Home » 2016 » April

Monthly Archives: April 2016

Как българските съдии са отчитали натовареността в началото на ХХ век

В статията на Атанас Хитов „Нещо по деятелността на Софийския окръжен съд“, публикувана в сайта „Съдебно право“, е представен начин за отчитане и анализиране на натовареността на съдиите от Софийски окръжен съд за периода 1910 г. – 1916 г. на база на необходимото време за написване на различните съдебни актове. Авторът Атанас Хитов е роден в гр. Сливен през 1851 г. От 1878 г. до 1882 г. следвал в Юридическия факултет на университета в Одеса. Като се завърнал в България, отначало бил помощник-прокурор при Върховния съд в Източна Румелия, а от 1887 г. до смъртта си през 1919 г. – съдия във Върховния касационен съд.

Още в първите десетилетия след Освобождението българските съдии са осъзнали, че независимостта от политическата конюнктура и партизанските борби е насъщно условие за наличие на доверие в правосъдието. Затова са настоявали за въвеждане на несменяемостта на съдиите като важна гаранция за независимост. Ефективността на правосъдието,  разбирана не само като бързина, но и като качество на работата, е била стремеж на съдиите. Както се отбелязва в статията: „Условията, при които работи българският съдия, са може би единствени и при тях никой чужд съдия, освен българският, не би могъл и не би се съгласил да работи. Нека се забележи, че ако всички тези лоши условия не бъдат напълно премахнати, злото ще продължава да съществува и спъва деятелността на съда, от което единствено ще страдат интересите не само на отделните личности, които непосредствено чакат защита на интересите си от съда, а вследствие на тая непълна и спъната деятелност ще страдат и ще се накърняват най-висшите интереси на обществото.” За да повишат ефективността на правосъдието, усилията на българските съдии от началото на ХХ век са били насочени към изследване на натовареността, съобразно естеството и особеностите на съдийската работа.  Стремежът е бил да се определи необходимият щат на съдиите според обективно измерената натовареност на съдилищата. Още тогава съдите са осъзнали, че времето, което е необходимо за качествено осъществяване на работата, е в основата на измерване и отчитане на натовареността.

Статията показва здравата традиция, вече повече от столетие, българските съдии да отстояват ценностите на независимото и добро правосъдие. В този дух, знаменателен е и финалът на статията: „Мнозина говорят, че публичната власт нямала авторитет и била безсилна; ний се чудим, че тя още не е напълно дискредитирана. Силата на публичната власт е изключително в добре организираните съдилища и напълно самостойните съдии; дезорганизират ли се съдилищата, крахът на публичната власт е естествено последствие.”

Статията може да видите тук: Нещо по деятелността на Софийския окръжен съд

ПРАВИЛАТА ЗА ОЦЕНКА НА НАТОВАРЕНОСТТА НА СЪДИИТЕ – ОСНОВА НА МОДЕЛ, ОТЧИТАЩ СЛОЖНОСТТА НА ДЕЛАТА И ОСОБЕНОСТИТЕ В РАБОТАТА НА СЪДИЯТА

  

През месец март 2013 г. публикувах текст за първоначалните методологически въпроси, на които трябваше да дадем отговор при стартирането на изследването за натовареността на съдиите. В началото на месец април 2016 г. влязоха в сила Правила за оценка на натовареността на съдиите, които са основата на модел за отчитане и анализ на натовареността на съдиите, изграден на следните водещи принципи: измерване на тежестта на делата въз основа на тяхната фактическа и правна сложност, отразена във времето, което се изразходва за тяхното разглеждане и приключване; отчитане на допълнителните дейности, които извършват съдиите, извън разглеждането и приключването на делата (обучение, работа като съдия-наставник, участие в етични и атестационни комисии, работни групи и т.н.); определяне на граници на разумната натовареност на съдиите, отчитащи годишното разполагаемо време за работа на един съдия и психо-физическите възможности на човешката личност; отчитане и анализ на натовареността на съдиите и съдилищата въз основа не само на количеството (броя) дела, а и на времето, което е било необходимо за тяхното разглеждане и решаване.

Разработеният модел за оценка на натовареността на съдиите е: първият по рода си в България; възприема водещите в Европа и САЩ принципи за оценка на натовареността на съдиите; подлежи на усъвършенстване и развитие, което е заложено в приетите от ВСС Правила.

