Home » 2013 » December

Monthly Archives: December 2013

Предложения пред ВСС

Дебатите по въпросите на съдебната деонтология (етика) имат важно значение за ефективното функциониране на съдебната власт. Гаранциите за интегритета на съдията осигуряват авторитета и независимостта на правосъдието, повишават доверието в съда. Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприети етични стандарти за съдиите на държавите – членки на ООН, моралните качества имат основно значение за правилното изпълнение на служебните функции на магистрата. Съдията е длъжен да се държи така, че поведението му не само да е безупречно, но и да изглежда без всякакво съмнение такова в очите на разумния наблюдател. Авторитетът на съдебната власт зависи от начина, по който хората възприемат всеки конкретен съдия. Затова и изискванията към поведението на всеки съдия са много високи.

Поради тази причина се налага възникващите в процеса на осъществяване на правосъдието етични казуси винаги внимателно да бъдат обсъждани и дискутирани както от съдийската общност, така и от ВСС. По силата на своите нормативни задължения ВСС трябва да установява етичните стандарти за поведение на съдиите, като прави това чрез своите решения и становища по конкретни етични казуси.

Предлагам за обсъждане конкретен случай, който е повод за дискусия и поражда редица принципни въпроси, свързани с поведението на съдията в качеството му на субект на договорни отношения.

 

 

1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, Комисия по правни въпроси при ВСС и Комисия „Бюджет и финанси” при ВСС, внесено на 9 декември 2013 г.

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на трите комисии е публикувана на 8 ноември 2013 г. в седмичния вестник „Капитал” статия със заглавие „Съдиите са ни скъпи” и подзаглавие „Как председателят на Варненския окръжен съд получи изгоден ипотечен кредит от Корпоративна търговска банка”.

В статията се излагат подробни факти за съдържанието и условията на сключените договори за банков кредит между съдия Ванухи Аракелян, председател на Варненския окръжен съд, и „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ). Сочат се също данни относно смяната на банката, която обслужва Варненския окръжен съд – през 2007 г. КТБ АД заменя „Уникредит Булбанк” АД, като обслужваща банка на съда. Според публикацията, три месеца след смяната на обслужващата банка, съдия  Аракелян е сключила договор за кредит с КТБ АД с цел рефинансиране на договора си за кредит от „Уникредит Булбанк” АД. След това сключва нов договор за кредит от КТБ АД за 50 хиляди евро, а в началото на 2013 година е вписан договор за новация, с който евровият кредит се превалутира и значително се облекчават условията по договора в полза на кредитополучателя.  Годишната лихва по превалутирания заем пада на 4,8 %, като е предвиден и осемгодишен гратисен период.

 Статията във вестник „Капитал” е повод да се поставят няколко съществени проблема, които, според мен, подлежат на разглеждане и решаване от Висшия съдебен съвет.

 

Първият въпрос засяга приложението на етичните норми по отношение на магистрати в случаите, когато те установяват договорни отношения с различни частноправни субекти. Съдията е длъжен да има такова поведение в обществото, което да не нарушава основните принципи за почтеност и благоприличие. Правилата за поведение, които произтичат от принципа за почтеност и благоприличие са формулирани в т. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Според т.5.4 „В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага.”, а според т.5.5 „С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност.”. В този смисъл подлежи на преценка доколко при водене на своите лични договорни отношения с КТБ АД съдия Арекелян е нарушила правилата на Кодекса за етично поведение на магистрати доколкото непосредствено преди това, в качеството си на председател на ОС-Варна, е сключила договор за обслужваща банка на съда с КТБ АД.

Освен етичните аспекти случаят разкрива и проблема за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси в дейността на съдиите. В правилата за предотвратяване на конфликт на интереси, част от етичния кодекс на магистратите, в т. 9.4 е прието, че „Магистратът не може да използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес.”. В т. 4.9 от т.нар. Бангалорски принципи на ООН, унифицирани етични стандарти за поведението на съдиите, се приема, че „Съдията е длъжен да не използва и да не позволява на други да използват престижа на съдийската длъжност за постигане на лични интереси на съдията, на член на неговото семейство или на което и да е трето лице, нито да създава или да позволява на други да създават впечатлението, че някое лице има особено положение, поради което може да влияе неправомерно върху съдията при изпълнението на съдийските задължения.”. В този смисъл следва да се изследва и преценява налице ли е конфликт на интереси по отношение на председателя на Окръжен съд – Варна, при сключване на договори за кредит с КТБ АД, доколкото със същата банка три месеца преди това председателят на съда е сключила договор за обслужваща банка на окръжния съд.

 

Важен аспект на разглеждания казус е дали отговаря на високите изисквания за упражняване на съдийската професия утвърдилата се практика банките и някои други големи корпоративни доставчици на услуги да предлагат преференциални договорни условия за съдиите, прокурорите и следователите. Несъмнено изискванията за независимост и безпристрастност налагат на съдиите да следват такова поведение в службата, а и извън нея, което да не създава впечатление за обвързаност или зависимост от страните по делата. Установяването на специални договорни отношения (при облекчени условия) между съдиите и търговски дружества създава основателно съмнение за безпристрастността на съда, когато същите търговски дружества са страни по конкретни съдебни дела. Този конфликт следва да се реши на основа на правилата за отвод по съответните процесуални закони. От друга страна, дисциплинарната дейност на председателите на съдилищата и ВСС по този въпрос показва, че отводите на съдиите в тези хипотези се преценяват като нарушение на етичните правила за поведение. Налага се дискусия, за обсъждане не спорните и противоречиво решавани етични казуси, така че да има установен етичен стандарт за поведение на съдиите в случаите на договорни отношения с частноправни субекти.

 

Вторият въпрос се отнася за правилата (критериите) за избор на банки за обслужване на органите на съдебната власт. Действащите към момента правила са приети от ВСС през 2005 г. и не е известно да са актуализирани след това. До 2005 г. банките за обслужване на съдилищата са избирани централизирано от Висшия съдебен съвет. Случаят, който се разглежда от вестник „Капитал” в цитираната статия, е повод ВСС (чрез Комисия „Бюджет и финанси”) да направи анализ за това как се прилагат приетите през 2005 г. правила, съответно с кои банки са сключени договори от съдилищата и при какви условия. Така ще може да се даде отговор за това доколко са ефективни действащите правила за избор на банки за обслужване на органите на съдебната власт, дали правилата не създават риск от корупционен натиск върху председателите на съдилищата. Изготвянето на такъв анализ може да бъде добра основа за дискусия и вземане на правилни решения от страна на ВСС по въпроса за избор на обслужващи банки на съдилищата.

 

Считам, че ВСС, чрез своите постоянни комисии, следва да разгледа поставените проблеми и след дискусия да даде отговор на значимите за доброто администриране на съдебната власт въпроси.

 

 

 

 

 

 

 

В предложението се поставя на обсъждане актуалната тема за необходимостта ВСС да има пълна и своевременна информация за наказателните производства, които се водят срещу магистрати, за да може ефективно да осъществява своите кадрови и дисциплинарни правомощия, както и да бъде гарант за независимостта на съдебната власт.

 

2. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС, внесено на 9 декември 2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикувана на 1 ноември 2013 година в седмичния вестник „Капитал” статия със заглавие „Не съвсем етично, не съвсем законно…” и подзаглавие „Как главният прокурор и ВСС се опитват да скрият доклад за делата за корупция в съдебната система”.

В статията се излагат факти за разгледан от Висшия съдебен съвет през 2006 г. отчет за дейността на прокуратурата по сигналите за корупция на магистрати през периода 1999-2005 г. Твърди се, че имената на съдиите, прокурорите и следователите, споменати в документа, са били споменавани по медиите; отчетът е бил публичен документ, който е бил внесен за разглеждане и обсъждане на заседание на Висшия съдебен съвет през месец февруари 2006 г.; по отношение на някои от магистратите са постановени осъдителни присъди, други са оправдани, трети са осъдали държавата заради прекратени разследвания срещу тях, за четвърти няма информация за развитие на разследването.  В статията се твърди още, че посоченият доклад е искан от главния прокурор и от ВСС. След изтичане на срока по ЗДОИ Комисията по професионална етика при ВСС е приела, че е налице мълчалив отказ за даване на исканата информация. След това в журналистическия материал се описват обясненията на председателя на Комисията по професионална етика при ВСС във връзка с присъствието на неговото име в посочения по-горе доклад на прокуратурата по сигналите за корупция на магистрати.

В разглежданата статия се поставят две теми, които, според мен, подлежат на обсъждане от Висшия съдебен съвет.

Първият въпрос касае приложението на Закона за достъп до обществена информация, тогава когато се отправят запитвания за достъп до ВСС. Считам, че ВСС не бива да се позовава на мълчалив отказ, тъй като кадрови орган на съдебната власт е недопустимо да ограничава достъпа до обществена информация и така да става основание за водене на дела. Същевременно смятам, че дори след изтичането на 14-дневния срок за произнасяне на административния орган (в случая ВСС), следва да се изготвя отговор по същество на запитването, а не да се приема наличие на мълчалив отказ. Колкото и да е безспорно казаното, това положение следва да се утвърди в практиката на ВСС по ЗДОИ.

Вторият въпрос засяга отдавна поставяния проблем, свързан с необходимостта от прозрачност и публична информация за разследванията срещу магистрати. Ревизията на становището на ВСС по този въпрос се налага сега и заради постановеното решение на ВАС за отстраняването на прокурора Емил Христов, в което се дефинират принципните положения, от които следва да изхожда ВСС при проверката на данни за разследвания срещу магистрати, за да изпълни задължението си да защитава независимостта на съдебната власт.

Разследванията срещу магистрати засягат пряко авторитета и независимостта на съдебната власт. Поради тази причина е необходимо разследванията срещу магистрати да бъдат разглеждани с приоритет, да приключват в кратки срокове и да има достатъчно позволена публична информация за тяхното образуване и развитие. Бързината при приключването на наказателните производство срещу магистрати има двоен ефект – от една страна, при неоснователно обвинение – защита на репутацията и авторитета на магистрата, същевременно запазване на авторитета и независимостта на съдебната власт. От друга страна, бързото решаване на основателното наказателно обвинение ще позволи отстраняването от съдебната власт на магистрати, които уронват авторитета на правосъдието и пречат за осъществяване на неговите цели. По този начин ще се създават предпоставки за препятстване на използването не по предназначение на наказателните производства и разследванията срещу магистрати. Част от решението на този проблем е създаването на регистър във ВСС, в който да се отразяват образуването, движението и приключването на наказателните производства срещу магистрати (не само тези наказателни производства, по които има повдигнати обвинения срещу магистрати, но и тези, които се водят срещу неизвестен извършител, при наличие на данни за извършено деяние от магистрат). Създаването и поддържането на регистър за наказателните производства срещу магистрати ще позволи на ВСС да осъществява пълноценно своите кадрови и дисциплинарни правомощия, наред с това ще бъде средство срещу злоупотребата с наказателните производства срещу магистрати. По отношение на конкретния случай, предмет на цитираната публикация, се налага ВСС да разгледа съставения списък през 2006 г. – само така ще бъде дадена и адекватната защита на член на настоящия ВСС, който заявява пред вестника, че няма средство за защита.

 

Считам, че ВСС, чрез своята постоянна Комисия по правни въпроси, следва да разгледа поставените проблеми и след дискусия да даде отговор на значимите за доброто администриране на съдебната власт въпроси.

 

 

            Длъжността съдебен помощник е сравнително нова за българската съдебна система. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

 

 

3. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС и до Комисия „Съдебна администрация” при ВСС, внесено на  декември 2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикувана на 13 ноември 2013 година във вестник „Сега” статия със заглавие „Децата на хората в съдебната власт стават съдебни помощници” и подзаглавие „От прокуратурата крият имената на помощниците, но някои от тях работят в звена, където и магистратите няма какво да правят”.

В статията се излагат факти и се поставят в дискусионен план редица проблеми относно статуса и правомощията на съдебните и прокурорски помощници. Конкретните случаи, посочени в статията, несъмнено налагат проверка, за да се установи, дали са налице нарушения при назначаването и дейността на помощниците в съответните съдилища и прокуратури. Наред с това, в статията се повдигат и няколко системни проблема, които налагат обсъждане в постоянните комисии на ВСС и предлагане на правилните решения.

Правният статус на съдебните и прокурорските помощници е уреден в Закона за съдебната власт (чл. 244-248) и в Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (чл. 12-14). Правната уредба е фрагментарна и непълна, което налага преосмисляне на статуса и функциите на съдебните и прокурорски помощници. Едни от важните за дискусия въпроси са: за начина на достъп до длъжността – подробна регламентация на конкурсната процедура и правомощия на общото събрание на съответния съд при назначаване и определяне на функциите на съдебните помощници; детайлно уреждане на функциите на съдебните помощници, така че те да бъдат в помощ не на председателите на съда или на отделенията, а на всички съдии. В този смисъл комисията по правни въпроси на ВСС следва да инициира дискусия по темата, още повече, че е в ход процедура по промяна на ЗСВ и ПАРОАВАС.

На второ място, налице е необходимост от извършване на анализ на приложението в отделните съдилища и прокуратури на нормативните разпоредби за съдебните и прокурорски помощници. На изследване подлежат: броят на съдебните помощници и тяхното съответствие с натовареността на органите на съдебна власт, в които са назначени; начинът и регулярността на провеждане на конкурсните процедури за помощници в различните съдилища и прокуратури; функциите, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи. В резултат на изготвения анализ КСА, а впоследствие и ВСС, ще са в състояние да идентифицират съществуващите недостатъци на функционирането на длъжността на съдебните помощници, като по този начин се вземат и необходимите решения.

Считам, че ВСС, чрез своите постоянни комисии – Комисия по правни въпроси и Комисия „Съдебна администрация”, следва да разгледа поставените проблеми и след обсъждане да даде отговор на така формулираните въпроси.