Home » 2015 » October

Monthly Archives: October 2015

Съставът и правомощията на съдийската и прокурорската колегия във ВСС – съществената част от проекта за изменение на Конституцията

Две събития, които се случиха тези дни, ще определят по-нататъшния ход на промените в съдебната власт: Народното събрание прие на първо четене промените в Конституцията, а представители на Венецианската комисия проведоха проучвателни срещи с представители на българските власти и независими експерти.

До края на годината предстоят нови обсъждания в парламента на проекта за изменение на Конституцията, а през месец октомври Венецианската комисия ще обяви становище с коментар на предлаганите промени. В този смисъл е особено полезно да продължи дискусията за това какви изменения в законодателството ще позволят на съдебната власт да укрепи своята независимост и ефективност. Не трябва да позволим поредна подмяна на дебатите по съществените въпроси с фокусиране върху незначителни теми. Така например трябва да е ясно, че начинът на гласуване по кадрови въпроси във ВСС не трябва да е предмет на конституционните разпоредби. Как се приемат решенията на ВСС – с тайно или явно гласуване, следва да се уреди в ЗСВ. Най-важният въпрос, върху който общественото и професионално внимание трябва да се концентрира, е за състава и правомощията на двете колегии – на съда и на прокуратурата, така че съдът да е независим, а прокуратурата отчетна, без да се засяга независимостта на отделния прокурор.

Същественият елемент при обособяването на съдийска и прокурорска колегии е начинът, по който се формира съставът им. Предвидено е в състава на съдийската колегия да участват шестима съдии, избрани от общото събрание на съдиите и петима членове, избрани от Народното събрание. Членове по право са председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Този начин на конституиране на отделните членове в съдийската колегия не осигурява приложението на правилото, че значително мнозинство в органа следва да имат съдиите, избрани от съдии. От 13 членове на съдийската колегия само шестима се избират от общото събрание на съдиите, доколкото председателите на върховните съдилища се избират от Висшия съдебен съвет и се назначават от Президента на републиката. В този смисъл новият текст на чл. 130а, ал. 2 от проекта за изменение на Конституцията не създава гаранции за независимостта на съда, доколкото съдийската колегия ще бъде доминирана от мнозинство, което не е излъчено от съдийската общност, а от представителите на другите власти – Народното събрание и Президента. Този недостатък на проекта може да се преодолее чрез промяна в начина на избор на председателите на върховните съдилища. Възможно е да се предвиди, че общите събрания на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС номинират кандидати, измежду които ВСС избира председател, който се предлага за назначение от Президента. По този начин ще се създаде възможност за намаляване на политическото влияние при назначаване на председателите на върховните съдилища и ще се увеличи съдийското представителство в съвета на съдебната власт.

По отношение на прокурорската колегия в проекта е предвидено, че четирима членове се избират от общото събрание на прокурорите, един от общото събрание на следователите и шестима членове от Народното събрание. Главният прокурор е член по право на колегията на прокуратурата. Предложената структура в колегията на прокуратурата цели да създаде форма на обществен и граждански контрол, като по никакъв начин не засяга независимостта на отделния прокурор. Принципно независимостта/автономията на прокуратурата е различна по съдържание от независимостта на съда, доколкото различни по характер и цели са функциите на съда и прокуратурата. В Римската харта от 2014 г. на Съвета на Европа относно европейските норми и принципи, засягащи прокурорите се подчертава, че прокурорите трябва да са автономни при вземане на решенията си, и при сътрудничеството с други институции трябва да осъществяват задълженията си без външен натиск или намеса от изпълнителната или законодателната власт, като се вземат предвид принципите за разделение на властите и отговорността/отчетността.

Както е отбелязвано многократно в становищата на Венецианската комисия (последното е № 515/2009 г.), прокурорите в България запазват елементи на правомощия, типични за традиционния съветски модел на прокуратурата. Въпросът за цялостното преосмисляне на устройството и функциите на прокуратурата в България е тема за отделно изследване, което предстои да се извърши. За момента тази тема стои встрани от политическия и парламентарен дебат. Следва да се има предвид специфичният исторически и културен контекст на България, който определя силно хиперболизираната роля на главния прокурор. Прокуратурата разполага с правомощия в областта на гражданските и административните правоотношения без те да подлежат задължително на предварителен или последващ съдебен контрол. Като прибавим и безконтролното право на прокуратурата да образува наказателни производства и да повдига наказателни обвинения, се формира убеждението, че е необходимо въвеждане на форма на демократичен контрол/отчетност върху дейността на прокуратурата, без да се засяга независимостта на прокурора в работата му по конкретните наказателни производства и преписки. По-широко представителство на представителите на парламента в прокурорската колегия е една от формите на отчетност на прокуратурата. В това отношение следва да се подчертае, че съществена част от реформата на модела на ВСС е промяната на начина, по който се избират членовете на двете колегии от Народното събрание. В становищата на Венецианската комисия спрямо България се посочва, че следва да се преодолее рискът от политизация на представителите на парламента във ВСС. Тази цел може да се постигне като се приеме избор на представителите на парламента в двете колегии с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, както и чрез въвеждане на действително прозрачна процедура, която да излъчва почтени и независими юристи, включително чрез увеличаване на формите за гражданско участие и контрол при провеждане на самата процедура.

Advertisements