and prosecution of cases that have become publicly known and involving senior magistrates and cases raising suspicion of political interference, questions the independence of the judiciary and creates the impression that it is used to protect illegal interests.

The political corruption thrives when the public pressure for good governance is weak. And it is weak when the media – the main tool for feedback – is also corrupt. The problems underlying the corrupt influence of the media are low confidence in the independence of the media – in 2014 only 17% of the population had confidence in the media. In 2015, the freedom of speech in Bulgaria reached its lowest rating – position 113 in the world ranking of World Press Freedom Index, Reporters without Borders.

  1. The fight against corruption in Bulgaria and the surveillance under the CVM

According to the 2013 index of perception of corruption, published by the Association “Transparency International” – Bulgaria, Bulgaria ranks second among the EU Member States according to the perceived level of corruption. This is reflected in opinion polls that indicate a low level of trust in the Bulgarian institutions. It is known that after its accession to the EU in 2007, Bulgaria is subject to observation through the established Cooperation and Verification Mechanism regarding the progress in the achievement of specific objectives in the area of judicial reform and the fight against corruption and organized crime. The annual reports of the Commission to the European Parliament and the Council indicate that Bulgaria is seen as a country with one of the highest risks of corruption among EU Member States. Tackling high-level corruption is one of the main criteria of the Cooperation and Verification Mechanism, and the reports consistently point out weaknesses in terms of prevention, investigation and deterrence of corruption by transmitting emblematic cases to court. The lack of progress, both in the fight against corruption and in conducting integrity checks against judges and prosecutors, made it necessary in 2015-2016 to undertake a number of legislative amendments to the Constitution and the Judiciary System Act.

ІІ. Integrity Checks of judges, prosecutors and investigators

  1. Integrity Checks, according to the legislation until December 2015

Until December 2015 with respect to judges and prosecutors three national institutions had competence to carry out inspections – SJC carried out integrity checks through its Committee on Professional Ethics and Prevention of Corruption, checks on conflict of interest of judges, prosecutors and investigators were carried out by the National Commission, whose members are elected by the National Assembly and the President; asset declarations were submitted to the Bulgarian National Audit Office.

The System for integrity checks of magistrates, which existed until 2015, has shown its inefficiency. The inefficiency of the model was expressed in the lack of checks on the merits of the asset declarations submitted by magistrates; contradictory and inconsistent disciplinary activity of the Supreme Judicial Council and the ineffective work of the National Commission for Prevention and Ascertainment of Conflict of Interest (not a single case of conflict of interests for magistrates has been established). This conclusion was accepted both in the reports on Cooperation and Verification Mechanism, and by the Bulgarian authorities, which led to a change in the Constitution of the Republic of Bulgaria in December 2015. According to the new provision of Art. 132a para. 6, the Inspectorate with the SJC carries out checks on integrity and conflict of interest of judges, prosecutors and investigators, on their asset declarations as well as the establishment of actions undermining the prestige of the judiciary.

  1. The new system for integrity checks of magistrates

In Art. 175a – 175f of the Judiciary System Act are provided several procedures for checks in respect of judges, prosecutors and investigators, which are carried out by the Inspectorate with the SJC and, in general, relate to the integrity of the magistrates.

The first procedure refers to verification of the data specified by each judge, prosecutor and investigator in the asset declaration which is annually submitted to the Inspectorate. All real estate, vehicles, cash receivables and deposits over € 5000, loans and liabilities, securities and stakes in companies, owned by the magistrates and their families are subject to declaration. In establishing inconsistencies in the asset declaration, the Inspectorate notifies the Prosecutor’s Office and the Supreme Judicial Council in order to take punitive or disciplinary action.

The second procedure refers to a check on conflicts of interest that may arise in case a judge, prosecutor or investigator has a private interest that could affect the impartial and objective performance of his official powers and duties. Every citizen can submit a signal to the Inspectorate setting out allegations of conflict of interest of a judge, prosecutor or investigator or actions undermining the prestige of the judiciary and contrary to the requirement of integrity. The Inspectorate is obliged to check and respond to the signal. In case there is evidence of a conflict of interest or actions performed by the magistrate which undermine the prestige of the judiciary, the Inspectorate makes a proposal to the Supreme Judicial Council to initiate disciplinary proceedings.

The procedures for integrity checks of the magistrates listed above are recently implemented by the amendments in the Judiciary System Act since August 2016. That is why they have not yet been put into practice. The effectiveness of the new legislative provisions, and the ability of the Inspectorate with the Supreme Judicial Council to organize and conduct thorough and independent integrity checks of judges, prosecutors and investigators, will be evaluated after at least one year of application of the new law.

ІІІ. Investigation and prosecution  of corruption in the judiciary

  1. Specialized Unit for Investigation of Magistrates

Corruption in the judiciary affects the center of the legal system and the reputation of the judiciary and thus it has a particularly devastating impact on the economy and society as a whole. The investigation of corruption in the judiciary is crucial for public confidence in the judiciary and in the rule of law. These challenges have led to the establishment in October 2013 of a specialized interagency unit which brings together prosecutors, investigators from the National Investigation Service and the investigating police officers from the Interior Ministry and the State Agency “National Security”. Under the authority of the Prosecutor’s Office this specialized unit conducts prosecutions in cases of crimes involving magistrates, including corruption, and also monitors the actions of the Prosecutor’s Office and the subsequent judicial proceedings.

According to the publicly available data, currently there are 12 criminal proceedings against judges, some of them concerning allegations of crimes committed in connection with the exercise of their judicial functions.

Within the reports of the European Commission under the Cooperation and Verification Mechanism, the specialized unit for investigation against judges was assessed positively, but there is concern that the number of final convictions remains limited.

  1. The need for a change in the approach to prosecutions against magistrates

The Bulgarian Prosecutor’s Office as well as the Supreme Judicial Council and the Inspectorate with the SJC missed the opportunity to conduct thorough check and prosecution in relation to specific data and signals of corrupt practices in the management of the Sofia City Court and the activity of specific judges of that court. No checks and prosecution have been conducted in relation to published in media recordings of conversations between the former president of the Sofia City Court and a judge in that court, which reveals verifiable data for political and economic corruption involving senior representatives of the Executive and the Judiciary. In this case the name of the Prosecutor General was also involved, which once again raises the issue of providing for procedures and guarantees for investigations against the Prosecutor General. There is an ongoing discussion, in which some lawyers and NGOs propose the establishment of an independent unit to investigate corruption, under the authority of a prosecutor, who is directly elected by the Supreme Judicial Council and is not dependent on the Prosecutor General.

The lack of progress in the prosecution of cases of corruption in high echelons of power, repeated finding in the EC reports for ten years, imposed the preparation of external evaluation and analysis of the activity of the Prosecutor’s Office and the Prosecutor General. In June 2016, four prosecutors from Great Britain, Germany, Spain and the Netherlands, specialized in the investigation of serious crime and corruption, as well as two servants of the newly established Structural Reform Support Service of the European Commission began a six-month inspection in Bulgaria. During that inspection the structure, effectiveness and independence of the Bulgarian Prosecutor’s Office will be analyzed. The analysis and the recommendations of the EC Service should be ready in December 2016 and will be reflected in the annual report under the Cooperation and Verification Mechanism, which is expected in January 2017.

 

Правилата за оценка на натовареността на съдиите – една година по-късно

Правилата за оценка на натовареността на съдиите действат от месец април 2016 г. Те са важен инструмент за модернизиране на администрирането на съдилищата, защото ще позволят отчитане на натовареността по качествени, а не само по количествени показатели и при съобразяване на спецификата на съдийската работа. С изтичане на една година от приложението на Правилата следва на осъществим анализ за достоверността им. През тази една година Правилата непрекъснато се подобряваха и усъвършенстваха. Предстои да извършим анализ за начина, по който се попълват данните в централизираната система за изчисляване на натовареността (СИНС). Особено важно е всички съдилища да попълват информацията в системата коректно и по еднакъв начин, защото така ще се гарантира обективност и достоверност на данните за натовареността на съдиите. Наличието централизирана система за изчисляване на натовареността (СИНС) дава възможност за извършване на проверки и контрол за спазване на правилата. Попълването на коригиращите коефициенти за тежест на делата е наложително, за да предотвратим изкривяване на действителната натовареност на съдиите и съдилищата.

Публикувам становище, което комисията по натовареност съм съдийската колегия изпрати до районните, окръжните, административните и апелативните съдилища. Становището е по повод едногодишното приложение на правилата за оценка на натовареността на съдиите и предстоящите стъпки:

 Правилата за оценка на натовареността на съдиите (Правилата) бяха приети от ВСС в края на 2015 година и влязоха в сила на 01.04.2016 г.

Правилата имат за цел да осигурят обективна основа за оценка на натовареността на съдиите, като се отчита и сложността на делата, а не само техният брой.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, оценката на натовареността на съдията има за задача да установи обективен първичен измерител на натовареността въз основа на необходимото присъщо време за разглеждане и приключване на делата от различен тип съгласно предварително изработен класификатор от групи дела. Стойността на този измерител (коефициент) е в часове и включва и отчита различните аспекти на фактическа и правна сложност на делото, т.е. необходимите усилия на съдията за разглеждане и решаване на делото, изразени във време. Времето е универсален измерител и позволява обективно отчитане на натовареността, независимо от спецификата и различния предмет на делата.