Представям накратко основните положения на действащите от 01.04.2016 г. Правила за оценка на натовареността на съдиите.

1.Основни положения на Правилата

1.1. Методологията на модела за оценка на натовареността на съдиите:

Бяха проучени различни практики в рамките на ЕС и САЩ за измерване и регулиране на натовареността на съдиите. Основен възприет подход при управление на съвременните съдебни системи е т.нар. претеглена стойност на делата, т.е. определяне на диференцирана оценка, отчитайки сложността и времето, необходимо за разглеждането и приключване на различни видове дела. При тази система на всяка група дела се дава (присъжда) определено тегло/коефициент, който отчита необходимото време за разглеждането и приключването им. Определените коефициенти за тежест на групите дела са съотносими помежду си. Работната натовареност на един съдия или определен съд може да се изрази във времева мярка (минути/часове), съотносима към разполагаемото работно време на един съдия или сумарното работно време на всички съдии в съответния съд. Системи за измерване на тежестта на делата, чрез определяне на тегла/коефициенти на делата (известни и като модели за оценка на натовареността и претеглена натовареност) към момента се използват в над 30 американски щата, както и в някои страни в Европа, сред които Австрия, Германия, Нидерландия и Швейцария. За различните модели за отчитане на натовареността и за разпространението на метода на  претеглената стойност на делата, информация се съдържа и в публикуваната наскоро статия на Камий Джонски и Даниел Манковски „Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите” – публикувана в бр.6/02.12.2014 г. на International Journal for Court Administration, както и на сайта „Съдебно право“.

През месец юни 2013 г. беше изработена и приета от ВСС Методология за провеждане на емпирично изследване за определяне на тежестта на отделните видове съдебни дела. Методологията беше обсъждана и приета, преди това от работната група към Комисията по натовареност, в която участват съдии от всички инстанционни нива на съдилищата от цялата страна. През 2014 г. се проведе пилотно изследване в 32 съдилища. В края на месец юли същата година стартира и основното емпирично изследване на натовареността на съдиите, в което бяха поканени всички съдии от административните, апелативните, окръжните и районните съдилища, включително и специализираните съдилища. Разработената методология беше консултирана с различни експерти на различни етапи от осъществяването на изследването и беше оценена като надеждна система за набор на информация и анализ на натовареността на съдиите в България. През декември 2014 г. в София беше организирано посещение на експерти по измерване на натовареността от Националния център за щатските съдилища (НЦЩС), които оцениха дейността на етапа на събиране на данните и стратегията за анализ на времевите стойности получени от емпиричното изследване. Според представената предварителна оценка на дизайна на изследването и разработването на система за измерване на натовареността в съдебната система на Република България, изготвена от Матю Клайнман и Браян Дж. Остром от Национален център за щатските съдилища (НЦЩС) през януари 2015 г. „текущите усилия за разработване на система за измерване на натовареността в съдебната система на Република България представлява амбициозен проект в контекста на целия Балкански регион. Възприетият от Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност подход представлява модел, който може да бъде приложен от всички останали страни в региона, които обмислят възможността за разработване на собствени системи за определяне на натовареността“.

1.2. Провеждане на емпиричното изследване и оценка на резултатите от него:

Проведеното през 2014-2015 г. изследване на натовареността на съдиите е първото по естеството и мащаба си не само в България, но и в региона. То представлява, в основната си част, количествена регистрация на времето, необходимо за разглеждане и приключване на различни видове дела. Изразходваното време е фокус на изследването и на изградената система за оценка на натовареността. Изходна позиция на работната група от съдии към ВСС и на подпомагащия изследователски екип (включващ статистик, социолог и експерт по емпирични проучвания) е, че разглеждането и решаването на различни видове дела изисква различно време и усилия от страна на съдиите, т.е. делата се различават по своята сложност.  А сложността може да бъде изразена чрез времето, което се отделя за разглеждането и решаване на дела от различен вид, което включва всякакви интелектуални, административни и друг вид усилия, необходими за приключването на всяко съдебно дело. В този смисъл и натовареността на един съдия или отделен съд  може да бъде измервана само ако се вземат предвид естеството и сложността на разглежданите дела.  Предварително делата, които се разглеждат от съдилищата, бяха разделени на групи, хомогенни по своята процесуална същност, материално основание и предполагаема сложност (предмет на изследването са повече от 300 групи, включващи административни, наказателни, граждански и търговски дела). Много съдии от цялата страна, от различни съдилища, участваха в определянето на групите дела. На базата на тези групи бяха събрани данни за времето, необходимо за разглеждане и приключване на делата. Цялата информация беше събрана с онлайн анкетна карта, т.е. лесно достъпна и удобна за попълване. Това все пак изискваше усилия от страна на съдиите – те отделиха време, за да оценят своята, иначе рутинна професионална дейност. Линкове към анкетните карти бяха пратени на всички съдии по електронна поща. ВСС събра електронните адреси на близо 2000 съдии (на практика почти всички съдии от различните видове и инстанционни нива на съдилища). Тази анкетна карта беше разработена със съдействието на съдиите от работната група. Това беше мащабна дейност, в която участваха самите съдии. Забележителното е, че в попълването на анкетните карти се включиха 60% от съдиите в България (участвалите съдии са над 1100 в цялата страна, от всички видове и инстанционни нива на съдилищата), които предоставиха собствената си оценка за необходимите им времеви ресурси и съответно сложността на делата, на базата на опита си с разглеждането и приключването им. В изследването съдиите описаха по процесуални етапи времето, изразходвано за решаване на 10 000 конкретни дела, тъй като наказателните и административни съдии описваха конкретни данни за последното приключено от тях дело.

Резултатите от проведеното емпирично проучване за тежестта на делата са надежден източник на информация за фактическата и правна сложност на отделните видове дела. Това е така, тъй като: в изследването участваха над 60% от съдиите в България; резултатите от проучването се подложиха на критична оценка от фокус групи от съдии, включително от съдии от ВКС и ВАС, които, съобразявайки се с получените резултати, одобриха финалното подреждане на групите дела, предвид тяхната тежест (времева стойност, след това превърната в коефициент за сложност на делата от съответната група). Идентичният емпиричен и изследователски подход беше приложен към т.нар. допълнителни дейности на съдията и работа като административен ръководител, чиито времеви стойности са определени в Правилата като абсолютни стойности на годишна база.

 

2.Определяне на индивидуалната натовареност на съдията.

2.1. Годишно разполагаемо време на съдията

В правилата се регламентира начинът на изчисляване на годишното разполагаемо време на съдията за разглеждане и приключване на дела. Това време се определя като от общото годишно работно време (252 дни, равняващи се на 2016 часа) се приспадне времето, което съдията отделя за т.нар. допълнителни дейности (определени от изследването средно годишно на съдия по 170 часа) и осредненото време на нормативно определения годишен отпуск (30 дни, равняващи се на 240 часа). При така посочените изчисления се получава общо разполагаемо време на съдията за разглеждане и приключване на дела – 1600 часа.

За съдиите, които осъществяват административни функции – председатели и заместник-председатели на съдилища се определя намалена натовареност, която може да се заложи в системата за случайно разпределение на делата, на базата на намалената им годишна разполагаема времева стойност.

2.2. Коефициенти за тежест на делата и индивидуална натовареност на съдията

В правилата изчерпателно са изброени коефициентите за тежест на административните, наказателните, гражданските и търговските дела. Коефициентът за тежест на делата е първичен измерител на натовареността и се равнява на средното необходимо време за разглеждане и приключване на делата от различен вид при отчитане на фактическата и правната им сложност.

Коефициентите за тежест са определени в резултат на представително и проведено по всички правила емпирично изследване и след одобрение от фокус групи, съставени от опитни съдии. Конкретните стойности на коефициентите отразяват работа на съдиите по делата към определен момент. Динамиката на законодателството и правосъдната дейност налага периодичното преразглеждане на цифровите изражения на коефициентите. Затова в Правилата е предвидено периодично провеждане на нови емпирични изследвания и допитване до съдиите, които да отразяват промените в базата на работата по делата в съдилищата. Въпреки това е необходима и известна устойчивост, поради което не е желателна честата промяна в нивата на първоначално определените стойности за сложността на делата.  В повечето страни, в които се използват системи за претеглена стойност на съдебните дела, са типични проявите на доволство/недоволство на съдиите по отношение на конкретните цифрови изражения на коефициентите за сложност на делата. Това е обяснимо, тъй като субективното усещане на натовареност на всеки съдия е уникално. Поради това в модела, който сме разработили използваме осреднени стойности, които включват, както леките, така и тежките дела от определен вид.

За повишаване на справедливостта и гъвкавостта на модела за оценка на натовареността в Правилата са предвидени и коефициенти за корекция – за намаляване или увеличаване на първоначално определения коефициент за сложност на делото. Изброени са изчерпателно типичните хипотези за административните, наказателните и гражданските дела, при които чувствително и драстично се намалява или увеличава фактическата и правна сложност на делото.

Коефициентът за тежест на делото се изразява в число по-голямо от 0, като една единица от него се равнява на 16 часа работа за разглеждане и приключване на дела. Сборът от коефициентите за тежест на делата, които съдията е разгледал и приключил през годината, формират неговата индивидуална годишна натовареност. Както посочихме и по-горе годишното разполагаемо време на съдията се равнява на 1600 часа, на които съответстват 100 единици – сбор от коефициенти на разгледани и приключени дела.

В Правилата се определят и границите на индивидуалната натовареност на съдията, т.нар. норма на натовареност, понятие, което макар и не особено точно е придобило популярност. Когато съдията е разгледал и приключил за годината дела с общ сбор от коефициентите за сложност над 130 точки – той се приема за високо натоварен, а когато сборът от коефициентите на делата е над 180 точки – съдията е изключително високо натоварен. В тези случаи председателите на съдилища и ВСС следва да предприемат адекватни на ситуацията управленски действия. В зависимост от устойчивостта на натовареността следва да се командироват временно съдии, да се проведе процедура по чл. 194 ЗСВ, да се извърши преразпределение на съдиите между отделенията или да се приложат други подходящи решения.

Целта на създадения модел за оценка на натовареността на съдиите е да включи по възможност голяма част от дейностите на съдията, които той извършва освен разглеждането на делата, тъй като т.нар. допълнителни дейности също влияят върху натовареността. В рамките на проведеното емпирично изследване съдиите определиха на годишна база времето, което изразходват за участия в различни видове комисии (етични комисии, атестационни комисии, комисии за назначаване на съдебни служители и др.), за обучение и др. Общото годишно време за тези допълните дейности е определено на 170 часа и се отнася за всички съдии. Така определеното общо време за т.нар. допълнителни дейности е приспаднато при определяне на годишното разполагаемо време за един съдия за разглеждане и приключване на дела в размер на 1600 часа.

Оценката на натовареността включва и дейността на съдиите, на които е възложено да изпълняват специфични функции: административна работа като председател и заместник-председател на съд; съдия-наставник на младши съдии; доклад на бюро „Съдимост“ и искания по ЗЕС; произнасяния по искания по ЗСРС. За тези специфични допълнителни дейности е определено време на годишна база, което се приспада от общото годишно разполагаемо време за съответните съдии.

По отношение на съдиите, които заседават в състав във въззивните и касационни състави е определено на годишна база и при съобразяване с резултатите от изследването, време, което съдиите приспадат от годишното си разполагаемо време за разглеждане и приключване на дела.

По този начин в Правилата и създадения модел за оценка на натовареността е съобразена и отчетена цялостната дейност на съдиите във връзка с правораздавателния процес и администриране на правосъдието, а не само работата по разглеждане и решаване на делата.

  1. Отчитане на натовареността на съдиите

Отчитането на натовареността, което се въвежда с Правилата няма да затрудни разпределящия съдия и да създаде големи усложнения, а ще подпомогне доброто администриране на съдилищата.

Разработена е цялостна и обособена централизирана информационна система за регистриране и управление на информацията за натовареността на съдилищата. Функционалността на системата позволява дефиниране на групи дела, техния коефициент за сложност, критериите за коригиране на коефициента за сложност, както и цялата общосистемна информация нужна за регистриране сложността на делата. Системата предоставя модул за справки, който да реализира справки за натовареността на съдиите в рамките на период по групи дела.

Всички необходими данни – групите дела, новите и подробни статистически кодове (шифри) на делата, коефициентите за тежест на делата, коригиращите коефициенти, данните за годишното разполагаемо време на съдията и необходимите справки са част от новосъздадената информационна система за управление на информацията за натовареността на съдилищата. Целта е била работата на разпределящия съдия да бъде сведена до минимум, още повече, че той може да бъде подпомогнат в част от тази дейност от съдебен служител.

Необходимо е системата да действа определен период от време (поне една година), за да се правят анализи и оценки. За предприемане на по-решителни действия (закриване или обединяване на съдилища), следва да се отчетат устойчиви тенденции в натовареността за достатъчно дълъг период от време.

Съдии от административните съдилища изразяват своите опасения, че административните дела са подценени с по-ниски коефициенти за сложност в сравнение с коефициентите за наказателните и гражданските дела. Не е коректно да се сравняват коефициентите за тежест на делата от различен вид – административни, наказателни и граждански, без да се отчита спецификата на съответните производства. На първо място, коефициентите са определени по един и същ ред (чрез проведено емпирично изследване при спазване на еднакви общи принципи и научни методи), като автори на конкретните стойности са съдиите. На второ място, натовареността на съдилищата се сравнява в рамките на обособените системи – на специализираните (административни, специализирани наказателни и военни) и на общите съдилища. Важно е да се подчертае, че всяко възражение и становище на съдиите ще бъде внимателно обсъдено и отразено при периодичните ревизии на правилата.

Въведената система за оценка на натовареността на съдиите позволява в края на всяка година да се изчислява и представя в справочен вид каква е била натовареността на съдията, като се отчита сложността на разгледаните и приключени от него дела и извършената допълнителна дейност. На тази основа може да се извърши и оценка на натовареността на съдилищата на базата на алгоритъм, посочен в чл. 22 от Правилата.

  1. В обобщение

       Създаденият модел за оценка на натовареността на съдиите е динамична система и тя ще подлежи на корекции във времето. Трябва да се правят периодични изследвания, наблюдения, анализи на събраните статистически данни. Важно е всички елементи на професионалната дейност на съдиите да са част от единна електронна система – събиране на статистически данни за потока и продължителността на разглеждане на делата, разпределението на делата и съответстващите им коефициенти за тежест, анализ на висящите дела в края на годината и т.н. Това ще подпомогне усъвършенстването на системата в бъдеще.

       Това означава, че вече определените коефициенти и изградената система може да бъде изменяна и усъвършенствана. Промените са неизбежни, защото законодателството се променя, структурата и обемът на постъпващите дела също се променят. След 1-2 години може да се окаже, че времевите стойности не отразяват реалната практика и тежестта на делата се е изменила. И това не е проблем на  изследването или оценката на съдиите. Когато има достатъчно събрана адекватна статистика в рамките на вече работеща електронна система за оценка на натовареността и разпределение на делата, могат да се правят анализи и да се коригират стойности, групи дела и т.н. Съдействието на самите съдии също е важно.  Съдиите трябва да разберат, че без тяхното участие и активно съдействие не е възможно прилагането и развитието на системата за оценка на натовареността. Позицията на критичен страничен наблюдател не спомага за справедливата оценка на работата на съдията. Могат да се правят допълнителни наблюдения за времевите ресурси от самите съдии при налагащи се промени. Все пак това е разработена система в полза на съдийската работа и трябва да се грижи преди всичко за равномерното и справедливо натоварване на съдиите.

 

 

 

Партийното влияние във ВСС остава. Промените не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт

Днес беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. По този повод в бр. 14/08 април 2016 г. на списание “Икономист” публикувах позицията си по част от въпросите, които са предмет на изменението в закона:

В последния ден от месец март Народното събрание прие окончателно измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които позволяват приложението на новите чл. 130 а и чл. 130 б от Конституцията на Република България. Последните поправки в ЗСВ са посветени основно на разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска. В едномесечен срок от влизането на закона в сила предстои ВСС да разпредели членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В случай че ВСС не успее да разпредели членовете на парламентарната квота между колегиите, тази задача ще бъде изпълнена с решение на Народното събрание.

Нито в Конституцията на Република България, нито в ЗСВ са посочени критерии, по които да бъде извършено разпределението на членовете от парламентарната квота между двете колегии. Единствената разумна и отговаряща на духа на закона идея е формулираната в текста на новия чл. 16, ал. 3 от ЗСВ. При разпределението на членовете от парламентарната квота в двете колегии следва да се съобрази тяхната професионална квалификация и насоченост. В този смисъл заеманата длъжност преди избора за член на ВСС следва да бъде единствен обективен критерий при предстоящото разделяне. Посоченото правило може да бъде приложено успешно спрямо актуалния състав на избраните от Народното събрание членове на ВСС. Шестима от тях са били съдии преди избора им за членове на съвета, точно толкова трябва да бъдат и членовете на съдийската колегия. Един прокурор, един следовател и трима адвокати са останалите петима членове на ВСС, които логично следва да бъдат избрани за членове на прокурорската колегия. Всяко друго разпределение би било произволно и ще даде солидни аргументи в полза на тезата, че мнозинството в настоящия ВСС цели да си гарантира надмощие и в бъдещата съдийска колегия.

Същественият проблем, който не намери положително решение в последното изменение на ЗСВ, е промяната в статуса на членовете на ВСС. Съвсем малка част от нерешаването на този проблем е публичният скандал с приравняването на възнагражденията на членовете на ВСС с тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Народните представители, вносители на този текст, не изложиха правни или други смислени аргументи за това свое предложение. Без съмнение е, че този начин на уреждане на възнагражденията на членовете на ВСС противоречи: на възприетата в ЗСВ йерархия на длъжностите; на съдържанието на функциите и естеството на работата на членовете на висшия административен орган на съдебната власт; противоречи на здравия разум и правната логика. Това нямаше да се случи, ако статусът на членовете на ВСС беше регламентиран в ЗСВ по друг начин. Кадровият орган на съдебната власт трябва да се състои от съдии, прокурори и следователи, които продължават своята дейност като магистрати (макар и при подходяща намалена натовареност) и получават възнаграждения като останалите свои колеги, но за периода на своя мандат извършват и допълнителна работа по общото администриране на съдебната власт.

Замисълът на учредителите на конституцията от 1991 г. е бил съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават и освобождават от независим от другите власти колективен орган, съставен от магистрати, които не се откъсват от своите непосредствени функции в правораздаването. Независимото и ефективно администриране на съдебната власт няма как да се осъществи от съдебни чиновници, в каквито се превръщат членовете на ВСС, които се отделят от пряката си работа за дълъг период от време. Практиката до момента недвусмислено е показала, че добрите и с призната компетентност съдии, прокурори и следователи не се съгласяват да жертват упражняването на професията пред заниманието за пет години само с административна дейност. Този начин на функциониране на органа не е полезен и за дейността му, тъй като доброто администриране изисква непрекъснато пряко наблюдение и дълбоко познаване на спецификите на бързо променящата се правосъдна дейност, което може да се осъществи само от действащи магистрати.

По конституция ВСС е кадрови орган, но промяната в статуса на членовете му от 2007 г. насам стимулира изземването на все повече правомощия от органите на съдебната власт, както и бюрократичното симулиране на бурна дейност. Поради това смятам, че въпросът за възнагражденията на членовете на ВСС е само проявление на нерешения проблем с техния статус, който сега е предпоставка за превръщане на съвета от кадрови орган, избиран от магистрати и състоящ се от магистрати, в благоприятна хранителна среда за отглеждане на съдебна номенклатура.

Безспорно достижение на последните промени в ЗСВ е предвиденият пряк избор на членовете на професионалните квоти в двете колегии. Без мотиви и обоснована аргументация в правната комисия на Народното събраниe отпадна важно изискване към предложението на народните представители за членове на ВСС. Според приетия текст на чл. 19, ал. 3 от ЗСВ отпадна задължението на депутатите да посочат информация за процеса на определяне на кандидатите, включително за проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации. По този начин отпадна и малката вероятност да се „осветли” процесът на номиниране на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Пропусната е поредна възможност за намаляване на партийното влияние при формирането и функционирането на висшия административен орган на съдебната власт, защото само изборът с квалифицирано мнозинство е предпоставка за безпринципно партийно договаряне.

Отделното решаване на кадровите и дисциплинарните въпроси за съдии и прокурори, прекият избор на професионалната квота в колегиите, включване на магистрати в единен орган по атестиране са положителни промени в правилната посока. Те обаче няма да са достатъчни за постигане на видима и съществена промяна в начина на функциониране на ВСС, а оттам и на цялата съдебна система, защото не са в състояние да привлекат добрите и почтени професионалисти в процеса на администриране на съдебната власт.