Home » 2012 » December

Monthly Archives: December 2012

АНАЛИЗ НА ФАКТИТЕ, УСТАНОВЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

На 20.12.2012 г. ВСС избра главен прокурор на Република България. Изслушването на кандидатите за главен прокурор трябваше да бъде
последвано от пълноценна дискусия, в която членовете на ВСС да обсъдят и да дадат оценка на всички факти, които в хода на процедурата по избор станаха известни за нравствените и професионални качества на тримата кандидати. Това се налагаше, защото такъв е процесът по вземане на информирано, комептентно и убедително за гражданите решение. Дискусия по качествата на всеки един от кандидатите поотделно, конкретно и подробно обсъждане на фактите от личната им и професионална биография, оценяване на значението на всяко тревожно за независимостта на съдебната власт съмнение – не се получи.

Представям изготвения от мен анализ за кандидатите, който се опитах да представя на заседанието на ВСС, но поради наложените ограничения на процедурата и негативната реакция на част от членовете на ВСС, не успях за защитя в неговата цялост. Избор има, но несъстоялата се вчера дискусия прави наложително изнасянето й извън ВСС. Фактите все така се нуждаят професионално и обществено обсъждане.

І. Причините, които определят важността на избора на главен прокурор

1. Изборът за главен прокурор е от огромно обществено значение.
Начинът на неговото провеждане ще определи както нивото на доверие, с което новият главен прокурор ще започне работа, така и независимостта на съдебната власт изобщо.
От огромно значение ще бъде той и за международното доверие в страната ни. В последния доклад на ЕК от юли 2012 г. ясно се посочва, че ВСС е длъжен да гарантира, че изборът на главен прокурор ще е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
2. Съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт главният прокурор притежава изключителни правомощия в сферата на наказателното производство и надзора за законност, които го поставят на най-високо място в йерархията на съдебната власт. Според чл. 126, ал. 2 Конституцията главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана. Всички прокурори са подчинени и се отчитат пред главния прокурор (чл. 136 ЗСВ). Главният прокурор, като най-висш прокурор в йерархията, има правото да издава задължителни нареждания, отнасящи се до работата на всеки прокурор, включително и до работата по конкретни дела (чл. 139 и чл. 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия съдебен съвет предложения за повишаване или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ). Според разпоредбите на НПК главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 46, ал. 4 НК). НПК от 2006 г. засилва прокурорския контрол и прякото участие на прокурора в разследването на престъпления.
3. Процедурата за избор на главен прокурор следваше да стартира с изработване на задълбочен анализ от ВСС на състоянието, структурата, проблемите и достиженията на прокуратурата на РБ. При този анализ биха се откроили актуалните потребности на системата за провеждане на реформи в определени приоритетни областни. Като се идентифицират нуждите на системата на прокуратурата може обективно да се посочи от страна на назначаващия орган ВСС какви качества трябва да притежава бъдещия главен прокурор. При липсата на такъв анализ, насоки за необходимите параметри на реформата в прокуратурата могат да се изведат от докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, както и от други документи на институциите на СЕ и ЕС:

реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата
гарантиране на откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.
извършване на независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.

въз основа на този анализ, да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.

Внимателно следва да се анализират решенията на Европейския съд по правата на човека, които идентифицират структурни и системни проблеми на българската прокуратура – от особена важност е решението по делото Колеви срещу България от 5 ноември 2009 г., в което се посочва, че съществуват законодателни и институционални недостатъци, които не дават достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, ако възможни заподозрени са главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него (& 206 от решението); също и решението от 2012 г. по делото Бисер Костов срещу България, което коментира особено актуалния и в момента проблем с добросъвестното упражняване на правомощието на прокурора да образува наказателни производства, включително и срещу неизвестен извършител.

4. Значимата роля, която Конституцията и законите отреждат на главния прокурор, свързана най-вече с образуването и движението на наказателните производства, налага изискванията за заемане на длъжността да са изключително високи. Главният прокурор трябва да бъде изявен и безспорен професионалист в наказателното право и процес, да притежава завидна управленска компетентност и безукорна репутация.
Новият главен прокурор трябва:
– да познава добре структурата, управлението и организацията на прокуратурата и да има ясно изразени идеи за реформирането им;
-да притежава отлични аналитични качества и умения за методическо ръководство на различните нива на прокуратурата, за да ръководи извършването на анализ на дейността, обобщаване и уеднаквяваване на практиката;
-отлично да познава практиката на ЕСПЧ и да зачита на ценностите на конвенцията;
– да отстоява независимостта на прокуратурата и независимостта на отделните прокурори, като установи добри отношения с представителите на другите институции, но при зачитане на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство;
-да внушава доверие, а не страх в професионалната общност на прокурорите;
-да познава отлично механизмите на международното сътрудничество и да се ползва с доверието на международните партньори;
-да притежава високи морални качества и безукорна репутация в професионалната общност и обществото.

ІІ. Оценка на фактите, свързани с професионалните и нравствени качества на кандидатите за главен прокурор, събрани в хода на процедурата пред ВСС.
1. Стандартите за преценка на нравствените качества на кандидатите за заемане на висши длъжности в съдебната система.
Според т.нар Бангалорски принципи – общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите членки на ООН, които са приложими и за представители на другите магистратски професии в съдебната власт, моралните качества имат основно значение за правилното изпълнение на служебните функции на магистрата. Съдията е длъжен да гарантира, че поведението му е безупречно в очите на разумния наблюдател. Поведението и държането на съдията трябва да утвърждават вярата на хората в моралния интегритет на съдебната власт. Правосъдието трябва не само да се осъществява, но и хората да виждат, че то се осъществява.
Затова проверката за нравствените качества следва да осигури данни за информирано решение съгласно един изключително висок стандарт. За избор на главен прокурор далеч не е достатъчно формалното съответствие с минималните изисквания за поста (липса на формални дисквалифициращи обстоятелства). Не е достатъчно и кандидатът да не е бил осъждан. Необходимо е да се приложат завишени изисквания, които да гарантират липсата на каквито и да било обстоятелства, повдигащи разумно съмнение в интегритета, качествата и личната мотивация и ценности на кандидата. В това отношение, например, ако има данни за правени проверки от органите на прокуратурата или МВР, те трябва да бъдат оценени не от гледна точка на наличието на достатъчно данни за повдигане на обвинение, а спрямо високите морални изисквания за заемане на поста главен прокурор.
С включването си в процедурата за избор на главен прокурор кандидатите трябва да имат съзнанието, че се изисква да отговорят на всички въпроси, свързани с техния професионален и личен живот, доколкото това има значение при оценката за притежаваните от тях професионални и нравствени качества, необходими за заемане на длъжността главен прокурор, като не се накърнява достойнството на кандидатите.

2. По отношение на притежаваните от кандидата за главен прокурор Сотир Цацаров нравствени качества се установиха следните факти:
2.1. На 04.02.2008 година Цацаров и неговата съпруга са придобили недвижим имот, като съзнателно в договора за покупко-продажба са вписали невярна цена – вместо 60 921 евро, е вписана цена от 1000 лева. Налице е т.нар в облигационното право относителна симулация по отношение на цената като съществен елемент от съдържанието на договора за покупко-продажба.
Цацаров твърди, както в медиите, така и при изслушването пред етичната комисия на ВСС, че към датата на изповядване на сделката са заплатени дължимите местни данъци и такси по действителната продажна цена, а не според симулативната цена по договора. Факти и въпроси по тази тема постъпиха от разследващите журналист Атанас Чобанов и Асен Йорданов, по които ВСС не направи пълна, задълбочена и изчерпателна проверка. Установява се, че Цацаров не е представил пред ВСС първичен документ за плащане на дължимите публични вземания. От приложеното удостоверение № 560/23.11.2012 г. на Община Марица, област Пловдив се установява, че по сделката са платени 10 лева данък при придобиване на имуществото. Дължимият данък по действително платената цена е заплатен едва на 26.02.2010 г. заедно с лихвите.
Безспорно е, че Цацаров и неговата съпруга са придобили недвижим имот чрез симулация – прикриване на истинската цена. Този факт не е безобиден, защото пред магистратите и техните семейства има висок стандарт за публичност на техните доходи (в това има дълбок резон, тъй като това е антикорупционна мярка по същество, но и спокойствие за хората, че стандартът на магистратите е видим и не е непропорционален на доходите ми). Симулацията е притеснителна и от гледна точка на това, че съпругата на Цацаров е била съгласна действителната воля на страните да остане скрита за държавата и трети лица (това е особеността на този вид сделки). От изявленията на Цацаров до момента, от двусмислените му обяснения не може да се изключи съмнението, че данъците са платени върху действителната цена не веднага, а тогава, когато плащането им е било необходимо, за да се ползва като доказателство за действително платената цена, защото съпругата му като ищец е претендирала от съда да й бъде присъдена тази сума, а не вписаната в нотариалния акт.
От решението на Апелативен съд-Пловдив по делото за разваляне на симулативния договор, се вижда, че никой от свидетелите, установяващи симулативната цена, не твърдят, че по-ниската цена е била вписана по искане на продавачката.
В същото решение на Апелативен съд-Пловдив има позоваване на “собственото признание на продавачката по приложената по гражданското дело преписка №5838/2008 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив. Това “самопризнание” по наказателното дело е станало доказателство за истинската цена по гражданското дело. Оставя се впечатлението, че съпругата на Цацаров печели гражданското дело и благодарение на прокуратурата, тъй като прекратяването на наказателното дело става след като вече то е обслужило гражданското дело.
2.2. В становището на етичната комисия към ВСС се коментира сигнал срещу Сотир Цацаров с твърдение за “търговия с влияние” по търговско дело с предмет чл. 72 ТЗ – касаещо извършени апортни вноски в дружество, контролирано от бизнесмена Георги Гергов. По този въпрос ВСС не извърши необходимата задълбочена и всеобхватна проверка. Не беше даден убедителен отговор на множеството поставени в сигнала въпроси и по време на изслушването в етичната комисия – че Гергов е посочил трите вещи лица, които да извършат оценката и защо съдът е назначил именно същите вещи лица за да оценят имотите в рамките на охранителното производство.

2.3. Основна и същностна ценност за всеки магистрат е независимостта. Според цитираните по-горе Бангалорски принципи съдията е длъжен не само да остава незасегнат от неподходящи връзки с изпълнителната и законодателната власт и от влияние от тяхна страна, но и да създава у разумния наблюдател впечатление, че наистина не е засегнат от подобни фактори. Съдията е длъжен да демонстрира и утвърждава високи стандарти на поведение като магистрат, за да укрепва общественото доверие в съдебната власт, което има основно значение за поддържането
В свое интервю пред вестник “24 часа” през януари 2012 г. Сотир Цацаров заявява следното: „Моята оценка за работата по наказателните дела е повече от добра, колкото и по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив да е обект на критика от някои представители на адвокатурата”. В редица от публични коментари и изказвания на висши представители на изпълнителната власт (министър-председателя и министъра на вътрешните работи) еднозначно се изразява положителна оценка за дейността на председателя на ОС-Пловдив, както и за неговата личност.
Видимостите сочат, че:
– делото срещу министъра на вътрешните работи се разглежда в Пловдивския районен съд;
– че Цацаров признава, че е запознат с материалите по делото (по време на изслушването признава, че го е прочел преди да бъде разпределено на съдия-докладчик) срещу вътрешния министър, въпреки че по служба няма право на това;
– факт са големият брой разрешения за използване на СРС, дадени от председателя на Пловдивския окръжен съд, въпреки неговата декларация в концепцията, че СРС е краен способ за събиране на доказателства, която е в противоречие и с неговото интервю пред „24 часа”, че СРС е „нормален способ за разкриване на престъпленията”;
– безспорна е концентрацията на осъдителни решения на ЕСПЧ по случаи от съдилищата в Пловдивския съдебен район.
Тези факти недвусмислено показват, че е създадено впечатление у независимия и разумен наблюдател за това, че Цацаров е засегнат от неподходящи за един магистрат връзки и влияния с представители на другите власти, което сериозно компрометира високите изисквания за неговата независимост.
По отношение на наказателната политика на съда и доколко съдебната независимост позволява водене на наказателна политика от съдилища препращам къв написаното от Генко Митов в списание “ПРАВНА МИСЪЛ” от 1937 г., то е изцяло актуално към днешния момент:
“Съдилищата в България по предназначение, по закон и по положение са избавени от нещастието да правят политика, та била тя и наказателно-правна. Следователно, всеки съвет, под каквато и форма да е даден, който подтиква или препоръчва възприемането на някаква политика от съдилищата, във връзка с наказателно-правната им дейност, е не само недомислие, но и опасно внушение. Българските съдилища са поставени да действат в строгите рамки на материалните и процесуални закони. Те, при упражнение на своето високо предназначение, са оградени от всякаква възможност за посегателство и влияние върху тяхната важна служба.”

Подробният анализ на изброените обстоятелства показва, че е формирано основателно, подкрепено с факти, съмнение, че кандидатът за главен прокурор Цацаров не отговаря на високите морални изисквания за заемане на длъжността.

Световни стандарти за нравствените изискванията за заемане на висши длъжности:

А) Стокхолм. Шведската министърка на културата стана втората жертва на неплатените данъци в рамките на няколко дни. Сесилия Стгьо Чило подаде оставка, след като призна, че не е плащала цели 16 години задължителната такса за телевизия и не е внасяла осигуровки на детегледачката си. Данъкът за телевизията е около 109 евро на година и отива за шведската държавна тв, която е под шапката на министерството на културата. Това е вторият министър в новото шведско правителство, който подава оставка заради неплатени данъци. По същите причини в събота поста напусна министърката на външната търговия Мария Борелиус.

Б) Мона Салин (зам.-министър на икономиката) предизвика възмущението на своите сънародници, след като в началото на миналата седмица попадна в черния списък на Данъчната полиция – Кронфогден. На 10 януари двата вечерни вестника Aftonbladet и Expressen писаха, че Мона не е платила в срок годишния данък за собствения си автомобил Volvo и едновременно с това не е минала на годишен технически преглед. Поради това компетентните органи веднага й наложили двойна забрана да ползва автомобила си. След като прочел в пресата за провинението на министърката, главният прокурор на Стокхолм взел решение веднага да започне следствие по подозрение, че Мона Салин е използвала автомобила си въпреки забраните. А подобна политическа своенравност се наказва строго според шведските закони.

В) Британският министър на енергетиката и околната среда Крис Хюн е подал оставка, след като бе уличен в лъжа пред полицията. Хюн е обвинен в това, че е превишил скоростта при шофиране, но излъгал полицейските служители за това, че зад волана е била съпругата му Вики Прайс. Инцидентът е стнал през пролетта на 2003 г., когато Хюн все още е депутат в Европарламента

3. По отношение на кандидата за главен прокурор Галина Тонева не се установени никакви конкретни факти, които да са от естество да всеят съмнение в нейната безупречна репутация и интегритет.

3.1. Високият професионален и личен морал на Галина Тонева не беше поставен под съмнение в настоящата процедура. Положителните й личностни качества – чувство за справедливост, безпристрастност, почтеност, диалогичност, конструктивност при разрешаване на проблемите, независимост при отстояване на собствените позиции, способност да поема отговорност – обуславят компетентността й да ръководи умело и да мотивира колектива, да създава атмосфера на сигурност и доверие, да всява респект с поведението си в и извън службата.
Положителното отношение на професионалната общност представлява висока оценка на нравствения облик и човешките добродетели на Галина Тонева и гарантира оптимална и спокойна работна атмосфера в прокуратурата.

3.2. Галина Тонева демонстрира висока степен на независимост и способност да я защитава в работата си, да отстоява на натиск при вземане на обществено непопулярни решения.
В подкрепа на този извод е нейното участие в състава по делото за убийството на Андрей Луканов. Тези дни излезе решение на ЕСПЧ по делото Ленев срещу България. С това решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) на практика преповтори мотивите на настоящия кандидат за главен прокурор Галина Тонева, която като председател на апелативния съдебен състав оправдава подсъдимия Ленев и останалите подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата. Това решение на съдебния състав, председателстван от Тонева, е едно от важните решения в българската съдебна практика, защото то категорично осъжда силовите прийоми и изтезанията, дори когато се извършват под претекст, че само така може да се разкрие тежко престъпление. Съдът категорично осъжда полицейското насилие и го разобличава като причина за провала на процеса.

Съществен факт за независимостта на съда е, че след сериозния отпор на Софийската военноокръжна прокуратура да изпрати на съда преписките за полицейското насилие, САС глобява с 500 лв. шефа на прокуратурата Спас Илиев, което е прецедент.

Решението по делото „Луканов” разкрива по категоричен начин достойнството на кандидата за главен прокурор Тонева, защитил срещу течението независимостта на съда от конюнктурните очаквания да бъде потвърдена постигнатата с насилие осъдителна присъда на първа инстанция.

Тест за куража на Тонева да отстоява съдебната независимост е поведението й по повод разглеждане на дело за мярка за неотклонение, по т.нар. дело “Фабрика за убийства”. Цитирам вестник “Труд” от март 2009 г. : Заради последното дело Тонева влезе в челен сблъсък с полицията и тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, които се опитваха да я заведат в затвора, за да правораздава там, защото задържаните били много опасни. „Един съдия правораздава в Съдебната палата. Влезте с отряда, елате с когото искате, но съдът ще заседава тук“, отсякла Тонева и не помръднала от залата си, като на това отгоре накарала да изведат оттам всички с извадено оръжие, докато съдът заседава, разказват очевидци”.

4. По отношение на кандидата за главен прокурор Борислав Сарафов становището на етичната комисия е сравнително кратко и не дава особено съществена и конкретна информация за притежаваните от него нравствени качества.

В становището на етичната комисия се маркира фактът, че Сарафов е първи братовчед на депутата от управляващата партия Светлин Танчев. Тази на пръв поглед любопитна биографична подробност се налага да бъде обсъждана като всяка друга връзка с представители на изпълнителната и законодателната власт, за да се прецени значението й за независимостта на всеки кандидат за главен прокурор. Задълбочена проверка и анализ от страна на ВСС по този въпрос не беше извършена.

5. По отношение на професионалните качества на тримата кандидати се установи следното:
Кандидатите за главен прокурор са представили подробни концепции, в които разглеждат различни свои виждания за състоянието и перспективите за развитие на прокуратурата на РБ.
Тук е важно да се отбележи, че липсва обективна основа, на която да се даде справедлива и вярна оценка на действителните качества на концепциите. Това е така, защото ВСС не изпълни своето задължение да направи самостоятелен и предварителен анализ за състоянието на прокуратурата и за насоките за нейното развитие и реформиране. Този анализ на ВСС трябваше да послужи за ориентир и сравнителна основа, по която да се оценяват и концепциите на кандидатите. При сегашното положение концепциите не са нищо повече от намерения и идеи на кондидатите.
Въпреки това прави впечатление задълбочената и богата на идеи концепция на Галина Тонева – подробната и автентична мотивация за заемане на длъжността; собственият анализ за състоянието на прокуратурата в момента; идеите за развитието на прокуратурата чрез нейната децентрализация и ново съдържание на провомощията на главния прокурор; задълбочените и оригинални идеи за регулиране на натовареността на прокурорите. Тонева познава проблимите и достиженията на прокуратурата и има конкретни идеи за продължаване на реформите.
Концепцията на Сотир Цацаров показва, че той не познава отблизо състоянието и проблемите на прокуратурата, което е обяснимо с оглед на това, че никога не е работил в системата на прокуратурата. Така например, предложеното от него кодифициране на множеството вътрешни актове на прокуратурата е процес, който протича в момента и се намира в напреднал етап на неговото осъществяване; мотивацията за заемане на длъжността е схематична и неубедителна; идеите му за реформа в прокуратурата не се отличават с оригиналност – децентрализация, екипен принцип на разследване, натоварване на следователите, анализ и обобщаване на прокуроската практика и др. Както сам посочва и Цацаров, необходим е анализ за състоянието на прокуратурата, който да определи насоките за реформа.
Концепцията на Сарафов представлява обобщени намерения за развитие на прокуратурата по утвърдените и към момента приоритети, като се залага на оптимизация на човешките ресурси; аквизиране на разследванията; специализация и екипност в разследването.

5.1. Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева притежава висока професионалната квалификация, придобита чрез полагане на непрекъснати усилия за обучение. Впечатляващи и особено необходими за длъжността на главния прокурор са нейните задълбочени познания и допълнителни квалификации в областта на международното наказателноправно сътрудничество и провото по правата на човека.
Съществено професионално предимство на кандидатурата на Галина Тонева е съчетанието на дългогодишна съдийска кариера и опит и познание за прокурорската работа. Важно е да се подчертае, че Тонева е била наказателен съдия последователно в Софийски районен, Софийски градски и Софийски апелативен съд – съдилища с голяма натовареност и с концентрация на сложни и разнообразни наказателни дела. В работата си като съдия Тонева е проявявала изключителна отговорност, прецизност, отлична организация, експедитивност и процесуална дисциплина. Качеството на постановените от нея съдебни актове заслужава отлична оценка, което обстоятелство е красноречиво илюстрирано от конкретните резултати при последното й атестиране в качеството й на съдия и административен ръководител от Софийски апелативен съд.
Високата професионална компетентност на Галина Тонева се установява и от нейните активности като преподавател в различни аспекти на материалното и процесуално наказателно право, както и от завидните й познания, опит и допълнителни квалификации по въпросите на международното сътрудничество по наказателни дела: лектор към Националния институт на правосъдието по наказателно право и процес, по основи на европейското право както и по специализираната материя на полицейското и съдебно сътрудничество, относно наказателно-правните аспекти на европейското право.
Показателна в това отношение е високата оценка за качествата на Тонева, дадена от президента на Евроюст Мишел Конинкс. Според президента на Евроюст г-жа Тонева притежава висока компетентност в областта на правото и практиката на ЕС, тя е отдаден преподавател, умее да работи в екип, притежава дълбока почтеност и преданост към българската съдебна система.
През ноември 2001 г. Тонева е била вицепрезидент на експертна група, създадена от Комитета на ООН по превенция на престъпността и наказателното правосъдие, със задача „изработване на основни принципи на възстановителното право” – Отава, Канада.
Тонева е член на Комисията по ефективност на правосъдието /CEPEJ/ към Съвета на Европа. По покана в лично качество е член на експертна група под патронажа на вицепрезидента на ЕК комисар Вивиан Рединг за изработване на принципите на наказателната политика на ЕС.
Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева притежава отлична управленска компетентност, която се основана на натрупания опит при успешното администриране на големи и натоварени органи на съдебната власт:
В дейността си на заместник на административния ръководител на Софийския апелативен съд и ръководител на наказателното отделение на съда Галина Тонева е демонстрирала лидерски качества, инициативност, управленски и организационни способности, които обосновават изводи за поведение, утвърждаващо авторитета на съдебната власт във висока степен и отлични умения за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.
Специално внимание следва да се обърне на дейността на Галина Тонева като заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура през последните три години. Този опит на кандидата й позволява да познава детайлно и задълбочено проблемите и спецификите в организацията и дейността на прокуратурата, както и незабавно да започне реализация на програмата си за управление. Знанието за организацията и дейността на прокуратурата, познаването на прокурорите и служителите ще позволи на Тонева да осигури плавен преход и приемственост в ръководството на централизираната и йерархична структура на прокуратурата на Република България.
Управленската компетентност на Галина Тонева се установява при анализ на досегашната й дейност като заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура (ВКП):
В качеството й на заместник на главния прокурор при ВКП на Тонева е възложено ръководството на 5 от общо 11 отдела. Нейните ангажименти са свързани с ръководството и координацията в дейността на следните отдели: отдел ІІІ „Съдебен и изпълнение на наказанията”; отдел ІV „Международно правно сътрудничество”; отдел VІІІ „Противодействие на престъпленията против финансовите интереси на ЕС и РБ; отдел Х „Координация на институционалното сътрудничество, обучение и публична комуникация”; отдел ХІ „Противодействие на престъпленията, извършени от непълнолетни и на посегателствата срещу малолетни и непълнолетни”.
При ръководството на дейността на отдел отдел ІІІ „Съдебен и изпълнение на наказанията” Тонева е участвала лично или е координирала дейността на прокуратурата при изготвяне на становища до ВКС по тълкувателни дела за издаване на тълкувателни решения на ОСНК и ОСГК на ВКС; участвала е (лично и/или с определени от нея прокурори) в работни групи за изготвяне на законопроекти – за изменение и допълнение на НПК, НК, за изработване на нов НК;
Отличната квалификация и натрупан опит в международното сътрудничество по наказателни дела са позволили на Галина Тонева да осъществява умело ръководство в дейността на отдел ІV „Международно правно сътрудничество”, с което да активизира международната дейност на прокуратурата на РБ, както и да издигне нейния авторитет в контактите с чуждестранните ни партньори. Колегата Тонева е участвала в преговори и подписванете на споразумения за създаване на съвместни двустранни или многостранни екипи за разследване с държави-членки на ЕС, съвместно с Евроджъст и Европол; в създаване на такива екипи и с държави извън ЕС (напр. Македония, САЩ); осигурявала е участието на българските членове на екипите в съвместни процесуално-следствени действия с чуждестранните партньори; провеждала е срещи с представители на прокуратурите на държави от ЕС – Нидерландия, Испания, Германия, Италия и др. за организиране съвместни действия и подпомагане изпълнението на молби за правна помощ; провеждала е срещи с делегации на прокуратурите на държави извън ЕС – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Китай, Руска Федерация – за обсъждане и подготовка на споразумения за сътрудничество между прокуратурите на РБ и тези държави; осъществявала е срещи с посланици на различни държави за решаване на конкретно възникнали проблеми по казуси с техни граждани.
При ръководството и координацията в дейността на отдел VІІІ „Противодействие на престъпленията, против финансовите интереси на ЕС и РБ”, Тонева е осъществявала контакти и преговори с ръководството и експерти на ОЛАФ – както по стратегическото сътрудничество, така и по решаване на конкретни казуси; участвала е в създаването и ръководството на специализирани съвместни екипи за разследване на данъчни престъпления, контрабанда, както и ръководство на специализираното звено за противодействие на измамите със средства на ЕС; координирала е изработването на специализирани методики за разследване на дела с такъв предмет, включително и на такава за всеобхватна финансова проверка, изключително високо оценена от експертите на ЕК.
При осъществяване на ръководството и координацията на отдел Х „Координация на институционалното сътрудничество, обучение и публична комуникация”, Тонева демонстрира умения за комуникация и взаимодействие, както с представители на други институции, така и с организациите на гражданското общество. Тонева организира провеждането на периодични срещи с неправителствени организации за разработка на критерии за оценка дейността на ПРБ и повишаване на нейната ефективност; съдейства за провеждането на трети Индекс на реформата на ПРБ; активно участва в съвместни акции с неправителствени организации: Български хелзинкски комитет (БХК) – проверки по домовете за деца с умствени и физически проблеми; в проект с БХК и Омбудсмана на РБ – проверки по домовете за стари хора; чрез БХК – проверка за усвояване на средствата от Ромски образователен фонд – Будапеща и т.н.
Заслужава внимание и участието на Галина Тонева в разработване на международни съвместни програми за обучение по специализирани теми – трафик на хора, на наркотици, трудова и сексуална експлоатация и т.н. Тази нейна активност е от особена полза доколкото нуждата от обучения в прокуратурата е от особена значимост.
Следва да бъде отбелязана ролята на Галина Тонева в участието на прокуратурата на РБ по Механизма за сътрудничество и оценка: в резултат от дейността и усилията на Тонева е създаден „Графикът с мерки на ПРБ“ от м.октомври 2011 г., в който са залегнали основните постижения, свързани със структурната реформа на ПРБ, специализацията на всички нива и под различни форми – специализирани структури, специализирани екипи, екипи ad hoc и специализирани мрежи; координацията на обучението и неговата специализация; кодификация на вътрешно-ведомствените актове; изработване и приемане на нови методики, инструкции и указания за по-ефективно осъществяване на взаимодействието между наблюдаващите прокурори и горните инстанции с оглед методическа помощ при дела с фактическа и правна сложност, анализ на допуснати слабости и грешки в работата по конкретни дела, с цел тяхното преодоляване, за утвърждаване принципа на взаимопомощ на прокурорите от първоинстанционните прокуратури и тези от въззивните и касационната инстанции, а не на формалистичния инстанционен контрол и т.н.
Следва да се открои и създаването по инициатива на Галина Тонева на отдел ХІ „Противодействие на престъпленията, извършени от непълнолетни и на посегателствата срещу малолетни и непълнолетни”. Сложено е началото на интензивна работа с държавните институции ДАЗД, МП, както и с неправителствения сектор, особено с ИСДП, БХК и др. Тонева е член на ЦКБППМН, като координира подготовката на проекти на методики за разследване на престъпления, извършени от непълнолетни; както и инструкции за работа с деца, пострадали от престъпления.
Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева има сериозни концептуални идеи и конкретни мерки за провеждане на реформа в прокуратурата на Република България. В това отношение значение имат следните факти:
– Тонева е основен инициатор на структурната реформа на ВКП с цел привеждането й в съответствие с основните приоритети на наказателната политика на ЕС и РБ и повишаване на специализацията и квалификацията на прокурорите;
-по нейна идея бяха създадени новите специализирани екипи за разследване на престъпления с корупционен елемент, както и специализираните мрежи от прокурори в основните приоритетни области – корупционни престъпления; данъчни престъпления и престъпления срещу митническия и акцизен режим, и паричната и кредитна система на РБ; престъпления против интелектуалната собственост и компютърните престъпления; престъпления против финансовите интереси на ЕС; противодействие на престъпления извършени от непълнолетни и на посегателства срещу малолетни и непълнолетни.
– демонстрира последователна привързаност към ценностите, отразени в Европейската конвенция за правата на човека. Освен солидната си професионална подготовка в тази област, в качеството си на заместник на главния прокурор тя следи актовете на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във взаимодействие с отдел VІІ „Информация, анализ и методическо ръководство” при ВКП, с цел своевременното им довеждане до знанието на всички прокурори чрез обявяването им ведно с кратка анотация на вътрешно ведомствения сайт на ПРБ , която рубрика е създадена по нейна инициатива;
– лансира разумната идея, исканията за СРС-та да се координират от редовите прокурорите с административния им ръководител, за да има по-ясна отговорност и да се заобиколят индивидуалните злоупотреби с власт. Предлага също и създаването на електронен регистър, в който да фигурира информация за това кой прокурор колко пъти е поискал ползването на СРС-та. В концепцията, представена от Тонева също се очертават мерки за ограничаване на използването на този способ. В нея е записано, че държавното обвинение иска драстично свиване на броя престъпления, за които да се подслушва, като то трябва да се концентрира предимно по делата, които ще се гледат от специализирания наказателен съд. Това са дела, свързани с организираната престъпност, контрабанда, пране на пари, разпространяване на наркотици, отвличане, убийства и подкупи. Тонева предлага и създаване на независимо бюро за контрол на СРС, както и гаранции, че спецслужбите няма да „редактират“ информацията от СРС-та, постъпваща в прокуратурата.

5.2. Съществено значение при оценката на професионалните качества на Сотир Цацаров следва да се отдаде на коментирания по време на изслушванията пред етичната комисия на ВСС казус „Максим Савов”.

Цацаров е бил председател на съдебния състав, който задържа Савов за първи път. Опраделението на въззивната инстанция не съдържа обсъждане на доказателствата, а общи фрази, от които не става ясно какво е становището на въззивния съдебен състав за наличието на обосновано предположение за авторството на престъплението. В коментираното определение окръжният съд пише, че “няма спор относно авторството на обвиняемия в грабежа” – спор обаче има, защото обвиняемия Максим Савов оспорва, че е извършител на деянието. Вероятно съдът е искал да каже, че категорично е доказано авторството, но няколко дни след деянието и в самото начало на разследването, няма как деянието да е доказано, то тепърва ще се доказва. В конкретния случай истината се установява едва на втора инстанция по същество на делото чрез събиране на точните доказателства. Мотивите към определението не съдържат прецизен анализ и на фактите, от които се извежда опасността от укриване и извършване на престъпление, което потвърждава недостатък, който многократно е установяван в решенията на ЕСПЧ по приложението на чл. 5 от Конвенцията по пловдсивси казуси – формални мотиви при задържане под стража, без излагане на конкретни факти и обсъждане на възраженията на страните.
Разгледанато определение, както и обективно установеният факт за концентрация за осъдителни решения на ЕСПЧ по дела от съдилищата на Пловдивския съдебен район, сочат, че за разлика от Галина Тонева, кандидатът Цацаров не притежава необходимия респект и не припознава като висша ценност принципите на Конвенцията.
Относно управленската компетентност на Сотир Цацаров следва да се отбележи, че той за разлика от Галина Тонева е ръководил съдебна структура със специфично регионално значение, което му дава сравнително ограничен управленски опит. Наличието на управленски и професионален опит в системата на прокуратурата дава безусловно предимство на Тонева пред кандидатурата на Цацаров.

5.3. В сравнение с кандидата Тонева Сарафов притежава значително по-малък административен опит като ръководител на орган в съдебната система, основният му опит е в разследването на тежки престъпления, но не и като администратор от висок ранг. Не без значение и е фактът, че Сарафов е в началото на първия си мандат като административен ръководител на Специализираната апелативна прокуратура и логично е да осъществи намеренията си в управлението на тази структура на съдебната власт.

Предвид изложените съображения считам, че ВСС следва обосновано да приеме, че Галина Тонева притежава професионалните и нравствени качества да ръководи прокуратурата на Република България, поради което смятам, че трябва да бъде избрана за главен прокурор. Сравнението на установените факти за тримата кандидати безусловно откроява кандидатурата на Галина Тонева. Това е несъмнено както за професианалистите, така и за разумните наблюдатели, както в България, така и в международната юридическа общност.
Както от изслушването, така и от цялата налична информация се установи, че Галина Тонева най-добре от всички кандидати познава структурата, управлението и организацията на прокуратурата и има ясно изразени идеи за реформирането им; отлично познава практиката на ЕСПЧ и зачита ценностите на конвенцията, като е доказала това в пряката си работа като съдия и прокурор; отстоява независимостта на прокуратурата и независимостта на отделните прокурори; внушава доверие, а не страх в професионалната общност на прокурорите; познава отлично механизмите на международното сътрудничество и да се ползва с доверието на международните партньори; притежава високи морални качества и безукорна репутация в професионалната общност и обществото.

Считам, че изборът на Галина Тонева ще подпомогне реформата на прокуратурата и в цялост ще допринесе за утвърждаване принципите на компетентност, ефективност, справедливост и срочност при управление на съдебната система.

ДИСКУСИЯ ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ИЗБОР НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

Правилата за избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор бяха приети с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето на заседание, проведено на 8 ноември тази година. Повече от един месец приетите правила са предмет на обществено и професионално обсъждане, в хода на което се отправят основателни критики за тяхната пълнота, яснота и законосъобразност.

            Правилата се приемат въз основа на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Конституцията на РБ и не могат да им противоречат. Това е важна отправна точка при преценка на действащите процедурни правила. При обсъждане на правилата петима членове на ВСС предложихме проект за текстове, като за съжаление, най-съществените от тях не бяха приети от мнозинството в Съвета (виж проекта за правила в секцията „Предложения”).

Според мен, за да се гарантира законосъобразно и качествено провеждане на избора на главен прокурор, наложително е правилата да съдържат следните три пункта:

1. ЗСВ определя достатъчно дълъг срок за протичане на процедурата, така че ВСС да може да осигури задълбочен и информиран избор за една от най-значимите длъжности в съдебната система. Безспорна необходимост в началото на процеса е изработването на профил за длъжността на главния прокурор. ВСС следваше да дефинира конкретните изисквания за длъжността („профил”, очертаващ професионалните и личностните качества на лицата, които ги заемат)  и предварително да ги оповести. Дейността по изготвяне на профил за длъжността следваше да бъде предшествана от цялостен анализ, изготвен от ВСС, за състоянието, структурата и дейността на прокуратурата на РБ. По този начин назначаващият орган ще има яснота за това, съобразно проблемите и нуждите на прокуратурата, какви качества трябва да притежава бъдещият главен прокурор.

Изготвянето и разпространяването на профил за длъжността на главния прокурор ще формира у магистратите и обществото ясна представа за това какви точно способности и умения са необходими, за да се изпълняват качествено, успешно и ефективно функциите на главния прокурор. Така присъщите на съответните кандидати за главен прокурор лични качества могат да бъдат сравнявани с изискванията за съответната ръководна длъжност, а оттам – ще се създаде обективна основа, върху която да се градят обосновани изводи за пригодност/непригодност на съответния кандидат.

 2. Събитията, свързани с проваления избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание, ясно показаха, че е наложително назначаващият орган да извършва активна дейност за събиране, анализ и проверка на всички сигнали и цялата налична информация за всеки от кандидатите за длъжността главен прокурор. В този смисъл ВСС следваше своевременно да учреди специална комисия за предварителна проверка на сигналите и относимите факти, предоставени по реда на чл. 173, ал. 7 от ЗСВ. Предложението за нарочна комисия не се възприе и се създадоха предпоставки за допускане на пропуски, непълноти и грешки, доколкото по приетите правила са ангажирани три постоянни комисии на ВСС, които следва да изготвят становища. Освен това не се гарантира в достатъчна степен задължението на Съвета за активна самостоятелна и задълбочена (а не формална) проверка на сигналите и информацията за всеки от кандидатите. Последните случаи с магистрати (съдия Марковска и прокурор Гугушева), които участват в процедурата за избор на съдия за Конституционния съд от квотата на Народното събрание, показаха ясно всички недостатъци на контролната дейност на саморегулаторния орган на съдебната власт. Прокурор Гугушева е избрана от предходния ВСС за заместник на административния ръководител на най-високата специализирана прокуратура – Апелативната, без изнесените сега данни за имущественото състояние на нея и нейните най-близки роднини да са били въобще обект на внимание. Ако бяха – процедурата й за избор като зам.-апелативен прокурор щеше да бъде много по-ефективна – или щеше да отхвърли съмненията като неоснователни и така да защити репутацията на прокурор Гугушева, или щеше да възпрепятства назначението й, в случай че съмненията са основателни, защото са допуснати етични нарушения, защото е налице уронване на престижа на професията или закононарушения.

3. Защо е важно провеждането на тайно гласуване с бюлетини, а не чрез съществуващата във ВСС система за електронно гласуване?

Гласуването следва да се проведе по ред и начин, който не допуска един или няколко от кандидатите да бъде поставен в съществено неблагоприятно положение спрямо останалите кандидати.

Тайното гласуване, при участие на повече от един кандидат в процедурата (какъвто е и настоящия случай), задължително трябва да се проведе с бюлетини. Това е така, защото вотът е позитивен, т.е. за да бъде избран един от кандидатите, за него следва да са получени толкова гласа „за”, които са достатъчни да формират квалифицирано мнозинство (2/3 от броя на всички членове). Правилото е, че всеки член на Съвета има право и задължение да гласува „за” само за един кандидат.

При гласуване с интегрална бюлетина всеки от членовете на Съвета прави еднократно своя положителен избор за един от  кандидатите. При този начин на гласуване кандидатите са равнопоставени, т.к. волята на членовете се формира свободно и независимо единствено на база представянето им в хода на процедурата и оценката на професионалните им и личностни качества; не се влияе от данните за гласуването за другите кандидати.

Освен това, при гласуване с бюлетини, е възможна проверка на резултатите от гласуването – налице е протокол на изборната комисия с приложени бюлетини от гласуването. Без значение дали тази проверка ще бъде извършена от Върховния административен съд (при преценка за допустимост на оспорването), от Президента на РБ, който е оторизиран да подпише указ за назначаването на избрания кандидат или от Конституционния съд при евентуална преценка за конституционосъобразност на избора.

При последователно гласуване за кандидатите с електронната система, независимо от избрания подход на подреждането им – по азбучен ред, по постъпване на предложенията или чрез жребий:

– не се гарантира равнопоставеност на кандидатите, т.к. само за първия от тях (без значение как е определена поредността) членовете на Съвета формират волеизявлението си единствено съобразно представянето му, а за всеки следващ оказва въздействие получения резултат от предходното гласуване;

– не е възможна проверка при наличните три опции на електронната система „за”, „против” и „въздържал се” дали е спазено изискването всеки от членовете на Съвета да е гласувал само веднъж „за” като условие за действителност на волеизявлението;

– не е възможна проверка на резултатите от гласуването от заинтересованите лица и от органите, участници в процедурата;

– освен всички посочени аргументи не трябва да се подценяват публично оповестените съмнения в това, че съществуващата във ВСС система за електронно гласуване не може да гарантира в необходимата степен тайната на вота.

Съблюдаването на прозрачни и законосъобразни процедури е гаранция за убедителност и легитимност на избора на новия главен прокурор. Затова ВСС следва да използва оставащото време, за да поправи недостатъците в правилата.

Позиция по казуса „Марковска“

На заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29 ноември 2012 година, като извънредна точка в дневния ред беше включено предложение за обсъждане на писмата, изпратени от съсловните съдийски сдружения, в които се поставят важни въпроси, свързани с доброто управление на съдебната система

В писмото на Съюза на съдиите в България от 22.11.2012 г. до ВСС се поставиха съществените въпроси, които произтичат от казуса „Марковска”. Настоява се ВСС да извърши проверки и да направи задълбочени анализи на проявилите се в конкретния случай системни проблеми в дейността на Върховния административен съд и прокуратурата на Република България.

Доколкото доверието в съда се основава на прозрачността на работата му и стриктното спазване на установените правила, поставените въпроси трябва да получат честен и компетентен отговор от отговорния за администрирането на съдебната власт орган.

Тъй като засегнатите теми са от изключително значение за гражданите и професионалната общност, защото касаят независимоста и авторитета на съдебната власт, поставям на дискусия следните въпроси:

1. ВСС е длъжен (непосредствено или чрез ИВСС) да осъществи проверка и контрол на организацията, образуването и разпределениета на делата и начина на конституиране на петчленните съдебни състави във Върховния административен съд и да даде отговор дали съществуват реални  възможности или  съмнение за търговия с влияние по дела?

Изискването за независим и безпристрастен съд е основна гаранция за справедив процес по чл. 6 ЕКПЧОС, но също така и важно условия за наличието на доверие и авторитет на съдебната власт. Ето защо е изключително важно да се знае по какви правила се конституират петчленните състави на ВАС – как се определя докладчикът (от кое отделение, как се гарантира случайният му избор), как се определят останалите четирима членове на състава, които са мнозинство – по какви правила се определя от кое отделение са и как се гарантира, че неслучайният им подбор не става с оглед делото по усмотрение на председателя или неговите заместници?

2. Казусът „Марковска” фокусира за пореден път етичните въпроси за отговорността на съдията за видимостта на личния му живот. Въпросът за формалното спазване на изискванията на закона не може да подменя основния проблем за моралния облик на съдията. Той засяга единствено етични категории – базисни понятия като почтеност, достойнство, дълг към професията и уважение към гражданите и тяхното доверие към съдиите.

Наложително е провеждане на дискусия, направлявана от ВСС и с участието на съсловните организации и отделните магастрати, по принципните въпроси за изискванията за благопристойно поведение на съдията, когато участието му в процедура за избор на висока държавна длъжност обяснимо поражда засилен обществен и медиен интерес; за  границите на допустимия обществен интерес и внимание към факти от личната сфера на съдията.

3. Развоят на казуса „Марковска” осветли за поред път и друг съществен за съдебната система проблем – съществуват ли достатъчно силни гаранции за независимостта на българската прокуратура.

Досъдебните производства, които са образувани срещу неизвестни извършители по данни, свързани с дейността на магистрати, трябва да се разглеждат приоритетно, защото междувременно те продължават да разглеждат и решават преписки и дела. Общественият интерес и правната сигурност налагат тези магистрати или да бъдат осъдени в най-кратки срокове, ако са извършили престъпление, или ако са невинни, това да бъде своевременно отчетено от прокуратурата.

Бързото разследване е не просто антикорупционна мярка, но и гаранция, че разследваните магистрати не се държат в условия на страх и несигурност. Обратното поражда съмнения, че неприключването на подобни досъдебни производства осигурява зависими магистрати, които могат да бъдат манипулирани, без значение  дали са невинни или не.

ВСС трябва да намери начин да контролира и предотвратява злоупотребата с правомощието на прокуратурата да образува и води наказателни производства срещу неизвестен извършител, като средства за нерагламентиран натиск.

До момента ВСС отказва да поеме своята институционална отговорност и гласува против предложенията на ССБ, без да приеме алтернативни мерки за проверка на обстоятелствата около случая “Марковска”.

 

За този блог

Уважаеми колеги,

Като член на Висшия съдебен съвет, избран от съдиите, приемам като своя отговорност да поддържам непрекъсната и своевременна комуникация със съдиите в страната.

На делегатското събрание на съдиите, проведено на 15 септември 2012 г. поех задължение да търся мнението на всички вас по въпросите, които засягат доброто администриране на съдебната власт, както и да намеря начин да поддържам непрекъснат контакт и да се отчитам пред съдиите за свършеното от мен в работата ми като техен представител във ВСС.

Тази страница в интернет е средство за бързо и полезно общуване между съдиите и ВСС, чрез един от вашите представители в кадровия орган на съдебната власт.

Намерението ми е да предоставям информация, свързана с различните аспекти  от дейността на ВСС; да обсъждаме заедно конкретни предложения и идеи за решаване на съществените проблеми в администрирането на съдебната власт – атестирането, конкурсите за повишаване и преместване, натовареността на съдилищата и съдиите и др.; да имате информиране възможност активно да следите дневния ред от пряката работа на ВСС.

Създаването и поддържането на тази страница в интернет цели да подпомогне общуването между съдиите и ВСС, създаването на отношения на доверие и сътрудничество, за да се постигне действително самоуправление на съдебната система чрез прякото включване на съдиите в процеса на решаване на съществените проблеми.

Призовавам всички съдии оттук насетне да следят съответстват ли концепциите на членовете на ВСС, с това което те ще правят занапред в своята работа, като по този начин съдиите ще упражняват контрол върху дейността на излъчения и от тях кадрови орган, ще спомогнат за предпазването от самозатваряне, изолиране и бюрократизиране на ВСС.

Калин Калпакчиев