Home » Uncategorized » Предложения за ВСС II

Предложения за ВСС II

 

В продължение на публикацията от миналата седмица предлагам за дискусия няколко свои предложения до три комисии на Висшия съдебен съвет, които поставят различни въпроси, свързани с ефективните гаранции за независимостта на съда. Конкретните случаи са важни, защото разкриват системни и принципни недостатъци в процеса на администриране на съдебната власт.

 

І. Първите две предложения поставят етичните аспекти на искането за отвод на съдия Ангелова от Софийски градски съд, доколкото с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. Считам, че ВСС следва да определи етичните стандарти в поведението на прокурора при участието му в наказателния процес, като приеме позиция по конкретния случай със съдия Ангелова – така ще даде ефективна защита на независимостта на съдията и съдебната власт.

 

1. Предложение до Комисия “Публична комуникация” при ВСС, внесено на 15.10.2013 г.

 

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

 

На първа страница в брой 262 на вестник „Преса” от 26.09.2013 г. е публикувана статия със заглавие „Съмнение за нечестен процес по делото „Цветанов”.

В статията се излагат следните твърдения:

Съмнения за опасност от нечестен процес по обвинението за възпрепятстване на правосъдието на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов обхождат родината. Председателката на съдебния състав Димитрина Ангелова и адвокатът на Цветанов Менко Менков имали сърдечни отношения, сигнализираха източници на „Преса“. А това сериозно можело да наклони везните в полза на обвиняемия”;

– „Отношенията между съдия Ангелова и адвокат Менков са публична тайна в средите на магистратурата“, контрираха хора от прокуратурата. Обвинителите не смятат това за укоримо, защото е личен въпрос. Но остават подозрителни, още повече че и шефката на СГС Владимира Янева навремето не скрила, че е „семейна приятелка“ на Цветанов.

Изложените в статията твърдения са препечатани и разпространени в множество други печатни медии и интернет сайтове.

Считам, че ВСС следва да заяви категорична отрицателна оценка на описания начин за манипулативно уронване на авторитета и независимостта на българските съдии. Използването на медиите за разпространение на неконкретна информация (слухове) от анонимни и непроверяеми източници представлява недопустимо средство за отстраняване на конкретен съдия от разглеждане на определено дело.

Независимостта на съда в институционален смисъл може да се засегне и чрез уронване на авторитета и индивидуалната независимост на съдията по делото. Индивидуалната независимост на съдията може да бъде обект на атака както от страна на представители на другите власти, така също и от страна на медиите, като основно средство за разпространение на информация в демократичното общество. Засягането на доброто име и репутацията на съдията чрез разпространението в медиите на слухове от непроверяеми анонимни източници е особено опасна практика, която не трябва да бъде подценявана. Доколкото съдията, особено по конкретно дело, не може да се защити публично в медиите, такава защита му се дължи от страна на председателя на съда или от висшия административен орган на съдебната власт – ВСС. Публичните изяви на председателката на СГС, по мое мнение, не осигуряват необходимата защита на авторитета и независимостта на съдия Ангелова. Настоявам комисията, респективно ВСС, да приеме декларация, с която да даде еднозначна отрицателна оценка на публичното засягане на доброто име, авторитета и индивидуалната независимост на съдия Димитрина Ангелова от Софийски градски съд.

Моля, да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да внесете предложението от името на комисията в заседанието на ВСС на 17 октомври 2013 г.

 

 

2. Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 20.11.2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

 

Внасям настоящото предложение, след като вече сезирах Комисията „Публична комуникация” при Висшия съдебен съвет на 15.10.2013 г. Тъй като комисията прие моето предложение за неоснователно, поставените от мен въпроси не бяха разгледани в заседание на ВСС. Това обстоятелство забави сезирането на Комисията по професионална етика, тъй като считам, че въпросите следваше да се разгледат последователно.

Фактите, върху които искам да насоча вниманието на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, са следните:

В съдебното заседание на 10.10.2013 г. представители на Софийската градска прокуратура правят искане за отвод на председателя на съдебния състав по делото срещу бившия министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов.

От широкото медийно отразяване на текста на искането научаваме, че в него прокурор Ангелов се позовава на публикациите във вестник „Преса” и вестник „Уикенд” (със заглавия „Съмнения за нечестен процес по делото “Цветанов” и „Цветанов отървава затвора”) и посочва, че без да коментира истинността на публикациите счита, че са налице основанията, посочени в чл. 29, ал. 2 от НПК – „не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото”.

Прокурорите са изтъкнали, че делото е от обществен интерес, поради което съмненията за пристрастност следва да се изключат.

Отразено е също, че в отговор защитникът адв. Менков е цитирал изказването на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов в „Преса” – „В съдебните състави нямат място съдии и съдебни заседатели, които поради някакви обстоятелства може да се считат за предубедени или заинтересувани от изхода на делото.“, като е посочил, че според него то показва, че прокуратурата следи изкъсо процеса срещу Цветанов, или следи председателя на съдебния състав, или него самия.

Считам, че не бива този случай да отмине без Комисията по професионална етика, а след това и самият ВСС, да изразят пред съдиите и прокурорите становище по него. Това е наложително, защото неетичното поведение на представителите на прокуратурата трябва да остане недопустим инцидент, навреме и ясно квалифициран от органа, призван от ЗСВ да защитава етичните професионални стандарти и независимостта на съда, включително от опити за дискредитиране.

Комисията „Публична комуникация” не изрази становище дали публикациите, на които се позовава прокуратурата, уронват авторитета на правосъдието без да обслужват легитимен интерес. Този въпрос е важен, защото при разгласяване на позорящи и неверни твърдения за магистрат, надхвърлящи правото на свобода на пресата, ВСС е институцията, която ясно и категорично трябва да изрази неодобрение. Съдиите и прокурорите са достатъчно, а понякога и прекомерно, заети с работа, която може да породи у застрашените от изхода по делата лица стремеж към всякакви форми за уязвяване на конкретен магистрат, за да го елиминират или разколебаят. Но нашата работа, като членове на ВСС, е всеки път да реагираме, за да не свиква обществото с извършените безобразия спрямо съдебната власт и, за да се чувства защитен отделният съдия и прокурор, като част от професионална общност, която по Конституция се саморегулира.

В конкретния случай от първостепенно значение за ефективната саморегулация е обсъждането на въпроса допустимо ли е прокуратурата, като професионален участник в процеса, да се позовава на журналистически публикации, които не представят проверяема информация от явни източници, а се основават на слухове с неизяснен произход. Поначало позоваването на слухове при уронване на лична репутация, дори такава, която не се свързва със специалното ограничение по чл. 10, ал. 2 ЕКПЧОС на свободата на словото във връзка със защита на авторитета на правосъдието, не се толерира и според етичните правила на медийната саморегулация, и според практиката на ЕСПЧ. В решението си по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия” ЕСПЧ ясно дефинира границите на допустимото изключение. Съдът припомня, че „пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес.”. По разглеждания казус съдът признава, че публикациите, предмет на разглеждане, “са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…”. Но авторът е обсъждал тема, чиято специфика (по разкази за полицейско насилие в Рейкявик) е предпоставяла съществени затруднения пред независимото журналистическо разследване и обясним страх за източниците от разкриване на самоличността им, ако слуховете са верни. За автора на публикацията ЕСПЧ напълно разбираемо в защита на обществения дебат по чувствителни въпроси е приел: „Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той, по мнение на съда, е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.” Но дори и в този случай съдът е подчертал, че твърдения не са били лишени от „обективна и фактическа основа”.

Съвсем различно обаче стои въпросът, когато прокурори, т.е. органи на държавна власт, твърдят факти от интимен характер за съда – изнасянето на тази информация, ако е вярна, не застрашава нито сигурността им, нито професионалната им кариера. Нещо повече – ако тези прокурори останат анонимни, както е станало в цитираните медийни публикации, това влиза в противоречие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати (5.2. Почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си.).

Не е извинително за прокуратурата, че в съдебно заседание се е ограничила до уточнението, че не отговаря за достоверността на твърденията, произтичащи от анонимни източници, които според публикацията във вестник „Преса”, също са от прокуратурата. Напротив, такова поведение поначало е непозволено на гражданите, страни в процеса, но още в по-голяма степен то е недопустимо за професионалния участник – държавна институция.

Тревожно е и обстоятелството, че според представителите на прокуратурата недопустимото позоваване на информация, която няма ни най-малка надеждност, ползва за свое оправдание квалификацията на процеса като обществено значим. Тъкмо поради това становище на държавните обвинители те би следвало да са още по-внимателни, за да не се превърнат в средство за подмяна на законния съдебен състав.

Считам, че няма никакво значение за необходимостта и неотложността на нашата реакция обстоятелството, че съдия Ангелова се отведе. Тя направи това не заради признание на достоверността на информацията, а с мотив, че не бива да се поставя в риск стабилността на постановения от нея акт. В медиите бяха отразени части от определението: „В цитираните от прокурора в искането за отвод публикации в две печатни издания е поднесена информация с несериозно съдържание и никаква достоверност, а тези публикации боравят с внушения и нелепи твърдения, насочени към насаждане съмнение в обществото относно законосъобразния начин на провеждане на съдебни заседания и справедливостта на крайния съдебен акт”.

Видно е, че и съдията, както и част от медиите, отразили заседанието, възприемат случилото се като компроматна кампания. Това налага още повече ВСС да реагира в защита на независимостта на съдебната власт.

 

Настоявам Комисията да разгледа етичните аспекти на искането за отвод и да изрази категорична позиция, че с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. Това ще бъде единственото ефективно средство за защита на личната репутация на индивидуалния съдия (в конкретния случай съдия Димитрина Ангелова) и за защита на индивидуалната независимост на всеки съдия по всяко дело, включително и на новоопределения председател на съдебния състав по делото, по което е направено искането за отвод. Същевременно позицията на ВСС е в защита и на независимостта на прокуратурата, защото би изяснила недвусмислено, че независимостта представлява отговорност прозрачно и убедително да се прилага законът така, че да не оставя място за съмнения и неясноти как и защо е било формирано вътрешното убеждение на отделния прокурор.

 

Моля да обсъдите на заседание на Комисията настоящото предложение и в случай че споделите моите съображения, да внесете предложението от името на комисията в заседание на ВСС.

 

ІІ. Предложение до Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС, внесено на 15.11.2013 г.

Случайното разпределение на делата е съществена гаранция за независим и безпристрастен съд, същевременно е силна антикорупционна мярка. Поради това създаването на сигурна и надеждна система за случайно разпределение е една от важните задачи, които ВСС следва да реши. Създаването на единно и трайно решение изисква технологично време. За да сме сигурни, че временните мерки ще доведат до отстраняване на съществуващите съмнения и до възстановяване на доверието в системата за случайно разпределение на делата, необходимо е съществуващите софтуерни продукти да бъдат изследвани и одобрени от независими IT специалисти. Независимата оценка ще даде гаранции за сигурността и защитата от външна намеса на ползваните в съдилищата и прокуратурите информационни системи за разпределение на делата.

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 31 октомври 2013 г. ВСС прие решение по т. 13.5., с което се задължи да „потърси становище по направените доработки в Law Choice и АСУД от IT-експерт от БАН или друга държавна институция, относно достигнатото ниво на сигурност и съответствието с изискванията на т.т. 13.1., 13.3 и 13.4 от настоящото решение на доработките на АСУД и Law Choice . С оглед становището, ВСС да се произнесе кой/и продукт/и ще се използват в съдилищата до въвеждането на единен централизиран софтуер за случайно разпределение на делата.”

За изпълнение на решението в тази част не е определен срок. За да се гарантира изпълнение на решението на ВСС от 31.10.2013 г. в неговата цялост, Комисията „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС следва да определи разумен срок за осигуряване на IT-експерти от БАН или друга държавна институция, на които да бъде дадена възможност да изготвят обосновано становище по доработките на двата информационни продукта. В този смисъл Комисията следва да определи експертите (измежду предложените от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, в качеството им на членове на Гражданския съвет към ВСС), да им даде срок за изработване на становището, както и да създаде условия за работа на експертите – да им предостави необходимите материали и да определи евентуално възнаграждение за положения труд.

Решенията на въпроса във връзка със сигурността на софтуера за случайното разпределение на делата не търпят отлагате, тъй като са част от въпросите по механизма на сътрудничество и проверка на ЕК, които определят нивото на реформираност на българската съдебна система.

Моля, да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да вземете съответните решения.

 

 

Advertisements

6 Comments

  1. […] част на отчета на члена на ВСС Калин Калпакчиев в блога му става ясно, че още още миналата седмица – на 15 […]

  2. […] част на отчета на члена на ВСС Калин Калпакчиев в блога му става ясно, че още още миналата седмица – на 15 […]

  3. […] част на отчета на члена на ВСС Калин Калпакчиев в блога му става ясно, че още още миналата седмица – на 15 […]

  4. […] част на отчета на члена на ВСС Калин Калпакчиев в блога му става ясно, че още още миналата седмица – на 15 […]

  5. […] част на отчета на члена на ВСС Калин Калпакчиев в блога му става ясно, че още още миналата седмица – на 15 […]

  6. […] Според члена на ВСС в конкретния случай от първостепенно значение за ефективната саморегулация е обсъждането на въпроса допустимо ли е прокуратурата, като професионален участник в процеса, да се позовава на журналистически публикации, които не представят проверяема информация от явни източници, а се основават на слухове с неизяснен произход. И цитира решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия”, където ЕСПЧ приема, че авторът е обслужвал легитимен обществен интерес, когато се е позовал на ананомни източници, за да разкаже за случаи за полицейско насилие. Но и в този случай съдът проверява дали слуховете и общественото мнение намират опора в обективни факти (за повече – тук ). […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: