Home » Uncategorized » За качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

За качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

Процедурата за назначаване на председател на Върховния касационен съд завърши с издаването на указ от Президента на републиката.

Провеждането на процедури за назначения на висши длъжности в съдебната власт има смисъл само когато те са изпълнени с реално съдържание. Състезателността и справедливостта на процеса по назначения трябва да се разбира като осигуряване на равнопоставеност на участниците и извършване на оценка на качествата им според изискванията за длъжността. За да бъдат решенията по назначенията убедителни за магистратите и обществото, те трябва да бъдат мотивирани с добросъвестно изследване и анализ на реално установените за кандидатите факти. Единственият обективен подход в случая е сравнение и оценка на качествата на кандидатите при наличие на предварително формулирани изисквания за доброто изпълнение на длъжността. Публикувам текста на изказването, което направих на обсъждането, непосредствено преди избора, защото мисля, че отговорност на всички е да провеждаме честни, а не симулативни процедури за назначения.

 

 

Становище за качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет (29.01.2015)

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Съдържанието на дискусията има смисъл и значение на мотиви към предложението, което ще отправим към президента на Република България по силата на чл. 129, ал. 2 от Конституцията. В решения на КС № 13/96 г. и № 2/2002 г. се приема, че Конституцията установява споделена компетентност на президента с ВСС. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС, като направи цялостна оценка за справедливостта на процедурата – равнопоставеността на кандидатите, мотивите и съображенията за избора.

За да бъде процедурата състезателна и справедлива, а не симулативна, трябва да извършим конкретно и сравнително обсъждане на качествата на кандидатите.

Целта на моето изказване е да представя своите наблюдения за качествата на кандидатите в сравнение помежду им, които ме убеждават, че съдия Павлина Панова трябва да бъде избрана за председател на ВКС.

Ще направя сравнението между двамата кандидати на основата на седем критерия, изведени от профила за председател на ВКС, изготвен от върховните съдии през месец юли 2014 г. и от установените практики в държавите – членки на ЕС:

 

  1. Опит като съдия във ВКС; подкрепа от съдиите.

Още в първата процедура мнозинството от членовете на ВСС, дори и тези, които сега номинират Лозан Панов, приеха за безспорно, че бъдещият председател на ВКС трябва да бъде съдия от този съд. Такава е  и преобладаващата практика в държавите – членки на ЕС и в голяма част от демократичните държави в света. Тази практика се основава повече на здравия разум и на установената юридическа култура, отколкото на изрични законови разпоредби. Това е така, защото председателят на ВКС трябва да има признат професионален и морален авторитет сред съдиите от съда, да познава спецификата на касационния съд, за да може да предложи верни решения за развитието му.

– Павлина Панова е съдия във ВКС от 2007 г., а от 2013 г. е заместник-председател и председател на Наказателната колегия. Тя познава в детайли и из основи дейността и проблемите на съда. Показателна в това отношение е концепцията й за развитие на съда, която съдържа десетки конкретни предложения за подобряване на дейността на ВКС;

– Лозан Панов не е съдия от ВКС. От 1999 г. до 2006 г. е съдия в СРС и СГС. От 2007 г. е председател на АССГ, а от  2012 г. е съдия във ВАС, като нееднократно е заявявал намерението си да се развива в сферата на административното правосъдие. Показателно е, че при изслушването пред съдиите от ВКС Панов заяви, че ще му е необходимо време за анализ и преценка на състоянието на съда и тогава ще определи своя екип, но не отговори дали ще зачете мнението на съдиите по този въпрос;

– Павлина Панова има подкрепата на съдиите от ВКС, заявена с изпратено становище до ВСС, която и защитена и с досегашната й работа в съда;

– За Лозан Панов не е изразена подкрепа от съдиите от ВКС.

 

  1. Знание за специфичните проблеми в организацията на ВКС и идеи за развитие на съда.

Идеите, развити в концепцията на съдия Панова, показват яснота на мисълта и завидни интелектуални способности за формулиране на проблемите и на релевантните решения в дейността на ВКС и общо на системата на съдилищата. Концепцията е солидна и изключително подробна и конкретна основа за реформи във ВКС. Като особено значими идеи, формулирани в концепцията се открояват:

– подобряване на качеството на тълкувателната дейност на ВКС и други мерки за уеднаквяване на съдебната практика;

– участие на ВКС в законодателния процес и мониторинг на прилагането на процесуалните закони; активна позиция на ВКС за сезиране на КС по чл. 150 КРБ;

-конкретни мерки за осигуряване на познания по право на ЕС и право на СЕ.

Особено ценно, е че в концепцията си съдия Панова, за разлика от другия кандидат, излага подробни мерки за утвърждаване на самоуправлението на ВКС – защитена е тезата за утвърждаване на Пленума/Общото събрания на съдиите, като основно средство за управление на съда.

Единствено Павлина Панова излага шест конкретни цели и мерки за постигането им, които касаят ролята на председателя на ВКС за развитието на системата на съдилищата:

– изложени са конкретни идеи за ролята на председателя на ВКС в дискусиите и решенията по най-важните проблеми на администриране на правосъдието – неравномерна натовареност, кариерно развитие, защита на независимостта, обучение и юридическо образование, възстановително правосъдие.

Панова е изложила и подробни идеи за дейността си като член по право на ВСС.

Концепцията на съдия Лозан Панов не съдържа цялостен поглед и познание за съществените проблеми в работата на ВКС – не са разгледани задълбочено предизвикателствата пред тълкувателната дейност; не се засяга ключовият въпрос за ролята на съдиите в управлението на съда.

Добри идеи Панов излага по въпроса за регулиране на командироването на съдиите, като извънреден способ за решаване на кадрови дефицити.

В концепцията му се съдържат и откровено неправилни тези, част от които бяха забелязани и поставени на обсъждане при изслушването на 16.01.2015 г. пред съдиите от ВКС, а именно:

– за „социализма” в съдебната система и обвързване на заплащането на съдиите с реалната натовареност и тежест на разглежданите дела. В препоръка на Комитета на министрите Rec(2010)12 изрично се приема, че „системите, които обвързват основното трудово възнаграждение на съдиите с работата им, следва да бъдат избягвани, тъй като биха могли да породят проблеми, свързани с независимостта на съда.”;

– идеята за наказателна и гражданска отговорност на длъжностните лица, чиито действия или бездействия са довели до осъждане на България в Страсбург противоречи на чл. 132 от Конституцията, що се отнася до магистратите, а по отношение на другите длъжностни лица идеята не защитава убедително каква промяна се цели;

– разглеждайки т.нар. „имиджова криза” съдия Панов показва неразбиране за това каква е ролята на съда при формиране на наказателната политика на държавата, както и за правомощията на съда при определяне на наказанието;

– застъпено е виждането, че съдиите трябва да обясняват на обществото своите актове. Тази теза не е съобразена с многобройни международни стандарти за независимост на правосъдието и конкретно Становище № 3 и № 7 на КСЕС.

В обобщение – концепцията на Панов и нейната защита пред съдиите от ВКС сочат на липса на задълбочено и системно познаване на дейността и ролята на ВКС в системата на правораздаването. Отсъствието на конкретни идеи и мерки за подобряване и развитие на съда е за сметка на проявения в концепцията публицистичен популистки патос.

  1. Достижения в администрирането на съдебна институция:

– Панова е достигнала, признати и в концепцията на другия кандидат, добри решения в администрирането на НК на ВКС – приети са правила за определяне на фактическа и правна сложност на делата; критерии за подбор на съдебните помощници в НК; правила за формиране на съставите и др.

– Лозан Панов няма познание за администриране във върховната инстанция, а неговият опит като председател на административен съд е несъотносим към управлението на ВКС.

  1. Респект и познания в областта на човешките права и ЕКПЧ.

