Home » Uncategorized » Партийното влияние във ВСС остава. Промените не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт

Партийното влияние във ВСС остава. Промените не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт

Днес беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По този повод в бр. 14/08 април 2016 г. на списание “Икономист” публикувах позицията си по част от въпросите, които са предмет на изменението в закона:

В последния ден от месец март Народното събрание прие окончателно измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които позволяват приложението на новите чл. 130 а и чл. 130 б от Конституцията на Република България. Последните поправки в ЗСВ са посветени основно на разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска. В едномесечен срок от влизането на закона в сила предстои ВСС да разпредели членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай че ВСС не успее да разпредели членовете на парламентарната квота между колегиите, тази задача ще бъде изпълнена с решение на Народното събрание.

Нито в Конституцията на Република България, нито в ЗСВ са посочени критерии, по които да бъде извършено разпределението на членовете от парламентарната квота между двете колегии. Единствената разумна и отговаряща на духа на закона идея е формулираната в текста на новия чл. 16, ал. 3 от ЗСВ. При разпределението на членовете от парламентарната квота в двете колегии следва да се съобрази тяхната професионална квалификация и насоченост. В този смисъл заеманата длъжност преди избора за член на ВСС следва да бъде единствен обективен критерий при предстоящото разделяне. Посоченото правило може да бъде приложено успешно спрямо актуалния състав на избраните от Народното събрание членове на ВСС. Шестима от тях са били съдии преди избора им за членове на съвета, точно толкова трябва да бъдат и членовете на съдийската колегия. Един прокурор, един следовател и трима адвокати са останалите петима членове на ВСС, които логично следва да бъдат избрани за членове на прокурорската колегия. Всяко друго разпределение би било произволно и ще даде солидни аргументи в полза на тезата, че мнозинството в настоящия ВСС цели да си гарантира надмощие и в бъдещата съдийска колегия.

Същественият проблем, който не намери положително решение в последното изменение на ЗСВ, е промяната в статуса на членовете на ВСС. Съвсем малка част от нерешаването на този проблем е публичният скандал с приравняването на възнагражденията на членовете на ВСС с тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Народните представители, вносители на този текст, не изложиха правни или други смислени аргументи за това свое предложение. Без съмнение е, че този начин на уреждане на възнагражденията на членовете на ВСС противоречи: на възприетата в ЗСВ йерархия на длъжностите; на съдържанието на функциите и естеството на работата на членовете на висшия административен орган на съдебната власт; противоречи на здравия разум и правната логика. Това нямаше да се случи, ако статусът на членовете на ВСС беше регламентиран в ЗСВ по друг начин. Кадровият орган на съдебната власт трябва да се състои от съдии, прокурори и следователи, които продължават своята дейност като магистрати (макар и при подходяща намалена натовареност) и получават възнаграждения като останалите свои колеги, но за периода на своя мандат извършват и допълнителна работа по общото администриране на съдебната власт.

Замисълът на учредителите на конституцията от 1991 г. е бил съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават и освобождават от независим от другите власти колективен орган, съставен от магистрати, които не се откъсват от своите непосредствени функции в правораздаването. Независимото и ефективно администриране на съдебната власт няма как да се осъществи от съдебни чиновници, в каквито се превръщат членовете на ВСС, които се отделят от пряката си работа за дълъг период от време. Практиката до момента недвусмислено е показала, че добрите и с призната компетентност съдии, прокурори и следователи не се съгласяват да жертват упражняването на професията пред заниманието за пет години само с административна дейност. Този начин на функциониране на органа не е полезен и за дейността му, тъй като доброто администриране изисква непрекъснато пряко наблюдение и дълбоко познаване на спецификите на бързо променящата се правосъдна дейност, което може да се осъществи само от действащи магистрати.

По конституция ВСС е кадрови орган, но промяната в статуса на членовете му от 2007 г. насам стимулира изземването на все повече правомощия от органите на съдебната власт, както и бюрократичното симулиране на бурна дейност. Поради това смятам, че въпросът за възнагражденията на членовете на ВСС е само проявление на нерешения проблем с техния статус, който сега е предпоставка за превръщане на съвета от кадрови орган, избиран от магистрати и състоящ се от магистрати, в благоприятна хранителна среда за отглеждане на съдебна номенклатура.

Безспорно достижение на последните промени в ЗСВ е предвиденият пряк избор на членовете на професионалните квоти в двете колегии. Без мотиви и обоснована аргументация в правната комисия на Народното събраниe отпадна важно изискване към предложението на народните представители за членове на ВСС. Според приетия текст на чл. 19, ал. 3 от ЗСВ отпадна задължението на депутатите да посочат информация за процеса на определяне на кандидатите, включително за проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации. По този начин отпадна и малката вероятност да се „осветли” процесът на номиниране на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Пропусната е поредна възможност за намаляване на партийното влияние при формирането и функционирането на висшия административен орган на съдебната власт, защото само изборът с квалифицирано мнозинство е предпоставка за безпринципно партийно договаряне.

Отделното решаване на кадровите и дисциплинарните въпроси за съдии и прокурори, прекият избор на професионалната квота в колегиите, включване на магистрати в единен орган по атестиране са положителни промени в правилната посока. Те обаче няма да са достатъчни за постигане на видима и съществена промяна в начина на функциониране на ВСС, а оттам и на цялата съдебна система, защото не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: