Home » 2017 » February

Monthly Archives: February 2017

Две предложения до съдийската колегия на ВСС

Публикувам две предложения до съдийската колегия, които трябва да се разгледат в заседанието на 28 февруари 2017 г.

Първото се отнася до искане за изразяване на становище по повод публичните атаки срещу работата на съдии от Софийски градски съд, както и предприемане на действия от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за създаване на съвместни правила и стандарти на взаимодействие между съдебната власт и медиите.

Второто предложение поставя въпроса за необходимостта от осигуряване на свободно и законосъобразно провеждане на процедурата за избор на членовете от професионалната квота на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

И двете предложения засягат важни за съдийската общност и за обществото проблеми, поради което трябва да бъдат поставени в центъра на широка дискусия.

І. Предложение до съдийската колегия относно: изразяване на становище по повод публичните атаки срещу работата на съдии от Софийски градски съд, както и предприемане на действия от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за създаване на съвместни правила и стандарти на взаимодействие между съдебната власт и медиите:

В последните години съдии, отделни съдилища, една от съсловните организации на съдиите, членове на Висшия съдебен съвет са обект на публични и медийни атаки, които представляват неправомерно външно влияние върху съдебната власт, ограничаващо съдебната независимост.

В периода 2010-2013 г. висши представители на изпълнителната власт водеха безпрецедентна по мащаба си и вида на използваните средства, негативна кампания за дискредитиране на българските съдии и съдилищата като цяло. Четири години по-късно България беше осъдена многократно от Европейския съд по правата на човека за това, че чрез целенасоченото уронване на авторитета на правосъдието изпълнителната власт е нарушила основни принципи на справедливия процес и правовата държава.

През 2016 г. прокуратурата чрез главния прокурор предприемаха периодични акции, които имаха за цел да внушат, че съдиите и съдилищата са основната пречка за успешното противодействие на престъпността и в частност на широко разпространената корупция. В два случая по сигнали на главния прокурор ИВСС извърши проверки на дейността на двама съдии от СРС и СГС. В резултат на решаващото участие на главния прокурор съдия беше незаконосъобразно отстранен от процедурата за избор на постоянен преподавател на кандидатите за младши съдии в Националния институт на правосъдието.

След избора на ново ръководство на Софийския градски съд през 2015 г., председателят и съдии от съда са подложени на непрекъснати и периодично активизиращи се клеветнически кампании. Висшият съдебен съвет обикновено не реагира, напротив определени негови членове използват публикациите в медиите, за да извършват проверки в етичната комисия, а след отпадане на възможността за такива проверки  да поставят тези публикации на т.нар. „табло на позора” в сградата на съвета и да мултиплицират клеветническите твърдения и позорни оценки за личността на съдии от СГС в свои интервюта в същите тези медии. Често наблюдаваме как атаките от членове на ВСС срещу председателя на ВКС, членове на ВСС и отделни съдии съвпадат по време и стилистика с водените в медиите негативни кампании срещу същите магистрати.

Последният случай на грубо накърняване на професионалната репутация и достойнство на съдия от Софийски градски съд се съдържа в  публикациите във вестник „Труд“ („За вътрешното съдийско (пред)убеждение“) от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ („СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване.“ С подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“ ) от 21.02.2017 г. В посочените текстове е обсъждана работата на колегата съдия от СГС Мариана Георгиева, произнесла се със съдебни актове, засягащи по един или друг начин лица с големи икономически интереси.

Основно изискване за функцията на медиите в правовата държава е те да бъдат „страж на обществото”, като спомагат за гарантиране на основното право на гражданите на информация. В този смисъл журналистите и работещите в медиите са напълно свободни да решават какви новини да представят на вниманието на обществеността и по какъв начин. Не бива да се правят опити да се пречи на медиите да критикуват организацията или функционирането на правосъдната система. Правосъдната система трябва да приеме ролята на медиите, които като външни наблюдатели биха могли да посочат недостатъците и да дадат конструктивен принос за подобряване на методите на работа на съдилищата и за подобряване на качеството на услугите, които те предоставят.[1]

В конкретния случай, както и в други подобни ситуации, не се касае за добросъвестното упражняване на правото на медиите да информират за дейността на съдилищата и отделни съдии, както и да отразяват обективно отделни съдебни производства. Не става дума и за критика към работата на съдията, поднесена дори с допустими негативни изразни средства. Посочените публикации съдържат манипулативно поднесени факти, които са основа за негативни и обидни изводи и оценки за личността и професионалната репутация на съдия Мариана Георгиева, председателя на съда и председателя на Върховния касационен съд.

         В публикациите се внушава за корупция в дейността на съдиите и нарушения в организацията на работа в Софийски градски съд, включително и в случайното разпределение на делата. Не се сочат никакви конкретни факти за тези изводи. Единствените факти се отнасят до процесуалното развитие на определено частно гражданско дело, причините за което не са еднозначно установени, нито са пълно и коректно представени. Твърденията за корупция в съда или относно определен съдия следва да са обосновани с факти и да се базират на добросъвестно журналистическо разследване, проведено при спазване на добрите практики в журналистиката. Разпространяването на непроверени и манипулативни твърдения за корупция и нарушения в работата на съдията рушат доверието в правосъдието, насаждат правен нихилизъм и подриват авторитета на съда в обществото. Тревожно е, когато това се извършва в продължителен период от време и целенасочено, под формата на медийна кампания в серия от публикации.

Известно е, че съгласно чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, правото на свободно изразяване на мнение, получаване и разпространяване на информация и идеи може да бъде ограничено с цел гарантиране на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Целенасоченото и преднамерено уронване на доброто име и професионална чест на съдията е от естество да причини сериозни вреди върху доброто функциониране на съдебната власт. Щетите са дългосрочни и труднопоправими. Негативният опит от 2010-2013 г., когато министърът на вътрешните работи „кръщаваше“ полицейски операции с имена на съдии не трябва да бъде забравян. Продължаването на тази практика с други средства има пагубни последствия върху независимостта на правосъдието и съдията.

Когато отделен съдия или даден съд бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите) по повод, свързан с правораздаването, имайки предвид задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният съдия трябва да се въздържа от реакции по същите канали. Имайки предвид факта, че съдилищата могат да коригират погрешна информация, разпространена в пресата, съдебната власт може да се възползва от подкрепата на лица или на институция (напр. Висш съдебен съвет или сдружения на съдиите), които са в състояние и готовност да реагират бързо и ефективно на тези предизвикателства или атаки при необходимост.[2]

         До момента Висшият съдебен съвет не е реагирал с позиция по повод продължаващите от дълго време медийни и други публични кампании за омаскаряване и разрушаване на личната и професионална репутация на съдии, включително председателят на СГС, ВКС, членове на ВСС. Със съжаление следва да отбележа, че в някои случаи определени членове на съвета гласно или негласно одобряват и подбуждат воденето на „мръсни” войни срещу неудобни за тях представители на съдебната власт.

Единствено Съюзът на съдиите в България изразява принципни становища в защита на доброто име и професионална чест на съдии, подложени на неправомерни публични атаки. Не ми е известно някоя от другите съсловни организации на съдиите да е проявявала такава активност. Така и в този случай на 23 февруари ССБ категорично защити достойнството и независимостта на съдия Мариана Георгиева и съдиите от СГС. Въпреки това единствено тази съсловна организация редовно е заклеймявана от членове на ВСС и определени медии, отново без да се използват факти, а само негативни оценки и напълно произволни твърдения.

Продължаващите атаки в определени медии срещу съдии, съдилища, съсловни организации, членове на ВСС са една от основните причини за констатациите в последния доклад на ЕК до Съвета и ЕП: „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България.”

Ето защо предлагам съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да изрази становище по последните публикации срещу съдия Мариана Георгиева от СГС в следния смисъл:

„Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет остро осъжда публикациите във Труд“ („За вътрешното съдийско (пред)убеждение“) от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ („СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване“ с подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“ ) от 21.02.2017 г., като счита, че чрез тях недопустимо и неоправдано се накърнява професионалната репутация и достойнство на съдията от Софийски градски съд Мариана Георгиева. Категорично се противопоставяме на водените в определени медии негативни и опозоряващи кампании срещу съдии, членове на ВСС и съсловни организации. Призоваваме за стриктно съблюдаване на правилата на журналистическата етика и добри стандарти, с оглед запазване на авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

Доколкото приемането на декларации и становище не е достатъчно ефективно средство за противодействие на отровената медийна и публична среда в България, предлагам становището да се изпрати до медиите, за които се отнася с настояване да го публикуват в право на отговор.

На следващо място, предлагам съдийската колегия на ВСС да организира в най-кратки срокове среща между членовете на колегията и главни редактори и журналисти от всички национални медии – телевизионни и радио оператори, вестници, интернет сайтове. На тази среща, която следва да се предава пряко по интернет, следва да се обсъдят приемането на съвместни правила за взаимодействие между съдебната власт и медиите, така че да бъдат утвърдени минимални стандарти, които да допринасят за утвърждаване на ролята на правосъдието и медиите в демократичната и правова държава.

Призната добра практика в част от европейските държави е всяка от професиите (съдии и журналисти) да изготви правила за взаимодействие с представителите на другата професия и за отразяването в медиите на съдебни дела. Както показва опитът на държавите, в които вече има такава система, съдебната власт определя условията, при които пред медиите могат да бъдат правени изявления за съдебни дела, а журналистите създават свои насоки за  отразяването на текущи дела, за разпространяването на имената (или снимките)  на лицата, участващи по делото (страни, жертви, свидетели, прокурор,  следовател, съдия и др.), и за отразяване на съдебните решения по дела, към които обществото проявява значителен интерес.[3]

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

                      СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ПРИЕМА становище по повод медийни публикации, засягащи независимостта и безпристрастността на съдия Мариана Георгиева от Софийския градски съд, както и на председателя на съда, както следва:

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет остро осъжда публикациите във в. Труд“ („За вътрешното съдийско (пред)убеждение“) от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ („СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване.“ С подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“) от 21.02.2017 г., като счита, че чрез тях недопустимо и неоправдано се накърнява професионалната репутация и достойнство на съдията от Софийския градски съд Мариана Георгиева. Категорично се противопоставяме на водените в определени медии негативни и опозоряващи кампании срещу съдии, членове на ВСС и съсловни организации. Призоваваме за стриктно съблюдаване на правилата на журналистическата етика и добри стандарти, с оглед запазване на авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

ДА СЕ ИЗПРАТИ становището до двете медии с искане и настояване за неговото публикуване при спазване на правилата за право на отговор.

ВЪЗЛАГА на председателя на Върховния касационен съд, в качеството му на председателстващ съдийската колегия да организира в срок до 31 март среща между членовете на колегията и представители на националните медии – телевизионни и радио оператори, вестници и интернет сайтове.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС

[1] §33 от Становище № 7 (2005) на КСЕС относно „Правосъдие и общество”

[2]§55 от Становище № 7 (2005) на КСЕС относно „Правосъдие и общество”

[3] §39 от Становище № 7 (2005) на КСЕС относно „Правосъдие и общество”

 

ІІ. Второто предложение поставя въпроса за: необходимостта от осигуряване на свободно и законосъобразно провеждане на процедурата за избор на членовете от професионалната квота на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет: 

Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в изпълнение на своите правомощия по чл. 29а, ал. 1 от Закона за съдебна власт (ЗСВ) са отправили покана за свикване на общото събрание на съдиите за избор на членове на съдийската колегия на ВСС. Поканата е обнародвана в Държавен вестник на 24 февруари 2017 г. От тази дата се слага началото на процедурата за избор на нови членове на ВСС от съдийската квота, която включва множество етапи.

С решение на пленума на ВСС от 28.07.2016 г. по протокол № 30  са приети правила за провеждане на избори на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите. Правилата са приети на основание на подробната законова регламентация, отразена в раздел Іа „Пряк избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите”, чл. 29а до чл. 29р от ЗСВ.

За първи път изборите от професионалната квота ще се извършат от всички съдии, а не от делегатски събрания, съответно за първи път всеки съдия може мотивирано да предлага свой колега да бъде избран за член на съвета – чл. 29в, ал. 1 ЗСВ. Основните промени в новия режим за избор на членове на ВСС от професионалната квота са свързани с повишаване на прозрачността и демократичността на процедурата, която следва да доведе до по-добро качество на персоналния състав на ВСС. Смели, независими, компетентни, с респект към истината и правото, с добро познаване на съдийската професия и живота, с уважение към личността на съдията – това са само част от качествата, които следва да притежават бъдещите членове на съдийската колегия.

Доколкото ВСС е отговорен по силата на закона да организира и проведе избора за членове на съвета от професионалните квоти, то негово е и задължението да създаде гаранции за честен и свободен изборен процес. Всеки съдия трябва да е свободен да номинира и избира предпочитани от него членове на съвета, без намеса и влияние от външни или вътрешни на съдебната система фактори. В това число следва да бъде елиминиран всякакъв административен натиск по линия на председателите на съдилищата, които нямат никаква компетентност в процеса по номиниране и избор. ВСС, в частност съдийската колегия, следва да мотивира съдиите да се явят масово на двете събрания, които ще се проведат в София на 10 и 17 юни, за да упражнят непосредствено правото си на изслушване на кандидатите и да гласуват за предпочетените от тях съдии.

Имайки предвид тези основни и принципни положения следва да обсъдим публикуваното на интернет сайта на Пловдивски апелативен съд становище на председателя на съда по повод на въпроси, зададени от главния редактор на сайта „Правен свят”.

От отговорите на председателя на АС Пловдив се установява, че: през месеците юни и декември 2016 г. са организирани срещи на председателите на съдилищата от апелативния район, на които са обсъждани въпроси като сроковете за осъществяване на отделните дейности по организиране и провеждане на избора, съществува ли потенциал за издигане на единна кандидатура от Пловдивския апелативен район за член на ВСС, какъв да е профилът на номинирания/те, евентуално участие на съдии от този район в органите на общото събрание – избирателна, мандатна и секционни комисии; обсъждани са конкретни имена на съдии, които да бъдат общи кандидати на апелативния район; предлага се членовете на бъдещия ВСС да бъдат избрани на регионален принцип от петте апелативни района; сочи се, че обсъжданията на председателите имали информативен и консултативен характер и не ограничавали възможността на отделните членове да предлагат други, различни от обсъжданите съдии за членове на ВСС; че са проведени общи събрания на съдиите от съдилищата в апелативния район, на които са обсъждани възможностите за общ кандидат от апелативния район на АС Пловдив.

Съдържащата се в отговора на председателя на АС Пловдив информация налага провеждане на дискусия в съдийската колегия на ВСС, в рамките на която да се обсъдят следните въпроси: предприемане на мерки от страна на съдийската колегия за създаване на организация и атмосфера за свободно и без неправомерна намеса упражняване от съдиите на активното им и пасивно право на избор на членовете на ВСС в бъдещата съдийска колегия; приемане на становище за неприемливост на регионалното представителство при формиране на съдийската колегия; приемане на становище до председателите на съдилища за въздържане от участие (формално и неформално) в процеса на номиниране и избор на членове на съдийската колегия на ВСС; провеждане на разяснителна и мотивационна кампания сред съдиите за явяване и участие в двете общи събрания за изслушване и избор, съответно на 10 и 17 юни 2017 г. в град София.

Тъй като в отговора на председателя на АС Пловдив се съдържат данни за проведени общи събрания на съдии от апелативния район и срещи на председатели на съдилища, предлагам да се изискат протоколите от тези събрания и срещи за придобиване на преки впечатления от начина на протичане на събранията и въпросите, които са обсъждани. Изискването на протоколите ще спомогне за провеждане на пълноценна дискусия по поставените по-горе въпроси.

По изложените съображения предлагам съдийската колегия на ВСС да  приеме следното решение

ПРОЕКТ

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                      Р  Е  Ш  И:

ИЗИСКВА от председателя на Апелативен съд Пловдив преписи от протоколи за проведени общи събрания на съдии и срещи на председатели на съдилища от апелативния район на Пловдив, на които са обсъждани въпроси за провеждането на изборите за членове на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

След получаване на протоколите съдийската колегия на ВСС да проведе дискусия на която да се обсъдят следните въпроси: мерки за създаване на организация и атмосфера за свободно и без неправомерна намеса упражняване от съдиите на активното им и пасивно право на избор на членовете на ВСС в колегията на съдиите; приемане на становище за изразяване на неприемливост на регионалното представителство при формиране на съдийската колегия; приемане на становище до председателите на съдилища за въздържане от участие (формално и неформално) в процеса на номиниране и избор на членове на съдийската колегия на ВСС; провеждане на разяснителна и мотивационна кампания сред съдиите за явяване и участие в двете общи събрания за изслушване и избор, съответно на 10 и 17 юни 2017 г. в град София.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на съдийската колегия на ВСС