Home » Концепция

Концепция

 

КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАБОТАТА НА  ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

 

( по чл. 22а, ал. 5 ЗСВ), изготвена от Калин Иванов Калпакчиев

 

Поставена високо и независима в правораздаването, съдебната власт може да има същинска морализаторска роль в обществото, може да задържи падането му, като посочи на грешките му и ги осъди и като подигне по тоя начин нравствения му уровен.” –

 

думи на съдия Антон Каблешков – един от създателите на българския Върховен касационен съд, казани  в лекция пред Българското книжовно дружество през 1909г.

 

 

І. Въведение

 

Висшият съдебен съвет е колективен конституционен орган за администриране на съдебната система. Ролята на всеки член в колективния орган е от голямо значение, тъй като общата воля на органа се формира от индивидуалните волеизявления на личностите в него. Като член на Съюза на съдиите в България през последните пет години съм изразявал публично своята и на колегите си позиция за реформиране на отделните насоки в дейността на ВСС. Като израз на последователност в поведението и позициите си предлагам по-долу своите виждания за приоритетите в работата на ВСС, които ще отстоявам в дейността си, в случай че бъда избран за член на Съвета на съдебната власт.

 

 

  1. 1.      Актуално състояние на управлението на съдебната власт.

 

Според чл. 130, ал. 6, т. 1- 5 Конституцията на Република България Висшият съдебен съвет е конституционен орган, комуто са възложени функциите по администриране  на съдебната система. Най-важните задачи, които стоят пред висшия орган на управление на съдебната власт се свеждат до: отстояване и защита на съдебната независимост; управление на кариерното развитие на магистратите, процеса на обучението им и повишаването на професионалната им  квалификация; прозрачното и ефективно управление на бюджета на съдебната власт.

 

Във всички посочени по-горе основни насоки в дейността на ВСС в момента се наблюдава дълбока криза на компетентното и почтено управление. По нито един от ключовите проблеми на съдебната власт не е предложено и реализирано полезно и ефективно решение от състава на отиващия си ВСС. Нещо повече, в  последните дни, по повод коментарите за поредния доклад по механизма за сътрудничество и контрол, представители на ВСС направиха “признание”, че Съветът не е  изпълнил основното си задължение да защитава независимостта на съдедбна власт с оправданието, че това “поведение е било продиктувано от усещането за баланс и желанието ни да не влизаме в открит конфликт, но явно Европейската комисия го е възприела по друг начин”.

 

ВСС е в пълно неизпълнение (абдикира) и от второто си основно задължение – това по чл. 130, ал. 6, т. 1 Конституцията. Близо две години (от 2009 г. до 2011 г.) не бяха провеждани конкурси за повишаване и преместване, като командироването на съдии по безконтролната преценка на председателите на съдилищата придоби безпрецедентни размери и в действителност замести конкурсното начало, а това от своя страна доведе до трудно преодолими деформации и дисбаланси в системата.

 

С незаконосъобразно наложения през 2010 г. “мораториум” за актуализиране на съдийските заплати и непрозрачното управление на бюджета на съдебната власт ВСС, освен че грубо погази закона, демонстрира  остри дефицити при изпълнение и на третото си основно задължение – по чл. 130, ал. 6, т. 4 Конституцията.

 

Краткият преглед на настоящото състояние показва, че са необходими сериозни и целенасочени усилия за промяна в начина на управление на съдебната власт.

 

Убеден съм и вярвам, че професионален и граждански дълг на всеки съдия е, да формира и изразява позиция по актуалните въпроси на функционирането на съдебната система. Във връзка с това е необходимо отговорното и ангажирано отношение на всеки съдия към процеса на номиниране и избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт. В днешната ситуация е особено необходимо да преодолеем съдийската си пасивност; да се отречем от разбирането, че професионалният ангажимент на съдията се изчерпва до безпристрастност и изрядност при решаването на конкретните дела.

 

Ние съдиите не можем да изпълним пълноценно своята роля да бъдем независими и безпристрастни арбитри при решаване на правни спорове, ако системата се управлява по порочен, некомпетентен и зависим начин.

 

Ние съдиите трябва да изразяваме активно своето критично мнение по въпросите на администриране на системата и да участваме в процесите на управление, защото конформизмът, некомпетентността и посредствеността не са само личен проблем на съдията. Те придобиват силата на социална опасност, която застрашава устоите на демократичното общество.

 

Всеки съдия трябва да има съзнание, че: носи своята част от отговорността за самоуправлението на системата; че администрирането е част от съдийската работа; че с доброто управление на системата се осигуряват нормални условия за работата на всеки съдия и в крайна сметка се постига ефективно и справедливо правосъдие за гражданите.

 

Прочее, става дума за съдебната реформа, която трябва да бъде споделена отговорност на трите власти в държавата. Независимо от сериозните недостатъци на законодателната рамка по отделните аспекти на управлението на съдебната система, то ВСС е в състояние да наложи чрез своите решения ново съдържание и нов дух в иначе неудачните законодателни процедури (например за конкурсите и атестирането на съдиите).

 

Съдебната реформа е жизненоважна най-вече за гражданите и обществото, защото модерната правова държава изисква от съдиите и прокурорите да са компетентни и почтени, както и да бъдат поставени да работят в такива условия, които им позволяват да решават делата качествено и в разумен срок.

 

В управлението на съдебната власт трябва да участват компетентни и почтени съдии, които познават в детайли същността на съдийската робота, имат знание и прилагат международните стандарти за устройство и администриране на съдебната система.

 

 

2. Перспективи и непосредствени задачи пред управлението на съдебната власт.

 

Липсата на обществено доверие в съдебната система е факт. То наистина свидетелства за дестабилизирана правова държава и разрушени социални връзки, поради което налага необходимостта от реформа да бъде основна грижа на политическата система, но също и на самите съдии и органите за самоуправление на съдебната система. ВСС трябва да играе активна роля при формулиране на проблемите и търсене на решенията, както в прилагане на добри практики, така и в сезиране на овластените органи да предлагат законодателни инициативи за промени в устройствените закони.

 

Намирането на решенията трябва да започне от формулиране на проблемите. Те вече са съзнати както в професионалната съдийска общност, така и от Европейската комисия. В междинния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка за България от февруари 2012 г. изрично се препоръчва реформиране из основа на съдебната система, “по-специално чрез изготвянето и прилагането на предложения за реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата”. Казва се: “Дебатът за условията и процедурите за избор на ВСС трябва бързо да се конкретизира, ако се цели реформите да бъдат осъществени преди края на мандата на сегашния съвет през есента на 2012 г….”. Общественото мнение също е осъзнало тази необходимост. Данните от национално представително социологическо проучване на ББСС “Галъп интернешънъл”, проведено през март, показват, че 71% от гражданите са на мнение, че реформите трябва да започнат тъкмо от Висшия съдебен съвет. Това единодушие е показателно и лесно обяснимо.

