Home » 2013 » November

Monthly Archives: November 2013

Предложения за ВСС II

 

В продължение на публикацията от миналата седмица предлагам за дискусия няколко свои предложения до три комисии на Висшия съдебен съвет, които поставят различни въпроси, свързани с ефективните гаранции за независимостта на съда. Конкретните случаи са важни, защото разкриват системни и принципни недостатъци в процеса на администриране на съдебната власт.

 

І. Първите две предложения поставят етичните аспекти на искането за отвод на съдия Ангелова от Софийски градски съд, доколкото с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. Считам, че ВСС следва да определи етичните стандарти в поведението на прокурора при участието му в наказателния процес, като приеме позиция по конкретния случай със съдия Ангелова – така ще даде ефективна защита на независимостта на съдията и съдебната власт.

 

1. Предложение до Комисия “Публична комуникация” при ВСС, внесено на 15.10.2013 г.

 

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

 

На първа страница в брой 262 на вестник „Преса” от 26.09.2013 г. е публикувана статия със заглавие „Съмнение за нечестен процес по делото „Цветанов”.

В статията се излагат следните твърдения:

Съмнения за опасност от нечестен процес по обвинението за възпрепятстване на правосъдието на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов обхождат родината. Председателката на съдебния състав Димитрина Ангелова и адвокатът на Цветанов Менко Менков имали сърдечни отношения, сигнализираха източници на „Преса“. А това сериозно можело да наклони везните в полза на обвиняемия”;

– „Отношенията между съдия Ангелова и адвокат Менков са публична тайна в средите на магистратурата“, контрираха хора от прокуратурата. Обвинителите не смятат това за укоримо, защото е личен въпрос. Но остават подозрителни, още повече че и шефката на СГС Владимира Янева навремето не скрила, че е „семейна приятелка“ на Цветанов.

Изложените в статията твърдения са препечатани и разпространени в множество други печатни медии и интернет сайтове.

Считам, че ВСС следва да заяви категорична отрицателна оценка на описания начин за манипулативно уронване на авторитета и независимостта на българските съдии. Използването на медиите за разпространение на неконкретна информация (слухове) от анонимни и непроверяеми източници представлява недопустимо средство за отстраняване на конкретен съдия от разглеждане на определено дело.

Независимостта на съда в институционален смисъл може да се засегне и чрез уронване на авторитета и индивидуалната независимост на съдията по делото. Индивидуалната независимост на съдията може да бъде обект на атака както от страна на представители на другите власти, така също и от страна на медиите, като основно средство за разпространение на информация в демократичното общество. Засягането на доброто име и репутацията на съдията чрез разпространението в медиите на слухове от непроверяеми анонимни източници е особено опасна практика, която не трябва да бъде подценявана. Доколкото съдията, особено по конкретно дело, не може да се защити публично в медиите, такава защита му се дължи от страна на председателя на съда или от висшия административен орган на съдебната власт – ВСС. Публичните изяви на председателката на СГС, по мое мнение, не осигуряват необходимата защита на авторитета и независимостта на съдия Ангелова. Настоявам комисията, респективно ВСС, да приеме декларация, с която да даде еднозначна отрицателна оценка на публичното засягане на доброто име, авторитета и индивидуалната независимост на съдия Димитрина Ангелова от Софийски градски съд.

Моля, да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да внесете предложението от името на комисията в заседанието на ВСС на 17 октомври 2013 г.

 

 

2. Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 20.11.2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

 

Внасям настоящото предложение, след като вече сезирах Комисията „Публична комуникация” при Висшия съдебен съвет на 15.10.2013 г. Тъй като комисията прие моето предложение за неоснователно, поставените от мен въпроси не бяха разгледани в заседание на ВСС. Това обстоятелство забави сезирането на Комисията по професионална етика, тъй като считам, че въпросите следваше да се разгледат последователно.

Фактите, върху които искам да насоча вниманието на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, са следните:

В съдебното заседание на 10.10.2013 г. представители на Софийската градска прокуратура правят искане за отвод на председателя на съдебния състав по делото срещу бившия министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов.

От широкото медийно отразяване на текста на искането научаваме, че в него прокурор Ангелов се позовава на публикациите във вестник „Преса” и вестник „Уикенд” (със заглавия „Съмнения за нечестен процес по делото “Цветанов” и „Цветанов отървава затвора”) и посочва, че без да коментира истинността на публикациите счита, че са налице основанията, посочени в чл. 29, ал. 2 от НПК – „не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото”.

Прокурорите са изтъкнали, че делото е от обществен интерес, поради което съмненията за пристрастност следва да се изключат.

Отразено е също, че в отговор защитникът адв. Менков е цитирал изказването на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов в „Преса” – „В съдебните състави нямат място съдии и съдебни заседатели, които поради някакви обстоятелства може да се считат за предубедени или заинтересувани от изхода на делото.“, като е посочил, че според него то показва, че прокуратурата следи изкъсо процеса срещу Цветанов, или следи председателя на съдебния състав, или него самия.

Считам, че не бива този случай да отмине без Комисията по професионална етика, а след това и самият ВСС, да изразят пред съдиите и прокурорите становище по него. Това е наложително, защото неетичното поведение на представителите на прокуратурата трябва да остане недопустим инцидент, навреме и ясно квалифициран от органа, призван от ЗСВ да защитава етичните професионални стандарти и независимостта на съда, включително от опити за дискредитиране.

Комисията „Публична комуникация” не изрази становище дали публикациите, на които се позовава прокуратурата, уронват авторитета на правосъдието без да обслужват легитимен интерес. Този въпрос е важен, защото при разгласяване на позорящи и неверни твърдения за магистрат, надхвърлящи правото на свобода на пресата, ВСС е институцията, която ясно и категорично трябва да изрази неодобрение. Съдиите и прокурорите са достатъчно, а понякога и прекомерно, заети с работа, която може да породи у застрашените от изхода по делата лица стремеж към всякакви форми за уязвяване на конкретен магистрат, за да го елиминират или разколебаят. Но нашата работа, като членове на ВСС, е всеки път да реагираме, за да не свиква обществото с извършените безобразия спрямо съдебната власт и, за да се чувства защитен отделният съдия и прокурор, като част от професионална общност, която по Конституция се саморегулира.

В конкретния случай от първостепенно значение за ефективната саморегулация е обсъждането на въпроса допустимо ли е прокуратурата, като професионален участник в процеса, да се позовава на журналистически публикации, които не представят проверяема информация от явни източници, а се основават на слухове с неизяснен произход. Поначало позоваването на слухове при уронване на лична репутация, дори такава, която не се свързва със специалното ограничение по чл. 10, ал. 2 ЕКПЧОС на свободата на словото във връзка със защита на авторитета на правосъдието, не се толерира и според етичните правила на медийната саморегулация, и според практиката на ЕСПЧ. В решението си по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия” ЕСПЧ ясно дефинира границите на допустимото изключение. Съдът припомня, че „пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес.”. По разглеждания казус съдът признава, че публикациите, предмет на разглеждане, “са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…”. Но авторът е обсъждал тема, чиято специфика (по разкази за полицейско насилие в Рейкявик) е предпоставяла съществени затруднения пред независимото журналистическо разследване и обясним страх за източниците от разкриване на самоличността им, ако слуховете са верни. За автора на публикацията ЕСПЧ напълно разбираемо в защита на обществения дебат по чувствителни въпроси е приел: „Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той, по мнение на съда, е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.” Но дори и в този случай съдът е подчертал, че твърдения не са били лишени от „обективна и фактическа основа”.

Съвсем различно обаче стои въпросът, когато прокурори, т.е. органи на държавна власт, твърдят факти от интимен характер за съда – изнасянето на тази информация, ако е вярна, не застрашава нито сигурността им, нито професионалната им кариера. Нещо повече – ако тези прокурори останат анонимни, както е станало в цитираните медийни публикации, това влиза в противоречие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати (5.2. Почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си.).

Не е извинително за прокуратурата, че в съдебно заседание се е ограничила до уточнението, че не отговаря за достоверността на твърденията, произтичащи от анонимни източници, които според публикацията във вестник „Преса”, също са от прокуратурата. Напротив, такова поведение поначало е непозволено на гражданите, страни в процеса, но още в по-голяма степен то е недопустимо за професионалния участник – държавна институция.

Тревожно е и обстоятелството, че според представителите на прокуратурата недопустимото позоваване на информация, която няма ни най-малка надеждност, ползва за свое оправдание квалификацията на процеса като обществено значим. Тъкмо поради това становище на държавните обвинители те би следвало да са още по-внимателни, за да не се превърнат в средство за подмяна на законния съдебен състав.

Считам, че няма никакво значение за необходимостта и неотложността на нашата реакция обстоятелството, че съдия Ангелова се отведе. Тя направи това не заради признание на достоверността на информацията, а с мотив, че не бива да се поставя в риск стабилността на постановения от нея акт. В медиите бяха отразени части от определението: „В цитираните от прокурора в искането за отвод публикации в две печатни издания е поднесена информация с несериозно съдържание и никаква достоверност, а тези публикации боравят с внушения и нелепи твърдения, насочени към насаждане съмнение в обществото относно законосъобразния начин на провеждане на съдебни заседания и справедливостта на крайния съдебен акт”.

Видно е, че и съдията, както и част от медиите, отразили заседанието, възприемат случилото се като компроматна кампания. Това налага още повече ВСС да реагира в защита на независимостта на съдебната власт.

 

Настоявам Комисията да разгледа етичните аспекти на искането за отвод и да изрази категорична позиция, че с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. Това ще бъде единственото ефективно средство за защита на личната репутация на индивидуалния съдия (в конкретния случай съдия Димитрина Ангелова) и за защита на индивидуалната независимост на всеки съдия по всяко дело, включително и на новоопределения председател на съдебния състав по делото, по което е направено искането за отвод. Същевременно позицията на ВСС е в защита и на независимостта на прокуратурата, защото би изяснила недвусмислено, че независимостта представлява отговорност прозрачно и убедително да се прилага законът така, че да не оставя място за съмнения и неясноти как и защо е било формирано вътрешното убеждение на отделния прокурор.

 

Моля да обсъдите на заседание на Комисията настоящото предложение и в случай че споделите моите съображения, да внесете предложението от името на комисията в заседание на ВСС.

 

ІІ. Предложение до Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС, внесено на 15.11.2013 г.

Случайното разпределение на делата е съществена гаранция за независим и безпристрастен съд, същевременно е силна антикорупционна мярка. Поради това създаването на сигурна и надеждна система за случайно разпределение е една от важните задачи, които ВСС следва да реши. Създаването на единно и трайно решение изисква технологично време. За да сме сигурни, че временните мерки ще доведат до отстраняване на съществуващите съмнения и до възстановяване на доверието в системата за случайно разпределение на делата, необходимо е съществуващите софтуерни продукти да бъдат изследвани и одобрени от независими IT специалисти. Независимата оценка ще даде гаранции за сигурността и защитата от външна намеса на ползваните в съдилищата и прокуратурите информационни системи за разпределение на делата.

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 31 октомври 2013 г. ВСС прие решение по т. 13.5., с което се задължи да „потърси становище по направените доработки в Law Choice и АСУД от IT-експерт от БАН или друга държавна институция, относно достигнатото ниво на сигурност и съответствието с изискванията на т.т. 13.1., 13.3 и 13.4 от настоящото решение на доработките на АСУД и Law Choice . С оглед становището, ВСС да се произнесе кой/и продукт/и ще се използват в съдилищата до въвеждането на единен централизиран софтуер за случайно разпределение на делата.”

За изпълнение на решението в тази част не е определен срок. За да се гарантира изпълнение на решението на ВСС от 31.10.2013 г. в неговата цялост, Комисията „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС следва да определи разумен срок за осигуряване на IT-експерти от БАН или друга държавна институция, на които да бъде дадена възможност да изготвят обосновано становище по доработките на двата информационни продукта. В този смисъл Комисията следва да определи експертите (измежду предложените от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, в качеството им на членове на Гражданския съвет към ВСС), да им даде срок за изработване на становището, както и да създаде условия за работа на експертите – да им предостави необходимите материали и да определи евентуално възнаграждение за положения труд.

Решенията на въпроса във връзка със сигурността на софтуера за случайното разпределение на делата не търпят отлагате, тъй като са част от въпросите по механизма на сътрудничество и проверка на ЕК, които определят нивото на реформираност на българската съдебна система.

Моля, да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да вземете съответните решения.

 

 

Информация за внесените от мен предложения до Висшия съдебен съвет и до различните негови комисии – І част

Висшият съдебен съвет (ВСС) е колективен орган, който включва двадесет и двама изборни членове – юристи с високи професионални и нравствени качества (това е изискване на чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България), избрани от професионалните съсловия на съдиите, прокурорите и следователите и от Народното събрание. За да е успешна дейността на ВСС, е необходимо, от една страна, членовете му, осъзнавайка общата си отговорност компетентно и навременно да отстраняват всички организационни пречки пред функционирането на съдебната власт, да положат усилие за постигане на съгласие по основните насоки (приоритети) в работата. От друга страна, обаче, за да се повиши ефективността на органа и да се създават действени гаранции срещу бюрократизирането му, се изисква всеки член на съвета да проявява и лична активност по всички съществени въпроси, които засягат основните функции на съвета.

В Правилника за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация е предвидено създаване на постоянни и временни комисии. Всеки член на ВСС има задължение да полага усилия и да предлага решения в рамките на дейността на всяка от комисиите, в които участва. Естеството на работата в колективния орган обаче изисква от членовете на съвета да имат отношение и да познават работата и на останалите комисии, в които пряко нямат участие. Само така могат да се постигнат качествени и полезни обсъждания по време на пленарните заседанията, защото автентичният и задълбочен дебат е единственият демократичен способ за вземане на законосъобразни, прозрачни и убедителни решения на ВСС. Способността да се изслушват и обсъждат различните мнения и аргументи, притежаването на култура за водене на дискусия (диалог), са особено необходими за ефективното функциониране на колективния орган.

През изминалата една година от мандата на ВСС голяма част от усилията ми бяха съсредоточени за разработване на модела за регулиране на натовареността на съдиите и съдилищата и в частност за разработване на система за претегляне на съдебните дела и нормата на натовареност. Независимо от това, отговорностите ми като член на ВСС изискват отношение и по останалите важни аспекти от дейността по администриране на съдебната власт. Това са темите, свързани с атестирането на съдиите, провеждането на конкурси за повишаване и преместване, етичната регулация на поведението на съдиите, прокурорите и следователите. В случаите, когато възникваха проблемни етични казуси с участие на магистрати, при констатиране на несъвършенства в дейността по атестирането и провеждане на конкурсите, поставях на вниманието на ВСС и постоянните комисии спорни въпроси и предлагах вземането на решения. Публикувам част от предложенията, които направих през тази първа година, за да дам възможност на по-широк кръг професионалисти да участват в обсъждането на проблемите, които приемам за особено важни, защото така несъмнено биха се увеличили и възможностите да достигнем до правилни и прозрачни решения. При представяне на всяко предложение накратко пояснявам контекста, в който е направено, и дали е породило последици.

 

І. Предложения по етични казуси:

1. Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при  ВСС, внесено на 22.02.2013 г.

По повод разпространените в медиите факти за това, че срещу български съдия се води наказателно дело в друга държава, ВСС образува дисциплинарно производство. В този случай проверката на фактите е задължителна, защото увреждането на авторитета на съдебната власт е реално настъпило с разгласяването на информацията. При всички случаи верността на фактите и основанията на отговорността ще се установят в рамките на дисциплинарното дело, а това е от значение, както за авторитета на засегнатия съдия, така и за авторитета на правосъдието. Позволявам си да публикувам предложението, защото то се основава изцяло на публично разпространена информация.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 20 февруари 2013 година в програмата на телевизия Канал 3 беше излъчено предаването “Неудобните” с водещ Маргарита Димитрова. Една от темите на предаването беше проверката, която е извършила Комисията “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС срещу съдията от Софийски градски съд Румяна Ченалова, по повод публикация във вестник “Капитал”. Водещата на предаването заяви, че според нейни журналистически източници срещу съдия Ченалова се води наказателно производство в Република Македония, по което тя е разпитана по реда на международната правна помощ от съдия при Районен съд – Стара Загора.

Публично оповестеното обстоятелство, че срещу български съдия се води наказателно производство в друга държава, е изключително обезпокояващо, тъй като води до сериозно увреждане на авторитета на правосъдието.

Висшият съдебен съвет, като орган на съдебната власт, който я представлява и осигурява нейната независимост, има задължение да извърши активна и задълбочена проверка за верността на изнесените факти, които засягат съществено интегритета на съдията Румяна Ченалова, а оттам и пряко рефлектират върху престижа на съдебната власт.

В този смисъл и, като имате предвид решението на КПЕПК от 04.02.2013 г., предлагам да приемете моето искане като повод да се самосезирате и да извършите пълна проверка на публично разпространените факти относно поведението на съдия Ченалова във връзка с водено в Република Македония наказателно производство, по което тя е разпитана в РС-Стара Загора.

 

2.Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС и Комисия “Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС, внесено на 30.10.2013 г.

Твърденията, че електронните системи, които се използват в съдилищата, могат да бъдат манипулирани, винаги са от естество да подкопаят независимостта и безпристрастността на съда. Поради това проверката за истинност на тези факти е задължителна, защото само по този начин може да се разсее посятото съмнение, съответно да се вземат правилни решения за отстраняване на грешка в системата. Проверката по този случай, надявам се, предстои.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 23 октомври 2013 година в електронния сайт „Правен свят” е публикувана статия със заглавие „Уникално дело срещу ВАС се натъква на (не)обичайни спънки в СГС” и подзаглавие „Фирма съди Върховния административен съд за обезщетение за вреди от незачитане на правото на Европейския съюз в решение на съда. Адвокатите сочат странни проблеми при администриране на делото в СГС.”

В статията се описват подробните твърдения на адвокат Костов и адвокат Руневски, относно техни съмнения за манипулации на електронната система на СГС при администриране на подадена от тях искова молба. Двамата адвокати са подали сигнал до главния прокурор, главния инспектор и председателя на СГС, в който описват два случая на манипулация на електронната система на СГС. Манипулацията се изразява в това, че към момента на подаване на жалби за бавност в деловодната система на СГС няма отбелязване на произнасяне на съда. В деня на подаване на жалбите за бавност в деловодната система се появява нов запис относно закрито заседание, с което отново се регистрира произнасяне на съда. Адвокатите прилагат към сигнала разпечатки на двете състояния на системата към 4 юли – със и без записа за закрито заседание. Изложените в статията факти са особено тревожни, тъй като поставят под основателно съмнение безпристрастността на съда по конкретното дело, но също така разкриват възможност за системни злоупотреби с деловодната система на Софийски градски съд.

Считам, че ВСС, чрез своите постоянни комисии (Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” и Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика”), следва да извърши внимателна и задълбочена проверка на посочените в цитираната статия факти, като даде отговор на следните въпроси: възможна ли е от техническа гледна точка манипулация (дописване със задна дата) на деловодната система на Софийски градски съд; извършена ли е в конкретния случай такава манипулация; в случай, че е извършена манипулация – кои са отговорните съдии и съдебни служители и каква отговорност следва да понесат.

Моля, да обсъдите на заседание на комисиите настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да извършите проверка на фактите, съвместно от представители на двете комисии, като моля за резултатите от нея да уведомите членовете на ВСС.

 

3. Предложение до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, внесено за заседането на ВСС на 29.11.2012 г.

Предложението беше провокирано от писмо на една от съсловните съдийски организации по повод казуса с избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Поставените в предложението въпроси не за загубили актуалност, доколкото до момента не е проведена пълноценна дискусия за обсъждането им: какви са правилата за определяне на съдиите, които участват в петчленните състави на ВАС и създават ли те гаранция за независим и безпристрастен съд; принципните въпроси за изискванията за благопристойно поведение на съдията, когато участието му в процедура за избор на висока държавна длъжност обяснимо поражда засилен обществен и медиен интерес; за границите на допустимия обществен интерес и внимание към факти от личната сфера на съдията.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,

            Във връзка с Вашите правомощия по чл. 34, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, моля на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника, да включите за разглеждане в проекта за дневен ред за заседанието на 29 ноември 2012 година следните въпроси:

Разглеждане и обсъждане на писма до ВСС, изпратени от съсловните организации на съдиите – Съюз на съдиите в България и Съдии за единна Европа (постъпили в деловодството на ВСС през месец ноември 2012 г.).

            Във връзка с поставените в писмата въпроси и отправените искания, предлагам следните проекти за решения на Съвета:

            1. Да се създаде работна група към Комисията по правни въпроси, която да включва представители на съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите и има за предмет изготвяне на Правила на ВСС по въпросите за статута и кариерното развитие на магистратите – атестиране, конкурси, повишаване и други поощрения.

            2. Да се създаде временна комисия към ВСС, която да извърши проверка и да изготви доклад по следните въпроси, свързани с организацията на дейността на Върховния административен съд:

  • Спазването на изискването на чл. 119, ал. 2, т. 2 от Закона за съдебната власт за определяне на броя, състава и специализацията на колегиите и отделенията, както и на чл. 9 от ЗСВ за случайното разпределение на делата;
  • Какви са правилата за определяне на съдиите, които участват в петчленните състави на ВАС и създават ли те гаранция за независим и безпристрастен съд.

3. ВСС да инициира дискусия с участието на съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите и на редовите магистрати за деонтологичните аспекти на казуса “Марковска” и конкретно да разгледа принципните въпроси за изискванията за благопристойно поведение на съдията, когато участието му в процедура за избор на висока държавна длъжност обяснимо поражда засилен обществен и медиен интерес; за  границите на допустимия обществен интерес и внимание към факти от личната сфера на съдията.

4. Да се създаде временна комисия към ВСС, която да провери движението на всички досъдебни производства срещу неизвестен извършител по данни, свързани с дейността на съдии, прокурори и следователи.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на ВСС

 

ІІ. Предложение във връзка с подобряване на регулацията на атестирането и конкурсите, дейността на ВСС и неговата администрация.

 

1. Предложение до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, внесено за заседанието на ВСС на 13.12.2012 г.

Поставеният за обсъждане въпрос е свързан с правилата за избор на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Доколкото през 2014 година предстои избор на председател на ВКС дискусията е наложителна.

Съществен, ключов етап от процедурата е провеждане на гласуване за кандидатите. В резултат на гласуването един от тях може да бъде избран на длъжността, за която кандидатства, поради което гласуването трябва да гарантира равнопоставеност на страните.

Съгласно чл. 173, ал. 8 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване. Тайното гласуване при участие на повече от един кандидат в процедурата следва да се проведе с бюлетини. Това е така, защото при гласуване с интегрална бюлетина всеки от членовете на Съвета прави еднократно своя положителен избор за един от няколкото кандидата. При този начин на гласуване кандидатите са равнопоставени, т.к. волята на членовете се формира свободно и независимо, единствено на база представянето им в хода на процедурата и оценката на професионалните им и личностни качества; не се влияе от резултатите от гласуването за другите кандидати. Възможна е проверка на резултатите от гласуването – налице е протокол на изборната комисия с приложени бюлетини от гласуването. Без значение дали тази проверка ще бъде извършена от Върховния административен съд (при преценка за допустимост на оспорването), от Президента на РБ, който е оторизиран да подпише указ за назначаването на избрания кандидат, или от Конституционния съд при евентуална преценка за конституционосъобразност на избора.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,

            Във връзка с Вашите правомощия по чл. 34, ал. 2 Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, моля на основание чл. 35, ал. 1 Правилника, да включите за разглеждане в проекта за дневен ред за заседанието на 13 декември 2012 година следната точка:

           

             Предложение за изменение на приетите Процедурни правила за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, в частта на раздел ІV “Провеждане на избора”.

            Съображенията ни да предложим тази точка в дневния ред се свеждат до обстоятелството, че продължава бездействието на Комисията по правни въпроси на ВСС да разгледа постъпилите предложения за изменение на Правилата от единия от кандидатите и от председателя на ВКС  проф. Лазар Груев. Този въпрос се постави двукратно в две от предходните заседания на ВСС, при което Комисията по правни въпроси, чрез своя председател пое ангажимент да внесе свой проект. Такъв не е разгледан и на заседанието на Комисията, проведено на 10 декември 2012 г.

            Краткото време до провеждане на избора налага незабавното разглеждане на проекта за изменение на Процедурните правила.

С уважение: Галина Карагьозова – член на ВСС, Калин Калпакчиев – член на ВСС, Камен Иванов – член на ВСС

 

2. Предложения до Комисията по предложенията и атестирането за промяна в начина на протичане на атестационния процес на съдиите, внесени през месец октомври 2013 г.

Мисля, че правилата за оценка на дейността на съдиите, уредени в Методиката за атестиране, са отлична основа за провеждане на обективна и справедлива атестационна процедура. Наложителни са някои промени, които в момента се обсъждат от КПА и магистратите, но основното, според мен, е реалното приложение на методите и механизмите за оценяване.

І. Изменения относно органите и методите за атестиране:

  1. Общите събрания на съдиите в отделните съдилища да избират ежегодно списък от атестиращи съдии (от различни материи), измежду които чрез жребий да се определя състав на помощната атестационна комисия за всяка конкретна атестация;
  2. Съставът на помощната атестационна комисия се определя, като се съобразява материята, в която работи съответният атестиран съдия;
  3. Общото събрание на съдиите да определя процент на намалена натовареност на атестиращите съдии, който да е съобразен с анализ на броя атестации за предходната година, както и за броя на предстоящите периодични атестации;
  4. Да се предвиди при критерия „експедитивност и дисциплинираност”, като специфичен показател „участие в помощна атестационна комисия”.

 

ІІ. По отношение на методите и механизмите на оценяване:

  1. При преценка на критерия „Правни познания и умения за прилагането им” следва да се има предвид следната диференциация: отделно да се описват отменените съдебни актове по същество (решения и присъди) и актовете, с които съдът се произнася по процесуални въпроси (определения). Отменените актове да се описват изчерпателно, като се посочва причината за това. В атестационния формуляр трябва да има анализ на причините за отмяна на съдебните актове и как това се отразява на оценката за качеството на работата на съдията. Задължително да се прилагат към атестационния формуляр всички отменени съдебни актове за целия проверяван период;
  2. При оценката за качеството на съдийската работа не следва да се изхожда само от формалния процент на отменени съдебни актове. Задължително следва да се има предвид, че броят отменени актове следва да се съотнася с общия брой на постановени и подлежащи на обжалване съдебни актове, а не към броя на действително обжалваните. При всички положения това съотношение следва да бъде коментирано в контекста на анализа на конкретните причини за отмята на съдебните актове;
  3. При провеждане на атестирането от ПАК или КПА задължително следва да се посещават съдебни заседания на атестирания съдия, като във формуляра се вписват конкретни констатации от посетените съдебни заседания; при необходимост членовете на помощните атестационни комисии следва да бъдат командировани в съответния орган на съдебната власт; да се прилагат към формуляра задължително и копия от поне три протокола за проведени съдебни заседания, избрани на случаен принцип;
  4. Към атестационния формуляр да се прилагат освен всички отменени съдебни актове и избрани на случаен принцип по три броя от всеки вид съдебни дела, които съдията е разглеждал – например – по административнонаказателни дела по ЗАНН за обжалване на наказателни постановления; по административнонаказателни дела по чл. 78а от НК; по наказателни дела от общ характер; наказателни дела от частен характер; частни наказателни дела в съдебно производство и частни наказателни дела за съдебен контрол в досъдебното производство;
  5. Да се завишат изискванията към съдържанието на атестационния формуляр:
    1. В съответните констатации за всеки от общите и специфични критерии следва да се вписват конкретни констатации, основани на конкретно проверени съдебни актове, посещения в конкретни съдебни заседания и събеседвания с атестирания съдия. При наличие на атестационен формуляр с попълнени общи и клиширани констатации, същият следва да се връща от КПА или ВСС до неговото коректно попълване;
    2. Доклад на ПАК и КПА: в атестационния формуляр трябва да се вписва подробен доклад за дейността на съдията в проверявания период. В доклада следва да се вписват всички конкретни констатации по отделните критерии и показатели. При наличие на отрицателни оценки за дейността на съдията, те следва да са описани подробно, причините за недостатъците в работата и конкретни препоръки за отстраняването им;
  6. При цифровото оценяване на първите два общи критерия и показателите към тях (които определят професионалните качества на съдиите), следва да се промени методът за оценяване на съответните словесни констатации. При наличие на положителни констатации за работата следва да се присвоява оценка около средата за съответния критерий. Оценката се увеличава при конкретно посочена изключителна положителна констатация за дейността по съответния критерий, съответно се намалява под средата при наличие на конкретно посочена негативна констатация за работата на съдията по съответния критерий. Следва да се разработи подробна скала за това как се оценяват цифрово съответните критерии и показатели, като се предвидят конкретни стъпки за увеличаване, респективно намаляване на оценката.

 

 

3. Предложение до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, внесено за заседанието на ВСС на 5 март 2013 г.

Проведените през тази година конкурси за повишаване и преместване показаха известни дефекти на правилата, които трябва да бъдат обсъдени с оглед гарантиране провеждането на справедливи и качествени процедури за подбор на съдиите при повишаването им в длъжност. В рамките на законодателния регламент ВСС има задължение да създаде правила и да организира процедури, които да гарантират пълна прозрачност на условията за избиране на кандидатите, така че съдиите и самото общество да могат да бъдат сигурни, че назначаването е изключително заради качествата на кандидата и въз основа на неговата квалификация, способности, честност, чувство за независимост, непредубеденост и ефективност. Едно от предложенията за подобряване и усъвършенстване на процедурата за провеждане на конкурса, е в насока поставяне на завишени изисквания към членовете на изпитните комисии. Един от начините да се постигне това е чрез съставянето на списъци с имената на конкретни съдии, които да бъдат изготвени и приети от съдиите във ВКС на общо събрание на съответната колегия. Аргументите за това са, че върховните съдии познават работата на колегите си и ежедневно оценяват техния професионализъм. Другото предложение е свързано с регламентиране на минимални изисквания и стандарти към формата на събеседването с цел избягване на неравностойно третиране на участниците в конкурсната процедура.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,

            Във връзка с Вашите правомощия по чл. 34, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, моля на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника, да включите за разглеждане в проекта за дневен ред за заседанието на 7 март 2013 година следната точка:

            Разглеждане на становище от младши съдии от випуск 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. относно определяне броя и съставите на конкурсните комисии за провеждане на конкурса за младши съдии.

            Съображенията ни да предложим тази точка в дневния ред се свеждат до обстоятелството, че становището на младшите съдии е било депозирано за разглеждане в Гражданския съвет, съответно в Комисията по правни въпроси на ВСС. От друга страна, доколкото становището е адресирано до ВСС, наложително е разглеждането му на заседание на съвета. Последователно поддържана от нас позиция е, че ВСС следва да разглежда и дава отговор на отправените до него писма и становища от съдиите, прокурорите и следователите. Постановените в писменото становище въпроси са от принципно значение за доброто и справедливо провеждане на обявения конкурс за младши съдии.

            Краткото време до провеждане на конкурса налага незабавното разглеждане на поставените в становището въпроси.

С уважение: Камен Иванов – член на ВСС, Калин Калпакчиев – член на ВСС

 

4. Предложения от Калин Калпакчиев за промени в Правилника за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация, внесени през месец октомври 2012 г.

 

Предложенията са направени по повод измененията в Правилника на ВСС в началото на мандата на настоящия състав на ВСС. Някои от предложенията са приети и са част от действащите правила, други могат да се дискутират с оглед бъдещото им приемане: предварителното обявяване на проектите и материалите преди приемането на важни решения на ВСС; излъчване на заседанията на ВСС в интернет; да се предвиди задължение за публикация на пълните стенографски протоколи преди 2009 година; да бъде уредена в Правилата на ВСС процедура, при която всички подадени становища от неправителствени организации и групи магистрати да се публикуват в аналогичен публичен електронен регистър на страницата на Съвета, да получават входящ номер и своевременен, мотивиран и публичен отговор; създаване на нарочен електронен регистър, в който да се публикуват всички доклади на ИВСС, които се отнасят общо до администрирането на звена на съдебната власт както и да се отчитат мерките, предприети по всяка препоръка, направена в тях.

 

 

І. По отношение на наименованието на акта:

 

Както сочи в мотивите си Конституционният съд по решение № 10/2011 г. по к.д. № 6/2011 г., “Висшият съдебен съвет не е овластен от Конституцията да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от Конституцията, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с  Конституцията и Закона за съдебната власт, като приема правила, указания и методики”. Следователно Висшият съдебен съвет има правомощието да приема правила и методики и това него право не е в каквато и да е зависимост от решението на Конституциония съд. В този смисъл считам, че за по-голяма прецизност и съгласуваност със закона наименованието на Правилника следва да се промени  в “Правила за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация”.

 

ІІ. Промени, относно броя, състава и наименованието на постоянните комисии на ВСС, регламентирани  в чл. 17 от Правилника:

  1. 1.      Да отпадне комисията по чл. 17, т. 9 от Правилника, доколкото със Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е създаден специализиран орган, в чиято компетентност е включена и дейността на специализираната комисия;
  2. 2.      Да отпадне комисията по чл. 17, т. 10 от Правилника, тъй като делата с “особен обществен интерес” са неясно определено понятие. ВСС не следва да наблюдава постоянно определен брой дела (избрани на субективен принцип), като така изземва функции на Инспектората, но същевременно отдава предпочитания на едни съдебни дела пред други, което не е оправдано. Необходимостта от наблюдения и проверки на конкретни производство, по повод на сигнали, да се извършва ad hoc и със съдействието на Инспектората към ВСС;
  3. 3.      В чл. 31 от Правилника – да се предвиди увеличение на състава на комисията по анализ и отчитане на степента на натовареност от 5 на десет члена, като се обособят две подкомисии: една за съдии и втора за прокурори и следователи; да се предвиди възможност за ангажиране на експерти – съдии, прокурори, лица със специални знания в областта на математиката и статистиката;
  4. 4.       Да се създаде специализирана комисия за отношения на съдебната власт с обществото и медиите. Тази комисия следва да анализира статута, начина на назначаване и практиките в работата на пресаташетата. Необходимо е ново дефиниране и унификация на функциите и въвеждане на стандарти, за съдържанието на прессъобщенията и поводите за тяхното изпращане. Важно е да се предвидят форми на обучение и оценка на работата на пресаташетата.

 

ІІІ. Предложения, насочени към повишаване прозрачността в дейността на ВСС:

 

1. Годишна програма

Да се предвиди в Правилата задължение за ВСС да изработва и публикува годишна програма за работата си, която да конкретизира дейностите по съответните приоритети.

Годишните програми следва да се превърнат в основа за въвеждането на реално програмно бюджетиране и да бъдат обвързани с годишните отчети на ВСС чрез конкретни индикатори.

 

2. Подготовка на заседания на ВСС и неговите комисии – чл. 16, ал. 8 и чл. 35, ал. 2

Дневният ред за заседанията на ВСС и за заседанията на постоянните комисии да бъде обявяван поне 7 дни преди заседанието. Включването на извънредни точки, да се уреди в Правилника като изключение, а когато това се налага, вносителят да мотивира публично основанията си.

 

3. Предварително обявяване на проекти за важни решения

Проектите за решения по важни въпроси, включително документи с инструктивен или нормативен характер, да бъдат публикувани на страницата на ВСС поне 14 дни преди заседанието, на което се планира обсъждането им. Заинтересованите страни следва да могат да подават становища. При публикуването на въпросните документи следва пресцентърът на ВСС да уведомява медиите за това, а до магистратите в страната да се изпраща съобщение;

 

4. Прозрачност на заседанията и решенията

 

а. Излъчване на заседания в интернет

В надграждане на практиката за излъчване на заседанията на Съвета на монитор в стаята за журналисти, да се предвиди те да бъдат излъчвани пряко в интернет;

 

б. Протоколи

Пълни стенографски протоколи от заседанията на ВСС и комисиите следва да се публикуват в Интернет. В случаите на наличие на лични, данни, свързани с неприключило с окончателно решение дисциплинарно производство, или обсъждания на становища на етични и дисциплинарни комисии, които в интерес на правосъдието следва да не бъдат публични, следва да се заличават само те, без да се засекретява целият протокол.

Да се предвиди задължение за публикация на пълните стенографски протоколи преди 2009 година;

 

в. Прозрачност на дисциплинарната практика

Да се предвиди задължение за създаване и поддържане на подробен регистър за дисциплинарната дейност на ВСС, който да е достъпен от интернет-страницата на ВСС – да включва данни за всички привлечени към дисциплинарна отговорност лица и развитието на производството да неговото финализиране с влязъл в сила акт (с включени линкове към съответните решения и документи, включени в производството);

 

5. Жалби, становища, комуникация с магистратите

 

а. Жалби и сигнали

Да се предвиди механизъм за приемане на жалби и сигнали от граждани в електронна форма (електронен регистър), който да гарантира получаването на входящ номер и проследяване на движението на преписката.

В Правилата следва да бъде уредена подробна процедура за разглеждане на жалби и сигнали, включително конкретни срокове;

б. Становища и предложения

Да бъде уредена в Правилата на ВСС процедура, при която всички подадени становища от неправителствени организации и групи магистрати, да се публикуват в аналогичен публичен електронен регистър на страницата на Съвета, да получават входящ номер и своевременен, мотивиран и публичен отговор;

в. Директна комуникация с магистратите

Да се предвиди в Правилата, че ВСС съставя  email листа, в която да бъдат включени адресите на всички съдии, прокурори и следователи в страната. Така до тях могат да се отправят постоянно запитвания (анкети, въпросници), искания за становища и предложения, да се препращат документи и т.н.

На страницата на ВСС да се публикуват данни за комуникация (телефон и email адрес) на всички членове на ВСС, с оглед възможността на съдиите, прокурорите и следователите за пряка комуникация с тях;

 

5. Публикуване на други документи

 

а. Данни за изпълнението на бюджета и разходите на ВСС

Да се предвиди създаване на електронен регистър, в който  да се публикуват пълни справки за изпълнението на бюджета на ВСС и направените разходи.  Там да се обявяват и всички решения относно промяна в бюджета на съдебната власт в пълен вид – име на съд/прокуратура и гласувана промяна, със задължителна обосновка, както и информация за обявленията за обществени поръчки, независимо по кой ред стават те;

б. Доклади на ИВСС и мерки по предложенията му

Създаване на нарочен електронен регистър, в който да се публикуват всички доклади на ИВСС, които се отнасят общо до администрирането на звена на съдебната власт както и да се отчитат мерките, предприети по всяка препоръка, направена в тях.

Когато магистрат кандидатства за контролна или административна изборна длъжност, всички доклади на ИВСС, които се отнасят до нейната/неговата дейност следва да се публикуват;

в. Документи свързани с кадровата дейност на съвета

Да се предвиди изрична уредба в Правилата, че на страницата си в интернет ВСС следва да публикува, наред с атестационните протоколи на магистратите, и:

  • протоколите от конкурсните комисии от конкурсите за повишаване и преместване, както и тези от „външните“ конкурси;
  • заповедите за командироване на магистрати, съгласието на магистрата, както и мотивите на административния ръководител, който ги е издал;
  • текущо актуализирана информация за освободените и незаети щатни бройки в отделните структури на съдебната власт;
  • при провеждането на конкурси за административни ръководители следва освен кратката биография да се качва и информация от кадровото досие на кандидата, становище от Инспектората от ВКП и Инспектората към ВСС, подобно на избора на членове на ВСС;
  • информация/данни за членовете на атестационните комисии и членовете на комисиите по професионална етика към отделните звена на съдебната власт; сведения за начина, по който са формирани/избрани;
  • решенията/правилата на ВСС за определяне на трудовите възнаграждения на магистратите, както и правилата, по които се извършва допълнителното материално стимулиране в органите на съдебната власт и решенията на административните ръководители за насърчаване на магистрат/и чрез допълнително материално стимулиране във всеки случай на издаване на такова решение/заповед;

 

 

6. Работа с медиите

 

а. Срок за отговор на журналистически запитвания

В Правилата на ВСС следва да се предвиди максимален срок за отговор на журналистически запитвания. В случаите, когато се иска позиция по текущи събития, такава следва да бъде обявявана в рамките на деня;

б. Брифинги

Да се уреди задължение след заседанията на ВСС да се дават брифинги за журналисти с участие на членове на съвета, които са имали активно отношение към обсъжданите на заседанието теми;

в. Прессъобщения

Да се регламентира в Правилата задължение за ВСС, чрез пресслужбата да изпраща прессъобщения след заседанията си, в които да съдържа обобщена информация за взетите решения, цитати на членовете на съвета, както и изпращане предварителни прессъобщения преди важни заседания (избор на административни ръководители).

 

При изготвяне на предложенията са използвани и част от идеите на група от неправителствени организации – Програма за развитие на съдебната система, Институт за развитие на публичната среда, Български институт за правни инициативи, НПО-център Разград-мрежа за гражданско наблюдение на съда.