За съдържанието на дискусията, предхождаща гласуването на кандидатите за председател на ВКС

В заседанието на ВСС, проведено на 25 септември 2014 г., не беше избран председател на ВКС.

Предстои откриване на нова процедура. За да бъде проведена по различен начин, е необходимо да бъде приета промяната в правилата, която предложихме през месец май тази година с колегата Иванов.

Освен това обаче, за да се изпълни процедурата по избор с реално съдържание, на нейния финал всеки член на ВСС трябва публично да представи в хода на обсъжданията своята оценка за качествата, които кандидатите притежават, съобразно утвърдения профил за длъжността.

Независимо че заседанието на ВСС за избор на председател на ВКС се излъчваше пряко по телевизията и се предаваше в интернет, съдържанието на дискусията след изслушването на кандидатките практически не беше отразено в медиите. Публикувам текста на изказване си с надеждата, че така може да се задълбочи предстоящата дискусия за индивидуалната отговорност на членовете на ВСС за прозрачността на избора на председател на ВКС. Изказването ми изразява становището ми за това по кои въпроси всеки член на ВСС следва да вземе отношение в заключителния дебат, предхождащ гласуването:

Становище за качествата на кандидатите за председател на Върховния касационен съд, установени в процедурата за избор пред Висшия съдебен съвет

Обсъждането на качествата на кандидатите заема главно значение и централно място в хода на процедурата за избор на председател на ВКС. Недопустимо е дискусията във ВСС да се свежда до церемониална/ритуална размяна на общи фрази и клишета, от вида на „всички кандидати са еднакво добри, но ние ще изберем по-добрия”, без да се разбира как се е достигнало до извода, кой е подходящият кандидат.

Обсъждането на качествата на кандидатите от членовете на ВСС трябва да съдържа конкретен и обективен анализ на фактите, които са установени в хода на процедурата, съпоставени с профила за длъжността на председателя на ВКС, изготвен от мнозинството от върховните съдии.

Безспорно достижение на настоящата процедура е, че ние ще избираме измежду две допуснати кандидатки, които са съдии от ВКС. Това означава, че следващият председател на ВКС ще е съдия от този съд, което е преобладаващата практика в държавите – членки на ЕС и е гаранция за извършване на легитимен избор на най-висшата съдебна длъжност. Двете кандидатки, обаче, в никакъв случай не са равностойни, не са еднакви, всяка има своите достойнства, които трябва да бъдат оценени от ВСС с оглед необходимите изисквания за изпълнение на длъжността председател на ВКС.

Защо считам, че съдия Павлина Панова притежава качествата да бъде председател на ВКС?

Защото съдия Панова: притежава дух на независим съдия и силен характер да отстоява съдебната независимост в критични ситуации; познава отлично работата на съдиите от ВКС, приложила е на практика модерни идеи за администриране и организация на дейността на наказателната колегия, които могат да се развият и в останалите колегии на съда; притежава безупречна репутация и авторитет сред съдиите, умело общува и е способна да обединява и консолидира съдиите, независимо от различията им и в интерес на развитие на правото; признат специалист по наказателно право и процес, по права на човека, европейско право и международно наказателноправно сътрудничество; има изявени научни интереси и постижения; притежава завидна квалификация и опит като пряк участник в различни форми на международно сътрудничество.

Ще посоча качествата, които притежава съдия Павлина Панова и които при сравнение с качествата на другия кандидат в процедурата й дават видимо и безспорно предимство.

  1. Съдия Панова притежава знания и опит за работата на съдиите от ВКС и за специфичните проблеми в организацията на съда.

Това е така, защото:

1.1. В концепцията, представена от съдия Панова на основание чл. 173, ал. 6 ЗСВ в единадесет пункта се излагат конкретни и ясно мотивирани цели за развитие на ВКС, по-важните, от които са:

- засилване на ролята на ВКС при сезиране на КС и даване на становища при упражнена инициатива от друг от правоимащите субекти;

- подобряване на качеството на тълкувателната дейност на ВКС – да се проведат дебати във ВКС за смисъла и ролята на тълкуването, осъществявано от съда, да се заложи на повече експертност, аналитичност, подпомагнати от специално създадено експертно звено, включващо утвърдени учени по правни науки и други изявени юристи;

- ВКС да извърши мониторинг на прилагането на процесуалните закони, като направи своевременни предложения за тяхното усъвършенстване;

- ВКС следва да намери своето място като национален орган, който да налага в практиката си генерални мерки за избягване на нарушенията на ЕКПЧ чрез промяна в съдебната практика; превод на решенията на ЕСПЧ и анотации на сайта на ВКС;

- активизиране на ролята на председателя на ВКС в мрежата на председателите на върховните съдилища на държавите-членки на Европейския съюз и Асоциацията на върховните касационни юрисдикции на франкофонските страни;

Особено ценно, е че в концепцията си съдия Панова, за разлика от другия кандидат, излага и шест конкретни цели и мерки за постигането им, които касаят ролята на председателя на ВКС за развитието на системата на съдилищата:

- изложени са конкретни идеи за ролята на председателя на ВКС в дискусиите и решенията по най-важните проблеми на администриране на правосъдието – неравномерна натовареност, кариерно развитие, защита на независимостта.

 

Като член по право на ВСС съдия Панова ще може успешно да балансира и отстоява независимостта на съда и съдиите.

 

Идеите, развити в концепцията на съдия Панова, показват яснота на мисълта и завидни интелектуални способности за формулиране на проблемите и на релевантните решения в дейността на ВКС и общо на системата на съдилищата, защото председателят на ВКС не е администратор в собствения смисъл, той не е управител на съдебната палата, нито началник на съдебната администрация, той следва да има признат от колегите си професионален авторитет и да е облечен с доверието на съдиите от ВКС.

1.2. Съдия Панова е постигнала отлични резултати в администриране на наказателната колегия на ВКС:

През 2013 г. в наказателната колегия на ВКС са приети правила за определяне на фактическа и правна сложност на делата. Правилата, утвърдени от ОСНК са първи успешен опит за определяне на критерии за фактическа и правна сложност на съдебните дела, които се разглеждат във ВКС. С приемането им се постига равномерно разпределение на делата между съдиите от наказателната колегия и се демонстрира на практика модерен подход в администрирането на съда.

Начинът на администриране на наказателната колегия и особено начина на определяне на съставите и правилата за фактическа и правна сложност на делата са добър пример и за администриране в останалите колегии.

1.3. Съдия Панова е съдия от кариерата – последоватено е преминала всички инстанции в съдебната система, без сътресения и съмнения в кариерния си растеж; освен това Панова е единственият действащ български съдия с наднационална кариера като съдия ad hoc в ЕСПЧ след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ. В дейността си като наднационален съдия, Панова е оценена като впечатляващ юрист, с тези думи я описва А.Арабаджиев – българският съдия в съда на ЕС в Люксембург.

 

  1. Съдия Панова притежава безупречна репутация и авторитет сред съдиите и професионалната общност на юристите; притежава отлични умения за комуникация.

2.1. Съдия Панова е завършила висшето си образование с пълно отличичие, както от семестриалното си обучение, така и от държавните изпити. Притежава много висока допълнителна квалификация по европейско право и международно наказателноправно сътрудничество, добита в престижни европейски центрове – Правната академия в гр. Трир Германия, Европейския институт за публична администрация, гр. Люксембург и други; магистър по право на ЕС; доктор по право; безспорен професионален авторитет по въпросите на международното наказателноправно сътрудничество, като мнението й е търсено и ценено както от съдиите от цялата страна, така и в международен план; учредител и член на Управителния съвет на Българската асоциация по европейско право.

2.2. Съдия Панова има качества да обединява съдиите.

Доказателства за това са умереният и балансиран тон на идеите, изразени в нейната концепция, която държи на спецификата и особеностите на дейността на отделните колегии във ВКС. На проведеното на 17.09.2014 г. изслушване пред съдии от ВКС, въпреки напрежението и признаците за разделение, съдия Панова демонстрира балансирано поведение и потенциал за консолидиране на съдиите от ВКС в името на по-доброто осъществяване на правораздавателната и тълкувателна дейност на върховната съдебна инстанция.

2.3. Съдия Панова има ярко изразена и доказана на практика лична независимост, способност и характер да отстоява независимостта на съда.

Независимостта на кандидатите не е абстрактна категория. Тя се проявява в конкретни постъпки от професионалния път на кандидата.

За съдия Райковска не е известно до момента да е изразявала публична позиция в конкретна ситуация за защита на независимостта на съда.

През 2012 г., когато атаките срещу съда от страна на изпълнителната власт бяха ежедневие, съдия Панова заявява в интервю позиция, че съдът не бива да се поддава на натиск: „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси. Това е ненужно политическо говорене, касаещо правомощията на съда. Създава се впечатление у обществото, че когато съдът оправдае едно лице, за което някой от държавниците е казал, че има безспорни доказателства за осъждане, има произвол именно от страна на този съд”.

Съдия Панова е участвала като съдия ad hoc при постановяването на решението Петьо Петков срещу България, което излиза в период на системно незачитане на презумпцията за невинност от страна на министъра на вътрешните работи (решението е публикувано на 07.01.2010 г.). В решението се отправя сериозно предупреждение към лицата, заемащи отговорни публични длъжности, че следва да се въздържат от поведение, което нарушава презумпцията за невинност.

То е коментирано и от съдия Панова, която заявява: “Решението на Съда в Страсбург по делото “Петьо Петков срещу България” трябва да бъде настолно за всеки магистрат у нас. За съжаление и след последните “блестящи” полицейски акции по арестуване на заподозрени лица, при което задържаните предварително се обявяват за виновни, става пределно ясно, че май никой не е чел това решение.”

  1. Съдия Павлина Панова е изразявала професионални позиции по въпроси, които засягат развитието на правото и утвърждаването на върховенството на закона: изготвила е многобройни становища по проекти за закони в областта на наказателнопроцесуалното право и международното наказателноправно сътрудничество.
  2. Съдия Панова има способност за научно изследване. Установените данни й дават сериозно предимство.

Съдия Панова е автор на две монографии с тематика по европейско право, сборници със съдебна практика, учебни помагала по права на човека за НИП; съдия Панова е автор на десетки научни статии, посветени на хармонизирането на българското наказателнопроцесуално право с европейското право и за защитата на човешките права.

  1. Председателят на ВКС трябва да притежава квалификация в областта на международното право.

Единствено съдия Панова отговаря на това изискване за длъжността:

- От началото на 2009 г. Павлина Панова е съдия ad hoc в Европейския съд за правата на човека; в това си качество тя е заседавала и участвала в постановяването на решения по множество дела, по-важните от които са: Йоргов (2), Вълков и други, Кашавелов, Пенев, Петьо Петков, Пенев, Йордан Йорданов и други, Димови, Станев, Явашев и други, Влаеви, Данев, Звездев, Бекирски, Сашов и други, Македонски, Шопов, Басарба, Минчева, Моралиан, Захариеви, Дечева, Христова.

- Работила е в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст, докладчик на сесия на Комитета за правата на човека на ООН в гр. Женева, Швейцария; докладчик на форум на Международната федерация по европейско право FIDE и много други.

 

  1. Павлина Панова показва високо социално съзнание, социална компетентност и разбиране на предизвикателствата на съвременния свят. Председателят на ВКС като представител на съдиите в страната трябва да има компетентно мнение по важните за обществото въпроси, защото както отбелязва и г/жа Бевърли Маклаклин – председател на ВС на Канада: „Кулата от слонова кост вече не е подходящ дом за съдиите”.

Доказателства за това качество на Панова е особеното й мнение по делото на ЕСПЧ „Вълков и други с/у България”:

ЕСПЧ приема, че таванът на пенсиите в България не нарушавал правата на жалбоподателите. Според Съда подобно законодателно решение е оправдано, защото преследвало легитимната цел да запази социалната стабилност чрез гарантиране стабилитета на пенсионната система. Съдия Павлина Панова задълбочено и категорично аргументира в особеното си мнение защо е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 и поставя и отговаря на въпроси, неразгледани от Съда. Според особеното мнение, ако тези лица са знаели, че въпреки високите си пенсионни вноски никога няма да могат да получат пълния размер пенсия, те вероятно е нямало да са упражнявали тези професии за такъв дълъг период от време, с цел да опазят здравето си. Съдия Панова отбелязва, че легитимната цел, а именно социалната справедливост, не би могла да бъде постигната, ако няма справедливост за отделния индивид.

Демократичен рефлекс и социална чувствителност се установяват и от реакцията на съдия Панова при професионалната й реакция при образуване на тълкувателно дело № 4/2014 г. по повод публичността на съдебните процеси по наказателни дела.

На финала на процедурата за избор на председател на ВКС, членовете на Висшия съдебен съвет трябва да се обединим разумно и отговорно около една от двете кандидатури на съдии от ВКС, като отдадем предпочитание на съдия Панова, защото тя в изключителна степен притежава посочените по-горе качества да изпълнява длъжността на председател на върховната съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела. Тя е независим съдия, притежава естествен авторитет и се ползва с доверието на съдиите от ВКС, има потенциал да допринесе за развитие и утвърждаване на Върховния касационен съд като призван да следи за еднаквото прилагане на закони от всички съдилища в България.

 

По повод с насрочената за 20-ти и 21-ви август публична демонстрация на системата за гласуване, действаща във Висшия съдебен съвет, на 18-ти август 5-ма членове на ВСС: Галина Карагьозов, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Елка Атанасова и аз внесохме следното становище:

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

От информации в електронните медии научихме, че са изпратени покани до представители на неправителствени организации и посланици на държави членки на Европейския съюз да присъстват, на 20 и 21 август 2014 г. от 10 часа, на публична демонстрация на системата за гласуване, действаща във Висшия съдебен съвет. Поканите са били изпратени още на 31.07.2014 г. и са подписани от един от членовете на Висшия съдебен съвет.
За провеждането на тази демонстрация на системата за гласуване, не е взето решение на Съвета или на някоя от неговите постоянни комисии.
За представянето членовете на колективния орган не са уведомени към момента на изпращане на поканите, а едва на 15.08.2014 г., след публикуване на информацията в медиите за насрочването му и по-голямата част от тях са в годишен отпуск и не биха могли да участват в него.
Посоченото е повод да заявим твърдата си позиция, че решенията, с които се ангажира Висшия съдебен съвет, следва да се вземат по предвидения в закона ред от колективния орган или от неговите постоянни комисии, съобразно тяхната компетентност и мандат, а не от отделни негови членове. Настояваме всички въпроси, които се отнасят до дейността на Висшия съдебен съвет като висш административен орган на съдебната власт, да се поставят на общо обсъждане, както законът повелява и всички членове да бъдат надлежно информирани.
Тестване като насроченото вече е извършвано в Съвета и ние не възразяваме против провеждането на публичен контрол над техническата система за гласуване, както и над всички действия на Висшия съдебен съвет. Считаме обаче, че такава демонстрация следва да се проведе след необходимата техническа подготовка, осигуряваща качествена проверка на надежността на системата за гласуване, в реална обстановка и в присъствието на всички членове на Висшия съдебен съвет.
Във връзка с поставения отново на дневен ред въпрос за техническата сигурност на системата за гласуване в Съвета, заявяваме, че независимо от нейната техническа сигурност тя принципно не може да гарантира едновременно, тайно и при равнопоставеност на кандидатите гласуване при избор, в случаите на участие на повече от един кандидат в изборните процедури.
Заявяваме, че нашата позиция, изразявана многократно през последните две години, е, че само вот с интегрална бюлетина може да гарантира законосъобразно гласуване – тайно, еднократно волеизявление, подлежащо на контрол, при спор за законосъобразност. Посоченото е особено важно, с оглед предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд и предстоящите множество избори на административни ръководители в органите на съдебната власт, при които следва да се осигури гласуване в пълно съответствие с Конституцията и законите на страната.

С уважение:
Галина Карагьозова
Юлия Ковачева
Камен Иванов
Елка Атанасова
Калин Калпакчиев

Предложения до Комисията по правни въпроси към ВСС във връзка с процедурата за избор на председател на ВКС

Предстои откриване на процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд. От съществено значение е по какви правила ще протече тя. Поради това публикувам текста на предложението до Комисията по правни въпроси на ВСС, заедно с мотивите и съображенията за конкретните изменения, внесено от мен и Камен Иванов.

ДО
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ ВСС

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Представям на Вашето внимание за обсъждане и дискусия Проект за изменение и допълнение на Процедурните правила за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, приети с решение на ВСС по протокол № 48/08.11.2012 г.

Необходимостта от промени в процедурните правила се налага по няколко причини. Изминалата повече от една година от приемането на правилата, както и проведените до момента процедури, показаха някои несъвършенства и празноти в правната уредба. Констатациите в доклада на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 22.01.2014 г. и техническият доклад към него са ориентир за подобряване на правилата. Както се отбелязва в доклада „макар и прозрачните процедури да са важни за правилното функциониране на държавните институции, формалните изисквания не винаги са достатъчни”1*. В техническия доклад се констатира, че „резултатите от ключови процедури за назначаване, особено такива за по-високи магистратски длъжности, продължават да бъдат източник на противоречия”2*.
В препоръките на доклада се сочи, че ВСС следва да развие последователна практика за прилагане на обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията, включително на висши длъжности. В този контекст изрично е акцентирано върху предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд.3*
Това са накратко най-съществените мотиви, които налагат предлаганите промени в Процедурните правила за избор на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор. Те са насочени към повишаване на действителната прозрачност на процедурата чрез засилено участие на съдиите от ВКС в процеса, както и активна проверка и оценка на данните за професионалните и нравствени качества на кандидатите.

Конкретните предложения за изменения и допълнения в Процедурните правила са следните:

Предлагаме изменение в наименованието на акта, като от него отпадне първата дума „процедурни”. Новото наименование на документа следва да бъде: „Правила за избор на председател на Върховния касационен съд, Председател на Върховния административен съд и главен прокурор”.
Съображения: Едновременната употреба в заглавието на акта на думите „процедурни” и „правила” представлява ненужно повторение, тъй като правилата съдържат описание на етапите от процедурата за избор на председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор. Останалите актове, които ВСС е приел: за избор на административни ръководители; за провеждане на конкурси; за командироване на съдии, прокурори и следователи; за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ и др., са наречени „Правила”, поради което изискването за еднаквост в наименованията налага всички актове на ВСС, с които се уреждат процедурни въпроси за прилагане на материалноправни разпоредби от ЗСВ, да се наричат по един и същи начин.

Промени в раздел І

§ 1. Създава се нова ал. 2 на чл. 1: „С приемането на решението за откриване на процедурата за избор се приема и профил на длъжността (описание на необходимите качества за заемане на длъжността). Профилът се основава на оценка за състоянието и нуждите на органа на съдебна власт и съдържа характерните особености на длъжността председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, и качествата, които кандидатите трябва да притежават.”

Съображения: Изработването профил на длъжността, за която се организира и провежда конкурсната процедура, осигурява предвидимост и действителна прозрачност. Подготовката и приемането на подробно описание на професионалните и нравствени качества, необходими за успешно справяне с изискванията на длъжността (профил), предполага Висшият съдебен съвет да е направил предварителен анализ за състоянието на орана на съдебна власт, за чието ръководство се организира конкурсната процедура. Професионален анализ на дейността и състоянието на Върховния касационен съд, Върховния административен съд е полезен не само, за да се отчете изминалият мандат на председателя с неговите достижения и недостатъци, но също така в решителна степен ще спомогне за вземането на рационалното и принципно решение за това какъв професионалист и с какви качества е нужен за справяне с функциите на председател на върховната съдебна инстанция. За разлика от председателите на инстанционните съдилища председателят на върховен съд трябва да притежава специфични качества, които да съответстват на особеното място, което заемат върховните инстанции в системата на съдебната власт. За да се гарантира доверие и високо качество на избора необходимите качества трябва да бъдат предварително описани в профил на длъжността.
Изискването за профил на съдийските длъжности многократно е подчертавано в редица документи на организации в структурата на Съвета на Европа и Европейския съюз.4*

§ 2. Създава се нова ал. 2 на чл. 2: „Съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да предлагат кандидатури за председател на съответния съд, които предоставят на членовете на ВСС и министъра на правосъдието, с оглед упражняване на правомощието им по предходната алинея.”

Съображения: При провеждането на избор на председател на ВКС и ВАС е необходимо да се гарантира, че кандидатите познават работата в съответния съд, процедурите му за действие и имат реален опит в тяхното прилагане.
Същевременно председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд трябва да се ползват с изключителното доверие на върховните съдии. Това е гаранция за високо ниво на професионализъм и интегритет, тъй като професионалната подкрепа на съдиите от върховната съдебна инстанция придава допълнителна легитимност на избора на председател.
За да се гарантира, че кандидатите за председател имат познание за работата на съда и се ползват с доверието на съдиите, е необходимо да се предвидят, в рамките на закона, форми на участие на съдите от върховните съдилища в процедурата за избор. Това е така, защото избраният за председател на върховен съд трябва да познава издълбоко конституционната роля, същността на функциите и установените правила на работа в съда, а съдиите от ВКС и ВАС най-добре знаят, кой наистина познава работата им.

По този начин се обезпечава, че ще бъде избран най-достойният кандидат; такъв, който в най-висока степен отговаря на законовите изисквания за заемане на поста и на обществените очаквания на този пост да застанат само хора с доказана компетентност и безупречен морал.
Зачитането на волята на съдиите от върховните съдилища дава възможност да се избере председател, чийто авторитет е признат и безспорен вътре в съда, т.е. след провеждане на избора съответният върховен съд ще продължи да изпълнява функциите си без скандали и сътресения, които биха възникнали при избор на неподходящ кандидат. Отговорност на всяка държавна институция, включително и на ВСС, е да гарантира стабилност и приемственост в работата на институциите.
Показателен в това отношение е начинът, по който е уредено участието на съдиите от върховните съдилища в процеса на номиниране и избор на председатели в страните от Европейския съюз. В доклад на Мрежата на председателите на върховните съдилища на страните от Европейския съюз 5* от 2010 г. е разгледана в сравнителноправен порядък процедурата за назначаване на председателите на върховните съдилища в страните от Европейския съюз. Така например в Полша назначението на председателя на Върховния съд се извършва от президента на републиката измежду кандидатите, номинирани по време на Общото събрание на съдиите от Върховния съд. Като при всички положения, кандидатите се избират измежду съдиите от Върховния съд. Идентична е правната регламентация за избор на председател на Върховния съд на Латвия. В Люксембург назначението се извършва от Великия херцог на Люксембург по предложение на Общото събрание на Върховния съд. Общото събрание предлага три кандидатури и на практика се избира този кандидат, който е посочен на първо място в списъка. В Португалия председателят се избира чрез тайно гласуване от съдиите от Върховния съд.
В Полша, Латвия, Словакия и други държави от ЕС председателят задължително се избира измежду съдиите от Върховния съд.
Като се има предвид законодателната уредба и установената практика по назначенията в редица европейски държави, може да се направи изводът, че участието на съдиите от върховните съдилища при номиниране и избор на председателя на съда е начин за гарантиране на висока легитимност на процедурата за определяне на най-висшата длъжност в съдебната власт, чрез прилагане на конкретни мерки за прозрачност и отчетност.

Промени в раздел ІІ

§ 3. Нови ал. 2 – 5 на чл. 4:
(2) Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС (КПЕПК) събира и анализира данните, съдържащи се в публичните регистри и други достоверни източници на информация. Комисията може да изисква допълнителни документи от други държавни органи и отговори на въпроси от кандидатите. Кандидатите имат право да присъстват в заседания на комисията, когато се обсъждат свързани с тях обстоятелства. За заседанията на комисията се води протокол, който се публикува на сайта на ВСС при спазване на изискванията на ЗЗЛД и ЗЗКИ.
(3) В работата на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” могат да участват в качеството на наблюдатели представители на съответните съсловни магистратски организации (съсловните организации на съдиите участват при избора на председател на ВКС и ВАС, а тези на прокурорите и следователите -при избор на главен прокурор). Наблюдателите нямат право на глас, но имат право да поставят въпроси и да изразяват писмени становища и заключения, които се прилагат към окончателния доклад на комисията.
(4) Магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза могат да изразяват становища за притежаваните нравствените качества от кандидатите и в тази връзка да правят искания за събиране на материали и за проверка на определени обстоятелства. Становищата и резултатите от проверките се включват в окончателния доклад на комисията.
(5) В четиринадесетдневен срок преди изслушването на кандидатите пред ВСС Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС изготвя доклад, в който отразява резултатите от извършените проверки по ал. 2 и ал. 4. Докладът се оповестява на интернет страницата на ВСС.

Нови ал. 2-5 на чл. 6:
(2) Комисията по предложенията и атестирането събира и анализира данните, съдържащи се във всички достъпни и достоверни публични източници на информация относно притежаваните от кандидатите професионални качества. Кандидатите имат право да присъстват в заседания на комисията, когато се обсъждат свързани с тях обстоятелства. За заседанията на комисията се води протокол, който се публикува на сайта на ВСС при спазване на изискванията на ЗЗЛД и ЗЗКИ.
(3) В работата на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) могат да участват в качеството на наблюдатели представители на съответните съсловни магистратски организации (съсловните организации на съдиите участват при избора на председател на ВКС и ВАС, а тези на прокурорите и следователите – при избор на главен прокурор). Наблюдателите нямат право на глас, но имат право да поставят въпроси и да изразяват писмени становища и заключения, които се прилагат към окончателния доклад на комисията.
(4) Магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза могат да изразяват становища за притежаваните професионални качества от кандидатите и в тази връзка да правят искания за събиране на материали и за проверка на определени обстоятелства. Становищата и резултатите от проверките се включват в окончателния доклад на комисията.
(5) В четиринадесетдневен срок преди изслушването на кандидатите пред ВСС КПА изготвя доклад, в който отразява резултатите от извършените проверки по ал. 2 и ал. 4. Докладът се оповестява на интернет страницата на ВСС.

Съображения: Както се отбелязва многократно в докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, с цел да изгради доверие в институциите си, България трябва да натрупа практика решенията за назначенията, включително на висши постове във властта, да се извършват в съответствие с ясните стандарти за професионални качества и етика. В последния доклад от януари 2014 г., като положителна практика в дейността на ВСС, се посочва отварянето на процедурите за назначаване на висши магистрати за обществеността.6* Същевременно в техническия доклад от януари 2014 г. се подчертава, че редица ключови процедури за назначение са показали, че разрешаването на въпроси, свързани с почтеността, продължава да бъде предизвикателство за участващите институции.7* В този смисъл създаването на специални разпоредби, които регламентират изрично дейността на КПА и КПЕПК за извършване на активни проверки и оценка на всички данни, отнасящи се до професионалните и нравствени качества на кандидатите за председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, дава възможност за: на първо място, за по-активно и пряко въвличане в процеса на избор на магистратите посредством възможността за участие като наблюдатели на представители на магистратските съсловни организации, но също и за по-нататъшно отваряне на процедурите за избор за обществото и гражданите чрез възможността на магистратите и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, активно да участват в процедурата, като отправят искания за проверки и изразяват обосновани становища за професионалните и нравствени качества на кандидатите.
Чрез участието на магистратите и представителите на гражданското общество ще се обезпечи почтеността, легитимността и външната убедителност на процедурата за избор на най-висшите представители на съдебната власт.
Допълнителен аргумент в подкрепа на новите разпоредби в чл. 4 и чл. 6 от раздел ІІ на Правилата е съществуването на подобна уредба в Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2-4 ЗСВ. В раздел ІІІ от правилата (чл. 11-12) е предвидена дейността на КПА за проверка за наличието на високи професионални качества на кандидатите, а в раздел ІV, чл. 13-14 е предвидена дейността на КПЕПК за проверка за наличието на високи нравствени качества на кандидатите. Сходни по съдържание проверки се предлагат и в новите ал. 2-5 на чл. 6 и новите ал. 2-5 на чл. 4 от Правилата за избор на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор.

§ 4. Нов чл. 11: „Допуснатите кандидати за председател на ВКС и ВАС се изслушват от съдиите от съответния върховен съд. Изслушването се провежда не по-късно от седем дни преди датата на провеждане на избора от ВСС, като кандидатите представят своите виждания за изпълнение на длъжността. Съдиите могат да поставят въпроси към кандидатите и да изразяват становища за представянето им. За изслушването се води протокол, който се оповестява незабавно на интернет страницата на ВСС и е на разположение на членовете на ВСС при провеждане на събеседването и обсъждането, непосредствено преди избора.”

Съображения: Освен пред Висшия съдебен съвет кандидатите за председател на ВКС и ВАС трябва да представят и пред върховните съдии своите виждания за изпълнения на длъжността и за функционирането на върховните съдилища. Съдиите от върховните съдилища са тези, които най-добре познават спецификата в дейността на върховните съдебни инстанции, респективно те могат да дадат най-компетентното професионално становище за качествата, които трябва да притежава председателят на съда. Изслушването пред върховните съдии е най-силната гаранция за прозрачност и доверие в процедурата за избор на председател. Именно поради това в голяма част от страните от Европейския съюз е предвидена процедура за вземане на мнението на съдиите при провеждане на избор за най-висшата длъжност в системата на правосъдието.
Така например в Хърватия, Кипър, Финландия, Словения, Нидерландия председателят на Върховния съд се назначава от президента, но преди това се изслушва позицията на Общото събрание на съдиите от Върховния съд. В тези държави председателят задължително се избира измежду съдиите от Върховния съд. Подобно е положението и в Ирландия, Литва, Гърция, Швеция. В Нидерландия назначението се извършва измежду съдиите от Върховния съд, като съдиите предлагат кандидат. До този момент правителството винаги се е съобразявало с това предложение.8*
Изслушването на кандидатите за председател на ВКС и ВАС от съдиите в съответния съд съответства на вече приети подобни правила от ВСС. Изслушването на кандидатите за председатели на съдилища от съдиите от съответния съд е предвидено като възможност в чл. 8, ал. 2 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт, приети с решение на ВСС по протокол № 10 от 14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по протокол № 11 от 12.03.2014 г.

Промени в раздел ІІІ

§ 5. – Допълнение в ал. 1 на чл. 3: „както и за извършените проверки и заключения за притежаваните от кандидатите професионални качества.”
Нова ал. 2 на чл. 3 от този раздел: „Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС докладва на ВСС за резултатите от извършените проверки за притежаваните от кандидатите нравствени качества.”

Съображения: В допълнение към доклада на Комисията по предложенията и атестирането, който съдържа само информация за постъпилите предложения, документите и материалите към тях, за да се гарантира информираният и обоснован избор, членовете на ВСС трябва да разполагат с подробна информация за извършените проверки и резултатите от тях относно всички факти и обстоятелства, свързани с притежаваните от кандидатите професионални и нравствени качества. Представянето на докладите на КПА и КПЕПК, в които се съдържа информация за извършените проверки и резултатите от тях, ще подпомогне членовете на ВСС при задаването на въпроси по чл. 5, раздел ІІІ, при обсъжданията на качествата на кандидатите и в крайна сметка при формиране на окончателното становище за това кой е най-подходящият кандидат за заемане на длъжността председател на ВКС и ВАС.

Промени в раздел ІV

§ 6. В раздел ІV се създават разпоредби за гласуване с интегрални бюлетини:

Чл. ….. Когато в избора участват повече от един кандидат, гласуването се провежда с бюлетини.
Чл. …. Висшият съдебен съвет приема решение за избор на „Комисия по избора”, в състав от ………. души, от състава на членовете на съвета. Комисията определя от своя състав председател.
Чл. ……(1) Допуснатите кандидати се изписват в бюлетината по азбучен ред.
(2) От администрацията на Висшия съдебен съвет се изготвят 25(двадесет и пет) броя бюлетини на бял, непрозрачен лист.
(3) След изслушване на всички кандидати всеки член на Висшия съдебен съвет получава от член на комисията по избора по една бюлетина и един бял непрозрачен плик.
(4) Всеки член на съвета отразява своя вот чрез отбелязване със знака „Х” със син химикал, пред името на предпочитания кандидат, в обособена за това част от заседателната зала, и я поставя в бял, непрозрачен плик. Наличието на символи, различни от „Х”, думи, изрази, зачертавания или подчертавания прави бюлетината недействителна.
(5) Гласуването се извършва чрез пускане на плика в урна пред комисията по избора.
(6) Всеки гласувал член на съвета удостоверява същото с подпис, положен в нарочен списък пред председателя на комисията по избора и напуска залата.
(7) Изборът завършва след гласуване на всички присъстващи членове на съвета.
Чл. …. (1) След приключване на гласуването комисията по избора отваря урната и изсипва съдържанието върху заседателната маса за започване на преброяването.
(2) След завършване на работата си комисията по избора съставя протокол за резултатите от проведеното тайно гласуване, който се подписва от всички членове. В протокола се отразяват:
- началото и краят на гласуването;
- броят на участвалите в гласуването членове, съобразно приложения списък и този на отсъстващите;
- броят на пуснатите бели пликове и броят на извадените от тях бюлетини;
- броят на недействителните бюлетини и на празните пликове;
- полученият резултат за всеки кандидат.
Чл. …. Председателят на комисията по избора обявява публично резултатите от гласуването и името на избрания кандидат.

Съображения: Съгласно чл. 173, ал. 8 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване.
Тайното гласуване при участие на повече от един кандидат в процедурата следва да се проведе с бюлетини, по следните съображения:
Вотът е позитивен и за избран се счита този от кандидатите, за когото са гласували „за” повече от 2/3 от членовете на Съвета.
Правилото е, че всеки член на Съвета има право и задължение да гласува „за” само за един кандидат.
При гласуване с интегрална бюлетина всеки от членовете на Съвета прави еднократно своя положителен избор за един от няколкото кандидата.
При този начин на гласуване кандидатите са равнопоставени, т.к. волята на членовете се формира свободно и независимо единствено на база представянето им в хода на процедурата и оценката на професионалните им и личностни качества и не се влияе от резултатите от гласуването за другите кандидати.
Възможна е проверка на резултатите от гласуването – налице е протокол на изборната комисия с приложени бюлетини от гласуването. Без значение дали тази проверка ще бъде извършена от Върховния административен съд (при преценка за допустимост на оспорването), от Президента на РБ, който е оторизиран да подпише указ за назначаването на избрания кандидат или от Конституционния съд при евентуална преценка за конституционосъобразност на избора.

При последователно гласуване на кандидатите с електронната система, независимо от избрания подход на подреждането им – по азбучен ред, по постъпване на предложенията или чрез жребий:
1. Не се гарантира равнопоставеност на кандидатите, т.к. само за първия от тях (без значение как е определена поредността) членовете на Съвета формират волеизявлението си единствено съобразно представянето му, а за всеки следващ оказва въздействие полученият резултат от предходното гласуване.
2. Не е възможна проверка при наличните три опции на електронната система „за”, „против” и „въздържал се” дали е спазено изискването всеки от членовете на Съвета да е гласувал само веднъж „за” като условие за действителност на волеизявлението.
3. Не е възможна проверка на резултатите от гласуването от заинтересованите лица и от органите, участници в административното производство.

В случай, че не се приеме предложението за гласуване с бюлетини, предлагаме алтернативен вариант на разпоредбата на чл. 1 от раздел ІV на Правилата:
„Всеки от кандидатите за административен ръководител се подлага на гласуване според поредността на постъпване на заявленията, чрез електронната система за гласуване. Всеки член на ВСС има право да гласува „за” само за един кандидат.”

Уважаеми колеги, моля след като се запознаете с предложенията за изменение в Процедурните правила за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, приети с решение на ВСС по протокол № 48/08.11.2012 г. да предложите проекта за изменение на Правилата за обсъждане и приемане от Висшия съдебен съвет.

С уважение:

1. ……………….

(К.Калпакчиев)

2. ……………….

(К.Иванов)

1* Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, т. 2.1 Реформа на съдебната система: независимост, етика и отчетност, с. 4.
2* Работен документ на службите на Комисията: технически доклад , т. 2.2.1 Назначения повишения, с. 5
3* Доклад на ЕК, с. 4
4* В Становище № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии, § 51 се сочи, че що се отнася до най-високите постове и най-вече този на председател на съд, за да осигури прозрачност и отчетност на избора, направен от назначаващия орган, Съветът на съдебната власт трябва официално да разпространи общ профил, съдържащ характерните особености на съответната длъжност и качествата, които кандидатът трябва да притежава.
5* Докладът е приет на проведен колоквиум в Дъблин, 19 март 2010 г. и е представен от проф. Клаус Толксдорф – председател на Федералния върховен съд на Германия.
6* Доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, т. 2.1 Реформа на съдебната система: независимост, етика и отчетност, с. 2.
7* Работен документ на службите на Комисията: технически доклад , т. 4.2 Почтеност в съдебната власт, с. 12
8* Докладът е приет на проведен колоквиум в Дъблин, 19 март 2010 г. и е представен от проф. Клаус Толксдорф – председател на Федералния върховен съд на Германия, с.11

Анализ на натовареността на председателите на съдилища и техните заместници (март, 2014 г)

Ролята на председателите на съдилищата е от важните въпроси, които се обсъждат в рамките на дебатите за промяна на администрирането на съдебната власт. Формалната и неформалната им власт често се използва не за издигане на авторитета на правосъдието и за подобряване на неговото функциониране, а като лост за прокарване на нелегитимни интереси. Утвърждаването на концепцията за председателя на съда като „пръв между равни” налага преосмисляне на неговия статус. Защо председателите трябва да гледат дела и защо това има решаващо значение за възможността им да изпълняват правомощията си – на тези въпроси се опитва да даде отговор анализът на натовареността на председателите на съдилища.

Тъй като темата за ролята и правомощията на председателите на съдилища е част от дискусиите за съдебната реформа, предлагам за публикуване анализа на натовареността на председателите и предложенията за задължителна регулация. Публикуването цели да се помогне на професионалното обсъждане чрез повишаване на информираността на съдиите, тъй като те трябва да имат решаващата дума по тези въпроси.

Съдържанието на анализа се свежда до обосноваване на основното положение, че, за да могат да изпълняват успешно своите най-съществени правомощия, председателите на съдилища трябва да разглеждат дела. Анализът представя кратък преглед на нормативното положение на председателите; фактическото състояние с натовареността на председателите, което е изведено на основа на информация, предоставена от самите председатели през 2013 г.; предложения за задължителна регулация на натовареносттна на председателите и заместник-председателите на съдилищата, според инстанционното ниво.

Към момента анализът е приет, но предстои утвърждаването на предложението за регулация. Именно поради това участието на съдиите в дискусията е наложително, за да се преодолее със съвместни усилия действащия порочен модел на администриране на съдилищата.

А Н А Л И З

НА

НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СЪДИЛИЩАТА

И ТЕХНИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ

Март, 2014

 

 

I.НОРМАТИВНА УРЕДБА И ФАКТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СЪДИЛИЩА И ТЕХНИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) са уредени правомощията на общите събрания на съдилищата, както и на председателите на районите, окръжните, административните, специализирания наказателен, военните и апелативните съдилища. По сходен начин в чл. 80, ал. 1, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 106, ал. 1 от ЗСВ за отделните видове съдилища е предвидено, че председателят на съответния съд участва в съдебни заседания и председателства съдебни състави от всички отделения. Наред с осъществяване на общо административни и организационни функции, председателят на съда има качество на съдия, който е длъжен да разглежда дела. По отношение на председателите на окръжните и апелативните съдилища дори е въведено допълнително изискване да председателстват съдебни състави от всички отделения. Посоченото задължение, регламентирано в чл. 86, ал. 1, т. 5 и чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е необходимо, за да могат председателите да имат информация за цялостната дейност на съответния съд, което има значение за успешното изпълнение на правомощията им по закон. Като имат преки и подробни наблюдения върху работата по различните видове дела, а също и като лично разглеждат и решават дела, председателите могат да изпълняват пълноценно и ролята си на професионален авторитет в съда, който при наличие на затруднения или противоречия в съдебната практика на съдиите да предприеме подходящите действия. Тези действия може да са свързани с организиране на обучения, професионални обсъждания и дискусии по спорните въпроси от съдебната практика, изготвяне на становища за подпомагане на тълкувателната дейност на върховните съдилища. Освен аргументите на закона, съществуват и други причини, за да се изисква от председателите да разглеждат съдебни дела.

От една страна не трябва да се подценяват задълженията и дейността на председателя, свързани с общото организационно и административно ръководство на съда. Подробното разглеждане на правомощията на председателите на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, регламентирани в чл. 80, чл. 86 и чл. 106 от ЗСВ, дава основание за няколко извода:

Председателите на съдилищата имат компетенции по отношение на съдебните служители. Те назначават и освобождават съдебните служители, но практическата работа по планиране на дейността, организация и ръководство на съдебните служители се осъществява от съдебния администратор, а там където такъв не е назначен, от административния секретар на съда.

Голяма част от правомощията на председателя на съда са свързани с изготвяне на справки, доклади и обобщена информация за дейността на съда. В тази си дейност председателят е подпомаган от съответните съдебни служители – съдебни статистици и деловодители при координацията на съдебния администратор.

Друга част от правомощията на председателя са свързани с организация на квалификацията на съдиите, провеждане (свикване и ръководство) на общото събрание на съдиите, проверка на организацията на дейността на съдиите от долните инстанции, обобщаване на практиката на съдилищата от съдебния район с оглед установяване и преодоляване на противоречива съдебна практика. Този кръг от правомощия на председателя на съда са най-съществената част от дейността му. Пълноценното и ефективно изпълнение на така описаните задължения изисква председателят на съда добре да познава практиката на съдиите от съответния съд, а за председателите на окръжния и апелативния съд – да познават и съдебната практика на съдиите от целия съдебен район. Осъществяването на правомощията несъмнено налага председателят на съда да участва със собствен доклад в съдебни заседания.

Същевременно, дейността на председателите по администриране на съдилищата се подпомага от назначените с тази цел специализирани съдебни служители – съдебни администратори и административни секретари, чиито правомощия са уредени в Правилника за администрацията на съдилищата (Правилника). Според чл. 4, ал. 1 от Правилника, съдебният администратор ръководи администрацията на съда. В чл. 5 от Правилника подробно се регламентират правомощията на съдебния администратор, които покриват изцяло функционирането на администрацията и общата организация на дейността на административната дейност в съда. Наред с длъжността на съдебния администратор в много от съдилищата са назначени и административни секретари. В Правилника е заложен принципът за взаимозаменяемост на съдебния администратор и административния секретар – чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 2. Общото разглеждане на правомощията на съдебния администратор и административния секретар позволява да се направи извод, че, като цяло те осъществяват дейността по организация и управление на административната дейност в съда.

Според чл. 168, ал. 1 от ЗСВ при осъществяване на дейността си председателят на съда се подпомага от заместник. В отделните районни, административни, окръжни и апелативни съдилища, броят на заместниците на председателя е различен. Няма установено по нормативен ред или с решение на ВСС правило, което да урежда броя на заместниците на председателя в зависимост от големината на съответния съд, броя на съдиите и отделенията в него, броя на съдебните служители или други критерии. В практиката е установено заместник-председателите на съда да ръководят и съответните отделения в съда – наказателно, гражданско и търговско. Освен че изпълнява функциите на председателя в случаите на неговото отсъствие (чл. 168, ал. 6 от ЗСВ), заместник-председателят на съда разпределя между съдиите от отделението образуваните нови съдебни дела, както и извършва други, изрично възложени му от председателя, дейности по организация на работата в съда.

В ЗСВ, както и в приетите от ВСС правила и решения, липсва задължителна уредба на въпроса за натовареността, с която следва да работят председателите и заместник-председателите на съдилищата. С решението на ВСС по протокол № 25 от 1 юли 2010 г. е препоръчано на административните ръководители на съдилищата да спазват следното процентно съотношение на индивидуална натовареност към общата натовареност на съда, съобразно инстанционните нива:

 

- на всички административни ръководители в районните съдилища минималният процент дела, които всеки един от тях следва да разглежда, да бъде от 50 % до 80 % ;

- на всички административни ръководители в районните съдилища със седалища в областните градове минималният процент натовареност да бъде 50 % ;

- на всички административни ръководители в окръжните и апелативни съдилища минималният процент натоварване с дела да бъде 50 % .

Същественото е, че решението на ВСС от 2010 г. има препоръчителен характер, което е довело до налагането и съществуването на противоречива и разнопосочна практика по неговото приложение. Освен това, извън регулация е останала натовареността на заместник-председателите на съдилища, което също е довело до различни практики в отделните съдилища.

Различната и често пъти необосновано намалена натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилища е повод за напрежение и недоволство сред съдиите. Както се установява от практиката на ВСС, при провеждане на конкурсите за избор на председатели на съдилища, един от често обсъжданите въпроси с кандидатите се отнася до процента на натовареност с дела, на който работят председателите и техните заместници. При извършване на плановите проверки на Инспектората към ВСС (ИВСС) се правят констатации за нееднаква практика в съдилищата по отношение на натовареността с дела на председателите и заместник-председателите на съдилищата. Заповедите, с които се определя намален процент на натовареност, не са мотивирани и съобразени с действителната ангажираност на председателите с дейността по общо организационно и административно ръководство на съответния съд. Пример за непоследователната практика в съдилищата при определяне на действителната натовареност на заместниците на председателите се съдържа в констатациите по Акт за резултатите от извършена планова проверка на ИВСС в Окръжен съд – Велико Търново по граждански и търговски дела. Както се установява от констатациите в акта, освен неравномерната натовареност между съдиите, намалената натовареност на заместник-председателя води и до нарушения, свързани с принципа за случайното разпределение на делата в окръжния съд. На лист 83-86 от споменатия акт на ИВСС е установено, че „поради техническа невъзможност в ползваната програма не може да се заложи процент натовареност, поради което се е наложило през 2009 г. на заместник-председателя на съда да се определи намалена натовареност по видове дела – разглеждане на един вид и изключване от други видове граждански и търговски дела”. По нататък в акта се сочи, че изключването на заместник-председателя от разглеждане на определен вид дела води до нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, както и до неравномерно натоварване на съдиите от съответните отделения на съда. Същевременно се дава пример, че в другите съдилища в апелативния район, включително в апелативния съд, всички заместници на председателя разглеждат дела при пълна натовареност от всички формирани групи дела при случайното разпределение.

Така очертаното нормативно и фактическо състояние на натовареността на председателите на съдилища и техните заместници води до извода, че в отделните съдилища в страната съществува различна практика относно тяхната натовареност с разглеждане на дела, както и че, като цяло, тази практика не е в съответствие с решението на ВСС от 2010 г.

 

ІІ. КОНСТАТАЦИИ ЗА НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАМЕСТНИЦИ В СЪДИЛИЩАТА ПО ИНСТАНЦИОННИ НИВА

През 2013 г. Комисията по анализ и отчитане на натовареността в органите на съдебната власт (Комисията) взе решение да извърши проверка за спазването на решението на ВСС по протокол № 25 от 1 юли 2010 г. Въз основа на посоченото решение Комисията изиска от всички съдилища актуални данни за натовареността на председателите и заместник-председателите. Систематизираната информация, получена от всички апелативни, окръжни, районни и административни съдилища, а също и от специализираните и военните съдилища, позволява да се направят следните констатации:

1. В апелативните съдилища са налице различни практики по отношение на натовареността на административните ръководители.

На председателя на АС-Варна дела се разпределят в случаи на отводи на другите съдии от съда, както и когато не може да се формира състав в някое от трите отделения на съда. Според данните, изпратени от АС-Пловдив, председателят е с натовареност 27,19%, спрямо средната натовареност на съдиите в съда. През 2012 г. председателят на АС-Бургас е имал 45 % натовареност спрямо своите колеги в съда. Единствено в АС-Велико Търново е издадена заповед, която определя натовареността на председателя на съда – по 30% от въззивните граждански и търговски дела и по 60% от частните въззивни търговски и граждански дела. През 2011- 2013 г. председателят на АС-София е имал натовареност 0% от въззивните наказателни дела от общ характер, 20% от въззивните частни наказателни дела и 100% от въззивните частни дела с предмет съдебен контрол върху мерките за процесуална принуда. Според събраната информация председателят на Апелативния специализиран наказателен съд е с 50% натовареност.

Разнородна е практиката и по отношение на натовареността на заместник-председателите на апелативните съдилища: заместник-председателите на АС-Бургас и АС-Велико Търново са със 100% натовареност; заместник-председателите на АС-Варна и АС-София са със 70% натовареност. По различен начин е определена натовареността на заместник-председателите на АС-Пловдив: председателят на наказателното отделение е с 98% натовареност; председателят на гражданското отделение е с 58% натовареност; председателят на търговското отделение е със 70% натовареност.

С изключение на АС-Велико Търново, в нито един от апелативните съдилища не е издадена заповед, която да определя намаления процент на натовареност на председателите и заместник-председателите на съда.

Пълните данни за апелативните съдилища могат да се видят в Приложение № 1.

2. Изключително разнообразна е фактическата картина по отношение на натовареността на председателите и заместник-председателите на окръжните съдилища.

В някои от окръжните съдилища председателите определят своята натовареност с различен процент по отделни групи дела. Така председателят на ОС-Видин разглежда 80% от въззивните граждански дела и частните граждански дела, 100% от първоинстанционните търговски дела, обезпечения на бъдещ иск, осиновявания, произход, несъстоятелност, запрещения и жалби по Закона за търговския регистър. Председателят на ОС-Враца разглежда 50% от първоинстанционните наказателни дела и 100% от въззивните наказателни дела. Председателят на ОС-Пловдив разглежда между 25% и 100% от различните видове обособени групи дела.

В други окръжни съдилища председателите разглеждатпо 100% от всички видове дела. Това са председателите на ОС-Ловеч, ОС-Монтана, ОС-Плевен, ОС-Русе, ОС-Сливен, ОС-Търговище, ОС-Шумен. Някои от председателите на окръжни съдилища разглеждат дела на 50% натовареност – ОС-Разград, ОС-Смолян, ОС-Стара Загора, ОС-Благоевград (60% от първоинстанционните и второинстанционни граждански дела), ОС-Варна, ОС-Кюстендил,ОС-Ямбол, ОС-София и ОС-Хасково.

По данни от справката председателят на СГС не получава нови дела, като след довършване на разпределените дела преди да заеме длъжността административен ръководител (месец юни 2011 г.), ще бъде на натовареност 25% от делата.

В голяма част от окръжните съдилища заместник-председателите работят на 100% натовареност – ОС-Благоевград, ОС-Бургас, ОС-Враца, ОС-Добрич, ОС-Кърджали, ОС-Кюстендил, ОС-Разград, ОС-Русе, ОС-Силистра, ОС-Сливен, ОС-Смолян, ОС-Стара Загора, ОС-Търговище, ОС-Шумен и ОС-Ямбол. В по-малка част от окръжните съдилища заместник-председателите са натоварени по около 70% от определени групи дела – ОС-Ловеч, ОС-Монтана, ОС-Перник, ОС-Пловдив, ОС-Варна и ОС-Велико Търново.

Заместник-председателите на СГС работят на 25% натовареност, като на заместник-председателя и ръководител на административното отделение е възложено да се произнася по искания по ЗСРС, както и разглежда 25% от частните граждански дела.

В повечето от окръжните съдилища има издадени заповеди, с които се определя процентът на натовареност на председателите и заместник председателите. Липсват данни за издадени заповеди в окръжните съдилища в Благоевград, Специализирания наказателен съд, Видин, Кърджали, Плевен, Силистра, СГС

Всички данни за натовареността на председателите и заместник председателите на окръжните съдилища са дадени в Приложение № 2.

3. Натовареността на председателите и зам.-председателите на административните съдилища варира между 50% и 100%.

За 22 административни съдилища в справките е посочен твърд среден процент дела, които се разпределят на председателите, като за 11 от тях той е 50% (Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Ямбол), за София-град е 30%, за Хасково – 40%, за София-област – 56,47%, за Монтана – 64%, за Кюстендил, Пазарджик и Сливен – по 70%, и само за Добрич, Плевен, Разград и Силистра (до 01.10.2012 г.) председателите са на 100% разпределение.

За председателите на останалите 6 административни съдилища се посочват различни проценти разпределение по различни групи или отделни видове административни дела: за Благоевград – в някои групи до 50%, в някои групи 100%; за Велико Търново – 70% от първоинстанционните дела и 60% от всички касационни; за Перник – 100% за касационни наказателни дела, частни и касационни граждански дела от административен характер и по 60% от административен характер дела; за Русе – 40% от административните дела и 100% по касационните дела; за Смолян – 50% административни дела и 100% касационни административно-наказателни дела; за Търговище – по 50% в някои видове, в други – 100%.

Заместник-председателите на 20 от административните съдилища са на 100% разпределение (Благоевград, Велико Търново, Враца, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол и София-област). За останалите 8 административни съдилища, в 4 от които няма заместник-председатели, разпределението е: 70% – за Варна, 80% – за Пловдив, а с най-нисък процент на разпределение (50%) е заместник-председателят в Административен съд София-град. Единствено за заместник-председателя на Административен съд Бургас се посочва различен процент разпределение в различни групи, като то е 100% по административно-наказателни дела, и 75% от административните дела.

Прави впечатление, че само в Административен съд София-град посоченият процент и за председателя (30%), и за заместник-председателя (50%), е най-нисък от всички 28 административни съдилища. Този съд е и със най-голяма натовареност сред административните съдилища (30,80 броя дела месечно на един съдия). С почти същата натовареност е Административен съд Перник (30.77 бр.), където председателят е на 100% разпределение по касационните дела и 60% по останалите дела, а заместник-председателят е със 100% натовареност по всички дела.

В повечето от административните съдилища има издадени заповеди, с които се определя процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Кърджали, Ловеч, Монтана, Русе, Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол. В административните съдилища в Благоевград, Варна, Кърджали, Кюстендил и Стара Загора има издавани и вътрешни правила. За председателя на Административен съд Видин разпределението от 50% е взето с решение на Общото събрание на съдиите от 19.02.2007 г. Липсват данни за издадени заповеди или вътрешни правила в административните съдилища в Добрич, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Сливен, Смолян, Хасково, София-град и София-област. Изрично е посочено от административните съдилища в Пловдив и Враца, че няма издавана заповед, свързана с процента дела, който се разпределя на председателя и на заместник-председателя.

Всички данни за натовареността на председателите и зам.-председателите на административните съдилища са дадени в Приложение № 3.

4. Натовареност на председателите и заместник председателите на районните съдилища.

Процентът разпределени дела от всички постъпления в съответния районен съд за председателите на 113 районни съдилища: 100% – в малките съдилища с ниска натовареност /29 районни съдилища/, 50% – в 11 районни съдилища, а в останалите варират по различните групи дела с различен процент до 90%. В РС-Димитровград до 1.03.2013 г. председателят е бил с разпределение от 23.28% за всички постъпили дела и 0.42% на база общо постъпили граждански дела.

От всички 113 районни съдилища 81 съдилища са без заместници. От останалите 33 съдилища в 15 зам.-председателите са с участие в разпределението 100%, в 13 съдилища – с участие между 60 – 90%.

Участието в разпределението на постъпленията на председателя на РС-Дулово е 38%, участието на зам.-председателя – 36%. В този съд съдиите са общо трима и съдът е от средно натоварените в страната – 34.14 % към постъпленията.

В районните съдилища с най висока натовареност за 2013 г.: РС - София /68.45%/ – председателят не участва в разпределението, довършва разпределените му до избора дела, а зам.-председателят, ръководител на НО – 50%, зам.-председателят и ръководител на І ГО – 50% искови производства и 30% заповедни производства, зам.-председателят и ръководител на ІІ ГО – 50% искови и 20% заповедни производства, зам.-председателят и ръководител на ІІІ ГО – 60% за искови и 30% заповедни ръководства, ръководителят на Бюро „Съдимост” – 60%; РС - Перник /55.08%/ – председателя е със 100% натовареност по всички наказателни дела с изключение на НАХД в които не участва и на 100 % по заповедните производства, а зам.-председателят и ръководител на ГО – 100% натовареност по гражданските дела; РС - Варна /55.08%/ – председателят е с 40% по НОХД, НЧХД и НЧД без делата по чл. 243 НПК, зам. председателят и ръководител на ГО – 60% искови и 100% заповедни, без обезпечения, зам.-председателят и ръководител на НО – 60% по трите групи дела без делата по чл. 243 НПК; РС - Бургас /52.46%/ – председателят е със 100% споразумения по НОХД, 50% по всички останали наказателни дела без ЧНД от досъдебно производство и всички съдебни поръчки, зам. председателят и ръководител на НО – 60% от всички наказателни дела, зам.-председателят и ръководител на ГО – 60% искови производства и всички съдебни поръчки. В РС - Пловдив /47.58%/ председателят е на 100% дела по ЗЗДетето, и се произнася по всички искания за данни по ЗЕС и по всички частни тъжби по чл. 247 ал. 1 т. 2 НПК, зам.-председателят и ръководител на ГО – 50% облигационни искове, 100% дела по ЗОДОВ и 100% граждански съдебни поръчки, зам.-председателят и ръководител на НО – 100% НОХД с определени подгрупи: непълнолетни, бързи производства, незабавни производства, 100% ЧН – кумулации, режим на зачитане, кумулации и веществени доказателства и др, 50% НЧХД, НАХД и други подгрупи, и 100% по делата за разкриване на банкови тайни, зам.-председателят, ръководител на БО – 100% по делата по чл. 23 СК и чл. 50 СК и 50% по всички останали дела в БО.

От всички районни съдилища – част от тях посочват като основание за процента натовареност издадени заповеди, други – вътрешни правила, трети съдилища не посочват основание. В РС – Троян, който е с общо 5 съдии, разпределението на делата на председателя /20 – 100% по видове дела/ и на зам.-председателя /40 - 100% по видовете дела/ е определено с решение на Общото събрание.

Всички данни за натовареността на председателите и заместник председателите на районните съдилища са дадени в Приложение № 4.

5. Натовареността на председателите на двете специализирани съдилища – Апелативен специализиран наказателен съд и Специализиран наказателен съд, е заложена в програмата за случайно разпределение на делата на 50%, а на зам.-председателя на СНС – на 100%.

В справката от АСНС се посочва, че е спазено препоръчителното решение на ВСС от 2010 г. и няма изрично издавана заповед за неговото прилагане. Липсват данни за СНС по отношение на това дали е издавана или не такава заповед.

Следва да се има предвид, че специализираните съдилища функционират реално от 01.01.2012 г.

Данните за натовареността на председателя на АСНС, на председателя и зам.-председателя на СНС са дадени в Приложение № 5.

6. По отношение на военните съдилища към м.март 2013 г., когато са събирани данните за процента дела, определен за административните ръководители и техните заместници в случайното разпределение на дела, препоръчителното решение на ВСС от 2010 г. е спазено, независимо дали самото решение е било известно на военните съдилища или не.

Председателите на военните съдилища и на Военно-апелативния съд са с различно заложен процент за разпределение, вариращ между 50% и 100%, а именно: председателят на ВС-Сливен е със заложени 100%; на ВС-Варна – 75%; на ВС-Плевен и ВоАС – с по 50%. Посочено е в справката от ВС-Пловдив, че със заповед от 2010 г. на председателя е определен минимум от 50%, но реално през 2012 г. процентът разпределени дела е 70%.

Заместниците на административните ръководители във военните съдилища, както и във Военно-апелативен съд, участват на 100% в разпределението на постъпващите дела.

В справката от ВС-Варна се посочва, че не са получавали препоръчителното решение на ВСС от 2010 г., поради което изрична заповед във връзка с неговото изпълнение не е издавана, а процентът за разпределение на дела между съдиите, зам.-председателя и председателя е регламентирано с вътрешни правила. От ВС-Сливен посочват, че няма изрично издавана заповед във връзка с решението на ВСС от 2010 г. От ВС-Плевен представят заповед от 2011 г., с която са актуализирани вътрешните правила за случайното разпределение на делата. От ВС-Пловдив представят заповед от 2010 г., с която е заложен минимум 50% за административният ръководител, като изпращат и справка за реално разгледаните и свършените от него дела, от която е видно, че за 2012 г. са му разпределени 70,1% от общо постъпилите в съда дела.

От ВС-София не са постъпвали данни по отношение на това какъв процент дела се разпределят на административния ръководител и на неговия заместник и издавана ли е заповед във връзка с изпълнение на препоръчителното решение на ВСС от 2010 г.

Данните за натовареността на председателите и зам.-председателите на военните съдилища са дадени в Приложение № 6.

 

ІІІ. ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЯ НА ВСС ЗА УНИФИЦИРАНЕ НА НАТОВАРЕНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ
И ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА АПЕЛАТИВНИТЕ, ОКРЪЖНИТЕ, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ И РАЙОННИТЕ СЪДИЛИЩА.

 

  1. Констатациите, направени по-горе за натовареността на председателите и техните заместници в съдилищата от съответните инстанционни нива, показват, че са налице различни практики, които водят до заобикаляне на решението на ВСС по протокол № 25 от 1 юли 2010 г. Проблем сам по себе си е препоръчителният характер на цитираното решение на ВСС. За да се осигури по-добра регулация на натовареността в съдилищата, ВСС следва да определи по задължителен начин каква да бъде натовареността на председателите на съдилища и техните заместници. За да се даде възможност и да се съобрази спецификата и особеностите на всеки съдебен орган, както и досега е целесъобразно процентът на натовареност на председателите с дела да се определи с минимална граница. Принципно свръхрегулацията на дейността в съдилищата не е добра управленска практика, но опитът до момента сочи, че липсата на задължителна регламентация на натовареността на председателите със съдебни дела води до различна практика, несъобразена с целите на разпоредбите на ЗСВ.

  2. Анализът показа, че в по-голяма част от съдилищата не са издадени нарочни заповеди, които да определят процента на натовареност с дела на председателите и заместник-председателите. Показателен факт, е че след отправеното запитване от комисията по натовареност на ВСС, в някои от съдилищата такива заповеди са издадени.

  3. Установява се от констатациите, че в част от съдилищата процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите се определя не като цяло за всички постъпили дела за разглеждане от съответната материя, а се определя като процент натовареност в определени групи от делата, обичайно от частни производства, които са бързо ликвидни и се отличават с по-малка фактическа и правна сложност. По този начин се симулира изкуствена натовареност. Това обстоятелство налага в решение ВСС да определи процент на натовареност на председателите и заместник-председателите, който да се отнася да всички групи дела, които са обособени в системата за случайно разпределение на делата.

  4. Фактическото положение в отделните съдилища по отношение на натовареността с дела на председателите и техните заместници водят до извода, че при определяне на конкретния процент на разпределени дела, не се отчитат относимите обективни фактори – големината на съдебния орган, броят на съдиите и съдебните служители, наличието на съдебен администратор и/или административен секретар, обемът на специфичната административна дейност. При анализа на данните за съответните районни, окръжни, административни, апелативни съдилища, включително и относно броя на съдебните служители се забелязва необяснима диспропорция между съдилища с еднакъв или близък брой съдии и съответния им брой служители. Например в РС Стара Загора при 20 съдии има 51 съдебни служители, а в РС Велико Търново при 18 съдии има 39 съдебни служители, в РС Троян при 5 съдии има 20 съдебни служители, а в РС Петрич при 10 съдии има 28 съдебни служители. Този неравномерност налага в бъдеще извършване на задълбочен преглед на съотношението на броя съдии и съдебни служители, с оглед равномерното и справедливо разпределение на ресурсите между съдилищата в страната. За целите на настоящия анализ се приема, че следва да се определи минимален процент натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилищата по инстанционни нива, който да е съобразен с броя на съдиите и съдебните служители в съответния орган на съдебната власт, тъй като от това в голяма степен е зависим обемът на административната дейност. Данните за броя на съдиите и съдебните служители в отделните съдилища по нива са посочени в Приложение № 7. В рамките на минималната граница на натовареност, председателят и заместник-председателят следва да определят конкретния процент на натовареност от постъпващите за разпределение дела, като се мотивират със специфичните обстоятелства, определящи обема на административната работа в съответния орган на съдебната власт.

  5. Доброто решение за регулиране и унифициране на натовареността с дела на председателите и техните заместници е определяне от ВСС на процент на натовареност, който да дава минимална граница за съответните инстанционни нива – апелативни, окръжни, административни, военни, специализиран наказателен и районни съдилища. В рамките на минималната граница всеки председател следва да определи своята и на заместниците си натовареност от постъпващите в съда дела от всички групи в системата за случайно разпределение. В мотивите на заповедта председателят трябва да посочи конкретни обстоятелства, свързани с обема на административната дейност, които налагат определения процент на натовареност. Препис от заповедта следва да се изпраща на ВСС, който периодично да обобщава и анализира практиката по този въпрос. Този начин на регулиране на натовареността на председателите и техните заместници от една страна осигурява унификация на практиката в отделните съдилища, а от друга страна позволява съобразяване с конкретните условия във всеки съдебен орган.

Въз основа на изложените констатации и направените изводи, Комисията по анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебна власт при ВСС предлага на Висшия съдебен съвет да приеме следното решение:

  1. Председателите и заместник-председателите на съдилищата да участват в разпределението на всички групи дела в програмата за случайно разпределение.

  2. Процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилищата да се определя с мотивирана заповед на председателя на съда, в която конкретно да се отчита обемът на административната дейност в съответния орган на съдебна власт.

  3. Определя следния минимален процент на натовареност на председателите и заместник-председателите при разпределение на постъпващите в съдилищата съдебни дела, както следва по съответните инстанционни нива:

    1. За апелативните съдилища:

  • с щатна численост до 20 съдии и до 30 съдебни служители – 70% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 40 съдии и над 30 до 50 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 80 % натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 40 до 70 съдии и над 50 до 70 съдебни служители – 40% натовареност на председателите и 50% натовареност на заместник-председателите;

    1. За окръжните съдилища (вкл. военни съдилища и специализиран наказателен съд):

  • с щатна численост до 20 съдии и до 45 съдебни служители – 70% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 40 съдии и над 45 до 60 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 40 до 80 съдии и над 60 до 110 съдебни служители – 50% натовареност на председателите и 80% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 80 до 200 съдии и над 110 до 400 съдебни служители – 30% натовареност на председателите и 50% натовареност на заместник-председателите;

 

    1. За административните съдилища:

  • с щатна численост до 10 съдии и до 40 съдебни служители – 100% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 10 до 20 съдии и над 40 до 60 съдебни служители – 80% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 35 съдии и над 60 до 90 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 80% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители – 40% натовареност на председателите и 70% натовареност на заместник-председателите;

 

    1. За районните съдилища:

  • с щатна численост до 5 съдии и до 20 съдебни служители – 100% натовареност на председателите и заместник-председателите;

  • с щатна численост над 5 до 10 съдии и над 20 до 35 съдебни служители – 90% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 10 до 20 съдии и над 35 до 60 съдебни служители – 80% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 20 до 35 съдии и над 60 до 80 съдебни служители – 70% натовареност на председателите и 100% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 80 до 150 съдебни служители – 60% натовареност на председателите и 80% натовареност на заместник-председателите;

  • с щатна численост над 70 до 200 съдии и над 150 съдебни служители – 30% натовареност на председателите и 50% натовареност на заместник-председателите.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Таблици с обобщени данни от представените справки за заложения % в програмите за случайно разпределение на делата на председателите и зам.-председателите:

на апелативните съдилища – Приложение 1;

на окръжните съдилища – Приложение 2;

на административните съдилища – Приложение 3;

на районните съдилища – Приложение 4;

на специализираните съдилища – Приложение 5;

- на военните съдилища /към м.март 2013 г./ – Приложение 6.

Брой на съдиите и съдебните служители по съдилища – Приложение 7.

 

 

За актуалните дейности във връзка с изследването на натовареността на съдиите

Натовареността на съдиите и съдилищата от дълго време е предмет на дискусия, както от съдийската общност, така и в по-широки обществени среди. Наблюдението и регулирането на натовареността имат значение за качеството и ефективния достъп до правосъдие и е важна гаранция за независимостта на съдията. Поради спецификата на съдийската работа е необходимо натовареността да се анализира от различни гледни точки, но от първостепенно значение това да стане на основата на научнообоснована методология.

През месец март 2013 г. публикувах текст, в който поставих в дискусионен план редица въпроси, свързани с обхвата, принципите и съдържанието на емпиричното изследване, което започваме, за да изработим допустимата норма на индивидуална натовареност на съдията. След процес на проучване на опита на други съдебни системи и осмислянето им в националния контекст през месец юни 2013 година ВСС прие методология за провеждане на емпирично изследване за определяне на тежестта на делата. Работна група от съдии от различни съдилища в страната осъществи подготовката на изследването. Бяха изработени групи от дела – административни, граждански, търговски и наказателни, както и анкетни карти за отделните типове производства. Подготовката на изследването е от съществено значение, за да се гарантира успех и валидност на същинското емпирично проучване. Крайната цел е създаване на обективна основа за определяне на тежестта на отделните видове съдебни дела, както и норма за натовареност на съдиите. Обективното измерване на натовареността на съдиите и съдилищата чрез времето, за което съдиите разглеждат и решават делата, ще послужи на ВСС за вземане на решения, свързани с кадровото развитие на съдиите, както и за разрешаване на важните структурни проблеми на съдебната система.

Публикувам текст на социолога Живко Георгиев, в който се представя валидността на използваната методология за емпиричното изследване, както и писма, които са изпратени в началото на месец декември 2013 г. до съдиите от пилотните съдилища.

 

 

І. Текст на социолога Живко Георгиев, експерт към работната група по натовареност, изпратен на съдиите от пилотните съдилища с писмото от 9 декември 2013 г.

 

В много области на обществения живот изследванията на т.нар. „бюджет на времето“ са показали своята познавателна и прагматична полезност. Те широко се използват в корпоративния свят и света на публичните услуги за да се оценява необходимия времеви ресурс за реализацията на операции, дейности от разнороден професионален вид.

Това е възможно, тъй като модерните общества не са открили други универсални измерители на професионалната дейност освен времето и парите (последните на изхода, като социална или корпоративна оценка на индивидуалния трудов принос). Естествено, не става дума по времевите параметри на индивидуалната професионална дейност да се оценява количеството и качеството на положения труд. Това е абсурдно. Но, времевите наблюдения върху професионалните практики на голям брой професионалисти прави възможно да се открояват нормите за нормално необходимото време за реализация на определена дейност, респективно нормите за свръхнатовареност или ненатовареност на лица, екипи, подразделения.

Този алгоритъм за разработване на стандарти за натовареност по-принцип се използва не толкова при елементарни или по-прости трудови дейности, където са възможни и други измерители – брой ушити ризи, брой обработени пратки, а при по-сложни професионални дейности, каквито са медицински практики, консултантски услуги, административни услуги, в т.ч. и съдебни услуги, където няма предметен продукт и количествената регистрация по-скоро ощетява тежестта на свършената работа .

Практиката на съдиите е достатъчно разнообразна от гледна точка на материята на делата, с които работят, както и допълнителните им ангажименти в рамките на съдебната система. Различни са и техните професионални ежедневия – едни са успели да се специализират в определен тип дела и това ги прави „по-производителни“, други (най-често в по-малките съдилища) поемат цялото разнообразие от случаи, на които институцията трябва да реагира.

Изследването на времевите разходи за отделните необходимо присъщи дейности по различни типове дела (групирани в сравнително хомогенни групи) , регистрира цялото това многообразие и чрез специализирани математически техники за обработка на информацията, откроява нормалните разходи на време за всеки тип дело. Разбира се, винаги ще има случаи на по-времеемки дела. Но и такива, които отнемат и по-малко време. И вероятността те да се случат е такава, че в достатъчно дълъг времеви период, каквато е една календарна година, типичното средно дело от този тип ще се окаже с продължителност, в рамките на описания диапазон на нормалност.

След като тези обобщени времеви разходи бъдат подложени на допълнителна експертна оценка, опирайки се върху нормалното, могат да бъдат разработени своеобразни норми. Те не са норми за работа в класическия смисъл на изискване или трудова задача. Те по никакъв начин не са и персонална оценка, нито ще се интерпретират като индивидуална самооценка. Това няма да бъде и оценка на професионалния капацитет на българските съдии. Желанието ни е да опишем нормално необходимото време за дела от различен тип и това да се ползва като инструмент за преценка на натовареността на съдиите и съдилищата.

Този подход с успех е приложен в страни с развита и ефективна правова система като САЩ, Германия и др. и е помогнал за оптималното разпределение на човешки, финансов, институционален ресурс върху специфичната социална и териториална карта на съответните общества. Балансирането на съдебната система в този смисъл, създава по-благоприятни и справедливи условия за професионалната дейност на съдиите, повишава качеството на правните услуги и ги прави по-достъпни за гражданите.

Живко Георгиев, социолог,главен асистент, преподавател в СУ „Климент Охридски”, консултант по изследователски методики към проект „Подкрепа за ВСС, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система” по Норвежкия финансов механизъм

 

 

ІІ. Публикувам писмата, изпратени до съдиите от пилотните съдилища, в които се обясняват характеристиките на емпиричното изследване за тежестта на делата, както и предназначението на пилотното изследване. Пилотното изследване в посочените окръжни и районни съдилища ще се проведе до 15 януари 2014 г. и има за основна цел проверка на съдържанието и тестване на изработените до момента анкетни карти, които са основното средство за планираното през месец февруари – април 2014 г. същинско емпирично проучване сред всички съдии.

1. Писмо до съдиите от пилотните съдилища, изпратено на 3 декември 2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Преди почти една година беше създадена работна група към Комисията по натовареност при ВСС, която включва съдии от цялата страна и всички нива на съдебната система – районни, окръжни, административни, апелативни съдилища. Основната задача на работната група беше да начертае основните характеристики на модела за отчитане и анализ (регулиране) на натовареността на съдиите и съдилищата.

След като проучихме голяма част от добрите практики, разработени и приложени във водещи съдебни системи в Европа и САЩ, създадохме методология за провеждане на емпирично изследване за определяне на тежестта на отделните видове дела. Изследването цели да определи тежестта на видовете дела съобразно времето, което съдиите отделят за разглеждането и решаването им.

Защо ще измерваме времето? Всеки съдия разполага с определено време, през което може да разгледа ограничен брой дела. В този смисъл, очевидно е, че измерването на времето, за което съдията разглежда и решава едно дело е определящо за отчитане на натовареността. Това е общоприетият метод във всички модерни съдебни системи.

За осъществяването на тази задача, в работната група подготвихме анкетни карти, които ще бъдат основното средство на изследването. Анкетните карти са техническия способ, чрез който се отчита (измерва) времето за разглеждане на различните видове (типове) дела, което включва и времето посветено на специфичната интелектуална дейност по решаване на делата. Картите са разработени за всеки тип дела – по три за първоинстанционни наказателни дела, три за второинстанционни наказателни дела; четири карти за първоинстанционни граждански дела, пет карти за второинстанционни граждански дела; по една карта за първоинстанционни и касационни административни дела.

Основните принципи за измерването на времето при разглеждане и решаване на делата, заложени в методологията и анкетните карти, са:

  • Предварително групиране на делата (граждански, търговски, наказателни и административни) на принципа на сходство в предмета с цел обобщаване на многообразието от дела;

  • Измерване на времето, необходимо за разглеждане и решаване на дела от последната календарна година (2013 година), за да могат да се съпоставят с наличната статистика;

  • Измерване на времето по процесуални етапи (действия) за всеки тип дело;

  • Събиране на два типа времеви стойности: за конкретно последно приключило от съответната описвана група дела (валидно за наказателни и административни дела) и осреднени стойности, оценка на базата на опита на съдията за времето, необходимо при по-леки и при по-тежки дела (валидно за всички видове дела);

  • Допълнителна информация за делата: брой страници, свидетели и т.н., която спомага за преценката за тежест на делата.

 

За какво ще ни послужи събраната с анкетните карти информация и какви анализи предстоят? След като имаме информация колко време средно е необходимо за разглеждане на отделните видове дела, ще можем да дадем отговор на въпроса за нормата за натовареност – колко броя дела може да разгледа и реши един съдия за период от една година, без това да изисква компромис с качеството на работата и при отчитане на необходимостта от опазване на здравето и личния живот на съдията. В етапа на анализ на събраните данни предвиждаме да ползваме консултациите на водещи специалисти от САЩ и Холандия, които имат богат опит в разработването на подобни модели за отчитане на натовареността.

 

На този етап от планираното емпирично изследване предвиждаме пилотно (тестово) попълване на анкетните карти сред съдии в различни съдилища в цялата страна. С пилотното изследване ще тестваме адекватността на изготвените анкетни карти и съответните индикатори, пропуски или неточности в описаните процесуални етапи, както и трудностите (вкл. времето необходимо) при попълването на анкетните карти. За тази цел всеки съдия, участващ в пилотното изследване, ще трябва да попълни поне по една карта от тип, за гледани от него дела през последната година, т.е. да тества всяка разработена карта, релевантна за материята на разглежданите от него дела. За целите на пилотното изследване анкетните карти могат да се попълват, както на хартия, така и в електронен вид (отделните карти са дадени като листове (sheet) на съответните файлове във формат на „excel”). Вашите коментари и забележки ще бъдат разгледани детайлно при обработката на анкетните карти от пилотното изследване. Те ще бъдат отразени и при оформянето на финалните анкетни карти, които ще ползваме за основното изследване, предвидено да се проведе в началото на следващата година. За улеснение при попълване на анкетните карти са изработени и писмени указания.

Вашият личен опит и преценка за необходимото време за разглеждане и приключване на различните типове дела са основната цел на изследването. Достатъчно е добросъвестно да отразите времето, необходимо като ваш личен ресурс, за разглеждането и решаването на определен тип дела. Методиката, разработена за измерване тежестта на делата, работи с осреднени стойности и позволява възпроизвеждането на реалната динамика на съдийската работа, обобщавайки различните оценки. Вашите усилия при провеждането на емпиричното изследване е в интерес на всички съдии и това ще позволи изработването на ефективна система за измерване на натовареността на отделните съдии и различните съдилища.

Като предварително благодарим за вашата активност, молим в срок до 15 януари 2014 г. да изпратите във Висшия съдебен съвет на хартия или на електронен адрес e.petkova@vss.justice.bg попълнените анкетни карти.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

АНАЛИЗ И ОТЧИТАНЕ СТЕПЕНТА

НА НАТОВАРЕНОСТ НА ОРГАНИТЕ

НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ:

 

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

 

 

пилотни съдилища:

- ОС Смолян, РС Смолян, РС Мадан, РС Златоград, РС Чепеларе, РС Девин;

- ОС Варна, РС Варна, РС Провадия, РС Девня;

- ОС Благоевград, РС Благоевград, РС Сандански, РС Петрич;

- РС Нови Пазар;

- ОС Враца, РС Враца, РС Бяла Слатина;

- Софийски районен съд;

- Софийски апелативен съд;

- Софийски градски съд;

- Софийски окръжен съд, РС Своге, РС Елин Пелин,

- ОС Пловдив, РС Пловдив, РС Първомай, РС Карлово;

- ОС Хасково, РС Хасково;

- ОС Бургас (писмата и анкетните карти са изпратени по електронна поща на 16.12.2013 г.)

- Административен съд София-град, АдС Варна, АдС Кюстендил, АдС Добрич, АдС Русе, АдС Бургас, АдС Благоевград, Сливен.

 

 

2. Писмо, изпратено до съдиите пилотните съдилища на 9 декември 2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Миналата седмица Ви изпратихме анкетни карти за пилотно попълване. Целта е тестването на картите, с оглед предстоящото провеждане на същинското проучване за тежестта на отделните видове дела и нормата за натовареност. В рамките на пилотното изследване всеки съдия от съответния съд следва да попълни по избор една анкетна карта, като има предвид делата, които разглежда. В началото на всяка анкетна карта са посочени съответните групи дела. Изберете една от посочените групи (например „искове за издръжка от картата за въззивни граждански дела или „частни жалби срещу действия на съдебните изпълнители” в картата за частни въззивни граждански дела) на първата страница на картата, за която се отнасят данните, които ще попълните.

За окръжните съдилища, които участват в пилотното изследване, изпращаме повторно анкетната карта за въззивни граждански дела, тъй като в първоначално изпратената са пропуснати групите дела, които са предмет на въззивното исково производство. Използвайте при попълване повторно изпратената карта за въззивно гражданско производство.

Прилагаме Ви и текст на социолога Живко Георгиев, консултант по изследователски методики към проект „Подкрепа за ВСС, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система” по Норвежкия финансов механизъм, в който се обосновават необходимостта и практическото значение от приложението на метода за измерване на времето за целите на съдебната система.

 

Отново предварително благодарим за вашата активност и напомняме в срок до 15 януари 2014 г. да изпратите във Висшия съдебен съвет на хартия или на електронен адрес e.petkova@vss.justice.bg попълнените анкетни карти.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

АНАЛИЗ И ОТЧИТАНЕ СТЕПЕНТА

НА НАТОВАРЕНОСТ НА ОРГАНИТЕ

НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ:

 

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

 

 

Предложения пред ВСС

Дебатите по въпросите на съдебната деонтология (етика) имат важно значение за ефективното функциониране на съдебната власт. Гаранциите за интегритета на съдията осигуряват авторитета и независимостта на правосъдието, повишават доверието в съда. Според т.нар. Бангалорски принципи – общоприети етични стандарти за съдиите на държавите – членки на ООН, моралните качества имат основно значение за правилното изпълнение на служебните функции на магистрата. Съдията е длъжен да се държи така, че поведението му не само да е безупречно, но и да изглежда без всякакво съмнение такова в очите на разумния наблюдател. Авторитетът на съдебната власт зависи от начина, по който хората възприемат всеки конкретен съдия. Затова и изискванията към поведението на всеки съдия са много високи.

Поради тази причина се налага възникващите в процеса на осъществяване на правосъдието етични казуси винаги внимателно да бъдат обсъждани и дискутирани както от съдийската общност, така и от ВСС. По силата на своите нормативни задължения ВСС трябва да установява етичните стандарти за поведение на съдиите, като прави това чрез своите решения и становища по конкретни етични казуси.

Предлагам за обсъждане конкретен случай, който е повод за дискусия и поражда редица принципни въпроси, свързани с поведението на съдията в качеството му на субект на договорни отношения.

 

 

1. Предложение до Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, Комисия по правни въпроси при ВСС и Комисия „Бюджет и финанси” при ВСС, внесено на 9 декември 2013 г.

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на трите комисии е публикувана на 8 ноември 2013 г. в седмичния вестник „Капитал” статия със заглавие „Съдиите са ни скъпи” и подзаглавие „Как председателят на Варненския окръжен съд получи изгоден ипотечен кредит от Корпоративна търговска банка”.

В статията се излагат подробни факти за съдържанието и условията на сключените договори за банков кредит между съдия Ванухи Аракелян, председател на Варненския окръжен съд, и „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ). Сочат се също данни относно смяната на банката, която обслужва Варненския окръжен съд – през 2007 г. КТБ АД заменя „Уникредит Булбанк” АД, като обслужваща банка на съда. Според публикацията, три месеца след смяната на обслужващата банка, съдия  Аракелян е сключила договор за кредит с КТБ АД с цел рефинансиране на договора си за кредит от „Уникредит Булбанк” АД. След това сключва нов договор за кредит от КТБ АД за 50 хиляди евро, а в началото на 2013 година е вписан договор за новация, с който евровият кредит се превалутира и значително се облекчават условията по договора в полза на кредитополучателя.  Годишната лихва по превалутирания заем пада на 4,8 %, като е предвиден и осемгодишен гратисен период.

 Статията във вестник „Капитал” е повод да се поставят няколко съществени проблема, които, според мен, подлежат на разглеждане и решаване от Висшия съдебен съвет.

 

Първият въпрос засяга приложението на етичните норми по отношение на магистрати в случаите, когато те установяват договорни отношения с различни частноправни субекти. Съдията е длъжен да има такова поведение в обществото, което да не нарушава основните принципи за почтеност и благоприличие. Правилата за поведение, които произтичат от принципа за почтеност и благоприличие са формулирани в т. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Според т.5.4 „В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага.”, а според т.5.5 „С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност.”. В този смисъл подлежи на преценка доколко при водене на своите лични договорни отношения с КТБ АД съдия Арекелян е нарушила правилата на Кодекса за етично поведение на магистрати доколкото непосредствено преди това, в качеството си на председател на ОС-Варна, е сключила договор за обслужваща банка на съда с КТБ АД.

Освен етичните аспекти случаят разкрива и проблема за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси в дейността на съдиите. В правилата за предотвратяване на конфликт на интереси, част от етичния кодекс на магистратите, в т. 9.4 е прието, че „Магистратът не може да използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес.”. В т. 4.9 от т.нар. Бангалорски принципи на ООН, унифицирани етични стандарти за поведението на съдиите, се приема, че „Съдията е длъжен да не използва и да не позволява на други да използват престижа на съдийската длъжност за постигане на лични интереси на съдията, на член на неговото семейство или на което и да е трето лице, нито да създава или да позволява на други да създават впечатлението, че някое лице има особено положение, поради което може да влияе неправомерно върху съдията при изпълнението на съдийските задължения.”. В този смисъл следва да се изследва и преценява налице ли е конфликт на интереси по отношение на председателя на Окръжен съд – Варна, при сключване на договори за кредит с КТБ АД, доколкото със същата банка три месеца преди това председателят на съда е сключила договор за обслужваща банка на окръжния съд.

 

Важен аспект на разглеждания казус е дали отговаря на високите изисквания за упражняване на съдийската професия утвърдилата се практика банките и някои други големи корпоративни доставчици на услуги да предлагат преференциални договорни условия за съдиите, прокурорите и следователите. Несъмнено изискванията за независимост и безпристрастност налагат на съдиите да следват такова поведение в службата, а и извън нея, което да не създава впечатление за обвързаност или зависимост от страните по делата. Установяването на специални договорни отношения (при облекчени условия) между съдиите и търговски дружества създава основателно съмнение за безпристрастността на съда, когато същите търговски дружества са страни по конкретни съдебни дела. Този конфликт следва да се реши на основа на правилата за отвод по съответните процесуални закони. От друга страна, дисциплинарната дейност на председателите на съдилищата и ВСС по този въпрос показва, че отводите на съдиите в тези хипотези се преценяват като нарушение на етичните правила за поведение. Налага се дискусия, за обсъждане не спорните и противоречиво решавани етични казуси, така че да има установен етичен стандарт за поведение на съдиите в случаите на договорни отношения с частноправни субекти.

 

Вторият въпрос се отнася за правилата (критериите) за избор на банки за обслужване на органите на съдебната власт. Действащите към момента правила са приети от ВСС през 2005 г. и не е известно да са актуализирани след това. До 2005 г. банките за обслужване на съдилищата са избирани централизирано от Висшия съдебен съвет. Случаят, който се разглежда от вестник „Капитал” в цитираната статия, е повод ВСС (чрез Комисия „Бюджет и финанси”) да направи анализ за това как се прилагат приетите през 2005 г. правила, съответно с кои банки са сключени договори от съдилищата и при какви условия. Така ще може да се даде отговор за това доколко са ефективни действащите правила за избор на банки за обслужване на органите на съдебната власт, дали правилата не създават риск от корупционен натиск върху председателите на съдилищата. Изготвянето на такъв анализ може да бъде добра основа за дискусия и вземане на правилни решения от страна на ВСС по въпроса за избор на обслужващи банки на съдилищата.

 

Считам, че ВСС, чрез своите постоянни комисии, следва да разгледа поставените проблеми и след дискусия да даде отговор на значимите за доброто администриране на съдебната власт въпроси.

 

 

 

 

 

 

 

В предложението се поставя на обсъждане актуалната тема за необходимостта ВСС да има пълна и своевременна информация за наказателните производства, които се водят срещу магистрати, за да може ефективно да осъществява своите кадрови и дисциплинарни правомощия, както и да бъде гарант за независимостта на съдебната власт.

 

2. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС, внесено на 9 декември 2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикувана на 1 ноември 2013 година в седмичния вестник „Капитал” статия със заглавие „Не съвсем етично, не съвсем законно…” и подзаглавие „Как главният прокурор и ВСС се опитват да скрият доклад за делата за корупция в съдебната система”.

В статията се излагат факти за разгледан от Висшия съдебен съвет през 2006 г. отчет за дейността на прокуратурата по сигналите за корупция на магистрати през периода 1999-2005 г. Твърди се, че имената на съдиите, прокурорите и следователите, споменати в документа, са били споменавани по медиите; отчетът е бил публичен документ, който е бил внесен за разглеждане и обсъждане на заседание на Висшия съдебен съвет през месец февруари 2006 г.; по отношение на някои от магистратите са постановени осъдителни присъди, други са оправдани, трети са осъдали държавата заради прекратени разследвания срещу тях, за четвърти няма информация за развитие на разследването.  В статията се твърди още, че посоченият доклад е искан от главния прокурор и от ВСС. След изтичане на срока по ЗДОИ Комисията по професионална етика при ВСС е приела, че е налице мълчалив отказ за даване на исканата информация. След това в журналистическия материал се описват обясненията на председателя на Комисията по професионална етика при ВСС във връзка с присъствието на неговото име в посочения по-горе доклад на прокуратурата по сигналите за корупция на магистрати.

В разглежданата статия се поставят две теми, които, според мен, подлежат на обсъждане от Висшия съдебен съвет.

Първият въпрос касае приложението на Закона за достъп до обществена информация, тогава когато се отправят запитвания за достъп до ВСС. Считам, че ВСС не бива да се позовава на мълчалив отказ, тъй като кадрови орган на съдебната власт е недопустимо да ограничава достъпа до обществена информация и така да става основание за водене на дела. Същевременно смятам, че дори след изтичането на 14-дневния срок за произнасяне на административния орган (в случая ВСС), следва да се изготвя отговор по същество на запитването, а не да се приема наличие на мълчалив отказ. Колкото и да е безспорно казаното, това положение следва да се утвърди в практиката на ВСС по ЗДОИ.

Вторият въпрос засяга отдавна поставяния проблем, свързан с необходимостта от прозрачност и публична информация за разследванията срещу магистрати. Ревизията на становището на ВСС по този въпрос се налага сега и заради постановеното решение на ВАС за отстраняването на прокурора Емил Христов, в което се дефинират принципните положения, от които следва да изхожда ВСС при проверката на данни за разследвания срещу магистрати, за да изпълни задължението си да защитава независимостта на съдебната власт.

Разследванията срещу магистрати засягат пряко авторитета и независимостта на съдебната власт. Поради тази причина е необходимо разследванията срещу магистрати да бъдат разглеждани с приоритет, да приключват в кратки срокове и да има достатъчно позволена публична информация за тяхното образуване и развитие. Бързината при приключването на наказателните производство срещу магистрати има двоен ефект – от една страна, при неоснователно обвинение – защита на репутацията и авторитета на магистрата, същевременно запазване на авторитета и независимостта на съдебната власт. От друга страна, бързото решаване на основателното наказателно обвинение ще позволи отстраняването от съдебната власт на магистрати, които уронват авторитета на правосъдието и пречат за осъществяване на неговите цели. По този начин ще се създават предпоставки за препятстване на използването не по предназначение на наказателните производства и разследванията срещу магистрати. Част от решението на този проблем е създаването на регистър във ВСС, в който да се отразяват образуването, движението и приключването на наказателните производства срещу магистрати (не само тези наказателни производства, по които има повдигнати обвинения срещу магистрати, но и тези, които се водят срещу неизвестен извършител, при наличие на данни за извършено деяние от магистрат). Създаването и поддържането на регистър за наказателните производства срещу магистрати ще позволи на ВСС да осъществява пълноценно своите кадрови и дисциплинарни правомощия, наред с това ще бъде средство срещу злоупотребата с наказателните производства срещу магистрати. По отношение на конкретния случай, предмет на цитираната публикация, се налага ВСС да разгледа съставения списък през 2006 г. – само така ще бъде дадена и адекватната защита на член на настоящия ВСС, който заявява пред вестника, че няма средство за защита.

 

Считам, че ВСС, чрез своята постоянна Комисия по правни въпроси, следва да разгледа поставените проблеми и след дискусия да даде отговор на значимите за доброто администриране на съдебната власт въпроси.

 

 

            Длъжността съдебен помощник е сравнително нова за българската съдебна система. През времето, в което съществува длъжността, се забелязват пропуски в уредбата, а оттам и проблеми, свързани с назначаването (съмнения за непотизъм при някои назначения) и функциите на съдебните помощници (неяснота на функциите). Това налага анализ на съществуващото в момента положение, както и  по-подробна и ясна нормативна регламентация на статуса на съдебните помощници.

 

 

3. Предложение до Комисия по правни въпроси при ВСС и до Комисия „Съдебна администрация” при ВСС, внесено на  декември 2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Повод да се обърна към членовете на комисията е публикувана на 13 ноември 2013 година във вестник „Сега” статия със заглавие „Децата на хората в съдебната власт стават съдебни помощници” и подзаглавие „От прокуратурата крият имената на помощниците, но някои от тях работят в звена, където и магистратите няма какво да правят”.

В статията се излагат факти и се поставят в дискусионен план редица проблеми относно статуса и правомощията на съдебните и прокурорски помощници. Конкретните случаи, посочени в статията, несъмнено налагат проверка, за да се установи, дали са налице нарушения при назначаването и дейността на помощниците в съответните съдилища и прокуратури. Наред с това, в статията се повдигат и няколко системни проблема, които налагат обсъждане в постоянните комисии на ВСС и предлагане на правилните решения.

Правният статус на съдебните и прокурорските помощници е уреден в Закона за съдебната власт (чл. 244-248) и в Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (чл. 12-14). Правната уредба е фрагментарна и непълна, което налага преосмисляне на статуса и функциите на съдебните и прокурорски помощници. Едни от важните за дискусия въпроси са: за начина на достъп до длъжността – подробна регламентация на конкурсната процедура и правомощия на общото събрание на съответния съд при назначаване и определяне на функциите на съдебните помощници; детайлно уреждане на функциите на съдебните помощници, така че те да бъдат в помощ не на председателите на съда или на отделенията, а на всички съдии. В този смисъл комисията по правни въпроси на ВСС следва да инициира дискусия по темата, още повече, че е в ход процедура по промяна на ЗСВ и ПАРОАВАС.

На второ място, налице е необходимост от извършване на анализ на приложението в отделните съдилища и прокуратури на нормативните разпоредби за съдебните и прокурорски помощници. На изследване подлежат: броят на съдебните помощници и тяхното съответствие с натовареността на органите на съдебна власт, в които са назначени; начинът и регулярността на провеждане на конкурсните процедури за помощници в различните съдилища и прокуратури; функциите, с които са натоварени помощниците (фактически и юридически) и съществуващите различия в отделните случаи. В резултат на изготвения анализ КСА, а впоследствие и ВСС, ще са в състояние да идентифицират съществуващите недостатъци на функционирането на длъжността на съдебните помощници, като по този начин се вземат и необходимите решения.

Считам, че ВСС, чрез своите постоянни комисии – Комисия по правни въпроси и Комисия „Съдебна администрация”, следва да разгледа поставените проблеми и след обсъждане да даде отговор на така формулираните въпроси.

 

 

 

 

Предложения за ВСС II

 

В продължение на публикацията от миналата седмица предлагам за дискусия няколко свои предложения до три комисии на Висшия съдебен съвет, които поставят различни въпроси, свързани с ефективните гаранции за независимостта на съда. Конкретните случаи са важни, защото разкриват системни и принципни недостатъци в процеса на администриране на съдебната власт.

 

І. Първите две предложения поставят етичните аспекти на искането за отвод на съдия Ангелова от Софийски градски съд, доколкото с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. Считам, че ВСС следва да определи етичните стандарти в поведението на прокурора при участието му в наказателния процес, като приеме позиция по конкретния случай със съдия Ангелова – така ще даде ефективна защита на независимостта на съдията и съдебната власт.

 

1. Предложение до Комисия “Публична комуникация” при ВСС, внесено на 15.10.2013 г.

 

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

 

На първа страница в брой 262 на вестник „Преса” от 26.09.2013 г. е публикувана статия със заглавие „Съмнение за нечестен процес по делото „Цветанов”.

В статията се излагат следните твърдения:

- Съмнения за опасност от нечестен процес по обвинението за възпрепятстване на правосъдието на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов обхождат родината. Председателката на съдебния състав Димитрина Ангелова и адвокатът на Цветанов Менко Менков имали сърдечни отношения, сигнализираха източници на „Преса“. А това сериозно можело да наклони везните в полза на обвиняемия”;

- „Отношенията между съдия Ангелова и адвокат Менков са публична тайна в средите на магистратурата“, контрираха хора от прокуратурата. Обвинителите не смятат това за укоримо, защото е личен въпрос. Но остават подозрителни, още повече че и шефката на СГС Владимира Янева навремето не скрила, че е „семейна приятелка“ на Цветанов.

Изложените в статията твърдения са препечатани и разпространени в множество други печатни медии и интернет сайтове.

Считам, че ВСС следва да заяви категорична отрицателна оценка на описания начин за манипулативно уронване на авторитета и независимостта на българските съдии. Използването на медиите за разпространение на неконкретна информация (слухове) от анонимни и непроверяеми източници представлява недопустимо средство за отстраняване на конкретен съдия от разглеждане на определено дело.

Независимостта на съда в институционален смисъл може да се засегне и чрез уронване на авторитета и индивидуалната независимост на съдията по делото. Индивидуалната независимост на съдията може да бъде обект на атака както от страна на представители на другите власти, така също и от страна на медиите, като основно средство за разпространение на информация в демократичното общество. Засягането на доброто име и репутацията на съдията чрез разпространението в медиите на слухове от непроверяеми анонимни източници е особено опасна практика, която не трябва да бъде подценявана. Доколкото съдията, особено по конкретно дело, не може да се защити публично в медиите, такава защита му се дължи от страна на председателя на съда или от висшия административен орган на съдебната власт – ВСС. Публичните изяви на председателката на СГС, по мое мнение, не осигуряват необходимата защита на авторитета и независимостта на съдия Ангелова. Настоявам комисията, респективно ВСС, да приеме декларация, с която да даде еднозначна отрицателна оценка на публичното засягане на доброто име, авторитета и индивидуалната независимост на съдия Димитрина Ангелова от Софийски градски съд.

Моля, да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да внесете предложението от името на комисията в заседанието на ВСС на 17 октомври 2013 г.

 

 

2. Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС, внесено на 20.11.2013 г.

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

 

Внасям настоящото предложение, след като вече сезирах Комисията „Публична комуникация” при Висшия съдебен съвет на 15.10.2013 г. Тъй като комисията прие моето предложение за неоснователно, поставените от мен въпроси не бяха разгледани в заседание на ВСС. Това обстоятелство забави сезирането на Комисията по професионална етика, тъй като считам, че въпросите следваше да се разгледат последователно.

Фактите, върху които искам да насоча вниманието на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”, са следните:

В съдебното заседание на 10.10.2013 г. представители на Софийската градска прокуратура правят искане за отвод на председателя на съдебния състав по делото срещу бившия министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов.

От широкото медийно отразяване на текста на искането научаваме, че в него прокурор Ангелов се позовава на публикациите във вестник „Преса” и вестник „Уикенд” (със заглавия „Съмнения за нечестен процес по делото “Цветанов” и „Цветанов отървава затвора”) и посочва, че без да коментира истинността на публикациите счита, че са налице основанията, посочени в чл. 29, ал. 2 от НПК – „не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото”.

Прокурорите са изтъкнали, че делото е от обществен интерес, поради което съмненията за пристрастност следва да се изключат.

Отразено е също, че в отговор защитникът адв. Менков е цитирал изказването на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов в „Преса” – „В съдебните състави нямат място съдии и съдебни заседатели, които поради някакви обстоятелства може да се считат за предубедени или заинтересувани от изхода на делото.“, като е посочил, че според него то показва, че прокуратурата следи изкъсо процеса срещу Цветанов, или следи председателя на съдебния състав, или него самия.

Считам, че не бива този случай да отмине без Комисията по професионална етика, а след това и самият ВСС, да изразят пред съдиите и прокурорите становище по него. Това е наложително, защото неетичното поведение на представителите на прокуратурата трябва да остане недопустим инцидент, навреме и ясно квалифициран от органа, призван от ЗСВ да защитава етичните професионални стандарти и независимостта на съда, включително от опити за дискредитиране.

Комисията „Публична комуникация” не изрази становище дали публикациите, на които се позовава прокуратурата, уронват авторитета на правосъдието без да обслужват легитимен интерес. Този въпрос е важен, защото при разгласяване на позорящи и неверни твърдения за магистрат, надхвърлящи правото на свобода на пресата, ВСС е институцията, която ясно и категорично трябва да изрази неодобрение. Съдиите и прокурорите са достатъчно, а понякога и прекомерно, заети с работа, която може да породи у застрашените от изхода по делата лица стремеж към всякакви форми за уязвяване на конкретен магистрат, за да го елиминират или разколебаят. Но нашата работа, като членове на ВСС, е всеки път да реагираме, за да не свиква обществото с извършените безобразия спрямо съдебната власт и, за да се чувства защитен отделният съдия и прокурор, като част от професионална общност, която по Конституция се саморегулира.

В конкретния случай от първостепенно значение за ефективната саморегулация е обсъждането на въпроса допустимо ли е прокуратурата, като професионален участник в процеса, да се позовава на журналистически публикации, които не представят проверяема информация от явни източници, а се основават на слухове с неизяснен произход. Поначало позоваването на слухове при уронване на лична репутация, дори такава, която не се свързва със специалното ограничение по чл. 10, ал. 2 ЕКПЧОС на свободата на словото във връзка със защита на авторитета на правосъдието, не се толерира и според етичните правила на медийната саморегулация, и според практиката на ЕСПЧ. В решението си по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия” ЕСПЧ ясно дефинира границите на допустимото изключение. Съдът припомня, че „пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес.”. По разглеждания казус съдът признава, че публикациите, предмет на разглеждане, “са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…”. Но авторът е обсъждал тема, чиято специфика (по разкази за полицейско насилие в Рейкявик) е предпоставяла съществени затруднения пред независимото журналистическо разследване и обясним страх за източниците от разкриване на самоличността им, ако слуховете са верни. За автора на публикацията ЕСПЧ напълно разбираемо в защита на обществения дебат по чувствителни въпроси е приел: „Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той, по мнение на съда, е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.” Но дори и в този случай съдът е подчертал, че твърдения не са били лишени от „обективна и фактическа основа”.

Съвсем различно обаче стои въпросът, когато прокурори, т.е. органи на държавна власт, твърдят факти от интимен характер за съда – изнасянето на тази информация, ако е вярна, не застрашава нито сигурността им, нито професионалната им кариера. Нещо повече – ако тези прокурори останат анонимни, както е станало в цитираните медийни публикации, това влиза в противоречие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати (5.2. Почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си.).

Не е извинително за прокуратурата, че в съдебно заседание се е ограничила до уточнението, че не отговаря за достоверността на твърденията, произтичащи от анонимни източници, които според публикацията във вестник „Преса”, също са от прокуратурата. Напротив, такова поведение поначало е непозволено на гражданите, страни в процеса, но още в по-голяма степен то е недопустимо за професионалния участник – държавна институция.

Тревожно е и обстоятелството, че според представителите на прокуратурата недопустимото позоваване на информация, която няма ни най-малка надеждност, ползва за свое оправдание квалификацията на процеса като обществено значим. Тъкмо поради това становище на държавните обвинители те би следвало да са още по-внимателни, за да не се превърнат в средство за подмяна на законния съдебен състав.

Считам, че няма никакво значение за необходимостта и неотложността на нашата реакция обстоятелството, че съдия Ангелова се отведе. Тя направи това не заради признание на достоверността на информацията, а с мотив, че не бива да се поставя в риск стабилността на постановения от нея акт. В медиите бяха отразени части от определението: „В цитираните от прокурора в искането за отвод публикации в две печатни издания е поднесена информация с несериозно съдържание и никаква достоверност, а тези публикации боравят с внушения и нелепи твърдения, насочени към насаждане съмнение в обществото относно законосъобразния начин на провеждане на съдебни заседания и справедливостта на крайния съдебен акт”.

Видно е, че и съдията, както и част от медиите, отразили заседанието, възприемат случилото се като компроматна кампания. Това налага още повече ВСС да реагира в защита на независимостта на съдебната власт.

 

Настоявам Комисията да разгледа етичните аспекти на искането за отвод и да изрази категорична позиция, че с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. Това ще бъде единственото ефективно средство за защита на личната репутация на индивидуалния съдия (в конкретния случай съдия Димитрина Ангелова) и за защита на индивидуалната независимост на всеки съдия по всяко дело, включително и на новоопределения председател на съдебния състав по делото, по което е направено искането за отвод. Същевременно позицията на ВСС е в защита и на независимостта на прокуратурата, защото би изяснила недвусмислено, че независимостта представлява отговорност прозрачно и убедително да се прилага законът така, че да не оставя място за съмнения и неясноти как и защо е било формирано вътрешното убеждение на отделния прокурор.

 

Моля да обсъдите на заседание на Комисията настоящото предложение и в случай че споделите моите съображения, да внесете предложението от името на комисията в заседание на ВСС.

 

ІІ. Предложение до Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС, внесено на 15.11.2013 г.

Случайното разпределение на делата е съществена гаранция за независим и безпристрастен съд, същевременно е силна антикорупционна мярка. Поради това създаването на сигурна и надеждна система за случайно разпределение е една от важните задачи, които ВСС следва да реши. Създаването на единно и трайно решение изисква технологично време. За да сме сигурни, че временните мерки ще доведат до отстраняване на съществуващите съмнения и до възстановяване на доверието в системата за случайно разпределение на делата, необходимо е съществуващите софтуерни продукти да бъдат изследвани и одобрени от независими IT специалисти. Независимата оценка ще даде гаранции за сигурността и защитата от външна намеса на ползваните в съдилищата и прокуратурите информационни системи за разпределение на делата.

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 31 октомври 2013 г. ВСС прие решение по т. 13.5., с което се задължи да „потърси становище по направените доработки в Law Choice и АСУД от IT-експерт от БАН или друга държавна институция, относно достигнатото ниво на сигурност и съответствието с изискванията на т.т. 13.1., 13.3 и 13.4 от настоящото решение на доработките на АСУД и Law Choice . С оглед становището, ВСС да се произнесе кой/и продукт/и ще се използват в съдилищата до въвеждането на единен централизиран софтуер за случайно разпределение на делата.”

За изпълнение на решението в тази част не е определен срок. За да се гарантира изпълнение на решението на ВСС от 31.10.2013 г. в неговата цялост, Комисията „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС следва да определи разумен срок за осигуряване на IT-експерти от БАН или друга държавна институция, на които да бъде дадена възможност да изготвят обосновано становище по доработките на двата информационни продукта. В този смисъл Комисията следва да определи експертите (измежду предложените от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, в качеството им на членове на Гражданския съвет към ВСС), да им даде срок за изработване на становището, както и да създаде условия за работа на експертите – да им предостави необходимите материали и да определи евентуално възнаграждение за положения труд.

Решенията на въпроса във връзка със сигурността на софтуера за случайното разпределение на делата не търпят отлагате, тъй като са част от въпросите по механизма на сътрудничество и проверка на ЕК, които определят нивото на реформираност на българската съдебна система.

Моля, да обсъдите на заседание на комисията настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да вземете съответните решения.

 

 

Информация за внесените от мен предложения до Висшия съдебен съвет и до различните негови комисии – І част

Висшият съдебен съвет (ВСС) е колективен орган, който включва двадесет и двама изборни членове – юристи с високи професионални и нравствени качества (това е изискване на чл. 130, ал. 2 от Конституцията на Република България), избрани от професионалните съсловия на съдиите, прокурорите и следователите и от Народното събрание. За да е успешна дейността на ВСС, е необходимо, от една страна, членовете му, осъзнавайка общата си отговорност компетентно и навременно да отстраняват всички организационни пречки пред функционирането на съдебната власт, да положат усилие за постигане на съгласие по основните насоки (приоритети) в работата. От друга страна, обаче, за да се повиши ефективността на органа и да се създават действени гаранции срещу бюрократизирането му, се изисква всеки член на съвета да проявява и лична активност по всички съществени въпроси, които засягат основните функции на съвета.

В Правилника за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация е предвидено създаване на постоянни и временни комисии. Всеки член на ВСС има задължение да полага усилия и да предлага решения в рамките на дейността на всяка от комисиите, в които участва. Естеството на работата в колективния орган обаче изисква от членовете на съвета да имат отношение и да познават работата и на останалите комисии, в които пряко нямат участие. Само така могат да се постигнат качествени и полезни обсъждания по време на пленарните заседанията, защото автентичният и задълбочен дебат е единственият демократичен способ за вземане на законосъобразни, прозрачни и убедителни решения на ВСС. Способността да се изслушват и обсъждат различните мнения и аргументи, притежаването на култура за водене на дискусия (диалог), са особено необходими за ефективното функциониране на колективния орган.

През изминалата една година от мандата на ВСС голяма част от усилията ми бяха съсредоточени за разработване на модела за регулиране на натовареността на съдиите и съдилищата и в частност за разработване на система за претегляне на съдебните дела и нормата на натовареност. Независимо от това, отговорностите ми като член на ВСС изискват отношение и по останалите важни аспекти от дейността по администриране на съдебната власт. Това са темите, свързани с атестирането на съдиите, провеждането на конкурси за повишаване и преместване, етичната регулация на поведението на съдиите, прокурорите и следователите. В случаите, когато възникваха проблемни етични казуси с участие на магистрати, при констатиране на несъвършенства в дейността по атестирането и провеждане на конкурсите, поставях на вниманието на ВСС и постоянните комисии спорни въпроси и предлагах вземането на решения. Публикувам част от предложенията, които направих през тази първа година, за да дам възможност на по-широк кръг професионалисти да участват в обсъждането на проблемите, които приемам за особено важни, защото така несъмнено биха се увеличили и възможностите да достигнем до правилни и прозрачни решения. При представяне на всяко предложение накратко пояснявам контекста, в който е направено, и дали е породило последици.

 

І. Предложения по етични казуси:

1. Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при  ВСС, внесено на 22.02.2013 г.

По повод разпространените в медиите факти за това, че срещу български съдия се води наказателно дело в друга държава, ВСС образува дисциплинарно производство. В този случай проверката на фактите е задължителна, защото увреждането на авторитета на съдебната власт е реално настъпило с разгласяването на информацията. При всички случаи верността на фактите и основанията на отговорността ще се установят в рамките на дисциплинарното дело, а това е от значение, както за авторитета на засегнатия съдия, така и за авторитета на правосъдието. Позволявам си да публикувам предложението, защото то се основава изцяло на публично разпространена информация.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 20 февруари 2013 година в програмата на телевизия Канал 3 беше излъчено предаването “Неудобните” с водещ Маргарита Димитрова. Една от темите на предаването беше проверката, която е извършила Комисията “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС срещу съдията от Софийски градски съд Румяна Ченалова, по повод публикация във вестник “Капитал”. Водещата на предаването заяви, че според нейни журналистически източници срещу съдия Ченалова се води наказателно производство в Република Македония, по което тя е разпитана по реда на международната правна помощ от съдия при Районен съд – Стара Загора.

Публично оповестеното обстоятелство, че срещу български съдия се води наказателно производство в друга държава, е изключително обезпокояващо, тъй като води до сериозно увреждане на авторитета на правосъдието.

Висшият съдебен съвет, като орган на съдебната власт, който я представлява и осигурява нейната независимост, има задължение да извърши активна и задълбочена проверка за верността на изнесените факти, които засягат съществено интегритета на съдията Румяна Ченалова, а оттам и пряко рефлектират върху престижа на съдебната власт.

В този смисъл и, като имате предвид решението на КПЕПК от 04.02.2013 г., предлагам да приемете моето искане като повод да се самосезирате и да извършите пълна проверка на публично разпространените факти относно поведението на съдия Ченалова във връзка с водено в Република Македония наказателно производство, по което тя е разпитана в РС-Стара Загора.

 

2.Предложение до Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията” при ВСС и Комисия “Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” при ВСС, внесено на 30.10.2013 г.

Твърденията, че електронните системи, които се използват в съдилищата, могат да бъдат манипулирани, винаги са от естество да подкопаят независимостта и безпристрастността на съда. Поради това проверката за истинност на тези факти е задължителна, защото само по този начин може да се разсее посятото съмнение, съответно да се вземат правилни решения за отстраняване на грешка в системата. Проверката по този случай, надявам се, предстои.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На 23 октомври 2013 година в електронния сайт „Правен свят” е публикувана статия със заглавие „Уникално дело срещу ВАС се натъква на (не)обичайни спънки в СГС” и подзаглавие „Фирма съди Върховния административен съд за обезщетение за вреди от незачитане на правото на Европейския съюз в решение на съда. Адвокатите сочат странни проблеми при администриране на делото в СГС.”

В статията се описват подробните твърдения на адвокат Костов и адвокат Руневски, относно техни съмнения за манипулации на електронната система на СГС при администриране на подадена от тях искова молба. Двамата адвокати са подали сигнал до главния прокурор, главния инспектор и председателя на СГС, в който описват два случая на манипулация на електронната система на СГС. Манипулацията се изразява в това, че към момента на подаване на жалби за бавност в деловодната система на СГС няма отбелязване на произнасяне на съда. В деня на подаване на жалбите за бавност в деловодната система се появява нов запис относно закрито заседание, с което отново се регистрира произнасяне на съда. Адвокатите прилагат към сигнала разпечатки на двете състояния на системата към 4 юли – със и без записа за закрито заседание. Изложените в статията факти са особено тревожни, тъй като поставят под основателно съмнение безпристрастността на съда по конкретното дело, но също така разкриват възможност за системни злоупотреби с деловодната система на Софийски градски съд.

Считам, че ВСС, чрез своите постоянни комисии (Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” и Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика”), следва да извърши внимателна и задълбочена проверка на посочените в цитираната статия факти, като даде отговор на следните въпроси: възможна ли е от техническа гледна точка манипулация (дописване със задна дата) на деловодната система на Софийски градски съд; извършена ли е в конкретния случай такава манипулация; в случай, че е извършена манипулация – кои са отговорните съдии и съдебни служители и каква отговорност следва да понесат.

Моля, да обсъдите на заседание на комисиите настоящото предложение, и в случай, че споделите моите съображения, да извършите проверка на фактите, съвместно от представители на двете комисии, като моля за резултатите от нея да уведомите членовете на ВСС.

 

3. Предложение до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, внесено за заседането на ВСС на 29.11.2012 г.

Предложението беше провокирано от писмо на една от съсловните съдийски организации по повод казуса с избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Поставените в предложението въпроси не за загубили актуалност, доколкото до момента не е проведена пълноценна дискусия за обсъждането им: какви са правилата за определяне на съдиите, които участват в петчленните състави на ВАС и създават ли те гаранция за независим и безпристрастен съд; принципните въпроси за изискванията за благопристойно поведение на съдията, когато участието му в процедура за избор на висока държавна длъжност обяснимо поражда засилен обществен и медиен интерес; за границите на допустимия обществен интерес и внимание към факти от личната сфера на съдията.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,

            Във връзка с Вашите правомощия по чл. 34, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, моля на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника, да включите за разглеждане в проекта за дневен ред за заседанието на 29 ноември 2012 година следните въпроси:

Разглеждане и обсъждане на писма до ВСС, изпратени от съсловните организации на съдиите – Съюз на съдиите в България и Съдии за единна Европа (постъпили в деловодството на ВСС през месец ноември 2012 г.).

            Във връзка с поставените в писмата въпроси и отправените искания, предлагам следните проекти за решения на Съвета:

            1. Да се създаде работна група към Комисията по правни въпроси, която да включва представители на съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите и има за предмет изготвяне на Правила на ВСС по въпросите за статута и кариерното развитие на магистратите – атестиране, конкурси, повишаване и други поощрения.

            2. Да се създаде временна комисия към ВСС, която да извърши проверка и да изготви доклад по следните въпроси, свързани с организацията на дейността на Върховния административен съд:

  • Спазването на изискването на чл. 119, ал. 2, т. 2 от Закона за съдебната власт за определяне на броя, състава и специализацията на колегиите и отделенията, както и на чл. 9 от ЗСВ за случайното разпределение на делата;
  • Какви са правилата за определяне на съдиите, които участват в петчленните състави на ВАС и създават ли те гаранция за независим и безпристрастен съд.

3. ВСС да инициира дискусия с участието на съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите и на редовите магистрати за деонтологичните аспекти на казуса “Марковска” и конкретно да разгледа принципните въпроси за изискванията за благопристойно поведение на съдията, когато участието му в процедура за избор на висока държавна длъжност обяснимо поражда засилен обществен и медиен интерес; за  границите на допустимия обществен интерес и внимание към факти от личната сфера на съдията.

4. Да се създаде временна комисия към ВСС, която да провери движението на всички досъдебни производства срещу неизвестен извършител по данни, свързани с дейността на съдии, прокурори и следователи.

С уважение: Калин Калпакчиев – член на ВСС

 

ІІ. Предложение във връзка с подобряване на регулацията на атестирането и конкурсите, дейността на ВСС и неговата администрация.

 

1. Предложение до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, внесено за заседанието на ВСС на 13.12.2012 г.

Поставеният за обсъждане въпрос е свързан с правилата за избор на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Доколкото през 2014 година предстои избор на председател на ВКС дискусията е наложителна.

Съществен, ключов етап от процедурата е провеждане на гласуване за кандидатите. В резултат на гласуването един от тях може да бъде избран на длъжността, за която кандидатства, поради което гласуването трябва да гарантира равнопоставеност на страните.

Съгласно чл. 173, ал. 8 от Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване. Тайното гласуване при участие на повече от един кандидат в процедурата следва да се проведе с бюлетини. Това е така, защото при гласуване с интегрална бюлетина всеки от членовете на Съвета прави еднократно своя положителен избор за един от няколкото кандидата. При този начин на гласуване кандидатите са равнопоставени, т.к. волята на членовете се формира свободно и независимо, единствено на база представянето им в хода на процедурата и оценката на професионалните им и личностни качества; не се влияе от резултатите от гласуването за другите кандидати. Възможна е проверка на резултатите от гласуването – налице е протокол на изборната комисия с приложени бюлетини от гласуването. Без значение дали тази проверка ще бъде извършена от Върховния административен съд (при преценка за допустимост на оспорването), от Президента на РБ, който е оторизиран да подпише указ за назначаването на избрания кандидат, или от Конституционния съд при евентуална преценка за конституционосъобразност на избора.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,

            Във връзка с Вашите правомощия по чл. 34, ал. 2 Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, моля на основание чл. 35, ал. 1 Правилника, да включите за разглеждане в проекта за дневен ред за заседанието на 13 декември 2012 година следната точка:

           

             Предложение за изменение на приетите Процедурни правила за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, в частта на раздел ІV “Провеждане на избора”.

            Съображенията ни да предложим тази точка в дневния ред се свеждат до обстоятелството, че продължава бездействието на Комисията по правни въпроси на ВСС да разгледа постъпилите предложения за изменение на Правилата от единия от кандидатите и от председателя на ВКС  проф. Лазар Груев. Този въпрос се постави двукратно в две от предходните заседания на ВСС, при което Комисията по правни въпроси, чрез своя председател пое ангажимент да внесе свой проект. Такъв не е разгледан и на заседанието на Комисията, проведено на 10 декември 2012 г.

            Краткото време до провеждане на избора налага незабавното разглеждане на проекта за изменение на Процедурните правила.

С уважение: Галина Карагьозова – член на ВСС, Калин Калпакчиев – член на ВСС, Камен Иванов – член на ВСС

 

2. Предложения до Комисията по предложенията и атестирането за промяна в начина на протичане на атестационния процес на съдиите, внесени през месец октомври 2013 г.

Мисля, че правилата за оценка на дейността на съдиите, уредени в Методиката за атестиране, са отлична основа за провеждане на обективна и справедлива атестационна процедура. Наложителни са някои промени, които в момента се обсъждат от КПА и магистратите, но основното, според мен, е реалното приложение на методите и механизмите за оценяване.

І. Изменения относно органите и методите за атестиране:

  1. Общите събрания на съдиите в отделните съдилища да избират ежегодно списък от атестиращи съдии (от различни материи), измежду които чрез жребий да се определя състав на помощната атестационна комисия за всяка конкретна атестация;
  2. Съставът на помощната атестационна комисия се определя, като се съобразява материята, в която работи съответният атестиран съдия;
  3. Общото събрание на съдиите да определя процент на намалена натовареност на атестиращите съдии, който да е съобразен с анализ на броя атестации за предходната година, както и за броя на предстоящите периодични атестации;
  4. Да се предвиди при критерия „експедитивност и дисциплинираност”, като специфичен показател „участие в помощна атестационна комисия”.

 

ІІ. По отношение на методите и механизмите на оценяване:

  1. При преценка на критерия „Правни познания и умения за прилагането им” следва да се има предвид следната диференциация: отделно да се описват отменените съдебни актове по същество (решения и присъди) и актовете, с които съдът се произнася по процесуални въпроси (определения). Отменените актове да се описват изчерпателно, като се посочва причината за това. В атестационния формуляр трябва да има анализ на причините за отмяна на съдебните актове и как това се отразява на оценката за качеството на работата на съдията. Задължително да се прилагат към атестационния формуляр всички отменени съдебни актове за целия проверяван период;
  2. При оценката за качеството на съдийската работа не следва да се изхожда само от формалния процент на отменени съдебни актове. Задължително следва да се има предвид, че броят отменени актове следва да се съотнася с общия брой на постановени и подлежащи на обжалване съдебни актове, а не към броя на действително обжалваните. При всички положения това съотношение следва да бъде коментирано в контекста на анализа на конкретните причини за отмята на съдебните актове;
  3. При провеждане на атестирането от ПАК или КПА задължително следва да се посещават съдебни заседания на атестирания съдия, като във формуляра се вписват конкретни констатации от посетените съдебни заседания; при необходимост членовете на помощните атестационни комисии следва да бъдат командировани в съответния орган на съдебната власт; да се прилагат към формуляра задължително и копия от поне три протокола за проведени съдебни заседания, избрани на случаен принцип;
  4. Към атестационния формуляр да се прилагат освен всички отменени съдебни актове и избрани на случаен принцип по три броя от всеки вид съдебни дела, които съдията е разглеждал – например – по административнонаказателни дела по ЗАНН за обжалване на наказателни постановления; по административнонаказателни дела по чл. 78а от НК; по наказателни дела от общ характер; наказателни дела от частен характер; частни наказателни дела в съдебно производство и частни наказателни дела за съдебен контрол в досъдебното производство;
  5. Да се завишат изискванията към съдържанието на атестационния формуляр:
    1. В съответните констатации за всеки от общите и специфични критерии следва да се вписват конкретни констатации, основани на конкретно проверени съдебни актове, посещения в конкретни съдебни заседания и събеседвания с атестирания съдия. При наличие на атестационен формуляр с попълнени общи и клиширани констатации, същият следва да се връща от КПА или ВСС до неговото коректно попълване;
    2. Доклад на ПАК и КПА: в атестационния формуляр трябва да се вписва подробен доклад за дейността на съдията в проверявания период. В доклада следва да се вписват всички конкретни констатации по отделните критерии и показатели. При наличие на отрицателни оценки за дейността на съдията, те следва да са описани подробно, причините за недостатъците в работата и конкретни препоръки за отстраняването им;
  6. При цифровото оценяване на първите два общи критерия и показателите към тях (които определят професионалните качества на съдиите), следва да се промени методът за оценяване на съответните словесни констатации. При наличие на положителни констатации за работата следва да се присвоява оценка около средата за съответния критерий. Оценката се увеличава при конкретно посочена изключителна положителна констатация за дейността по съответния критерий, съответно се намалява под средата при наличие на конкретно посочена негативна констатация за работата на съдията по съответния критерий. Следва да се разработи подробна скала за това как се оценяват цифрово съответните критерии и показатели, като се предвидят конкретни стъпки за увеличаване, респективно намаляване на оценката.

 

 

3. Предложение до Главния секретар на Висшия съдебен съвет, внесено за заседанието на ВСС на 5 март 2013 г.

Проведените през тази година конкурси за повишаване и преместване показаха известни дефекти на правилата, които трябва да бъдат обсъдени с оглед гарантиране провеждането на справедливи и качествени процедури за подбор на съдиите при повишаването им в длъжност. В рамките на законодателния регламент ВСС има задължение да създаде правила и да организира процедури, които да гарантират пълна прозрачност на условията за избиране на кандидатите, така че съдиите и самото общество да могат да бъдат сигурни, че назначаването е изключително заради качествата на кандидата и въз основа на неговата квалификация, способности, честност, чувство за независимост, непредубеденост и ефективност. Едно от предложенията за подобряване и усъвършенстване на процедурата за провеждане на конкурса, е в насока поставяне на завишени изисквания към членовете на изпитните комисии. Един от начините да се постигне това е чрез съставянето на списъци с имената на конкретни съдии, които да бъдат изготвени и приети от съдиите във ВКС на общо събрание на съответната колегия. Аргументите за това са, че върховните съдии познават работата на колегите си и ежедневно оценяват техния професионализъм. Другото предложение е свързано с регламентиране на минимални изисквания и стандарти към формата на събеседването с цел избягване на неравностойно третиране на участниците в конкурсната процедура.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,

            Във връзка с Вашите правомощия по чл. 34, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, моля на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника, да включите за разглеждане в проекта за дневен ред за заседанието на 7 март 2013 година следната точка:

            Разглеждане на становище от младши съдии от випуск 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. относно определяне броя и съставите на конкурсните комисии за провеждане на конкурса за младши съдии.

            Съображенията ни да предложим тази точка в дневния ред се свеждат до обстоятелството, че становището на младшите съдии е било депозирано за разглеждане в Гражданския съвет, съответно в Комисията по правни въпроси на ВСС. От друга страна, доколкото становището е адресирано до ВСС, наложително е разглеждането му на заседание на съвета. Последователно поддържана от нас позиция е, че ВСС следва да разглежда и дава отговор на отправените до него писма и становища от съдиите, прокурорите и следователите. Постановените в писменото становище въпроси са от принципно значение за доброто и справедливо провеждане на обявения конкурс за младши съдии.

            Краткото време до провеждане на конкурса налага незабавното разглеждане на поставените в становището въпроси.

С уважение: Камен Иванов – член на ВСС, Калин Калпакчиев – член на ВСС

 

4. Предложения от Калин Калпакчиев за промени в Правилника за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация, внесени през месец октомври 2012 г.

 

Предложенията са направени по повод измененията в Правилника на ВСС в началото на мандата на настоящия състав на ВСС. Някои от предложенията са приети и са част от действащите правила, други могат да се дискутират с оглед бъдещото им приемане: предварителното обявяване на проектите и материалите преди приемането на важни решения на ВСС; излъчване на заседанията на ВСС в интернет; да се предвиди задължение за публикация на пълните стенографски протоколи преди 2009 година; да бъде уредена в Правилата на ВСС процедура, при която всички подадени становища от неправителствени организации и групи магистрати да се публикуват в аналогичен публичен електронен регистър на страницата на Съвета, да получават входящ номер и своевременен, мотивиран и публичен отговор; създаване на нарочен електронен регистър, в който да се публикуват всички доклади на ИВСС, които се отнасят общо до администрирането на звена на съдебната власт както и да се отчитат мерките, предприети по всяка препоръка, направена в тях.

 

 

І. По отношение на наименованието на акта:

 

Както сочи в мотивите си Конституционният съд по решение № 10/2011 г. по к.д. № 6/2011 г., “Висшият съдебен съвет не е овластен от Конституцията да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от Конституцията, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с  Конституцията и Закона за съдебната власт, като приема правила, указания и методики”. Следователно Висшият съдебен съвет има правомощието да приема правила и методики и това него право не е в каквато и да е зависимост от решението на Конституциония съд. В този смисъл считам, че за по-голяма прецизност и съгласуваност със закона наименованието на Правилника следва да се промени  в “Правила за организацията и дейността на ВСС и неговата администрация”.

 

ІІ. Промени, относно броя, състава и наименованието на постоянните комисии на ВСС, регламентирани  в чл. 17 от Правилника:

  1. 1.      Да отпадне комисията по чл. 17, т. 9 от Правилника, доколкото със Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е създаден специализиран орган, в чиято компетентност е включена и дейността на специализираната комисия;
  2. 2.      Да отпадне комисията по чл. 17, т. 10 от Правилника, тъй като делата с “особен обществен интерес” са неясно определено понятие. ВСС не следва да наблюдава постоянно определен брой дела (избрани на субективен принцип), като така изземва функции на Инспектората, но същевременно отдава предпочитания на едни съдебни дела пред други, което не е оправдано. Необходимостта от наблюдения и проверки на конкретни производство, по повод на сигнали, да се извършва ad hoc и със съдействието на Инспектората към ВСС;
  3. 3.      В чл. 31 от Правилника – да се предвиди увеличение на състава на комисията по анализ и отчитане на степента на натовареност от 5 на десет члена, като се обособят две подкомисии: една за съдии и втора за прокурори и следователи; да се предвиди възможност за ангажиране на експерти – съдии, прокурори, лица със специални знания в областта на математиката и статистиката;
  4. 4.       Да се създаде специализирана комисия за отношения на съдебната власт с обществото и медиите. Тази комисия следва да анализира статута, начина на назначаване и практиките в работата на пресаташетата. Необходимо е ново дефиниране и унификация на функциите и въвеждане на стандарти, за съдържанието на прессъобщенията и поводите за тяхното изпращане. Важно е да се предвидят форми на обучение и оценка на работата на пресаташетата.

 

ІІІ. Предложения, насочени към повишаване прозрачността в дейността на ВСС:

 

1. Годишна програма

Да се предвиди в Правилата задължение за ВСС да изработва и публикува годишна програма за работата си, която да конкретизира дейностите по съответните приоритети.

Годишните програми следва да се превърнат в основа за въвеждането на реално програмно бюджетиране и да бъдат обвързани с годишните отчети на ВСС чрез конкретни индикатори.

 

2. Подготовка на заседания на ВСС и неговите комисии – чл. 16, ал. 8 и чл. 35, ал. 2

Дневният ред за заседанията на ВСС и за заседанията на постоянните комисии да бъде обявяван поне 7 дни преди заседанието. Включването на извънредни точки, да се уреди в Правилника като изключение, а когато това се налага, вносителят да мотивира публично основанията си.

 

3. Предварително обявяване на проекти за важни решения

Проектите за решения по важни въпроси, включително документи с инструктивен или нормативен характер, да бъдат публикувани на страницата на ВСС поне 14 дни преди заседанието, на което се планира обсъждането им. Заинтересованите страни следва да могат да подават становища. При публикуването на въпросните документи следва пресцентърът на ВСС да уведомява медиите за това, а до магистратите в страната да се изпраща съобщение;

 

4. Прозрачност на заседанията и решенията

 

а. Излъчване на заседания в интернет

В надграждане на практиката за излъчване на заседанията на Съвета на монитор в стаята за журналисти, да се предвиди те да бъдат излъчвани пряко в интернет;

 

б. Протоколи

Пълни стенографски протоколи от заседанията на ВСС и комисиите следва да се публикуват в Интернет. В случаите на наличие на лични, данни, свързани с неприключило с окончателно решение дисциплинарно производство, или обсъждания на становища на етични и дисциплинарни комисии, които в интерес на правосъдието следва да не бъдат публични, следва да се заличават само те, без да се засекретява целият протокол.

Да се предвиди задължение за публикация на пълните стенографски протоколи преди 2009 година;

 

в. Прозрачност на дисциплинарната практика

Да се предвиди задължение за създаване и поддържане на подробен регистър за дисциплинарната дейност на ВСС, който да е достъпен от интернет-страницата на ВСС – да включва данни за всички привлечени към дисциплинарна отговорност лица и развитието на производството да неговото финализиране с влязъл в сила акт (с включени линкове към съответните решения и документи, включени в производството);

 

5. Жалби, становища, комуникация с магистратите

 

а. Жалби и сигнали

Да се предвиди механизъм за приемане на жалби и сигнали от граждани в електронна форма (електронен регистър), който да гарантира получаването на входящ номер и проследяване на движението на преписката.

В Правилата следва да бъде уредена подробна процедура за разглеждане на жалби и сигнали, включително конкретни срокове;

б. Становища и предложения

Да бъде уредена в Правилата на ВСС процедура, при която всички подадени становища от неправителствени организации и групи магистрати, да се публикуват в аналогичен публичен електронен регистър на страницата на Съвета, да получават входящ номер и своевременен, мотивиран и публичен отговор;

в. Директна комуникация с магистратите

Да се предвиди в Правилата, че ВСС съставя  email листа, в която да бъдат включени адресите на всички съдии, прокурори и следователи в страната. Така до тях могат да се отправят постоянно запитвания (анкети, въпросници), искания за становища и предложения, да се препращат документи и т.н.

На страницата на ВСС да се публикуват данни за комуникация (телефон и email адрес) на всички членове на ВСС, с оглед възможността на съдиите, прокурорите и следователите за пряка комуникация с тях;

 

5. Публикуване на други документи

 

а. Данни за изпълнението на бюджета и разходите на ВСС

Да се предвиди създаване на електронен регистър, в който  да се публикуват пълни справки за изпълнението на бюджета на ВСС и направените разходи.  Там да се обявяват и всички решения относно промяна в бюджета на съдебната власт в пълен вид – име на съд/прокуратура и гласувана промяна, със задължителна обосновка, както и информация за обявленията за обществени поръчки, независимо по кой ред стават те;

б. Доклади на ИВСС и мерки по предложенията му

Създаване на нарочен електронен регистър, в който да се публикуват всички доклади на ИВСС, които се отнасят общо до администрирането на звена на съдебната власт както и да се отчитат мерките, предприети по всяка препоръка, направена в тях.

Когато магистрат кандидатства за контролна или административна изборна длъжност, всички доклади на ИВСС, които се отнасят до нейната/неговата дейност следва да се публикуват;

в. Документи свързани с кадровата дейност на съвета

Да се предвиди изрична уредба в Правилата, че на страницата си в интернет ВСС следва да публикува, наред с атестационните протоколи на магистратите, и:

  • протоколите от конкурсните комисии от конкурсите за повишаване и преместване, както и тези от „външните“ конкурси;
  • заповедите за командироване на магистрати, съгласието на магистрата, както и мотивите на административния ръководител, който ги е издал;
  • текущо актуализирана информация за освободените и незаети щатни бройки в отделните структури на съдебната власт;
  • при провеждането на конкурси за административни ръководители следва освен кратката биография да се качва и информация от кадровото досие на кандидата, становище от Инспектората от ВКП и Инспектората към ВСС, подобно на избора на членове на ВСС;
  • информация/данни за членовете на атестационните комисии и членовете на комисиите по професионална етика към отделните звена на съдебната власт; сведения за начина, по който са формирани/избрани;
  • решенията/правилата на ВСС за определяне на трудовите възнаграждения на магистратите, както и правилата, по които се извършва допълнителното материално стимулиране в органите на съдебната власт и решенията на административните ръководители за насърчаване на магистрат/и чрез допълнително материално стимулиране във всеки случай на издаване на такова решение/заповед;

 

 

6. Работа с медиите

 

а. Срок за отговор на журналистически запитвания

В Правилата на ВСС следва да се предвиди максимален срок за отговор на журналистически запитвания. В случаите, когато се иска позиция по текущи събития, такава следва да бъде обявявана в рамките на деня;

б. Брифинги

Да се уреди задължение след заседанията на ВСС да се дават брифинги за журналисти с участие на членове на съвета, които са имали активно отношение към обсъжданите на заседанието теми;

в. Прессъобщения

Да се регламентира в Правилата задължение за ВСС, чрез пресслужбата да изпраща прессъобщения след заседанията си, в които да съдържа обобщена информация за взетите решения, цитати на членовете на съвета, както и изпращане предварителни прессъобщения преди важни заседания (избор на административни ръководители).

 

При изготвяне на предложенията са използвани и част от идеите на група от неправителствени организации – Програма за развитие на съдебната система, Институт за развитие на публичната среда, Български институт за правни инициативи, НПО-център Разград-мрежа за гражданско наблюдение на съда.

 

 

Как скандалите с подслушванията могат да доведат до полезни решения за укрепване на съдебната независимост

Събитията от последните дни  нанесоха тежки вреди на авторитета на правосъдието и засегнаха устоите на неукрепналата демократична държавност в България. Скандалите, свързани с нерегламентирано подлушване на високопоставени публични фигури, осветлиха и потвърдиха отдавнашните съмнения за зависимост на съдебната система от политически (партийни), икономически и други задкулисни влияния. Разпространения в медиите запис на разговор между високопоставен прокурор и политически фигури отчетливо откроява системните дефекти на функционирането на правосъдието в България – силно политическо (партийно) влияние при конституирането и управлението на съдебната система; проблематично съвместно администриране на съда и прокуратурата; подчертан командно-административен натиск върху съдиите в процеса на администрирането на съдилищата от председателите. За да има полезен смисъл, поредният скандал трябва да бъде използван като мощен импулс за промяна.

Цялостното осмисляне на причините и последиците от създадената кризисна ситуация трябва да бъде извършено от ВСС, който е натоварен с конституционната отговорност за администриране на съдебната система. Свеждането на проблема само до разглеждане на казуса с участвалия в разговора прокурор ще бъде грешка, защото няма да постигне дефиниране и отстраняване на истинските причини, довели до тежката зависимост на съдебната власт и до невъзможността й пълноценно да изпълнява конституционната си функция – да защитава правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Поради това ВСС трябва да формира временна комисия, която да разгледа в дълбочина проблема и така да защити независимостта и достойнството на българските съдии и прокурори. Прецедент в подобни случаи имаше в мандата на предишния ВСС – за случая „Красьо черния” и при констатираните сериозни нарушения в управлението на окръжния съд в Благоевград. Както съдиите и прокурорите, така и гражданите трябва да настояват ВСС да отиде до край, като анализира в дълбочина съществените проблеми, които излизат наяве от скандала с подслушания разговор между прокурор и високопоставени политици, както и да начертае възможните решения.

Намирането на решения за постигане на пълноценна съдебна независимост е важна отговорност както на ВСС, така и на магистратската общност и българските граждани. Началото на професионалната и обществена дискусия е поставено. През февруари тази година се проведе конференция на ССБ на тема „За нов модел на управление на съдебната власт. Мерки за укрепване на независимостта и отговорността на органите на съдебна власт.” Обобщено казано мерките за укрепване на съдебната независимост  се свеждат до: нов модел на ВСС; разделно управление на съда и прокуратурата в рамките на съдебната система; намаляване на неформалната власт на председателите на съдилищата чрез засилване на съдийското самоуправление.

Предлагам за дискусия моето изказване на форума, което засяга реформата в модела на ВСС така, че да се намали политическото влияние  в дейността му.

            Парламентарна квота – конституиране и численост, за да се намали политическо влияние в работата на ВСС

Моделът на Висшия съдебен съвет (ВСС) включва основно въпросите за: неговата структура; брой, статут, начин на избиране на членове му; форма и продължителност на мандата; функции и правомощия на Съвета.

Обществената и професионална дискусия по темата продължава повече от десет години. Особено активни са дебатите преди присъединяването на България към Европейския съюз. Трябва да отбележим като съществени за развитието и задълбочаването на дискусията проекта „Граждански конвент за промени в Конституцията” (2005 г.), както и отправеното искане от Върховния касационен съд до Конституционния съд, въз основа на което е издадено и РКС № 8 от 2005 г.

Въпросът за независимостта на съдебната власт (включително от неправомерно влияние и корупция) винаги е бил неразделно свързан с темата за структурата на ВСС. Въпреки трудността за промени в това отношение, следващи от конституционната уредба и РКС №3/2003, винаги е съществувало разбирането, че структурни промени са необходими. С решение № 8/2005 самият КС очерта една възможна перспектива в това отношение, чийто потенциал и до днес остава неизползван докрай. През 2006 г. мотивирани от целта за присъединяване към ЕС, политическите сили направиха някои промени в Конституцията  и ЗСВ, засягащи и ВСС. Последвалият мониторинг по механизма за сътрудничество и оценка обаче документира недостатъчността на тези промени и след летния доклад от 2011г. ЕК последователно препоръчва ново преосмисляне структурата на ВСС. Основание за това дадоха поредица от скандали, които илюстрираха системния провал на Съвета да гарантира независимостта на съдебната власт и илюстрираха конкретни, основани в самата структура на администриране на съдебната система, механизми за нерегламентирано влияние върху нея.

Като се използва достигнатото и наученото до момента, и при съществуващата гражданска и професионална енергия, необходимо е дебатите за промяна на модела на ВСС да продължат концентрирано, целенасочено и прагматично, за да доведат до правилното решение в светлината на натрупаните международни препоръки в това отношение.

1. Създаването на ВСС с Конституцията от 1991 година е несъмнено демократично достижение, тъй като Съветът служи като основен елемент в правовата държава за постигане на баланс и разделение между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Съществуването на независим орган за администриране на съдебната система, е от особено значение за посткомунистическите страни, които нямат други трайно установени и демократично доказали се системи.

При все това, сравнението между създадения през 1991 г. модел на Съвета и международния стандарт, изискващ администрирането на съдебната власт да става от орган със значително съдийско представителство, избрано демократично от други съдии(1), показва ясно недостатъците на съществуващата уредба. Натрупаният през годините практически опит у нас дава достатъчно емпирично потвърждение за наличието на тези недостатъци.

От гледна точка на цитирания международен стандарт темата за промяна на модела на ВСС, е свързана с преосмисляне на неговата структура – конституирането и числеността на неговата външна (парламентарна квота), с цел намаляване на прякото и нелегитимно политическо (разбирано като партийно) влияние върху дейността на Съвета.

Нерегламентираното и нелегитимно партийно влияние върху ВСС представлява сериозен фактор, който уврежда съдебната независимост, а същевременно е пречка за ефективното администриране на съдебната система. Примерите за вредното въздействие на политическите партии върху дейността на ВСС са многобройни. За илюстрация посочваме превърналите се в традиция през деветдесетте години на миналия век предсрочни прекратявания на мандата на ВСС от спечелилата парламентарни избори политическа сила; скандалните случаи на прокарване на лобистки и други нелегитимни интереси в кадровите решения на Съвета, особено при изборите на председатели на съдилища; начина на провеждане на изборите за председатели на върховните съдилища и главния прокурор.

Сериозността на поставения проблем е била забелязана и от различни европейски институции, които осъществяват наблюдение върху демократичните процеси в България. В становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) от 22-23 март 1999 г.(2) [1], комисията е изразила загрижеността си от политизирането на процеса на избиране на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. В следващо становище на комисията, издадено по повод проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт, прието от комисията на 5-6 юли 2002 г.(3) [2], е отбелязано, че би било желателно да се деполитизира съставът на Висшия съдебен съвет. Същите заключения и препоръки са потвърдени и в становища на комисията № 444/2007 и № 515/2009. В последния споменат акт се отбелязва, че системата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента все още поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана. Идентични констатации се съдържат в резолюция № 1730 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

2. Съставът и функциите на Съвета на съдебната власт са различни в отделните европейски държави, които предвиждат подобна форма на администриране на съдебната власт.

Основните стандарти по отношение на структурата и състава на Съвета на съдебната власт, с оглед гарантиране на независимостта на съдебната власт, в контекста на спазването на принципа на разделение на властите, са отразени в Становище № 10 (2007) на КСЕС.[3]

Съставът на Съвета на съдебната власт може да бъде съставен само от съдии, или съставът му да бъде смесен (съдии и други-несъдии).

Според чл. 130, ал 3 Конституцията на България, съставът на ВСС е смесен, включва т.нар. професионална и парламентарна квота. Смесеният състав на Съвета на съдебната власт предоставя редица преимущества както за избягване на впечатлението за защита на лични интереси, взаимно предпазване, самозатваряне на съдийската общност и назначаване с връзки, така и за отразяването на различните гледни точки в обществото, като по този начин на съдебната власт се осигурява допълнителен източник на легитимност.

При смесен състав на ВСС, установен стандарт е съдиите, избрани от своите колеги, да съставляват голямо мнозинство от членовете.

Когато съставът на ВСС е смесен, устройството на Съвета и неговото функциониране не трябва да позволява никакво взаимодействие с парламентарните мнозинства и натиск от страна на изпълнителната власт. ВСС не трябва по никакъв начин да бъде подчинен на политическите партии, за да може да защитава ценностите и основните принципи на справедливостта.([4])

Краткият преглед на международните стандарти и препоръки за България показва, че както нормативно, така и фактически моделът на Висшия съдебен съвет не е съобразен с тях: съдиите в Съвета не съставляват голямо мнозинство от членовете; не са създадени ефективни гаранции за това, че несъдиите, членове на съвета ще бъдат избирани по начин, който препятства влиянието и намесата на различни парламентарни мнозинства и политически партии.

3. Направените констатации могат да доведат до следните възможни решения:

Отправна точка в търсенето на правилното решение за промяна в структурата и състава на ВСС ни дават предписанията на Становище № 10 на КССЕ, в което се приема, че ако в някоя страна членовете, които не са съдии се избират от парламента, те не трябва да бъдат членове на парламента, не трябва да бъдат активно действащи политици, членове на изпълнителната власт или администрацията. Това трябва да бъдат лица, които ще дадат възможност в общия състав на Съвета на съдебната власт да има разнообразно представителство на обществото.([5])

И  според сега приложимата у нас практика, от парламентарната квота, за членове на ВСС се избират съдии. Така обаче, се заобикаля правилото за това в Съвета да имат мнозинство съдиите, избрани от съдии. Същността на този стандарт, е в Съвета мнозинството да бъде на съдии, избирани от своите колеги по възможно най-демократичен и представителен начин. На това изискване формално отговарят едва шестима от двадесет и петте членове на ВСС, съгласно действащия в момента нормативен модел.

За да се изпълни изискването за състав на Съвета, в който мнозинство имат съдиите, избрани от други съдии, което практически ще доведе и до намаляване на политическото (партийно) влияние върху дейността на ВСС, е необходимо разделянето му на две колегии – една за съдиите и втора за прокурорите и следователите. В проекта за изменение на ЗСВ, който предложихме на Министъра на правосъдието през март 2012 г. се предвижда колегията на съда да се състои от 5 члена, избрани от Народното събрание и 6 члена избрани от общото събрание на съдиите, като председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са нейни членове по право. По този начин реално се постига значително увеличаване в състава на Съвета на съдиите, които са избрани от други съдии, а същевременно, ако тази мярка се съчетае със същинска промяна в процедурата за избор от НС, ще се достигне и до реално намаляване на партийното влияние върху състава и дейността на ВСС.

Намаляването на партийното влияние върху ВСС може да се постигне и чрез численото редуциране на квотата на НС (от 11 члена), която участва във формирането на колегиите на съда и прокуратурата. По този начин съвсем ясно ще се подчертае, че в Съвета на съдебната власт значителното мнозинство принадлежи на съдиите, избрани по демократичен и представителен начин от другите съдии. Тази мярка, ако бъде съчетана с промяна на модела на ВСС от постояннодействащ, бюрократизиращ се орган, в заседаващ на отделни сесии с повишаване на ангажимента на редовите магистрати в администрирането чрез различни форми на участие в отделните дейности на ВСС, ще се постигне реален напредък в укрепване на независимостта на съда и подобряване на ефективното администриране на съдебната власт.

Членовете на ВСС, които се избират от съдебната или парламентарната квота трябва да бъдат подбирани въз основа на тяхната компетентност, опит, познаване на живота на съдебната власт, уменията за участие в дискусии и култура на независимост.([6])

В този смисъл, по отношение на парламентарната квота, от решаващо значение е как протича процедурата по номиниране и избор на членовете на ВСС.

С промените в ЗСВ, обнародвани в ДВ, бр. 50 от 2012 г. в чл. 19-19б, се въведе нова процедура за номиниране и избор на членовете на ВСС от Народното събрание. Въпреки промените в процедурата за избор на парламентарна квота във ВСС, не се постигна ефективно и видимо преодоляване на политическото (партийно) влияние, което тази квота привнася в съвета. Напълно непрозрачен остана процесът на вземане на решение кой да бъде номиниран и реалните мотиви за номинацията. Не се постигна действителна конкуренция извън партийните кандидатури, тъй като фактически не бяха допуснати до участие в избора предложените на народните представители кандидати от т.нар. гражданска листа, внесена от няколко утвърдени неправителствени организации с дейност в областта на съдебната реформа. Специализираната комисия по избора на НС не проведе реална проверка на интегритета на кандидатите, основана на задълбочено изследване и оценка на всички фактори на корупция. Въпреки външните белези на публичност, изслушването беше формално. След изслушването специализираната комисия практически отказа да изпълни задължението си за съставяне на доклад със заключения относно кандидатите. Този подход осуети възможността за информирано гласуване от народните представители в пленарна зала.

За да изпълни целта за намаляване и изключване на партийното влияние върху ВСС, провеждането на процедурата за избор на членове на ВСС от квотата на НС трябва да бъде подчинена на воля за избор на лица с високи професионални качества, несъмнена нравственост при изчерпване на всички възможни въпроси към тях:

- Необходимо е въвеждане на нормативно задължение за подробно и фактически обосновано мотивиране на предложението за номиниране на член на ВСС;

- Трябва да се създаде нормативно средство за това гражданските организации да могат да предлагат на лицата с право на номинация авторитетни и всепризнати професионалисти за членове на ВСС;

- Процедурата по изслушване трябва да съдържа активно събиране на информация, а след това детайлно анализиране на всички релевантни факти, свързани с професионалните качества, със съмнения в интегритета на кандидатите и за наличие на корупционни фактори;


[1] § 45 от Становище № 1 на КССЕ

[2] Становище CDL-INF (99) 5)

[3] Становище CDL-AD (2002) 15)
* Становище № 10(2007) на КСЕС на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа, относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото”

[4] Становище № 10, § 19

[5] Виж §  22 и § 32 от Становище № 10

[6] Виж § 21 от Становище № 10

Методологически въпроси, свързани с изработването на правила за отчитане и анализ на натовареността на съдилищата и на отделните съдии

Искам да поставя на обсъждане едни от важните проблеми на администрирането на съдебната система. Регулирането и управлението на натовареността на съдилищата и на отделните съдии е от решаващо значение за ефективното и качественото правосъдие. Създаването на допустима норма за натовареност на съдията е също и гаранция за неговата независимост, тъй като развитието на кариерния процес на съдиите е в пряка зависимост с натовареността. Нерешеният досега проблем за натовареността на съдилищата не е вътрешноведомствен въпрос, защото пряко засяга правото на гражданите на справедлив процес в разумен срок.

Професионалната общност на съдиите е идентифицирала като съществен порок в управлението на съдебната система липсата на правила за отчитане, анализ и регулиране на натовареността на съдилищата, както и липсата на механизъм за определяне на допустима норма за натовареност на съдията. Към момента по тази тема се работи по проект на Съюза на съдиите в България, както и в специализираната комисия на Висшия съдебен съвет и работната група към нея. В основата на правилата следва да се поставят разумни критерии за оценяването на натовареността, които да осигурят необходимия баланс между количествените и качествените аспекти на работата, която извършват съдиите. Съдиите (чрез професионалните сдружения и различните работни групи във ВСС) могат най-добре да изработят качествените критерии за оценка на сложността на различните видове съдебни дела. В тази дейност помощта на специалисти от областта на социологията, математиката и статистиката, е повече от необходима. Представям текст, в който се опитах да систематизирам основните проблеми и дискусионни въпроси, които се поставиха в процеса на работата ни до момента. За нас ще бъде полезно ако темата предизвика дебати и се изразят различни мнения.

Методологически въпроси, свързани с изработването на правила за отчитане и анализ на натовареността на съдилищата и на отделните съдии

1. Към момента натовареността на съдилищата и съдиите се измерва единствено чрез количествени (статистически) данни за:

- натовареността по щат - обем на работа на съответния орган с оглед щата му за отчетния период, изразен в брой дела месечно на един съдия, който се изчислява като общият брой дела за разглеждане се раздели на броя на съдиите по щат за съответния съд, а получената стойност се разделя на броя на месеците за периода, за който се отчита натовареността – на 6 за полугодието и на 12 за годината;

- действителната натовареност - обем на работата в съда на база реално работилите съдии, който се изчислява като постъпленията от дела за периода се раздели на броя на отработените човекомесеца. Те от своя страна се изчисляват, като за всеки съдия от 12 месеца се приспаднат: по-продължителният отпуск по болест, неплатен отпуск и майчинство. Не се приспадат годишният отпуск и съдебните ваканции.

- „средната” натовареност – сборът от отработените човекомесеци на всички съдии, който дава общо отработените човекомесеци за целия съд.

Въз основа на отчитането и анализа на статистическите данни Висшият съдебен съвет е извършвал оптимизиране на щатовете в отделните съдилища. Като значим фактор е била отчитана натовареността по щат, поради което са били взети предвид преди всичко данните относно натовареността на съдилищата по щат. Така, в резултат на анализа на статистическата информация за натовареността по щат за 2011 г. и за 2012 г., Комисията за отчитане и анализ на натовареността към ВСС е очертала условно три групи съдилища по нива (районно и окръжно): с ниска, със средна и с висока натовареност, с изключение на районните съдилища, където е била очертана и четвърта група – със свръхнатовареност. (За окръжно ниво изключение от тези три групи е било констатирано само по отношение на СГС). За определяща направеното условно разделение е била приета изчислената по посочения по-горе начин средна натовареност по видове и нива съдилища.

Отчитането и анализа на статистическите данни е необходим и неизбежен етап в процеса на установяване на действителната картина на натовареността на органите на съдебната власт. Същественият проблем, който възниква е за надеждността и точността на събираната и обработвана информация за броя на различните видове дела, които се образуват и разглеждат в съдилищата. Периодично (на всеки шест и дванадасет месеца), председателите на съдилищата изпращат на ВСС данните за образуваните, разгледаните и решени (прекратени) дела. На тази основа Съвета извършва отчитане и анализ на натовареността на отделните съдилища. Все още не съществуват гаранции, че във всички съдилища се спазват по еднакъв начин правилата за образуване на различните видове дела; не са отпаднали основателните съмнения, че в някои съдилища неправилно (според чл. 89 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) се образуват дела с цел изкуствено завишаване на натовареността.

Друг проблем при отчитане на делата е липсата на актуализация на т.нар „шифри”, или наричани още индивидуални кодове на различните видове наказателни, граждански, търговски и административни дела. Целта е да се отчитат вярно и сравнително точно различните видове производства. Видовете съдебни производства са регламентирани в различните процесуални и материални закони по съответната материя. Тъй като законодателството непрекъснато се променя, променят се и видовете дела, които са в компетентността на районните, окръжните и административните съдилища. В този смисъл, първостепенна задача на ВСС е да актуализира и съгласува със съдийската общност, а след това да публикува (разпространи) по съответния начин шифрите (кодовете) за различните видове дела.

2. Натовареността обаче е неразривно свързана със спецификата на дейността на съдиите, която не подлежи на механично измерване единствено с количествени признаци, статистически данни и цифрови обобщения.

До момента ВСС не е разработил и не е приложил на практика качествени критерии за разграничаване на отделните видове дела, поради което картината на натовареността не е съвсем пълна и обективна. Това е така защото видовете дела (граждански, наказателни, административни) се различават както по своята правна, така и по фактическата си сложност. Различната сложност на делата се отразява върху времето, което е необходимо на съдията за разглеждането и приключването им с краен съдебен акт.

Въпросът за изработването на методология за отчитане и анализ на натовареността е приоритетен за дейността на ВСС. Методологията следва да съдържа разумни критерии за оценяването на натовареността и да осигури необходимия баланс между количествените и качествените аспекти на работата, която извършват магистратите.

Задачата на ВСС е да контролира натовареността на съдилищата с оглед постигане на равномерно разпределение на щата в отделните структури на съдебната власт, както и да определи норма за натовареност (колко работа е нормално и възможно да извърши качествено един съдия). В рамките на конкретния орган на съдебната власт равномерната индивидуална натовареност на магистратите съобразно приетата норма за натовареност може да се контролира и регулира от съответния административен ръководител.

Изследванията на познатите световни модели за измерване на натовареността на съдилищата, както и проведените до момента професионални дискусии, достигнаха до извода, че времето, което е необходимо за разглеждане и решаване на делата е единствената обективна и вярна основа, която следва да послужи за определяне на фактическата и правна сложност на различните видове дела.

Поради това, при отчитане на степента на натовареност, не следва да се имат предвид само формалните и произволни цифри, а следва да се вземе за основа единственият обективен фактор – времето, необходимо за извършване на всички дейности от съдията по дадена категория дела или преписки.

Затова основна задача при определянето и отчитането на натовареността е създаването на норма на натовареност – времеви стандарти за отчитане на времето, необходимо на магистрата за справяне с различните видове дела, преди това групирани в категории и оценени по своята тежест. Времевите стандарти са неотменима част от механизма за определяне и отчитане на натовареността, защото фактическата и правна сложност на делата неизбежно е свързана с времето, необходимо за решаването им. (Различията между тях изискват и различно количество работа. По-сложните и отнемащи повече усилия за решаването им дела следва да имат по-голям коефициент на сложност при изчисляването на необходимите за всеки орган на съдебната власт ресурси).

3. Същественият въпрос е как като използваме времето, необходимо за разглеждане на делата, да създадем скала, в която да ги подредим по тежест.

3.1. Първата задача е да се определят категориите дела на базата на нормативната процесуална и материалноправна уредба.

Тази задача следва да се изпълни като се използват актуализираните от ВСС статистически шифри (кодове) за отделните видове дела. Въз основа на тях следва да се определят и делата (наказателни, граждански, търговски и административни), които ще бъдат изследвани и групирани съобразно тяхната тежест.

3.2. Втората задача е да се определят методологическите принципи, въз основа на които ще се провежда емпиричното проучване за времето, което се отделя за разглеждане и решаване на делата.

За да бъде събрана пълна и достоверна емпирична информация, е необходимо внимателно да се подготвят средствата (инструментите) за извършване на проучването. Един от възможните начини за събиране на релевантната информация е чрез създаване на анкетни карти за различните видове дела. Анкетните карти трябва да бъдат максимално типизирани и лесни за попълване от съдиите. Препоръчително е създаването им в електронен вариант, което ще улесни и последващата им обработка. Структурата на анкетните карти трябва да отговаря на отделните етапи, които се включват в разглеждането на съответните (наказателни, граждански, търговски, административни) първоинстанционни, второинстанционни и касационни дела. За улеснение на изследването препоръчително е да бъдат създадени по една анкетна карта за първоинстанционните граждански, наказателни, търговски и административни дела и по една карта за второинстанционните и касационните видове производства.

В този смисъл следва да се типизират най-общо етапите, които съдържа всяко едно първоинстанционно, въззивно и касационно производство по съответната материя. Например за наказателните първоинстанционни производства могат да се определят следните етапи: проучване и запознаване от съдията-докладчик с материалите по делото и изготвяне на съдебен акт за насрочване или прекратяване на съдебното (наказателно) производство; разглеждане и решаване на делото в съдебно заседание; изготвяне на съдебния акт по същество на делото. Посочените най-общо етапи могат да бъдат отнесени към всички видове първоинстанционни наказателни дела – по внесен обвинителен акт за престъпления от общ характер; по тъжба на пострадалия; частни наказателни дела; административнонаказателни дела. Времето, необходимо на съдията за справяне с отделните етапи, ще бъде различно за отделните видове дела. Например, при делата от общ характер, времето, необходимо за проучване и разглеждане на материалите по делото ще бъде значително повече, доколкото е проведено досъдебно производство, в рамките на което са събрани множество доказателствени материали. По делата от частен характер, доколкото не се провежда досъдебно производство, времето за проучване на материалите ще бъде по-малко, в сравнение с тези от общ характер. От друга страна, при частните наказателни дела е налице значително разнообразие – производствата по чл. 243 НПК (обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство) изискват повече време за проучване на делото, тъй като проверката на законосъобразността на постановлението на прокурора изисква подробното запознаване с материалите от досъдебното производство, които често са с голям обем; същевременно, частното наказателно производство за молба за реабилитация, по правило изисква по-малко време за проучване, тъй като въпросите, които подлежат на решаване, не изискват анализ на големи по обем доказателствени материали.

Изработването на анкетни карти, които съдържат така описаните общи етапи на първоинстанционните наказателни производства, позволяват прилагането им към всички видове първоинстационни наказателни дела (от общ характер, от частен характер, частни наказателни дела, административнонаказателни дела). За да се насочи вниманието на съдиите, които ще попълват анкетните карти към особеностите на отделните видове производства, ще бъде полезно да се изготвят указания за попълването. За да се улесни процеса на набиране на данните и да се гарантира нейната пълнота и достоверност, ВСС трябва да проведе информационна и разяснителна кампания сред съдиите за целите и методологията на изследването.

3.3. Следващ важен методологически въпрос е на какъв принцип следва да се попълват анкетните карти. На първо място, за всеки вид дело (наказателно, гражданско и административно) – по шифрите (кодовете), изготвени и приети от ВСС, следва да се попълни отделна анкетна карта от всеки съдия. Съдията трябва да попълни в картата времето, което отделя за всеки от етапите за конкретния вид дело (например, кражба, средна телесна повреда, клевета и т.н.). При попълване на конкретните времеви данни, съдията трябва да изхожда от своя осреднен опит при разглеждане на дадения вид дело. Ако съдията не е разглеждал дела от определен вид, той няма да попълва анкетна карта за този вид дело. Може алтернативно да се обсъжда, дали е подходящо от методологическа гледна точка, при попълване на анкетата съдията да посочва данни за времето от последното (или последните три) разглеждано от него дело от определен вид.

При условие, че голяма част от съдиите (повече от две хиляди) попълнят анкетни карти, възможните отклонения и крайности в субективната оценка на съдите, ще бъдат минимизирани и преодолени и при двата възможни подхода.

Събирането на достоверна релевантна информация за времетраенето на делата може да се постигне освен чрез допитване до всички (или голяма част ) от съдиите, но също и чрез използване на представителни фокус групи от опитни съдии. Фокус групи от опитни съдии (например няколко групи по нивата на съдилищата – районни, окръжни, апелативни) могат да определят, съобразно своя опит и по съгласие, времевата стойност на етапите за отделните видове дела от дадена категория.

Съчетаването на двата метода (пряко допитване да съдиите и фокус групи от оппитни съдии) може да доведе до по-голяма пълнота на информацията, но също и да послужи за проверка и контрол на нейната достоверност.

Посочените общи положения за съдържанието на анкетните карти и относно методите за събиране на информация следва да се отнесе освен за наказателните, но също и за първоинстанционните граждански, търговски и административни дела, при отчитане на особеностите им.

3.4. След събирането на съответните релевантни данни логически следва да се определи средното количество време, отделяно за решаване на даден вид дела. Препоръчително е при определяне на тежестта на делата, видовете дела, които изискват приблизително еднакво време за решаване, да се обединят в една група. Полученият осреднен период от време, необходим за решаване на дадено дело от определен вид, представлява коефициент на сложността на делото.

Така определените номинални тежести на категориите дела трябва да се подредят по размер. Трябва да се подбере тежестта, която се явява средна за получената скала, като се определи за мерна единица. Тежестта на категориите дела следва да се преизчисли окончателно спрямо тази мерна единица.

По този начин ще се определят индексите за сложност (тежест) на отделните видове първоинстанционни дела.

3.5. Необходимо е да се избере методологическия подход при определяне на тежестта на второинстанционните и касационни граждански, наказателни, търговски и административни производства. Дискусионен е въпросът дали коефициента за сложност на първоинстанционните дела следва да се отчита при изследване сложността на въззивните, респективно касационните, като се добавя към нето специфичен коефициент за сложност. Или е необходимо изработване на самостоятелен коефициент за сложност на различните видове второинстанционни и касационни производства. Логично е при определяне на сложността на отделните видове въззивни и касационни дела да се използва като обективен фактор времето, което е необходимо за разглеждането и решаването им. За целта следва да се изготвят специални анкетни карти за въззивните и касационните дела, съдържащи графи за отделните типични етапи, които се включват при разглеждане на този вид производства. Анкетните карти следва да се попълват от съдиите и/или представителни фокус групи от съдии съобразно видовете дела по шифрите, приети от ВСС.

По подобна методология, както и за първоинстанционните дела, събраните и анализирани данни за времетраенето на различните видове въззивни и касационни следва да послужат за изработване на коефициент за тяхната сложност.

3.6. Определянето на коефициент за сложност на отделните видовете дела ще послужи за обективно измерване на натовареността на отделните съдилища. Това може да се получи като общия брой на образуваните дела от който и да е вид за годината, умножен по коефициента на сложност на делото за всеки вид дело (осредненото време, необходимо за решаване на даден вид дело) дава стойността на делопотока за този орган на съдебната власт.

4. При определяне на индивидуалната натовареност на съдиите, е необходимо да се отчитат освен броя на разгледаните дела и тяхната сложност, според определените коефициенти, но също и множество други фактори, които са извън прякото разглеждане и решаване на делата, но са свързани и обслужват правораздавателните функции на съдията.

Например, съществуват малки съдилища, в които поради по-малкия обем работа и по-малкия брой съдии, не е възможна специализация по материя. Поради тези причини се налага съдиите в тези съдилища да разглеждат едновременно дела от всички материи. Това неминуемо увеличава времето, което е необходимо за подготовка и разглеждане на делата и следва да се отрази при изчисляване на индивидуалната натовареност.

Участието в съдебен състав също има отражение върху натовареността на съдията, което не се отчита само с дейността, която той извършва по делата на негов доклад. Произнасянето на състава изисква от всички негови членове да проучат материалите по делото, след което да обсъдят и постигнат съгласие по въпросите, подлежащи на решаване в производството. Понякога може да се достигне до изготвяне на особено мнение от някой от членовете на състава. Цялата тази дейност, която извършват съдиите в състава, на които делото не е на доклад следва да се отчита при изчисляване на индивидуалната натовареност.

Участието на съдиите от върховните съдилища в тълкувателната дейност, както и в различни други активности (участие в изпитни комисии, атестиране, работни групи по законопроекти), също трябва да се взема предвид при определяне на натовареността на съдиите.

Налице е необходимост от поощряване и стимулиране на съдийската активност, която има за цел подобряване на качеството на правораздаването и законодателството. Поради което участието на съдиите в обучителни програми като обучители, участието им работни групи за усъвършенстване на законодателството, програми за международно сътрудничество, помощни атестационни и етични комисии и др., следва да се отчита при определяне на индивидуалната им натовареност.

Изчерпателното посочване и анализиране на всички фактори, които влияят и имат значение за индивидуалната натовареност на съдиите следва да постигне чрез извършване на представително проучване сред съдиите. След обобщение и анализ на събраните данни е необходимо ВСС да инициира и проведе професионално обсъждане по темата сред съдиите. В методологията за отчитане и анализ на натовареността е наложително да се уреди начин за изчисляване на индивидуалната натовареност, като идентифицираните по-горе фактори, следва да бъдат отчитани чрез създаден механизъм (формула), който да подлежи на непрекъсната актуализация и усъвършенстване.

При определяне на допустимата индивидуална норма на натовареност на съдията трябва да се изчисли времевата стойност на магистрата. Тя следва да се изразява в минути и може да се означи като “годишна времева стойност на магистрата”. Времевата стойност на съдията представлява времето за годината, което даден съдия има на разположение за обработка и разрешаване на делата. Годишната времева стойност се изчислява чрез изваждане от общия брой на дните в годината 365 на броя на дните, които не са посветени на обработка или разрешаване на дела – почивни дни, празници, отпуск, болнични, дни, които попадат в категория “други”(други задължения на магистрата – обучение и др. Нормалният работен ден е с продължителност 8 часа или 480 минути.

Съотношението между времевата стойност на съдията и времевата стойност на отделните видове дела, които подлежат на разглеждане, ще доведат от изработване на допустимата норма за натовареност на съдията, т.е. колко дела е възможно да обработи и реши съдията в рамките на отреденото му работно време. Оттук нататък съотношението между наличното време на съдията и делопотока ще е в основата за определяне на необходимия брой на съдиите, които ще обработват този делопоток.

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 45 other followers