Съдия Панова е единственият действащ български съдия с наднационална кариера като съдия ad hoc в ЕСПЧ след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ; автор е на помагала по права на човека в НИП. В концепцията си излага подробни идеи за осигуряване на познания и приложение на наднационалното право.

– Лозан Панов няма практически опит в областта на човешките права, а идеите, които излага за преодоляване на осъдителните решения на съда в Страсбург са спорни;

  1. Доказана на практика лична независимост, способност и характер да отстоява независимостта на съда.

– Съдия Панова има ярко изразена и доказана на практика лична независимост,  способност и характер да отстоява независимостта на съда.

През 2012 г., когато атаките срещу съда от страна на изпълнителната власт бяха ежедневие, съдия Панова заявява в интервю позиция, че съдът не бива да се поддава на натиск: „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси.”.

Съдия Панова е участвала като съдия ad  hoc при постановяването на решението Петьо Петков срещу България (решението е публикувано на 07.01.2010 г.).

– Не е установено съдия Панов да е изразявал публично позиции в защита на независимостта на съда по конкретен повод. Изразените от него становища в концепцията и при медийните му изяви в хода на тази процедура, за това, че съдебните актове трябва да държат сметка за общественото мнение, не са в съответствие с принципите на съдебната независимост.

 

  1. Научни постижения и способност за научно изследване.

– Установените данни дават сериозно предимство за съдия Панова. Тя е доктор по право и магистър по право на ЕС,  автор е на две монографии с тематика по европейско право, сборници със съдебна практика, учебни помагала по права на човека за НИП. Съдия Панова е автор на десетки научни статии, посветени на хармонизирането на българското наказателнопроцесуално право с европейското право и за защитата на човешките права.

– Лозан Панов е съавтор на една монография по ЗАНН и коментар по АПК.

  1. Председателят на ВКС трябва да притежава квалификация в областта на международното право.

Единствено съдия Панова отговаря на това изискване за длъжността:

– от началото на 2009 г. Павлина Панова е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека; в това си качество тя е заседавала и участвала в постановяването на решения по множество дела;

– работила е в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст, докладчик на сесия на Комитета за правата на човека на ООН в гр. Женева, Швейцария; докладчик на форум  на Международната федерация по европейско право FIDE и много други.

Лозан Панов е провел едногодишен стаж като практикант в австрийската съдебна система.

 

Предвид ограниченото време, защитих пред вас накратко своята теза, че при сравнение между качествата на двамата кандидати, установени  в хода на процедурата, категорично се откроиха личността и идеите на съдия Павлина Панова. Тя има дух на  независим съдия, притежава естествен авторитет и се ползва с доверието на съдиите от ВКС, има потенциал да допринесе за развитие и утвърждаване на Върховния касационен съд, като призван да следи за еднаквото прилагане на законите от всички съдилища в България.

 

Фактите са очевидни и те не могат да бъдат опровергани. Повече от половин година, откакто продължават процедурите за избор на председател, никой не изрече на глас защо Павлина Панова не е подходяща да оглави върховната съдебна инстанция. Не се обяви нито един разумен аргумент против нейната кандидатура.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Досега се обръщах към вашия разум.

Сега се обръщам към вашата съвест.

В книгата си „Гражданското неподчинение” Хана Арент отбелязва: „Правилата на съвестта ни казват: пази се да не правиш нещо, с което няма да можеш да живееш.”

Затова, нека всички признаем очевидността на фактите и да вземем решението, което ще даде възможност на ВКС да се утвърди като гарант за върховенството на закона в България.

Advertisements

1 Comment

  1. Georgi Harizanov says:

    Благодаря на г-н Калпакчиев за този блог. Нещата в съдебната система а и от там в цяла България ще започнат да се оправят когато здраво мислещи и достойни хора като г-н Калпакчиев вземат превес над сегашните търгаши. Желая на г-н Калпакчиев неспирен устрем в това което прави тъй като това ще бъде от огромна полза за всички българи!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: