Home » 2014 » December

Monthly Archives: December 2014

Предложения до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС

В края на миналата година публикувах поредица от предложения, с които сезирах постоянните комисии на Висшия съдебен съвет (ВСС). Една част от тези предложения се отнасят до конкретни етични казуси от професионалната дейност на съдиите. Внимателното разглеждане и обсъждане на деонтологичните (етичните) аспекти на поведението на съдията е от съществено значение за възвръщане на доверието в правосъдието. От друга страна, ВСС има задължение да извършва задълбочени и своевременни проверки на публично оповестени факти, които създават разумно съмнение в интегритета и безпристрастността на съдиите. По този начин висшият орган по администриране на съдебната власт способства за утвърждаване на ценностите за безукорно упражняване на съдийската професия. Неглежирането на скандалните случаи от последните месеци, в които се поставяха под обосновано съмнение репутацията и интегритета на български съдии руши доверието в правосъдието и действа деморализиращо на мнозинството от почтени съдии, които стриктно изпълняват своя професионален дълг.

Предложението, с което е сезирана етичната комисия на ВСС, се отнася до смущаващи случаи по конкретни дела, които поставят под съмнение безпристрасността на съда. Известно е, че изискването за безпристрастност е базисно за функционирането на правосъдието, поради което за неговото съблюдаване трябва да се полагат особени усилия. Публично оповестените факти изискват незабавна и пълна проверка, тъй като само така ще се осъществи пълноценна защита на независимостта на съда и достойнството на съдиите, което е едно от основните задължения по закон на ВСС. Разглеждането на предложението предстои и за резултатите ще се информираме от публичните протоколи от заседанията на етичната комисия на ВСС.

  1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 28 ноември 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 14 ноември 2014 година в седмичника „Капитал” е публикувана статия със заглавие „Съд в несъстоятелност” и подзаглавие „Търговското отделение на Софийски градски съд стана символ на съмнително правораздаване”.

В статията се излагат конкретни факти, които могат да се обобщят по следния начин: според журналистически източници Момчил Мондешки – адвокат, вписан в адвокатската колегия в гр. Стара Загора, често е забелязван в „съдийския коридор” на Софийски градски съд, както и в кабинетите на ръководството на съда; твърди се, че адвокат Мондешки е „врата” към търговското отделение на СГС; излагат се факти за процесуалното развитие на гражданско дело № 2754/2014 г. и гр.д. № 466/2014 г., по които ищец е Момчил Петков Мондешки. По отношение на посочените две граждански дела се сочат точно определени факти за предмета на производствата и начина на процедиране от страна на съда, включително произнасяне на съдия Георгиева преди отвода на съдия Моллова по гр.д. № 2754/2014 г.; излагат се данни, които навеждат за администриране на двете дела по начин, който се отклонява от обичайната практика за движение на производствата в Софийски градски съд.

В цитирания журналистически материал се описват индивидуализирани по своя предмет обстоятелства, които позволяват извършване на пълноценна проверка. Така например подлежи на установяване дали по дело № 466/2014 г. по описа на СГС, чрез действията си по администриране съдията не е показал специално отношение към адвокат Мондешки – неколкомесечното неадминстриране на делото, даваните два пъти указания за поправяне на исковата молба и прекратяването му едва след публикацията. По дело № 2754/ 2014 г. по описа на СГС също следва да се провери дали експресното му насрочване в сравнение с останалите дела не е индикация за специалното третиране на страната по делото. В статията се сочи и трето дело, заведено от Момчил Мондешки, по което до момента няма данни за неговото администриране. Това обстоятелство също подлежи на проверка. В обхвата на проверката на етичната комисия на ВСС следва да бъде и обстоятелството дали в действителност Мондешки е присъствал често в „съдийския коридор”, достъпът до който е ограничен, и как едно такова присъствие особено в кабинетите на ръководството на съда се отнася към факта на разглеждане на дела, по които Мондешки е страна.

Изследването на отделните случаи е особено наложително, защото се подлага на основателно съмнение безпристрастността и почтеността на споменатите съдии, както и организацията и начинът на функциониране на търговското отделение на най-големия окръжен съд в страната, в който се разглеждат дела с голям материален интерес. Пълното и задълбочено изясняване на фактите е средството за защита на авторитета на съда, което е едно от основните задължения на Висшия съдебен съвет. При положение, че изнесените в статията данни се потвърдят, така ще се постигне ефективно противодействие на механизмите за корупционно въздействие върху съда. В случай че фактите се окажат неверни, така ще се защити авторитетът на съда, което е път за възвръщане на доверието в правосъдието.

Считам, че ВСС, чрез своята постоянна Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, следва да извърши внимателна и задълбочена проверка на посочените в цитираната статия факти, като даде отговор на следните въпроси: колко и кои съдебни дела води като страна (в защита на свой или представляван интерес) адвокат Момчил Петков Мондешки в Софийски градски съд; след проверка на делата да се даде заключение дали спрямо адвокат Мондешки съдът е действал с преференциално отношение, в отклонение от процесуалния и материален закон; констатират ли се специални отношения на адвокат Мондешки със съдии от Софийски градски съд, което да е в нарушение на правилата за етично поведение на българските магистрати. Тук е мястото да се постави въпросът дали поведение, изразяващо се в срещи със страни и адвокати по дела, извън утвърдения график за прием на граждани, е в съответствие с изискванията към председателите на съдилища и техните заместници да осигуряват независимостта и безпристрастността на съда.

Моля да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение и, в случай, че споделите моите съображения, да извършите проверка на фактите, като моля за резултатите от нея да уведомите мен и останалите членове на ВСС.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Копие от статия в електронното издание на вестник „Капитал”;

Разпечатка от информационно-деловодната система на Софийски градски съд.

В предложението се поставя на обсъждане актуалната тема за ефективните средства за гарантиране на независимостта на съда. Повод са поредица от изявления на отстранения председател на Софийския апелативен съд. Изявленията на председателя на САС съдържат твърдения за следните факти: оказван натиск и външно въздействие върху председателя на съда за решаване на конкретни съдебни дела; срещи с главния прокурор за обсъждане на досъдебно производство; негативен коментар за професионалните качества на магистрати – прокурор и съдия; използване на прокуратурата за въздействие върху кадровата дейност на Висшия съдебен съвет; съмнения в обективността на провежданите процедури за избор на председатели на съдилища и конкретно за избор на председател на САС. В конкретния случай на проверка подлежат, от една страна, твърденията на председателя на САС за външно вмешателство в неговата дейност, както и в общ план за накърняване на независимостта на съда.

Предложението не е разгледано по същество, тъй като междувременно през месец май 2014 г. председателят на САС е временно отстранен от длъжност и оттогава няма публична информация за развитието на случая.

  1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 7 май 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикуваната на 24 и 25 април 2014 г. в печатните, електронните и интернет медии информация за изявленията на председателя на Софийски апелативен съд (САС) по време на организирана от него пресконференция и дадени след това интервюта. Повод за изявленията на председателя на САС е получена от него призовка за привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство.

В медиите са отразени следните изявления на председателя на САС:

– „В момента ръководя най-важния съд в страната, оттук минават всички дела с обществен интерес. Не ме питайте дали са ми ходатайствали през тези години много хора. Имало е съобщения за определени дела, обикновено пристигат съобщенията от един човек, който разпределя баницата в държавата. Сетете се кой е. Делян Пеевски се казва. Те са се интересували от дела срещу… примерно ми е казвано, че би било добре Митхат Табаков да бъде оправдан на инстанцията, което по никакъв начин не може да се случи, защото има трима съдии, които работят по делото”.

– „Получавал съм съвети, че ако не стане нещо, втори мандат ще видя през крив макарон. В общи линии горе-долу така става”.

– На въпроси от журналисти как е получавал съобщения по делата, председателят на САС отговаря, че това ставало чрез адвокати, „през разни работи”, че таково съобщение е получил и по делото срещу нападателя на председателя на ДПС.

– Пред журналист от сайта „Дневник” председателят на САС е заявил, че: „С Делянчо се запознахме в далечната 2003 г. Той ме потърси, но не помня по какъв повод. Говорим си, но няма да кажа за какво. Пращал ми е съобщения по дела. А и през други хора. Говорили сме. Естествено, че ми е говорил и за дела.”

– За прокурора от СГП Тойчев председателят на САС казва: „ От време на време някой се обаждаше, че този Тойчев го вика да го разпитва като свидетел и разпитът обикновено е завършвал: признай си истината: какви далавери са направени по този проект, защото ще се видим с теб в съда. По-късно „прокурорът Тойчев си получи захарчето и беше повишен в Апелативна прокуратура”. „Който свърши поръчката, явен пример, че го повишават”.

– Пред журналисти председателят на САС излага факти за две свои срещи с главния прокурор, на които е искал информация за развитието на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител.

– По повод на мълчанието си до момента за оказвания върху нето натиск и опити за въздействие, председателят на САС казва: „„Аз ако отворя устата… Няма да я отворя, защото имам семейство в края на краищата… Защото знаете какво ми направиха семейството в първите Цветановски истории. Откачена работа. Това всичко травмира. Жена ми я изгониха като мръсно коте от ДАНС навремето”. „Да вървя и да кажа: някой ми е оказвал натиск?”.

– На въпрос кой ще го наследи на поста, председателят на САС казва: „Ще се активира отново Богдана Желявска, а на въпрос дали тя има подкрепата на Пеевски, отговоря: „Приемете, че има”. „Делото за Приморско беше приключено много отдавна. Много интересно е защо точно сега делото се активира по отношение на дъщеря ми. Пеевски иска на моето място да има човек, който го слуша. Той е едно измислено момче, което спи в скута на майка си. Председател съм на съд, който е стратегически в страната – за това става дума. Ще стана обвиняем, но ще се върна на бял кон след 3-4 години”.

– По повод привличането му към наказателна отговорност председателят на САС заявява: „Прокуратурата обаче смята, че сме извършили нарушение. Защо смята така? Заради този пуст конкурс. Но имам чувството, че никой няма да се кандидатира, защото никой не му се пипа горещ картоф”; „Аз ще бъда отстранен, но не губя статуса си на магистрат. Единствено в бележката, която трябва да взема от Националната следствена служба, ще пише, че срещу мен има образувано наказателно производство, но някъде да пише, че не мога да се кандидатирам? Нека ВСС приеме, че нямам нравствени качества – там могат да ме ударят. Аз ще обжалвам решението пред ВАС, пък каквото сабя покаже. Ако ще си играем, да си играем. Те така и аз така. Много весело ще бъде.”.

– Пред журналисти председателят на САС прави негативен коментар за работата на съдия Мирослава Тодорова.

Публично оповестените изявления на председателя на Софийски апелативен съд налагат поставянето на няколко съществени въпроса, които, според мен, подлежат на разглеждане и отговор (оценка) от Висшия съдебен съвет, в частност от неговите компетентни постоянни комисии.

Изявленията на председателя на САС съдържат твърдения за следните факти: оказван натиск и външно въздействие върху председателя на съда за решаване на конкретни съдебни дела; срещи с главния прокурор за обсъждане на досъдебно производство; негативен коментар за професионалните качества на магистрати – прокурор и съдия; използване на прокуратурата за въздействие върху кадровата дейност на Висшия съдебен съвет; съмнения в обективността на провежданите процедури за избор на председатели на съдилища и конкретно за избор на председател на САС.

На проверка подлежат, от една страна, твърденията на председателя на САС за външно вмешателство в неговата дейност, както и в общ план за накърняване на независимостта на съда. Тъй като твърденията на председателя на САС съдържат множество конкретни факти, то проверката им по същество е задължителна. Само по този начин може да се осигури ефективна и съдържателна защита на независимостта на съдебната власт. В този контекст следва да се има предвид и нормата на т. 1.5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според която „Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост.”. Трябва да бъде дадена оценка, от друга страна, на цялостното поведение и действия на председателя на САС от гледна точка на високите изисквания за етично поведение на българските съдии, особено тези, заемащи високи ръководни позиции в системата на правосъдието.

Считам, че КПЕПК следва да разгледа внимателно и задълбочено посочените факти в изявленията на председателя на САС и след като проведе необходимите проучвания, включително и изслушвания на засегнатите лица, да даде оценка на фактите през призмата на нормите за етично поведение на българските магистрати. В случая не е толкова важен въпросът за дисциплинарните аспекти на разглеждания случай, а належащата нужда от утвърждаване на етичните стандарти в поведението на съдиите чрез задълбоченото обсъждане и оценка на поведението на съдите в конкретни казуси. Това е, според мен, една от основните цели в дейността на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС.

В предложението се разглежат два случая, които представят различни проявления на основни принципи на правосъдието – независимост и право на справедлив процес. Първият казус известен като случая „Лясковец” придоби широка публична известност, защото разкрива по драстичен начин разрушените обществени и социални връзки. Подробно изложените факти във връзка с този случай поставят множество тревожни въпроси, както за реакциите на местната общност и гражданите, така и за поведението на компетентните институции, включително и на съдебната власт, в контекста на безусловно изискване към съдиите и съда за хуманно отношение към всички засегнати от правосъдието човешки същества.

Вторият случай се отнася до оспорването на основни принципи на наказателния процес (чл. 10 НПК – независимост; чл. 20 НПК – публичност на съдебните заседания) и то в официален документ на най-големия окръжен съд в страната, което не може да бъде подминато, а следваше да бъде разгледано от ВСС чрез неговите компетентни комисии.

Комисите на ВСС разгледаха поставените в предложението въпроси, но до контретни резултати и последствия не се достигна.

  1. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС и до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 7 май 2014 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на двете комисии са публично разгласени факти за два случая, в които се поставя въпросът за грубо засягане на основния принцип за независимост на съдебната власт и на фундаменталното право на справедлив съдебен процес.

Конкретните факти, които поставям на обсъждане и оценка, са следните:

  1. На 14 март 2014 г. се провежда полицейска операция, организирана от МВР, за обезвреждането на барикадиралия се в дома си в гр. Лясковец Петко Петков. По време на полицейската акция Петков ранява трима души от СОБТ и прострелва смъртоносно колегата им Емил Шарков. Часове след това мъжът е обезвреден – прострелян е с три куршума и е закаран в областната болница „д-р Ст. Черкезов”, където претърпява тежка коремна операция – изваден е левият му бъбрек и част от червата. На 16 март 2014 г. прокуратурата повдига обвинение на Петков за опит за убийство и за умишленото убийство на служителя на СОБТ Емил Шарков. На 17 март 2014 г. в реанимацията на болницата, където лежи Петков на системи, влиза окръжният съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов, секретар-протоколист, служители на съдебна охрана, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков – Димитър Димитров. Според съобщение на Окръжния съд Велико Търново „заради влошеното здравословно състояние” на обвиняемия Петков, разглеждането на искането на прокуратурата за задържане под стража ще бъде проведено в болничното заведение.”

Пред медиите служебният защитник на Петков Димитър Димитров обяснява, че по време на произнасянето на съда обвиняемият е бил завързан за леглото с белезници и каиши. Заседанието по мярката за неотклонение продължило около 40 минути, а след това пред журналистите говорителят на окръжната прокуратура потвърждава, че на Петков е наложена най-тежката мярка за неотклонение и обяснява мотивите: „Степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност за деца. Определението не е окончателно. Подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд в град Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 21-ви този месец. Към момента здравословното състояние на Петков не позволява той да бъде транспортиран в затворническа болница, поради което и тъй като лечението му продължава, охраната ще се осъществява в болничното заведение, където се намира в момента.”.

По случая, добил печална медийна и обществена известност, Висшият съдебен съвет (ВСС) беше сезиран от фондация „Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ). В писмото на организацията до ВСС се настоява да получат информация за предприетите действия на ВСС и Инспектората по казуса. В писмото БАПЧ уточняват, че влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защитата. В правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не „просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло”. „Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)”, се сочи в становището на фондацията.

Подробно изложените факти във връзка със случая „Лясковец” поставят множество тревожни въпроси, както за реакциите на местната общност и гражданите, така и за поведението на компетентните институции. Въпросите към съдебната власт също не следва да бъдат спестени. Те трябва да бъдат ясно формулирани, за да получат честен отговор въз основа на правилна оценка на фактите. Безусловно изискване към съдиите и съда е за хуманно отношение към всички засегнати от правосъдието човешки същества. На първо място, следва да се посочи, че първостепенно задължение на съда е да осигури справедлив процес на страните по делото. Това е задължение, което произтича както от Конституцията и процесуалните закони, така и от фундаменталното изискване на чл. 6 от ЕКПЧОС. Според чл. 6, т. 1 всяко лице, което е обвинено в извършване на престъпление, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според чл. 6, т. 3 всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор.

Преди няколко месеца поставихме (заедно с Галина Карагьозова) на вниманието на Комисията по правни въпроси при ВСС друг принципен въпрос: доколко е допустимо, от гледна точка на принципите на справедливия процес и изискванията за независимост и безпристрастност на съда, провеждането на съдебни заседания извън съдебните сгради, и в частност в местата за лишаване от свобода. Фактите по случая „Лясковец” поставят подобен легитимен въпрос: доколко е в съгласие с изискванията на справедливия съдебен процес провеждането на съдебно заседание в болнично заведение при обективна невъзможност на обвиненото лице да участва лично и да упражнява ефективно основното си процесуално право на защита. При всички случаи ВСС чрез Комисията по правни въпроси следва да разгледа фактите и да даде съответната им оценка, за да не се позволи създаване на опасен прецедент. От друга страна, внимателно следва да се подходи и при оценка на действията на магистратите по казуса, като водещи следва да бъдат не дисциплинарните, а етичните аспекти. Това е така, защото ВСС има задължение да определя етичните стандарти в поведението на магистратите, като дава своевременна и внимателна оценка на фактите по спорни етични казуси, какъвто безспорно е случаят „Лясковец”.

  1. В края на месец април 2014 г. беше публикуван годишният доклад на Софийския градски съд за 2013 г. В доклада е записано дословно следното: „Могат да се направят изводи, че първоинстанционните съдебни състави от СГС значително завишават наказанията на подсъдимите, една от причините за което се дължи на големия обществен натиск над дейността на съда и прокламираните в медиите очаквания на обществото за високи наказания и стремежа на съдиите да задоволят тези обществени нагласи, което не се оценява положително от апелативните и касационните съдии и често е обект на сериозна критика в съдебните актове”. В доклада се посочва също, че: „Задоволяването на обществения интерес от информация по наказателните производства, разглеждани от СГС, и изнасянето на факти по делата в медийното пространство следва да бъде оценено с отрицателен знак, тъй като очевидно пречи и влияе негативно на дейността на съдиите от СГС.”.

Посочените по-горе изводи от доклада за дейността на СГС през 2013 г. оспорват и поставят под съмнение някои от съществените изисквания за наличието на справедлив наказателен процес. Според чл. 6, т. 1 ЕКПЧОС, за да бъде гарантирано правото на справедлив процес, е необходимо съществуването на независим и безпристрастен съд, който да разглежда делото публично – под легитимния контрол на гражданите и медиите. Оспорването на основни принципи на наказателния процес (чл. 10 НПК – независимост; чл. 20 НПК – публичност на съдебните заседания) и то в официален документ на най-големия окръжен съд в страната, не може да бъде подминато, а следва да бъде разгледано от ВСС чрез неговите компетентни комисии. След внимателно обсъждане на случая, е необходимо да се даде съответната оценка на фактите, която да бъде отразена в надлежно становище. Становището следва да се изпрати на съдиите от СГС и да се публикува на сайта на ВСС. Това е необходимо, тъй като нито за съдиите, нито за гражданите трябва да остава съмнението, че в Софийски градски съд се пренебрегват и оспорват основните принципи на наказателното правосъдие.