Установените с Правилата коефициенти за тежест на делата не са определени произволно, а са резултат на проведено през 2014-2015 г. изследване, в което бяха поканени всички съдии в страната, а се включиха около 60% от тях. Най-активно в изследването се включиха съдиите от административните съдилища, а отговорилите на поканите за участие в проучването съдии от апелативните и окръжните съдилища бяха по-малко. В Правилата са уредени и коригиращи коефициенти, чиято цел е да съобразят значими фактори, които чувствително влияят за намаляване или увеличаване на тежестта на конкретното дело.

От началото на месец април 2016 г. Правилата се прилагат заедно със специално създадената централизирана Система за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). С цел наблюдение на приложението на Правилата и тяхното подобряване се създадоха три постоянни работни групи към Комисията по натовареност по трите основни материи дела – наказателни, граждански и търговски и административни. В групите участват съдии от цялата страна и инстанционни нива, а протоколи от заседанията и взетите решения са публикувани на сайта на ВСС – http://www.vss.justice.bg/page/view/4052.

В резултат от дейността на работните групи, изцяло съобразявайки взетите от тях решения, на 20.12.2016 г. съдийската колегия на ВСС прие решение, с което се измениха голяма част от коефициентите за тежест и коригиращите коефициенти, както и се актуализираха статистическите кодове за делата. Наблюдението за приложението на правилата продължава. Всеки съдия може да сезира работните групи с предложения за отстраняване на недостатъци и за усъвършенстване на системата за оценка на натовареността.

С измененията в Правилата в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби се предвиди задължение след изтичане на едногодишен период от приложението им съдийската колегия да приеме анализ на данните, събрани чрез СИНС, като след това да постанови решение, с което да се произнесе за достоверността на системата за оценка на натовареността на съдиите. Известно е, че не малка част от съдиите не взеха участие в изследването за натовареността, както и че достоверността на всяка система, основана на статистически данни, изисква поне едногодишен период на действие, за да се проявят системните позитиви и негативи. Положителното е, че в процеса на наблюдение на действието на Правилата и тяхното усъвършенстване голяма част от съдиите разбраха необходимостта и полезността на регулация на натовареността на базата на качествени показатели. Призна се вярната методологическа основа на приетите от ВСС правила и система за оценка на натовареността. Оценката на годишна база на действието на системата ще позволи обективен анализ на натовареността на съдиите и ще ни предпази от вземане на прибързани и неправилни решения. В този смисъл в §11, ал. 2 се прие, че компетентните органи по чл. 16, ал. 2 – 5 от Правилата (ВСС, председатели на съдилищата и общи събрания) предприемат необходимите действия след приемане на решението по ал. 1 от същия параграф, а именно за достоверност на резултатите от системата за оценка на натовареността.

Според ЗСВ общите събрания на съдилищата (чл. 79, ал. 2, т.4, чл. 85, ал. 2, т.1, чл. 92, ал. 2, т. 1, чл. 104, ал. 2 и др. ЗСВ) разполагат с правомощие да определят броя и състава на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя. В закона не е посочено от какви критерии и съображения трябва да се ръководи общото събрание при вземане на решение за разпределение на съдиите по отделения и правни материи. При всички положения препоръчително е решенията на общите събрания по въпросите за съставите на отделенията да се взимат с консенсус. Натовареността на съдиите е само един от факторите, които влияят на разпределението на съдиите по отделения. Следва да се имат предвид и редица други съображения, свързани със спецификата на дейността във всеки един съд, като наличието на специална компетентност на съда, организацията по администриране на делата и на административната дейност и др. Отчитайки натовареността като критерий за разпределение на съдиите по отделения следва да се имат предвид събираните до момента статистически данни за количествения показател „брой дела“. По отношение на данните, събирани от СИНС по новите качествени показатели за оценка на натовареността, за да бъде преценката обективна и пълна, а не частична и манипулативна, препоръчително е да се изчака годишният период на действие на Правилата и приемане на решение от съдийската колегия за тяхната достоверност.

Вземането на решения от общите събрания на районните, административните, окръжните и апелативните съдилища по въпроса за разпределение на съдиите по отделения и тяхната материя трябва да се основава на цялостна и задълбочена оценка на всички достоверни данни, свързани с натовареността на съдиите и всички други относими фактори, определящи кадровото състояние на съдилищата (предстоящо пенсиониране на съдии, обявяване на конкурси за свободни съдийски длъжности и обоснована прогноза за заемане на съдийските щатове в рамките на определен период от време и др.).