 

Както се подчерта, освен структурни и системни, проблемите на съдебната власт в България са свързани и с кризата на компетентното й управление от Висшия съдебен съвет. Администрирането на съдебната система от ВСС включва дейността по оценка на компетентността на съдиите, прокурорите и следователите и кариерното им израстване, т.е. управлението на човешкия ресурс влияе директно върху качеството на решаването на делата. Тъй като отиващият си ВСС не реши ключовите и базисни проблеми на системата, то от новия ВСС се изисква незабавно да пристъпи към:

 

–                              сформиране на работна група с широко представителство на магистрати, коята да разработи и предложи във възможно най-кратки срокове модел и методология за оценка на натовареността на отделния магистрат и на органите на съдебната власт;

 

 

–                              изработване на задълбочен и компетентен анализ на дисциплинарната практика на ВСС, включително и на съдебната практика на ВАС и международните стандарти за дисциплинарно наказване на съдии, и в съответствие с това – предложения за промяна в начина на осъществяване на дисциплинарната дейност на съвета; в същата връзка – анализ на дейността на ИВСС и на отношенията на ВСС с този орган;

 

 

–                              извършване на незабавна оценка на начина на провеждане на атестирането на съдиите и прокурорите и изготвяне на предложения за промяна в модела на атестиране в рамките на действащия ЗСВ;

 

 

–                              аналитично обобщение на резултатите от начина и периодичността на провеждане на конкурсите за повишаване и преместване, броя и срока на командированите магистрати и изготвяне на график за възможно най-бързо преодоляване на създадената извънредна ситуация с кариерното движение на съдиите. Предлагане на нов, справедлив начин за провеждане на конкурсите в рамките на съществуващите текстове от ЗСВ;

 

 

 

ІІ. Приоритети в работата на Висшия съдебен съвет

 

 

  1. Отстояване на независимостта на съдебната власт.

 

Според установените международни стандарти, основна задача на Съвета на съдебната  власт е да гарантира както независимостта на съдебната  система, така и независимостта на отделните съдии. Съществуването на независими и безпристрастни съдилища е структурно изискване на всяка правова държава. Извън ръководната и административна роля по отношение на съдебната  власт, ВСС трябва също така да осъществява на практика  автономността на съдебната  власт, като дава възможност на отделните съдии да упражняват своите функции без какъвто и да е контрол от страна на изпълнителната и законодателната власт и без неправомерен натиск в самата съдебна  власт. [1]

 

В досегашната си практика ВСС нито веднъж не изпълни това свое основополагащо задължение. Особено в периода 2009 – 2011 г., при създалата се безпрецедентна и непрекъсната атака на отделни висши представители на изпълнителната власт срещу отделни съдии по конкретни дела и съда като цяло, ВСС не защити съдиите и не изрази ясна позиция. Това беше отчетено впоследствие и от някои представители на Съвета. Освен с бездействие, ВСС дискредитираше независимостта на съда и с активните си действия. Например – работата на комисията към Съвета за наблюдение на т.нар. дела със значим обществен интерес изобилстваше от такива случаи; начинът на провеждане на дисциплинарната дейност от ВСС също заплашваше и увреди съдебната независимост.

 

Затова мисля, че в тази област е наложително ВСС да промени из основи  своята политика. Съветът на съдебната власт трябва да реагира ясно и категорично при всяка форма на пряк или индиректен натиск от другите власти или вътре в системата върху отделни съдии или общо върху съдилищата.

 

ВСС е абсолютно задължен да отговаря на всеки призив и изпратено писмо до него от отделни съдии или професионални организации в случай на оказан натиск или заплаха за независимостта. ВСС не може и не трябва да се държи високомерно и надменно към съдиите, защото той има задължения към тях, като същевременно не е „началник” на съдиите или техен „ръководител”.

 

Когато отделен съдия или даден съд бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите) по повод, свързан с правораздаването, съдията по правило трябва да се въздържа от реакции по същите канали. В тези случаи тъкмо ВСС и/или председателите на съдилищата и професионално организираните пресслужби трябва да реагират бързо и ефективно. [2]

 

Тази практика следва да се утвърди трайно в дейността на новия състав на ВСС.

 

 

 

1.1. Случайното разпределение на делата като важна гаранция за независимостта на съда:

 

Въпреки че в последните няколко години в съдилищата беше въведена електронна система за случайно разпределение на делата, практиката показа, че то не се извършва по обективен и непозволяващ изключения и манипулации начин. Примерите са многобройни. Освен това се използват различни програмни продукти за електронно разпределение; в случаите, в които съдиите заседават в състав (въззивните и касационни състави) на случаен принцип се определя само докладчикът, но не и членовете на състава на съда (там където няма постоянни състави).

 

Тъй като случайното разпределение на делата е важна гаранция за постигане на изискването за независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, то ВСС следва да предприеме следните мерки:

 

 

– Създаване на експертна група, която: да направи независима оценка на нуждите в съдебната система и оценка на приетата от сегашния ВСС IT „Стратегия”; да предложи актуализация на Стратегията, така че да се отговори на констатираните в практиката проблеми и недостатъци в електронната система за разпределение на делата;

 

– Изграждане на единнен цетрализиран модел на програмно и информационно осигуряване;

 

– Повишаване на сигурността на информационните технологии и постигане на 100% гаранция на случайното разпределение на делата;

 

Особено важно е да се подчертае и следното:

 

– Освен електронните системи за случайно разпределение на делата, ВСС следва да създаде унифицирани правила за практическото прилагане на софтуерния продукт. Възможно е да се дебатира възможността, административен ръководител да има възможности да се включва в разпределението на делата при предварително определени хипотези, за да бъдат преодолявани недостатъците на електронно разпределение, което позволява съсредоточаване за кратък период от време на значително количество дела с голям обем или с фактическа и правна сложност. Това, разбира се, е мислимо само при условие, че председателят на съда е легитимно овластен от съдиите в съответния съд, което обаче е въпрос на цялостна законодателна промяна на избора и правомощията му.

 

– Друга съществена гаранция за случайното разпределение на делата, е спазването на разпоредбите на чл. 85, ал. 3, т. 1, чл. 104, ал. 2, чл. 111, ал. 2, т. 1  и чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗСВ, които постановяват, че общите събрания на окръжните и апелативните, респективно Пленумите на върховните съдилища, определят вида на делата, които ще разглеждат отделните съдии. Към настоящия момент ВСС фактически не контролира спазването на посочената гаранция, а практиката показва, че председателите на съдилищата изземват тази компетентност на общите събрания и пленумите, като безконтролно направляват разпределението на видовете дела между съдиите в съдилищата.

 

ВСС трябва незабавно да предприеме действия по спазването на закона по посочения по-горе въпрос.

 

  1. 2.      Управление на кариерното развитие на съдиите, прокурорите и следователите

 

В становището на Томас Хамарберг – Комисар по човешките права на Съвета на Европа, посветено на независимостта на съда, публикувано на неговата страница на сайта на Съвета на Европа от 20 март 2012 г., недвусмислено се подчертава, „че процедурите за назначаване и повишаване на съдии са ключов фактор в защитата на независимостта на съдебната система. Назначенията и израстването в кариерата на съдиите следва да бъде поставено в ръцете на независим и безпристрастен орган, който се разпознава като такъв не само от професионалната общност, но и от цялото общество. Решенията му трябва да почиват върху обективни критерии за професионални качества, компетентност и квалификации.”

 

Изцяло в подобен дух са констатациите и препоръките в доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, оповестен на 18 юли тази година.

 

 

 

2.1.Атестиране на съдиите, прокурорите и следователите

 

Съдиите отдавна са осъзнали необходимостта от създаване на обективен и справедлив регламент за назначаване и повишаване в системата, тъй като през годините е натрупан достатъчно негативен опит, който трябва да бъде преосмислен и да доведе до радикална и реална промяна. Показателни в това отношение са резултатите от оповестеното през месец май изследване на Фондация за развитие на правосъдието, озаглавено: „Реформеният експеримент – поглед към човека в съдебната власт”. Изводите от изследването са недвусмислени: „Политиките и практиките за кариерно израстване и свързаните с тях процедури по атестация и конкурсен подбор срещат категорично и масово неодобрение и недоверие и са най-мащабно коментираният проблем в отговорите на отворения въпрос. Магистратите намират статуквото за компрометирано, а очакванията за промяна очертават необходимост от цялостна реформа. Действащата система се оценява като неясна, манипулируема, несъобразена с и нестимулираща формално установените ценности на компетентността, професионалната етика и честното съревнование, т.е. произволна и уязвима на влияние на нерегламентирани зависимости.”

 

В междинния доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 08.02.2012 г. се отбелязва: „Назначаването и повишаването в длъжност на компетентни магистрати, съблюдаващи етичните норми, е важна част от съдебната реформа. От миналото лято насам редица назначения на висши магистрати, осъществени от Висшия съдебен съвет и парламента, повдигнаха множество въпроси по отношение на тяхната обективност, прозрачност и състоятелността на оценката на достойнствата и етичното поведение на кандидатите. Бяха изразени опасения и по отношение на процедурите за атестиране. В бъдеще при атестирането и повишаването в длъжност е необходимо да се демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми.” Препоръките в междинния доклад бяха изцяло потвърдени и в окончателния доклад на Комисията от месец юли 2012 г.

 

Не подлежи на съмнение, че в настоящия момент оценката на дейността на съдиите (атестирането) не осигурява справедлив и верен резултат, съответно липсва обективна основа за кариерното развитие на най-добрите магистрати. Атестациите са формални и не осигуряват справедливо и основано на обективни количествени и качествени критерии оценяване на работата на магистратите в замисимост от различията в техните функции.

 

Поради това една от най-важните цели в дейността на ВССе създаване на справедливи и основани на обективни /количествени и качествени/ критерии и показатели процедури за атестиране на работата на съдиите и прокурорите. Процедурите следва да включват освен задълбочена и подробна методика за атестиране, но и система от органи, които да осъществяват оценяването.

 

ВСС трябва да заеме своята решаваща и ключова роля в процеса на атестиране на съдиите, прокурорите и следователите. В случая не съществува пречка за Съвета на съдебната власт да регулира чрез вътрешноведомствени правила процедурните въпроси за атестиране и други въпроси от управлението на съдебната власт, защото това не представлява нормотворческа дейност, каквато в Решение № 10/2011 г. на Конституционния съд се прие, че ВСС няма право да извършва. Посоченото е част от същинската работа на ВСС като конституционен орган за управление на съдебната система, която не бива да бъде изземвана от другите власти.

 

Предлагам следната конкретна мярка, която ВСС следва да предприеме непосредствено след конституирането си:

 

– Създаване на работна група, която да анализира досегашния опит и проблеми в атестирането. На основата на изводите си да изготви препоръки за промени. Работната група да обяви доклад, който бъде подложен на обсъждане в магистратските среди и с представителите на гражданското общество.

 

Моето убеждение е, че в рамките на съществуващата в момента система и органи по атестиране не може да се постигне съществен напредък и промяна в процеса по оценяване на съдиите, прокурорите и следователите. Съвсем накратко и схематично излагам вижданията си за промяна в модела за атестиране, която може да се случи както с решения на ВСС, така и с някои законодателни промени,  възможни в кратък срок, доколкото в момента протича законодателен процес в Министерство на провосъдието по тази тема:

 

Решението, което се препоръчва и от редица български и чужди експерти[3], е  създаването на централизирана система за непрекъсната оценка от страна на ВСС на изпълнението на професионалните задължения на магистратите.

 

Особено важно е централизираната система за атестиране да включва отделни органи за оценка на съдиите и на прокурорите и следователите.

 

Централизираната система включва създаване на база данни за дейността на всеки един магистрат, която да се обновява непрекъснато. Комисията по предложенията и атестирането (една за съдии и друга за прокурори и следователи) следва да се превърне в централен орган по оценяването, събиращ информация за нуждите в отделните звена на съдебната система, както и надеждна информация за работата на всеки един съдия,  прокурор и следовател.

 

Важното е в дейността на постоянните атестационни комисии (една за съдии и втора за прокурори и следователи) да бъде заложен принципът на централизирано атестиране. Така критериите ще бъдат прилагани еднозначно и дейността по атестиране ще бъде ясна и предсказуема.

 

Съставът на тези комисии би следвало да бъде формиран от съдии (съответно прокурори и следователи в комисията за прокурорите и следователите) от окръжно, апелативно и върховно ниво, които да се командироват за срока на участието им в централния атестиращ орган.[4]

 

Трябва да се предвидят изисквания за членовете на комисиите – положителна последна атестация, ранг минимум апелативен съдия, мотивация и високи професионални  и морални качества. С оглед укрепване на мотивацията на атестиращите съдии и необходимостта от по-кратък период на откъсване от работа, внимателно следва да бъде обсъдена възможността съставът на комисията периодично да се обновява, както и срокът на ротирането на съдиите. Командироване за срок до една година е балансираното решение.

 

Номинирането на съдии за членове на Комисията следва да бъде извършено от Общо събрание на всички съдии. Така ще има по-голяма легитимност на номинацията, а и номинираните ще бъдат предпазени от местни влияния.

 

Обемът и критериите за оценка на качествата и мотивацията на предложените атестиращи съдии изискват изготвяне на подробен профил на всеки кандидат, за да се постигне яснота, прозрачност и предсказуемост на избора.

 

В тази насока е добре да се акцентира върху задължението на ВСС за попълване и регулярно актуализиране на кадровото дело на всеки съдия (чл. 30, ал. 1, т. 11 и чл. 30а от ЗСВ), а не само при възникване на конкретен повод (периодично атестиране, повишаване и пр.). Това задължение трябва да е обвързано със задължение на съответните административни ръководители да изпращат и попълват кадровото досие с всичко, което касае професионалната дейност и интегритет на съдията, вкл. обществена дейност, участия в дейности извън пряката му работа, патронаж на млади съдии, становища, публикации, лекции, оценки на общността или обществени реакции и пр.

 

Числеността на членовете на комисиите за атестиране към съвета следва да бъде определен не произволно, а след анализ на броя атестации за период от 6 месеца – 1 година и приемане на справедлив индекс за натовареността на атестиращите магистрати.

 

Първоначално може да бъде определен минимален състав, напр. от 10 членове, който при необходимост да може да бъде разширяван с разпоредба в Правилника по чл. 30, ал. 4 от ЗСВ, като се предвиди, че Общото събрание на съдиите номинира поне двадесет атестиращи съдии, които да бъдат предложени на ВСС. Така ще се гарантира, че при необходимост или други обективни пречки, ще има готовност за бързо попълване със съдии на органа по атестиране.

 

Важно е да се предвиди също, че Комисията ползва достатъчна и компетентна администрация, вкл. от юристи. Една от причините за забавянето на атестациионните и конкурсните процедури досега беше недостатъчно ефективното използване на помощните звена на ВСС.

 

Необходимо е да се уреди статутът на атестиращите съдии. При актуалната ситуация помощните атестационни комисии се състоят от магистрати, за които дейността по атестиране се явява свръхнатоварване, допълнителна дейност, която се пренебрегва и подценява. Затова оценяването не се провежда задълбочено и се  формализира. В обобщение: в комисията  по атестиране съдиите следва да се командироват от ВСС за кратък срок – до 1 година, със запазване на магистратския им статут и възнаграждение и положително отчитане на тази дейност при следващо атестиране на съдията.

 

Така предложената система и органи за оценка (атестиране) на съдиите и прокурорите създава гаранции за избягване на най-големия недостатък на досега съществуващите системи за оценка, а именно – формализиране на подхода.

 

 След създаването и привеждането в действие на ефективна система за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, отпадат всички фактически и юридически пречки системата за повишаване да бъде основана изцяло на оценката на дейността на кандидата като съдия, прокурор или следовател до момента на участието му в конкурса, която дълбочинно и в развитие проучва професионалните му качества, опит, потенциал за развитие, нравствен интегритет.

 

Изградена по този начин, системата за оценка и повишаване на съдиите, прокурорите и следователите ще бъде основана на обективните фактори, които според международнните актове е необходимо да обуславят кариерното им развитие.

 

 

2.2.Процедури за повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи

 

Несъвършенствата на действащата система за повишаване и преместване се наблюдаваха най-отчетливо по време на обявения още лятото на миналата година конкурс за повишаване и преместване на съдии и прокурори. Конкурсната процедура, стартирала през месец юни 2011 г., се забави повече от две години, тъй като ВСС не съумя да изпълни едно от основните си конституционни задължения.  Фактическият мораториум в назначенията доведе до подмяна на законоустановените принципи за кариерното развитие на съдиите, както и до сериозни затруднения в кадровото обезпечение на отделните съдилища. По същество командироването на съдии, извършвано немотивирано от председателите на съдилищата, замени системата за повишаване, установена в закона.

 

Очевидно е, че подмяната на системата за повишаване с командироване от председателите пряко и изоснови засяга независимостта на съда. Във вътрешен аспект се създаде напрежение в магистратската общност, защото едни магистрати биваха предпочетени пред други без на вторите да бъде осигурена възможност да участват в прозрачна процедура, която да съпостави професионалните им качества с тези на командированите.

 

Приетите от ВСС правила за провеждане на последните конкурсни процедури доведоха до основателни съмнения сред професионалната общност, че отговарят на изискванията за обективност и справедливост и че ще гарантират  качествен подбор по показаните от кандидатите в досегашната им съдийска практика достойнства и недостатъци.

 

Основен порок на модела за повишаване сега се състои в това, че с изключение на върховните съдилища, свободните за заемане съдийски места не се обявиха по вид материя – наказателни, граждански и търговски. Това доведе до неприемливи резултати, които обезцениха професионалния опит на съдиите и квалификацията им, като дългогодишни съдии по наказателни дела трябваше да започнат да гледат за първи път граждански дела в окръжен съд, включително като  втора инстанция по такива дела и обратно.

 

Известно е, че във всеки окръжен и апелативен съд съществуват отделения, в които се разглеждат обособени по материя видове дела, като при възникнала необходимост административният ръководител обявява пред ВСС по реда на чл. 188 от ЗСВ свободната длъжност от съответното отделение на съда.

 

Поради това няма пречка в закона, ВСС да обявява в своето решение, че конкурсът за повишаване се провежда именно за така освободената съдийска длъжност за попълване състава на съответното отделение.

 

Изискването за обявяване на свободните длъжности по материя е гаранция за това, че конкурсната процедура ще се проведе справедливо и разумно. Така се създават условия за предвидимост на процеса и за равнопоставеност на отделните участници в процедурата за повишаване. Не на последно място, това е и предпоставка за повишаване на качеството на правосъдието.

 

Следващ недостатък на действащата система за повишаване, е начинът на провеждане на т.нар. събеседване. Според новата редакция на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Освен че трябва да отпадне като форма на провеждане на конкурса, до законодателната промяна ВСС може и трябва да приеме разумни правила за провеждане на събеседването, които да минимизират възможните вреди за съдиите и правосъдието.

 

При повишаването на съдиите от решаващо значение е оценката на качеството на досегашната им дейност и тъкмо тя трябва да бъде в основата на кариерното им развитие. ВСС следва да предвиди, че събеседването ще има за предмет обсъждане основно на резултатите от последната атестация на съответния кандидат. Основното, което трябва да извърши конкурсната комисия, е да прецени качествата на отделните кандидати с оглед изискванията за свободната длъжност (по материя), за която те кандидатстват. Необходимо е ВСС да задължи конкурсната комисия да изиска на случаен принцип и да провери известен брой дела на съдията и така да придобие конкретна предства за действителното качество на работата му.

 

От решението на ВСС зависи, събеседването да не се превърне в изпит по съответната материя, защото така се измества изцяло фокусът на процедурата – проверка на съдийските качества на кандидатите.

 

С решение ВСС следва да приеме и нов регламент за процедурата за преместване на съдии, доколкото тя се отличава от процедурата за повишаване. Според чл. 189, ал. 3 ЗСВ преместването е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.

 

Същественото в случая е, че при преместването, кандидатите също следва да се оценяват и сравняват по обективен критерий (резултатите от последната атестация). В допълнение обаче, с оглед спецификата на процедурата, за да се постигне справедливост, се изисква включване на специален критерий, свързан с преценка на необходимостта от преместване (т.е. на личните, на субективните причини, които водят до тази мотивация). Защото при равни резултати от атестирането, анализът на субективните причини от личен, семеен или здравословен характер ще има важно значение за крайния резултат.

 

Към настоящия момент процедурата за преместване остава напълно неизяснена, без да е отграничена от конкурса за повишаване. Ето защо е наложително, ВСС да създаде изричен регламент на основанията и процедурата за преместване на съдии, прокурори и следователи, евентуално в съчетание с предложение до Министерство на правосъдието за допълнение в ЗСВ по тази материя.

 

В подобен смисъл следва да се създадат правила от ВСС за разумното приложение на чл. 194 ЗСВ, с цел да се избегне заобикалянето на изискването за конкурс за преместване на магистратите.

 

Защо ВСС може да създава такива процедурни регламенти беше посочено, по-горе в т. 2.1.

 

2.3. Назначения на административни ръководители, председателите на върховните съдилища и главния прокурор

 

Назначенията на административни ръководители се превърнаха в средоточие на конфликти в съдебната система и илюстрираха порочната кадрова дейност на ВСС. Начинът на провеждане на тези процедури е формален и не гарантира обективен избор на най-подготвения и подходящ за длъжността кандидат. Наред с това, изборите за председатели на върховните съдилища и за главен прокурор традиционно се провеждат с участието само на един кандидат, което препятства възможността за провеждане на дебат за състоянието на съответната институция и избор, основан на конкуренцията на идеи за развитието й.

 

Поради това ВСС следва да предприеме промяна на процедурите и практиките по избор на административни ръководители, така че: да се гарантира издигането на качествени и приети от общността кандидати; да се извършва ефективна проверка на факти, поставящи под съмнение професионалната етика и компетентност на кандидатите; в рамките на процедурата да се осъществява обективна оценка на релевантните професионални и лични качества; в Съвета да се дебатират идеите на кандидатите за подобряване на дейността на съответния орган; да се гарантира автентична прозрачност и участие на гражданския сектор.

 

Промяната на начина на избиране на административни ръководители може да стане както с изменения в ЗСВ, така и с утвърждаване на съответните добри практики.

 

2.3.1. С оглед предстоящата скоро след конституирането на новия ВСС процедура по избор на нов главен прокурор, важно е при провеждането на избора ВСС да въведе и проведе в действие регламент, който да включва следното:

 

–                              гарантиране на реална конкуренция при избора на главен прокурор;

 

–                              членовете на ВСС публично да внесат кандидатури, издигнати от средите на прокурорите, които отговарят на предварително обявени изисквания за етичност и професионализъм;

 

–                              ВСС да разработи и приложи подробни въпросници, изискващи цялата релевантна информация относно кандидатите – в т.ч. имущество, свързаности и интереси, професионална дейност и др.

 

–                              ВСС да вземе решение за съставяне на експертна комисия за проверката на всички релевантни обстоятелства и факти за кандидатите, включително имущественото им състояние и съответствието му с подадените от тях декларации, техните интереси и обвързаности и др. Комисията следва да състави доклад, който да гарантира информирания избор от ВСС;

 

–                              ВСС заедно с неправителствените организации да организира поредица от публични изслушвания на кандидатите, на които да участват представители на прокуратурата, гражданското общество и експерти и да се изясни подготовката на кандидатите по ключови въпроси относно реформата в прокуратурата;

 

Така описаните най-общо правила за избор на главен прокурор следва да се доразвият и да бъдат прилагани и при изборите за председатели на върховните съдилища.

 

2.3.2. Процедури за избор на председатели на съдилища и административни ръководители в прокуратурата.

 

ВСС следва да разработи правила за избор на административни ръководители, които да включват следното:

 

– процедури за номинации, които гарантират конкуренция и издигането на припознати от съответната професионална общност кандидати;

 

– събиране и публикуване на изчерпателна информация за кандидатите;

 

– формиране на специална комисия на ВСС, включваща членове на Съвета и  експерти, която да направи детайлна проверка на всички релевантни факти и обстоятелства и да състави и публикува доклад;

 

– провеждане на публични изслушвания, с участието на магистрати и представители на неправителствени организации;

 

– провеждането на конкретно обсъждане в рамките на ВСС по предварително формулирани критерии за избор, което да гарантира мотивираността на избора;

 

– във всички случаи излагане на ясни и конкретни мотиви за избора;

 

 

 

3. Натовареност – изработване на средна норма на натовареност на отделния магистрат и на органите на съдебната власт.

 

3.1. Натовареността на магистратите не е предмет на обективна, справедлива и прозрачна регулация. В резултат на това в най-големите съдилища на страната съдии и прокурори работят при нива на натовареност, които отричат възможността за качествено правосъдие и се превръщат в риск за здравето на нашите колеги. В комбинация с липсата на справедливи атестационни и дисциплинарни процедури, основани на качеството, несигурната статистика и проблемите на прилагането на принципа за случайно разпределяне на делата, неравномерното разпределение на натовареността се превръща в сериозен източник на натиск срещу независимостта и достойнството на съдиите и прокурорите.

 

Нужна е принципна промяна в подхода при оценка натовареността на органите на съдебната власт и на отделните магистрати. Незабавно след започване на дейността си, ВСС трябва да положи основите на механизъм за обективен мониторинг на натовареността на органите на съдебната власт. Това е необходима предпоставка, за да бъде осъществено и адекватно управление на кадровите ресурси в системата. Крайната цел на механизма трябва да бъде обективното проследяване на развитието на едно дело от неговото начало до приключването му с окончателен съдебен акт.

 

От първостепенно значение е изготвянето на задълбочен анализ на ситуацията и едва на тази основа да бъде изготвен работещ механизъм за наблюдение, качествена оценка на натовареността, анализ на управленските практики за преодоляването му в рамките на отделния съдебен орган и като краен резултат – цялостен механизъм за управление на кадровия и материален ресурс в системата.

 

С оглед добрата организация на работата по изготвяне на механизъм за измерване на натовареността, е наложително да се раздели процесът, като на първо място се организира провеждане на система за непосредствено и подробно наблюдение на необходимото време за осъществяване на ефективно правосъдие по всички видове производства и по отношение на всички съдилища.

 

Отделно от това следва да се инициира събиране на данни за времето, необходимо за разглеждане на отделните видове дела (ръководейки се от статистическите форми, изготвени от ВСС), чрез попълване на анкети от съдиите в избрани пилотни съдилища. За целта следва да разработи електронен вариант на анкетата.

 

Необходим е професионален дебат, иницииран и направляван от ВСС и с непосредственото участие на магистратите, който ще позволи съкращаване на обективно необходимото време за събиране на изходната информация и нейния анализ.[5]

 

Процесът на управление е немислим без създадена организация на информационния поток и адекватно проучване и обобщение на информацията. Това неминуемо повдига въпроса за водената понастоящем статистика. Незаменимо средство за спестяване на време и кадрови ресурс се явяват електронните системи, които обаче са в състояние и реално да подпомогнат магистрата в процеса на същинската му дейност. Възприетите понастоящем електронни системи не развиват този свой потенциал.

 

Затова ще настоявам за сформиране на смесена работна група с участието на магистрати, специалисти по информационни технологии и по статистика, с оглед анализиране на актуалното състояние и предлагане на конкретно работещо и технически обезпечено решение.

 

Необходимо е да се гарантира, че във всички съдилища се спазват еднакви правила за образуване и управление на отделните видове дела, защото еднаквостта е предпоставка, че събираната статистическа информация за натовареността на отделните съдилища е вярна, така че да служи за анализ и вземане на правилни управленски решения по адекватното щатно обезпечаване на всеки орган на съдебна власт.

 

При качествения анализ на натовареността следва да бъде ползван международен опит, включително и чрез привличане на чуждестранни експерти.

 

 

3.2.  Роля на ИВСС при решаване на проблема с натовареността:  

 

ИВСС по никакъв начин не допринесе за отстраняването на проблемите с натовареността, случайното разпределение на делата или противоречията в съдебната практика. Не са рядко случаите, в които инспекторатът се превръща в изпълнител на поръчки срещу определени съдии, с което грубо нарушава конституционните изисквания (чл. 132а, ал. 6 Конституцията) за независимост и безпристрастност. Дейността на ИВСС се концентрира основно в проверки за спазване на процесуалните срокове за изготвяне на съдебните актове и предлагане на съдии за наказания. Предлагането за дисциплинарни наказания е само едно от десетте правомощия на ИВСС, които в система целят да подобрят управлението на потока на делата, за да гарантират сигурност, че по всяко дело ще се вземе правилното решение. Работата на Инспектора е да открива проблемите и да предлага мерки за подобряване, за оздравяването на организацията на всеки съд и прокуратура, на системата като цяло, включително чрез предлагане на възможности за равномерно разпределение на делата сред всички съдии в страната.

 

Затова предлагам следните мерки с оглед подобряване на взаимодействието между ВСС и Инспектората:

 

– Създаване на работна група, включваща широко представителство на съдии от различни по степен и натовареност съдилища и експерти, които да направят анализ на дейността и проверките на инспектората до момента;

 

– Работната група следва да извърши специален анализ на всички изготвени до момента доклади на инспектората, което ще покаже профила на институцията и обективната картина на статуквото;

 

– В резултат на анализите и след подробно проучване на добрите практики на европейските инспектиращи органи, да се изготви предложение за промяна в приоритетите на ИВСС, изготвяне на план за начина, методите и съдържанието на извършване на проверките.

 

 

4. Промяна в дисциплинарната практика на ВСС

 

Дисциплинарните производства, образувани от ВСС, показват неясни стандарти и изискват цялостно преосмисляне на дисциплинарния процес, защото такъв, какъвто е в момента, той не постига законоустановените си цели, не оценява адекватно работата на съдията и често се превръща в репресивен механизъм.

 

Поради това ВСС трябва незабавно да пристъпи към изпълнение на следните задачи:

 

4.1 Формулиране на ясни и предвидими стандарти за образуване на дисциплинарно производство и за наказване за всеки отделен вид дисциплинарно нарушение.

 

4.2. Създаване на устойчива практика за индивидуализиране на наказанията. Изработване и оповестяване на критерии за определяне натовареността на магистратите, които да гарантират тяхната равнопоставеност при привличането им към дисциплинарна отговорност и налагането на дисциплинарни наказания, обективността на проверките и крайните оценки за виновно нарушение. Критериите биха гарантирали липса на субективизъм и биха изолирали опитите за влияние върху съдийската независимост.

 

4.3. Да се извърши пълен преглед на дисциплинарната практика до момента на ВСС през призмата на съдебната практика на ВАС .

 

 

5. Промяна в начина на взаимодействие между ВСС и НИП относно процеса на обучение на съдиите, прокурорите и следователите.

 

Националният институт на правосъдието следва да бъде укрепван и развиван в насока за утвърждаване на неговата програмна независимост в рамките на съдебната система. Процесът на оценка на обучителните нужди във връзка с реалните проблеми в практиката, включително по отношение на практически умения, следва да продължи да бъде развиван. Същевременно НИП следва да се превърне от чисто обучителен център, в център за изследване и оценка състоянието на съдебната система, мултидисциплинарни проучвания и анализ, сравнително-правен ресурсен център в рамките на независимата съдебна власт.

 

За изпълнение на посочените цели ВСС следва да създаде  широка експертна група, която да:

 

– оцени постигнатото в НИП по отношение развитието на обучителния му капацитет;

 

– да оцени гаранциите за независимостта и постигането на високи  експертни стандарти в работата на НИП;

 

– да изучи международния и национален опит в изграждане на ресурсни и аналитични центрове, прилагащи мултидисциплинарни качествени и количествени изследвания на правораздаването в социалната му среда;

 

– да изготви подробен доклад и да направи детайлни препоръки във всяка една от тези насоки;

 

 

 

6. Управление на бюджета на съдебната власт

 

6.1 Заплати

 

Съгласно чл. 218, ал. 2 Закона за съдебната власт (ЗСВ) основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, а според ал. 3 на същата норма, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

 

Повече от две години ВСС отказва да изпълни задължението, което му е възложено от посочения текст на чл. 218 ЗСВ. Недопустимо е органът, който управлява съдебната власт, да проявява правен нихилизъм, като съзнателно и грубо не изпълнява повелите на закона. По този начин се засягат пряко интересите на всички съдии, прокурори и следователи. Освен това се създава необичаен прецедент, тъй като ВСС, който е призван за защитава независимостта на съдебната власт, сам уврежда финансовата независимост на съдилищата. В правовата държава няма разумно и легитимно обяснение, което да мотивира ВСС да не изпълни закона.

 

По този въпрос Върховният административен съд взе отношение с Определение № 3967 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 1750/2012 г., 5-членен състав, където се приема, че „[п]ри определяне на минималния и максималния размер на основното месечно възнаграждение на магистратите ВСС действа в условията на обвързана компетентност – разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 ЗСВ пряко диктува действията на ВСС и административният орган не разполага с възможност за преценка дали да вземе решение за определяне размера на съответните възнаграждения, кога да вземе това решение и по какъв начин”.

 

По изложените причини ВСС следва да предприеме незабавна актуализация на заплащането още със следващия бюджет, както и да въведе единна, прозрачна и обективна система за всички допълнителни материални придобивки. ВСС следва да предвиди механизъм, ежегодно проектът за бюджет на съдебната власт да бъде подлаган на обсъждане с магистратите.

 

           

 

6.2. Активно управление на материалните  ресурси и бюджета

 

Доброто управление на бюджета на съдебната власт е съществена гаранция на съдебната независимост.  В процеса на управление на бюджета на съдебната система и на отделните съдилища се наблюдават повтарящи се недостатъци, които трябва да бъдат откроени с оглед бъдещото им отстраняване:

 

Според чл. 365-367 ЗСВ, ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт, организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

 

ВСС следва да дава по-голяма публичност при решаването на важните за съдебната система бюджетни въпроси. При планирането и изпълнението на бюджета трябва да се информира по най-прозрачен начин професионалната общност. Обявените в интернет страницата на съвета решения по бюджетните въпроси нямат особена информативна стойност, тъй като в голямата си част утвърждават промени по бюджетни сметки и препращат към приложения, които също не служат за постигане на яснота и прозрачност за доброто управление на бюджета на съдебната власт.

 

Друг съществен проблем, който рефлектира върху бюджета на съдебната власт, е въпросът с незаетите щатове, както и ежегодното разпределение на бюджетния остатък. Пример за недобра практика е несвоевременно заемане на свободните щатни длъжности за съдии, прокурори и следователи с цел натрупване на бюджетен остатък от неусвоените средства от утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт за заплати. Несвоевременното заемане на свободните длъжности води до неравномерно натоварване на съдиите и прокурорите в съответните съдилища и прокуратури, а същевременно може да е белег и на неправилно планиране от страна на ВСС на необходимите щатни съдийски и прокурорски длъжности в отделните звена на съдебната власт.

 

Този проблем илюстрира връзката между различните аспекти на доброто управление на съдебната система. Неправилното планиране на съдебните и прокурорски щатове, липсата на обективен критерий за определяне на натовареността на магистратите и на отделните звена в съдебната система, пряко рефлектира върху правилното решаване на бюджетните въпроси на съдебната власт.

 

ВСС трябва да предприме най-общо следните мерки за доброто управление на бюджета на съдебната власт:

 

– специализираната комисия на ВСС по бюджет и финанси следва да координира реформата на управлението на ресурсите на съдебната власт като създава експертни групи, партнира с НПО и чуждестранни експерти, осигурява съдействието на други държавни органи;

 

– специализираната комисия на ВСС по бюджет и финанси да изработи план за действие (методология, нормативни и организационни мерки) с цел: въвеждане на дългосрочно централизирано планиране развитието на кадровия потенциал на съдебната система; въвеждане на дългосрочно централизирано планиране на административния потенциал на органите на съдебната система.

 

Едновременно с това комисията следва да изработи и координира с всички държавни власти план за действие за решаването на проблемите на 5-те най-натоварени съдилища в страната (включително Софийски районен съд) в рамките на две години. Планът следва да включва назначаването на един от заместник-министрите на правосъдието за координатор на изпълнението му. Координаторът следва да провежда публични отчети на напредъка на всеки три месеца в Софийски районен съд.

 

Комисията следва да отправи искане към министъра на правосъдието да представи актуализирана оценка на състоянието и план за развитието на съдебните сгради и капацитета на съдебната охрана.

 

 

 

            7. Поддържане на непрекъсната и автентична връзка между ВСС и професионалната общност на съдиите, прокурорите и следователите

 

            7.1. Въвличане на съдиите в управлението на съдебната система

 

Един от най-важните неизползвани резерви за рефомиране на съдебната система е експертният потенциал и практически опит на съдиите, прокурорите и следователите. Един от големите проблеми в управлението на съдебната система е, че няма никаква форма на отчетност и обратна връзка между избраните във ВСС и останалите магистрати. Участието на магистратите в работни групи, ангажирането с административна работа или поемането на обществена отговорност не се отчитат и стимулират в процеса на атестиране. Членовете на ВСС не трябва да се отделят от професионалната общност, да проявяват високомерие и незачитане на интересите и мнението на колегите си.

 

Поради това ВСС трябва да инициира изработване на механизъм за ежегодно независимо допитване до мнението на магистратите като предпоставка за планирането на работата и бюджета на съдебната система.

 

ВСС трябва да създаде подходящи форми за широко участие на заинтересовани магистрати в работата по конкретни инициативи, свързани с администрирането на съдебната власт или промени в нормативната рамка

 

Ще настоявам ВСС да предложи и да развие механизъм за периодично лично отчитане на членовете на ВСС пред излъчилата ги професионална общност.

 

Като индивидуална инициатива, ще провеждам онлайн дискусии с всички желаещи съдии, в които ще отговарям на въпроси и ще отчитам дейността си.

 

 

            7.2. Прозрачност в работата на ВСС

 

В голяма стенен съществуващата в момента прозрачност в дейността на ВСС не е ефективна, тъй като не създава напълно конкретна и достъпна представа за функционирането на Съвета. Голяма част от дейността (в постоянните комисии и на т.нар. „предварителни” заседания на съвета) остава скрита за професианалната общност и гражданите.

 

За да се преодолеят констатираните недостатъци и да се създаде автентична, а не показна прозрачност в дейността на ВСС предлагам:

 

–                              пълно обновяване на сайта на ВСС;

 

–                              пълни стенографски протоколи за всички заседания на ВСС в интернет (включително за минали заседания от 1991 г.);

 

–                              пълни стенографски протоколи за заседанията на всички комисии (с изключения на конкретни данни, защитени по силата на закон);

 

–                              пряко излъчване в интернет на заседанията ВСС и комисиите (с изключения на моментите, в които се обсъждат конкретни данни, защитени по силата на закон);

 

–                              публикуване на дневния ред за заседанията на комисиите и ВСС поне седем дни предварително;

 

–                              публикуване на всички проекторешения, включени в дневния ред на съответното заседание заедно с дневния ред.;

 

–                              изработване и въвеждане на минимални стандарти за мотивиране актовете на ВСС и комисиите;

 

 

 

            8. ВСС – активен участник в дебатите за съдебна реформа

 

Източникът на голяма част от проблемите на управлението на съдебната власт е свързан със съществуващия институционален модел на ВСС. Обединяването на управлението на прокуратурата и следствието, от една страна, и на съда, от друга, води до компрометиране независимостта на съдиите и до невъзможност прокурорите и следователите да бъдат оценявани и управлявани с оглед спецификата на техните функции и правомощия. Тези проблеми са предмет на последователни вътрешни и международни критики.

 

За да бъдат решени системните проблеми  в управлението на съдебната власт е необходимо изработване и предлагане на цялостна концепция за преосмисляне модела на ВСС – разделянето на Съвета отделно за съдии и прокурори (при законодателна промяна – разделение относно кадровите и дисциплинарните въпроси и при конституционна промяна – създаване на два отделни съвета – за съдии и за прокурори); промяна в ролята и функциите на председателите на съдилища и административните ръководители на прокуратурата; изцяло нов модел на дисциплинарния процес – разделяне на обвинителната и решаваща функция, като ВСС повдига дисциплинарното обвинение, а състав на ВКС решава по същество въпроса за дисциплинарната отговорност на привлечения да отговаря магистрат, като в това отношение се преосмисли доктрината и съдебната практика по ЗУС и ЗСВ за дисциплинарната отговорност на магистратите.

 

За реализиране на тази стратегическа цел е необходимо създаване на експертна група, която да оцени нуждата от промяна в модела на ВСС и да изработи концепция в тази насока, като се използват заключенията от всички форми на международен мониторинг и вътрешна експертна оценка, всички относими международни стандарти.

 

Изработената концепция за нов модел на Съвета на съдебната власт следва да се подложи на  широка дискусия, ръководена и направлявана от ВСС, а резултатите да се сведат до всички държавни органи, които разполат със законодателна инициатива.

 

 

 

Изготвил концепцията:

 

гр. София, 28.07.2012 г.

 

(Калин Калпакчиев)

 

 

 

 

 

 


[1]              Становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на Европейските съдии на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”, т. 8 и т. 12

[2]              Становище № 7 (2005) на Консултативния съвет на Европейските съдии на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Правосъдие и общество”, т. 55

[3]Преимуществата на системата за централизирано оценяване и атестиране подробно са разгледани в два последователни проекта по ФАР, с участието на ВСС и испански и немски експерти. Така според препоръките в заключителния доклад по проект BG/04/IB/JH/04 към ВСС трябва да се създаде централен орган по атестирането. В момента се провежда нов туининг проект по ФАР BG -07-IB-JH-07, който има за предмет усъвършенстване на функционирането на ВСС. Според окончателния доклад на проекта по дейност 27, касаеща материята на атестирането: “единственият начин да се осигури унифицирано прилагане на критериите за атестиране за всички органи на съдебната власт в страната е създаването и функционирането на централен орган по атестирането към ВСС. Този орган трябва да бъде постоянен, което ще допринесе и за укрепване на капацитета на ВСС. Членовете на този централен, постоянен орган трябва да бъдат обучени и опитни магистрати.”

[4]Идеята за това специално избрани съдии, да оценяват дейността на своите колеги не е чужда за българската действителност. Така по повод идеята за съдебен инспекторат към министерство на правосъдието съдия Каблешков казва: „Както и да се организира тоя инспекторат, от сменяеми или несменяеми съдии, той ще се изроди в края на краищата в едно административно учреждение, което фатално ще се постави в антагонизъм със съдиите и ще произведе само разрив между властите без полза за правосъдието. Преди всичко, каквато заплата и да се даде на тия инспектори, няма да се намери нито един от добрите съдии, който да напусне своята съдийска служба, за да се предаде на тая безплодна за него работа. Ще се намерят само негодни съдии, жадни за мързел и началстване, които ще приемат тая неблагодарна работа, само и само да се разтакат из България, да получават пътни и дневни пари и да се „перчат“ пред по-достойните си другари. Аз с ужас за лошавите последствия за нашето правосъдие си представям тоя, отсега мога да кажа, печален институт. Ако се има желание да се произвеждат действително сериозни ревизии, тая работа трябва да се предостави на самите съдилища, които ежегодно да избират из средата си съдиите, които ще ревизират през годината по-долните съдилища. Тогава от една страна избраните по тоя начин съдии, освободени от друга работа, ще имат пълна възможност да се предадат само на ревизиите и да вършат сериозна работа, а от друга страна ще се запази автономията на съдебните лица, ще се запази достолепието на съдиите и няма да се създават ненавистни институти.”

[5]              В това отношение е необходимо да се ползва опита на Съюза на съдиите в България, който в рамките на проект за създаване на механизъм за измерване на натовареността е постигнал напредък в посочените направления.

 


1 Comment

  1. ТРЯБВА НИ НОВ ВСС !!!!!
    Това, което имаме сега, не е Висш Съдебен Съвет !!! За ВСС трябва да се действа бързо, точно и безкомпромисно. Дори трябва да се промени закона. Защото толкова много членове са излишни. Достатъчни са 12 души, избрани от гилдиите, но без партийни квоти !!!!!!!
    Те трябва да работят само това и нищо друго – дори да не преподават !!!! Те трябва да провеждат политики, да дават препоръки, да проверяват, назначават и наказват. Да са безкомпромисни.
    Дори Прикриватурата НЕ би трябвало да участва във ВСС. Това е Съдебен Съвет !!! Дано стане и Висш…….

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s