Home » Uncategorized » КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СЪДИЙСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СЪДИЙСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

 

В брой 24/16.06.2016 г. на списание „Икономист“ публикувах текст, в който разглеждам елементите на съдийското самоуправление като средство за противодействие на бюрократично-олигархичния модел за управление на съдебната власт:

В началото на месец юни във Варшава се проведе годишното общо събрание на европейската мрежата на съдебните съвети. Център на дискусиите беше основното предизвикателство пред съдебната власт в страните от Централна и Източна Европа – противодействието на опитите за подчиняването й от изпълнителната власт, политическите партии и други нелегитимни центрове на власт. Съдебните съвети, които са се утвърдили като основна организационна форма за управление на съдебните системи в голяма част от бившите социалистически страни са изправени пред опасността от превръщането им в трансмисия на партийно-олигархични интереси, вместо в гаранти на съдебната независимост. Част от порочния модел за поддържане на съдебната власт в зависимост е концентрирането на властови правомощия в партийно овладяни съдебни съвети и назначавани от тях председатели на съдилища, образуващи мрежа на влияние, задушаваща всеки опит за независимо и автентично съдийско участие в решаването на съществените въпросите за управление на правосъдието.

Средството за обезвреждане на така описания бюрократично-олигархичен капан се нарича съдийско самоуправление. Деконцентрацията на власт в съдебната система и насочването й към съдиите има решаващо значение за изграждането и възпитанието на културата на независимост в страните, излизащи от продължителни тоталитарни режими. В България, както и в други бивши социалистически страни, съдебните съвети, макар и с демократична форма, при липса на нормално функциониращи демократични институции и свободни медии[i], не могат да осъществят основната си роля на защитник на съдебната независимост и се превръщат в лесна плячка на партийно-олигархичните интереси. Пример за това как действа на практика симбиозата между делегитимиран и зависим съдебен съвет и  клонирането на зависимости при избора на председатели на съдилища е проведената миналата седмица от съдийската колегия на ВСС процедура за избор на председател на окръжен съд в голям областен град. Единственият кандидат беше избран въпреки наличието на фрапиращи и неопровергани факти за корупционно поведение при разпределение на делата и липса на качества за изпълнение на длъжността. Логичното обяснение – клониране на зависимости.

Като вземем за отправна точка европейския контекст може да си обясним защо миналата седмица Висшият съдебен съвет отказа да подкрепи предложенията на министъра на правосъдието за промени в Закона за съдебната власт. Основното възражение, отправено от председателя на Върховния административен съд, беше срещу въвеждането на елементи на съдийското самоуправление. В проектозакона се предвижда овластяване на общите събрания на съдиите за решаването на съществени въпроси, свързани с добрата организация и администриране на правосъдието в съдилищата. На общите събрания на съдиите се предоставя възможност да предлагат кандидати за председатели на съдилищата, както и да ги изслушват и да изразяват становища по кандидатурите. Това правомощие несъмнено ще доведе до придаване на допълнителна съдийска легитимност на председателя, което е гаранция за повишено доверие при изпълнение на функциите му. Особено важно е правото на общите събрания да определят състава на колегиите, броя на отделенията и тяхната специализация. Справедливото разпределение на работата между съдиите и въвеждането на разумна специализация са условие за добро качество на правосъдието. Досега разпределението на съдиите по отделения беше в изключителната власт на председателя на съда. В това отношение следва да си припомним, че в мандата на настоящия председател на Върховния административен съд, той еднолично промени специализацията на отделенията и техния състав, което е сериозна предпоставка за натиск върху съдиите и за заобикаляне на случайния принцип за разпределение на делата, а оттам и за навлизане на корупционни практики. С предвижданите промени тази власт на председателя се ограничава, което в голяма степен оправдава съпротивата на мнозинството във ВСС срещу законопроекта.

Логически свързано с правомощието да определя състава и специализацията на отделенията е правомощието на общите събрания да предлагат председателите на отделения, както и да изслушват и дават становище на предложените от председателя заместник-председатели на съда. Основната задача на председателите на отделения и на заместник-председателите е свързана с осигуряване на доброто администриране в отделението, включително и извършване на случайното разпределение на делата.  Лишаването на председателите от още един сериозен лост за влияние, особено при разпределение на делата, среща сериозния им отпор, намерил израз в изказването на председателя на ВАС и подкрепилото го мнозинство във ВСС.

В първоначалния проект за изменение на ЗСВ, изготвен от екипа на министър Иванов се предвиждаше въвеждане на принципа на споделената отговорност за управлението на съдилищата между председателя и общото събрание. Идеята беше 1/3 от съдиите във всеки съд да могат да обсъждат и да вземат решения и по въпроси от изключителната компетентност на председателя. Принципът, макар и в смекчен вариант, се съдържа и в предлагания сега от министерството на правосъдието законопроект. Това даде повод по време на обсъждането на проекта в заседанието на ВСС да се чуе репликата, че даването на повече власт на общите събрания ще доведе до „неконтролирана анархия”. Представата за съда като казарма, в която действа принципът на единоначалието, показва пълно неразбиране на основните принципи на съдебната независимост и правовата държава. Повече от естествено е съдиите заедно и при общо съгласие да определят правилата за най-доброто администриране на правосъдната дейност в рамките на съдебната институция. Индивидуалната независимост на всеки съдия и гаранциите за нейната защита изключват йерархичната структура на съда, която стимулира вътрешни зависимости и влияния от страна на старшите или висшестоящи съдии. В този смисъл увеличаването на властта на общите събрания, включително при определяне на натовареността на председателите, условията за командироване на съдии, дава силни гаранции за укрепване на индивидуалната независимост на съдията, респективно води до намаляване на формалната и неформална власт на председателя.

Защо е важно укрепването на съдийското самоуправление?

Опитът от изминалите 25 години показва, че моделът на съдебните съвети, възприет и в България, показва тежки дефекти: корпоративизъм, самозатваряне, фаворизиране и непотизъм при съдийските назначения. Според изследователите на формите на управление на съдебните системи проф. Михал Бобек и Дейвид Кошар от Масариковия университет в Бърно, Чехия, европейският модел на съдебните съвети, възприет от страните в преход, е довел до законодателно уреждане институционалната независимост на съдиите или по-скоро до безконтролна власт на някои от висшите съдии, но много малко до укрепване на индивидуалната съдийска независимост и смелост.[ii] Средството за противодействие на формата на управление на съдебната власт, която възпроизвежда зависимост на съдиите, е възлагането на голяма част от  правомощията, свързани с администриране на правосъдието на самите съдии. В тази посока са всички идеи за овластяване на общите събрания за сметка на председателите на съдилищата, намерили отражение в настоящия проект за изменение на ЗСВ. Проявление на съдийското самоуправление са и тази част от предложенията в проекта за изменение на ЗСВ, които предвиждат възлагане на съществената част от подготовката на кадровите решения на комисии, съставени от съдии. Така например в комисията по атестирането и конкурсите преобладаващото мнозинство са съдии, избрани от пленумите на двете върховни съдилища; конкурсите за повишаване и достъп до съдийската професия също ще се провеждат от комисии, съставени в мнозинството си от съдии, избрани по списък от общите събрания на съответните съдилища.

Възприемането на идеите на съдийското самоуправление в ЗСВ реално ще застраши бюрократично-олигархичния модел за управление на съдебната власт, поради което лицата и потребителите на тази порочна система оказват упорита съпротива. В ход е сценарий за бламиране на проекта или за неговото окончателно осакатяване, и решението на ВСС от миналата седмица е само етап от плановете за запазване на съдебната власт в зависимост.

[i] Пример от последните дни, показващ проблеми със свободата на словото в България е уволнението на водещия журналист от националното радио Лили Маринкова и липсата на сериозна реакция срещу този произвол.

[ii] Michal Bobek, David Kosar, Global Solutions, Local Damages: A Critical Study in Judicial Councils in Central and Eastern Europe, College of Europe, Departament of European legal studies, 07/2013

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: